петък, 20 септември 2013 г.

Бойко Борисов мирно пред ЦРУ

След като през 2012 година тогавашният вътрешен министър на Република България Цветан Цветанов се появи с ръкавели, на които пише "United States – Secret Service" (САЩ – секретни служби), от официалния профил във Фейсбук на Бойко Борисов, се похвалиха с интересна снимка. На нея се вижда бившият премиер застанал мирно в сградата на ЦРУ, в поза на респект пред емблемата на шпионската организация на САЩ. Каква по-хубава илюстрация чии интереси обслужва сегашната ни политическа класа...


Други изцепки:

Цветанов се появи със Сикрет сървис на ръкавелите

Плевнелиев анексира Колорадо

И директорът на "НАТО и България" плаши, че ще се пали, защото им свършили парите

вторник, 17 септември 2013 г.

Тялото на бореца за свобода от МЛКП пристигна в град Джейлянпънар

Както вчера ви информирахме боец на МЛКП-Турция/Северен Кюрдистан, загина в престрелка с ислямистки банди в Сирия. Днес тялото му пристигна в гр. Джейлянпънар, където то бе посрещано с възгласи : "Серкан Тосун е Жив! Комунистите се борят!". Пред моргата бащата на Серкан, Ниязи Тосун направи кратко изказване : "Серкан не е само мой мъченик, той е мъченик на всички угнетени народи". След това изказване болничните власти съобщиха на събралите се, че тялото ще бъде откарано в гр. Шанлъурфа.






БОЕЦ НА МЛКП ЗАГИНА В СИРИЯ.

ЦК на МЛКП разпространи изявление в което съобщава, че на 14 Септември около 17 часа боец на име Серкан Тосун е загинал в престрелка близо до град Серекание(Serêkaniyê-северна Сирия). Той е бил в града като представител на партията. Серекание е под конрола на YPG(Обединени Народни Сили) кюрдски милиционери, които се сражават ожесточено с подкрепяните от империалистите ислямистки банди. Утре тялото на Серкан Тосун ще бъде докарано в гр. Джейланпънар, обл. Газионтеп(близо до Турско-Сирийската граница).
ДРУГАРЯТ СЕРКАН Е БЕЗСМЪРТЕН!

неделя, 15 септември 2013 г.

Какво се случва в Мексико и защо неолиберализмът означава тирания и потисничество

Помните ли учителската стачка? Не ви хареса когато министри си позволиха да говорят за “седенки” и тяхното разтурване, нали? Аз ще ви разкажа друга история. История, в която министрите не говорят за седенки, а изпращат хиляди полицаи да ги “разтурят” директно. Разтурването е масова военизирана операция, в която полицейските сили в пълно бойно снаряжение се изправят срещу учителите, пребиват ги, газят, арестуват, палят и рушат палатките им с бяс. Тази история се случва в момента. Мястото е Мексико сити. Режимът се нарича неолиберален капитализъм.


Една по една снимки и видеа от столицата на Мексико започнаха да се появяват из интернет. Задименият централен площад на града, към който редица след редица маршируват облечените в черно наемни убийци и биячи на властта, замахващи с палки срещу учителите, дръзнали да протестират срещу неолибералните реформи на президента Пеня Нието. Скоро от палатковия им лагер остават само руини, а по улиците на града се захващат безройни схватки със силите на властта.

Мексиканските учители са на улиците по същите причина, поради която са и хората на Рио, Истанбул, дори София, колкото и това да не допада на дясната клика и нейните вашингтонските спонсори, обсебила протестите у нас и опитваща се да извлече политически дивидент на гърба на един от първите заченъци на протестиращо и борещо се общество в България. Причината, която ще изпуснат да споменат в новините, без значение дали тези на бТВ или Фокс Нюз (и двете доста долнопробни медии сами по себе си), се нарича неолиберализъм.

Неолибералните реформи на президента Пеня Нието изкараха мексиканските учители на улицата за пореден път. Опитите да се въведат принципите на конкуренция между учители и учители, промените в тяхното заплащане, които заплашват с глад, работещите в многобройните мексикански села и малки градове, въвеждането на нови и нови скрити разходи за родителите и опитите образованието да се подчини изцяло на логиката на социалния канибализъм (която за неолибералите, представете си, е източник на прогрес!) са само някои от причините за продължилия дни мирен протест. Същевременно образованието бива бавно отнемано от хората, въвеждат се такси, а приватизацията чака зад ъгъла, за да превърне знанието в привиления, а не право за всеки, независимо от социалния му статус. Същевременно Нието подготвя приватизацията на петрола на страната, очаквана с лиги на уста от големите щатски петролни вълци, като последна останала хапка от латиноамериканската страна след подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия през 1994.

