Приветствие до Атинската конференция

Приветствие на Червено действие до антифашистката конференция в Атина, посветена на борбата на народа на Донбас срещу империализма.

Здравейте другари, Поздравяваме ви с атинския антифашистки фестивал в солидарност с борбата на Новорусия. Империализмът не се спира пред нищо и е безмилостен към всеки, който му се противопостави. Затова борбата на народа на Донбас за свобода и независимост е пример за всички поробени народи. Тяхната борба е борба на цялото прогресивно човечество. Нашата страна е пример за разрушителното влияние на империализма. Преди 25 години у нас беше извършена реставрация на капитализма. Контрареволюцията доведе до приватизацията на фабриките и земята. Управляващата ни върхушка е покорна слугиня на САЩ. През тези години народът ни е обречен на глад и мизерия. Населението на България намаля с повече от 2 милиона души. Срещу това се бори и Съпротивата в Донбас. Затова тази съпротива е толкова важна и за нас. Тя е ярък лъч светлина за народи като нашия, поробени от империализма. Тя показва, че е възможен друг свят – на независимостта и свободата. Тя показва, че ако един народ защитава своя дом, своята земя, своята Родина – той е непобедим. Единственият начин да бъде спрян империализмът в световен план е решителният организиран отпор на народите от целия свят. Нашите медии непрестанно бълват лъжи срещу Съпротивата в Новорусия. Те наричат опълченците „сепаратисти“, „терористи“ и „престъпници“. Политиците се опитват да угодят на господарите си от САЩ и настройват нашия народ срещу Русия и Донбас. Въпреки това в България се провеждат множество демострации в подкрепа на Новорусия. За българите руснаците са братя и положението на конфликт стях е неестествено за нашия народ. Предишни такива състояния в историята са завършвали с национална катастрофа и въоръжени въстания. Българите не искат война, още по-малко срещу руснаци. Организирането на съпротивата срещу войната и империализма може и трябва да бъде организирана на международно ниво. Затова ние приветстваме вашата идея за създаване на балканска конференция за обмяна на опит и идеи. За съжаление ние сме възпрепятствани и няма да имаме възможност да присъстваме. Изпращаме ви най-искрени революционни поздрави. Силата на народите е в тяхното обединение! Империализмът ще бъде победен! No Pasaran! Червено действе, България

Бригада "Призрак" създава интернационален антифашистки съюз в Новорусия

Декларация №1

Създаване на антифашистка интернационалистическа група в опълчението на Донбас

Политическият комисар на Бригада „Призрак“, Алексей Марков "Добри", заявява:

Бригада „Призрак“ създаде антифашистки съюз, който ще се бори в Донбас, наречен „Интерсъюз“. Той ще работи в териториите на Луганската народна република, под командването на Бригадата.

Политическият комисар на бригада, Алексей Марков "Добри", заявява:

"От името на командирите на Бригада „Призрак“ призовавам всички антифашисти и комунисти по света да се към нашата борба срещу възраждането на нацизма. Тази война засяга всеки един от вас. Тя не е локален конфликт, това е сблъсък на две идеологии, точно както беше в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Единственият въпрос е кой ще победи този път: прогресивните сили на хуманизма и развитието или тъмните сили на нацизма.

Тук до нас - рамо до рамо - са доброволци от различни страни като Испания, Италия, Сърбия, Израел.

Надяваме се, че всеки ден нашият брой ще расте, така че нашата победа ще бъде победа на всички прогресивни сили на човечеството.

Основата на нашия интернационален съюз, създаден от нашата Бригада, не са само военни мисии. Поставили сме си и политически, и хуманитарни задачи.

Хората, които идват от други държави, за да подкрепят нашата воля за борба, и които доносят солидарност от целия свят с борбата на Новорусия, нямат само военни задачи, но те вършат политическа и информационна работа.“

В момента в „Интерсъюз“ има седем души. Скоро техният брой ще нарасне, освен с пристигането на нови доброволци от целия свят, но и с присъединяването на други интернационалисти антифашисти, биещи се на други места в Донецката и Луганската народни републики.

„Интерсъюз“ е военно-политическа група, която наследява съпротивата срещу нацизма и други освободителни борби, изпълнили миналия век. От Испанската гражданска война групата наследява мотото: „No Pasaran!“

За контакт и повече информация пишете на имейл: interunit@bk.ru

Протест против войната и NATO всяка неделя

Протест за мир и против NATO в София .

Стотици патриоти, комунисти и подръжници на мира излязоха в София, за да застанат против NATO и подготвящата се война срещу Русия.

НАРОДЪТ СПЛОТЕН НЕ ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕН!

Хосе Мигел Беняран Орденяна

Хосе Мигел Беняран Орденяна, известен като Аргала, е баски революционер-антифранкист, една от ключовите фигури на ЕТА, участник в убийството на франкисткия премиер-министър Луис Кареро Бланко.

Роден е на 7 март 1949 г. в бедно работническо семейство в Аригориага. Докато ходи на училище разглежда Примо де Ривера като национален герой, а “червените” така, както са описани в учебниците: “сбирщина атеисти, изнасилвачи, убийци и врагове на Франко”. Това поражда конфликтна ситуация у дома, защото бащата на Беняран е бил не само баски патриот, но и положително се отнася към СССР и комунизма. Тъй като всички роднини говорят помежду си на баски език, а техните деца - приятелите на Хосе Мигел - започват работа от ранна възраст, Беняран започва да се интересува от баските въпроси. Той се опитва да направи нещо за бедните и болните, присъединявайки се към католическата благотворителна организация Legión de María. В началото на 1960-те години става свидетел на конфликти между работниците и работодателите и се противопоставя на тези прояви от страна на държавата. През този период се запознава с марксистката теория.

Заедно с други млади баски се присъединява към ЕТА. През 1968 г. в резултат на арести и преследвания е принуден да напусне родното си място и да се премести в Оняте. След това отива във френската част на Страната на баските, където взима активно участие в плановете за развитие на организацията.

През 1973 г. е в нелегално положение в Мадрид. Подготвя и организира убийството на неофранкиста премиер-министър Луис Кареро Бланко заради продължаването на репресивната политика на Франко по отношение на работниците и етническите малцинства.

Беняран отново отива във френската част на Страната на баските, където работи по реорганизацията на ЕТА, използвайки марксистки анализ и проучвайки различни аспекти от разпада на франкисткия режим, както и перспективите за бъдещите социални и политически промени. Вътрешните разногласия в организацията довеждат до разкол между съратниците. Създава се легална партия, а останалите продължават въоръжената борба. Аргала ръководи последните.

