4 ноември - протест пред посолството на САЩ

На 4 ноември 2015 г. от 16:00 ч. пред американското посолство в София ще се проведе митинг-шествие срещу империализма на САЩ. Проявата е насочена срещу окупирането на страната ни от американските военни бази, ограбването на страната ни от чужди държави и срещу културната интервенция на фондации и НПО-та с чуждестранно финансиране, които изкуствено създават обществени настроения в полза на империалистите.

От 26 години страната ни е колония на големите господари на света. Икономиката ни, която до 1989 г. беше сред водещите в света беше унищожена или приватизирана на безценица от чужденци. В страната ни цари духовен упадък и нихилизъм, който е контриран от различни форми на фашизъм и шовинизъм. Повече от 2 милиона българи напуснаха нашата Родина. Бедността и безработицата достигат огромни размери.

Главна вина за това имат империалистите от САЩ и техните слуги у нас. На всичко това трябва да бъде даден отпор.

Също така, митингът е в подкрепа на Донбас, Сирия, Палестина и всички държави, които се борят срещу империалистическата агресия. 

Организатор на събитието е "Гражданска инициатива за суверенитет на България и държавите по света".

Линк към събитието във фейсбук 

Протест против НАТО пред Министерството на отбраната

На 15 юли група младежи излязоха на протест против американската и натовска окупация на България. Той се състоя пред Министерството на отбраната. Мястото беше избрано като символ на сервилността на нашите управляващи. Повод за събитието беше новината, че у нас започват да се настаняват американски танкове. Най-вероятно те ще бъдат използвани или за потушаване на недоволство срещу американското робство, или са подготвяни за война срещу Русия, или пък за подкрепа на ислямистите в Сирия. Протестиращите издигнаха плакат "Окупаторите - САЩ и НАТО - вън от България". 

Вече повече от 10 години след членството ни в НАТО България е загубила своя национален суверенитет. У нас има военни бази на САЩ. За сметка на това нашата армия е сведена до доста жалко положение. Така по същество се осъществява окупацията на Родината ни.

Най-важната сграда, в която се взимат важните решения у нас е посолството на САЩ. В България функционират всевъзможни НПО-та, финансирани от чуждестранни фондации, които дават идеологическа легитимност на евроатлантическото робство. Хората, които работят в тях представляват агенти на американския империализъм.

Неолиберализмът унищожи българската икономика, като разпродаде нашите предприятия за жълти стотинки на чужденци. НАТО е просто гарант, че няма да има съпротива срещу ограбването на България. Това е аргесивна, грабителска организация, която поробва непокорните народи по света.

Към края на протеста с факли беше запалено знаме на НАТО.

ВИДЕО

Протест против американската военна окупация на България

Линк към събитието във фейсбук

15 юли 2015 година, начало: 19:30 часа пред Министерство на отбраната (София, ул. „Дякон Игнатий” 3) до площада пред Народния театър.

25 ГОДИНИ ГАРАНТИРАТ ЗА НАРОДА ИКОНОМИЧЕСКА БЕДНОСТ И ПОЛИТИЧЕСКО БЕЗПРАВИЕ!

СЕГА ГАРАНТИРАТ И ЧУЖДЕСТРАННА ВОЕННА ОКУПАЦИЯ!

ТЕ КАНЯТ АМЕРИКАНСКИ ТАНКОВЕ В БЪЛГАРИЯ БЕЗ ДА НИ ПИТАТ, Н И Е ИЗЛИЗАМЕ НА ПРОТЕСТ БЕЗ ДА ГИ ПИТАМЕ!

Излизаме на протест срещу американската и натовската военна окупация на България защото:

- Лъжите на военния министър Николай Ненчев и правителството за настаняване на американски танкове от средата на юни 2015 година насам са престъпление спрямо българския народ. Тези престъпни планове, които излизат от името на най-агресивната военна структура НАТО, включват идването на много повече тежка бронирана техника на САЩ и чужди военни на българска територия тази есен за постоянно, превръщайки България във „фронтова държава”. Това ние научихме не от овластените родни бандите, а от техните презокеански господари. Политическото и висшето военно ръководство на Министерство на отбраната извършват предателство след предателство. Истинското наименование на това министерство е Министерство на окупацията. 

- За Бойко Борисов, правителството и Росен Плевнелиев интересите на българския народ, на мнозинството хора, не струват нищо пред интересите на техните „големи началници” от НАТО и ЕС. За да продължава ограбването на населението в полза на малцинството на богаташите в България, те имат нужда от чужд „партньорски” гръб, който да смаже силово съпротивата на нашия народ. Тези танкове и наемни американски разбойници могат и ще стрелят първо срещу българския народ тогава, когато народът ни си поиска обратно заграбеното. Членството ни в НАТО не е нищо друго, освен охрана на чуждестранните капитали и на паразитния български капитал – за да могат безпрепятствено и дружно да продължават с източването на страната. Това е и смисъла на членството ни в ЕС, МВФ и Световната банка.

- „Хуманитарните” операции на САЩ-НАТО водят човечеството към световна война. Ние добре знаем какво представляват те от 90-те години насам: Ирак два пъти бе нападан с над милион убити, сега не съществува като държава, а петрола и ресурсите й са собственост на англо-американски и други външни компании; Югославия бомбардирана месеци наред, заради отказ от членство в НАТО и ЕС, с хиляди избити обикновени хора (цивилни), остава опустошена и разорена; Либия като държава с най-осигурено население в Африка – съсипана, с десетки хиляди убити, законният й ръководител демонстративно заклан, само и само САЩ, Великобритания, Франция и други „цивилизовани” нации да ограбват богатствата й необезпокоявано; Сирия – подложена 4-та година на война от Запада чрез чуждестранни наемници-убийци (платена опозиция и ислямисти-главорези), народът й избиван със стотици хиляди и прокуден с цел премахването й като самостоятелна държава; Украйна – западна подкрепа за олигархичния преврат и война срещу собствения й народ, пускане на фашисти, които да безчинстват над всеки несъгласен с режима, с над 10 хиляди убити и милион бежанци…

Ние, НЕ ЖЕЛАЛЕМ И НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ никаква „съвместимост” между тези американски и натовски престъпници и българските власти за изтребване на невинни хора, съсипване на цели държави и хвърлянето на човечеството в още братоубийствени войни! 

