понеделник, 29 юли 2013 г.

Заплашват миньорите от "Ораново"


"Ще ви изселим. Ще видите какво ще ви се случи, ако не си затваряте устите." 

С тези заплахи пратеници на управителя на рудник "Ораново" Валери Манов нахлуха в дома на почерненото семейство на един от загиналите миньори – Христо Младенов от село Полена.

Безпрецедентната и безочлива атака разкри пред "България Днес" кметът на Симитли Апостол Апостолов. В къщата на покойния Христо се изсипали трима неканени гости. Един от тях била съпругата на шурея на Валери Манов – Любляна. Тя е фелдшер в училището в селото и е съскала най-много срещу жената на покойния миньор - Василка.

"Най-нагло и безочливо го е направила, и то при ужасната трагедия, която сполетя семейството на Христо. Хубаво е, че Василка и синът й Методи не ги е страх. Но самата безпардонност, безочие и наглост от нейна страна буди отвращение", сподели пред вестника кметът на Симитли.
"
Хората са настръхнали. Ще става страшно. Отпорът срещу определени хора вече е голям", обясни градоначалникът. За неприятната сцена съпругата на покойния миньор Василка споделила само пред кмета.

Заплашвани да си мълчат са и работещите в момента миньори в рудника. 

"След като Валери Манов си позволи да се заканва на мен, и то пред министрите, представете си какво чудо е с миньорите. А жената на шурея му тероризира семейството на починал миньор. Виждате ли за какво става въпрос?", заяви кметът на Симитли Апостол Апостолов.

Манов и преди се заканвал

Управителят на "Ораново" (и бивш синдикалист от КНСБ) Валери Манов е принуждавал всички миньори да гласуват за партия "Лидер" на изборите. Той е бил втори в листите на формацията на Христо Ковачки за региона.

"Той искаше определени гласове от всяка къща в Симитли и селата, в които има миньор, с ултиматум, че иначе ще го уволни. Така се наложи Христо Младенов да моли сина му Методи да гласува за партията", разкри кметът на Симитли Апостол Апостолов.


неделя, 28 юли 2013 г.

САЩ официално ще доставят оръжие на терористите в Сирия

проамерикански демократизатори
ЦРУ може съвсем официално да започне да доставя оръжия в Сирия още в следващите седмици, след като две комисии в Конгреса на САЩ проправиха път за спорното предоставяне на оръжия, съобщава вестник “Гардиън”. Белият дом оповести през юни, че ще осигури ограничена военна помощ за проверените бунтовнически групировки, които в последно време изпитват трудности в кампанията си срещу президента Башар Асад. 

Републиканци и демократи в комисиите по въпросите на разузнаването в Сената и Камарата на представителите изразиха опасения, че оръжията може да попаднат в ръцете на сражаващите се в региона ислямски екстремисти или да се окажат недостатъчни за промяна в баланса на силите в тази гражданска война. 

Майк Роджърс, председател на една от комисиите, каза във вторник, че комисията е съгласна да подкрепи плана за въоръжаване на опозиционните бойци. Въпреки това, комисията ясно заявява, че съгласието й е неохотно и остава сериозно обезпокоена за това, дали новата политика на президента Обама ще проработи. 


Още по темата Сирия:












сряда, 24 юли 2013 г.

Франция забрани още две неофашистки групировки

Хиляди антифашисти излязоха на протест в Париж след убийството на студента Клеман Мерик. Те издигнаха транспарант "Завинаги в нашата памет, завинаги в нашите сърца".

Френското правителство съобщи, че забранява още две крайнодесни групировки, след като по-рано този месец извади извън закона други три организации, предаде агенция Reuters. Решенията на кабинета бяха провокирани от смъртта на 18-годишния студент с крайнолеви възгледи Клеман Мерик, който загина през юни при нападение от неонацисти.

"В нашата страна няма място за омраза, ксенофобия, антисемитизъм или антимюсюлмански дейности", заяви френският вътрешен министър Манюел Валс след срещата на кабинета, на която беше взето решението за разпускане на групировките "Френското дело" (L'Oeuvre Française) и "Националистическа младеж" (Jeunesses Nationalistes).