През октомври 1976 г., депортиран на остров Йо, Беняран се жени и при връщането си на континенталната част се остановява в Англе. На 21 декември 1978 г. умира от взрив на бомба, поставена в колата му от членове на “ескадрони на смъртта”.

През 2003 г. испанският вестник El Mundo публикува интервю с испански пенсиониран военен, който се крие под псевдонима Леонидас. Според интервюто, Хосе Беняран е убит от група испански крайнодесни “ескадрони на смъртта”, която включва трима морски офицери, един военен от ВВС, трима армейски офицери, един полицай и един цивилен, подпомагани от испанското разузнаване, бившият френски ОАСовец Жан-Пиер Шери и италианският неофашист Марио Ричи.

Декларация на Комитета за солидарност на Страната на баските към Донбас

От своето създаване през пролетта на 2014 г. Комитетът за солидарност на Страната на баските към Донбас работи непрекъснато за правото дело на Новорусия. Тази работа даде плодове и нашият Комитет консолидира своя проект.

Какво представлява нашият Комитет?

Този Комитет е преди всичко инструмент за подпомагане на работническото население на Новорусия. Целта на нашия Комитет е да предаде солидарност към работническото население на Новорусия по различни начини и да подкрепя неговата кауза. Нашата основна цел е да разбие информационната блокада и да представи реално нещата на населението на нашата страна: политическо разяснение и научен анализ на сложната ситуация в Новорусия и Украйна, и осъществяване на ефективна хуманитарна помощ в духа на интернационализма. Следователно, нашият Комитет е солидарна организация, а не платформа за спасяване на отделни личности или колективи.

Нашата ежедневна работа по отношение на Новорусия я показваме чрез достатъчно примери като осъществяваме редица различни акции, от улична пропаганда и агитация, до изпращане на солидарни бригади, които предоставят информация за въоръжения конфликт (всичко е на баски език), провеждане на публични конференции за Украйна и Новорусия, поместване на статии в пресата, изяви по радиото и телевизията и изпращане на материална помощ.

Ние не представляваме колектив, който се ограничава само до развяването на знамена. Ние сме колектив, който разширява своето влияние. В нашата ежедневна работа следваме определена линия.

Основното ни направление:

Непризнаване на държавния преврат: По наше мнение, истинската причина за конфликта е вкоренена в бурните протести на проевропейското, проимпериалистическо и ултрадясно движение на Евромайдана и неззаконият държавен преврат срещу демократично избраното правителство.

Защита на правото на самоопределение: На 14 март Крим реши да се присъедини към Русия, а на 25 май Донецк и Луганск обявиха своята независимост; събития като реакция на взимането на властта от крайнодесните в Киев. Нашият Комитет признава и зачита волята на тези хора. Ние констатираме, че една от причините за украинския конфликт е отсъствието на народно съгласие по отношение на тази държава, т.е. тя се появява без народна подкрепа, поради причината, че през март 1991 г. украинският народ гласува за Украйна в състава на СССР.

Антифашизъм: Комитетът отбелязва огромното влияние, което фашизмът натрупа в Украйна, където много ведомства на държавата (Министерство на отбраната и вътрешните работи) са под контрола на фашистите. Иконографията и фашистките легенди за колаборационисти през Втората световна война се превърнаха в официална идеология на сегашното правителство на Украйна. Спомняйки си за нацисткия геноцид над съветския народ по времето на Втората световна война, ние твърдим, че антифашизмът е важен фактор в съпротивата на трудещите се в Донбас.

Класова борба: Украйна се намира под гнета на олигархията от 1991 г. Проектът Новорусия е съпротивителна реакция срещу това състояние. Новорусия се обявява като съюз на народни републики и установява, че в този съюз няма място за паразитната олигархия и една от целите е да се възстанови достойнството на работниците и благосъстоянието на народа. Този Комитет признава тези ценности. Трябва да си спомним, че на референдума през 1991 г. Украйна каза “НЕ” на изчезването на Съветския съюз.

Антиимпериализъм: Смятаме, че една от причините за този конфликт е колонизаторският похот на държавите от Запада (САЩ и ЕС) по отношение на страните от Източна Европа. Тази тенденция ясно се проявява и по време на “опозиционната фаза на Евромайдана” и в загубата на независимост на настояща Украйна. Ние виждаме в движението Донбас програма за предоставяне на икономиката в ръцете на народа и държавата, а не в ръцете на олигарсите от западните държави.

Също така категорично отхвърляме теорията-позиция, съгласно която конфликтът в Донбас е “конфликт между две империи”. Империализмът, агресията и геноцидът от страна на САЩ и нейните съюзници, с основната сила на НАТО, не веднъж са показвали докъде могат да стигнат и на какво са способни (Югославия, Ирак, Афганистан, Сомалия, Судан, Либия, Сирия…). Тяхната хегемония е очевидна. Този империализъм е главният враг на световния мир и заплашва цялото човечество. Приравняването на държавите от Запада към други държави, също капиталистически, които защитават своите национални интереси и дори собственото си физическо съществуване срещу агресивния блок на НАТО, е тежка грешка, която не само не споделяме, но и против, която се борим.

Euskal Herria (Страна на баските): Euskal Herria (Страна на баските) е нашата страна, която е и зона на нашите интереси и нашата публична дейност. Ние сме представлявани в четири зони от южната част на страната. Явяваме се баски комитет, всичките наши материали (както информативни, така и улична пропаганда) са основно на баски език и изразяваме правото на самоопределение на Страната на баските.

Плурализъм: Всеки човек, приемащ този принцип, може да бъде член на Комитета, независимо от идеологическите си убеждения или членството в други организации.

Какво не представлява Комитета?

Този Комитет не е придатък/филиал на никоя политическа партия. Комитетът е открит за членове на различни партии, винаги при условие, че приемат установените правила и принципи и искат действително да работят и помагат за Новорусия. Партии и други колективи не могат да имат свое представителство в Комитета.

Този Комитет възнамерява да окаже влияние върху гледната точка на партии и организации по въпроса за Новорусия - цел, която никога не сме скривали. Той не претендира, че ще бъде говорител на тези партии и няма да претендира за мнение и линия по отношение на “общата политика”.

Този Комитет е съсредоточен към областта на Новорусия. Това означава, че не е насочен към Русия (знаеки, че в определени моменти от конфликта има противоположни интереси между Русия и Новорусия). Също така в задачите на Комитета не влиза защита на Руската федерация.

