ПРОТЕСТ ! Солидарност с миньорите от Бобов дол !

Днес 12.10.2016г.  пред сградата на БНТ

КЛАСОВА СОЛИДАРНОСТ! ВЪН КАПИТАЛИСТИТЕ ОТ МИНИТЕ! 
ДОЛУ СЪКРАЩЕНИЯТА ! ИЗПЛАТЕТЕ ИМ ЗАПЛАТИТЕ!

Световна социалистическа република

Нека от руините на старото буржоазно общество да изградим новата Световна социалистическа република - държава без експлоатация на човек от човека, без потисничество и гнет!

Историята трябва да се пази!

Работническа автономия / Операисти

Нека се запознаем с историята на едно “ново ляво” течение - операизъм. Публикацията е направена в контекста на разширяването на хоризонтите и разбирането на еволюцията на революционната мисъл.

Операизмът (итал. Operaismo) е разновидност на международно разпространения автономистки марксизъм, течение в Италия през 60-те години, базиращо се на журналите “Червени записки” и “Работническа класа”. По-късно окончателно се оформя в автономизъм.

Операистите оспорват традиционната марксистка ценност - “освобождение на труда”. Те вярват, че едно общество неотчуждено и свободно в труда е невъзможно в рамките на индустриален конвейер (фордизъм). Фордизмът трябва да отстъпи място на обществото, основано на приоритета на информационните технологии. Ако иска да произвежда капитала нови технологии, той трябва да се откаже от фордизма. Лозунгът по това време е: “По-малко работа, по-големи заплати!”. Това е и теорията на автономната борба, която възниква в големите северни фабрики под формата на стачки, саботажи и бавна работа, както и ежедневна борба срещу превръщането на живота в работа. Скоро към старите методи се добавят нови: окупиране на празни пространства от скуотъри, понякога дори "пролетарско пазаруване" под формата на масови грабежи.

Както виждаме, в отговор на включването на някои стари “леви” в капиталистическата система, с техния реформизъм и като цяло пълното им отхвърляне на оригиналните идеи и изисквания, се появяват нови леви - синтез и преосмисляне на традициите на анархизма и марксизма. Минимална теория, която се фокусира върху практиката. Използват се малко известни лозунги с цел пренебрежение към по-големите организации, надеждата е в спонтанността, а не в подготовката. Възможно е да не разбираме тези методи и тактики във връзка с факта, че живеем в малко по-различно общество и не знаем предпоставките за появата на такъв вид синтез. Известно ни е, че основоположниците на операизма скоро стават автономисти. Защо да приемаме тези идеи след като няма ръководство? Какво е било това? Дали това е друг опит за лява идея, която се издига и пада заедно с общия революционен подем и спад? Трябва ли да се отнасяме по-сериозно към “новите леви” идеи? Безусловно някои идеи могат да бъдат интересни (като например, борбата срещу конвейерното производство, акцентът върху автоматизацията на труда), но практиката показва, че скуот-групите и автономните групи в страните от ОНД са се показали като неспособни.

Върхът на движението е през март 1977 г., когато в рамките на няколко дни на сблъсъци движението окупира голяма част от Рим и Болоня. Само през 1977 г. в Италия действат 97 ляворадикални организации, а като цяло в периода 1968-1980 г. са около 215. Най-известната от тях е организацията “Червени бригади” - най-голямата по численост (достига 12 хил. членове). Тя е най-дръзката от ляворадикалните организации в Европа.

Работническа автономия (Autonomia Operaia) е крайнолява организация, активно действаща на територията на Италия през 1970-те години. Възниква като „Организирана автономия“ през 1969 г. – 1970 г. от сливането на „Потере операйо“, „Група Грамши“ и няколко „работнически асамблеи“. По-късно в организацията влизат членове на миланския „Нов ред“ (Ремо Касагранде), на римския „Национален авангард“ (Валерио Боргезе), членове от фашистката група на Марио Тути, маоисти от „Народна борба“. Името „Работническа автономия“ получава през 1974 г. – 1975 г. Центърът на движението се намира в Болоня, административен център на най-радикалната италианска област Емилия-Романя. Стратегията на автономистите е насочена към освобождението от хегемонията на буржоазните институции и политики, дезорганизираната обществена система в производствените и социалните сфери. Автономистите са предприемали операции по унищожаване на техника, извършване на саботажи срещу армията и полицията, осъществяване на въоръжени провокации по време на демонстрации, унищожаване на касови апарати в обществения транспорт в борбата за свободно пътуване и т.н.

Революционна автономия изповядва „спонтанен“ подход към борбата. Идеолозите на организацията отбелязват: „…проявите на борба са навсякъде (в университети, в заводи, в учреждения) с една единствена цел: създаване на радикализирана борба чрез разширени форми…“. Работническа автономия се отнася отрицателно към политиката на „Червените бригади“, друга голяма лява екстремистка организация в Италия. Автономистите вярват, че „подземната“ борба на бригадистите поражда изолация и елитарност, които лишават революционната организация от масова обществена подкрепа. Те се стремят към революция, извършена в резултат на борбата на масите. Работническа автономия предпочита мащабните масови движения пред планираните въоръжени операции на “бригадистите”.

