петък, 29 юни 2012 г.

ФАШИЗИРАН ТИП СЪЖАЛЯВА, ЧЕ НЯМА КАЛАШНИК, ЗА ДА ИЗТРЕБИ ЦИГАНИТЕ


В Хасковския окръжен съд предстои да бъде внесен обвинителният акт срещу 21 годишния Станимир Колев от Димитровград, който имал намерение да коли наред „мангалите”. Младежът не е могъл да изпълни заканата си защото е закопчан веднага след първото си кърваво убийство.

Драмата се разиграва на 21 февруари тази година и поради липса на „мангал” в момента Станимир реже главата на 67-годишния бездомник Георги Минков. Тъй като случаят е по-особен, в поведението на убиеца има и елементи на жесток нацизъм и расизъм, прокуратурата удължи срока на разследването с около два месеца.

Очаква се към обвинителния акт да бъдат добавени още две експертизи – съдебно-медицинска и химико-биологична, които ще добавят нови доказателства към престъплението. Но това не е най-важното в съдебното дело.

Тук проблемът е друг – от къде такава агресивна жестокост у един млад човек? Социопатия или явен фашизъм? По-скоро е второто и най-вероятно ще му се търси наказателна отговорност за расистки и нацистки подбуди.

Иначе младежът не престава да се усмихва все едно, че е свършил добро дело, а не жестоко убийство. И не отрича, че ако е на свобода пак ще реже мангалски глави, защото светът трябва да се пречисти от този етнос. За да бъде по-решителен при изпълнение на замисъла си Станимир е нашарил тялото си с фашистки свастики. Освен това той се друсал с хероин. По ръцете му още личали белези от боцкане.

”Съжалявам, че не съм ходил в казарма, за да мога с калашник да убия повече цигани”. Това смразяващо признание Станимир прави пред разследващите.

В онази сутрин се събудил с мисълта, че точно днес трябва да започне да изпълнява пъкления си замисъл. Казал си: първият циганин, който ми попадне ще бъде заклан. Днес трябва да имам поне една отрязана глава, коли ми се…

Най-напред наточил ножа, след това отишъл в първата попаднала му аптека и си купил латексови ръкавици, за да може да прикрие престъплението. Тръгнал пеш да търси жертвата си. По пътя го срещнала дежурна патрулка и го отминала. Нищо подозрително. По-късно обаче униформените от патрулката ще са тези, които започват да разплитат престъплението.

Те се сещат за самотния пътник когато случайни хора ги информират за заклания край въжената линия в местността „Дурхана” човек, когото намерили с отрязана глава и потънал в локва кръв. Преди да бъде закопчан, Станимир гостува на баба си в близкото село Ябълково.

При разпита отрича да има общо с престъплението. Но подложен на детектора на лъжата не издържа и си признава за убийството. Посочва къде са ножът и латексовите ръкавици. По време на следствието не отрича, че е имал намерение да коли „мангалите подред”. Споменава и това, че Хитлер е бил прав когато е искал чиста раса. Определя себе си именно като борец за такава раса. Според държавния обвинител, прокурорът Павел Жеков, срокът на разследването е удължен за да се намерят повече доказателства за това, че убийството е по нацистки подбуди. Делото най-вероятно ще се гледа през септември.

В същото време обаче ромите, научили от медиите, че това е човекът, който иска да им реже главите, се готвят за вендета. Те вече са се опитали да го нападнат веднъж докато го водят в съда за мярката му за неотклонение. Яка, възрастна ромка първа се нахвърля върху арестанта с нож в ръката, но е отблъсната от охраната му. Това не значи обаче, че ромите са се отказали да си свършат пъкленото дело. Само чакат сгодния момент.

За престъплението, в което е обвинен, Станимир може да получи наказание от 15 до 20 години затвор или най-голямото наказание, предвидено в Наказателния кодекс – доживотна присъда без право на замяна.

Текст и снимка Тодорка НИКОЛОВА

Ево Моралес против нобеловата награда на Обама



Президентът на Боливия Ево Моралес призова американският държавен глава Барак Обама да бъде лишен от Нобеловата награда за мир заради разрешените от него въздушни удари срещу Либия. "Как може лауреат на Нобелова награда за мир да води БАНДА, която да атакува и да нахлува? Това не е част от защитата на човешките права, нито пък уважение към самоопределението на народите", каза Моралес на пресконференция

събота, 16 юни 2012 г.

Плевнелиев обяви вето. Концесии ще има! Радвай се, народе!



Три дни протести. Снощи бе публикувана стенограмата от срещата на представители на протестиращите с Бойко Борисов. Няма да ви занимавам с факта, че Бойко представа си няма за какво става въпрос в новия Закон за горите и че изобщо не го е чел. Нито ще ви занимавам с маниакалното му „небрежно” споменаване на участията му в медиите на всяка втора дума. Мисля, че всички вече сме се убедили в глупостта на Премиера ни, но не това е важното сега.

Много по-важно беше за мен да видя мнението на екозащитниците.