Този Комитет не е народна група, която ще се удовлетвори само с веенето на знамена и скандиране на лозунги. Той не е създаден за самозадоволяване, изразяване на фетишизъм или за успокоение на собствената съвест. Комитетът работи много сериозно, анализира реалността, за да представи на баската общественост най-пълната и максимална документална информация за ситуацията, и разбира се, да предаде и достави по ефективен начин нашата физическа и морална солидарност към Новорусия.

Призоваваме всички прогресивни хора с революционна етика да положат всички възможни усилия в подкрепата към населението на народните републики, било чрез нашия Комитет или по друг начин, приемлив за тях. Сега е важна всяка помощ, политическа съгласуваност, за да се обединим в борбата срещу фашистката чума и да подкрепим народа, който се бори за своето физическо съществуване. Ние вървим по пътя и всеки, който го споделя, е добре дошъл!

Сайт на Комитета за солидарност на Страната на баските към Донбас: http://euskalherria-donbas.org/

ВНИМАНИЕ!! САЩ искат да разпалят огромна война в цяла Източна Европа

Цяла банда американски военни, дипломати и политици разработват план за разпалването на войната в Украйна и превръщането й в огромен конфликт в Източна Европа. Това стана ясно от изтекъл доклад и информация за готвено доставяне на американско оръжие на Киев, който „Ню Йорк Таймс” публикува. Американският кошмар се ражда от успешното настъпление на опълченците в началото на 2015 година, който вещае провал за инсталираното неолиберално-фашистко украинското правителство. Става ясно, че САЩ са готови да предизвикат намесата на Русия в един все по-задълбочаващ се конфликт. Препечатваме целия текст, който българските медии предадоха със сериозни съкращения – даже от този официален източник се вижда жестокото лице на американския империализъм, непризнаващ граници в създаването на агресии и подтискане на чуждите народи. В типичния си стил политиците на Вашингтон не признават правото на източноукраинския народ да не се подчини на незаконната власт в Киев (дошла на власт именно с американска помощ, вкл. 5 млрд долара за фондации и фашистки банди от 2004 г. насам), да се отдели и живее в мир. Вместо това се стоварва цялата вина върху Русия, чиито сънародници ежедневно биват убивани от снаряди, бял фосфор и мини на укранската армия, неща, които медиите, включително и българските, позорно прикриват и омаловажават. Както е известно, към момента единствено Русия оказва значителна хуманитарна помощ на бедстващото население в Донбас и приема бежанци както от местата на бойни действия, така и от официална Украйна, чиито младежи бягат от мобилизацията на фашиста Порошенко. За същата армия на Украйна САЩ се готвят да предоставят 3 млрд долара (!) за очевидно значително количество нападателни ракети, бронирани хамъри, нови радари и т.н. и се надяват НАТО в лицето на Великобритания и Канада плюс източноевропейските васали Полша и прибалтийските държави да ги последват в осъществяването на доставки за Порошенко. Със сигурност в американските планове влиза и България – за доставки, за изграждане на бази и за цялостното й вкарване в конфликта.

Подпалваната от САЩ и НАТО война е на път да погълне цяла Източна Европа, на път е да въвлече България в жесток конфликт, изгоден единствено на американския империализъм и Запада, на техните български слуги. Ние, младите хора на България заедно с целият честен български народ трябва да спрем използването и участието на нашата родина за интересите на НАТО и богатите западни корпорации.

НЕ на чуждите бази, НЕ на американско-натовската война, долу фашисткото украинско правителство. НА БОРБА СРЕЩУ АГРЕСОРИТЕ!

Ето пълната статия на „Ню Йорк Таймс” (с допълнения в скобите):

Официални служители твърдят: САЩ обмислят да доставят на Украйна оръжия

Майкъл Гордън и Ерик Шмит, 1 февруари 2015 г.

ВАШИНГТОН – С напредването на атаките на поддържаните от Русия сепаратисти в Украйна, военният командващ на НАТО ген. Филип Брийдлав сега подкрепя доставянето на отбранителни оръжия и оборудване на обсадените киевски сили. Днес служебни американски лица казват, че тази позиция изглежда си пробива път и сред редица чиновници от администрацията и армията.

Президентът Обама не е взимал решения за доставянето на подобна помощ от смъртоносни оръжия досега. Но след серията от бойни отстъпления, които претърпяха украинските сили през последните седмици, администрацията на Обама гледа по нов начин на въпроса за военна помощ.

Според запознати, държавният секретар Джон Кери, който планира да посети Киев този четвъртък (5 февруари) е готов за нови обсъждания за доставката на смъртоностна помощ, същото важи и за генерал Мартин Демпси – командващият Обединените началник-щабове. Скоро напускащият длъжността си военен министър Чък Хегел подкрепя изпращането на отбранителни оръжия за украинската армия.

Чиновници казват, че през последните месеци съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс е била против осигуряването на смъртоностна помощ. Обаче отблизо запознат с нейните схващания твърди, че Райс сега е готова да преразгледа отношението си.

Белият дом се опасява, че осигуряването на отбранителни оръжия могат да накарат президента на Русия Владимир Путин да рискува, затова към момента американската помощ е ограничена до „несмъртоностни” предмети. Те включват бронежилетки, очила за нощно виждане, комплект инструменти за първа помощ и инженерно оборудване.

Темата за американските отбранителни оръжия отново се обсъжда, след като икономическите санкции срещу Русия се провалиха като мярка, която да разубеди Русия от изпращането на нейно тежко въоръжение и военни в Източна Украйна. (самата укранска власт и министърът на отбраната признаха, че в Източна Украйна няма руски военни, обаче явно за САЩ тази лъжа е дотолкова нужно оправдание за намесата, че те няма „да повярват” и на собствените си марионетки!!- б. п.)

Говорителят на Съвета за национална сигурност Бернадет Мийн каза: „Въпреки че нашият фокус остава намирането на решение по дипломатически път, ние винаги разглеждаме и други методи, които ще разширят възможностите за договаряне на решение по кризата”.

Очаква се този понеделник осем бивши високопоставени американски служители да излязат с независим доклад, който ще разпали по-широк дебат по политиката за Украйна. В доклада ще се настоява САЩ да изпрати отбранителна техника на Украйна на стойност 3 милиарда долара, включваща противотанкови ракети, разузнавателни безпилотни самолети (дронове), бронирани хамъри и радари, определящи местонахождението на вражеските ракетни и артилерийски остановки.

В изготвянето на доклада участва бившата високопоставена служителка на Пентагона Мишел Флорной, която е фаворит за военен министър на кандидатката за президент Хилари Клинтън [съпругата на бившият президент-демократ Уилям Клинтън]. Други автори на предложението са: пенсионираният адмирал и бивш военен командир на НАТО Джеймс Ставридис и Иво Далдер – американският посланик в НАТО от първия мандат на Обама.

