През 1941 г. на среща в Лондон Международният студентски съвет обявява 17 ноември за Международен студентски ден, ден за международна студентска солидарност в чест на репресираните на тази дата от хитлеристите чешки студенти през 1939 г. Един от най-знаковите в световната история студентски протести въобще обаче е този на атинските студенти – на 17 ноември 1973 г. срещу военната хунта, тогава управлявала Гърция.
Събрали сме на едно място информация за двете събития взети от сайта на Студентско-ученическото движение "Призив за образование"
www.priziv.org и блога на Мавракис http://mavrakisbg.blogspot.com. Публикуваме ги и тук, тъй като добрите материали трябва да бъдат разпространявани и пазени. А и не се знае докога ще имаме и тази относителна свобода на словото и дали подобни статии няма да станат неоткриваеми.
"Призив" се борят за безплатно, общодостъпно и качествено образование. За самоорганизация на учащите се в защита на техните права.
Йоргос Мавракис е живял дълги години в България и списва блог с новини от Гърция на български. Той е написал кратко, но емоционално и силно обобщение на днешната актуалност на датата 17 ноември. Също така е направил хронологична справка за събитията ден по ден и тяхната кулминация, като е подбрал и снимков и видео материал.
Специални благодарности към Мариян Карагьозов, който пръв се е сетил да помести линкове към въпросните статии на блога си http://mkaragyozov.blogspot.com/
Препоръчваме и трите сайта – на тях може да намерите много информация и анализи за събитията по света и у нас.
17 ноември 1939 г. – пролятата кръв на чешките студенти не е забравена
През есента на 1939 г. хитлеристките окупатори на Чехословакия (нарекли я протекторати Бохемия и Моравия) жестоко потушават протеста в Прага на студентите от
Медицинския факултет на Карловия университет. Студентският протест се е състоял на 28 октомври, когато се отбелязва годишнината от независимостта на Чехословашката република.
Протестите продължават и на 11 ноември е прострелян студентът Ян Оплетал, който по-късно умира от раните си. За 15 ноември е било предвидено пренасянето на тялото от Прага в родното му място в Моравия. На погребалната церемония се стичат хиляди студенти и събитието се превръща в антихитлеристки протест. Точно това дава повод на хитлеристите да предприемат драстични мерки. Окупаторите затварят всички университети; заловени и пратени в концентрационни лагери са повече от 1 200 студента; но най-отвратителното престъпление се състои на 17 ноември 1939 г. – без съд и присъда са убити 9 студенти и преподаватели. Ето имената на деветимата студенти и преподаватели, убити на 17 ноември: Йосеф Матушек, Ярослав Клима, Ян Вейнерт, Йозеф Адамец, Ян Черни, Марек Фраувирт, Бедрич Кукала, Вацлав Шафранек, Франтишек Скорковски.
През 1941 г., на среща в Лондон, Международният студентски съвет обявява 17 ноември за Международен студентски ден, ден за международна студентска солидарност, в чест на репресираните чешки студенти.
www.priziv.org
Смисълът на 17 НОЕМВРИ 1973 – Политехника
Често се задава въпросът:
Има ли смисъл днес, след 36 години да продължаваме да честваме тази забележителна дата?
Отговорът според мен е ДА!
- Защото това бе народна борба, която отразява социалната свобода, свободата на личността, което е по-близо до Човека, отколкото свободолюбиви идеи, които евентуално произлизат от едно национално-освободително движение.
- Защото изразява еманципацията на цял народ пред господството на неговите “покровители” отвън и отвътре.
- Защото тази дата доказва, че силата на един народ съществува, че тя е налице и застава пред тях и може да победи!
Това е смисълът на тази дата!
Днес, когато олигархията, която на практика управлява света, атакува народите с единствена цел увеличаване на печалбите си, предизвиквайки касапницата в Палестина, Югославия, Афганистан, Ирак, а утре не се знае къде, смисълът на Политехниката продължава да бъде актуален.
Срещу варварството - послушанието и фатализмът са анахронизъм. Политехниката е празник на самочувствие, не само на гръцкия, но и на всички народи по света и историческа действителност, която се противопоставя на увереността на привържениците на глобализацията.
Главният лозунг беше: “Хляб, Образование, Свобода”.
Днес, когато икономическият растеж налага евтина работна ръка под предлог „кризата”, потъпкване на човешките права – под предлог „тероризма”, умиране от глад в страни от „третия свят”, абсолютно подчинение на човешкото време и начин на живот, когато камерите на Оруел са вече действителност,
Хлябът е пак предмет на борба.
Хлябът на човечността, а не на робството, хлябът от земята, а не продукт на мутация.
Хляб за всички.
Образование за облагородяване и извисяване на човешкия индивид. Образование на духа и свободното време, а не за обслужване на едрия бизнес и експлоатацията.
Свобода на идеите, на човешките права, а не свобода на властта, взета с оръжие, насилие и кръв от днешните господари на света.
Не е случайно, че за 36 поредни години без прекъсване /прецедент в света/ на тази дата, като кулминация на различни мероприятия, се състои грандиозно протестно шествие, с крайна точка посолството на САЩ в Атина.
