понеделник, 24 декември 2012 г.

Рождество



Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все пак ражданието му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества.
И между другото — коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича играчките: на малките — тенекиени войници, сабли и топчета, на големите — тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове... и нови данъци.
А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си обикновената приказка: „Тогава царувал лошият и страшен цар Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци...“
И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!“
— А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци?
Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно глава:
— Сегашните царе не са такива!...
А кривоустата старуха — буржоазията, — заключена в отоплената си стая, ще разправя през ключалката на одърпаните деца, които тъй настойчиво ще удрят по вратата:
— Почакайте, деца! Аз ще ви дам и топли дрехи, и кравайчета, и орехи.
Но децата отдавна са престанали да играят на орехи:
— Отвори, стара вещице!
Напразно старата скъперница ще разказва своите изтъркани басни и приказки. Безполезно ще им открива великата истина: „Блаженни нищи духом, яко техно царствие небесно.“ Децата вече са по-мъдри от нея и великодушно ще й отстъпят небесното царство, като я лишат от земното. И ще я лишат, защото царството на старите е из призрачните градини на оня свят...
А друга една свекърва — жълтоликата вестникарска бабичка — ще погледне смирено към небето и ще зашепне своите молитви: „Дано с това Рождество Христово се роди братската любов и световният мир, и ред... и спокойствие. Дано Вашингтонската конференция, дано комисиите по репарациите, дано държавите победителки... Дано!...“
А камбанният звън ще блика под беззвездното небе и немощен ще се разтапя в черните пазви на зимната нощ. Немощен и глух, защото и душите са глухи към раждането на този Спасител, който почти 2000 години живее разпънат и подигран по евангелията и иконите.
Витлеемската звезда отдавна е залязла зад хребета на вековете. Само зловеща и кървава стърчи новата Голгота и на нея разпънати милионите малки братя на Христа, които чакат новия месия.
И ще дойде той!
Безполезно Ирод изби 14 милиона по бойните полета. Напразно Юда потрива злорадно ръцете си. Всуе фарисеите още сега крещят: „Разпни го!“
Той ще дойде. И ще снеме от кръстовете милионите си братя, ще изгони търговците и фарисеите, ще подкрепи унижените и оскърбените. Защото той ще бъде не бледоликият кротък назаретянин, който шепне: „Ударят ли те по дясната страна, обърни си лявата!“ Ще се роди огненият бунтовник, съчетал в себе си гнева, любовта и стихийната мощ на цялото измъчено човечество — Спасителят, който ще прогърми:
„Ще разруша този храм и в три дни ще издигна нов!“

Христо Смирненски
7  януари 1922 г., в-к Народна армия

1 коментар:

  1. Днес силно съм се затъжила за нашата история.Може би защото бях хуманитарна паралелка и вече не се занимавам с едно усилено учене.Но е приятно да прочетеш какво са правили толкова велики имена.Разказа,който сте качили тук е много интересен и се радвам, че попаднах на блога ви.Дано често пишете на подобни теми. Има какво да с научи.Смирненски има невероятни творби, помня в училище доста учихме за него, макар че ако питаме днешната младеж сигурно ще мигат на паралии ще кажат, че този певец не са го чували....

    ОтговорИзтриване