Протест срещу безобразията на "Топлофикация София"

Днес, 13 февруари 2014г, от 18:30 часа пред сградата на Столична Община на ул. Московска 33

Протест под надслов: "Докога ще търпим абсурда наречен "Топлофикация"? За социализация - За работнически и обществен контрол - За намаляване на цените - Съд за всички ръководства на "Топлофикация" от началото на "прехода".

Трябва веднъж завинаги да стане ясно – обществените услуги не съществуват за да носят печалби на чужди или български компании или „комисионни” на корумпирани чиновници. Да имаме отопление, ток, вода, да ползваме транспорта в нашия град Е НАШЕ ПРАВО!

Организатор - Автономен Работнически Синдикат.

Вижте още:

Докога ще търпим абсурда наречен "Топлофикация"?

http://actionredbg.blogspot.com/2014/02/Dokoga-shte-turpim-absurda-narechen-Toplofikaciya.html

Българите – новите роби в Германия

Мизерен живот и унижения зад бодлива тел, едно легло за двама, 12-часов непосилен труд срещу 4 евро на час бруто, никакви здравни застраховки. Това не е филм за прийомите на мафията, а жестока реалност за български работници в кланиците на ФРГ.

Потресаващия документален филм "Робство в Германия" излъчи в понеделник вечер обществената телевизия ARD, съобщава "24 часа".

В случая експлоатация е невинно понятие в сравнение с жестоката действителност, внушават авторите на лентата Мариус Майер и Михаел Ниберг, които снимали филма на ужасите със скрита камера.

Кадрите им показват бивша казарма в Северна Германия, превърната в кланица с общежитие. Работниците, повечето българи, но и румънци, са като затворници, държани зад бодлива тел без право на контакти с външния свят.

Те са настанени по 8 души в стая с 4 легла. Половината от тях спят, докато другите са на работа. Няма ден, нито нощ, камо ли почивен ден. Всичко се върти в адски кръг. Дръзне ли някой да надигне глас, уволнението му е сигурно.

Собствениците на кланиците използват хитър ход. Те не назначават работниците пряко, а сключват договори с подизпълнители, някои от които са регистрирани в България или Румъния. Те набират работна ръка с щедри обещания за 1500 евро месечно възнаграждение.

С действителността идва и разочарованието. Вместо щедро обещаните 13 евро на час при 8-часов работен ден, съвременните роби получават по 4 евро почасова надница бруто и никога не виждат повече от 600 евро на месец, често заработката пада дори на 362 евро. От тези мизерни пари се удържат по 170 евро на човек за ползваното на смени легло.

Босовете твърдят, че изплащат сумите за редовни надници на собствениците на подизпълнителските фирми, които пък са длъжни да се разплатят с работниците и да им внесат осигуровките.

Изниква въпросът кой точно държи в робство българите - немците, нашите фирми подизпълнителки или и двете страни.

"Проблемът ни е известен от средата на май, води се следствие срещу 22-ма собственици на 24 кланици и виновните ще понесат най-строги наказания", заяви вчера прокурорът Ралф Мьолман от Дюселдорф, откъдето се ръководи следствието.

Разнищването на случаите е възложено на 450 следователи. Вече са извършени обиски в кланици и офиси в 90 населени места на територията на цялата страна.

Освен за експлоатация на чужд труд виновните ще отговарят и за неплащане на данъци и на социални осигуровки в размер на милиони евро, уточни прокурорът.


Подобни случаи от България:

Чорбаджия отвлече и преби работник в Бургас
http://actionredbg.blogspot.com/2013/04/Chorbadziya-otvleche-i-prebi-rabotnik-v-Burgas.html

Пловдивски шеф глобява служителки, защото са бременни
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Plovdivski-shef-globyava-sluzitelki-zastoto-sa-bremenni.html

Отидох, работих, отвратих се
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Otidoh-rabotih-otvratih-se.html

Шивачки бият шамари на шефка за неизплатени заплати
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Shivachki-biyat-shamari-na-shefka-za-neizplateni-zaplati.html

Софиянец обяви гладна стачка след съдебен спор с Топлофикация. Готвят протест в негова подкрепа.