- Престъпното и предателското заиграване на българския политически елит с НАТО почна още от 90-те години. Далеч преди официално да бъдем вкарани в НАТО без допитване до народа през 2004 година нашите парламенти и правителства пускаха преминаване и престой на американска военна техника и персонал през България (1999, 2001, 2003 година). Наборната армия беше унищожена, за да не може народът ни да се защитава сам. Жалките остатъците от войската ни, вече „професионално” заработва пари в „чуждестранни задгранични мисии” – помага във войните на САЩ и НАТО за поробване на други народи. Военната техника и базите тук бяха разграбени, създадоха много нови милионери. Затова пък от 2006 година бяха дадени на американците военни бази с пълното съгласие на основните политически партии. Сега от новото правителство се теглят огромни чуждестранни кредити за да се „превъоръжава” с американско оръжие направената за посмешище родна армия – българският народ ще плаща поколения наред, за да може американски и западни фирми да спечелят милиарди долари, а родните предатели да вземат „по-скромни” комисионни. Не стига това, но и частни фирми свободно тренират наемници и убийци с българско оръжие за престъпления срещу други народи (Сирия, Украйна…). Това стана ясно от инцидента от полигона в „Анево”, след който въпреки лъжите на Ненчев и компания, истината лъсна в пълната си грозота. 

Три месеца от март до май протестирахме всяка неделя срещу подкрепата на САЩ-НАТО, ЕС и официална българска подкрепа за войната в Украйна! 

ИСКАМЕ МИР, А НЕ ЧУЖДИ ВОЙСКИ, ИСКАМЕ СПИРАНЕ НА ГРАБЕЖИТЕ!

Не ни чуха, не ни отразиха – Плевнелиев ходи в Киев и от наше име потупва по рамото открити убийци и предатели, които са заплаха за цяла Източна Европа!

Гръцкият народ показа на 5 юли как се води борба с достойнство срещу грабителите от Запада – съпротивата срещу неолиберализма е възможна, тя е единственото спасение за честните хора в Европа и по света!

СЕГА НА 15 ЮЛИ излизаме НИЕ с воля на хора от народа, които не признаваме големи началници, не признаваме унижението, бедността и бандитизма, налаган ни от родни и чужди бандити! 

Американската и натовска техника и военни - ВЪН от България!

Олигархията, независимо от партийното й политическо представителство, ще бъде наказана от народа. Предателите ги очаква съд, ограбеното – конфискация!

НЕ НА НАТО, ДОЛУ ЕС И МВФ!

НАТО СА ФАШИСТИ И СВЕТОВНИ ТЕРОРИСТИ!

Време е за по-малко приказки, време е за повече дела! 

Време е да се подкопава стария режим на неолиберализма и евроатлантизма!

Американското посолство подкупва венецуелски служители за да свали правителството на Мадуро

Telesur, Global Research, February 04, 2015

Президентът Мадуро отправи обвиненията в своето телевизионно предаване казвайки, че е предоставил доказателства на регионалните организации и очаква тяхната намеса

Венецуелският президент Николас Мадуро обвини служители на американското посолство в Каракас в заговор чрез подкупване на хора близки до правителството, включително настоящи министри и военни служители, с цел сговаряне срещу Боливарската власт.

Тези обвинения президентът отправи във вторник (3 февруари) по време на своя телевизионна реч.

Мадуро дабави, че председателят на Съюза на южноамериканските държави (UNASUR) Ернесто Сампер ще посети Венецуела в сряда, за да провери твърденията за задействани заговори за преврат във Венецуела. Той допълни, че призовава тази регионална организация да работи съвместно с Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC) за тяхното посредничество в конфликта между Венецуела и САЩ.

3 февруари 2015 година, Николас Мадуро: САЩ скалъпват преврат срещу Венецуела, ние няма да позволим това, ние сме антиимпериалистически народ 

Венецуелският ръководител каза, че на Сампер са предоставени „доказателства” за дейността на дипломатическия персонал на САЩ във Венецуела. Той изказа надежда, че президентът Барак Обама не е в течение с тези действия и засего го „оправдава поради липса на доказателства”.

Мадуро повтори своето обвинение, че зад преврата стои вицепрезидентът Джо Байдън. Стана ясно – американският политик е говорил пред водещи регионални политици за това, че венецуелското правителство ще бъде „свалено”. Това са съобщили самите те на Мадуро при последната среща на CELAC в Коста Рика.

В понеделник САЩ въведоха нови санкции над Венецуела, които бяха отхвърлени от Каракас. В свое съобщение министърът на външните работи заяви: „Народът на Венецуела потвърждава своята независимост и суверенитет. Ние не приемаме намеса от какъвто и да е вид на чужди сили”.

Каракас също отбелязва, че действията на САЩ „противоречат на волята на правителствата и народите на Латинска Америка и Карибите” и се позова на единодушните декларации от срещите на CELAC срещу външната намеса в региона.

Венецуелското правителство вече стана мишена на една нарастваща и агресивна медийна кампания, която за да оправдае чуждото вмешателство, напада ръководителя и политиката на страната.

„Всички империалистически войни получават тласък от медийни кампании като настоящата, създават дезинформация, имаща за цел да оправдае пред света силовата намеса”, заяви венецуелският външен министър Делси Родригес.

Венецуела – един преврат в реално време

В близост до България САЩ вече водят две войни и вниманието ни е насочено най-вече към тях. Грозните интереси на американския империализъм разрушават Сирия, избивайки стотици хиляди хора и прокуждайки милиони от родината им; същото правят и в Украйна. Особено сме чувствителни към трагедиите на тези народи, тьй като Вашингтон и слугите им от ЕС вече въвличат и България чрез НАТО в престъпления срещу обикновените хора и в ущърб на собствения ни народ. Венецуела – това е третият фронт на САЩ, който те активизират отново и тъкмо в този напрегнат за Източна Европа и Близкия Изток момент. Очевидно разчитат, че гнусните им опити за преврат срещу боливарското революционно социалистическо правителство ще останат незабелязани на фона на по-големите войни. Следващите два текста описват подробно престъпните планове за премахването на Николас Мадуро. Нека, запознавайки се със случващото се, се солидаризираме и с борбата на венецуелския народ. Така както подкрепяме борбата на сирийския народ, на опълченците от Донбас и Луганск!

Ева Голингер

Counterpunch, 2 февруари 2015 г.

