събота, 31 август 2013 г.

Кой се страхува от майор Томпсън?


Материалът е публикуван на 30 август 2013 на сайта foo.bg и в известен смисъл се оказа пророчески относно концерта на Роджър Уотърс на същата дата и дебатите, които се разразиха след това.

Броени часове остават до концерта на Роджър Уотърс в България. Неговото шоу може да се приеме за голямо културно събитие. Присъствието на големия британски музикант в България, обаче беше белязано от нещо любопитно. Днес той посети гроба на майор Франк Томпсън, намиращ се до българското село Литаково.

Историята на този британски офицер от Втората световна война е интересна, а пък той е интересен за Роджър Уотърс, защото самият той се смята за лично и емоционално обвързан с Втората световна война – баща му загива на 23 януари 1944-а година при битката при Анцио, борейки се срещу фашистите. Малкият Роджър е само на една годинка тогава и така и не се запознава с баща си.

Франк Томпсън също загива, докато се бори с фашистите – неговите палачи обаче са българи. Истината е, че той е комунист, повлиян силно от бъдещата известна писателка Айрис Мърдок и дори споделя, че неговият идол в живота се нарича Георги Димитров. Като доброволец в Британската армия, младият офицер е спуснат с парашут в България в началото на 1944-а година, за да се свърже с българските партизани. По-късно той осъществява връзката между Българската народоосвободителна въстаническа армия и британската армия. На 23 май 1944 година при престрелка с жандармерията, 23 годишният Томпсън е ранен и по-късно, на 10 юни в околностите на село Литаково, е екзекутиран.

Разбира се, можете да приемете всичко това като любопитна историческа справка, но истината е, че фашизмът не е шега. Тогава България официално е съюзник на Хитлер, макар и да е спорно дали можем да бъдем наречени германски сателит, факт е, че режимът в България е профашистки. На 23 януари 1941-а година дори влиза в сила Законът за защита на нацията. Така хитлеристкото расистко законодателство е въведено и в България. През 30-те и 40-те години на миналия век обаче, не е имало особено много демократи, които да заявят своето несъгласие с тази античовешка идеология. И ако искате да не излизаме от тоталитарните асоциации, 40-те години на миналия век единствените, които фактически са се борели с фашизма в България са комунистите и левите хора в най-широк смисъл на думата. Още по-точно – последните са победили и така са гарантирали свободата на бъдещите поколения на този континент. Да, те са леви, левичари, комунисти и прочие – все определения, които в днешно време ни набутват в съзнанието като дълбоко негативни.

По телевизорите може да чуете от много „демократи“, че разлика между фашизъм и комунизъм няма. Ако хванете отделни представители на десния интелектуален елит в страната и ги притиснете в до стената, те сигурно ще си признаят, че Втората световна война не е свършила по най-правилния начин. Каквото и да значи това, ми се струва, че недоизказана мисъл в това твърдение е меко казано скандална. Изобщо приравняването на фашизма и комунизма почти винаги се прави, само за да се подмени историческия факт на победата във войната. Сякаш няма никакво значение кой е победил.

Изобщо, цялата тази гледна точка към миналото ни, е дълбоко грешна, а и зарита от тонове „демократична шлака“, защото в нея няма нито една обединителна линия – всичко ляво просто е задължително да се отрече. Това ми напомня на опитите Никола Вапцаров да бъде принизен и сравнен с бездарните „лагерни поети“ или пък да бъде отречена неговата „лявост“. Само искам да припомня на всички съвременни пичове, че почти всички тогавашни пичове са били комунисти или социалисти. Включително и майор Франк Томпсън.

Иначе понеже официалната цивилизована позиция на българския интелектуален елит, преминава през пълното и декларативно отричане от комунизма като идеология, режим и всичко, изобщо не е учудващо, че в днешно време историята на майор Томпсън не може да бъде приета и харесана, най-малкото, защото не отговаря на линията на съвременното догматично мислене.

При отбелязването на жертвите на фашизма и комунизма, първите удобно се пропускат от разговора. Мемоари, документални филми и нахакани журналисти със стръв ни напомнят кого именно прасетата са изяли в Белене, но забравят за всички онези млади момчета и момичета, които безжалостно и безмилостно са измъчвани и убивани в полицейските мазета. И това не е обикновена особеност на съвременния прочит на тази част от българската история, а също така и морално извращение, защото се опитва да премери злото и лошото, само за да докаже, че фашисткият режим в България може би не е бил чак такова зло, но виж комунистическият със сигурност е.