От 1973 г. Антонио Негри, Оресте Скалцоне, Моручи започват курс на сътрудничество с престъпници за получаване на финансови средства, които делят поравно. Сътрудничеството с подземния свят диктува програмната установка на организацията. Автономистите искат опората на “малкия” престъпен свят, който се разглежда като спонтанно извършване на класовата борба, откъдето да се черпят кадри и да се превръщат в източник на революционна енергия:

“Малкият престъпен свят със своите кражби изразява необходимостта от справедливо преразпределение на доходите и отказ от трудова дейност в това общество. В дейността на “големия” престъпен свят в момента се наблюдава тенденция на угнетение, защита на капитала, с други думи - той е символ на угнетения пролетариат. Ако не влезем в “малкия” престъпен свят, разбира се, при условие, че съхраняваме своята политическа хегемония, която разпространяваме във всички пролетарски слоеве, той ще се окаже под влиянието на голямата престъпност, която исторически е тясно свързана с властта на капитала.”

Работническа автономия и П-38 (няма официална структура; името идва от марката на германския пистолет; дейност - въоръжени провокации по време на улични стачки) са специализирани в подстрекаването на студенти към улични безредици, сблъсъци с полицията, и така според тях се прави революция. Работническа автономия е разделена на “организирана” - оформена, йерархизирана и “неорганизирана” част. Членовете на последната част се разглеждат като спонтанно движение, което се противопоставя на господстващите социални класи и се базира в борбата на “новия пролетариат”:

“Ние не сме организирана група или партия, а по-скоро стихийна сфера, която спонтанно се образува в гетата на големите градове, сред лумпен-пролетариата, жените и маргиналите”.

Тероризмът на Работническа автономия се превръща в неразделна част от масовото движение. В основата на борбата е положена идеята на анархизма – „граби откраднатото“. По този път Негри иска да върви автономисткото движение, в това той вижда начална точка на въоръжените действия:

“Това, несъмнено, е борба, основана на експроприация, постоянна и непрекъсната експроприация. Това не е просто кражба. Това е задачата, която ще внуши на пролетариата и работническата класа, че властта трябва да бъде тяхна. Тя включва власт над богатството, реално разпределение на съществуващия капитал. Очевидно е, че това са най-свещените основи на буржоазното общество, което изправя срещу нас най-мощните инструменти на репресии. Не бихме имали никаква вяра в масите, ако не се предложи проект на въоръжена експроприация, която, от своя страна, ще бъде основополагащ момент в дейността на нашето движение”. - статия на А. Негри, “Какъв тип борба предлагаме?”

В някои градове автономистите успяват да провокират големи безредици. През април 1979 г. в Рим, Падуа, Милано, Торино, Ровиго са арестувани 16 лидери на автономистите, включително Негри, Оресте Скалцоне, Емилио Веше. В началото на 1980-те години местните групировки са разгромени, лидерите хвърлени в затвори, някои емигрират, други се разкайват. Идеолозите на Работническа автономия публикуват 25 броя на журнала „Avanguardia Operaia“ и няколко трудове с „анализи на ленинизма“.

Източник: libfront.org

Натали Менигон

Натали Менигон

Натали Менигон (Nathalie Ménigon) е член и основател на френската ляворадикална групировка Action Directe (Пряко Действие). Родена е пред 1957 г. в работническо семейство. През 1975 г. започва работа в банка CFDT, където след стачка е уволнена. След това се присъединява към автономната комунистическа група Camarades, която пропагандира социален бунт и се подкрепя от ляворадикални италиански партизани. Натали започва да говори за необходимостта от въоръжена борба. През 1978 г. заедно с Жан-Марк Руиян създават организацията Action Directe. Основната направленост на тяхната дейност - пропаганда на леви идеи, демонстрации срещу капитализма. Групировката веднага започва “пряко действие” - организира нападения срещу офиси на големи компании и работодателски асоциации, полицейски участъци и военни обекти. За получаване на средства за водене на борба, организацията води акции на пролетарска експроприация от банки, от 1979 г. до 1981 г. Action Directe успява да “заработи” 100 млн. франка. Натали Менигон надминава много от своите колеги в революционната страст. При арест, когато мъжете вдигат ръце, тя вдига оръжие.

Пряко Действие извършва около 50 нападения, включително въоръжено нападение срещу Държавния профсъюз на френските предприемачи, извършено на 1 май 1979 г. През 1980 г. организацията устройва взрив на летище Орли. Резултатът е осем ранени. През септември 1980 г. Натали Менигон и Жан-Марк Руиян са арестувани. При ареста Натали се съпротивлява, открива огън с пистолет и ранява няколко полицаи. През септември 1981 г. е освободена по амнистия за политически затворници.

Пряко Действие е обявено извън закона и за Натали започва време на “подземна” борба. Тя продължава да организира атаки срещу правителствени сгради, агенции за управление на собствеността, армейски части, военно-промишлени комплекси. През първата половина на 1980-те години Пряко Действие започва да си сътрудничи с Червените бригади и Фракция Червена Армия. Във Франция се намират щабквартирите на редица западноевропейски ляворадикални организации. На 15 януари 1985 г. Пряко Действие и Фракция Червена Армия подписват декларация за обединение и започват да извършват терор срещу учреждения и персонал на НАТО, предприемат нападения срещу военнослужещи, замесени в търговията с оръжия.

