Митинг в подкрепа на Ислямска държава в София

Демонстрация в подкрепа на т.нар. "умерена опозиция" ("умерени" джихадисти) в Сирия и на фашистите в Украйна се проведе пред руското посолство в София. Протестиращите любители на американския империализъм издигнаха искане Русия да спре атаките си срещу Ислямска държава. Според тях Русия е "агресор", а Ислямска държава е "жертва" на "руската агресия". Ясно се открояваше символиката на Сирийската "свободна" армия - терористична организация, която от 5 години безчинства в Сирия и е причина за смъртта на хиляди невинни. Освен това, украинските знамена на митинга ясно символизираха подкрепа за фашистката хунта, взела властта в Киев преди 2 години.

За разлика от много по-големите демонстрации срещу империализма на САЩ, където медии почти няма, този нищожно малък протест е бил отразен от всички големи телевизии. "Благодария на БТВ, ТВ Европа, BIT и БНТ, че ни отразиха", пишат организаторите. 


Искаме да попитаме Столичната община: Докога ислямистко-фашистки демонстрации ще се провеждат в столицата на България?

Готвят ли ни нова "Катуница"?

Преди няколко седмици НОВА телевизия разпространи видео, на което се виждат деца от цигански произход, които скандират "българите на кайма". Участниците във видеото са на видима възраст между 7 и 10 години. 

В какъв исторически момент се появяват тези кадри?

В страната ни с пълна сила се извършва нова вълна от неолиберални реформи. Нарастването на цените и влошаването на качеството на живот създават обективни предпоставки за съпротива срещу системата. От 11 седмици всяка неделя се провеждат протести против членството на България в НАТО и против война срещу Русия. Все повече градове се включват в тези неделни маршове.

Целта на разпространението на кадри, като тези с децата, скандиращи "българите на кайма", е да се отвлече вниманието от социалните проблеми и от борбата против членството на България в НАТО. Насаждането на етническа омраза обслужва интересите на едрата олигархия, която се старае всячески да отклони хората от борба за по-добър живот. Показването на такива кадри е провокация от страна на тази телевизия, известна още като "гербаджийска".

Събитията плашещо напомнят на случилото се през 2011 г. във връзка с убийството на двама младежи в пловдивското село Катуница. Тогава справедливият гняв на жителите на селото бе превърнат в неофашистки погром. Вместо да се подчертае социалния конфликт, като основен лозунг беше наложен "циганите на сапун, турците под ножа".

Протестите във връзка с убийствата на двете момчета в  с. Катуница

За 2 май 2015 г. е насрочен протест под надслов "Протест срещу циганските своеволия и бездействието на държавата". Такива прояви отслабват съпротивителните сили на българския народ срещу потисниците от САЩ, ЕС и НАТО. Те насочват гнева на хората не срещу истинските му врагове - империализма и неговите институции, а срещу етническите малцинства. Проблемът с циганското население у нас е особено чувствителен и умело е използван от политици и медии като отдушник на социалното напрежение. Само обединен българският народ е способен на национално и социално освобождение.

Турски революционери взеха за заложник прокурор

На 31 март бойци на Революционната народно-освободителна партия - фронт (DHKP-C) нахлуха в съдебната палата на Истанбул и взеха за заложник Мехмет Селим Кираз - прокурор по делото за смъртта на 15-годишния Беркин Елван. Искането на революционерите е разкриването на имената на полицаите, убили момчето. В крайна сметка полицията нахлува в сградата, а прокурорът е ранен и умира от раните си след няколко часа. Революционерите губят живота си в престрелка с полицията.

През 2013 г. 14-годишният Беркин Елван е застигнат от полицейски куршум, докато е излязъл да купи хляб. Изпада в кома, в която прекарва над 200 дни, след което умира. През време престоя си в кома той навършва 15 години. Беркин Елван се превръща в знаме на турските революционери. Образът му може да се види изрисуван на много стени в бедните работнически квартали на Истанбул. На него революционната музикална група Йорум посвещава песента "Беркин, стани", написана още, когато момчето е в кома.

Във връзка с революционната акция на Народния фронт в Истанбул така нареченият "Съюз на комунистите в България"(СКБ), коалиционен партньор на БСП, излезе с декларация, която "осъжда" отвличането на прокурора. В тази декларация революционерите са наречени "терористи", класовата борба, според тях, не включвала индивидуален терор. 