Според Валс "Френското дело" – неофашистка антисемитска група, основана през 60-те години на миналия век, е организирана като частна милиция, разполага с паравоенни тренировъчни лагери, а някои от членовете й използват нацисткия поздрав.

Правителството заяви, че извадените извън закона пет организации са ядрото на десетина крайнодесни групировки, в които членуват около 3000 души и които станаха по-видими през последните години. Кадрите от тази година на младежи с крайнодесни възгледи, чупещи прозорците на коли и хвърлящи тухли по полицията, шокираха Франция. Същата беше обществената реакция и на смъртта на антифашиста Клеман Мерик в началото на юни в Париж. Момчето бе студент в престижния университет за политически науки и член на синдикат „Солидарност". Убийството му провокира в столицата Париж, както и в други градове на страната, протести, в които взеха участие десетки хиляди хора. Те скандираха антифашистки лозунги и развяваха знамена срещу крайнодесните движения.


По-рано този месец кабинетът забрани крайнодясното движение "Третият път", неговото войнстващо крило "Революционна националистическа младеж" (JNR) и асоциацията "Желание за мечти". Именно членове на JNR са заподозрени за гнусното престъпление това лято.



Вижте още:

5 години от убийството на Карлос Паломино

В памет на Фьодор Филатов

Кой уби "червения скинхед" Иван Хуторской?

вторник, 23 юли 2013 г.

Никола Вапцаров – ДВУБОЙ

71 години от разстрела на бореца за свобода – комунистът Никола Вапцаров! ВЕЧНА ПАМЕТ НА ГЕРОЯ! Нека в днешните тежки времена на новото робство, в което миньори остават отново под руините, семейства остават без домове, и деца без просвета и бъдеще, да се обърнем към миналото и да видим славните подвизи и саможертви на нашите революционери, за един по-добър свят.


ДВУБОЙ

Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? –
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен –
и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?! –
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.

Във мината избухна газ.
И въглещния пласт
               затрупа
петнадест човека доле.
Затрупа
      въглещния
              пласт
петнадесет
         човешки
               трупа.
Един от тях
           бях
              аз.

Пред прага на един бордей
дими
   изпуснат
          пистолет.
Трупът полека леденей...
И нито вик,
          и нито шум –
един куршум
и после – смет.
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
    бях
       аз!

На мокрия паваж
              лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
                на площада.
Човекът, който там
                 лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
             горят.
Извергът,
       мерзкият
              стрелец,
закри следите си
                завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
        аз.

Но помниш ли, едно дете умря
       в Париж на барикада.
Едно дете
        във бой умря
със кървавата
            ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
             като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
          жар гори,
ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie!"...
Един гамен е
           прострелен.
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!

Но помниш ли,
           един мотор
прониза
      с смях
           и оптимизъм
мъглите,
      дето птица даже
не слиза
       в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
       ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрив на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен
                        е вперен
                              в нервния компас,
човекът, който
             влезе в бой
с мъглите,
        с северния мраз,
ти спомнях ли си кой
                   бе той?
Това бях
        аз.

Аз съм тук
          и там. –
                   Навред. –
Един работник от Тексас,
хамалин от Алжир,
                поет...
Навред съм аз!
Навред съм аз!

Как мислиш,
         ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
    горя,
        и ти гориш,
и двамата
         се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
          отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
                 може би...
Тогаз,
     на твойто място,
                    дружно,
ще изградим със много пот
един живот
         желан
              и нужен,
и то
    какъв живот!

понеделник, 22 юли 2013 г.

Невероятната съдба на един интербригадист


Сега сме останали живи само четирима. Виктор Меламед, Атанаска Радулова, Гина Мичева и аз. Това са думи на Марин Чуров, а хората, за които говори, са последните останали живи участници в интернационалните бригади, които са се били на страната на управляващия Ляв народен фронт в Испания през 30-те години на миналия век.