Затова и решението на Роджър Уотърс да отиде на гроба на майор Томпсън изглежда като абсолютно необяснимо събитие за поклонниците на сектата на абсолютната истина. “Любимият” ми информационен сайт Дневник, а и други медии, които преди това нахъсано информираха за антиизраелските послания от шоуто му, изобщо пропуснаха да разкажат на читателите си за забежката на Уотърс към гара Томпсън, може би защото „червеният боклук“ е разпознат като такъв.

Най-лошото, което може да прочетете за него на Запад, е именно свързано с неговия политически активизъм. Един вид „музикантите трябва не забравят, че са просто музиканти и ако обичат да не ни натрапват политическите си възгледи“. Т.е. елегантен начин да му се напомни, че трябва да си дрънка на китарката и да си затваря устата.

Взимайки предвид начинът на мислене на една част от хората, които се определят като десни, не бих се учудил, ако в главите им се е появила хитрата идея на последния да му пробутат зеления плакат, на който пише „оставка“ или нещо подобно. Дори и да се случи нещо такова, информираните почитатели на „Пинк Флойд“, „Стената“ и Роджър Уотърс, навярно знаят, че шоуто му е заредено с политически заряд и послания, а самият той често се изказва против капитализма, консумеризма и империализма, за което и често си има проблеми с политическото приемане на концертите му. Защото “Стената” не символизира просто падането на комунистическите режими в Източна Европа, а ужасът от затварянето на човешката душа в рамките на догматичното мислене на тоталитарните общества.

Най-лошото е, че това негово послание, трудно ще достигне до главите на „демократите на изток от рая“.

Вижте още:

Стената, Франк Томпсън и как рок-музикантът Роджър Уотърс преоткри историята ни

Роджър Уотърс призовава музикалния свят за бойкот на Израел

сряда, 28 август 2013 г.

Стената, Франк Томпсън и как рок-музикантът Роджър Уотърс преоткри историята ни


По пътя София-Своге с влак има една малка железопътна гаричка, която носи странното име "Томпсън". В предишните години причината за това необичайно название се знаеше повече, сега мъглата на настоящето е толкова гъста, че младите поколения най-вероятно не предполагат дори защо тази малка гаричка носи това странно име.

Най-интересното е, че мъглата около името тези дни бе видгната не от друг, а от легендарния вокал на Пинк Флойд Роджър Уотърс, който в телевизионно интервю обяви, че чете книга за майор Франк Томпсън и настоява в България да отиде на гроба му. Всеки, който е слушал Пинк Флойд, знае, че Уотърс е обсебен от Втората световна война, в която загива неговия баща. Албумът "Стената" е апотеозът на тази болка - уникално произведение, съчетано от меланхолията по тази огромна загуба, болката от настоящето и нещо като съновидения за бъдещето. Но Уотърс, понеже няма българските исторически комплекси, възкреси името Томпсън, пренесе го отвъд малката българска гара и ни показа, че историята не само не може да има цвят, тя не може да бъде пренебрегвана конюнктурно, защото, ако не ние, то хора, които не са българи, все пак могат да бъдат обективни зрители на историята ни.

Франк Томпсън е името на един много млад (той загива само на 23 години) британски офицер, историята на когото завинаги го свързва с България. От младежка възраст става комунист, вероятно и заради това после го правят офицер за свръзка между Британската армия и партизанското движение у нас. И когато днес шаманите за системно изнасилване на историята говорят, че партизанското движение е едва ли не само бележка под линия в историята, нека да видят този факт - то е такъв фактор, че англичаните държат да имат връзка с него. Томпсън е спуснат с парашут над България, за да бъде директна свръзка между англичаните и Трънския партизански отряд.

На 23 май 1944 година обаче младият британски офицер участва в тежък сблъсък с българската жандармерия, той е пленен и брутално разпитван. На 4 юни е осъден в един набързо скалъпен процес, а на 10 юни е разстрелян край село Литаково, заедно с още един партизанин и един ятак. Именно съседното на Литаково село днес носи името Томпсън.

Томпсън остава легендарно име, защото животът му е символ на идейната непоклатимост и абсолютно дойстойнство на духа. Той е близък приятел с писателката Айрис Мърдок, участник в студентското недоволство срещу политиката на Великобритания за ненамеса, която насърчава Хитлер, а в редовете на армията влиза доброволно, за да може да се сражава с нацизма. Негов абсолютен идеал през голяма част от живота му е бил Георги Димитров.

По-късни изследвания, базирани върху проучванията на брата на Франк Томпсън Едуард Томпсън, смятат дори, че англичанинът е една от първите жертви на започващата вече Студена война, защото английското правителство не прави достатъчно, тоест не прави нищо, за да спаси своя сънародник, понеже тяхната задача от сваляне на режима в България се променя на привличане на България като цяло в английска орбита, а това прави веднага младия комунист неудобен и следователно го превръща в изчислима политическа жертва. Но това е тема за отделен сюжет - който иска, нека да прочете брилянтната статия на Радко Ханджиев по темата.