Ние остро се противопоставяме на позицията на СКБ. За нас това е контрареволюционна и антикомунистическа позиция. Неслучайно е използвана реториката на врага, който нарича революционерите "терористи". Тя би могла да бъде продиктувана само от две неща: или от СКБ съвсем нямат информация и не разбират какво се случва в Турция от години и или коалиционните партньори от БСП са им подшушнали да се направят на мирни и добри.

При всички положения това не може да бъде позиция на марксисти-ленинисти, каквито СКБ претендират да бъдат. Това е позиция на опортюнисти и ревизионисти на марксизма. Това е позиция, която поставя авторите си на позицията на фашистките палачи на Ердоган, убили 14-годишния Беркин Елван. 

Оставяме линк към позицията на медията "Гласът на народа" във връзка с изказването на СКБ. От 2012 г. тази медия се стреми да информира българските читатели за борбата на турския народ срещу фашизма.

Израелски леви активисти срещу проционистката левица

Отворено писмо до DIE LINKE

В писмото си долуподписаните изразяват опасения относно последните развития в дебатите по конфликта Израел/Палестина в лявата партия. Те искат партията да изрази ясна позиция срещу израелската окупация и да пледира за натиск върху държавата Израел, която не зачита основните човешки права на палестинците.

Уважаеми другари,

изпращаме ви това писмо като израелски граждани, които са активни в леви групи и организации в Израел/Палестина. Ние сме хора, които се занимават с теми като правата на човека, екология, мир, социална справедливост, правата на работниците, феминизъм. Застъпваме се в нашата страна за основна социална промяна, край на окупацията и създаване на общество, в което всички жители на страната да имат равни права.

Решихме да напишем това писмо, за да ви направим отчет и да обясним ситуацията в Израел/Палестина, тъй като някои водещи членове на вашата партия участваха в демонстрацията през януари 2009 г. в Берлин, която подкрепя продължаването на бомбандировките над ивицата Газа; засягаме групата BAK Shalom във вашата страна, която подкрепя всяко едно действие на израелската държава, както и военната и националистическа пропаганда на Израел; искаме да отбележим мълчанието на повечето водещи партийни членове в израелската политика относно окупацията. Всичко това ни кара да не мълчим повече, а да се намесим.

Проблемът е ясен. Ние не възнамеряваме да ви казваме как трябва да действате във вашата страна. Вие трябва да имате правото да се изразявате сами. Знаем, че политическият дискурс на Израел и Германия, по очевидни и важни причини, е чувствителна тема. Заради спомена от Холокост днес в Германия се предлага борба срещу антисемитизма, която е една от най-важните задачи на всяко еманципирано движение. Независимо от този факт е трудно за нас да разберем как може да се оправдае израелската политика в Германия като част от "уроците на немската история".

Що се отнася до Германия, то ние знаем важността на Германия като регионална сила в рамките на ЕС и извън него, и следователно влиянието на Германия в Близкия изток. Дипломатическите и военните действия на федералната република в региона и активната подкрепа на израелската политика са достатъчни, за да се види, че Германия е един от участниците, които са отговорни за престъпленията, извършени от израелското правителство. Израелските военни престъпления нарушават международното право. Поради тази причина смятаме, че германското правителство, подпомагайки това на Израел, е също съучастник в престъпленията.

Продължаващата окупация и лишаване от граждански права не са само в рамките на израелските отношения. Антидемократичното върховенство на Израел е насочено срещу три милиона палестинци, които нямат право да гласуват. Срещу тях се осъществяват военни престъпления в окупираните територии, а правата на човека са от голямо значение и са повод за загриженост. Европа също подпомага Израел и не е уместно да се каже, че само Израел има специална отговорност за конфликта и военната интервенция в Близкия изток. Израел получава икономическа, военна и политическа подкрепа от ЕС и особено от Германия - например, под формата на оръжейни продажби и инвестиции или това, че Израел е предпочитан от ЕС за търговски споразумения. Така не се насърчава мирният протест и се допринася за запазването на окупацията и репресиите над палестинското население. Подкрепя се военният процес, расизма и нетърпимостта сред обществото се засилва.

Необходимо е да се окаже от международната общност по силен натиск върху Израел. Силната страна никога няма да се откаже от насилието без ефективен натиск. Доказано е, че държавата Израел не клони към мирно споразумение и окупацията няма да спре, докато не се окаже натиск от чеждустранните граждански общества и правителства.

