Въведение
Анархизмът е социално учение, което изучава, анализира и обобщава обществените проблеми, стремейки се да даде решение на всички тях, чрез своята универсална концепция за обществено устройство, която се нарича анархия. Анархизмът се определя като учение, защото в себе си съдържа концепция от философски, социологически, исторически, психологически и политически възгледи. Думата анархия идва от древногръцки. „Архон” означава власт, а отрицанието „Ан”, дава смисъла й на без власт. Синоним на думата анархия е безвластие.
С утвърждаването и развитието на безвластническите идеи през XIX век, се налага друг смисъл на думата анархия, като хаос и безредие, позовавайки се на древногръцкото „наркхос” (ред) и съответно отрицанието му „анаркхос” – безредие. Всички политически течения, представители на политическата власт, определят анархизма в негативен смисъл, позовавайки се на максимата, че без власт няма ред. Въпреки това, за анархизмът като учение, така както го е формулирал Пиер- Жозеф Прудон, е характерен само първият смисъл на думата (безвластие). Ноам Чомски определя анархията като съдържание на „основните елементи на човешката природа: солидарност, взаимопомощ, симпатия, загриженост за другите” .
Анархистите поставят в центъра на Вселената човека и по-точно развитието му. За да се развие той най-добре и за да достигне съвършенство, те смятат, че всичко което пречи на развитието му следва да бъде премахнато. Главен проблем в това развитие, анархизмът вижда във властовите отношения и в държавата, като форма на организация контролираща живота на хората. Идеологията на анархизма е заключена в няколко основни принципа – свобода, солидарност, равенство, справедливост, свободна инициатива, безвластие, атеизъм, отрицание на държавата, революция.
Според анархистите, свободата е биологична нужда и основно човешко право. Именно в стремежа към свобода, анархистите виждат социално-икономическия прогрес. А свобода има само там, където липсва власт. Оттук следва и основният девиз на анархизма – “Нито роб, нито господар”. За анархистите свободата означава: гарантиране на условия за пълно развитие на заложбите на всеки индивид; неотменимо право на всеки да действа съобразно своя разум, съвест и воля при решаването на различни обществени проблеми; създаване на материални и организационни възможности, позволяващи реалното участие на всеки при вземането на решения.
Черпейки от развитието на науката и най-вече от теорията на Дарвин за еволюцията, П. Кропоткин доказва че тъй наречените. „социални животни” ( тези, които живеят на ята, стада и прочие) оцеляват по-лесно от тези, които живеят самостоятелно. Оттук той извежда и идеята си, че за да се съхранява и развива човечеството, отношенията в „човешкото общество”, би трябвало да бъдат основани на солидарност и взаимопомощ.
Свободата и истинската солидарност са немислими без икономическо и социално равенство. Равенството не означава нивелиране на индивидуалните разлики или на интелектуалния, морален и физически облик на отделните личности. Напротив, точно това разнообразие на капацитета и силата, на индивидите, пола и възрастта, на расата и народностите, представлява богатството на народа и човешкия род, към който принадлежи всеки един индивид. Икономическото и социалното равенство не изискват също изравняването на личните доходи, когато те са продукт на труда, капацитета и творческата енергия на всеки един. За анархистите, равенството се изразява в равните възможности.