От 1994 година насам, когато подписването на договора за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико се превърна в световно събитие заради избухналото и продължаващо и до днес въстание на Сапатистите, бунтове, протести, автономни зони и жестоки репресии разтърсват страната. Налагането на неолибералния икономически модел по традиция се случва с груба сила и довежда не до обещаното изстрелване на Мексико в първия свят, а превръщането на страната в източник на евтина работна ръка и материали за по-богатите й и могъщи съседи. Мексиканският неолиберализъм ражда парадокса на несравнимо социално разделение – докато милиони мексиканци живеят в абсолютна бедност, страната е дом и на най-богатият човек в света. Пеня Нието дойде на власт с кръв и бунтове и само два месеца по-късно, размириците се повтарят, сякаш за да докажат, че успешните и прехвалени от САЩ неолиберални шампиони (каквито са и Мексико, и Турция, и Бразилия) крият зад новините за икономическия си растеж растящо неравенство и несправедливост, която тлее, за да даде иска за пожари, невиждани от 1968-ма насам. Бруталните методи на налагане на неолибералната капиталистическа доктрина, тоталната удавяне на представителната демокрация в корпоративни интереси и невижданата наглост на политическите елити, които загубиха дори желанието да прикриват за кого работят, само подтвърдиха чисто идеологическия характер на неолибералните политики и реформи. “Класовата война съществува, но моята класа, тази на богатите я организира и ние…печелим” признава щатският бизнес магнат Уорън Бъфет. Може би това признание ни разкрива една проста истина – неолиберализмът е сам по себе си най-силното изявление на тоталната война на богати срещу бедни, където алчността, натрупването на безпределен капитал на всяка цел и като самоцел и ограбването на милиарди, за да може това да се случи, са не изключение, а закон. Десетилетия по рано един небезизвестен италианец ще поясни, че режимът му трябва да се нарича корпоративизъм, заради сливането на държавния апарат и корпоративния интерес. Италианецът се нарича Бенито Мусолини, а режимът му – фашизъм.

Фашизмът има едно особено свойство. Той притъпява чувството за допустимо и недопустимо и неусетно в един момент идеята за хиляди маршируващи по улиците и биещи наред убийци в черни униформи започва да изглежда като нещо нормално. Истината е, че картината от Мексико сити се превърна в глобално ежедневие в последните няколко години и то до степен, до която надали бихме си представили преди. Полицейските репресии и тоталитарното налагане на чисто идеологически промени в икономиката и политиката превърнаха улиците на света в бойно поле, на което богатите, алчни и безскрупулни елити трябваше да свалят филантропската маска на благотворителността и се заеха с още по-шизофреничното си забогатяване на всяка цена, използвайки репресивния апарат на държавата и политическите си лакеи за тази цел. Улиците на Квебек, Лондон, Вашингтон, Мадрид, Сантяго, Атина, Богота, Мексико, Истанбул, Рио, Сао Пауло и хиляди други градове във всеки край и ъгъл на планетата чуха отново думите барикади, революция, равенство, свобода. Същите видяха смъртта на протестиращи, мъчения, гаврещи се със стари хора и деца полицаи, сълзотворен газ, агент оранж, гумени и истински куршуми, палки и летящи камъни. И под черните и червени знамена на свободата, милиони се наредиха в готовност да се борят за едно по-добро човечество.

Мексико е затаило дъх. “Нещо голямо може да се случи” – споделя приятелка.

Аз седя и гледам снимките на пребитите учители и се чудя – колко голямо нещо трябва да се случи, за да не виждаме повече подобни сцени и колко точно жесток и абсолютен е режимът на неолибералния капитал, щом 5 години на въстания, метежи и барикади по цял свят не го превърнаха в история.

Мисля, че отговорът е във въпроса.

Режим – жесток и абсолютен. И като всеки такъв, в утробата му расте зората на един нов свят.

Уви, зората и този път ще се роди в кръв.

Днес, пред фашистката държава и корпоративните й кукловоди ние всички сме едно. Днес всички сме мексиканци!



сряда, 11 септември 2013 г.