„Западът смята да усили възпирането в Украйна при всяко подновяване на главните нападения на опълчението. Това се планира да стане чрез покачване на рисковете и цената за Русия” (директна готовност за огромна война!!) , се казва в доклада. И допълва: „Това изисква доставянето на пряка военна помощ – в много по-големи количества от сега, включително на смъртоносни отбранителни оръжия”.

В своето „Обръщение до нацията” през януари Обама отбеляза, че въведените от САЩ и съюзниците санкции са ранили руската икономика.

Но американските власти признават, че Русия многократно е нарушила споразумението, постигнато в Минск миналия септември (Украйна обаче не го е нарушила – изстрелваните от нея снаряди по мирното население за САЩ сигурно са част от примирието!!- б. п. ). То призоваваше за незабавно примирие в Украйна, отстраняването на чуждите сили и установяване на договорки за осигуряване на следене и зачитане на украинско-руската граница.

През последните седмици Русия доставя по море голямо количество тежко въоръжение в подкрепа на офанзивата на сепаратистите в Източна Украйна. Според западни служители, това включва танкове Т-80 и Т-72, залпови ракетни системи, артилерия и бронетранспортьори (обаче доказателства за това явно няма, защото ако имаше – Вашингтон щеше вече да е проглушил света?!- б.п.).

Някои от тези оръжия са твърде сложни, за да бъдат използвани от набързо обучените сепаратисти, твърди западен представител. Така НАТО изчислява, че офанзивата на сепаратистите се подкрепя от около 1 000 руски военни и разузнавачи. Укранските власти настояват, че броят им е много по-голям. (Настояваха до онзи ден, когато признаха, че руските военни в Изт.Украйна са просто мираж!- б.п.)

С помощта на руснаците сепаратистите завзеха летището в Донецк и напират при селището Дебалцево, което е разположено недалеч от важен ж.п-възел.

От НАТО заявяват, че през последните месеци сепаратистите са превзели нови територии, възлизащи на 500 квадратни километра. По преценка на високопоставени западни представители цел на Кремъл е да замени Минското споразумение с документ, който ще е по-благоприятен за интересите на Москва и ще предостави на сепаратистите икономически по-жизненоспособен анклав.

Дебатите на администрацията се изтъкват от серия високопоставени служители на Пентагона, администрацията и западни политици и понеже говорят за информация от закрити обсъждания, разкритията им са анонимни.

Говорител на генерал Брийдлав отказа да коментира становището му относно доставката на отбранителни оръжия, а темата се държи затворена от официалните служители на САЩ в скрити и поверителни обсъждания.

Говорителят на флота капитан Грегори Хикс каза: „Генерал Брийдлав многократно е заявявал своята подкрепа за намиране на дипломатическо решение, а също и взимане на практически мерки за подкрепа на правителството на Украйна в борбата му срещу поддържаните от Русия сепаратисти”. В същото време източник от Пентагона, запознат с разбиранията на генерал Дъмпси и адмирал Джеймс Уинефелд, заместник-председателят на Обединения щаб на началник-щабовете, разкрива, че според тях темата за отбранителните оръжия трябва да се върне за преразглеждане.

„Един всестранен подход е оправдан и ние се съгласихме, че отбранителната техника и оръжия са част от това обсъждане”, заяви лице от Пентагона.

За Путин, който отрича на руски войски да им е заповядано да се бият в Украйна, руските загуби остават много чувствителна и деликатна тема.

Докладът на г-жа Флорнои и другите лица настоява, че САЩ и съюзниците им трябва извлекат изгоди от този факт, като разубеждават руснаците и сепаратистите от разширяване на офанзивата им.

Както изтъкна Флорнои в интервю: „Един от най-добрите начини за предотвратяване на руска помощ за бунтовниците, които взимат нови и нови земи и увеличават сблъсъците, е да се увеличи цената, която Русия и нейните заместители ще трябва да понесат”.

Докладът отбелязва, че сегашният запас в украинската армия на противотанкови ракети е отпреди поне две десетилетия и повечето от тях са негодни за употреба. Ето защо се препоръчва САЩ да доставят на украинската армия леки противотанкови ракети, сред които могат да се включат и противотанковите ракети FGM 148 Джавелин.

„Най-важното е”, добавя Флорнои, „да дадем на украинците средства за спиране на бронетанковите нападения на руснаците и подкрепяните от тях сили, като ги застрашим още в придвижването им”.

Администрацията на Обама вече осигури радари, които локализират вражеските минохвъргачки. Сега в доклада се настоява САЩ да дадат и радари, които могат да установят местонахождението на дългобойните ракети и артилерийски огън. Това е важно, защото според докладчиците, 70% от украинските военни загуби са дело на вражески ракетен и артилерийски обстрел.

Украйна се нуждае от разузнавателни безпилотни самолети, особено след като армията спря полетите над Източна Украйна, поради използваните от сепаратистите ракети „земя-въздух”, дадени им от Русия.

Пак в доклада се настоява САЩ да доставят военна комуникационна техника, която да е неуловима за руското разузнаване.

Ако САЩ вземат инициативата в доставянето на отбранителни оръжия, могат да се включат още Полша, балтийските държави, Канада и Великобритания.

Докладът е съставен съвместно от: Атлантическия съвет, института „Брукингс” и Чикагския съвет за външни работи. Други участващи високопоставени чиновници са: Строул Талбот, бивш заместник-държавен секретар от кабинета на Клинтън; Чарлз Уалд, пенсиониран генерал от ВВС и бивш заместник-командир американското Европейско командване; бившият служител на Пентагона Ян Лодал; и двама бивши американски посланици в Украйна – Джон Хербст и Стивън Пифър.

ИЗТОЧНИК

Украинското правителство губи своята война. Ето причините!

Ерик Зюс

Global Research, 30 януари, 2015

На 27 януари министърът на отбраната на Украйна излиза със заглавието „Бунтовниците продължават да търпят загуби” и съобщава, че 4 хеликоптера и друга техника на „бунтовниците” са унищожени в сражение. Но твърдението не е подкрепено с никакви доказателства.

Два дни преди това медията Kiev Post (също проправителствена) открито изразява становище, че „Украйна прикрива свои унищожителни загуби при щурма на проруските бойци” и съобщава за „Най-зле пазената тайна на Украйна – тази на драстично занижаване на загубите на украинската армия”. Разкриват се подробностти за обидната незаинтерсованост на правителството за състоянието на пращаните от него в битка войници. Дава се пример за задръстването на обикновени цивилни болници от ранените войници от фронта, при все че в тях няма нужното оборудване за лечението им. Накрая репортажа завършва с мнението на лекар: „Навсякъде е зле. Да, войниците все още стоят на позиции в бойна готовност. Но ние не виждаме никаква помощ за тях”.