Били са поканени като организатори на протестите срещу новия закон за горите през последните 6 месеца. Поправките в закона определено са доста страшни и още от самото начало бях твърдо против приемането им. Ето защо отдавна следя протестите и им симпатизирам.

Тук обаче трябва да отбележа основната грешка, която допуснах. Считам, че тя е и грешката на всички останали протестиращи:

ЗНАЕМ „СРЕЩУ” КАКВО ПРОТЕСТИРАМЕ,

НО НЕ ЗНАЕМ „ЗА” КАКВО ПРОТЕСТИРАМЕ

Защо е толкова важно това? Представете си бунт на крепостните селяни под надслов „Долу феодалната собственост, нямаме хляб и сме гладни!” Да кажем, че феодалите седнат на масата за преговори и излязат с предложението да гарантират прехраната на крепостните селяни. Как? Ами като върнат робството, при което, както знаем, робовладелецът се е грижил за прехраната на робите си [1]. Тъй де, какво значение има дали ще се превърнеш в нечия вещ, нали искаш прехраната да ти е гарантирана?

Да се върнем към вчерашните преговори. Фразата, която ме впечатли най-силно, е казана от един екозащитник, член на WWF:

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, искаме от вашите министри и депутати да приложат принципа на концесията в горите. Това искаме ние, нищо повече. Държавата е възложител, а частника е изпълнител, както е на Пирин, както е на Рила.

Нека отбележа, че концесиите всъщност са принципът, по който се управляват горите в стария закон. Думите на Дунчев напълно отговарят на исканията на протестиращите за премахване на промените в закона на горите, затова той ги казва с право. Забравя обаче, че Банско е застроено и полу-унищожено благодарение на концесиите.

Забравя, че в света няма и една концесия, която да е облагодетелствала обществото. 

Забравя, че може би крепостните селяни няма да живеят по-добре, ако станат роби.

Концесиите са лесен начин да се даде на една частна фирма възможност да си разиграва коня, както пожелае, а после да напусне мястото на местопрестъплението, без изобщо да се интересува какви щети оставя зад гърба си.

петък, 8 юни 2012 г.

Испания: Ултраси взеха участие в миньорски протест и сблъсъци с полицията













В Испания се стигна до ожесточени сблъсъци между миньори и полицията.

В четвъртък, стотици демонстранти се събраха в околностите на Мадрид за да протестират срещу Министерството на промишлеността.Много футболни фенове също взеха участие ,като по този начин изразиха гражданската си позиция.

Участниците в протестните действия настояваха правителството да изплати дължимите заплати на работниците и спирането на масовото закриване на мини добиващи въглища. През последните години в Испания  хиляди миньори останаха без работа. Синдикалните лидери алармират, че това може да доведе сриване на цялата индустрия.


четвъртък, 7 юни 2012 г.

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени



Най-малко шестима души от членовете на гръцката неонацистка партия "Златна зора" са съдени за убийства, насилие или незаконно притежание на оръжие. Това твърди специално проведено проучване, дело на Шведската телевизия СВТ.

Eдин от въпросните членове на "Златна зора", който дори е получил депутатски мандат в гръцкия парламент на изборите на 6 май, е заподозрян в кражба и физическо малтретиране.

Друг член на "Златна зора", който бе в депутатските списъци, но не получи място на депутатските пейки, скоро ще бъде изправен пред съд заедно с други двама членове на тази партия. Обвинението срещу него твърди, че той е нападнал с нож и е искал да убие нелегален афганистанец.

В същото време гръцки депутат неонацист нападна две жени в телевизионно предаване. 

Ненормалникът налетя на бой на две депутатки от левицата по време на пряко предаване на телевизионния канал "Ант-1" във връзка с предстоящите нови парламентарни избори на 17 юни, предава АФП.

Атинската прокуратура е наредила арестуването му, заяви съдебен източник.

Илиас Казидиарис (какво подходящо име за политик от кафявия спектър), говорител на партията "Златна зора", се разбесня, когато депутатката от радикалната левица Рена Дуру му припомни, че е обект на съдебно преследване заради въоръжен грабеж през 2007 г.

Процесът му започна, но бе отложен на 11 юни. Неонацистът плисна чаша вода в лицето на Рена Дуру, а когато колежката й от комунистическата партия Лиана Канели се опита да протестира срещу своеволието му, той я блъсна и й удари две плесници и един юмрук. Водещият на предаването не успял да се намеси, защото хулиганът бързо напуснал студиото.