Голямата тема тук обаче е друга. Как позволихме около нашата историческа памет да се издигне такава стена от клишета, че днес не можем да я пробием дори с чукове. Трябваше един рок-музикант да дойде и той да постави темата за Томпсън, за да може днес отново да говорим за него.

Защо ние сме забравили за него? Това е големият въпрос.

Европа има различно отношение към своята история. Тя не отрича правото на хората да са имали различни политически възгледи, но еднакво да са обичали страните си. Само тук ние стигаме до патетиката на националното самоунижение в името на това, да изкараме отстрещната, другата страна маниакална, черна и сатанинска. Това е нашата собствена стена, нашето собствено неумение да гледаме на света по светъл начин. А Роджър Уотърс показа обратното - той иска да отиде на гроба на един комунист, на един фен на Георги Димитров, на един млад и светъл човек, станал жертва на историческото време и на мрачния български тогавашен режим.

Стената около историята трябва да бъде разрушена. Трябва да рушим стени, а не паметници.

Иначе ще живеем слепи и ще се чудим защо историята е само символ на болка и страдание за нас.

И имам един въпрос към всички „демократи” у нас.

Вие колко пъти сте ходили на гроба на Томпсън?

А ще отидете ли?


Вижте още:

Кой се страхува от майор Томпсън?

Роджър Уотърс призовава музикалния свят за бойкот на Израел

САЩ – страната на концлагерите


Покрай т.нар. война с тероризма, която САЩ неуморно водят след 11 септември 2001, целият свят чу за строго охранявания военен затвор в базата Гуантанамо, Югоизточна Куба. И за нечовешките условия, в които са поставени задържаните в него - повечето с години без повдигнати обвинения, в противоречие с всички правни норми и в разрез с Женевските конвенции.

Малцина обаче знаят, че в Съединените щати съществуват повече от 600 - по други сведения 800 - концентрационни лагера. Наистина засега празни. Но в тях на пълен работен ден се труди многобройна въоръжена охрана и администрация.

При обявяване на военно положение в страната лагерите ще се поддържат от FEMA - Федералната агенция по извънредните ситуации.

Концлагерите са създадени по програмата Rex 84 - съкратено от „Readiness Exercises 1984", която предвижда масово нахлуване в Щатите на нелегални емигранти от Мексико. Планът е нежеланите пришълци да бъдат незабавно задържани на границата, а след това въдворени в лагерите.

Rex 84 предполага също така и използването на военни бази като затвори. Други източници твърдят, че в програмата се говори за предполагаем бунт на чернокожите в САЩ и центровете на FEMA са предназначени за изолирането на 21 милиона афроамериканци.

В щатското интернет пространство битува версията, че „центровете за задържане" са създадени специално за революционно настроената опозиция и дори за обикновените критици на системата, които правителството сметне за опасни за себе си.

В днешни дни до всички концлагери са прокарани жп линии и магистрали - последните в това число ги свързват с най-близките места за лишаване от свобода, край много от тях има летища.

По-голямата част от лагерите са с капацитет 20 хиляди затворници. Най-големият се намира във Феърбанкс, Аляска.

В блоговете може да се открие информация, че той е създаден на базата на огромна психиатрична клиника и може да побере до 2 милиона души (други източници говорят за 5 милиона). Интересно е да се отбележи, че населението на градчето е едва 31 535 жители.

По протежение на много мили се простират огражденията около друг известен „център" - в Палмдейл, Калифорния. Насип и ров ограждат централната територия на лагера - така той остава незабележим от магистралата. Тук могат да бъдат настанени 100 хиляди души.

Друг голям лагер се намира също в Калифорния - Глендейл. Трети - в долината Сан Фернандо.

Американците недоумяват - конвенционалните места за лишаване от свобода са претъпкани, стига се до предсрочно освобождаване на затворници заради липса на места. Какво трябва да се случи, за да задейства правителството стотиците лагери с въоръжена охрана?

Джон Роблес от радио „Голос России" обсъдил темата за лагерите със собственика и главен редактор на сайта educate-yourself.org Кен Адачи, който от своя страна понаучил нещо по темата от своя приятел Тед Гундерсон, с 27-годишна кариера във ФБР.

FEMA е създадена при администрацията на Джими Картър през 1979. Годината, когато Тед напуска Бюрото. Изграждането на лагерите започва в началото на 90-те в самите Щати, в Аляска, Хаваите и други американски територии по целия свят. Тед Гундерсон проучва лагерите като частен детектив през 90-те и по-късно в продължение на десетилетие от 2000-та - периодите, през който са създадени по-голяма част от „центровете".

