Митът за глада в Украйна

Украйна като немска територия

Верен привърженик на Хитлер в немското ръководство беше Гьобелс, министър на пропагандата, човек, отговарящ за насаждане на нацистката мечта в съзнанието на немския народ. Мечтата за расово чист народ, живеещ във Велика Германия, страна с обширно жизнено пространство. Това жизнено пространство включвало в себе си територия на изток от Германия, много по-голяма, отколкото е самата Германия, която германските нацисти им предстоеше да завземат. През 1925 г. в „Моята борба” Хитлер написа, че Украйна съставлява съществена част от немското жизнено пространство. Украйна и другите страни от Източна Европа са собственост на немската нация, която трябва да бъде използвана за благото на немците. В съответствие с нацистката пропаганда, немският меч трябва да освободи тези територии, за да се създаде жизнено пространство за немската раса. С помощта на немските технологии и предприемчивост Украйна е трябвало да се превърне в зърнопроизводителен район на Германия. Но отначало Германия е трябвало да освободи Украйна от населяващите я „недоразвити полухора”, които трябвало да работят като роби в немските домове, във фабриките и селскостопанските владения – навсякъде, където това е необходимо за немската икономика.

Украинският град Харков по време на нацистката окупация през Втората световна война

Завоюването на Украйна и другите области на Съветския съюз означаваше война със Съветския съюз и за тази война нацистите се готвеха отрано. Затова нацисткото министерство на пропагандата начело с Гьобелс започна кампания около мнимия геноцид, организиран от болшевиките в Украйна, ужасния период на катастрофален глад, наложен от Сталин, за да застави селячеството да се съгласи с политиката на социализма. Целта на нацистката пропаганда беше да подготви световното обществено мнение за освобождението на Украйна от немските войски. Независимо от огромните усилия на нацистката кампания около мнимия „геноцид” в Украйна не се получи значителен успех в света, ако не се считат няколкото публикации в английската преса. Хитлер и Гьобелс се нуждаеха от помощ относно разпространението на клеветническите слухове за Съветския съюз. Тази помощ те намериха в САЩ.

Уилям Хърст – съмишленик на Хитлер

Уилям Рандолф Хърст – така се нарича мултимилионерът, който се постара да помогне на нацистите в тяхната ненавистна пропаганда против

Уилям Хърст

Съветския съюз. Знаменитият вестникарски магнат Хърст придоби известност като баща на „жълтата преса”, основана на сензациите. Хърст започна своята кариера като редактор на вестници през 1885 г., когато неговият баща Джордж Хърст, минно-промишлен милионер, сенатор и собственик на вестници, го сложи да ръководи “Сен Франсиско дейли икзаминър”. Това сложи началото на вестникарската империя на Хърст, империя, която оказа мощно влияние върху умовете на американците.

След смъртта на баща си Хърст продал всички наследени от него акции от минната промишленост и започнал да влага парите си в журналистиката. Първата му придобивка беше “Ню Йорк морнинг джърнал”, обикновен вестник, който Хърст превърна в „парцал със сензации”. Той купуваше своите истории на всякаква цена и ако не се случеше подходящо зверско убийство или нещо голямо, журналистите и фотографите е трябвало сами да го изфабрикуват. Това е отличителната черта на жълтата преса: лъжата и изфабрикуваните лъжливи сензации, представени като истина.

Измислиците на Хърст го направиха милионер и много влиятелна личност във вестникарския свят. През 1935 г. той беше един от най богатите хора в света, състоянието му се оценяваше на 200 млн. долара. След като купи “Морнинг джърнал”, Хърст продължи да изкупува и учредява ежедневници и седмичници навсякъде из Съединените щати. През 1940 г. Хърст беше собственик на 25 ежедневни и 24 седмични вестника, 12 радиостанции, 2 световни новинарски агенции, едно предприятие за производство на нови филми, киностудията “Космополитан” и много други. През 1948 г. той купи една от първите американски телевизионни станции – “BWAL-TV” в Балтимор. Вестниците на Хърст се продаваха в 13 млн. екземпляра ежедневно и имаха около 40 млн. читатели. Всеки трети възрастен в САЩ четеше ежедневно вестниците на Хърст. Освен това милиони хора от целия свят получаваха информация от пресата на Хърст чрез съобщенията на информационните агенции, филмите и вестниците, които се превеждаха и отпечатваха в огромни количества из целия свят.