На 25 януари 1985 г. бойците от Пряко Действие убиват инженер-генерал Рене Одран, отговорен за продажбата на оръжия за Ирак, пред неговата резиденция в Ла-Сел-Сен-Клу. През ноември 1986 г. е застрелян генералният директор на автоконцерна Рено Жорж Бесе, в миналото - президент на европейска компания за обогатяване на уран, 10% от акциите, на която принадлежат на Иран. Бесе е експерт по жестокото отношение към хора. На един път може да уволни десетки хиляди работници (веднъж уволнява 25 хил. работници от автоконцерна) и за това френският пролетиарит симпатизира на убийците.

10 тезиса за либерализма

1. Либерализмът компрометира самото понятие "свобода" и всичките свързани с нея ценности. Либерализмът преобразува свободата в слободия, преобразува най-лошите социални злини в своя морална основа, и поставя на преден план духовно и морално слабите елементи.

2. Основната тема на либерализма са малцинствата. Либералите искат да концентрират мислите на целия свят в тях. Въпреки това, тази хуманистична риторика за общочовешкото щастие е просто цинична демагогия, масово отвличане на вниманието от други неотложни въпроси, осигуряване на господството на единици в икономическия и културния сектор.

3. Дискусиите на световните либерални идеолози за доброто на масите не са по-малко фалшиви, защото либерализмът по своята същност е индивидуалистичен и елиминира колективното мислене и сътрудничество на всички производителни слоеве и класи на обществото, тъй като вижда в това елемент на “тоталитаризъм”.

4. Въпреки индивидуалистичната ориентация и прикритите фалшиви демократични ценности, либерализмът може да се определи като „тоталитарна” идеология, защото всички други политически и философски доктрини са оценени като неподходящи, остарели или антидемократични, и по този начин тази идеология има тенденцията да бъде доминираща в света. За това се създават вредни субкултури и цели изкуствени направления в културата и изкуството - масова култура, дегенеративно изкуство и т.н.

5. Пропагандиране на свобода на личноста и право на изразяване, либерализмът в същото време не дава право на самостоятелно развитие, създавайки определени невидими с просто око стандарти и мода, внедрявайки ги чрез зомбиращи реклами.

6. Либерализмът по своята същност е изкуствена политико-философска черупка на капитализма, обезпечавайки законовата експлоатация на цели континенти и изчезването на цели нации с цел обогатяване на единици и отделни семейства от световния елит.

7. Либерализмът прикрива капитализма, насърчавайки господството на транснационалния капитал, а също води до комерсиализирането на всички видове дейности, в това число науката и литературата, масово намалява тяхното качество и само насърчава тяхната дейност с цел получаване на печалба.

8. Радиото, телевизията и другите средства за масова информация са се превърнали в средство за либерална пропаганда, отравяне на масите, въвеждане на фалшиви меркантилни ценности. Докато медиите превръщат света в голям информационен концентрационен лагер, икономическият капиталистически фактор на либерализма има за цел да придобие доход от всеки човек, а успешността и социалният статус се определят от размера на придобитата собственост. Принципът "печалба за печалба" осигурява икономическия закон на тотален контрол над всички други сфери, така че успехът във всяка област - от култура до политика, се определя от размера на капитала и степента на съответствие с правилата на либералния свят.

9. Пропагандирайки единни ценности и стандарти за всички народи, либерализмът води до сблъсък на култури и цели исторически създадени мирогледи. Тази идеология е само изкуствена политическа черупка на капиталистическата експлоататорска система, която от своя страна създава етнически и религиозни конфликти, социални вълнения, изкуствена инфлация и предпоставки за нови войни с цел пране на огромни суми пари и създаване на нови колонии за експлоатация на териториални ресурси.

10. В резултат на антилибералните реакции се появяват нови страни, подкрепени от мощни човешки и природни ресурси, които не се боят от информационно-идеологическия натиск, и заплашват стабилността на либералната система. В съответствие с това международните центрове прибягват към използването на доказани методи - от икономическа блокада до военна инвазия и всичко това прикрито под мироопазваща операция или помагане на псевдобунтовници.

Другарят Витовски

Червени бригади (Brigate Rosse)

Червени бригади (Brigate Rosse) - "подземна" лява радикална организация, действаща в Италия. Създадена е през 1970 г. Комбинира техники на градска партизанска борба с ненасилствени методи.

Червените бригади се стремят да създадат революционна държава в резултат на въорежена борба и да извадят Италия от алианса на западните държави.

Числеността на Червените бригади достига до 25 000 човека, заети в различни дейности, както партизански, така и полулегални, обезпечаващи функционирането на боевите групи.

Организацията е създадена през август 1970 г. от Ренато Курчо, студент в университета в Тренто, неговата приятелка Маргарита Калго и Алберто Франческини.

От 1970 г. "бригадистите" разпространяват листовки, опожаряват автомобили, саботират предприятия, правят грабежи, похищения и "пролетарски съдилища". Първата операция на Червените бригади е на 28 ноември 1970 г. - провеждат се серия от взривове в завода на Пирели. В първите години от дейността си ЧБ осъществява терор срещу началници на заводски администрации, управляващи, ръководители на предприятия.