Софиянец обяви гладна стачка и се закани да остане на палатка пред Висшия съдебен съвет поне до Коледа се казва в репортаж на Нова телевизия. Чавдар Янев се противопоставя на съдебната система, която допуска дела, водени от граждани срещу институции, да продължават с години, а в същото време същите тези институции могат да те осъдят за ден-два без дори да разбереш.

На Чавдар и съпругата му им отнема 11 години и 10 месеца, за да осъдят „Топлофикация – София”. За това време са убедили съда, че в дома им няма как да има 7 радиатора и съответно не дължат на ТЕЦ-а  пари като за 7.

В същото време дружеството ги осъжда набързо, няколко пъти.

Документите от делата заемат поне няколко квадрата площ пред ВСС и така до най-важното решение

„В началото нямахме намерение да водим дело – просто мислехме, че има печатна грешка. Вместо 4 радиатора са ни написани 7 радиатора. Но докато тече обжалването за бройката на радиаторите, „Топлофикация” ни осъжда по бърза процедура”, разказа Латинка Георгиева, съпруга на Чавдар Янев.

Всъщност семейството осъжда столичния ТЕЦ да плати само 100 лева, защото не искат данъкоплатците да покриват иска им.

Дружеството не само не плаща, но и продължава да чака семейството да плати старите несъществуващи дългове.

А Чавдар Янев е категоричен няма да се откаже. Всъщност искането му е просто – щом държавните или общински дружества могат да осъдят един гражданин за ден – два, то и обикновения човек да има такава възможност, а не да се лута в дебрите на съдебната ни система 12 години. (цялото видео можете да гледате тук)

Утре, 4 декември, от 18:30, пред сградата на Висшия съдебен съвет на ул. „Екзарх Йосиф” № 12, всеки, който се чувства съпричастен с Чавдар в битката му с „Топлофикация”, може да се солидаризира с него на протестния флашмоб, организиран в негова подкрепа. Монополистите отдавна са ни обявили война на нас, обикновените хора, и солидарността е нашето оръжие срещу тях.

Вижте още:

Доматена атака срещу Съдебната палата
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Domatena-ataka-srestu-Sudebnata-palata.html

Млада жена наряза знамето на ЕС пред кабинета на главния прокурор
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Mlada-zena-naryaza-znameto-na-ES-pred-kabineta-na-glavnia-prokuror.html

Турски депутат отвлечен от кюрдски бунтовници

Депутатът от основната опозиционна сила в парламента на Турция – Републиканската народна партия, Хюсеин Айгюн е бил отвлечен на 13 август. Народният представител заедно с двама свои сътрудници е бил на обиколка в избирателния си район. На връщане към областния град Тунджели, край село Оваджък двама въоръжени бунтовници от Кюрдската работническа партия (ПКК) нападнали колата му и го отвлeкли. По-късно освободили двамата му сътрудници, единият от които е журналист от турския всекидневник „Акшам“, но задържали депутата.

След  два дни в плен Айгюн е освободен на 15 август. По думите на самия депутат, той е държан в планински район и с него са се държали с уважение. „Това са млади момчета – деца на нашата страна. По този начин те искаха да привлекат вниманието на обществеността и да покажат, че желаят мир. Те ме помолиха по-активно да способствам за разрешаването на кюрдския въпрос и прекратяването на огъня. Те ми казаха, че ме разглеждат като дружески настроен депутат”, коментира Айгюн. Той посочва, че отвличането е организирано от група от 6-7 души на около 22-25 г. „Те бяха много интелигенти момчета, ако имаха възможност да се обучават в университети, те най-вероятно биха имали успешен живот”, споделя депутатът.

Често революционерите от ПКК отвличат войници и местни представители на властта, за да ги пускат в замяна на освобождаването на други бунтовници. Най-малко 115 бунтовници са убити от офанзивата на турската армия срещу тях, започнала на 23 юли, съобщават властите. Според медии отвличанията са отговор на атаките срещу бунтовниците. Айгюн е юрист, известен с разработки във връзка с човешките права и с остри изказвания срещу политиката по кюрдския проблем на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Това е първият случай от началото на въоръжената борба на ПКК, когато кюрдски революционери отвличат член на парламента. Първата военна операция на Кюрдската работническа партия е проведена на 15 август 1984 г.

Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите

Лекарите скочиха срещу новия закон, който влиза в сила от есента, и отказват да го спазват.