70 години по-късно се намираме в обикновен софийски квартал, в обикновена панелка с обикновен вход и обикновени стълби. Марин е роден в село Красен, Русенско, а сега е на 89 години, старец, облечен в стар син панталон, със спомени, които се накъсват от продължителното време, необходимо за съсредоточаване. Когато започва Гражданската война в Испания преди 70 години, той е на 20-ина години, намира се в София, учи славянска филология. Както сам казва, по това време той и неговите приятели се чувстват политически ангажирани. Политическата ангажираност за Марин се изразява в неговата вяра, че той е ляв, че е антифашист и е революционно настроен. Тогава да си ляв е равнозначно да си модерен. Марин и негови приятели се събирали в шивашкото ателие "Левски" на "Гурко" 17 в София. Когато започва Гражданската война, там веднага се опъва карта, а с червени знаменца се обозначавал фронтът. "И се местеха знаменцата", казва той. "Къде сме ние и къде са фашистите." На страната на метежниците са германски и италиански военни части, а на страната на левия фронт Съветският съюз и интернационалните бригади, съставени от

комунисти и леви симпатизанти

При избухването на метежа на военните през 1936 година в 20-годишната глава на Марин се ражда идеята да замине като доброволец за Испания. Едва година по-късно това се осъществява. "Дядо ми, който беше много добър човек, ми беше скътал пенсията." Пенсията, която получавал за баща си, убит в Първата световна война. Събрани са около 20 000 лева. Свиква се семейният съвет и той лъже, че има голяма нужда от пари за образованието си. А както знаем, българските родители и до ден днешен са готови на всичко за образованието на децата си. Така му дават разрешение да изтегли тези пари, а с тях той плаща билетите до Париж за него, за Коста Събев и за Димитър Генчев. "Тогава за първи път и единствен излъгах майка си", все още се срамува Марин. И така те заминават. От Франция пътуват едно денонощие през Пиренеите с автобуси. "Автобусите ни закараха в подножието на планина, оттам с водачи рано сутринта стигнахме границата и ето ни в Испания!", разказва Марин Чуров. После пътуват през Барселона за Валенсия. В групата е имало само двама българи, останалите са поляци, сърби, румънци, чехи... Накрая се оказват в базата на интернационалните бригади в Касас Ибанес. "Аз дотогава не бях хващал пушка - казва Марин. - Зачислиха ни в една рота и започнахме обучение с руските винтовки. Стреляхме с картечници, с пушки." След две седмици обучение интербригадистите се оказват на "сарагоския" фронт. По това време те минават за по-надеждни от испанците, които са предимно младежи, докато сред чуждестранните войници има хора с военно образование и голям житейски опит. "Аз стрелях с мойта диктерьовка на един сектор. И ги виждаш как идват към тебе и ги виждаш как ги покосяваш. Тогава от дърпането на ръчката си изгорих ръцете.

неделя, 21 юли 2013 г.

Гръцки лекари набиха здравния си министър

Адонис Георгииадис с характерна за капиталистически министър грижа към народа

Гръцкият министър на здравеопазването Адонис Георгиадис е бил нападнат, блъскан и удрян от болничния персонал при посещението си в държавната болница „Атикон” в столицата Атина в петък. „Аз бях бутан и ударен в лицето” е казал самият Георгиадис  пред медиите.

Напрежението по повод посещението му е ескалирало още преди да пристигне в сградата, след като служители го обявиха за persona non grata. Демонстрантите са се събрали пред болницата дълго преди планираната визита на министъра и при появата си е бил обстрелван с бутилки вода.

Георгиадис е назначен за министър на здравеопазването, след промените в кабинета през юни. Той се присъедини към Нова демокрация на премиера Андонис Самарас миналата година след като напусна крайнодясната партия ЛАОС.

Гняв избухна сред персонала на болницата по-рано тази седмица, когато правителството обяви, че възнамерява да се превърне най-малко пет държавни болници в Атина в здравни центрове, които ще се фокусират върху хроничните заболявания. Промяната рискува да остави голяма част от медиците без работа или в най-добрия случаи могат да разчитат на прехвърляне в други медицински заведения. Това е мярка, като част от гласуваният на 18 юли закон за мащабни реформи. Част от тези реформи засягат и болничния персонал. 4200 държавни служители ще бъдат преназначени за осем месеца с намалени заплати, а ако откажат трансферна работа, ще бъдат уволнявани.