Другият 11-ти септември


В деня, когато за пореден път новините ще ни напомнят за падналите кули близнаци в Ню Йорк, ще завъртят добре познати кадри и ще ни разкажат още една сълзлива история за страдание и надежда, един друг 11 септември ще остане забравен. Не по-малко ужасен и страшен – даже напротив, този 11 септември, както и смъртта на хиляди, умиращи от глад, убити в окупационни войни за ресурси, работещи по 16 часа на ден или пръскани с отровни пестициди, са всекидневното повторение на един факт, за който кулите близнаци са повече от силно доказателство. Фактът е прост – животът на определени места на планетата е по-ценен, значим и достоен за помен отколкото животът на осъдените на мизерия, експлоатация, глад и чуждестранна окупация. Светът продължава да се върти в две посоки – в едната смъртта на цивилни е трагедия, която старателно трябва да бъде припомняна на обществеността от телевизионни говорители в блестящи нови костюми, докато в другата смъртта е предимно неудобна и неприятна за споменаване статистика. Разбира се, тероризмът на Израел, използваща химически оръжия върху училища в Газа или Великобритания, продаваща на режима на Асад съставките, от които се прави отровния газ Сарин, не са сравними с тероризма на група забрадени и мургави мъже, чието съществуване е все още под въпрос.

На 11 септември 1973 произведени в САЩ бомби се изсипват върху президентския дворец в Чили. От двореца демократично избраният президент на страната Салвадор Алиенде отправя последните думи към своя народ:

“Намиращ се в период на исторически преход, аз ще платя верността на народа си със своя живот. Към тях отправям думите – сигурен съм, че семето, което посяхме в съзнанието на хиляди чилийци няма да бъде изкоренено завинаги… Обръщам се към обикновения чилиец: работникът, интелектуалецът, селянинът – към тези, които ще бъдат преследвани, защото в нашата страна фашизмът е факт от няколко часа.”

Военен преврат, организиран и подкрепен от САЩ, сваля президента-социалист, за да сложи край на няколко десетилетия мир и демокрация, съществували в страната. Алиенде скоро е мъртъв, а на негово място идва генерал Аугусто Пиночет, за да сложи началото на военен режим, продължил до 1990, а сам Пиночет продължава да заема поста главнокомандващ на армията до 1998. В деня на преврата около 40 000 души са събрани на националния стадион в Сантяго. Около 3000 са разстреляни и изчезнали. Американският президент Ричард Никсън и държавният секретар Хенри Кисинджър получават информация за хиляди задържани на стадиона, превърнат в концентрационен лагер, до 1975. Мъченията и жестокостта на режима на Пиночет могат да бъдат илюстрирани най-добре с хвърлянето на бременни майки от военни самолети: “Когато убиеш кучката, убиваш и наследника”, коментира диктаторът. Според различни източници, броят на избитите и изчезнали по време на режима варира между 10 и 30 000 души, 200 000 емигрират, за да избегнат репресии.


Стадионът в Сантяго помни и смъртта на един от най-популярните и символични за страната артисти – музикантът, учител, поет и театрален режисьор Виктор Хара. Известен с поетичните си текстове, възпяващи любовта и социалната справедливост, Хара е измъчван, а ръцете му са потрошени от полицията, която му предлага присмехулно да изсвири някоя песен с тях. В отговор той пее своята песен в подкрепа на Алиенде – Venceremos (ще победим). Тялото му е открито захвърлено на улицата в краен квартал на Сантяго с 44 куршумени рани. Фашистите явно не са изтърпели смелостта му да пее, докато го измъчват.

Аугусто Пиночет се прочува и с икономическата си политика. Чили се превръща в първата страна, която прилага теорията на неолибералния капитализъм и то под директния съвет на създателя ѝ – Милтън Фрийдман, който по-късно обяснява на друг приятел на Пиночет – Маргарет Тачър, колко успешно работи икономическата му програма. Наложени с насилие и тотален терор, икономическите мерки превръщат Чили в една от най-неравните икономически страни в света, където един привилегирован елит узурпира целия обществен ресурс, оставяйки трохите на мнозинството чилийци, намиращи се от другата страна на социалната бездна. По-късно приятелството на диктатора с Тачър ще го спаси от съдебен процес и ще му позволи да доживее дните си в мир без да получи наказание.

