Отново се връщам към една стара и малко позабравена тема. През последните месеци общината и ЦГМ са предприели яростна кампания за лов на ‘’гратисчии’’. Изобретателността им се повишава, след като в действие вкараха полицията и медиите. Столичната кметица и Управителят на ЦГМ се бият погърдите за повишените приходи. Дрън-дрън, за какво става въпрос…
За последен път си купих билетче преди повече от 2 години, наложи ми се да ползвам метрото. Оттогава бойкотът е 100 %, ‘’не плаща значи е гратисчия и ние плащаме за него’’ биха казали възпитаните граждани или Мартина Вачкова в някое от предаванията си. Истината е друга, не ми пука за проклетото левче, даже предпочитам да си взема такси, което ще ми струва два или три пъти по-скъпо.
Не си дупча билет, защото съм си ПЛАТИЛ. Както са си платили милион и половината софиянци ползващи градски транспорт, без да го знаят.
Не си дупча билет, защото не знам къде ще идат моите пари.
Не си дупча билет, защото ми е писнало от наглостта и изнудването практикувани от контрольорите.
Не си дупча билет, защото допълнителното таксуване ограничава свободата и достъпа до услугата наречена ‘’градски транспорт’’.
Не си дупча билет и няма да си дупча билет, тъй като съм убеден, че моите пари ще бъдат откраднати.
Бихте казали, че съм луд, не ме ли е страх от контроли, глоби … Не се считам за луд, нито пък ме е страх. По-скоро ТЯХ трябва да ги е страх. Последният месец ме проверяваха само два пъти и на двата пъти принудих контрольорите да слезнат от трамвая. Сторих го, защото съм убеден в правото си да се возя в трамвая, за което съм си платил без да съм дупчил билет.
