четвъртък, 6 януари 2011 г.
петък, 24 декември 2010 г.
вторник, 21 декември 2010 г.
Кой уби "червения скинхед" Иван Хуторской?
Двадесет и шест годишният Иван Хуторской, активист на младежко неформално антифашистко движение, беше застрелян в понеделник вечерта в Москва. Съратниците на Хуторской смятат, че престъплението е дело на десни радикали. Те пък уверяват, че нямат нищо общо с убийството, и твърдят, че става дума за специално нагласена провокация, пише руското издание “Комерсант”. Цитиран в материала московски следовател заявява, че разследващите разглеждат “различни версии, включително свързани с антифашистката дейност” на убития.
Антифашисти, познавали добре Иван Хуторской, разказали пред вестника, че той работел като юрист в руската благотворителна организация “Децата на улицата”, която подпомага безпризорни тийнейджъри. Убитият бил сред лидерите на т. нар. червени анархични скинхеди, които враждували с десните радикали и осигурявали охраната на рокконцерти. Хуторской се занимавал с бойни изкуства и организирал състезания, добавили неговите познати. Те съобщили, че Иван бил нападан три пъти досега - през 2005 г. нацисти порязали с бръснач главата му, после неизвестни лица го причакали във входа и го намушкали многократно с отвертка във врата, а през януари т. г. по време на улично сбиване приятелят им бил ударен с нож в корема и едвам оцелял.
Лидерът на националистическото Движение против нелегалната имиграция Александър Белов пък заявил пред всекидневника, че Хуторской “приличал” на човек от групата, която го нападнала миналия декември. Освен това, според Белов убийството в понеделник може би е провокация - опит да се разпали още повече нестихващата вражда между националисти и леви радикали в Русия, добавя “Комерсант”. В Интернет активно се дискутира дали това “чисто антифашистко убийство” изисква отмъщение, пише “Независимая газета”. Съратници на Хуторской уточнили, че убитият е бил сред основателите на московското движение R.A.S.H. (Red and Anarchist Skinheads).
“Най-меките обещания”, поместени на форуми в Интернет, били “кръв за кръв”. Това със сигурност разпалва конфликта между двете противоборстващи групировки и той може да прерасне в разчистване на сметки, предупреждава изданието. Част от участниците в дискусиите смятат, че борбата с престъпността трябва да се води от властите. Не успяхме да разберем как реагират на подобни изказвания представители на градското управление на милицията, отбелязва “Независимая газета”.
Близо 300 антифашисти се събраха снощи в центъра на Москва, за да почетат паметта на покойния, информира “Комсомолская правда”. Участниците в несанкционирания митинг не бяха агресивни и милицията реши да не им пречи, пише вестникът. По-късно вечерта близо 70 младежи атакуваха офиса на прокремълската организация “Младата Русия” в столицата с павета, сигнални огньове и метални прътове. Един бе задържан, добавя вестникът, като се позовава на депутата Максим Мишченко - лидер на движението. Милицията потвърдила неговите думи. Антифашистите са убедени, че в убийството на Хуторской са замесени радикалните националисти, помествали снимки и адреса на Иван на свои сайтове с призив да бъде ликвидиран, посочва “Новие известия”. Нацистите се насочиха към политическия терор и нанасят “прецизни” удари срещу идейните си противници, твърди “Московский комсомолец”.
Приятели на Хуторской не изключват убийството му да е отмъщение за ареста на убийците на Станислав Маркелов, пише всекидневникът. Адвокат и правозащитник, Маркелов бе застрелян през януари в Москва заедно с журналистката Анастасия Бабурова. Руските тайни служби задържаха в началото на ноември мъж и жена, заподозрени в убийството на Маркелов и Бабурова - “също антифашисти”, според вестника. Московски медии цитираха данни, че арестуваните са бивши членове на движението Руско национално единство. Хуторской е вече шестият антифашист - съкратено “антифа”, убит в Москва от април 2006 г. насам, подчертава изданието. Неговите съмишленици се опитвали да отвърнат на нападенията - опожарили магазин в Москва, продавал дрехи с една от любимите марки на скинарите, и нападали нацисти в провинциални градове. Последвала вълна от побоища и сбивания с ножове в Русия.
