Украйна - избори без избор

Паралелно с изборите за европейски парламент за държавите от ЕС, в Украйна се проведоха президентски избори. Според Запада с тях трябва да се сложи началото на „възстановяването на мира в страната“. На всички е ясно, че това „възстановяване на мира“ практически означава военни действия срещу самоорганизиралата се на югоизток съпротива. Не, че досега такива нямаше, но сега официалната власт ще „легитимира“ агресивната си интервенция в нововъзникналите народни републики.

Самите избори, организирани от фашистката хунта в Киев, бяха с предизвестени резултати. Избран беше Петро Порошенко – десен прозападно ориентиран олигарх, известен като „шоколадовият крал“, защото е собственик на компания за шоколадови изделия. Контролира и една от най-популярните телевизионни програми в Украйна - „Пети канал“. Според списание „Форбс“ през март 2014 година състоянието на Порошенко е надвишавало 1,3 милиарда долара.

Толкова за харектеристиките на новия украински президент. Така или иначе те нямат особено значение, както няма и значение кой ще е самият държавен глава, важното да бъде верен слуга на господарите от ЕС и САЩ. Още от фашисткия преврат на 22 февруари 2014 г. беше ясно, че управляващите Украйна от този момент ще отговарят на тези условия, в ущърб на своята страна.

Още по-обяснима става убедителната победа на новия украински президент, като се има впредвид основния му конкурент – Юлия Тимошенко. Това е жена, ненавиждана от огромното мнозинство от украинския народ, дори от фашизоидната тълпа на „Евромайдан“, която я освирка при освобождаването й. Юлия Тимошенко лежи в затвора, след като е осъдена за сключване на неизгодни за Украйна договори с Русия. По това време г-жа Тимошенко е премиер. След преврата тя е пусната от затвора и изпратена на „Евромайдан“ където появяването й среща меко казано противоречиви реакции. Не са тайна нейните огромни финансови възможности. Освен това, и тя е известна с монархическо прозвище - „газовата принцеса“. Между „шоколадовия крал“ и „газовата принцеса“ украинците трябваше да избират бъдещия си президент... или монарх!?

На тези избори украинците получиха възможност да решават - „Да“ или „Да“ на евроинтеграцията, сближаването с НАТО, на колонизирането на държавата от Запада, на продължаващата фашизация на страната. Оргатизацията около вота в западната част на Украйна беше извършена под диктата на неонацистите от „Десен сектор“ и „Свобода“. Последните две затвърдиха влиянието си в политическия живот на страната и продължиха да изпълняват ролята си на група за сплашване и натиск.

На този въпрос с предизвестен отговор, все пак някои хора отговориха с „Не“. Това бяха жителите на източната част – Донецката, Харковската, Луганската народни републики. Те отказаха провеждането на президентски избори под фашистки диктат и не допуснаха откриването на избирателни секции на много места. В много от градовете в Източна Украйна се състояха демонстрации срещу изборите. В Донецк дори протестиращи демостративно чупиха избирателни урни на площада.

Хората в тези местности ясно показаха, че не желаят да имат нищо общо с фашистката хунта, заграбила властта със сила под диктата на американския империализъм и извършила множество зверства срещу политически противници и цивлно население. Достатъчно е да си припомним ужаса на 2 май в Одеса, където около 100 души бяха изгорени живи в профсъюзна сграда от нацистите на „Десен сектор“.

В резултат от това народните републики бяха наричани от западната пропаганда „сепаратисти“, „терористи“, „агенти на Путин“ и т.н. Това обаче никак не разколеба съпротивата, а напротив, тя се разгръща с пълна сила. Говори се дори за проект, обединяващ всички свободни области - „Новороссия“.

В каквато и да е форма обаче това съпротивление в Източна Украйна е шамар по хунтата в Киев и по господарите им от САЩ. Имперските амбиции на този самоназначил се за световен жандарм очевидно няма да се реализират по план. Американският империализъм може и трябва да бъде спрян и това ще да стане само с общите организирани усилия на поиснатите народи.