„Монсанто" е корпорация от фашистки тип


„Монсанто: контрол чрез глада“, коментар за „Деконструкция“ по БНР

Един от най-великите умове на Германия, Гьоте, е казал нещо много дълбоко смислено и наистина вярно: „Човек вижда толкова, колкото знае.” Съвременните политически елити превъзходно разбират това, затова и вече изобщо не е нужно масите от хора да бъдат държани като крепостни селяни, достатъчно е да се контролира информацията. Така, тънейки в невежество, много хора и цели народи са обречени на послушание. Посредством незнанието постепенно ставаме буквално притежание на големите корпорации и наднационалните капитали. Например, компанията „Монсанто” е практически корпорация от фашистки тип. „Монсанто” унищожава нормалното генетично състояние на някои култури и освен това, защитава нашествието си със свои частни детективи, частна армия и прочее. Още от преди векове земеделците просто са отсявали най-добрите семена от реколтата, за да имат за посев. Така по естествен начин са се развивали по-добри култури. През 80-те години обаче съдът разрешава на „Монсанто” да патентова формата на живот – генът. Особеност на генно-модифицираните култури е, че семената им не стават за посев за следващата година, ако искат да засеят, фермерите са длъжни отново да закупуват от „Монсанто”. Както казва Боб Шапиро, бивш изпълнителен директор на „Монсанто”: „Много е лесно да се направят огромни пари от базовите човешки потребности – храна, облекло, жилище.” Не е ли гениално, от алчност да се изобретяват безплодни земеделски култури?!!!! Звучи като зловеща антиутопия. Безплодни растения, от които не може да остане семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт. Но ако зърното се саморазрушава, то какво се случва с човешкия оганизъм. „Монсанто” е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по време на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния аспартам, изкуствен подсладил, който се съдържа във всички дъвки и ментови бонбони, които познавате, както и в много лекарства. През немалкия период на своята история „Монсанто” създава различни продукти, включително и пестицида Round Up, както и генномодифицираната соя, която е устойчива на Round Up. Когато посипеш земеделската земя с Round Up това вещество унищожава всичко, освен генномодифицираната соя. През 1996, когато „Монсанто” започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на соя в Америка, съдържат патентования от „Монсанто” ген. Към 2012 повече от 90% от семената на соя в Америка съдържат генната модификация на „Монсанто”, а в Канада органичния, естествения семенен фонд е практически унищожен напълно. Всичко е собственост на „Монсанто”. Веднъж появила се генно-модифицираната култура замърсява, така да се каже, всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и в резултат – всички стават генно-модифицирани. Където обаче се появи генът, „Монсанто” по закон става собственик на продукцията. Компанията обвинява свободните фермери в кражба на техния патент и ги принуждава да купуват семена единствено от нея. Специален отдел от 75 човека в „Монсанто” се занимава с разследване и съдебно преследване на фермери, всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право. Хората са изплашени, сломени и изнудвани. Днес в Канада например вече няма никаква органична соя, царевица, рапица. Много от продуктите, които купуваме съдържат соя. А генно-модифицираното замърсяване попада през фуражите и в млякото, и в месото на животните, които после ние доволно хапваме. Постепенно „Монсанто” придобива контрол над храната на света изобщо. Преценете сами! Ако „Монсанто” реши да унищожи Канада, просто ще остави цялата страна без грам зърно. Нима това е независима Канада?! Иначе много обичаме думичката диверсификация. Но когато става дума за американски контрол, тя веднага отпада. Светът върви към едно недалечно бъдеще, което можем да наречем „възможност за пълен контрол чрез глада”. Как „Монсанто” окупира територии?! По всевъзможни начини. Ето един от тях – през 1998 МВФ, една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени, да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига „Монсанто” и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО-зрънца. Утре или вдругиден, огромната Индия няма да може да каже гък, независимо дали има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно само и единствено от „Монсанто”. Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и няколко други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генно-модифицираната царевица на „Монсанто”. Тези дни обаче Европейския орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Тоест „Монсанто” успя да купи и ЕС. Знаете ли, голямата опасност не е само за здравето. Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол върху изхранването на света. Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-важните битки на постмодерния ни живот. Има каузи, за които си струва да се борим, ние, редовните обитатели на планетата Земя. Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем. А знаем твърде малко.


събота, 2 юни 2012 г.

Никола Вапцаров – "Ботев"

БОТЕВ

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –

"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем."

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е   м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:



– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай...

"Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака."

Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.


петък, 1 юни 2012 г.

Децата на Фалуджа – след американските фосфорни бомби

Раждат ли се още жертви на "мръсната война" на САЩ?


Снарядите с бял фосфор, които опустошиха този град, бяха изстреляни през 2004 г. Но продължават ли все още да се раждат жертви на "мръсната война" на Америка?

За малкия Сайеф никога няма да има Арабска пролет, пише „Индипендънт“. Само на 14 месеца, той лежи върху малко червено одеяло, поставено върху евтин матрак на пода, от време на време плаче, с глава, два пъти по-голяма, отколкото би трябвало да бъде, сляп и парализиран.

Сайеффедин Абдулазиз Мохамед, както е цялото му име, има миловидно личице и казват, че се усмихва, когато го посещават други деца или съседи влизат в стаята.

Но той никога няма да опознае историята на света около него, никога няма да се радва на свободите на новия Близък изток. Той може да движи само ръцете си и да приема само мляко от бутилка, защото не може да преглъща. Вече почти е станал прекалено тежък, за да го носи баща му. Той живее в затвор, чийто врати ще останат завинаги затворени.