Още от Гърция:

Комунистите излъчват държавната телевизия на Гърция

Гърция: Безвластническия синдикален съюз – Манолада: ягоди и кръв!

Десетки ранени след стрелба по чуждестранни работници в Гърция

Нацистите от "Златна зора” издевателстват над български болногледачки

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени

Жители на Тасос изгониха бабаитите на Златна зора

Социална аптека откри митрополията в гр. Сяр (Серес), Северна Гърция

Мързеливи ли са гърците или не? Какво показват европейските статистики

Полицаи се биха с полицаи в Гърция

петък, 19 юли 2013 г.

Приватизацията носи смърт на миньорите от „Ораново“

позиция на „Работнически глас“


„Приватизация = грабеж и ликвидация“ – с такъв лозунг се включихме миналата година в кампанията за защита на БДЖ от приватизация, кампания, която продължава и до днес. Че приватизацията е грабеж и ликвидация потвърждава и историята на приватизирания през 2004 г. рудник „Ораново“. Рудникът е за добив на каменни въглища и се намира на 2 км от град Симитли. Някога тук са работили повече от 3000 души. Днес са останали само 300. Заплатите са били по над 1000 лв. Сега едва достигат 400-500 лв., които при това се изплащат със закъснение. Но в „Ораново“ приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата. През 2007 г., при две злополуки (взрив на газ гризу и свличане на скална маса) в рамките на няколко месеца, умират 4-ма работника, а много други получават тежки изгаряния. На 16 юли 2013 г. при нова тежка злополука са затрупани 4-ма работника. Официалните медии разказват: „Инцидентът е станал около 9,45 ч, когато в 64-а събирателна галерия на 160-ия метър са се свлекли кал, вода и скална маса, които са затлачили галерията и са разрушили крепежната рамка”, съобщи директорът на противопожарната служба Георги Пармаков. Свличането е откъснало четиримата работници под земята. Двама от тях са затрупани, а другите са останали от другата страна на пропадналата маса. Работниците в мина "Ораново" са започнали спасителни действия веднага след инцидента, а в 11,15 ч. подаден сигнал в полицията. Извикан е екип на минно-спасителната служба от Бобов дол, защото в “Ораново” няма - ЗАКРИТА Е СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИЯТА МУ. Започнало е подаване на въздух към затрупаните чрез водоизливна тръба и изгребване на натрупания материал.

“Два часа всички мълчат за инцидента. Разбрахме от медиите и веднага тръгнахме. Никой от ръководството не излезе да ни каже какво се е случило. Всички тук са като каторжници! Здрав труд и пълно подчинение и страх”, нареждаха през сълзи близки на миньори, пристигнали пред портала на рудника.“

И при такива очевидни факти, медиите се опитват да прикрият истината със заглавия от рода на „Кал, вода и скали погребаха миньори в "Ораново". Но не калта, водата и скалите, а приватизацията и последвалите я крайно влошени условия на труд са довели до смъртта на миньорите. Не природата, а безконтролното самоуправство на приватизаторите е главният виновник за трагедията.

Ето защо, със същата убеденост, с която твърдим, че приватизацията носи смърт на работниците, ние казваме и че работническият контрол може да осигури достойни условия на труд и живот на работниците. Стига частнически произвол, време е за работнически контрол.

Написано с кръв (репортаж за рудник „Ораново“)

четвъртък, 18 юли 2013 г.

Верноподаническите протести


„Будните граждани“ изповядват едно и също: верноподаничество към системата. Споровете са около това кой да я контролира.

Защо едни случки предизвикват улично недоволство, докато други, не по-малко сериозни, оставят хората равнодушни?

Човек протестира за загрявка. Да строши психологическите бариери в себе си, да превърне недоволството си в мотив за действие. Следва самото действие – например стачка, както в Португалия или Гърция.