На 17 септември 1970 г. Червените бригади опожаряват автомобил на чиновник на завода "Сит-Сименс". Още автомобили са изгорени през ноември и декември, но едва на 25 януари 1971 г. организацията получава национална известност, взривявайки три камиона в Лайнате. На 3 март 1971 г. "бригадистите" извършват първото си похищение, залавяйки Идалго Мачиарини, виден чиновник на "Сит-Сименс". След кратък разпит го пускат с лозунга около врата му "Удари един, за да се научат сто". През ноември 1972 г. Червените бригади извършват серия от грабежи, за да запълнят касата си. На 17 декември 1972 г. изгарят шест автомобила. От 1973 г. започват серия похищения: на 12 февруари 1973 г. похищават Бруно Лабата, профсъюзен шеф, който е намерен след четири часа прикован на портата на фирмата "Фиат Мирафтори". През 1973 г. са отвлечени още двама шефове. На 18 април 1974 г. Червените бригади похищават съдията Марио Соси в Генуа. От 19 април до 23 май организацията е на първите страници на всички вестници в Италия. На 23 май Соси е освободен в замяна на осем политически затворници.

В периода 1974-1975 г. се осъществява преструктуриране на Червените бригади - създава се Стратегическо ръководство и Изпълнително ръководство.

Лидерът Курчо е арестуван на 8 септември 1974 г. по донос на Силвио Джирото. Първоначално пребивава в затвора в Новара, а два месеца по-късно е преместен в затвора в Казале Монферато. На 18 февруари 1975 г. жената на Курчо Маргарита Кагол влиза в затвора Казале Монферато, въоръжена с автомати, скрити под палтото, съпроводена от още трима "бригадисти" и освобождава Курчо. На 15 май ЧБ стрелят в коленете адвоката Масимо де Каеролис. Впоследствие, стрелбата в коленете става любим метод на наказание на ЧБ.

През втората половина на 1970-те години организацията пристъпва към въоръжено насилие: убийства и осакатявания. Пикът на Червените бригади е в периода 1977-1981 г. В този период терорът се ръководи от Марио Морети. През 1977 г. негови другари убиват трима души, а следващата година - още 16. Журналисти и адвокати изпитват сериозна заплаха за живота си и ужас от терора. През 1977 г. ЧБ започват война срещу медиите: извършват се много нападения срещу журналисти. През 1977-78 г. се обсъжда прехода от "демонстрационни действия" към "постоянни акции" и "разширяване на кръга с цели". От този момент "бригадистите" започват с преки постоянни атаки срещу представители на правителството. През периода 1971-1980 г. в Италия организацията убива 15 прокурори и съдии. На 16 март 1978 г. следва знаметитото похищение на Алдо Моро. Похищавайки Моро, Червените бригади се опитват да принудят правителството да води преговори и да признае "Бригадата" като пълноценен политически опонент.

"Делото Моро" буквално шокира Италия. Виден политик, отвлечен от Червените бригади по сред бял ден, когато се насочва към парламента. Намира се в похищение 55 дни, а след това е безмилостно застрелян. Неговият труп е оставен в кола на улица Фани, в самия център на Рим.

След убийството на Моро "бригадистите" започват масови акции - обекти на нападения стават училища, университети.

Убийството на Алдо Моро

За безтаксов градски транспорт

Привърженици на идеята за свободен и достъпен безтаксов градски транспорт създават през 2012 г. фейсбук-група „Гражданска инициатива за безтаксов градски транспорт“. Групата е част от международната мрежа Fare Free Public Transport. От години мрежата насърчава въвеждането на безплатен градски транспорт. Идеята не е нова. Ежегодно се увеличават градовете по света, в които ползването на градския транспорт е безтаксово. Днес те са над 400. От 01.01.2013 г. гр. Талин – столицата на Естония, страна-членка на ЕС – въведе напълно безтаксово пътуване за жителите си.

С входящ № СО-6200-1323/02.12.2014 г. до кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова е внесено предложение от „Софийски Обществен Съвет“ за безтаксов градски транспорт по наземните линии през коледно-новогодишните празници и съботните и неделните дни на 2015 г.

Аргументи са изцяло в полза на жителите и гостите на гр. София. Те са в услуга и на Столична община, доколкото са в духа на декларациите на местната власт за опазване на околната среда, живота и здравето на хората, законосъобразност, нетърпимост към корупционни практики и т.н... Защото, ето какво показват сметките.

От финансовия отчет на дружеството е видна декларираната нетна печалба от 8,6 млн. лева за 2013 г. За същия период държавните и общински субсидии и компенсации за функциониране на градския транспорт в София са с 23% повече от декларираните постъпления от продажбата на карти и билети. Само поддържането на системата за таксуване струва на софиянци около 12 млн. лева годишно, разходи, които ще станат излишни при отпадане на таксуването. На практика столичният градски транспорт се финансира от публични средства, не от приходите на търговското дружество ЦГМ ЕООД.

Дружеството ЦГМ ЕООД освен това е известно с многобройните си корупционни схеми и практики. Достатъчно е да споменем недопустимия монопол по организиране на градския транспорт и паркирането; скандалът около финансиране на частни автобусни линии през м. ноември 2012 г.; отворените врати за корупция при доставката и сервиза на апаратчетата за проверка, които, при това, нямат независима сертификация за контролен уред; насилието, практикувано често с гангстерски прийоми, спрямо граждани от т.нар. контрольори (последният случай, станал публично достояние, е насилието, упражнено над уважавания от всички синоптик Минчо Празников) и т.н.