Днес се навършват 40 години от онзи 11 септември, в който САЩ бяха терористите, а жертвите имат неприятната съдба да не са родени в т.нар. Първи свят, за да получат възмездие за страданието си. Военни режими, преврати и хунти изникват почти навсякъде в Латинска Америка в този период под ръководствата, подкрепата и директната военна интервенция на САЩ. Някои от тях приключват със смъртта на стотици хиляди.

От двете страни на желязната завеса хиляди стават жертва на мечтите си за едно по-справедливо, свободно и еманципирано общество, докато две империи се надпреварват за надмощие – икономическо, военно и политическо. Според много от излезлите на улиците, за да отбележат деня на преврата, военната диктатура още не е свършила. Доктрината на Милтън Фрийдман, добрият приятел на Пиночет, днес изкарва десетки хиляди студенти и работници по улиците на страната, готови да бъдат затворени, бити или убити от полицията. Чили все още е неравна и несправедлива страна, където груба полицейска и военна сила се използва, за да потушава социалното недоволство. Борбата, обаче, не е спирала. Думите на Айенде се оказват повече от пророчески – семената на един нов свят, посяти в ума и сърцата на съзнателните хора, не могат да бъдат изкоренени.




ДА ОТДАДЕМ ЗАСЛУЖЕНАТА ПОЧИТ НА ЧИЛИЙСКИЯ НАРОД И НА САЛВАДОР АЛИЕНДЕ – Хуан Маринельо


ХУАН МАРИНЕЙО 1898-1977

Кубински писател и литературовед, автор на стихосбирки, пътеписи и репортажи, сред които „Хората на републиканска Испания" (1938, съвместно с Николас Гилен), на есета и изследвания върху съвременната латиноамериканска литература и култура („Съвременници", 1964 – спомени за видни дейци на световното изкуство и култура). От 1950 е член на Световния съвет на мира, от 1965 член на ЦК на Кубинската комунистическа партия.

Реч на митинг в знак на солидарност с чилийския народ, организиран на 24 септември 1974 година от Съюза на кубинските писатели и художници и Националната библиотека „Хосе Марти"

Тази вечер Националният съюз на кубинските писатели и художници изпълнява един свой дълг, който произтича от самата му същност като „завербувана" организация – завербувана от истината и справедливостта. На съюза не може да бъде безразлично какво става по братската земя на Чили. Писателите, музикантите и художниците, членуващи в нашия съюз, знаят, че фашизмът е отрицание на всяка свобода – това е грубо, животинско отрицание на каквато и да било творческа дейност. Разобличавайки енергично варварството, временно взело надмощие в Чили, те изразяват отново непоколебимата си увереност, че великият народ на 0'Хигинс (1), Рекабарен (2) и Алиенде ще разгроми враговете си и пак ще тръгне с обновени сили, непобедим към своята национална и социална свобода.

През времето, което измина след чилийските събития, ясно се определи техният истински смисъл. Фашисткият преврат от 11 септември не е нищо друго освен кулминация на продължителния реакционен процес, тласкан от открито фашистките и тайните антинародни сили вътре в страната с пряката подкрепа на правителства като бразилското и боливийското, а също така с политическата, военната и финансовата помощ на американския империализъм. В Чили открито както никъде другаде се сблъскаха враждебните на народа сили и силите, които защитават националния суверенитет, демокрацията и социализма.

Чилийските събития са мрачен епизод от битката, която се води в цяла Латинска Америка. От една страна е империализмът, който прониква в нашите страни, разстройва тяхната икономика, руши суверенитета им и пречи на всяко свободно, хармонично развитие на националния живот. А от другата страна – засилващата се борба на народните маси, изпълнени с решимост дори с цената на огромни жертви да разгромят обшия си враг, без което свободното, справедливо и творческо съществувание е невъзможно.

Съвсем ясно е защо дълбочината и размахът на борбата, която водеше чилийският народ, предизвикаха варварската реакция на империализма и неговите помагачи. Така е ставало винаги: целият апарат на демократичната законодателна и изпълнителна власт се разрушава и ликвидира веднага, в същия момент, когато буржоазията си даде сметка, че над привилегиите й е надвиснала заплаха. И тя не прекратява своето насилие дотогава, докато не се почувства отново вън от опасност. Тя призовава на помощ по-опитните си съдружници – империалистите, верни на себе си в своето необуздано варварство.