В т. нар. „социални мрежи“ модата да протестираш върлува като чума. Неприлично е да не качиш своя снимка от „местата на събитията“ – гордо ухилен с националното знаме на раменете, опиянен от „гражданската си позиция“. Провокирането на масова реакция във виртуалния свят обаче е въпрос на техника – отработени рекламни похвати плюс пари за агитки, които да вдигнат първоначална врява по площадите, след което народът по инстинкт излиза на улицата да не изпусне купона, при това убеден, че го е сторил спонтанно.

Целият народ ли е това обаче?

Нещо повече – защо едни случки предизвикват улично недоволство, докато други, не по-малко сериозни, че и по-възмутителни, оставят хората равнодушни?

За разлика от протестите през февруари-март, юнските шествия и демонстрации не вдигнаха на крак малките градове. „Бунтовна“ е само София с бледи отгласи в Пловдив, Бургас и Варна. Предвид поскъпването на почивките на море, голяма част от летните протестиращи сякаш излизат точно за забавление. Протестите даже станаха туристическа атракция за гостуващите чужденци. Столицата обаче не е страната. Самата България не е „една“, съществуват най-малко два различни свята: България на бедните и България на богатите. Намират се апологети да доказват по медиите, че разделението на бедни и богати било „остаряло“, „неактуално“, „тоталитарно“ – но това разделение е обективен факт. Който го отрича, доказва единствено собствената си глупост или цинизъм, като и в двата случая трови ушите на слушателите с лъжи.

вторник, 16 юли 2013 г.

Унгария изгони МВФ

МВФ + Световната банка = стотици богати и милиарди бедни
Унгария е поискала Международният валутен фонд да освободи офиса си в Будапеща. Мотивът е, че кредитното споразумение с институцията изтича. Страната възнамерява да погаси кредита си предсрочно, съобщава в писмо до МВФ управителят на централната банка Джорджи Матолкси.

В писмото до шефа на МВФ Кристин Лагард Матолкси пише още, че страната му благодари за „ценната подкрепа", но кредитното споразумение „почти е приключило". По тази причина, вече не е необходимо МВФ да поддържа офис в Унгария и така или иначе би трябвало да напусне скоро.

Говорител на МВФ отговори, че постът на представителя на институцията в Будапеща изтича в края на август и фондът няма да й търси наследник, тъй като „присъствието на МВФ в страните – членки е по покана на властите в съответната държава".

„МВФ има желание да потвърди сътрудничеството си с Унгария в контекста на регулярни двустранни консултации, както прави и с други държави", каза говорителят Анджела Гавирия пред агенция Reuters.

Унгария дължи на фонда още 2,2 млрд. евро от кредитната линия в размер на 20 млрд. евро.

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Мръсни истини за САЩ


откъс от книгата на Майкъл Паренти "Мръсни истини"

Консерваторите обичат да говорят за Съединените щати като за прекрасна, щастлива, процъфтяваща страна. Съответстващо на “любовта им към страната” е забележителното безразличие, което демонстрират спрямо хората, живеещи в нея. За тях отчаяните, изпълнени с болка писъци на прогонените от домовете им, звучат в ушите им като дребнавите хленчения на вечно недоволните. Те отхвърлят като смешни сантименталисти всички, които се осмеляват да критикуват съществуващите условия, всички, разтревожени за сънародниците си. Но мръсната истина е, че в тази външно “процъфтяваща” страна се ширят стряскащи лишения, насилия, страдания, болести, унижения и патология. 

Цифрите, цитирани в списъка по-долу, разкриват потресаващата картина на истинското положение в Съединените щати. Помислете върху тях.