Украинската новинарска агенция RIAN на 26 януари излиза със заглавието „Мобилизацията в Днепропетровск почти пропадна” и съобщава „В Днепропетровска област [която се управлява от приятеля на Белия дом в САЩ, укранско-швейцарско-израелския милиардер Игор Коломойски, чиято отдавнашна лична наемническа армия разполага само по себе си с повече от 5 000 бойци] хиляди мъже се укриват от повиквателните за армията. Служителите по изпълнение на заповедта за военна повинност разбират, че изпълнението на задачите им ще бъде много трудно. Повече от 2 000 мъже, които са повикани в армията «не се явиха, буквално се изпариха».

Впоследствие правителството принуждава или „дебне” (както се изразяват в статията) на практика всеки, който иска помощ от правителството, като „мобилизира безработни” и други „отчаяни” хора. „Веоннослужещите, отговарящи за отчета се оплакват”, че някои от призовани наборници са тежко болни, т.е в пълна небоеспособност. 

„Троянецът” – заместник-командир на ултранационалистическия батальон „Азов” в Украйна

Пак на 26 януари на блога Fort Russ пише: „Командирът на „Азов” е крайно възбуден, обявява войната за „загубена” и обвинява всеки за виновен”. В публикацията се уточнява, че „украинските политици и генерали вече загубиха войната”, а „Западът не помогна”. Това е основното послание в съобщението на наказателния отряд „Азов” [чието предназначение е да наказва жителите от области, неподкрепящи режима], което прави командирът на батальона Андрей Билецкий в своето «Обръщение до нацията». Билецкий е също настоящ депутат в Радата (парламента). Според него след невярното съобщение за «хиляди предполагаемо убитите врагове и унищожените им танкове» събуждането ще е много болезнено, а то ще настъпи с чувството на разочарование от тези правителствени лъжи.

На 27 януари RIAN излиза с новинарското заглавие „Ситуацията на фронта и бунтовете срещу мобилизацията”, а Андрей Вайра от новинарския сайт „Алтернатива” цитира Билецкий, който е заявил, че „Не бяхме подготвени за сегашното противопоставяне”.

И докато повиканите на задължителна военно служба войници не са готови да рискуват живота си за поддържането на настоящото украинско правителство (което е резултат на преврата на Обама в Украйна от февруари 2014 г.) срещу жителите на Донбас, които гласуваха 90% за сваления от Обама президент, то оцелелите източноукраинци са много заинтерсовани да не допуснат да бъдат избити от новия режим. Така мотивацията в част от народа, който силите на Обама се опитват да убият, е неизмеримо по-голяма от мотивацията на част от повиканите на военна служба военни отряди от останалата част на Украйна.  Единствените отряди готови за убийства са привържениците на двете нациски (расистко-фашистки) украински партии – „Свобода” (която по предложение на ЦРУ се преименува от „Националсоциалистическа”) и „Десен сектор”. Тези партии винаги са взимали малък процент от народния вот в Украйна, въпреки че хората на Обама ги поставиха във властта. Един път вече на власт, те съответно прокарват закони, с които да заздравят тази своя власт.

Проблемът на украинското правителство е, че няма достатъчно нацисти, а няма и достатъчно пари за да осъществи количеството убийства, необходими на украинския режим на Обама за да си възвърне териториите на един Донбас, чиито народ е предвиден за унищожение. Привържениците на пометения от Обама бивш президент Янукович (а 90% от гласовете са за него в Донбас) са много по-многобройни от нацистите и в пъти по-мотивирани от огромното мнозинство от украинските войници.

Американските и украинските олигарси не могат да изнамерят достатъчно пари за приключване на делото си. В подкрепа на каузата се е нагърбил големият финансов спонсор на Обама Джордж Сорос и той сега странства по света за да убеди данъкоплатците от Запада в подсигуряване на необходимите средства. А сумата, която е необходима за справяне с положението, той оценява на между 20 и 50 милиарда долара. Засега на настойчивата му молба не се обръща внимание.

И това е действителната причина, поради която войната на Обама в Украйна се проваля – няма достатъчно готови да леят кръв за делото нито в Украйна, нито „на Запад”.

Няма достатъчно нацисти и на двете места. Обама се измами за това, когато през февруари 2014 година премахна демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Сега му остава или да се прости със земите на Донбас, или да се прости с инсталирането от него над цяла Украйна антируско правителство. Това са двете възможности и той ще трябва да избере една от тях. 

Всеки от двата изхода ще го постави в неудобно положение. Но най-вероятно няма да му е толкова неудобно колкото на Буш-син по отношение на войната срещу Ирак. Разбира се, републиканците ще са във възторг, казвайки че „Обама загуби Украйна”, нищо че всъщност Обама превзе Украйна. В действителност републиканците никога няма да критикуват истински даден президент за това, защото от самите тях се очаква същото – да превземат други държави.

От друга страна Обама може да се окаже в още по-затруднено положение, ако реши да извърви пътя докрай и да настоява за ядрена война срещу Русия.

Колкото до самото украинско правителство – то беше инсталирано от превратаджийските действия на Обама, след което на жителите на Донбас им беше отнет гласа. Ето защо настоящото представители на Радата и администрация няма как да винят Обама, а вместо това винят Владимир Путин и Русия. Русия е страната, която Обама (също като Джордж Сорос и много други американски аристократи) мрази, а  поставените от него на власт в Украйна я мразят още повече. Така на 28 януари RIAN публикува „Пълният текст на призива за обявяването на Русия за агресор” и съобщава:

„Върховната Рада публикува официално пълния текст на Резолюция 1854, която е призив към ООН, Европейския парламент, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО, Парламентарната асамблея на Организацията за демократично и икономическо развитие (вкл. Грузия, Украйна, Армения и Молдова) и народните събрания на държавите по света за признаване на Руската федерация за държава-агресор”. 

Графиката: Валутните резерви на Украйна спадат от 18 млрд. (януари 2014 г.) долара на малко над 12 млрд (октомври), а местната валута гривня се обезценява двойно в рамките на 2014 г .: от 8 гривни за долар в началото на 2014 година става 16 гривни/долар през ноември 2014 г. 