Окуражени сме от вашите последни изборни успехи и се надяваме, че нарастващата ви сила ще гарантира социална справедливост, граждански права, феминизъм и антирасизъм в Германия. Ние сме убедени, че лявата и солидарна политика трябва да сложи на дневен ред интернационализма и очакваме, че вашата група работи активно в тази област с леви, антирасистки и феминистки сили от други страни. Като част от този диалог ние представихме нашите позиции относно политиката на вашата партия във връзка с конфликта в Израел/Палестина.

Смятаме, че държавата Израел не трябва да бъде възнаградена заради окупацията, расисткото сепариране и военните престъпления. Международната политика, която помага на Израел, нарушавайки международните права, не е приемлива за налагането на справедлив мир в страната за всички жители. Някои конкретни изисквания, които бихме могли да дадем:

- Регулиране на целия износ на оръжия от Германия към Израел. Да не бъде оправдана търговията с оръжия. Германия търгува със страна, която системно нарушава международното право. Израел харчи милиарди евро за техника, като например закупуването на два военни кораба наскоро.

- Предотвратяване на търговското споразумение между Израел и ЕС. Германия и другите страни-членки на ЕС продължавата да засилват търговските споразумения с Израел. Европа смята, че това води до подобряване на отношенията на доверие между Израел и ЕС, но по този начин Израел продължава да нарушава човешките права.

- Пълна забрана на израелските продукти в ЕС, които са произведени изцяло или частично в окупираните територии (включително Източен Йерусалим).

- Насърчаване на съдебни производства срещу извършителите на военни престъпления в Израел/Палестина и изпълнение на препоръките от доклада Голдстоун.

- Подкрепа на организации и активисти в гражданското общество на Израел/Палестина и особено подкрепа към мирна масова съпротива срещу стената и селищата в окупираните територии.

Отделно от тези предложения, ние се надяваме, че вашата група ще търси успех в усилията си да започне дебат в Германия за значението на немската отговорност за случващото се в Близкия изток. Това трябва да е дебат от историческа и текуща гледна точка, насърчаващ политиката за мир между всички жители на региона, както и социална справедливост и права на човека. Бихме се радвали да участваме заедно с нашите палестински другари и партньори в дебатите на вашата група за случващото се в нашия регион. Ние се надяваме, че това писмо ще допринесе за ползотворен диалог между левицата в Германия и левицата в Израел/Палестина.

Солидарни поздрави,

Miriam Abed-ElDayyem, Gadi Algazi, Udi Aloni, Galit Altschuler, Hila Amit, Roey Angel, Asaf Angermann, Gabriel Ash, Reuven Avergil, Danna Bader, Roni Bande, Ronnie Barkan, Yossi Bartal, Ofra BenArtzi, Mor Ben Israel, Yoav Beirach Barak, Elaenor Cantor, Shai Carmeli Pollack, Alex Cohn, Adi Dagan, Silan Dallal, Yossi David, Daniel Dokarevich, Keren Dotan, Ronen Eidelman, Nimrod D. Evron, Eli Fabrikant, Tamar Freed, Michal Givoni, Tsilli Goldenberg, Anat Guthmann, Connie Hackbarth, Yuval Halperin, Iris Hefetz, Hanan Hever, Shir Hever, Chaya Hurwitz, Argo Inna, Hedva Isachar, Matan Israeli, Matan Kaminer, Reuven Kaminer, Adam Keller, Hava Keller, Yana Knopova, Peretz Kidron, Assaf Kintzer, Yael Lerer, Orly Lubin, Adi Maoz, Eilat Maoz, Naomi Mark, Anat Matar, Hagai Matar, Michaeli Maya Wind, Edu Medicks, Yosefa Mekayton, Rotem Mor, Susanne Moses, Avital Mozes, Naama Nagar, Ido Nahmias, Dorothy Naor, Regev Nathansohn, Ofer Neiman, Norah Orlow, Hava Oz, Einat Podjarni, Yael Politi, Israel Puterman, Hili Razinsky, Moshe Robas, Shadi Rohana, Yehoshua Rosin, Eddie Saar, Sergeiy Sandler, Gal Schkolnik, Ayala Shani, Shemi Shabat, Aviram Shamir, Tali Shapiro, Fadi Shbeta, Ehud Shem Tov, Mati Shemoelof, Yehuda Shenhav, Kobi Snitz, Gideon Spiro, Bilha Sündermann Golan, Roy Wagner, Michael Warschawski, Sharon Weill, Yossi Wolfson, Uri Yaakobi, Sergio Yahni, Kim Yuval, Michal Zak, Shimri Zameret, Mai Zeidani, Talilla Ziffer, Beate Zilvesmidt, Moshe Zuckermann