Незаконосъобразни са и разпоредбите на действащата Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (приета с Решение № 458 по протокол №17/24.07.2008г.) досежно правомощията на контрольорите: доколкото ЦГМ ЕООД е търговско дружество, служителите му нямат и не могат да им се възлагат административно-наказателни функции (налагане на глоба, издаване на наказателно постановление, принудително отстраняване от превозно средство т.н.).

През 2013 г. в дружеството са били на щат 1159 служители, повечето от които са хрантутници. Ликвидиране на този „буфер“, този излишен посредник в схемата, ще спести нови десетки милиони на Столичната община и данъкоплатците.

Дейностите по функциониране на градския транспорт да бъдат поети от новосъздадено нетърговско дружество с намален административен персонал, като се даде повече автономия на свързаните предприятия „Столичен Автотранспорт“ ЕАД , „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и др. Финансирането на безтаксовия градски транспорт да се извършва пряко от общината от приходите за рекламна и други дейности.

Правното основание на предложението е чл. 109 от Административно-процесуалния кодекс. При реализирането му:

- ще се оптимизират съществуващите линии на наземния градски транспорт;

- ще се създадат условия и ресурс за разкриване на нови, вкл. денонощни, линии;

- придвижването в милионния град ще се подобри чувствително;

- ще се прекратят ограниченията на достъпа до обществения транспорт;

- ще се повиши безопасността;

- ще намалее автомобилния трафик, задръстванията, замърсяването;

- ще се ликвидира толерираният сега от ЦГМ ЕООД незаконосъобразен произвол на някои от т.нар. контрольори, дискриминацията, проявите на расизъм;

- ще се стимулира туризмът...

Очевидни са социалните, икономически, културни и антикорупционни ползи за града, неговите жители и гости от реализирането на това предложение. София освен това ще се нареди сред все по-нарастващия брой европейски градове с безтаксов публичен транспорт.

Нека подкрепим предложението на „Гражданска Инициатива за безтаксов градски транспорт“, на адрес: gizbgt@gmail.com като в „тема“ посочим за безтаксов градски транспорт.

Радко Ханджиев

Още по темата градски транспорт:

Ще спрем терора на Центъра за градска мобилност срещу хората
http://actionredbg.blogspot.com/2014/12/Shte-sprem-terora-na-Centura-za-gradska-mobilnost-sreshtu-horata.html

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/deistvie-sreshtu-cenata-na-bileta-za-gradski-transport.html

Ще спрем терора на Центъра за градска мобилност срещу хората

Виждаме ги навсякъде, плъзнали из целия град, със зеленикави флуорисцентни жилетки или пък с черни якета, почти инкогнито в превозните средства на градския транспорт…

Хиените, извергите, изнудвачите, биячите … контрольорите на общинското търговско дружество ЦГМ ЕАД.

Казват, че Правото е на тяхна страна, макар, че правомощията им са противозаконни…

Заплахи, рекет, тормоз, грабежи, побои и най-малко едно убийство, това на възрастният човек Желязко Петров Желязков от Копривщица, извършено през 2000г и останало „неразкрито“ – Желязко е пребит от бой от контрольори в превозно средство около Централна гара, умира в болницата – това е малка част от истинския „актив“ пред обществото за катилската сбирщина наречена „контрольори в градския транспорт“.

Полицията ги охранява, съдът ги оправдава…

За пояснение на невежите: дружеството ЦГМ (бивша СКГТ) е със 100 % общински капитал, но не отчита и стотинка на Столична община, софиянци нямат никаква полза от съществуването на тази общинска корпорация.

Но по важни са други заинтересовани: политически партии и сенчести групировки, гангстерски босовe и медийни олигарси. Предполага се, че десетки милиони лева ежегодно биват пренасочвани чрез ЦГМ ЕАД към тези съмнителни икономически и политически структури.

В началото на 2014г. служител на ДАНС заяви, че през общинската фирма се перат пари от трафик на наркотици? Продължение нямаше…

Който не мълчи, ще умре, това е законът на Омертата, единствения закон с който служителите на ЦГМ ЕАД се съобразяват.

В дружеството се назначават на ръководни позиции единствено парашутисти свързани с властта и определени групировки, а контрольорите представляват лумпеноидна смес между рецедивисти, изпаднали бивши мутри, безделници, мързеливци, алкохолици и тарикати на дребно.

Да работиш в ЦГМ ЕАД, това означава, да си мерзавец. Безскрупулно да заскобиш автомобила на самотна майка, забавила се с „пускането“ на СМС. Да отнемеш последните стотинки на дрипав пенсионер или левчето за баничка на непълнолетен ученик, пътуващи без билет. Тези примери са част от ежедневието на жителите на една столица, имаща претенции да е „европейска“, па даже и „културна“… Това е част от политиката на местната власт, която поощряваща паразитното съществуване на едно дружество и служителите му, на гърба на обществото.

Търпението ни е изчерпано, време е да си върнем улиците, да си върнем града. Той е наш, а не на чиновниците и мутрите.

Престъпната организация „Център за градска мобилност“ трябва да бъде закрита и всичките и престъпления разследвани, най-добре, от извънреден революционен трибунал, каквито трибунали, много скоро, в България ще има много.

Групи за Дезинфекциране на Болестотворни за Обществото Паразити (Г.Д.Б.О.П.)