Медията Германски икономически новини GEN отбелязва, че това действие на Радата прието с 271 от присъствалите 289 депутати може да има „международноправни последици”. Репортажът им споменава същевременно искането на украинските управници за това, че те „спешно се нуждаят от нови заеми” от Европейския съюз, защото в противен случай сега съществуващите заеми на Украйна ще се провалят. Интересно е, че даже коментарите на читателите на сайта са отрицателни към това искане и клонят към виждането, че украинското правителство е нациско, а не е жертва на Русия или на друга държава. Най-малко се възприема Украйна за жертва на данъкоплатците на ЕС, които вече дадоха много за украинското правителство и които сами ще носят бремето на тези нови «заеми», подкрепяйки при един скоро очакван банкрут дългия списък от кредитори. С други думи изглежда в самата Германия обществената подкрепа за даване на още пари на Киев е малка. Ако ЕС на свой ред реши да се съгласи със спешната финансова молба на Украйна, то подкрепата на Съюза в самата Германия ще спада. И поради това ЕС е много вероятно да отхвърли молбата, защото иначе рискува още повече собственото си съществуване.

А е очевидно, че без получаване на допълнителни «кредити» за провеждане на войната срещу жителите на Донбас, Украйна няма шанс в потенциалното й спечелване.

Ето това е опасното положение на правителството в Киев във войната.

Източник: http://www.globalresearch.ca/ukraines-government-is-losing-its-war-here-is-why/5428282

Критика на либералния антифашизъм

ЛГБТ-активистите са продукт на дясното и на либералния антифашизъм като цяло. Неорганизираното антифашистко движение бива изиграно, когато излезе от "подземната" борба на политическата сцена, където всеки счита за свой дълг да се самоопределя като "антифашист".

Един пример за това е една акция на "леви" ЛГБТ-активисти в щаб на Навални. Един от участниците в тази акция с псевдоним Сер Фиолетов се придържа и разпространява идеята на антифашизма сред угнетените слоеве на обществото. Според него, Антифа трябва да защитава гей-клубове, местата където живеят имигранти-работници и други места, където пребивават хора, изложени на дискриминация.

Сер Фиолетов

В България ЛГБТ маршовете са съпроводени със силна антикомунистическа реторика. Обикновено гей шествията започват от паметника на Съветската армия. Което, според организаторите било символичен протест против "тоталитаризма".

Станало е традиция у нас на ЛГБТ шествията да присъстват чужди посланици, като най-активни се проявяват американските. Освен това на тези прояви редовно идват и холандският, британският и др Западни делегати. ЛГБТ не крият и своите спонсори, най-последователен от които е фондация "Америка за България". По този начин те се превръщат в пионка на американския империализъм.

Американската посланичка у нас на ЛГБТ митинг в София

Анархистите, комунистите са активно ангажирани в антифашисткото движение, така че за тях е крайно необходимо да преразгледат целите и методите на своя антифашизъм. Нашата борба се различава от антифашизма на либералите и на тези "леви", които чрез медиите се опитват да се борят с национализма. Ние стоим на класови позиции и от тази гледна точка ще критикуваме тази недалновидна концепция.

Либералите и близките към тях леви смятат, че дейността на антифашистите трябва да бъде направлявана от хората, които са подложени на дискриминация. Те представят антифашизма като борба на малцинството срещу болшинството, което не признава равните права на малцинството. Техните цели са да се изкоренят предразсъдъците в обществото и всички да имат равни права.

Но социалните революционери не могат да приемат, разбира се, че крайната цел е избавлението от “предразсъдъците”. Нашата цел е освобождението на народа и установяването на реално социално равенство. Идеята на либералния реформаторски антифашизъм е лоша по три причини:

1) Той не е насочен към разрешаване на социалните проблеми, които пораждат неравенство. Този антифашизъм поражда конфликти, които произхождат от това неравенство, и подкрепя самото неравенство. Най-отчетлив пример се вижда при имигрантите. Вместо да се разобличи причината за масовата трудова имиграция, която води безмилостна експлоатация на имигрантите, както и много етнически конфликти, вместо да се борят с капитала, който води милиони работници в по-богатите страни, либералите предлагат просто имигрантите да се защитават от националистите. В резултат на това, капиталистите продължават да се обогатяват за сметка на имигрантите, а насилственото стълкновение на различни култури продължава да провокира конфликти. Основният проблем, който е в основата на всички останали, остава непокътнат.

2) Фактът, че някой човек, който се отнасят към определена социална група, обект на дискриминация, не означава, че заради неговите лични качества и позиция в обществото той може да бъде наш съюзник. Например, много кавказки имигранти, които се отнасят към социалните върхове, имат връзки с властта в Северен Кавказ и са долюбвани от Москва, не са обичани от обществото, защото техните семейства са ангажирани с бизнес и експлоатират работници. Защитата на подобни хора от “нетолерантно” отношение от местните жители е неприемлива. За социалните революционери позицията на човек винаги е била по-важна от националността, сексуалната ориентация и прочие фактори, които са възложени при раждането. Дискриминацията по отношение на всяка колективна категория не може да бъде повод за положително отношение към всички. Когато подкрепяме някого, трябва да разгледаме всеки случай поотделно.

3) Последният пункт изхожда от първия: борбата за равенство в сегашния строй е безсмислена, тя ще донесе само илюзията за равни права, но в действителност, икономическото и социалното положение на потиснатите групи няма да се подобри. Състоянието на обществото може да се подобри само чрез социална борба, която има за цел да промени радикално цялата социална и икономическа система. Тя трябва да освободи не само най-потиснатите малцинства, но и всички хора, недоволни от социалната несправедливост. И вече при унищожаването на такива фактори като експлоатация, държавна пропаганда и строга йерархия, можем да решим другите социални конфликти.

Нашата борба е борба на угнетените срещу угнетителите, а не на малцинството срещу болшинството. Нашата цел е да преодолеем социалното неравенство, а не да подобряваме положението на определени социални групи. Ето защо за нас антифашистката борба не е самоцел, за нас тя е самоотбрана при необходимост.

Честване на 9ти септември - победата над фашизма и капитализма в България

На 9.09.2014г.се проведе тържествено честване на победата над хитлеро-фашизма и западното влияние в България.

Стотици хора се събраха на братската могила в София да отдадат почит към загиналите в борбата за социализма. 

Опълченецът „Артьом“: не искахме да воюваме, войната дойде при нас

Интервю с опълченеца с позивна „Артьом”, активист на украинската марксистка революционна организация „Боротьба”, който в момента лежи в болница, след като е ранен на бойното поле. Интервюто е правено в началото на август. Не можем да приложим линк към оригиналната статия защото украинските служби за сигурност са блокирали сайта на „Боротьба“.

Другарю, разкажи как попадна в опълчението?