Нелегалните имигранти в Испания, които не разполагат с разрешително за пребиваване в страната, нямат да могат да ползват безплатна медицинска помощ в обществените болници от 1 септември тази година, предвижда наскоро приет от правителството в Мадрид закон. Документът налага големи ограничения на незаконните емигранти до общественото здравно осигуряване, писаха местните медии. Безплатна ще остане само спешната помощ, проследяването на бременност, раждането и следродилните грижи, както и здравната помощ за непълнолетните. 

Лекарите обаче се обявиха против новите разпоредби, които трябва да влязат в сила от тази есен. Медиците са категорични, че ще продължат да оказват безплатна медицинска помощ на нелегалните имигранти. Почти 900 лекари са се подписали под манифест, в който се ангажират да "продължат да лекуват своите пациенти, които нямат установен статут". "Лоялността ми към моите пациенти не ми позволява да не изпълня етичния и професионалния си дълг,и да ги изоставя", се казва в текста на декларацията. По този начин те влизат в т.нар. "Движение на несъгласните", създадено преди месец от испанската Асоциация за семейна и обща медицина, в която членуват 19 500 души.

Че една фашистка държава (а Испания е точно такава, поне докато не осъди официално режимът на Франко и не даде право на самоопределение на поробените от нея народи и общности) отказва безплатно (което до голяма степен означава и отказ въобще) здравеопазване на „нелегални” имигранти, е напълно логично и в съзвучие с „евро-атлантическите ценности” на ЕС и САЩ. Това, което е по-съществено в съобщението, е примерът, който дават испанските лекари – те отказват да се превърнат (да бъдат превърнати) в търгаши на здраве (за разлика от повечето от българските им колеги) и продължават да отстояват Хипократовата клетва, оказвайки медицинска помощ на всеки един човек, независимо дали той е „легален” или „нелегален”, бял или черен, свой или чужд. Така, както това правеше Че Гевара.

Вижте още:

Испанските медици: Общественото здравеопазване не се продава, а се защитава
http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/Ispanskite-medici-Obshtestvenoto-zdraveopazvane-ne-se-prodava-a-se-zashtitava.html

Демократична Германия прати момче в затвора понеже било двойкаджия

На 1 февруари 2011 г. германски полицаи с овчарски кучета обграждат посред нощ кооперацията в град Гисен, в която живее семейство Насо. Фамилията са сирийски кюрди, които през 2001 г. се заселват в Гисен, Долна Саксония. Най-малкият им син тогава е само на 6 години.

10 години по-късно тийнейджърът Ануар Насо се е озовал в дома за нелегални бежанци в Бусманци. Зад гърба си има вече няколко престоя в затвори. Не говори български, нито арабски. Прекарал е съзнателната част от живота си в Германия, където са всичките му близки, приятелите, съучениците му. В Бусманци живее от началото на годината под ключ.

Чака да освободят баща му Бадир Насо от Централния софийски затвор, където 62-годишният мъж излежава десетмесечна присъда за нелегално влизане в България. Ануар го вижда веднъж на две седмици. И двамата не знаят какво ще се случи с тях след освобождаването на Бадир. Връщане в Сирия, където бушуват кръвопролитни размирици и кюрдите са подложени на преследвания, е немислимо.

Германия обаче ги е екстрадирала. Според споразумението от Дъблин, уреждащо статута на заловени нелегални бежанци, двамата трябва да прекарат остатъка от живота си в България. Абсурдно за хора, които не говорят езика, не познават никого в страната и нямат дори елементарни познания за живота в нея. На всичко отгоре Ануар е ученик, но тъй като не знае български, едва ли би успял да завърши средно образование.

А само допреди 17 месеца животът на Ануар е като на всяко 15-годишно момче. Ходи на училище, виси във Фейсбук. Именно в социалната мрежа прави една на пръв поглед типично момчешка грешка, която обръща живота му наопаки. В профила си пише, че е на 19 години. “По-големите момчета вземат по-готините момичета” е обяснението му. То обаче не е достатъчно за имиграционните служби в родния му Гисен. За тях това е доказателство, че възрастта в паспорта му е фалшива и е пълнолетен. Т.е. може да бъде разделен от родителите си.