Между сблъсъците и едните, и другите помпат мускули и отработват бойни хватки с помощта на известни спортисти, допълва вестникът, според който Иван Хуторской се занимавал тъкмо с “бойната подготовка на младото поколение антифашисти”. Малцина обаче били онези, които “правели политически капитал” от такива сблъсъци в Русия. Местни антифашисти пишели в свои блогове, че в тях участват “маниаци, абсолютно луди хора, на които им харесва да убиват”. Техните “идейни опоненти” отвръщали, че прякорът на Хуторской - Ваня Костолом (”Трошикости”), чудесно подхождал на един антифашист.
За разлика от ултрадесните екстремисти ние не се обявяваме против държавата, но и за нас вече са нещо нормално сблъсъците с милицията. Специалните сили ОМОН, а и Центърът за борба срещу екстремизма, изобщо не правят разлика между нас, разказал пред “Московский комсомолец” член на антифашистка групировка. Имаше случаи, в които караха антифашисти да поемат вината за престъпления, които по принцип не биха могли да извършат - побой над чужденци или рисуване на фашистки символи по сградите, заявил той. Според врели и кипели “антифа”, това положение на нещата опорочава самата идея на движението. “Младите започват да схващат, че вместо фашистите държавата преследва тях, и също се надигат срещу държавата. Съответно се прераждат в анархо-антифашисти, за които държавата също е враг”, коментират членове на леви движения, цитирани в материала. “Трябва спешно да се направи нещо по въпроса”, добавят те според “Московский комсомолец”.
По БТА
източник
Срам за Русия: Масови безредици под националистически лозунги
Властите поощряват ръста на национализма и ксенофобията
Срамно е да живееш в страна, в която масови безредици стават под националистически лозунги, страшно е да си пускаш децата в метрото, а хората с неславянска външност е опасно да се появяват на улицата, пише в колонката си Максим Блант, икономически наблюдател на NEWSru.com.
Срамно е, че повод за излизането на многохилядни тълпи по улиците на най-големите градове в Русия стана не убийството на опозиционна журналистка (в Украйна убийството на журналиста Гонгадзе стана една от основните причини за падането режима на Кучма), не корупцията по висшите етажи на властта (като в Италия). Повод за погромите беше не превърналият се в политическа разправа съд срещу талантлив бизнесмен, изградил най-добрата компания в Русия, който се осмели да има политически предпочитания, не изсичането на Химкинската гора, пред която ще преминава платена магистрала и дори не разстрелът от милиционер със служебно оръжие на невинни граждани. Повод стана смъртта на футболен фанатик, застрелян при сбиване с травматичен пистолет.
Срамът не е икономическа категория и темата не е най-подходящата за икономическа колонка. Но събитията от последните дни имат най-непосредствено отношение към руската икономика. Дори е някак си неудобно да се говори за щетите, причинени на търговските комплекси на Манежния площад и срещу Киевската гара – това са дреболии в сравнение с удара, нанесен на имиджа на Русия и инвестиционната привлекателност на страната.
Русия е единственото изключение от страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), в която се наблюдава изтичане на капитали. Макар че петролът отново скочи до 90 долара за барел, въпреки че останалите суровини, които страната изнася, достигат исторически рекорди на световните пазари, въпреки стабилното финансово положение на страната, недоразбития Резервен фонд и относително скромния бюджетен дефицит, капиталите бягат от страната.
Не можем да се съмняваме, че този процес в обозримо бъдеще ще се ускорява въпреки опитите за противопоставяне с административни мерки и жалките напъни на властите да привлекат инвеститори в иновативния сегмент на икономиката, излели се под формата на проекта „Сколково“, където ще бъдат откраднати милиарди от бюджета. В резултат модернизацията ще се провежда така, както я разбират в Кремъл и с пари на държавата, което рискува да се превърне в икономически колапс.
Още по-драматични последици за икономиката ще има демографският проблем. Кризата в тази област се задава отдавна и единственият фактор, който държи Русия над водата и й позволява да избегне рязкото намаляване на населението, е притокът на имигранти. Без имигранти Русия просто няма да оцелее (за икономическия ръст или амбициозните планове за усвояване на Източен Сибир и Далечния изток абсолютно можем да забравим).
Ако говорим за Москва и редица други региони, проблемът не е безработицата и липсата на работна сила. При това става дума не само за квалифицирани кадри, но и за професии, за които московчани и кореняците руснаци не се хващат, дори и да останат без работа.....
Демографският проблем и острата нужда от имигранти е „главоболие“ не само за Русия. Същата криза се наблюдава в повечето развити страни, които, привличайки чужденци, харчат огромни средства за програми за интегрирането им в обществото. Русия имаше късмет – след разпадането на СССР наоколо се създадоха много по-бедни държави, чиито жители владеят руски език и могат много по-лесно да бъдат интегрирани в руското общество.