Още когато започнаха събитията на Майдана, имах предчувствие, че този път противопоставянето ще премине на много по-опасно ниво. В сравнение с „оранжевия” преврат през 2004 г, през 2014 г, имаше много повече организирани, подготвени младежи-националисти с добро финансиране. Ултраските групировки се разраснаха и укрепнаха. Затова имах предчувствие, че този път те ще преминат границата и ще назрее гражданска война. Разделението в обществото го имаше и преди, но това беше, така да се каже, морална гражданска война. Сега националистите получиха реална възможност да бият, осакатяват и убиват инакомислещите и то под прикритието на държавата.

Когато видях смъртта на мирните жители в Одеса и особено одобрителните настроения на малобройните местни „проукраински” патриоти осъзнах, че е дошло време за всеки да направи избор. От нас зависи решението как да постъпим в тази сложна ситуация. Аз реших да помагам на опълчението.

В кое формирование на опълчението се сражаваш?

В обединената армия на Югоизтока

Какво бойни задачи си изпълнявал?

Различни, но в момента трябва да останат военна тайна.

Трудно ли беше преминаването от мирния живот на ляв активист към живота на войник?

Трудно беше да осъзная сам за себе си случващото се и да изградя система, с която да си обясня започващата война. Стана ми много по-леко, когато в Луганск се срещнах с комунисти, отказващи да се подчинят на решенията на КПУ (Комунистическа партия на Украйна) и тръгнали смело по пътя на борбата.

Сред бойците усетих духа на Донбас, който винаги е бил свързан с борбата против богатите и клони към социализма. В ЛНР (Луганската народна република) това се усеща особено силно. Дори и в мирните времена животът не беше съвсем мирен – имаше я заплахата от националистите – футболни ултраси, които кръстосваха улиците на Донецк и Луганск, както и мъчителните размишления как да отвориш очите на хората за надигащата се опасност от установяване на националистически режим. И онова си беше война – прелюдия към войната, ако искате. Повече от всичко искам да се върнем към мирния живот, да се вземем в ръце и да започнем да изграждаме новата си страна.

Как беше ранен?

По време на обстрел на града-герой Луганск от тежка артилерия. Опълченците не само се сражават на фронтовата линия, но носят и отговорност да осигурят максимална безопасност за мирното население при обстрел – дори с цената на собствения си живот. Хората вече до голяма степен привикнаха, но все пак има объркване, дезорганизация. По-рано си предполагахме, че залповете по жилищни квартали едва ли са случайни. Вече сме сигурни, че не са. Заради това луганчани станаха по-дисциплинирани.

Как оценяваш перспективата за бойните действия в Донбас?

Ако разгледаме хронологията на противопоставянето от самото начало, ще видим как расте и укрепва опълчението. Въпреки това силите са неравни и до ден днешен. Но вече имаме нов съюзник, който не е по-малко важен и опасен за противника. Този съюзник е агитацията сред украинските войници против войната. По същия начин болшевиките агитираха против империалистическата война преди 100 години. Ако все повече и повече украинци, които воюват за интересите на украинските и западни капиталисти, започнат да отказват да се бият и създават свои войнишки комитети против войната, въпросът ще бъде решен. Тази тенденция съществува и вече е очевидна.

Възможните перспективи са две – или украинските силоваци напълно ще сравнят Донбас със земята и ще пролеят кръвта му, или ще се стигне до радикален прелом и ще изхвърлим наказателните отряди извън младите републики. Разбирате ли, вече е невъзможен мир в Донбас под властта на Киевската хунта. Заради това в случай на поражение за опълчението ще се стигне до период на реакция, директен геноцид и терор над населението. При това ще помагат дори местните доносници. Можете ли да си представите Югославия като единна държава, след като там имаше тотална война? Това е невъзможно. За разлика от югославската касапница обаче, при нас няма ненавист на един народ към друг – както беше при сърбите, хърватите и босненците. Ако искат да контролират Донбас, ще трябва да държат постоянно военни части в готовност и да спят с оръжието си. Защото това не е война на руснаци против украинци – това е гражданска война, в която хунтаджиите воюват с антифашисти.

Украинската армия вече не е толкова слаба, както в началото на войната. Как виждаш нещата отвътре – ще се справи ли опълчението? Ще устоят ли народните републики?

Опълчението може да се справи, тъй като сега опълчението – това не са само бойците, но и останалата част от народа. На практика всеки се е мобилизирал несъзнателно за борбата. Всяко малко нещо, което може да се окаже неоценима помощ, всеки детайл – това е обща народна борба. Без народната подкрепа нищо нямаше да се случи. Хората вече не искат да живеят по стария начин. Те наистина искат мир и спокойствие, но започват да разбират, че с украинската власт ги очаква терор и нищета.

Има ли възможност да минете в настъпление?

Контранастъпление ще има, но не толкова бързо, както на всички им се иска. Защитната тактика ядосва много хора, но е нужно повече време.

Ти беше активен участник в Антимайдана и член на лявата организация „Боротьба”, която фактически бе обявена за противозаконна от украинската власт. В момента родният ти град, където живееше със семейството си, е завзет от войски на киевската хунта. Има ли опасност за твоите роднини и другари? Там ли останаха, или са напуснали?

Естествено изведох роднините си още преди време. Чичо ми също остана да помага за общата борба. Няколко от другарите ми напуснаха страната, но доста останаха.

В медиите има много информация, че местните жители не поддържат опълчението и не се включват в него. Твърди се, че мнозинството опълченци са чужди бойци от Русия – чеченци, осетинци и т.н. Как смяташ, има ли основание за тези твърдения.

Иска ми се да дам по-подробен отговор на този въпрос. На първо място, жителите на Добнас са различни. Води се гражданска война. Преобладаващата част, разбира се, или помагат по всички възможни начини, или поне ни поддържат пасивно. Вижте например реакцията на населението при поява на военна колона на ЛНР в някой град. Хората махат с ръце, викат думи на благодарност и т.н. Като цяло има усещане за единство с народа. Но има и малък процент хора, които при изгоден случай са готови да предадат съседа си в лапите на украинските тайни служби, както се случи в Мариопул. Има и такива, на които просто не им пука, стига банкомата в селището им да работи.

Като цяло настроенията на хората от Донбас се радикализират. Хората все по-често се стремят към разправа с информаторите, но опълчението, разбира се, се опитва да осуети опитите за линч. По отношение на интернационала в опълчението. Да, в самото опълчение има различни хора. И осетинци, и чеченци, и руснаци, и украинци. Ние сме интернационалисти и се гордеем с това. Защото ако не дай боже на някой от братята ни има неприятности у дома, същите тези украинци, сърби и осетинци ще му се притекат на помощ. Това е същността на интернационализма.