Адачи е на мнение, че концлагерите са предназначени за американски граждани, които не са съгласни с „новия световен ред". Журналистът твърди, че САЩ се превръщат във „фашистка полицейска държава".

Информация - не слухове - за Rex 84 се прокрадва в пресата още през 1987. Тогава подполковник Оливър Норт е изправен да отговаря на въпросите на конгресмени във връзка със скандала „Иран-контри". За пристрастния разпит на 5 юли пише Miami Herald. По онова време Норт е помощник-началник на Съвета по национална сигурност на Белия дом. На изслушванията се разкриват данни за планове за създаване на „правителство в сянка" в САЩ - в случай на възникване на извънредни ситуации.

Конгресмен Джек Брукс изразява тревога от планираната възможност да се преустанови действието на американската конституция и иска от подполковника потвърждение на тази информация. Отговор обаче не получава - висшият военен се позовава на секретността на програмата. Толкова секретна, че да бъде крита дори от конгресмени?

Miami Herald съобщава, че високопоставени съветници на президента Рейгън са работили за „правителство в сянка", което не е част от нито един традиционен департамент или ведомство. Така е било едва ли не от влизането на бившия холивудски актьор в Белия дом. До този извод стигат не само конгресмени, но и представители на президентската администрация.

През 1987 журналистите от Miami Herald изказват предположението, че тайните групи, разработили впоследствие Rex 84, са създадени още преди президентските избори през 1980 и активно действали срещу кампанията на Джими Картър.

Англоезичната Wikipedia определя Rex 84 като създадена от щатското федерално правителство програма. Основите й цели: суспендиране на Конституцията на САЩ, въвеждане на военно положение, пълно прехвърляне на държавната и местната власт на армията, арест на голям брой американци, смятани за „заплаха за националната сигурност". Това става в случай, че президентът обяви „извънредно положение".

Според сайта на FEMA от 1 март 2003 Федералната агенция по извънредните ситуации е част от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ - DHS. По същото време към FEMA се присъединяват 22 други федерални агенции и офиси. Разработен е координиран подход към проблемите на националната сигурност - сега към тях са включени извънредните ситуации, стихийните бедствия: както природни, така и породени от човешка дейност.

Правителството е на ваша страна, докато ви смята за полезни, обобщава анонимен американски блогър.

Евгени Колев,
news.bg

събота, 24 август 2013 г.

Варненката Ваня търсеше спонсор, за да умре

Една от последните снимки на Ваня Георгиева, преди да се отрови "за последно"
У нас десетки и стотици почнаха да избират смъртта пред живота. Заради тежка болест, липсата на пари, поради бездушието на институциите и пълното незачитане на правата им като живи хора и граждани. В повечето случаи тези хора търсят изход в евтаназията от отчаяние, не поради лудост. И понеже са били лишени от цивилизован начин на живот, искат поне достойна смърт. Законът им я забранява и в крайна сметка казусът завършва по единствения начин за свободен избор - самоубийството. Такъв беше краят и на варненката Ваня Георгиева, която преди две години стана първата българка, поискала публично евтаназия и търсеща спонсор за смъртта си.

Казусът на 53-годишната тогава жена стигна до парламентарно обсъждане през август 2011-а, но завърши с отказ от евтаназия и месец след това - през септември, Ваня се самоуби. Нагълта се с хапчета - единственият евтин и почти сигурен начин за смърт, който тя бе пробвала и преди, но безуспешно. 

Ще припомним тъжната й история накратко: Ваня е родена в семейство, което 13 години чака дете. Расте в интелигентна среда. Самата тя завършва две висши образования. Започва работа още като ученичка в езиковата гимназия - работи по 15-20 часа в денонощието, дълги години е преводач в системата на туризма и авиацията. Докато не идват болестите. Отключва ги силен стрес - 17-годишната й дъщеря тръгва на път с колата на бащата на нейна приятелка, катастрофират тежко и момичето остава в инвалидна количка. Спестяванията на Ваня се стопяват, налага се да продаде и един от наследствените си апартаменти, за да може да плаща на светила в медицината да помогнат на дъщеря й да живее. Уви - от отчаяние момичето се обесва. Оставя предсмъртно писмо: 

„За да не съм ти в тежест, мамо!...” 