източник: БЕЗ ЛОГО

Още по темата градски транспорт:

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/deistvie-sreshtu-cenata-na-bileta-za-gradski-transport.html

Опълченецът „Артьом“: не искахме да воюваме, войната дойде при нас

Интервю с опълченеца с позивна „Артьом”, активист на украинската марксистка революционна организация „Боротьба”, който в момента лежи в болница, след като е ранен на бойното поле. Интервюто е правено в началото на август. Не можем да приложим линк към оригиналната статия защото украинските служби за сигурност са блокирали сайта на „Боротьба“.

Другарю, разкажи как попадна в опълчението?

Още когато започнаха събитията на Майдана, имах предчувствие, че този път противопоставянето ще премине на много по-опасно ниво. В сравнение с „оранжевия” преврат през 2004 г, през 2014 г, имаше много повече организирани, подготвени младежи-националисти с добро финансиране. Ултраските групировки се разраснаха и укрепнаха. Затова имах предчувствие, че този път те ще преминат границата и ще назрее гражданска война. Разделението в обществото го имаше и преди, но това беше, така да се каже, морална гражданска война. Сега националистите получиха реална възможност да бият, осакатяват и убиват инакомислещите и то под прикритието на държавата.

Когато видях смъртта на мирните жители в Одеса и особено одобрителните настроения на малобройните местни „проукраински” патриоти осъзнах, че е дошло време за всеки да направи избор. От нас зависи решението как да постъпим в тази сложна ситуация. Аз реших да помагам на опълчението.

В кое формирование на опълчението се сражаваш?

В обединената армия на Югоизтока

Какво бойни задачи си изпълнявал?

Различни, но в момента трябва да останат военна тайна.

Трудно ли беше преминаването от мирния живот на ляв активист към живота на войник?

Трудно беше да осъзная сам за себе си случващото се и да изградя система, с която да си обясня започващата война. Стана ми много по-леко, когато в Луганск се срещнах с комунисти, отказващи да се подчинят на решенията на КПУ (Комунистическа партия на Украйна) и тръгнали смело по пътя на борбата.

Сред бойците усетих духа на Донбас, който винаги е бил свързан с борбата против богатите и клони към социализма. В ЛНР (Луганската народна република) това се усеща особено силно. Дори и в мирните времена животът не беше съвсем мирен – имаше я заплахата от националистите – футболни ултраси, които кръстосваха улиците на Донецк и Луганск, както и мъчителните размишления как да отвориш очите на хората за надигащата се опасност от установяване на националистически режим. И онова си беше война – прелюдия към войната, ако искате. Повече от всичко искам да се върнем към мирния живот, да се вземем в ръце и да започнем да изграждаме новата си страна.

Как беше ранен?

По време на обстрел на града-герой Луганск от тежка артилерия. Опълченците не само се сражават на фронтовата линия, но носят и отговорност да осигурят максимална безопасност за мирното население при обстрел – дори с цената на собствения си живот. Хората вече до голяма степен привикнаха, но все пак има объркване, дезорганизация. По-рано си предполагахме, че залповете по жилищни квартали едва ли са случайни. Вече сме сигурни, че не са. Заради това луганчани станаха по-дисциплинирани.

Как оценяваш перспективата за бойните действия в Донбас?

Ако разгледаме хронологията на противопоставянето от самото начало, ще видим как расте и укрепва опълчението. Въпреки това силите са неравни и до ден днешен. Но вече имаме нов съюзник, който не е по-малко важен и опасен за противника. Този съюзник е агитацията сред украинските войници против войната. По същия начин болшевиките агитираха против империалистическата война преди 100 години. Ако все повече и повече украинци, които воюват за интересите на украинските и западни капиталисти, започнат да отказват да се бият и създават свои войнишки комитети против войната, въпросът ще бъде решен. Тази тенденция съществува и вече е очевидна.

Възможните перспективи са две – или украинските силоваци напълно ще сравнят Донбас със земята и ще пролеят кръвта му, или ще се стигне до радикален прелом и ще изхвърлим наказателните отряди извън младите републики. Разбирате ли, вече е невъзможен мир в Донбас под властта на Киевската хунта. Заради това в случай на поражение за опълчението ще се стигне до период на реакция, директен геноцид и терор над населението. При това ще помагат дори местните доносници. Можете ли да си представите Югославия като единна държава, след като там имаше тотална война? Това е невъзможно. За разлика от югославската касапница обаче, при нас няма ненавист на един народ към друг – както беше при сърбите, хърватите и босненците. Ако искат да контролират Донбас, ще трябва да държат постоянно военни части в готовност и да спят с оръжието си. Защото това не е война на руснаци против украинци – това е гражданска война, в която хунтаджиите воюват с антифашисти.

Украинската армия вече не е толкова слаба, както в началото на войната. Как виждаш нещата отвътре – ще се справи ли опълчението? Ще устоят ли народните републики?

Опълчението може да се справи, тъй като сега опълчението – това не са само бойците, но и останалата част от народа. На практика всеки се е мобилизирал несъзнателно за борбата. Всяко малко нещо, което може да се окаже неоценима помощ, всеки детайл – това е обща народна борба. Без народната подкрепа нищо нямаше да се случи. Хората вече не искат да живеят по стария начин. Те наистина искат мир и спокойствие, но започват да разбират, че с украинската власт ги очаква терор и нищета.

Има ли възможност да минете в настъпление?