Във Венецуела е предприет преврат. Парчетата от картинката си идват на мястото, като в долнопробен филм на ЦРУ. Всеки път се показва нов изменник, ражда се ново предателство с обещания да покаже димящото дуло, което ще обясни необяснимото. Ширят се инфилтрации, слухове се носят като опустошителен огън, а паниката заплашва да вземе превес над логиката. Водещите заглавия в печата гърмят за опасност, криза и предстояща смърт. През това време обичайните заподозрени обявяват тайна война на народ, чието единствено престъпление е в това, че е притежател на едни от най-големите запаси на черното злато (петрол) в света.

Тази седмица „Ню Йорк Таймс” излезе демонстративно с уводна статия („Господин Мадуро в своя лабиринт”, 26 януари 2015 г.), в която унижава и подиграва венецуелския президент Мадуро, окачествявайки го като „безотговорен и деспотичен”. По същото време друг вестник ABC излиза с остър материал във водещо заглавие („Шефът на охраната на чавист №2 дезертира в САЩ, обвинява го в трафик на наркотици”, 27.01.2015), в който Диосдадо Кабело – председателят на венецуелския парламент и най-влиятелният след Мадуро политик се обвинява, че е наркобарон. Обвиненията идват от бившия служител и президентски охранител във Венецуела Леасми Салазар, който е бил на работа при президента Чавес, а сега е вербуван от американската Агенция за борба с наркотиците (DEA). По този начин той става понастящем новото „галено детенце” на Вашингтон във войната му срещу Венецуела.

Два дни по-късно „Ню Йорк Таймс” пуска на заглавна страница заблуждаващ материал, който предвижда срив на венецуелската икономика и петролна индустрия („Парите от петрол намаляват, рафтовете по венецуелските магазини са празни”, 29 януари 2015 г.). Като тръби за липсите, статията пропуска да спомене задържането по складовете и продаването контрабандно от частните доставчици и бизнесмени на стотиците тонове храна и други всекидневни стоки. Целта е да се създаде недостиг, паника и недоволство към правителството, а също и да се оправдае рязкото покачване на цените. Същевременно американският вестник отбелязва едва едва и пренебрегва разнообразните въвеждани мерки от правителството за преодоляване на икономическите трудности.

Появяват се едновременно абсурдни сензационни и подвеждащи заглавия в множество други американски печатни и онлайн вестници, свързващи Венецуела с ядрени оръжия и план за бомбардиране на град Ню Йорк („Американски учен е в затвора заради опитите да помогне на Венецуела в изграждането на бомби”, NPR, 30 януари 2015). Заглавието насочва читателите към разбирането, че Венецуела е пряко свързана с терористичен план срещу САЩ, а същевременно в самия текст ясно пише, че венецуелци не са замесени в това. Цялата игра на думи е примамка на ЦРУ, чиито агенти се правят на венецуелски служители за да хванат един недоволен ядрен физик, който някога е работил в Лос Аламос (САЩ). Венецуелска връзка в случая не съществува.

     Същият ден говорителката на Държавния департамент Дженифър Псаки осъжда предполагаемо „криминализиране на политически дисидент” във Венецуела. Това тя прави при въпрос на журналист за избягалия венецуелски генерал Антонио Риверо, който пристига в Ню Йорк, за да моли за помощ работния комитет на ООН за неправомерните задържания. Риверо бяга от заповед за арест във Венецуела след участието му в насилническите антиправителствени протести от февруари 2014 година, довели до смъртта на повече от 40 души – основно привърженици на управляващите и служители по сигурността. Появата му в САЩ съвпада с тази на Салазар и свидетелства за съгласувани усилия за отслабване на въоръжените сили на Венецуела. Това се цели чрез привличане на общественото внимание към двамата високопоставени военни служители, преди верни на Чавес, а сега обърнали се срещу своето правителство и активно търсещи чужда намеса срещу своята страна.

Примерите са само епизод от едно нарастващо, системно отрицание и изопачаване при отразяването на венецуелските процеси в американските медии, които рисуват силно сгъстена мрачна картина на сегашното състояние на страната и характеризират правителството й като некомпетентно, диктаторско и криминално. Такъв тип съгласувана медийна кампания срещу Венецуела не е новост – медиите постоянно обрисуваха бившия венецуелски президент Уго Чавес, който четири пъти беше избиран като ръководител с огромно мнозинство, като тираничен диктатор, унищожаващ страната си. Но в случая тази кампания открито и рязко се засилва, придобива обезпокоителни мащаби.

Самият „Ню Йорк Таймс” има срамно минало, що се отнася до Венецуела. Редакционната му колегия много щастливо ръкопляска на жестокия преврат от април 2002 година за свалянето на президента Чавес, в резултат на който бяха убити повече от 100 венецуелци. Когато два дни по-късно Чавес, благодарение на милионите си привърженици и вярна армия, се завърна на власт, „Таймс” не се отказа от предишната си грубост, а вместо това нагло помоли Чавес да „поеме отговорност”, като го обвини, че сам си е скалъпил преврата. Фактът, че сега същият голям вестник е започнал постоянна и пряка кампания срещу венецуелското правителство с едностранни, изопачени и неприкрито агресивни статии (редакторски, дописки, мнения и новини), разкрива намерението на САЩ да сменят управлението. Това действие се изпълнява на бързи обороти.

Моментът на пристигането на Леамси Салазар във Вашингтон и предполагаемата му роля на сътрудник на DEA, осветляването на личността му пред обществеността не е случайност. Този февруари се отбелязва една година от антиправителствените протести, които пробваха да доведат до насилствената оставка на Мадуро и опозиционните групи искат да извлекат ползи от годишнината, за да въобновят протестите. Опозиционните лидери на протестите Леополдо Лопес и Мария Корина Мачадо са показани от „Ню Йорк Таймс” и други „авторитетни” издания като „борци за свобода”, „истински демократи”, а по настоящем Мачадо се определя от „Таймс” като „носителка на голяма промяна”. В полза на Лопес пък се намеси дори президентът Обама. По време на своя реч миналия септември в ООН Обама призова той да бъде освободен от затвора, където същият беше задържан по дело за ролята си в насилническите метежи. Тези вливащи се в хор гласове охотно подминават включването и ръководната роля на Лопес и Мачадо в насилнически, недемократични и направо престъпни действия. И двамата са свързани с преврата срещу Чавес от 2002 година. И двамата получават незаконно чуждестранни пари за политически действия, насочени към събаряне на правителството, и двамата водеха смъртоностните протести срещу Мадуро от миналата година, като публично призоваваха за отстраняването му с всякакви незаконни средства.