Шокът от смъртта на дъщеря й докарва инсулт на Ваня и я превръща в самотен пенсионер по болест - парализиран, с още няколко придружаващи заболявания, между които и лупус - пълен срив на имунната система. Пенсията й е 170 лева, а наетата квартира струва 200 на месец. Само едно от лекарствата, които трябва да взима, е 2000 лв. на година. Тогавашният министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов не скри, че случаят “Ваня Георгиева” е „силно обвинение срещу здравната система”.

Самотата и безсилието да се обслужва сама тласка Ваня в лапите на измамник, който източва под формата на мнимо приятелство последните й спестявания. Започва и да я тормози физически и психически. Всъщност „благодетелят” Красен я пребива на два пъти. След всичко преживяно, едва на 53, Ваня изгубва и последната искрица доверие в хората и в смисъла на живота. Прави първия си опит за самоубийство със 150 хапчета, събирани методично за... Края. Варненските токсиколози я спасяват, а тя намира оживяването си за... „нов житейски провал”. Първоначално анонимно, а после публикувайки номера на джиесема си, Ваня започва да търси спонсор за евтаназия. Така се „прочу”. По това време наш репортер получи писмо, в което отчаяната жена пишеше: „Изкарах месеца с 1 пакет макарони и 2 пликчета солети. Вече съм на дъното на човешкото битуване!..”. В писмо до хазяйката си пък Ваня вече се е подготвяла да си „помогне” сама. Беше написала в предсмъртно послание на кого иска да бъдат раздадени дрехите и книгите й, цветята и други скъпи на сърцето й реликви - единствени „останки” от драматичния й и „безполезен”, според нея, живот. Писмото завършва така: „Доне, моля те, ако можеш, да ми простиш!... 

Сбогом! Завинаги!!! 

Разполагам с около 180 хапчета - дано успея този път!...”. И успя. Жестока ирония е, че в редакцията получихме писмото на Ваня едва след смъртта й. В него пишеше: „С ваше позволение, бих се аргументирала защо наричам нашата държава ненормална. Защото в нея цари пълна шизофрения. Когато се вдигна шумотевицата около моя случай, при мен заприиждаха всевъзможни държавни служители. Започна унизително ровичкане в моето житие-битие. Изкараха ме измамница. Внушиха на обществото, че воплите ми за смърт са поредната ми „измама”. Жена, също майка, ми каза в лицето: „То, който е решил да си мре, си мре. Ето как вашето дете е „успяло”!” - имаше предвид самоубийството на дъщеря ми. Едва ли не тази чиновничка ме обвини, че съм виновна, задето не съм успяла да сложа край на живота си от първия път. Успя за две минути да изстърже изгорялата ми душа, а в ума ми се появи един въпрос, който не виждах смисъл да й задам гласно: „Г-жо Социална институция, вашето място под слънцето ли заех, та толкова много желаете моята смърт?!”... Ето така се реших на своя „дубъл”. „Дубълът” на Ваня бе успешен, а след аутопсията бе установен мозъчен оток и дихателен блокаж. Дни преди това тя е била освидетелствана от ТЕЛК със 100 % инвалидност, но това вече не е имало никакво значение. Пари спънаха и достойното й погребение - църковното настоятелство поиска 500 лева от общината, за да я погребе в гроба на дъщеря й. Това бе историята на Ваня - първата българка, поискала публично пари, за да... умре!

Еми Мариянска, 
БЛИЦ

четвъртък, 22 август 2013 г.

Роджър Уотърс призовава музикалния свят за бойкот на Израел


Легендарният британски музикант Роджър Уотърс, който на 30 август ще изнесе концерт в София, призовава колегите си за културен бойкот на Израел.

Звездата от "Пинк Флойд" отправя призива си с открито писмо.

"Пиша ви сега, братя и сестри от семейството на рокендрола, за да ви помоля да се присъедините към мен и хиляди други артисти по света, и да обявим културен бойкот на Израел.

Моля ви, присъединете се към мен и нашите братя и сестри в глобалното гражданско общество, за да обявим нашето отхвърляне на апартейда на Израел в окупирана Палестина, като се заречем да не свирим в Израел и да не приемаме никаква награда и финансиране от институция, свързана с неговото правителство, докато страната не започне да спазва международното право и всеобщите принципи на човешките права", се казва в посланието.

Призивът на Роджър Уотърс дойде след завършилия трети кръг от преговори между Израел и палестинската власт. Палестинците обвиниха Тел Авив, че не допускат американския представител Мартин Индик.

Уотърс неведнъж е бил обвиняван в антисемитизъм. Той обаче отхвърля нападките и припомня, че баща му е загинал в бой с нацистите по време на Втората световна война. Наскоро музикантът нарисува в Белгия на балон прасе със звездата на Давид.

