Съдът е приел, че изедниците с лихварската си дейност са извършили престъпление против банковата система, но не и против „клиентите“, останали кой без дом, кой без нива или магазин.
Трябват ти пари на живот и смърт. Банката не ти дава кредит, даже срещу ипотека. Намираш лихвар по обява в местния вестник. Звъниш му два, три... пет пъти, накрая той склонява да ти направи „услуга“. Отивате при нотариус, подписваш без много-много да четеш каквито документи ти подадат и вземаш парите. Въздъхваш с облекчение.
Докато не разбереш, че лихвата от 1% не е за месец, а за ден, 3% е за седмица. Хукваш да връщаш час по-скоро парите, но лихварят се крие - ту е болен, ту е извън града, ту сте се разминали на косъм и той много съжалява. Пропускаш една-две вноски, а след два-три месеца научаваш, че апартаментът ти е обявен за продажба. Тогава табелката пред офиса му „Клуб 666“ започва да ти говори нещо. После идва съдия-изпълнител и ти изнася покъщнината, защото жилището вече е продадено и новият собственик иска да се нанесе. Ако имаш роднини, отиваш при тях, ако нямаш - излизаш на квартира, отиваш на село или общината ти дава стаичка в кризисния център на ул. „Шуменска комуна“ при сираците и клошарите.
178 такива и подобни съдби са изредени в таблица с имена, суми и адреси в решение на Шуменския окръжен съд по дело с „ограничен достъп“. След споразумение с прокуратурата съдът е постановил, че лихварят Веско Тосков се наказва с 3 г. затвор с 5-годишен изпитателен срок за това, че в продължение на 10 години е отпускал незаконни кредити и така е ощетил банковата система