Джо Байдън

  Използването на фигури като Салазар, който е известен на всички като един от близките охранители на Чавес, като сила за дискеридиране и атака на правителството и неговите ръководители е стара разузнавателна тактика, при това много ефективна. Да се инфилтрира, вербува и неутрализира врага отвътре или чрез един от членовете му – това създава болезнено и шокиращо предателство, което сее недоверие и уплаха в редиците. Независимо че няма доказателства в подкрепа на скандалните обвинения на Салазар към Диосдадо Кабело, водещите заглавия правят от това сенцационна история и подхранват общественото мнение срещу Венецуела. Недоказаните обвинения на Салазар целят също така да неутрализират един от най-важните политици във Венецуела с намерението да се създадат нови вътрешни деления, интриги и недоверие сред боливарските социалисти.

Най-ефективните тактики на ЦРУ, използвани срещу „Черните пантери” и други радикални движения за промяна в САЩ, са инфилтрацията, насилието и психологическата война. Чрез внедряване на агенти в тези организации или привличането на техни дейци, които се ползват с доверие и достъп до ръководството, на ЦРУ се удава да унищожи тези движения отвътре, пречупвайки ги психологически и неутрализирайки ги политически. Тези тайни тактики и стратегии са богато документирани и описани от ЦРУ и други официални американски правителствени източници, които излязоха наяве чрез Закона за свобода до информацията (FOIA). Публикувани са през 1990 година в прекрасната книга на Уард Чърчил и Джим Вандер Уол: „Агентите на репресиите: Тайните войни на ЦРУ срещу „Черните пантери” и американското индианско движение” (издателство South End Press).

 Венецуела страда от рязкото и значителното понижение на цените на петрола. Икономиката на страната е зависима от петрола и се свива сериозно, а правителството взима мерки да реорганизира бюджета и да осигури достъпа до основните услуги и храни. Въпреки това хората изпитват известни трудности. Независимо от мрачните картини на „Ню Йорк Таймс” венецуелците не гладуват, не са без дом и не страдат от масова безработица, както държави като Гърция и Испания, които изпитаха на гърба си политиката на ограничителните мерки [наложени им от МВФ, Световната банка и ЕС, бел.прев.]. Въпреки някои липси – част от тях причинени от валутния контрол, други от съзнателното запасяване, а трети от саботажи и контрабанда, 95% от венецуелците ядат три пъти на ден. Броят на ситите е нарастнал два пъти спрямо 1990 година. Безработицата е под 6%, а държавата субсидира изграждането на нови жилища.

Несъмнено обаче, хвърлянето на венецуелската икономика в криза е нарастваща и засилваща се стратегия, която служи на чуждите интереси и венецуелските им партньори от опозицията. Тя е много ефективна. С продължаване на липсите и затруднения достъп до долари настъпва хаос и паника. От социалното недоволство ползи извличат американските агенции (фондации) и антиправителствените сили във Венецуела, които се борят за смяна на властта. Много подобна стратегия беше ползвана в Чили за премахването на президента-социалист Салвадор Алиенде. Първо беше унищожена икономиката, расте социалното недоволство, а после за да махнат Алиенде се включиха военните, които получаваха подкрепа във всеки свой ход от САЩ. И да не забравим резултатите: жестоката диктатура оглавявана от генерал Аугусто Пиночет измъчваше, избиваше, отвличаше и превърна десетки хиляди хора в политически изгнаници. Това не е модел, който трябва да допуснем отново.

Тази година президентът Обама одобри чрез специален фонд на Държавния департамент 5 милиона долара за антиправителствените групи във Венецуела. Отделно, финансираната от Конгреса Национална фондация за демокрация ще раздаде на опозиционните венецуелски групи над 1,2 милиона долара за подпомагане усилията за подкопаването на правителството на Мадуро. Няма съмнение, че много други милиони се изсипват за смяна на властта във Венецуела по други канали, които не подлежат на никаква обществена проверка.

Президентът Мадуро призна тези протичащи в момента атаки срещу правителството и направо прикани президента Обама да спре с усилията за навреждане на Венецуела. Понастоящем всички 33 държави-членки на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC) официално изразиха подкрепата си за Мадуро и осъдиха продължаващата намеса на САЩ във Венецуела. Латинска Америка най-после отхвърля всякакви опити за подкопаването на демокрацията в района и няма да подкрепи още един преврат, инспириран от САЩ. Време е Вашингтон да се вслуша в гласа на Западното полукълбо и да спре да използва същите стари мръсни тактики срещу своите съседи.

Ева Голингер е автор на книгата „Кодът на Чавес” („The Chavez Code”).

Източник http://venezuelanalysis.com/analysis/11179

ВНИМАНИЕ!! САЩ искат да разпалят огромна война в цяла Източна Европа

Цяла банда американски военни, дипломати и политици разработват план за разпалването на войната в Украйна и превръщането й в огромен конфликт в Източна Европа. Това стана ясно от изтекъл доклад и информация за готвено доставяне на американско оръжие на Киев, който „Ню Йорк Таймс” публикува. Американският кошмар се ражда от успешното настъпление на опълченците в началото на 2015 година, който вещае провал за инсталираното неолиберално-фашистко украинското правителство. Става ясно, че САЩ са готови да предизвикат намесата на Русия в един все по-задълбочаващ се конфликт. Препечатваме целия текст, който българските медии предадоха със сериозни съкращения – даже от този официален източник се вижда жестокото лице на американския империализъм, непризнаващ граници в създаването на агресии и подтискане на чуждите народи. В типичния си стил политиците на Вашингтон не признават правото на източноукраинския народ да не се подчини на незаконната власт в Киев (дошла на власт именно с американска помощ, вкл. 5 млрд долара за фондации и фашистки банди от 2004 г. насам), да се отдели и живее в мир. Вместо това се стоварва цялата вина върху Русия, чиито сънародници ежедневно биват убивани от снаряди, бял фосфор и мини на укранската армия, неща, които медиите, включително и българските, позорно прикриват и омаловажават. Както е известно, към момента единствено Русия оказва значителна хуманитарна помощ на бедстващото население в Донбас и приема бежанци както от местата на бойни действия, така и от официална Украйна, чиито младежи бягат от мобилизацията на фашиста Порошенко. За същата армия на Украйна САЩ се готвят да предоставят 3 млрд долара (!) за очевидно значително количество нападателни ракети, бронирани хамъри, нови радари и т.н. и се надяват НАТО в лицето на Великобритания и Канада плюс източноевропейските васали Полша и прибалтийските държави да ги последват в осъществяването на доставки за Порошенко. Със сигурност в американските планове влиза и България – за доставки, за изграждане на бази и за цялостното й вкарване в конфликта.