Броени дни след първия концерт от европейския етап на The Wall Tour 2013, състоял се в рамките на белгийския фестивал Werchter на 18 юли, Роджър Уотърс се оказа в епицентъра на огромен скандал, свързан с политическите му убеждения и в частност с директните му послания срещу нехуманните според него действия на Израел спрямо Палестина.

Всичко това се случва четири месеца след публичния, широко отразен и шумно дискутиран призив на Уотърс за културен бойкот на Израел заради отношението към палестинците в страната и в окупираните територии.

Още тогава, при това не за първи път, основателят на Pink Floyd, който ще "постави" The Wall за първи път в България, бе обвинен в антисемитизъм, въпреки че посланията му са изцяло политически и касаят кървавия конфликт между Израел и Палестина.

Повод за поредната вълна на критика срещу 69-годишния музикант стана публикация в еврейския ежедневник The Algemeiner, която цитира изявлението на равин Ейбрахам Купър и разказа на израелски фен на Роджърс, станал свидетел на шоуто му в Белгия.

Именно реакцията на последния към факта, че върху емблематичното гигантско летящо прасе, използвано от години като ключов реквизит на The Wall Live, е изобразена Звездата на Давид, и разпространеното от него видео, документирало унищожаването на балона от публиката на концерта, разгневи Купър, който е един от ръководителите на Центъра "Симон Визентал".

"С тази отвратителна проява Роджър Уотърс декларира посланието си кристално ясно – забравете за Израел, какво значение има мирът в Близкия Изток. Уотърс открито мрази евреите. Това видео е, меко казано, шокиращо. Единствените, които би трябвало да адмирират посланието на този фанатик, са членовете на Мюсюлманското братство", заявява Купър в писмото си до Algemeiner.

Именно до него е адресирано отвореното писмо на Уотърс, публикувано на стената в официалната му страница във Facebook на 1 август 2013 г., което можете да прочетете в оригинал по-долу:




В 21 век все още съществуват стени, които разделят хората. Една от тях се намира в Западния бряг на р. Йордан. Израел я изгражда, оправдавайки се, че така ще спре атентатите. Но реално тя завзима незаконно земята на палестинците в Западния бряг, позволява нарастване на напрежението и заселването на еврейски заселници, които според международното право нарушават правата на палестинците, отнемайки им земята и селищата.



Вижте още:

Стената, Франк Томпсън и как рок-музикантът Роджър Уотърс преоткри историята ни

четвъртък, 8 август 2013 г.

Муджахидини от Балканите отиват в Сирия в подкрепа на ислямистите


Някои са се сражавали по време на кървавите конфликти през 90-те години на Балканите, други са израснали под влиянието на един радикален ислям, който печели влияние сред мюсюлманската общност в този беден район на Европа. Но всички те имат само една цел: да се присъединят към сирийските бунтовници.

Семействата на опитните бойци или младежи доброволци откриват, че те са тръгнали да воюват, едва след като телата им се завръщат в ковчези, пише агенция АФП, цитирана от БТА.

В Албания Мигена Маликай от Пруш, близо до Тирана, нямала новини от своя съпруг от ноември, когато той й казал, че заминава за Турция да търси работа. Тя получила през юни съобщение, изпратено от непознат номер, което я информирало, че Халил е бил убит в Сирия. "Оставете ме на мира, нямам какво да ви кажа", заявявя тя за АФП с треперещ глас, като избутва двете си деца навътре в къщата си.

Друг албанец – 35-годишният Ермал Ксело от Вльора, предупредил майка си, че също ще отиде да търси работа в Турция. Два месеца по-късно трупът му бил репатриран от Сирия.

"Моят син нямаше никаква връзка с екстремистите", казва майка му, с която АФП се свързва по телефона. След това тя затваря слушалката.

В съседно Косово доклад на службите за сигурност описва маршрута на "ислямските екстремисти", които отиват в Сирия, за да "помогнат на своите братя". "Те взимат самолета от Прищина за Истанбул, после отиват с кола до границата със Сирия на малки групи от по двама-трима души", се посочва в този документ, с който АФП успява да се запознае.

Илир Кула, албански експерт в областта на сигурността, твърди, че "най-малко 300 албанци от Албания, Косово и Македония са отишли в Сирия, за да се сражават там в името на "свещената война".

"Не става дума за наемници, а за доброволци, убедени, че се борят за една добра кауза, вярващи в религиозните манипулации, че войната в Сирия е наистина свещена война", обяснява Кула за АФП.

В Санджак, район в Югозападна Сърбия, където живее значителна мюсюлманска общност, десетки некролози, разлепени през май по улиците на град Нови Пазар, известяваха за смъртта в Сирия на 27-годишния Елдар Кудакович. Кудакович по всяка вероятност е загинал при нападение на бунтовниците срещу затвора в Дамаск.