В Чили империализмът прилага стратегия, която е напълно в духа на водената от него борба, той организира заговор, за да попречи на президента Алиенде да дойде на власт; през периода на управлението на Народното единство се опитва да задуши Чили икономически; ръководи обструкционистката, парализираща дейност на реакционните партии, без да се отказва, когато се наложи, и от убийства – с една дума, нанася онези щрихи, които после ще се слеят в картината на военния преврат. Нешо повече, Никсън отпуска значителни суми за укрепване на чилийската армия, която по-късно застава на страната на реакцията, изпраща самолетоносачи с готови за излитане самолети на борда, които в деня на преврата кацат „случайно" върху съседна на Чили територия, и за да защити своите лакеи от новото правителство, разполага край чилийските брегове най-мощните си военни кораби. Защо тогава да се учудваме, че още щом дворецът Ла Монеда е превзет, в Посолството на Съединените щати в Сантяго вече се вдига тост за победата. А в това време се леят потоци кръв, избиват се най-добрите синове на Чили.

Синхронът между действията на проимпериалистическите и антинародните партии и групировки в Чили и действията на техните северни покровители е шедьовър на престъпно взаимно разбиране. Всички бяха замесени в кървавото предателство: и неприкрито фашистките групировки, които извършиха гнусното си дело; и християндемократите, които по време на управлението на Алиенде се представяха за защитници на конституцията и законността, а след това участваха на драго сърце в преврата, унищожил законността и конституцията. Всичко това е още едно доказателство, че буржоазната законност е само маскараден костюм. Обличат го, когато той е необходим като параван на мръсните им дела, и безсрамно го смъкват, когато не им позволява да властват над трудещите се и творящи маси.

Реакционният преврат в Чили, който беше отговор на мощното народно движение, притежава всички характерни черти на фашизма и надминава рекордите, за които след времето на Хитлер ни се струваше, че не могат да бъдат надминати. Фашизмът има три задължителни белега: лъжата като правителствена доктрина, безсрамната клевета и безкрайната жестокост. Военната хунта твърдеше, че взема властта, за да премахне парализирането на икономиката и продължителния хаос, макар и да знаеше, че икономиката е разрушена и обществените служби са парализирани единствено заради заговорниците, които действаха против правителството на Народното единство и станаха благотворна среда за реакционния преврат. Генералите, които се докопаха до властта, скалъпват чудовищна фалшификация – тя не става по-малко чудовищна от това, че предизвиква смях, – че уж левите сили подготвяли въоръжено нападение срещу вражеските казарми, макар на същите тези генерали както на никой друг да беше много добре известно, че тъкмо спазването на законността и уважението към конституцията от страна на правителството развърза ръцете на варварите, облечени в мундири.

Що се отнася до присъщата на фашизма жестокост, достатъчни са съобщенията на очевидците, успели да се изплъзнат от насилието, след като са преживели безкрайния ужас на масовото избиване. Хората, на които се е удало да се спасят, скривайки се в посолствата на демократичните страни, свидетелстват единодушно за масови убийства в индустриалните зони, за гибелта на много хора, нямащи нищо общо с политическата борба, за адската буря, преминала през чилийските градове и села. Когато стане известен броят на невинните жертви и на падналите бойци герои, светът ще изтръпне изумен и ние ще разберем докъде могат да стигнат в злодействата си хората, превърнали се в оръдия на една управляваща върхушка, изградена върху бедността на огромните маси на производителите.

Ако все още са останали някакви съмнения относно характера на военната хунта в Чили, достатъчно е да погледнем нейното отношение към Куба и кубинската революция. През периода на управлението на Народното единство враговете на Чили не спираха клеветническите си нападки срещу нашата страна и нейното революционно правителство. Преди преврата те клеветяха неуморно Куба, а по време на преврата тази враждебност се превърна в неудържим злобен напор срещу това, което представляваше нашето посолство в Сантяго. В продължение на много часове нашата дипломатическа резиденция беше обстрелвана, нейната екстериториалност бе нагло нарушена; посланикът и един от сътрудниците на посолството бяха ранени. В същото време беше бомбардиран в неутрални води нашият търговски кораб „Плайа Ларга" и след една декларация, съдържаща най-долнопробни лъжи, военното правителство скъса дипломатическите си отношения с Куба.

Това, че фашисткото правителство на Чили ни направи обект на постоянни нападки, е напълно естествено и неизбежно. Така или иначе това „ласкаещо" ни внимание, тази омраза към нас, от която е обзета хунтата, и несдържаните й нападки поставят всичко на мястото му: народът и правителството на Куба защитават чилийския народ и чилийската нация от техните потисници, докато генералите от хунтата избиват своя народ, без да знаят ни почивка, ни сън.