Подпалваната от САЩ и НАТО война е на път да погълне цяла Източна Европа, на път е да въвлече България в жесток конфликт, изгоден единствено на американския империализъм и Запада, на техните български слуги. Ние, младите хора на България заедно с целият честен български народ трябва да спрем използването и участието на нашата родина за интересите на НАТО и богатите западни корпорации.

НЕ на чуждите бази, НЕ на американско-натовската война, долу фашисткото украинско правителство. НА БОРБА СРЕЩУ АГРЕСОРИТЕ!

Ето пълната статия на „Ню Йорк Таймс” (с допълнения в скобите):

Официални служители твърдят: САЩ обмислят да доставят на Украйна оръжия

Майкъл Гордън и Ерик Шмит, 1 февруари 2015 г.

ВАШИНГТОН – С напредването на атаките на поддържаните от Русия сепаратисти в Украйна, военният командващ на НАТО ген. Филип Брийдлав сега подкрепя доставянето на отбранителни оръжия и оборудване на обсадените киевски сили. Днес служебни американски лица казват, че тази позиция изглежда си пробива път и сред редица чиновници от администрацията и армията.

Президентът Обама не е взимал решения за доставянето на подобна помощ от смъртоносни оръжия досега. Но след серията от бойни отстъпления, които претърпяха украинските сили през последните седмици, администрацията на Обама гледа по нов начин на въпроса за военна помощ.

Според запознати, държавният секретар Джон Кери, който планира да посети Киев този четвъртък (5 февруари) е готов за нови обсъждания за доставката на смъртоностна помощ, същото важи и за генерал Мартин Демпси – командващият Обединените началник-щабове. Скоро напускащият длъжността си военен министър Чък Хегел подкрепя изпращането на отбранителни оръжия за украинската армия.

Чиновници казват, че през последните месеци съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс е била против осигуряването на смъртоностна помощ. Обаче отблизо запознат с нейните схващания твърди, че Райс сега е готова да преразгледа отношението си.

Белият дом се опасява, че осигуряването на отбранителни оръжия могат да накарат президента на Русия Владимир Путин да рискува, затова към момента американската помощ е ограничена до „несмъртоностни” предмети. Те включват бронежилетки, очила за нощно виждане, комплект инструменти за първа помощ и инженерно оборудване.

Темата за американските отбранителни оръжия отново се обсъжда, след като икономическите санкции срещу Русия се провалиха като мярка, която да разубеди Русия от изпращането на нейно тежко въоръжение и военни в Източна Украйна. (самата укранска власт и министърът на отбраната признаха, че в Източна Украйна няма руски военни, обаче явно за САЩ тази лъжа е дотолкова нужно оправдание за намесата, че те няма „да повярват” и на собствените си марионетки!!- б. п.)

Говорителят на Съвета за национална сигурност Бернадет Мийн каза: „Въпреки че нашият фокус остава намирането на решение по дипломатически път, ние винаги разглеждаме и други методи, които ще разширят възможностите за договаряне на решение по кризата”.

Очаква се този понеделник осем бивши високопоставени американски служители да излязат с независим доклад, който ще разпали по-широк дебат по политиката за Украйна. В доклада ще се настоява САЩ да изпрати отбранителна техника на Украйна на стойност 3 милиарда долара, включваща противотанкови ракети, разузнавателни безпилотни самолети (дронове), бронирани хамъри и радари, определящи местонахождението на вражеските ракетни и артилерийски остановки.

В изготвянето на доклада участва бившата високопоставена служителка на Пентагона Мишел Флорной, която е фаворит за военен министър на кандидатката за президент Хилари Клинтън [съпругата на бившият президент-демократ Уилям Клинтън]. Други автори на предложението са: пенсионираният адмирал и бивш военен командир на НАТО Джеймс Ставридис и Иво Далдер – американският посланик в НАТО от първия мандат на Обама.

„Западът смята да усили възпирането в Украйна при всяко подновяване на главните нападения на опълчението. Това се планира да стане чрез покачване на рисковете и цената за Русия” (директна готовност за огромна война!!) , се казва в доклада. И допълва: „Това изисква доставянето на пряка военна помощ – в много по-големи количества от сега, включително на смъртоносни отбранителни оръжия”.

В своето „Обръщение до нацията” през януари Обама отбеляза, че въведените от САЩ и съюзниците санкции са ранили руската икономика.

Но американските власти признават, че Русия многократно е нарушила споразумението, постигнато в Минск миналия септември (Украйна обаче не го е нарушила – изстрелваните от нея снаряди по мирното население за САЩ сигурно са част от примирието!!- б. п. ). То призоваваше за незабавно примирие в Украйна, отстраняването на чуждите сили и установяване на договорки за осигуряване на следене и зачитане на украинско-руската граница.

През последните седмици Русия доставя по море голямо количество тежко въоръжение в подкрепа на офанзивата на сепаратистите в Източна Украйна. Според западни служители, това включва танкове Т-80 и Т-72, залпови ракетни системи, артилерия и бронетранспортьори (обаче доказателства за това явно няма, защото ако имаше – Вашингтон щеше вече да е проглушил света?!- б.п.).

Някои от тези оръжия са твърде сложни, за да бъдат използвани от набързо обучените сепаратисти, твърди западен представител. Така НАТО изчислява, че офанзивата на сепаратистите се подкрепя от около 1 000 руски военни и разузнавачи. Укранските власти настояват, че броят им е много по-голям. (Настояваха до онзи ден, когато признаха, че руските военни в Изт.Украйна са просто мираж!- б.п.)

С помощта на руснаците сепаратистите завзеха летището в Донецк и напират при селището Дебалцево, което е разположено недалеч от важен ж.п-възел.

