Eто кой спря Луков и луковци - НАРОДЪТ
Когато някой нацист бъде запитан
защо се прекланя пред ген.Луков, той винаги ще започне отговора си с легендата
за спасението на Кюстендил през 1918 г. Тогава този своеобразен Крали Марко на
20 век, с помощта на няколко овчаря уж успял да спре цялата сръбска армия,
нанасяйки й тежки поражения... Всеки човек с повече от една мозъчна клетка в
главата би се изсмял на подобна щуротия, звучаща като виц на Къци Вапцаров.
Ясно е, че ако имаше такива свръх-хора в своите редици, Българската армия
нямаше да загуби войната. Но да приемем за момент, че този анекдот е истина –
защо тогава нацистите не честват подвига на Луков в Кюстендил, защо не честват
датата, на която той уж е спасил Кюстендил, а честват датата на неговата смърт?
И още – защо честват именно този „герой от войните”, при положение, че има още
ред заслужили български военни (друг е въпросът дали е заслуга пред народа, да
служиш вярно на царя) като Владимир Вазов, Стефан Тошев и др.? Ясно е защо. Защото нацистите ги е срам и ги е страх
открито да заявят, че честват Луков не заради неговите мними подвизи през
войните, а заради неговата обвързаност с хитлеристка Германия, заради неговите
претенции да стане български гаулайтер, още по-ортодоксален (в сравнение с
кликата на Борис-Филов) проводник на хитлеризма в България.
Във връзка с
това е важно да се отбележи още един, колкото срамен, толкова и многозначителен
факт от биографията на ген.Луков – относно краткото му участие в ръководството
на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). За разлика от широко
разпространените твърдения, че Луков е играл водеща роля в изграждането и дори
в създаването на тази фашистка организация, фактите говорят друго – до края на
1941 г. той е бил един „генерал без армия” (и в прекия, и в преносния смисъл),
чиято единствена значимост е била силната му обвързаност с хитлеристка Германия
(спорно е дали тази обвързаност идва от идеални подбуди – много по-вероятно е
Луков да е бил спечелен за „каузата на Третия Райх” по линията на комисионните,
които е прибирал от германските военни компании по времето, когато е бил военен
министър и е отговарял за превъоръжаването на Българската армия
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post_20.html
. Битието определя съзнанието. В случая на ген.Луков – банковата му сметка в
Холандия). Та, в началото на 1942 г., след разгрома при Москва, немците
осъзнават, че войната срещу СССР съвсем няма да е толкова лесна и че ще са им
нужни много повече човешки и материални ресурси, включително и от съюзниците,
включително и от България. Известно е, че цар Борис, имайки предвид силните
русофилски настроения сред българския народ и страхувайки се от повторение на
Войнишкото въстание от 1918 г. (когато Кобургската династия преживява дни на неописуем
ужас пред угрозата от настъпващите към София разбунтували се хиляди български
войници), всячески е отклонявал желанието на Берлин да изпрати български войски
на Източния фронт. Нужен е бил някой по-верен слуга на Райха. За такъв е
определен ген.Луков, който е бил готов и майка си да продаде, само и само да
угоди на фрицовете. Хитлеристите започват систематично да го налагат като свой
довереник в България. По тяхно настояване (и по-конкретно на германския
посланик в България Бекерле) Луков е
включен
(не избран, а именно включен) в ръководството на СБНЛ. Спуснат отгоре,
ген.Луков така и не успява да се наложи като истински лидер на СБНЛ –
участниците в тази организация все пак в мнозинството си са били в нея по-скоро
от идеални подбуди и очевидно не им се е нравело да ги ръководи марионетка, пък
била тя и спусната от Берлин. Затова и целият проект с Луков твърде скоро се
проваля. Той си остава генерал без армия. Но в лицето на Антифашистката
съпротива ген.Луков все още е главна заплаха за едно още по-широко и гибелно
въвличане на България във Втората световна война. Смъртната му присъда е
изпълнена на 13.ІІ.1943 г. от Виолета Якова и Иван Бураджиев. Впоследствие,
през 1945 г. Дванадесети върховен състав на Народния съд официално го осъжда
като хитлеристки агент и му конфискува цялото имущество. Така, благодарение на
патриотите от самоотвержената Антифашистка съпротива и на Народния съд България
е спасена от нова национална катастрофа (каквато е щяла да бъде неминуема в
случай на едно изпращане на български войски срещу СССР).
За жалост, в
новите „демократични” реалности, се намериха къде-къде по-умели проводници на
имперските интереси на новия претендент за световно господство – САЩ. На такива
съвременни луковци като Костов-Н.Михайлова, Симеон-Паси, Станишев-Калфин,
Борисов-Н.Младенов дължим позорното съучастие на страната ни в американските
агресии срещу Югославия, Афганистан, Ирак и Либия (а занапред вероятно и срещу
Сирия и Иран). И днес въпросът на въпросите е – ще се намери ли кой да спре
новите луковци преди окончателно да са загробили нашата Родина?
Живко Вълчев
Вижте още:
Как ген. Христо Луков богатееше на гърба на българския народ
Мнение на един типичен "български" неонацист
Списаревски и Луков. Родолюбецът и чуждопоклонникът
Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община
Защо нацистите мразят Ботев и Левски
Магнитните бури влияят на психиката на нацистите