Ако ми бъде позволено, бих искал да споделя днес с вас спомени от личен характер. Не бих го направил, ако в тези спомени не се съдържаше съществено потвърждение на важността на чилийския случай.

Скоро ще стане една година, откакто се видяхме за последен път със Салвадор Алиенде. В дома на президента на улица „Томас Моро" между нас се състоя разговор, който по много причини е незабравим. По време на този разговор моят отдавнашен приятел се откри пред мен с цялата си чистосърдечна естественост, с ясния си разностранен ум, със своята жажда за знания и с точността на съжденията си, но също така и с цялата твърдост на своите убеждения и постъпки.

Салвадор Алиенде беше човек с широки интереси, който чувстваше тънко изкуството и винаги изненадваше с възприятията и оценките си за художественото творчество. Тази вечер той ми показа своята чудесна колекция от кубинска живопис, чието украшение бе най-хубавата картина на нашия Виктор Мануел (3), подарена му от Фидел Кастро в деня на изборната победа на Алиенде. След това президентът си спомняше с топлота за нашата земя и изказваше горещите си симпатии към нашата революция. Сърдечността на разговора, това, че го водехме насаме, засилваха откровения характер на спомените и искреността, с която бяха изразени тези симпатии.

От кубинската тема преминахме към съкровищата на нашата Америка. Алиенде ми показа образци от прекрасната си колекция от перуанска керамика, като разказваше за всяка от народните творби, в които великият народ бе съумял още преди испанското нашествие да съчетае по наистина ненадминат начин полезността с красотата. След като се върнахме в кабинета му, седнахме пред чудесния портрет на една жена от народа – дойката на президента; тя беше умряла неотдавна, скоро след неговото избиране. Когато Алиенде говореше за тази жена, мъжественият му глас за миг трепна. После дълго и подробно обсъждахме положението, в което беше се оказало неговото правителство. Съзнавайки много добре опасността, надвиснала над делото на Народното единство, той говореше по присъщия му начин – с усмивка, но твърдо – и подчерта още веднъж решението си да се съпротивлява и бори до сетния си час.

Това беше последната ми среща с Алиенде. Само веднъж, след като на заседанието на Комитета по Ленинските награди за укрепване на мира между народите аз с удоволствие присъединих гласа си към гласовете на ония, които присъдиха единодушно тази висока награда на Алиенде, получих от него кратко писъмце, в което след благодарностите той отново изразяваше с благородна сдържаност непоколебимата си решителност да не отстъпва пред предателите на народа.

Вестта за унищожаването на президентския дом ми напомня болезнено за великия приятел и стана още едно доказателство за фашисткия характер на военната хунта. Получихме съобщение, че този дом – убежище на културата и човешкото достойнство – е превърнат в пепел. В пламъците са погубени изключително редки и ценни образци на вчерашното и днешното творчество. Възмутени от този безсмислен вандализъм, като че ли чуваме вика на франкисткия генерал Милиан Астрей, превърнал се в нещо като главна емблема на фашизма: „Смърт на интелигенцията!". Ние знаем много добре, че нови благородни и мъдри ръце ще създадат от къщата на улица „Томас Моро" паметник на просветената вярност към идеалите. Но докато дойде този ден, димящите развалини на дома на Алиенде ще напомнят както преди за отдавнашната битка между цивилизацията и варварството, между разюзданата жестокост и облагородяващото разбиране.

Когато този дом възкръсне от пепелището, в него вече няма да живее сърдечният и трудолюбив, нежният към приятелите си и честно загинал човек, човекът, който стана знаме на борбата за освобождение на Америка. Примерът на Алиенде ще служи не само на великия народ на Чили, но и на всички, вече поставили завинаги името му редом с имената на великите освободители на този район от света, който ще бъде могъщ и процъфтяващ, защото е заплащал с кръв всеки свой порив към свобода, към равенство и човешко достойнство.

Днешната ни вечер трябва да завърши с думи на солидарност и надежда. Към това ни задължава нашата преданост към революцията, която има общоамерикански измерения. Съпротивата на трудещите се и народа на Чили продължава въпреки фашисткия терор. Всеки мъж и всяка жена трябва да чувстват в своята борба и в предсмъртните си мигове братската солидарност на кубинския народ. Но към солидарността трябва да се прибави и надеждата, породена не от справедливото чувство за отмъщение, а от фактите и от необратимостта на историческите закони, надеждата, изградена върху убеждението, че Латинска Америка не може да остане изостанало изключение в свят, който се движи неотклонно към свободата.

