Активисти на R.A.S.H. България и Червена акция взеха участие в антифашисткия протест организиран от Хора против Расизма на 12ти Юни.
Повече информация за протеста може да видите тук и тук
събота, 25 юни 2011 г.
понеделник, 6 юни 2011 г.
1 година от Трамвай 20
Днес се навършва една година, от фашисткото нападение над наши другари, отиващи на мирен протест срещу незаконното задържане на чужденци в Специалния дом за временно настаняване в Бусманци. На 6 юни 2010, посред бял ден, в столичен трамвай, фашистките отрепки, въоръжени с ножове, метални прътове и боксове, нанесоха побой на четири момчета и едно момиче. В следствие на това, 17-годишен ученик прeтърпя серия операции на ръката, а 25-годишен студент получи сериозни травми по главата с опасност за живота. Извършителите – банда лумпени с неонацистки „възгледи” са все още на свобода. Присъди над касапите все още няма.
Една година по-късно ние и нашите другари продължаваме да сме тук. Ако разните криминални типове, си мислят, че са ни уплашили – сериозно грешат. Страхът е в нашите врагове. Страх на асоциали, които прибягват до насилие поради липсата на аргументи. Ние сме тук и не се предаваме, защото вярваме в правотата на идеите си. Изпитанията само каляват духа ни и ни правят по-силни! Борбата продължава!
Етикети:
антифашизъм,
бежанци,
дейност,
емигранти,
история,
престъпления,
човешки права
събота, 4 юни 2011 г.
сряда, 1 юни 2011 г.
За Бате Асен и палачите на детството
1 юни е Деня на детето. Навсякъде звучи една стара, но неостаряваща детска песничка, с която порасналите деца си пожелават никога да не губят детското в себе си и поне за малко да забравят, че са възрастни. Тя е „Къде остана детството” или както всеки я знае „Къде са ми детските книжки”, изпята от незабравимия Асен Кисимов. Бате Асен, събира зрителската обич с чудесните си роли в театъра, телевизията и киното, завинаги остават в сърцата и изпълненията му на други детски песни като „Тече, всичко тече“ и „Зайченцето бяло“.
Дотук с милите детски спомени.
През 1995 година в един софийски трамвай група неонацисти го пребиват и наръгват в главата, защото им приличал на турчин. Търсели някой „небългарин” и намират дребничкия, 60-годишен мъж с артистична барета и детска книжка под ръка. Следва светкавичен удар в слепоочието, черепът хлътва, мъжът губи съзнание, смазват го с ожесточение, пребиват го като куче, всичко е оплискано с кръв, хората в трамвая не гъкват. Актьорът прекарва известно време в болница за лечение на черепната си травма. Няколко години след това той не може да играе на сцената – забравя репликите. На тях не им се случва нищо. Учуден е от постъпката на тези млади хора, но им прощава, защото смята, че добротата е тази, която е от значение и която може да промени хора и събития. Асен Кисимов мисли, че човек се ражда добър и оттам нататък, зависи как ще бъде настроен да възприема околния свят. „За съжаление”, казва актьорът, „днешният свят е изпълнен с много насилие, което сякаш се е превърнало в нещо нормално и затова най-верният път е именно добротата”. В интервю в предаването „Всяка неделя”, актьорът (още с видими рани от побоя) официално прощава на своите нападатели и с голямото си сърце отново пледира за доброта и толерантност. Младежите с бръснатите глави обаче така и не се свързват с него, за да му се извинят – оказват се съвсем не толкова смели, колкото в деня на нападението. За сметка на това, на откритите телефони в едно радио разни фашизоиди ще крещят „Zieg Heil!” и ще обясняват, че всъщност бате Асен приличал на евреин, и освен това бил „комунистическа свиня”, поради което „жалко, че оживя тая отрепка”.
През 2005 г. анонимен автор включва името на актьора в списък с така наречените „предатели”. Този списък е публикуван във форум на страницата на партия „Атака”. Обвинението към него и към още десетки изтъкнати български общественици и творци е, че е „приятел на евреите и че заради поведението си и голямата си уста е бил справедливо пребит през 1995 г. от скинари в трамвая”.
...
Ние те помним, Бате Асене, помним и фашистките ти палачи. Помним и безкрайната ти доброта, но знаем, че Злото се възцарява, когато другите добри хора не правят нищо. Години по-късно, неонацисти продължават безнаказано да проливат кръвта на хора с различни убеждения, с различна прическа или с друг цвят на кожата. Възмездие трябва да има. И ще има!
Абонамент за:
Публикации (Atom)