САМО за една година:
- 27,000 граждани на САЩ се самоубиват.
- 26,000 умират от домашни злополуки.
- 23,000 стават жертви на убийци.
- 85,000 се осакатяват и раняват от огнестрелни оръжия.
- 38,000 от тях умират.
- 13,000,000 стават жертви на престъпления, включително нападения, изнасилвания, въоръжен грабеж, кражби с взлом и др.
- 135,000 деца ходят на училище с пистолети.
- 5,500,000 хора са арестуваните за година (без да се броят предизвикалите пътни катастрофи).
- 125,000 умират преждевременно от алкохолизъм.
- 473,000 умират преждевременно от болести, свързани с тютюнопушенето; 
53,000 от тях не са пушачи.
- 6,500,000 ползват редовно хероин, кокаин, крек, спийд, РСР или някакъв друг наркотик.
- 5,000 + умират от неоторизирано ползване на лекарства – тоест, в резултат на самолечение. Хиляди страдат от сериозни заболявания.
- 1,000 + умират от вдишване на химикали, ползвани в домакинствата и съхранявани под кухненските умивалници. Около 20 % от децата в училищна възраст са вдишвали токсични вещества. Хиляди страдат от необратими неврологични увреждания.
- 31,450,000 ползват марихуана; 3,000,000 от тях са пристрастени.
- 37,000,000 или един на всеки шест жители на САЩ (главно жени) редовно прибягват до лекарства за емоционален контрол. Към това ги тласкат “лекарите”, получаващи комисионни от доставчиците, фармацевтичните компании: печалбите са огромни.
- 2,000,000 хора извън какъвто и да било медицински отчет получават силни лекарства, контролиращи поведението, известни като “химически усмирителни ризи”.
- 5,000 умират в резултат на психоактивно лекарствено “лечение”.
- 200,000 се подлагат на лечение с електрошок, което уврежда мозъка и нервната система.
- От 600 до 1000 души се подлагат на лоботомия, най-вече жени. (“Лоботомия” се нарича оперативното прерязване на връзките между челния лоб на мозъка и таламуса . – Б. пр.)
- 25,000,000 или един на всеки десет граждани на САЩ се обръщат за помощ към психиатрични, психотерапевтични или медицински източници за разрешаване на ментални и емоционални проблеми - на стойност над 4 милиарда щатски долара годишно.
- 6,800,000 търсят помощ за решаване на емоционални проблеми от свещеници, социални агенции, социални съветници. Общо около 80,000,000 търсят някакъв вид психологически съвет в живота си.
- 1,300,000 страдат от някакъв вид увреждане, свързано с преминало болнично лечение.
- 2,000,000 се подлагат на ненужна хирургическа намеса; 10,000 от тях умират.
- 180,000 умират от отрицателни реакции на всички видове медицински лечения, още повече умират при самолетни и автомобилни катастрофи - общо.
- 14,000 + умират в резултат на приемане на свръхдози от лекарства, предписани от “лекуващите” ги “лекари”.
- 45,000 умират при автомобилни катастрофи. Въпреки това се произвеждат все повече и повече коли и се строят все повече и повече магистрали, а много по-безопасните форми на масов транспорт – железопътен и автобусен - целенасочено и планомерно се затриват.
- 1,800,000 стават жертви на нефатални наранявания в автомобилни катастрофи – 150,000 от тях остават инвалиди.
- 126,000 деца се раждат със сериозни дефекти в резултат на недостатъчни грижи по време на бременността, недохранване, отровена околна среда или наркозависимост на майките.
- 2,900,000 деца са документирано жертви на небрежно отношение със сериозни последствия или насилие, включително физическо мъчение и преднамерено лишаване от храна.
- 5,000 деца се убиват от родители или баби и дядовци.
- 30,000 + деца се превръщат във физически инвалиди в резултат на насилие или небрежно отношение. Всяка година насилието над деца в Съединените щати поразява много повече деца отколкото левкемията, автомобилните катастрофи и заразните болести общо. С нарастването на безработицата, случаите на насилие над деца от страна на безработни родители се увеличават драматично.
- 1,000,000 деца бягат от семействата главно заради насилие, упражнявано върху тях от родителите им или други възрастни – включително сексуално насилие. От големия брой деца сред избягалите, насилени сексуално, 83 % идват от бели семейства.