От НАТО заявяват, че през последните месеци сепаратистите са превзели нови територии, възлизащи на 500 квадратни километра. По преценка на високопоставени западни представители цел на Кремъл е да замени Минското споразумение с документ, който ще е по-благоприятен за интересите на Москва и ще предостави на сепаратистите икономически по-жизненоспособен анклав.

Дебатите на администрацията се изтъкват от серия високопоставени служители на Пентагона, администрацията и западни политици и понеже говорят за информация от закрити обсъждания, разкритията им са анонимни.

Говорител на генерал Брийдлав отказа да коментира становището му относно доставката на отбранителни оръжия, а темата се държи затворена от официалните служители на САЩ в скрити и поверителни обсъждания.

Говорителят на флота капитан Грегори Хикс каза: „Генерал Брийдлав многократно е заявявал своята подкрепа за намиране на дипломатическо решение, а също и взимане на практически мерки за подкрепа на правителството на Украйна в борбата му срещу поддържаните от Русия сепаратисти”. В същото време източник от Пентагона, запознат с разбиранията на генерал Дъмпси и адмирал Джеймс Уинефелд, заместник-председателят на Обединения щаб на началник-щабовете, разкрива, че според тях темата за отбранителните оръжия трябва да се върне за преразглеждане.

„Един всестранен подход е оправдан и ние се съгласихме, че отбранителната техника и оръжия са част от това обсъждане”, заяви лице от Пентагона.

За Путин, който отрича на руски войски да им е заповядано да се бият в Украйна, руските загуби остават много чувствителна и деликатна тема.

Докладът на г-жа Флорнои и другите лица настоява, че САЩ и съюзниците им трябва извлекат изгоди от този факт, като разубеждават руснаците и сепаратистите от разширяване на офанзивата им.

Както изтъкна Флорнои в интервю: „Един от най-добрите начини за предотвратяване на руска помощ за бунтовниците, които взимат нови и нови земи и увеличават сблъсъците, е да се увеличи цената, която Русия и нейните заместители ще трябва да понесат”.

Докладът отбелязва, че сегашният запас в украинската армия на противотанкови ракети е отпреди поне две десетилетия и повечето от тях са негодни за употреба. Ето защо се препоръчва САЩ да доставят на украинската армия леки противотанкови ракети, сред които могат да се включат и противотанковите ракети FGM 148 Джавелин.

„Най-важното е”, добавя Флорнои, „да дадем на украинците средства за спиране на бронетанковите нападения на руснаците и подкрепяните от тях сили, като ги застрашим още в придвижването им”.

Администрацията на Обама вече осигури радари, които локализират вражеските минохвъргачки. Сега в доклада се настоява САЩ да дадат и радари, които могат да установят местонахождението на дългобойните ракети и артилерийски огън. Това е важно, защото според докладчиците, 70% от украинските военни загуби са дело на вражески ракетен и артилерийски обстрел.

Украйна се нуждае от разузнавателни безпилотни самолети, особено след като армията спря полетите над Източна Украйна, поради използваните от сепаратистите ракети „земя-въздух”, дадени им от Русия.

Пак в доклада се настоява САЩ да доставят военна комуникационна техника, която да е неуловима за руското разузнаване.

Ако САЩ вземат инициативата в доставянето на отбранителни оръжия, могат да се включат още Полша, балтийските държави, Канада и Великобритания.

Докладът е съставен съвместно от: Атлантическия съвет, института „Брукингс” и Чикагския съвет за външни работи. Други участващи високопоставени чиновници са: Строул Талбот, бивш заместник-държавен секретар от кабинета на Клинтън; Чарлз Уалд, пенсиониран генерал от ВВС и бивш заместник-командир американското Европейско командване; бившият служител на Пентагона Ян Лодал; и двама бивши американски посланици в Украйна – Джон Хербст и Стивън Пифър.

ИЗТОЧНИК

Критика на либералния антифашизъм

ЛГБТ-активистите са продукт на дясното и на либералния антифашизъм като цяло. Неорганизираното антифашистко движение бива изиграно, когато излезе от "подземната" борба на политическата сцена, където всеки счита за свой дълг да се самоопределя като "антифашист".

Един пример за това е една акция на "леви" ЛГБТ-активисти в щаб на Навални. Един от участниците в тази акция с псевдоним Сер Фиолетов се придържа и разпространява идеята на антифашизма сред угнетените слоеве на обществото. Според него, Антифа трябва да защитава гей-клубове, местата където живеят имигранти-работници и други места, където пребивават хора, изложени на дискриминация.

Сер Фиолетов

В България ЛГБТ маршовете са съпроводени със силна антикомунистическа реторика. Обикновено гей шествията започват от паметника на Съветската армия. Което, според организаторите било символичен протест против "тоталитаризма".

Станало е традиция у нас на ЛГБТ шествията да присъстват чужди посланици, като най-активни се проявяват американските. Освен това на тези прояви редовно идват и холандският, британският и др Западни делегати. ЛГБТ не крият и своите спонсори, най-последователен от които е фондация "Америка за България". По този начин те се превръщат в пионка на американския империализъм.

Американската посланичка у нас на ЛГБТ митинг в София

Анархистите, комунистите са активно ангажирани в антифашисткото движение, така че за тях е крайно необходимо да преразгледат целите и методите на своя антифашизъм. Нашата борба се различава от антифашизма на либералите и на тези "леви", които чрез медиите се опитват да се борят с национализма. Ние стоим на класови позиции и от тази гледна точка ще критикуваме тази недалновидна концепция.

Либералите и близките към тях леви смятат, че дейността на антифашистите трябва да бъде направлявана от хората, които са подложени на дискриминация. Те представят антифашизма като борба на малцинството срещу болшинството, което не признава равните права на малцинството. Техните цели са да се изкоренят предразсъдъците в обществото и всички да имат равни права.

Но социалните революционери не могат да приемат, разбира се, че крайната цел е избавлението от “предразсъдъците”. Нашата цел е освобождението на народа и установяването на реално социално равенство. Идеята на либералния реформаторски антифашизъм е лоша по три причини:

1) Той не е насочен към разрешаване на социалните проблеми, които пораждат неравенство. Този антифашизъм поражда конфликти, които произхождат от това неравенство, и подкрепя самото неравенство. Най-отчетлив пример се вижда при имигрантите. Вместо да се разобличи причината за масовата трудова имиграция, която води безмилостна експлоатация на имигрантите, както и много етнически конфликти, вместо да се борят с капитала, който води милиони работници в по-богатите страни, либералите предлагат просто имигрантите да се защитават от националистите. В резултат на това, капиталистите продължават да се обогатяват за сметка на имигрантите, а насилственото стълкновение на различни култури продължава да провокира конфликти. Основният проблем, който е в основата на всички останали, остава непокътнат.