Годишнина от създаването на БОНСС

/Спомени на д-р Любен СТОЯНОВ/

"През цялата 1929 година и в първите месеци на 1930 година най-оживено и напрегнато се готвехме за конгреса. Беше ясно, че полицията няма да позволи конгресът да се свика и работи нормално. Затова обявихме официално, че учредителният конгрес ще се състои в Дюлгерското здание на бул. Ботев и ул. Пиротска, а на 30 март в 7 часа сутринта делегатите се събраха в боровата гора в Парка на свободата. Тук от името на инициативния комитет аз направих информация за предварителната програма, след което Марко Темнялов докладва проектоплатформата, Петър Богданов проектоустава. Конгресът ги прие единодушно и избра централно ръководство.

Решено бе БОНСС да издава вестник „Студентско знаме", а „Студентска трибуна" да се превърне в теоретическо и идеологическо списание на студентската младеж. За редактор на списанието, от което излязоха само няколко броя, бе избран Асен Атанасов – студент медик.

По това време народното студентство вече се отправяше към Дюлгерското здание, където тръгнаха и делегатите. Към 10 часа бяха се събрали стотици студенти. За тогавашния общ брой на учащите се във висшите учебни заведения това беше значителна цифра. Полицията блокира квартала, но студентите нахлуваха от всички улици. Бяха дошли и много млади работници, призовани от РМС, които горещо подкрепиха инициативата и народното студентство да има своя прогресивна организация. В сградата не можахме да проникнем, но задачата си вече бяхме изпълнили, оставаше само да прокламираме създаването на БОНСС. Това направи от името на конгреса Васил Серафимов – студент агроном. Той бе вдигнат на ръце и гръмогласно обяви, че учредителният конгрес се е състоял, че е приел платформа и устав и избрал ръководство.

Полицията извърши много арести, нанесе побоища, наложи глоби, но не успя за осуети учредяването на БОНСС.

През трите следващи месеци до края на учебната година по всички факултети бяха образувани бонсови дружества.

За няколко месеца успяхме да изградим дружества и в педагогическите институти на Пловдив и Шумен. „Студентско знаме" започна да излиза всяка седмица, въпреки че полицията заплашваше печатарите, инкриминираше материали. Налагаше се да сменяваме печатниците, а също и редакторите поради изпращането им в затвора. Често един редактор се задържаше за 2-3 броя, а понякога само за един брой, но вестникът се утвърди сред учащата се младеж.

По същото време по призива на своя БОНСС народното студентство участва масово в първомайската акция, в протестни събрания, трибуни, улични демонстрации, разгонвано, арестувано, бито и интернирано от полицията."

***

Eто така след деветоюнския преврат, Септемврийското въстание и априлските събития, въпреки фашистката диктатура и жестоките репресии, българската младеж съумява да се организира и да създаде масова организация, която да защитава интересите на учащите се. В днешно време, когато достъпът до образование и здравеопазване отново се превръща в лукс, все по-належащо е младите хора да се организираме, за да отстояваме правата си. Със създаването на Българския общ народен студентски съюз - БОНСС, имаме примера как в несравнимо по-тежки условия от сегашните победата е възможна. Нищо не ни пречи тогава и днес да победим.

1 година от Трамвай 20

Днес се навършва една година, от фашисткото нападение над наши другари, отиващи на мирен протест срещу незаконното задържане на чужденци в Специалния дом за временно настаняване в Бусманци. На 6 юни 2010, посред бял ден, в столичен трамвай, фашистките отрепки, въоръжени с ножове, метални прътове и боксове, нанесоха побой на четири момчета и едно момиче. В следствие на това, 17-годишен ученик прeтърпя серия операции на ръката, а 25-годишен студент получи сериозни травми по главата с опасност за живота. Извършителите – банда лумпени с неонацистки „възгледи” са все още на свобода. Присъди над касапите все още няма.

Една година по-късно ние и нашите другари продължаваме да сме тук. Ако разните криминални типове, си мислят, че са ни уплашили – сериозно грешат. Страхът е в нашите врагове. Страх на асоциали, които прибягват до насилие поради липсата на аргументи. Ние сме тук и не се предаваме, защото вярваме в правотата на идеите си. Изпитанията само каляват духа ни и ни правят по-силни! Борбата продължава!