"Ние всички сме муджахидини", гласи съобщение в интернет сайт на радикални мюсюлмани в Санджак, според което жертвите са "мъченици".

Без да се вълнува от тези случаи на смърт, един четирийсетгодишен безработен строителен работник от Подуево в Северно Косово завършва последните си приготовления за нелегално пътуване в Сирия.

"Русия, Иран и "Хизбула" не се колебаят да защитават режима на сирийския президент Башар ал Асад, който убива собствените си граждани. Тогава защо ние да се колебаем да помогнем на сирийците?", пита този баща на три деца. Призивът за обедна молитва заглушава думите му, когато той прошепва, че е взел своето решение.

"След като замина, ще се върна едва на края на войната", казва той, като пожелава да остане анонимен. Той обяснява, че ще повери на двамата си братя грижата за жена си и малките си деца.

Един бивш снайперист от косовските албански бунтовници, който е воювал срещу сръбските сили по време на конфликта през 1998-99 г. в Косово, се готви също да потегли към Сирия.

Този мъж, който изтъква, че вече е прекарал две седмици в Алепо, за да "прецени ситуацията", ще се присъедини към бунтовниците, "придружен от десетина бивши другари по оръжие, ако преговорите се провалят".

Висар Дурики, експерт в областта на религията, обяснява, че мрежа, управлявана от салафистка секта, известна със строгото си интерпретиране на исляма, е разгърнала "истинска мрежа" в Косово, за да набира бойци.

От своя страна ислямската общност в Косово, която проповядва умерен ислям сред мнозинството от косовските мюсюлмани, уверява, че няма никакво участие в тази работа.

"Аз подкрепям да се помогне на сирийския народ, за да се избави от това клане, но по начина, по който това бе направено в Либия, а не индивидуално", отбелязва Ресул Реджепи, представител на ислямската общност в Косово.

Според анализаторите икономическата криза и безработицата, която в повечето страни от района надхвърля 20 процента, са допринесли за радикализиране на младите мюсюлмани.

Присъствието на салафисти е най-силно в Босна, тъй като много чужденци, които се бяха присъединили към босненските сили по време на конфликта 1992-1995 г., се установиха там след войната.

Есад Хеджимович, босненски експерт в областта на сигурността, посочи за АФП, че доброволците подчертават, че са "мотивирани от борбата за това, което те описват като тяхна "ислямска родина" – от Босна до Палестина и дори в Ирак".

"Това е основната причина, същата, която накара някои чуждестранни бойци да дойдат да се бият в Босна и която кара босненците да отиват в Сирия", отбелязва той.

В същото време вторият човек в ЦРУ определя положението в Сирия като най-голямата заплаха за САЩ. Според Майкъл Морел, зам.-директор на Централното разузнавателно управленние, цитиран от WSJ "опасната смесица от гражданска война и екстремизъм в Сирия в момента е най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ".

Според Морел рискът е сирийското правителство да падне и да отстъпи място на "Ал Кайда", превръщайки държавата в удобен развъдник на екстремистки идеологии подобно на Афганистан или Пакистан.

Опасността от нападение на "Ал Кайда" в Йемен през последните дни, която затвори посолствата на САЩ в Близкия изток, показва как организацията търси нови места за развитие. "Не става дума, че "Ал Кайда" е намаляла като опасност, а опасността от Сирия се е увеличила", казва Морел.

"В момента Сирия може би е най-важният проблем в света днес", заявява Морел, "заради посоката, в която върви." В момента пътят е към колапс на централното правителство, добавя вторият човек в ЦРУ. По думите му всеки месец в страната влизат нови и нови чужди бойци, които се вливат в редиците на свързани с "Ал Кайда" групи.


Още по темата Сирия:












сряда, 7 август 2013 г.

Турските власти забраняват политическите лозунги на футболни мачове


Усилията на турското правителство да се справи с общественото недоволство достигнаха нова сфера – футбола. Феновете на "Бешикташ" ще трябва да подписват декларация при покупката на билет, че няма да скандират лозунги по време на мачовете, "които да провокират масови, политически или идеологически събития", пише "Уолстрийт джърнъл", цитиран от "Дневник".

Един от фенклубовете на "Бешикташ" – "Чарши", на името на квартала, където се намира пазарът Капълъ чарши, беше в основата на демонстрациите срещу премиера Реджеп Ердоган. Той произвеждаше редица оригинални антиправителствени лозунги. Веднъж по време на протестите фенове от "Чарши" откраднали багер и с него подгонили брониран полицейски автомобил. Случката довела до ареста на 22 души.


"Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че новите опити за потушаване на протестите са поредната стъпка, последвала най-масовите демонстрации срещу управлението на Ердоган, което продължава вече десетилетие.

Правителството в Анкара увеличи наблюдението и съдебните действия срещу отделни лица и започна разследвания срещу големи компании. От юни месец насам десетки журналисти, критикували правителство, са загубили работата си. Представители на властите, включително и финансовият министър Мехмет Шимшек, твърдят, че разследванията не са свързани с демонстрациите, а са рутинни.


Футболните фенове в Турция, особено тези на "Бешикташ" от клуба "Чарши", обикновено изразяват позицията си по време на мачовете по редица теми – от ядрената енергетика до отпор на расизма.


В разпространено изявление "Бешикташ" съобщи, че ще изисква от всички фенове, които имат билети за сезона, всяка година да подписват декларация за цивилизованост. Клубът отказа допълнителен коментар. Въпреки това документите показват, че тази година за пръв път феновете трябва да се дистанцират от каквито и да е политически лозунги.

Мярката е била въведена, след като властите в Анкара са получили информация от разузнаването, че антиправителствени протести могат да избухнат точно на футболни мачове, каза вътрешният министър Муамер Гюлер миналата седмица. Тогава той съобщи още, че кабинетът на Ердоган е започнал да подготвя проектозакон, който да регулира скандирането на лозунги по време на спортни събития.

"Със сигурност политическите и идеологическите лозунги не пасват на спортния дух", заяви Гюлер. "Клубовете сега събират необходимите декларации по време на продажбата на билети. Разбира се, това е нещо, което следим", каза още министърът на вътрешните работи.


"Уолстрийт джърнъл" отбелязва иронията в това, че този сезон "Бешикташ" ще трябва да бъде домакин на стадиона "Реджеп Тайип Ердоган" в Истанбул, докато собственият му стадион "Иньоню" се ремонтира. Стадионът "Ердоган" се намира в квартала Касъмпаша – бастион на правителствената подкрепа.

Засега феновете на "Бешикташ" смятат, че няма големи шансове правителството да заглуши тяхната бунтовническа природа. "Да бъдеш срещу статуквото е нещо, което винаги е работело в полза на "Бешикташ" и особено на клуба "Чарши", казва Инанч Ишик, дългогодишен фен.



понеделник, 5 август 2013 г.

„Превърнете мъката си в оръжие“ (коментар на бивш миньор за случилото се в Ораново)


Жалко! Отидоха си колегите... Бог да ги прости и да помага на семействата им... Моите най-искрени съболезнования... Работил съм 27 години в мините и се обръщам към семействата на всички загинали и осакатени в мините – Ораново, Бобов дол, Перник – стиснете мъката си и нека тя да ви дава сила, за да питате, да задавате въпросите, които са важни! Не се страхувайте от няколкото дрогирани дебелоглави мутри.

Питайте имат ли загиналите (и живите) лични застраховки живот! Със сигурност знам, че практиката е да се правят групови застраховки до 1000 лв.!

Питайте колко е ФРЗ (фонд работна заплата) на подземните работници, спрямо ИТР (инженерно-технически ръководители) и администрация!

Питайте къде точно са били преките ръководители по време на инцидента! Питайте каква е била тая „лавина“ от кал и откъде се е появила (в рудник „Мламолово“ при Мини „Бобов дол“ бяха удавени от кал 10 човека – на повърхността имаше вода, която слезе в галериите... осъдени нямаше!)!

Питайте и прокуратурата защо не са задържани „гостите“, които са ходили да заплашват опечалените...

Питайте и синдикатите кога са влизали за последно в мината да видят чорбаджията какви условия е подсигурил на членовете им – практика е лидерите на синдикатите да си въртят бизнес!

Питайте кого осъдиха за 10-те човека, изгорели живи в рудник „Иван Русев“!

Питайте защо с тоя „специалист“ от София (има се предвид проф. Михайлов от МГУ, когото много хора обвиняват че прикрива истинските причини за злополуките през 2007 и 2013 в Ораново – Раб.глас) не влязат и колеги на момчетата...

Питайте колко човека е пребила от бой същата тая охрана (вероятно се има предвид охраната на рудника – Раб.глас)!

Не спирайте да питате, а като не получавате отговори, вдигнете се като един – уверявам ви, че има кой да застане зад вас – стотици са загиналите в мините, два пъти повече са осакатените и много повече са потърпевшите близки и роднини. Крайно време е да се сложи край на така наречените инвеститори и не забравяйте... никакви пазарлъци с тях – момчетата не го заслужават! Вечна им памет... Превърнете мъката си в оръжие срещу тия, които закопаха толкова хора...