Гръбнакът ма опълчението обаче е от местни момчета и мъже. Постоянно идват доброволци, дори не могат да приемат всички. Дори дядо ми, ветеран от войната, искаше да се запише. В Донбас винаги сме били много мирни хора. В хода на тази война много хора станаха войни, умеещи да защитават земята и идеите си. Затова и хората от Донбас няма да бъдат победени, дори да завладеят градовете. Борбата няма да свърши, докато Донбас не получи независимост. Да, тук има интернационалисти, а не наемници. Те са си у дома. Как така, ще попитате? Лесно. Донбас е люлка на народите. Тук има много националности. Откъдето и по света някой да дойде тук, ще намери своя дом. После никога няма да може да забрави Донбас. Ние всички сме донбасовци.

Какво пречи на хората масово да влизат в опълчението и да защитават земята си?

Според мен това се дължи на липсата на ясна идеологическа линия, която хората могат да разберат. Има го и страха да загубят възможността да си пият спокойно бирата вечер или да загинат под огъня на артилерията. Ако имаше ясна идея, както е например при болшевиките, щеше да е различно. Но хората свикнаха да живеят от избори до избори, да избират между източните и западните олигарси. Никой не очакваше войната, нямаше организации по населените места, които да се готвят за такова развитие. Ние не живеем в началото на ХХ, а на ХХI век – трябва да се търсят нови начини да се отговори на новите предизвикателства. Важно е да са намери отговор, задължително най-правилния отговор.

От самото начало ние се борим срещу развихрилия се национализъм и нео-нацизма. Под “развихрил се национализъм” имам предвид идеологизираната маса, чиито конци са дърпани от куклуводи, а не обикновените украинци – нашите братя. Има много украинци, които са против хунтата, но те се страхуват и нямат организация. Страшната акция на 2 май в Одеса, където загинаха мои другари, “помогна” на хунтата да задуши протестите извън Донбас. Трябва да имаме ясна идейна позиция и да помогнем на братята украинци да задушат фашистките паразити, да им помогнем сами да построят Украйна без фашизъм. Ако смятаме, че можем да се борим с тази военна машина, трябва да разбираме не само против, но и за какво се бием. Това е ключът, който може да отвори съзнанието на много наши съграждани, които да се включат в борбата.

Как си представяш бъдещето на Украйна и Донбас в случай на победа?

Смятам, че Украйна трябва да върви към социализма без Донбас. Ние можем да сме силни съюзници. Но да изкоренят бандеровщината и да намерят път към социализма украинците ще могат само тогава, когато Донбас престане да се използва за образа на “съветското чудовище”, което е “окупирало цялата страна”. Бандеровската истерия винаги разчита на подклаждането на ненавит между Изтока и Запада. Без Донбас бандеровците бързо ще започнат да се самоизяждат, защото не могат да направят нищо за “просперитета на нацията”, но няма и да има “чужденци”, които да сочат за виновници. Тогава и в Западна Украйна може да се развие ляво революционно движение и това ще е краят за бандеровщината. Правото на самоопределение е основно за всеки човек, точно както правото да избереш в кой град ще живееш.

Много хора говорят, че Донецката и Луганската републики са “бял проект” – ръководят го монархисти, руски националисти и подобни. Ти, като комунист и интернационалист поддържаш народните републики. Как смяташ, има ли основания за левите да поддържат Новорусия? Силни ли са позициите на левите в ръководствата на републиките? Има ли много леви в опълчението – както сред бойците, така и сред полевите командири?

Този въпрос най-вероятно ще стане основен. В началото мъжете се вдигнаха, за да защитават своите домове и семейства, без да се замислят за идеологията. На този етап да се убеждават хората за борба за власт на народните съвети бе практически невъзможно. Въпреки това почти всички вътрешно са най-малкото социалисти. Виждам някакъв “идеал”, който обикновените донбасовци искат да реализират в живота си, дори при обикновените разговори.

В ЛНР опълченците, които считат себе си за комунисти и интернационалисти са наистина много. Трябва да се отбележи и ролята на “Работническия фронт на Луганск” – бившия регионален комитет на КПУ, чиито членове отказаха да се слушат “официалното ръководство на партията” и открито влязоха в народната република. Затова и смениха името си.

Има и анархо-комунисти, които се разочароваха, че “събратята” им в Киев влязоха в сътрудничество с откровени неонацисти и ентусиазирано започнаха да им помагат в убийствата на наши сънародници. Много хора не участват в организации, а просто се определят като комунисти и интернационалисти. В тази ситуация изобщо никой не мисли кой от каква организация е. Няма никакъв национализъм в ЛНР. Донските казаци отлично си взаимодействат с комунистите. Мнозинството казаци, с които съм се срещал, повече приличат на тези свои предшественици, които са се борили за Донската съветска република. Виждал съм руски трикольори, върху които е написано “антифа” (усмихва се). Такива епизоди обясняват много неща.

Хората се вдигнаха против заплахата от украинския национализъм, търсеха съюзници против въоръжените радикали. Така или иначе Русия винаги се е възприемала като “майка” тук. А антифашистките надписи символизират другата страна, вътрешната същност на народа в Донбас – не национализъм в каквато и да е форма, а интернационализъм и антифашизъм. За командирите не може да се каже, че някой открито е заявявал “аз съм комунист”. Но всички неведнъж са говорили за своите интернационалистически и антифашистки възгледи.

Например Александър Мозговой, командир на батальона “Призрак”, говори открито за борбата срещу олигарсите и за интересите на народа, освен това е доказвал думите си с дела. Няма никакъв “бял проект”, тъй като той би бил напълно пагубен за Донбас. Исторически погледнато, тук работниците са се били с белогвардейците и са поддържали съветската власт. Психологически всички са “червени”, а не “бели”. Войната сплотява хората, пробужда в тях историческата памет, а заедно с това и класовия интерес. В заключение бих искал да кажа, че не сектантството, а диалектиката помага на интернационалистите да разберат същността на ситуацията, да погледнат отвъд странната форма и да видят истинското съдържание, да направят верния, макар и тежък избор. Съотечественици, помнете, че вашите предци са проливали на тази земя кръвта си за победата на пролетариата, помнете, че съвременния Донбас е построен с неимоверните усилия на работническата класа и чрез победата над нацистите. Донбас е истински паметник на социалистическото строителство. Спомнете си кои сте. Не мутирайте, останете верни на себе си. Слава на Донбас и на интернационалната солидарност на трудещите се!

ИЗТОЧНИК