2) Фактът, че някой човек, който се отнасят към определена социална група, обект на дискриминация, не означава, че заради неговите лични качества и позиция в обществото той може да бъде наш съюзник. Например, много кавказки имигранти, които се отнасят към социалните върхове, имат връзки с властта в Северен Кавказ и са долюбвани от Москва, не са обичани от обществото, защото техните семейства са ангажирани с бизнес и експлоатират работници. Защитата на подобни хора от “нетолерантно” отношение от местните жители е неприемлива. За социалните революционери позицията на човек винаги е била по-важна от националността, сексуалната ориентация и прочие фактори, които са възложени при раждането. Дискриминацията по отношение на всяка колективна категория не може да бъде повод за положително отношение към всички. Когато подкрепяме някого, трябва да разгледаме всеки случай поотделно.

3) Последният пункт изхожда от първия: борбата за равенство в сегашния строй е безсмислена, тя ще донесе само илюзията за равни права, но в действителност, икономическото и социалното положение на потиснатите групи няма да се подобри. Състоянието на обществото може да се подобри само чрез социална борба, която има за цел да промени радикално цялата социална и икономическа система. Тя трябва да освободи не само най-потиснатите малцинства, но и всички хора, недоволни от социалната несправедливост. И вече при унищожаването на такива фактори като експлоатация, държавна пропаганда и строга йерархия, можем да решим другите социални конфликти.

Нашата борба е борба на угнетените срещу угнетителите, а не на малцинството срещу болшинството. Нашата цел е да преодолеем социалното неравенство, а не да подобряваме положението на определени социални групи. Ето защо за нас антифашистката борба не е самоцел, за нас тя е самоотбрана при необходимост.

Защо хората от крайната левица са настроени толкова много срещу Израел?

Израел е колониална държава. Тя е създадена от европейския еврейски въоръжен колониализъм (ционисти) в края на 40-те години, когато антиколониалистката борба е във възход. Идеята за създаване на държава е срещу антиколониалната тенденция, която по това време се подкрепя от европейската левица.

Има един интересен факт. По това време не всички леви осъждат Израел въпреки геноцида над палестинските араби ("Накба"), които са били убивани или депортирани от Палестина (около 5000 са убити, а около 80000 са депортирани) от ционистите. По това време Израел се управлява от социалдемократите и около 10% от евреите живеят в кибуци (комуни), докато арабите са управлявани от консервативни религиозни лидери.

Ситуацията се променя драматично в периода 50-70-те години. Първо, вниманието на левицата е привлечено към трагедията на палестинските бежанци. Постепенно се формира силно палестинско национално освободително движение, част от което изповядва леви възгледи. В същото време просъветската част от левицата се влияе от позицията на СССР, който влиза в контакт с арабските страни, където светските националисти, ориентирани към СССР, започват да идват на власт.

Основното събитие, което променя отношението на левицата към Израел, са атаките на тази страна по време на Шестдневната война през 1967 г. Израелските атаки срещу арабските съседи и окупацията на арабски територии съвпада с възхода на лявото движение на Запад и с американската агресия във Виетнам. В очите на левицата Израел и САЩ вече са на едно ниво, особено след Шестдневната война, когато Израел става най-надеждният съюзник на САЩ от Близкия изток. Оттогава насам мнозинството леви възприемат антиизраелска позиция.

Важна роля в промяната на отношението на левицата към Израел изиграват израелски активисти от малката радикална антиционистка група Мацпен. Те са напълно наясно с израелската ежедневна реалност като расизма (не само към арабите, но и към евреите - имигранти от Северна Африка и арабския свят, които са се превърнали във втора класа граждани в Израел), преследването на дисиденти, насилствените действия. Активистите от Мацпен правят всичко възможно, за да покажат тези факти на европейската левица.

В момента Израел е държава на апартейда, където отделните етнически групи живеят отделно и преобладаващата част от неевреите е лишена от всякакви политически, граждански и социални права. Това се обяснява с факта, че Израел продължава да окупира Западния бряг на река Йордан, който е дом на три милиона палестинци. Палестинските араби са редовно подлагани на насилие от страна на израелската армия; те не могат да се движат свободно по пътищата. Техните земи и водни източници са отчуждени в полза на израелските колониални селища. Броят на тези населени места постоянно нараства. Израел наподобява Южна Африка по времето на апартейда, друга държава, създадена от колониални европейски заселници. Проблемът с палестинските бежанци все още е на дневен ред. Пет милиона бежанци и техните наследници не могат да се завърнат у дома.

Израел извършва мащабна кампания на приватизация. Политиката на създаване на колониални селища в окупираните територии е тясно свързана с тази на неолибералната тенденция. Жилищата в окупираните територии са сравнително евтини за евреите, докато тези в центъра на страната са значително по-скъпи.

В наши дни сред левицата има и хора, които подкрепят Израел. Това са така наречените Anti-Deutsche ("Антинемци"), германски леви поддръжници на ционизма. Тяхната гледна точка е, че каквото и да прави Израел, той не може да бъде обвиняван, защото е еврейска държава, а германците винаги трябва да се чувстват виновни за евреите. (Авторът на статията не споделя тази "антинемска" идея.)

Битката за историята

В последните дни се разразява медийна полемика, във връзка със съдържанието на учебниците за учениците 1-4 клас. Във Варна родители заплашват, че ще спират децата си от училище, ако не се промени учебното съдържание на помагалата. „От години образователното министерство възпитава бъдещи емигранти” – жалва се разтревожен баща от ефира на bTV. Основните обвинения на родителите са, че учебниците учат децата на космополитизъм, вместо на родолюбие и представят неясно въпроса за турското робство.

От телевизионния екран като върл защитник на учебното съдържание от този род се изявява проф. Пламен Цветков – отявлен антикомунист, русофоб и антибългарин. Проф. Цветков е преподавател в сороския университет на България – НБУ. От години се изявява по медиите, като набляга на основните теми, които са му предписали господарите: да говори против комунизма и СССР. В това се изразява „научната” му дейност. Та Пламен Цветков, като защитник на учебниците, в които се преподава история на ЕС на четвъртокласници, твърди, че прекалено много се шумяло около въпроса за турското робство, за да се избегнел по-важния, според него, въпрос – за "престъпленията" на комунизма.