Един чилиец – нашият приятел Гонсало Рохас, който е представител на истински народното правителство на Салвадор Алиенде у нас, каза правилни и прекрасни думи за това, че нашата голяма родина започва от Монкада (4). В този сполучлив израз се съдържа несъкрушима истина, защото от Монкада започва пътят, по който с разгромяването на империализма ще бъде премахната вековната колониална зависимост на цялото наше голямо семейство от народи. Тъкмо за тази голяма родина Монкада ще бъде пример и доказателство за борба.

Чилийските заговорници решиха да пренебрегнат хода на историята и могъществото на народите. Кога и в кой момент един реакционен преврат е надигнал както сега такава протестна вълна сред най-различни слоеве на световната общественост? Безграничните престъпления на хунтата нараняват в сърцата всички, на които е скъпо човешкото достойнство независимо от техните политически възгледи и идеологически разногласия. Протестът срещу тези престъпления нараства във всички части на света.

Светът произнесе присъдата си над военната хунта в Чили и, трябва да се каже, това е ново оръжие на бойната солидарност. На всеки континент, във всяка страна се ражда възмущението, което изпълва и нас тази вечер. Ще може ли да се задържи пред лицето на това възмущение властта, която се противопоставя на целия свят и на историята? Френският вестник „Монд", който далеч не споделя начина на мислене на партиите от Народното единство, писа, че в Чили са се сблъскали героизмът в лицето на президента Алиенде и престъпността в лицето на ръководителите на преврата. Правилен извод!

Другари и приятели! Наближава часът, когато нашият победен девиз „Родина или смърт!" ще зазвучи по цялата ни голяма родина, която ще сплоти всички латиноамерикански народи. В лицето на Че Гевара и ние имаме герой, символизиращ това победно единство, Че – кубинеца и аржентинеца, сина и освободителя на Америка. Неговият пример води след себе си неизброими маси, които вече виждат в далечината победата. Нашите чилийски братя ще проявяват героизма, който ще поиска от тях времето. Чили ще победи! Америка ще победи! И в решаващия час кубинският народ ще бъде с всички народи на континента.

1974
(1) Бернардо 0'Хигинс (1776 или 1778-1842) – един от ръководителите на войната за независимост в испанските колонии в Америка (1810-1826) на територията на Перу и Чили.

(2) Серано Луис Емилио Рекабарен (1876-1924) – деец на латиноамериканското комунистическо и работническо движение, един от основателите (1912) и ръководителите на Социалистическата партия на Чили, прераснала през 1922 година в Чилийската комунистическа партия.

(3) Виктор Мануел (Виктор Мануел Гарсия Валдес; 1897-1969) – известен кубински художник.

(4) Голямата родина започва от Монкада – Монкада се наричат военните казарми в Сантяго де Куба. На 26 юли 1953 година Фидел Кастро Рус и група патриоти започват оттук въоръжената борба срещу диктатурата на Батиста.


Още по темата:

Неудобният Алиенде

11 септември 1973

понеделник, 9 септември 2013 г.

9 септември 1944 – Денят на Народната победа


Народе, помни тяхната героична саможертва за свободата на България!

Преминали през полицейските участъци – 64 345

Преминали през затвори и концлагери – 31 250

Убити партизани – 9140

Убити ятаци и помагачи – 20 070

Изгорени от фашистите къщи – 2139



Вижте още:

9 септември  ПАК ЩЕ УСПЕЕМ

9 септември като „Окупирай Уолстрийт”

Ден на освобождението на Италия от фашизма

петък, 6 септември 2013 г.