Властите обаче не само не полагат никакви усилия в тази насока, но напротив – поощряват ръста на национализма и ксенофобията или устройвайки масови „чистки“ на пазарите, или депортирайки грузинци. ...
Първият заместник ръководител на администрацията на президента Владимир Сурков се опита да хвърли вината за фашистките погроми върху либералната опозиция, която „въвела модата“ за несанкционирани акции. Бих искал да попитам уважаемия идеолог къде бяха „щатните антифашисти“ от многобройните движения „Наши“ и „Млада гвардия“, които той наплоди за борба с „несъгласните“. И колко прокремълски активисти имаше в редиците на погромаджиите на Манежния площад, заключава Блант.
източник
Срамно е да живееш в страна, в която масови безредици стават под националистически лозунги, страшно е да си пускаш децата в метрото, а хората с неславянска външност е опасно да се появяват на улицата, пише в колонката си Максим Блант, икономически наблюдател на NEWSru.com.
Срамно е, че повод за излизането на многохилядни тълпи по улиците на най-големите градове в Русия стана не убийството на опозиционна журналистка (в Украйна убийството на журналиста Гонгадзе стана една от основните причини за падането режима на Кучма), не корупцията по висшите етажи на властта (като в Италия). Повод за погромите беше не превърналият се в политическа разправа съд срещу талантлив бизнесмен, изградил най-добрата компания в Русия, който се осмели да има политически предпочитания, не изсичането на Химкинската гора, пред която ще преминава платена магистрала и дори не разстрелът от милиционер със служебно оръжие на невинни граждани. Повод стана смъртта на футболен фанатик, застрелян при сбиване с травматичен пистолет.
Срамът не е икономическа категория и темата не е най-подходящата за икономическа колонка. Но събитията от последните дни имат най-непосредствено отношение към руската икономика. Дори е някак си неудобно да се говори за щетите, причинени на търговските комплекси на Манежния площад и срещу Киевската гара – това са дреболии в сравнение с удара, нанесен на имиджа на Русия и инвестиционната привлекателност на страната.
Русия е единственото изключение от страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), в която се наблюдава изтичане на капитали. Макар че петролът отново скочи до 90 долара за барел, въпреки че останалите суровини, които страната изнася, достигат исторически рекорди на световните пазари, въпреки стабилното финансово положение на страната, недоразбития Резервен фонд и относително скромния бюджетен дефицит, капиталите бягат от страната.
Не можем да се съмняваме, че този процес в обозримо бъдеще ще се ускорява въпреки опитите за противопоставяне с административни мерки и жалките напъни на властите да привлекат инвеститори в иновативния сегмент на икономиката, излели се под формата на проекта „Сколково“, където ще бъдат откраднати милиарди от бюджета. В резултат модернизацията ще се провежда така, както я разбират в Кремъл и с пари на държавата, което рискува да се превърне в икономически колапс.
Още по-драматични последици за икономиката ще има демографският проблем. Кризата в тази област се задава отдавна и единственият фактор, който държи Русия над водата и й позволява да избегне рязкото намаляване на населението, е притокът на имигранти. Без имигранти Русия просто няма да оцелее (за икономическия ръст или амбициозните планове за усвояване на Източен Сибир и Далечния изток абсолютно можем да забравим).
Ако говорим за Москва и редица други региони, проблемът не е безработицата и липсата на работна сила. При това става дума не само за квалифицирани кадри, но и за професии, за които московчани и кореняците руснаци не се хващат, дори и да останат без работа.....
Демографският проблем и острата нужда от имигранти е „главоболие“ не само за Русия. Същата криза се наблюдава в повечето развити страни, които, привличайки чужденци, харчат огромни средства за програми за интегрирането им в обществото. Русия имаше късмет – след разпадането на СССР наоколо се създадоха много по-бедни държави, чиито жители владеят руски език и могат много по-лесно да бъдат интегрирани в руското общество.
Властите обаче не само не полагат никакви усилия в тази насока, но напротив – поощряват ръста на национализма и ксенофобията или устройвайки масови „чистки“ на пазарите, или депортирайки грузинци. ...
Първият заместник ръководител на администрацията на президента Владимир Сурков се опита да хвърли вината за фашистките погроми върху либералната опозиция, която „въвела модата“ за несанкционирани акции. Бих искал да попитам уважаемия идеолог къде бяха „щатните антифашисти“ от многобройните движения „Наши“ и „Млада гвардия“, които той наплоди за борба с „несъгласните“. И колко прокремълски активисти имаше в редиците на погромаджиите на Манежния площад, заключава Блант.