Контранастъпление ще има, но не толкова бързо, както на всички им се иска. Защитната тактика ядосва много хора, но е нужно повече време.

Ти беше активен участник в Антимайдана и член на лявата организация „Боротьба”, която фактически бе обявена за противозаконна от украинската власт. В момента родният ти град, където живееше със семейството си, е завзет от войски на киевската хунта. Има ли опасност за твоите роднини и другари? Там ли останаха, или са напуснали?

Естествено изведох роднините си още преди време. Чичо ми също остана да помага за общата борба. Няколко от другарите ми напуснаха страната, но доста останаха.

В медиите има много информация, че местните жители не поддържат опълчението и не се включват в него. Твърди се, че мнозинството опълченци са чужди бойци от Русия – чеченци, осетинци и т.н. Как смяташ, има ли основание за тези твърдения.

Иска ми се да дам по-подробен отговор на този въпрос. На първо място, жителите на Добнас са различни. Води се гражданска война. Преобладаващата част, разбира се, или помагат по всички възможни начини, или поне ни поддържат пасивно. Вижте например реакцията на населението при поява на военна колона на ЛНР в някой град. Хората махат с ръце, викат думи на благодарност и т.н. Като цяло има усещане за единство с народа. Но има и малък процент хора, които при изгоден случай са готови да предадат съседа си в лапите на украинските тайни служби, както се случи в Мариопул. Има и такива, на които просто не им пука, стига банкомата в селището им да работи.

Като цяло настроенията на хората от Донбас се радикализират. Хората все по-често се стремят към разправа с информаторите, но опълчението, разбира се, се опитва да осуети опитите за линч. По отношение на интернационала в опълчението. Да, в самото опълчение има различни хора. И осетинци, и чеченци, и руснаци, и украинци. Ние сме интернационалисти и се гордеем с това. Защото ако не дай боже на някой от братята ни има неприятности у дома, същите тези украинци, сърби и осетинци ще му се притекат на помощ. Това е същността на интернационализма.

Гръбнакът ма опълчението обаче е от местни момчета и мъже. Постоянно идват доброволци, дори не могат да приемат всички. Дори дядо ми, ветеран от войната, искаше да се запише. В Донбас винаги сме били много мирни хора. В хода на тази война много хора станаха войни, умеещи да защитават земята и идеите си. Затова и хората от Донбас няма да бъдат победени, дори да завладеят градовете. Борбата няма да свърши, докато Донбас не получи независимост. Да, тук има интернационалисти, а не наемници. Те са си у дома. Как така, ще попитате? Лесно. Донбас е люлка на народите. Тук има много националности. Откъдето и по света някой да дойде тук, ще намери своя дом. После никога няма да може да забрави Донбас. Ние всички сме донбасовци.

Какво пречи на хората масово да влизат в опълчението и да защитават земята си?

Според мен това се дължи на липсата на ясна идеологическа линия, която хората могат да разберат. Има го и страха да загубят възможността да си пият спокойно бирата вечер или да загинат под огъня на артилерията. Ако имаше ясна идея, както е например при болшевиките, щеше да е различно. Но хората свикнаха да живеят от избори до избори, да избират между източните и западните олигарси. Никой не очакваше войната, нямаше организации по населените места, които да се готвят за такова развитие. Ние не живеем в началото на ХХ, а на ХХI век – трябва да се търсят нови начини да се отговори на новите предизвикателства. Важно е да са намери отговор, задължително най-правилния отговор.

От самото начало ние се борим срещу развихрилия се национализъм и нео-нацизма. Под “развихрил се национализъм” имам предвид идеологизираната маса, чиито конци са дърпани от куклуводи, а не обикновените украинци – нашите братя. Има много украинци, които са против хунтата, но те се страхуват и нямат организация. Страшната акция на 2 май в Одеса, където загинаха мои другари, “помогна” на хунтата да задуши протестите извън Донбас. Трябва да имаме ясна идейна позиция и да помогнем на братята украинци да задушат фашистките паразити, да им помогнем сами да построят Украйна без фашизъм. Ако смятаме, че можем да се борим с тази военна машина, трябва да разбираме не само против, но и за какво се бием. Това е ключът, който може да отвори съзнанието на много наши съграждани, които да се включат в борбата.

Как си представяш бъдещето на Украйна и Донбас в случай на победа?

Смятам, че Украйна трябва да върви към социализма без Донбас. Ние можем да сме силни съюзници. Но да изкоренят бандеровщината и да намерят път към социализма украинците ще могат само тогава, когато Донбас престане да се използва за образа на “съветското чудовище”, което е “окупирало цялата страна”. Бандеровската истерия винаги разчита на подклаждането на ненавит между Изтока и Запада. Без Донбас бандеровците бързо ще започнат да се самоизяждат, защото не могат да направят нищо за “просперитета на нацията”, но няма и да има “чужденци”, които да сочат за виновници. Тогава и в Западна Украйна може да се развие ляво революционно движение и това ще е краят за бандеровщината. Правото на самоопределение е основно за всеки човек, точно както правото да избереш в кой град ще живееш.

Много хора говорят, че Донецката и Луганската републики са “бял проект” – ръководят го монархисти, руски националисти и подобни. Ти, като комунист и интернационалист поддържаш народните републики. Как смяташ, има ли основания за левите да поддържат Новорусия? Силни ли са позициите на левите в ръководствата на републиките? Има ли много леви в опълчението – както сред бойците, така и сред полевите командири?