- 150,000 деца се документират като “изчезнали”.
- 50,000 от тях просто се изпаряват. Възрастта им е в диапазона от една годинка до 14-15-годишни. Според “Ню Йорк Таймс”: “Някои от тях са мъртви – може би половината от децата, погребвани годишно с условните имена “Джон” или “Джейн”, са неидентифицирани трупове.
- 900,000 деца – някои от тях едва 7-годишни – са обхванати от системата на детския труд в Съединените щати. Те работят като нископлатени ратаи, миячи на чинии, перачи и прислуга по 10 часа на ден в нарушение на трудовите норми за детски труд.
- От 2,000,000 до 4,000,000 жени страдат от домашно насилие. То е най-голямата причина за наранявания и втората по ред причина за преждевременната смърт на жените от Съединените щати.
- 700,000 жени се изнасилват – по една на всеки 45 секунди!
- 5,000,000 работници са годишните жертви на трудови злополуки.
- 150,000 от тях остават инвалиди за цял живот – осакатени, парализирани, с увредено зрение или слух, стерилни…
- 100,000 се разболяват сериозно от болести, свързани с работата им, включително табакоза, силикоза, рак и туберкулоза.
- 14,000 са убитите на работното си място; 90 % от тях са мъже.
- 100,000 умират преждевременно от болести, свързани с работата им.
- 60,000 умират, убити от отровни замърсители на околната среда или замърсители и вредни вещества, включени в храната или намиращи се във водата и въздуха.
- 4,000 умират след консумация на заразено месо.
- 20,000 страдат от отравяния с Е-coli 0157-H7, мутирала бактерия, намираща се в заразено месо: тя обикновено причинява физически и мозъчни здравословни проблеми за цял живот. По-задълбочено изследване на месото с нови технологии би могло да отстрани по-голяма част от причинителите на тези страдания – както и вегетарианството…
Понастоящем:
- 5,100,000 са зад решетките, пуснати условно или под наблюдение; 
- 2,700,000 от тях се намират в местните, щатските или федералните затвори – или са поставени под наблюдение.
- 1,600 души влизат в затвора всяка седмица вместо да излизат. Броят на затворниците в Съединените щати е нараснал с 200 % от 1980 год. Над 40 % от затворниците в Щатите са зад решетките заради разпространение на наркотици – нарушение, несвързано с насилие. Гражданите на Съединените щати от негърски произход са 13 % от общия брой на използващите наркотици, но 35 % от арестуваните - 55 % от осъдените – 74 % от затворниците във връзка с тях. За нарушения на закона, несвързани с наркотиците, гражданите на Съединените щати от негърски произход получават присъди за престой в затвора с около 10 % по-дълъг от белите граждани на Съединените щати за същите престъпления.
- 15,000 + са болни от туберкулоза и този брой бързо нараства.
10,000,000 или повече са бацилоносители, главно сред бедните и зависимите от наркотици.
- 10,000,000 души са алкохолици; броят им се повишава.
- 16,000,000 са диабетици – през 1983 год. броят им е бил 11,000,000. Вероятна причина за нарастването: гражданите на Съединените щати водят все по-застоял живот и консумират все повече продукти, съдържащи захар. Ако не се лекува, диабетът причинява слепота, бъбречна недостатъчност и уврежда нервната система.
- 160,000 ще умрат от диабет тази година.
- 280,000 са документираните болни от умствени разстройства или забавено умствено развитие. Много от тях насилствено вземат големи дози лекарства за контролиране на ума.
- 255,000 души с умствени разстройства или забавено умствено развитие са безцеремонно изхвърлени от болниците и психиатриите през последните години. Голяма част от “зачеркнатите от регистъра” сега оформят постоянния контингент на нощните приюти за бездомни или се скитат из улиците…
- 3,000,000 или повече страдат от церебрални или физически недъзи включително парализа, глухота, слепота и др. Огромен брой от тях са бедни. Много от тези недъзи биха могли да се излекуват при своевременно лечение или предотвратени при живот в по-добри условия.
- 2,400,000 страдат от някаква форма на хроничен, сериозно обезсилващ ги синдром на необяснима умора.