източник
петък, 10 декември 2010 г.
петък, 19 ноември 2010 г.
вторник, 16 ноември 2010 г.
Анти-фашистка блокада спря фашистите за 5 часа
Над 1.500 анти-фашисти участваха в неразрешена блокада, за да предотвратят фашистко шествие в Полша. Фашистите най-накрая успяха да шестват 5 часа по-късно по странични улички, но само благодарение на скандалната намеса на полицията, които заобиколиха няколкостотин фашиста в кордон, използвайки отряди срещу безредиците, конна полиция, бронирани коли с водни струи и сълзотворен газ.
След първоначалния успех на блокадата над фашистите по-рано през деня, анти-фашистите превзеха улиците, пробивайки полицейския кордон и спонтанно марширувайки по същият маршрут, по който фашистите трябваше да шестват – главна търговка улица във Варшава. Нямаше полиция наблизо освен един самотен пътен полицай, стоящ по средата на пътя. Стоейки вглъбен, със свирка в уста, той приличаше на жива статуя, докато над хиляда анти-фашисти го заобикаляха и минаваха покрай него.
Както и да е, но скоро ние получихме информация, че фашистите се прегрупират близо до реката, заради това протестиращите тръгнаха натам за челна конфронтация. Ние бяхме посрещнати от специални полицейски части срещу безредиците и от 700 фашиста. Полицията допусна няколко фашистки хулигани, въоръжени с бейзболни бати през кордона, за да ни нападнат. Имаше няколко пострадали, но полицията скоро пак ни раздели и този маршрут беше също блокиран.
След това отзад дойдоха още полиция и бронирани коли, разделяйки анти-фашистите на две. Полицията заобиколи едната група, задържайки стотици протестиращи за 3 часа, не разрешавайки на никой да си тръгне.
Полицията използва всички налични ресурси, за да разбие блокадата и да даде на фашистите да шестват, използвайки дори и боен хеликоптер срещу нас. Благодарение на тази подкрепа на полицията, фашистите успяха да минат по някаква странична улица към крайната си цел – статуята на Роман Дмовски – полски фашист от периода между двете световни войни. Но през това време беше вече късно вечерта.
Въпреки че фашистите накрая шестваха, блокадата беше сериозен успех. Около 1.500 анти-фашисти бяха мобилизирани в обединен фронт на социалисти, комунисти, анархисти и феминисти. За съжаление синдикатите не успяха да се мобилизират за блокадата въпреки че някои техни членове взеха участие.
В бъдеще анти-фашистите трябва да достигнат до работниците директно, с програми, осигуряващи работа и жилище, което ще разкрие банкрута на фашизма и капитализма, и ще подкопае социалната му база .
След първоначалния успех на блокадата над фашистите по-рано през деня, анти-фашистите превзеха улиците, пробивайки полицейския кордон и спонтанно марширувайки по същият маршрут, по който фашистите трябваше да шестват – главна търговка улица във Варшава. Нямаше полиция наблизо освен един самотен пътен полицай, стоящ по средата на пътя. Стоейки вглъбен, със свирка в уста, той приличаше на жива статуя, докато над хиляда анти-фашисти го заобикаляха и минаваха покрай него.
Както и да е, но скоро ние получихме информация, че фашистите се прегрупират близо до реката, заради това протестиращите тръгнаха натам за челна конфронтация. Ние бяхме посрещнати от специални полицейски части срещу безредиците и от 700 фашиста. Полицията допусна няколко фашистки хулигани, въоръжени с бейзболни бати през кордона, за да ни нападнат. Имаше няколко пострадали, но полицията скоро пак ни раздели и този маршрут беше също блокиран.
След това отзад дойдоха още полиция и бронирани коли, разделяйки анти-фашистите на две. Полицията заобиколи едната група, задържайки стотици протестиращи за 3 часа, не разрешавайки на никой да си тръгне.
Полицията използва всички налични ресурси, за да разбие блокадата и да даде на фашистите да шестват, използвайки дори и боен хеликоптер срещу нас. Благодарение на тази подкрепа на полицията, фашистите успяха да минат по някаква странична улица към крайната си цел – статуята на Роман Дмовски – полски фашист от периода между двете световни войни. Но през това време беше вече късно вечерта.