Цифрите, представени горе, показват в какъв размер империята на Хърст можеше да влияе върху американската политика, а дори и на политиката в света. И това влияние беше насочено към недопускане включването на САЩ през Втората световна война на страната на Съветския съюз и към подкрепа на започнатия през 1950 г. от Маккарти антикомунистически „лов на вещици”.

Светогледът на Хърст беше ултраконсервативен, националистически и антикомунистически. Той се отличаваше с крайно десни възгледи. През 1934 г. Хърст направи пътешествие до Германия, където беше приет от Хитлер като гост и съмишленик. След пътешествието във вестниците на Хърст се появи серия от статии против социализма, против Съветския съюз и конкретно против Сталин. Хърст се опитваше да използва своите вестници за неприкрита фашистка пропаганда, публикувайки статии на Гьоринг, дясната ръка на Хитлер. Протестът на читателите обаче го застави да прекрати тези публикации. И така, след посещението на Хърст при Хитлер американските вестници се напълниха с „описания” на ужасите, ставащи в Съветския съюз – убийства, геноцид, робство, разкол в управляващата върхушка, глад сред населението. На тази тема новините се фабрикуваха почти ежедневно. Материалите за Хърст постъпваха от Гестапо – политическата полиция на нацистка Германия. На първите страници на вестниците често се появяваха карикатури на Сталин, изобразен във вид на убиец, с кинжал в ръката. Не трябва да забравяме, че тези статии се четяха ежедневно от 40 млн. души в САЩ и милиони по целия свят.

Митът за глада в Украйна

Една от първите кампании на хърстовската преса против Съветския съюз се състоеше в непрекъснато повдигания въпрос за милионите умиращи от глад в Украйна. Тази кампания започна на 18 февруари 1935 г. със заглавие на първата страница в “Чикаго Америкън”: „ 6 милиона души умрели от глад в Съветския съюз”. Използвайки материали, предоставени от нацистка Германия, Хърст – вестникарският барон и привърженик на фашистите – започна да печата фалшификации за геноцида, задачата на които е да убеди читателите, че болшевиките съзнателно извършват престъпления, ставащи причина за гибелта на няколко милиона жители на Украйна от глад. Всъщност това, което ставаше в Съветския съюз в началото на 30-те години, може да се нарече голяма класова битка, в която бедните селяни се вдигнаха против богатите селяни – собственици, кулаци, и започнаха борба за колективизацията, за колхозите.

Класовата борба в село, в която бяха въвлечени пряко или косвено 120 млн. селяни, несъмнено се отрази на стабилността на селскостопанското производство и намали производството на хранителни продукти в някои области. Недостигът на храни отслаби хората и доведе до увеличаване броя на жертвите от епидемни болести. Болестите тогава бяха, макар и тъжен, повсеместен факт. Между 1918 и 1920 г. епидемията от испански грип стана причина за смъртта на 20 млн. души в САЩ и Европа, но никой не осъди правителствата на тези страни за убийство на своите граждани. Остава фактът, че тези правителства не биха могли да противопоставят нищо срещу епидемия от този род. Едва с откриването на пеницилина по време на Втората световна война стана възможна ефективната борба с епидемиите.

Статиите в хърстовската преса, твърдящи, че в Украйна са измрели милиони от глад, умишлено провокиран от комунистите, се съпровождаха със живописни и сензационни детайли. Хърстовската преса използва всичко възможно да представи лъжата като истина и успя да направи обрат в общественото мнение на капиталистическите страни против Съветския съюз.

Такъв е източникът на първия гигантски мит, изфабрикуван в потвърждение на това, че в Съветския съюз загинали милиони хора. На вълната на разгърнатия от пресата протест против „организирания от комунистите глад” никой не се интересува от контрааргументите на Съветския съюз и пълното разобличаване на хърствоските лъжи. Такава ситуация просъществува от 1934 до 1987 г. За повече от 50 години няколко поколения в света израснаха с тези измишльотини, създаващи негативни представи за социализма в Съветския съюз.

Империята от средства за масова информация на Уилям Хърст през 1998 г.

Уилям Хърст умря през 1951 г. в дома си в Бевърли Хилс ( Калифорния), оставил след себе си империя от средства за масова информация, която до ден-днешен продължава разпространяването на реакционни съобщения по целия свят. Корпорацията на Хърст е едно от най-крупните предприятия в света, обединяваща над 100 компании и използваща труда на 15 000 работника. Днес империята включва вестници, списания, книги, радио, телевизия, кабелни телевизии, новинарски агенции и мултимедии.