- 10,000,000 + страдат от астма - увеличение с 145 % в периода 1990-1995 год. Причината – увеличеното замърсяване на въздуха, който дишаме.
- 40,000,000 или повече са без здравно осигуряване или каквато и да било защита от сериозни заболявания с фатален изход.
- 1,800,000 от възрастните, които живеят със семействата си, са подложени на сериозни насилия – заключване, недохранване, побой. Насилието над възрастните от страна на децата им и други близки роднини нараства с обедняването на населението на Съединените щати.
- 1,126,000 от възрастните живеят в старчески домове. Огромен, но неопределен още брой от тях са принудени да понасят жестоко безразличие към нуждите си, мръсотия и насилие, тъй като тези домове са чисто комерсиални, тоест, поддържат се на базата на реализиране на максимална печалба.
- 1,000,000 или повече деца се намират в сиропиталища, трудово-възпитателни училища и затвори за възрастни. По-голямата част от тях са арестувани за дребни нарушения или пък изобщо не са извършили такива и са затворени без присъда. По-голямата част от тях са деца на бедни семейства. Много са подложени на побои, сексуално насилие, продължителен престой в изолатор; много са принудени да поемат лекарства за контрол на ума или се подлагат на психохирургия…
- 1,000,000 са регистрираните случаи на болни от СПИН в 1996 год.
- 250,000 са починалите от СПИН.
- 950,000 ученици се “лекуват” всяка година със силни “лекарства” за контрол на ума заради “хиперактивност”. Странични въздействия на тези “лекарства”: загуба на тегло, забавяне на растежа и остри психози.
- 4,000,000 деца растат с напълно игнорирана неспособност да учат.
- 4,500,000 + деца или повече от половината от онези 9,000,000 деца на семейства, които се издържат от т.н. “социални помощи”, са жертви на недохранване. Много от тях страдат от мозъчни увреждания поради недохранване преди и след раждане…
- 40,000,000 души или една от всеки четири жени и повече от един на всеки десет мъже са били сексуално насилвани като деца - най-често на възраст между 9 и 12 години – обикновено от близки роднини или семейни приятели. Такова насилие обикновено винаги продължава до ранните години на пубертета и е част от действителните им спомени, а не резултат от възстановяване на паметта чрез терапия.
- От 7,000,000 до 12,000,000 са безработните; този брой варира в зависимост от възможностите за сезонна ангажираност. Увеличаващ се брой от хронично безработните показва признаци на стрес и емоционална потиснатост.
- 6,000,000 са ангажираните временно. Около 60 % от тях се стремят към постоянно работно място.
- 15,000,000 или повече са работниците “на договор” на половин работно време или на намалено работно време. Те работят без каквито и да било екстри и всеки един от тях се нуждае от работа на пълно работно време.
- 3,000,000 още са безработни, но нерегистрирани, защото са загубили право на “социални помощи” - защото никога не са били обхванати от системата за “социални помощи” – защото са престанали да търсят работа – защото са влезли в армията, понеже не са могли да намерят друга работа…
- 80,000,000 живеят с доходи, поставени от Министерството на труда на Съединените щати в категорията “под средно жизнено ниво”. 
- 35,000,000 от тях живеят под нивото на бедността.
- 12,000,000 от бедните, стигнали до дъното на бедността, страдат от хроничен глад и недохранване. По-голямата част от хората, живеещи на или под нивото на бедността, гладуват определени периоди от време през годината…
- 2,000,000 или повече са бездомните, принудени да живеят по улиците или във временни подслони.
- 160,000,000 + са членове на задлъжнели домакинства – рязко увеличение от 100-те милиона или по-малко преди само едно десетилетие. По-голяма част от тях заявяват, че са заели пари не за лукс, а за посрещане на ежедневни нужди. Увеличаващата се задлъжнялост заплашва все повече и повече семейства с икономически срив …


Превод: Бл. Дончева
15.Х. 2002 г.
http://www.zmag.org/ZNET.htm


Още:

Как свободният пазар уби Ню Орлиънс

На всеки час се самоубива по един щатски военен