Този въпрос най-вероятно ще стане основен. В началото мъжете се вдигнаха, за да защитават своите домове и семейства, без да се замислят за идеологията. На този етап да се убеждават хората за борба за власт на народните съвети бе практически невъзможно. Въпреки това почти всички вътрешно са най-малкото социалисти. Виждам някакъв “идеал”, който обикновените донбасовци искат да реализират в живота си, дори при обикновените разговори.

В ЛНР опълченците, които считат себе си за комунисти и интернационалисти са наистина много. Трябва да се отбележи и ролята на “Работническия фронт на Луганск” – бившия регионален комитет на КПУ, чиито членове отказаха да се слушат “официалното ръководство на партията” и открито влязоха в народната република. Затова и смениха името си.

Има и анархо-комунисти, които се разочароваха, че “събратята” им в Киев влязоха в сътрудничество с откровени неонацисти и ентусиазирано започнаха да им помагат в убийствата на наши сънародници. Много хора не участват в организации, а просто се определят като комунисти и интернационалисти. В тази ситуация изобщо никой не мисли кой от каква организация е. Няма никакъв национализъм в ЛНР. Донските казаци отлично си взаимодействат с комунистите. Мнозинството казаци, с които съм се срещал, повече приличат на тези свои предшественици, които са се борили за Донската съветска република. Виждал съм руски трикольори, върху които е написано “антифа” (усмихва се). Такива епизоди обясняват много неща.

Хората се вдигнаха против заплахата от украинския национализъм, търсеха съюзници против въоръжените радикали. Така или иначе Русия винаги се е възприемала като “майка” тук. А антифашистките надписи символизират другата страна, вътрешната същност на народа в Донбас – не национализъм в каквато и да е форма, а интернационализъм и антифашизъм. За командирите не може да се каже, че някой открито е заявявал “аз съм комунист”. Но всички неведнъж са говорили за своите интернационалистически и антифашистки възгледи.

Например Александър Мозговой, командир на батальона “Призрак”, говори открито за борбата срещу олигарсите и за интересите на народа, освен това е доказвал думите си с дела. Няма никакъв “бял проект”, тъй като той би бил напълно пагубен за Донбас. Исторически погледнато, тук работниците са се били с белогвардейците и са поддържали съветската власт. Психологически всички са “червени”, а не “бели”. Войната сплотява хората, пробужда в тях историческата памет, а заедно с това и класовия интерес. В заключение бих искал да кажа, че не сектантството, а диалектиката помага на интернационалистите да разберат същността на ситуацията, да погледнат отвъд странната форма и да видят истинското съдържание, да направят верния, макар и тежък избор. Съотечественици, помнете, че вашите предци са проливали на тази земя кръвта си за победата на пролетариата, помнете, че съвременния Донбас е построен с неимоверните усилия на работническата класа и чрез победата над нацистите. Донбас е истински паметник на социалистическото строителство. Спомнете си кои сте. Не мутирайте, останете верни на себе си. Слава на Донбас и на интернационалната солидарност на трудещите се!

ИЗТОЧНИК

пропагандни картинки

Колумбия: ELN минава в настъпление

На 1 януари 2014г, втората по големина колумбийска бунтовническа групировка ELN (Армия за национално освобождение) е взривила с експлозиви четири петролни кладенеца по дължината на газопровода Caño Limon – Coveñas, в щата Северен Сантандер.

Според съобщения на медиите, взривовете са причинили огромен пожар и са принудили местните хора временно да напуснат домовете си.

Властите били взели мерки, за да предотвратят по-нататъшните екологични проблеми след атаките, и са започнали реконструкция на повредените петролни кладенци. 

Тези атентати са първата атака на ELN за 2014 г. През последните няколко месеца, бунтовническата армия е извършила координирано редица атаки срещу петролната промишленост на Колумбия , обявявайки война на Мултинационалните петролни компании. Според властите, по-рано през седмицата, петима бунтовници в района, са били убити по време на военни операции.

В публикувано в интернет комюнике на ELN, се заявява, че организацията „обявява война на Мултинационалните петролни компании, ограбващи природните ресурси на страната“. Командирът на Източния фронт на Армията на национално освобождание Мануел Васкес потвърждава, че „цел на последните атаки са били джобовете на мултинационалите“.

В комюникето, подписано от Васкес се казва и това:  „Още веднъж, ние потвърждаваме нашата непримирима позиция да се противопоставим на мултинационалните компании и техните репресивни структури: грабителите и експлоататорите на нашите природни ресурси . Колумбия е колония на Северо-американския империализъм – буржоазните елити във властта, на всяка цена и в името на „демокрацията“ доставят природни ресурси, за своите господари – янки.

ИЗТОЧНИК

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт.

На 13 декември 2013г, от 18 часа, пред сградата на Столична община на улица „Московска“, се проведе протест срещу намерението на софийските общинари да увеличат с най-малко 10%  цената на билетите за градски транспорт в Столицата (предложението за увеличение вече е гласувано и одобрено в Транспортната комисия към Столичен общински съвет).

Протеста беше организиран от Автономен работнически синдикат (секция София) , Гражданска инициатива за безтаксов градски транспорт и подкрепен от обикновени граждани, студенти и младежи с ляво-радикални убеждения.

Това е само началото!