Проф. Пламен Цветков

Ние не можем да не вземем отношение в тази дискусия. В епохата на глобализацията империализмът се стреми да унищожи националната култура и самобитност. За него националната идентичност е пречка по пътя на пълното господство на транснационалния капитал. Затова той се опитва да налага „наднационална” култура и идентичност. Налага се крайният индивидуализъм, като контрапункт на традициите и историята. По този начин, разделени, нямащи общи връзки по между си, престанали да бъдат вече един народ, хората са по-лесно управляеми от империализма.

От години васалните управници на нашата страна, верни поданици на господарите си от САЩ, умишлено омаловажават националното достойнство на българите. Постоянно вървят агитации, за това как ние сме „некачествени” хора и някой трябва да ни „оправи”. Усилено се обяснява, че българите били „овчи народ”, „мързеливи” хора, които „за нищо не стават”. С пълна сила това важи и за образователното министерство. Английският език в училищата се налага като едва ли не по-важен от българския. Върви усилено  „развенчаване” на българските национални герои – Ботев бил пияница, Левски – убиец на деца, Георги Димитров – женкар и развратник. Под маската на „да се гледа обективно историята” целенасочено се унищожават историческите достойнства на нашия народ. Целта на това упражнение е да се атомизират хората, да се унищожи българската идентичност и нашата страна да се превърне в територия, безпроблемно господствана от империализма.

Историческата памет, заедно с езика, общата територия, общата култура и съзнанието за общност са основните белези, по които може да се определи един народ за такъв. Ние, българите, усилено сме тласкани към този момент, в който няма да можем да отговаряме на това определение. Към този етап сме тласкани от империализма на САЩ, който вижда в националната самобитност на народите по света пречка, към изпълнението на своята цел – световно господство.

Трябва да отбележим, че вследствие на гореспоменатите фактори, у нас се формират някои псевдолеви движения. Те приемат за своя идеология национал-нихилизма и мултикултурализма. Така те, под маската на „антирасизма”, стават проводници на антинародните процеси на глобализация. От друга страна се появяват и фашизоидни, национал-шовинистични групи, които, претендирайки да са „защитници на българщината” всъщност разединяват нашия народ, насаждат омраза и страх между хората и също служат на империализма. Те развиват реакционните теории, че някои нации „превъзхождат” другите, следователно имат право да господстват над тях. На тези две тенденции ние трябва да противопоставим пролетарския интернационализъм, като единствено оръжие на народите в борбата за мир и социализъм.

Вярваме, че само обединен нашият народ може да излезе от националното потисничество, в което е поставен понастоящем. За това ние трябва с всички сили да се борим, за да запазим тези неща, които ни правят народ – нашия език, нашето колективно самосъзнание и нашата история. Трябва да водим най-решителна борба против агентите на империализма, които учат децата ни на мултикултурализъм, космополитизъм, безродничество и преклонение към Западната култура. Ще завършим с думите на безсмъртния вожд на работническата класа Георги Димитров:

„Действително българският народ е малък, но той е велик в своята желязна воля, велик в своята непоколебима духовна мощ, велик в своята вяра в правдата и справедливостта, велик в своите огромни таланти и дарования, които крие по градове и села.”(„Ръка за ръка, напред и все напред, въпреки всичко”, Г. Димитров – Съчинения т. 13)

НАТО, ЕС и МВФ - всичко да се измете!

На 11 ноември 2014 г. от 12 часа се проведе митинг пред посолството на САЩ в София. Въпреки неудобния час и работния ден на проявата присъстваха около 200 души. Протестът беше насочен срещу агресивната империалистическа външна политика на Съединените щати и заробването на България от подчинените на Вашингтон международни организации.

Участниците в митинга скандираха "НАТО, ЕС и МВФ - всичко да се измете!", "Вън Америка от България!", "НАТО - фашисти, световни терористи". Вяха се знамена на Донецката и Луганската народни републики. Освен това се забелязваха флаговете на  Сирия, Куба, Китай, Русия, Венецуела, Иран, Бразилия и други държави, съпротивляващи се срещу империализма.

Мобилизирани бяха огромни части на полицията. Няколко коли на жандармерията обикаляха час преди протеста в района около посолството. Това показва страха на агресорите от САЩ от народния гняв.

След реставрацията на капитализма през 1989 г. България практически се превърна в полуколония и суровинен придатък на Западния едър капитал, чиято политическа организация и главен център е държавата Съединени Американски щати. Това доведе до рязко понижаване на стандарта на живот на българите и отнемане на социални придобивки като безплатно образование и безплатно здравеопазване. Ключови предприятия бяха разпродадени за стотинки на чужденци и чуждопоклонници. България загуби своята политическа независимост и се оказа на пълно разположение на произвола на империализма. Всички български управляващи в последните 25 години са жалки слуги на своите Западни господари. Те предават националния интерес на страната в полза на едрия чуждестранен капитал. Те позволиха на територията на България да се разположат множество американски военни бази с огромно въоръжение и многобройни бойни единици в тях.

Това изкара хората за пореден път на протест пред главната сграда, в която се взимат всички важни решения за политиката на България - посолството на САЩ. Убедени сме, че това далеч няма да е последната демонстрация пред тази така важна и така сериозно охранявана сграда.

Въпреки, голямата важност и сериозната посещаемост на събитието, българските буржоазни медии не го отразиха. Имаше само камери на 2-3 малки телевизии и хора с любителски записващи устройства. Това не може да не контрастира със събитията от преди 1 година. Тогава шепа реститути и платени агенти на чужди държави правеха редовни кичозни демонстрации от по 20-30 човека с вувузели и "арт пърформанси" за "морал в политиката". Всички медии тогава ги обсипваха с внимание. Въпреки маргиналноста на техните прояви, всеки ден в новините имаше живи включвания и информации за тях. Това доказва, че нашите медии са слуги и основен проводник на империализма.

Въпреки платените лакеи на САЩ тепърва у нас ще се разгръща борбата срещу американските окупатори. Прояви като митинга от 11-ти са светла искра в тъмното блато на колониалното робство. Само в съпротивата срещу мизерията и нищетата, породени от системата, в която живеем, в борбата за национален суверенитет и социална справедливост е спасението на нашия народ.