Позиция на Народният фронт за освобождение на Палестина за положението в Сирия



Народният фронт за освобождение на Палестина
 осъжда заплахите за агресия от страна на САЩ и Западните държави срещу Сирия и се противопоставя на намерението на тези страни да започнат незаконна война,  изостряйки взривоопасната обстановка в региона.
Съединените щати заплашват  Сирийския народ и другите арабски народи с един продължителен конфликт, с тежки последици, който заплашва тяхното бъдеще, суверенитет, единство и територия от което ще се облагодетелстват само агресорите и хищниците на неоколониализма. Доминацията и окупацията предначертават поробването на региона, неговите народи  и ограбването на природните му богатства.
Фронтът отхвърля ционистката и империалистическа агресия и външната намеса във всички форми и предупреждава , че не трябва да се вярва на крокодилските сълзи, които леят силите на войната и агресията за сирийския и другите арабски народи, а всъщност правят всичко възможно, да се избегне политическо решение, което може да спаси народа  и да спре кръвопролитията в Сирия.
Същите сили отдават цялата си подкрепа на окупацията на Палестина и мъчението на народа й повече от век.
Фронта предупреждава  Арабската Лига и някои други арабски и мюсюлмански държави, които са използвани от поддръжниците на империализма и агресията в опита им да осигурят прикритие за тази нова мръсна война.
Народите от региона и техните деца ще бъдат тези, които всъщност ще платят за нея и това се повтаря отново и отново.
27 август 2013г.

вторник, 3 септември 2013 г.

НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ – Българският народ е против агресията и терора срещу Сирия


НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ
"Българският народ е против агресията и терора срещу Сирия"
4 септември 2013 г. (сряда), 18 часа

За София - пред американското посолство, кв. Лозенец, ул. "Козяк" 16 (в близост до метростанция "Джеймс Баучър"):
https://www.facebook.com/events/608570352521459/

(протестът е национален и международен, по-долу ще намерите карта на държавите и градовете, които се включват)

До Президента на Република България
До Председателя на Народното събрание на Република България
До Министър-председателя на Република България
До всички медии в България

Копие до посолството на Сирийска арабска република в България
Копие до посолството на сащ в България

ДЕКЛАРАЦИЯ

Българският народ се обявява КАТЕГОРИЧНО:

1. Против всякакви военни действия и агресивна намеса във вътрешните работи на Сирия, включително ембарго и други икономически санкции.

2. Против изпращане на български войски срещу Сирия.

3. Против използването на българска територия (военни бази, летища и др.), въздушно пространство и акватория за водене на военни действия от трети страни или за логистична подкрепа на такива.

Настояваме Народното събрание, Президента и Министерски съвет на Република България да излязат с изрично изявление, че България няма да участва в НИКАКВИ военни действия, пряко или косвено, срещу Сирия. Също така изискваме да изразят ясна позиция с призив за възпиране на международните агресори сащ, израел, англия и техните марионетки, с цел запазване суверенитета на Сирия, и равновесието и мира на цялата планета.

31.08.2013 г. ГИ "България против война срещу Сирия и Иран"
България

За страната - на площада на всеки град:
1. Варна - пред Общината:
https://www.facebook.com/events/618550524851377/
2. Габрово - пл. ''Възраждане'':
https://www.facebook.com/events/1411173022432580/
3. Плевен - пл. ''Възраждане'':
https://www.facebook.com/events/1410748802481097/
4. Враца - пл. ''Ботев''
5. Бургас - пред Общината
6. Сливен - пл. ''Хаджи Димитър'':
https://www.facebook.com/events/510925608989343/
7. Севлиево - пл. ''Свобода'':
https://www.facebook.com/events/1383616511868718/
8. Благоевград - пред американския университет на площада:
https://www.facebook.com/events/701236319890293/
9. Пловдив - все още не е обявено мястото
10. Кюстендил - площада пред Общината
11. Добрич - пред църквата ''Св. Георги'':
https://www.facebook.com/events/188437111337409/
12. Видин - все още няма потвърдено място
13. Русе - шествие от Халите до пред Общината:
https://www.facebook.com/events/1412095489011816/
14. Велико Търново - ...
15. Шумен - ....

Светът повече няма да позволи да бъде ограбван и плячкосван от сащ!!!
Където са се набъркали, след тях хиляди невинни жертви и разруха на държавите: Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Египет…

НО светът се събуди!
Няма да позволим да направят така и с древна Сирия!
ЗАЕДНО да спрем завоевателната война срещу Сирия!

В последните дни на август и първите дни на септември над 140 протеста срещу военно нападение над Сирия ще се проведат в над 43 града в САЩ, 6 града в Канада, 23 града в Европа и 16 града в Азия. Протестите по света може да видите тук:
https://www.facebook.com/events/554832307905905/
https://www.facebook.com/NoWarWithSyriaRallies

Графични материали по темата: http://goo.gl/vFqimg

Гражданска инициатива "България против война срещу Сирия и Иран"
https://www.facebook.com/groups/stopnavoinatairan/


За още материали свързани със Сирия, натиснете етикета Сирия