След 52 години лъжи излиза истината

Джоузеф Маккарти

Нацистката кампания за дезинформация относно глада в Украйна не завършва с гибелта на нацистка Германия. Напротив, тя беше подхваната от ЦРУ и МИ-5. На нея винаги са й отделяли особено внимание в пропагандната война против Съветския съюз. Антикомунистическият „лов на вещици” разгърнат от Маккарти, се нуждаеше от разкази за умрелите от глад в Украйна. През 1953 г. този въпрос беше разгледан в книгата „Черните дела на Кремъл”. Нейното издаване се финансира от украинската емиграция – хора, сътрудничили на нацистите през Втората световна война, на които американското правителство е предоставило политическо убежище, провъзгласявайки ги за „демократи”.

След като беше избран за американски президент, Рейгън започна през 80-те години на 20 век кръстоносен поход против комунистите и пропагандата за милионите умрели от глад в Украйна беше възродена. През 1984 г. някой си професор от Харвард публикувал книгата „Животът на човека в Русия”. Книгата повтаряла измисленото от хърстовската преса през 1934 г. По този начин през 1984 г. нацистката измишльотина от 30-те години на 20 век беше възобновена, но този път под респектиращия покрив на американския университет. Но с това работата не свърши. През 1986 г. се появи нова книга – „Скръбна жътва”( Harvester Of Sorrow). Авторът на книгата – бивш английски разузнавач, сега професор от Стамфордския университет (Калифорния) Робърт Конкуест. За „работата” върху книгата Конкуест получил хонорар от 80 хил. долара от Организацията на украинските националисти (ОУН). Същата организация през 1986 г. плати снимките на филма „Жътва на отчаянието”, в който между впрочем е използван материал от книгата на Конкуест. Времето на отпечатването на тази книга и изработването на филма е ознаменувано с грамаден брой жертви на глада в Украйна – чак до 15 милиона – лъжа, разпространявана от пресата на Хърст, възпроизвеждана в множество издания и филми, и влязла в съзнанието на обикновените хора.

Канадският журналист Дъглас Тотъл съвсем точно показваше фалшификацията в своята книга „Мошеничество, глад и фашизъм. Митът за геноцида в Украйна от Хитлер до Харвард”. Тази книга е публикувана в Торонто през 1987 г.. Тотъл доказва, че страховитите фотографии на гладни деца са направени по време на гражданската война, интервенцията на чуждестранните армии и тогавашния глад, и са взети от издание от 1922 г. Дъглас Тотъл привежда данни, лежащи в основата на съобщения за глад през 1934 г. Пример за разобличаване на тенденциозни изкуствени лъжи е следният факт: журналистът, дълго време снабдяващ хърстовската преса с фотографии и репортажи от гладуващите райони в Украйна, Томас Уолкър, се оказа, че е човек който никога не е бил в Украйна. Даже в Москва е бил не повече от 5 дни. Този факт е бил разкрит от московския кореспондент на американския вестник „Нейшън” Люис Фишър.

Фишър открил също, че журналистът М.Перът, кореспондент на хърстовските вестници, работещ в Украйна, е изпращал на Хърст съобщения за високите реколти, получени през 1933 г. в СССР. Тези репортажи не са публикувани и до сега. Тотъл открил също, че журналистът, пишещ отчетите за украинския глад, Томас Уолкър, в действителност е бил Робърт Грант, осъждан, а след това изчезнал от затвор в Колорадо. Този Уолкър или Грант бил арестуван след завръщането си в САЩ и на разпита признал, че никога не е бил в Украйна. Лъжата относно милионите измрели в Украйна от глад през 30-те години, уж организирани от Сталин, се разкри едва през 1987 г. Хърст, фашистите, полицейският агент Конкуест и другите, формирали мнението на милиони хора, с фалшиви данни. Дори сега нацистко-хърстовските измишльотини все още се повтарят в изданията, написани с пари на реакционните сили.

Хърстовският печат, имащ монополно положение в много щати на САЩ и имащ новинарски агенции по целия свят, беше значим рупор на Гестапо. В света, където господства монополистичния капитал, е напълно в неговата власт да преобразува гестаповската лъжа в „истина”, идваща от дузина вестници, радиостанции и ТВ-канали по целия свят. Когато изчезна Гестапо, кампанията за война срещу СССР беше подхваната от ЦРУ. Антикомунистическите настроения в американския печат не намаляха ни на йота.

Цялата статия прочетете ТУК