Въпреки че фашистите накрая шестваха, блокадата беше сериозен успех. Около 1.500 анти-фашисти бяха мобилизирани в обединен фронт на социалисти, комунисти, анархисти и феминисти. За съжаление синдикатите не успяха да се мобилизират за блокадата въпреки че някои техни членове взеха участие.
В бъдеще анти-фашистите трябва да достигнат до работниците директно, с програми, осигуряващи работа и жилище, което ще разкрие банкрута на фашизма и капитализма, и ще подкопае социалната му база .
петък, 12 ноември 2010 г.
Г-20 среща на върха Сеул (Seoul), Корея – развитие и първи преглед на протестите
Резюме на събитията, преди срещата на Г-20 в Сеул, Южна Корея.
7 ноември 2010:
В неделя се проведе първата демонстрация срещу срещата на Г-20 в Сеул, която е/беше на 11-12 ноември. Повече от 30 хиляди работници и студенти протестираха срещу политиката на неолиберализма и политиката на Южна Корея. И по-специално, срещу засилването на експлоатацията от сегашното правитлство на (мигранти) работници и манията му за сигурност - 50 000 полицейски служители в Сеул, само за защита на срещата, както и вкарването в игра на военните и на забраната за демонстрации - бяха основните теми.
В Seoul Plaza, където се проведе демонстрацията, беше охраняван и изолиран от около 8 000 полицая. Така се провали и един опит за пробив в посока на центъра, където много от протестиращите са били ранени от CS-газ, но също така имало и ранени полицаи.
Всичко продължило до късно вечерта и се счита за успешно извършена встъпителна демонстрация.
9 ноември 2010:
На тази дата бил отворен ?мултимедийният? център (Media Center) на Индимедия Корея, където активистите могат да разберат последните новини и да си отпочинат от стреса. Точните дати на пристигане могат да бъдат намерена на сайта на Индимедия Корея.
В последните двана дена продължили и акциите и протестите:
- Активисти на партията Democratic Labor Party започнали Sit-In стачка, за да се противопоставят на тайните преговори между САЩ и Южна Корея във връзка с предстоящото споразумение за свободна търговия (FTA - Free Trade Agreement). Вечерта още активисти се присъединили към тях и така около четиридесет души участвали в тези четиридневни действия (независимо от дъжд и минусови температури). Имало масово полицейско присъствие на мястото.
- Активисти на KCTU, както и няколко леви членове на партията протестирали пред Министерството на международните контакти и търговията срещу FTA и срещата на върха на Г-20. Опитът да се стигне до близкото американското посолство бил предотвратен от масивно полицейско присъствие, включително и от брониран SWAT.
- Имало и протестна акция на активистите от PETA, който протестирали полу-голия и покрити с боя директно пред COEX центъра. Те били арестувани веднага.
- От 10 ноемврие е обявено най-високо ниво на сигурност в Корея, при почти всяка метро странция могат да бъдат видени полицаи, повечето от които с MG-та (картечници). Обширна територия около COEX центърът, където се провежда срещата на Г-20, е била обграден с ограда.
Ограничено влизане/Депортиране:
Повече от 200 активиста са били „отхвърлени” от корейската граница. Хората били в „Черния списък” ("Black List"), който включвал данните на демонстранти, които са участвали в срещите на високо равнище в Торонто, Япония и Европа. В това число и седем филипински активиста, които имали валидни визи, били депортирани обратно от Южна Корея.
Национална пропаганда и мания за чистота:
По време на срещата сегашният президент, както и правителството започнали пропагадна. На всеки ъгъл на улиците, хората от Сеул биват подканвани да пазят града чист, да не изнасят боклук навън по време на срещата и да не шофират. Също така, били изискани вежливост и внимание към посетители, както и напасване към европейските културни стандарти. След всичко това бил изискан и ежедневен културен национализъм, с който Корея да се нареди сред другите "големи" нации и да изиска безусловен патриотизма от страна на гражданите. Много прогресивни сили са изразили загриженост, че Южна Корея е на път към нов автокрация.
10 ноември 2010:
На 10 ноември е имало две демонстрации, едната от които на работническото движение, както и акция пред кметството в Seoul Plaza, преди всичко против изграждането на проекта „Four Rivers Project” и против срещата на Г-20.
При крайната цел на масовата демонстрация, метро станцията Namyeong, има американска военна база. Поради това, в ранните сутрешни часове огромни полицейски сили били пратени в областта, за да бъдат предотвратени всички действия срещу военната база. Всички 50 000 полицейски служители взели участие.
B. Hiller - 10.11.2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)