Приложения към писмото:

Някои примери на военна и националистическа пропаганда от страна на BAK Shalom

http://bak-shalom.de/index.php/2008/05/03/60-jahre-israel-ein-ganzer-monat-feierei/

Покана за подкрепа на мероприятие за Израел, организарно от BAK Shalom, на което участват Петра Пау и бившият израелски посланик Илан Мор

Участие на Клаус Ледерер в демонстрация в подкрепа на операцията "Лято олово"

Източник: http://wutbuerger.blogsport.de/2013/10/03/israels-linke-vs-antideutsche/

Декларация на Комитета за солидарност на Страната на баските към Донбас

От своето създаване през пролетта на 2014 г. Комитетът за солидарност на Страната на баските към Донбас работи непрекъснато за правото дело на Новорусия. Тази работа даде плодове и нашият Комитет консолидира своя проект.

Какво представлява нашият Комитет?

Този Комитет е преди всичко инструмент за подпомагане на работническото население на Новорусия. Целта на нашия Комитет е да предаде солидарност към работническото население на Новорусия по различни начини и да подкрепя неговата кауза. Нашата основна цел е да разбие информационната блокада и да представи реално нещата на населението на нашата страна: политическо разяснение и научен анализ на сложната ситуация в Новорусия и Украйна, и осъществяване на ефективна хуманитарна помощ в духа на интернационализма. Следователно, нашият Комитет е солидарна организация, а не платформа за спасяване на отделни личности или колективи.

Нашата ежедневна работа по отношение на Новорусия я показваме чрез достатъчно примери като осъществяваме редица различни акции, от улична пропаганда и агитация, до изпращане на солидарни бригади, които предоставят информация за въоръжения конфликт (всичко е на баски език), провеждане на публични конференции за Украйна и Новорусия, поместване на статии в пресата, изяви по радиото и телевизията и изпращане на материална помощ.

Ние не представляваме колектив, който се ограничава само до развяването на знамена. Ние сме колектив, който разширява своето влияние. В нашата ежедневна работа следваме определена линия.

Основното ни направление:

Непризнаване на държавния преврат: По наше мнение, истинската причина за конфликта е вкоренена в бурните протести на проевропейското, проимпериалистическо и ултрадясно движение на Евромайдана и неззаконият държавен преврат срещу демократично избраното правителство.

Защита на правото на самоопределение: На 14 март Крим реши да се присъедини към Русия, а на 25 май Донецк и Луганск обявиха своята независимост; събития като реакция на взимането на властта от крайнодесните в Киев. Нашият Комитет признава и зачита волята на тези хора. Ние констатираме, че една от причините за украинския конфликт е отсъствието на народно съгласие по отношение на тази държава, т.е. тя се появява без народна подкрепа, поради причината, че през март 1991 г. украинският народ гласува за Украйна в състава на СССР.

Антифашизъм: Комитетът отбелязва огромното влияние, което фашизмът натрупа в Украйна, където много ведомства на държавата (Министерство на отбраната и вътрешните работи) са под контрола на фашистите. Иконографията и фашистките легенди за колаборационисти през Втората световна война се превърнаха в официална идеология на сегашното правителство на Украйна. Спомняйки си за нацисткия геноцид над съветския народ по времето на Втората световна война, ние твърдим, че антифашизмът е важен фактор в съпротивата на трудещите се в Донбас.

Класова борба: Украйна се намира под гнета на олигархията от 1991 г. Проектът Новорусия е съпротивителна реакция срещу това състояние. Новорусия се обявява като съюз на народни републики и установява, че в този съюз няма място за паразитната олигархия и една от целите е да се възстанови достойнството на работниците и благосъстоянието на народа. Този Комитет признава тези ценности. Трябва да си спомним, че на референдума през 1991 г. Украйна каза “НЕ” на изчезването на Съветския съюз.

Антиимпериализъм: Смятаме, че една от причините за този конфликт е колонизаторският похот на държавите от Запада (САЩ и ЕС) по отношение на страните от Източна Европа. Тази тенденция ясно се проявява и по време на “опозиционната фаза на Евромайдана” и в загубата на независимост на настояща Украйна. Ние виждаме в движението Донбас програма за предоставяне на икономиката в ръцете на народа и държавата, а не в ръцете на олигарсите от западните държави.

Също така категорично отхвърляме теорията-позиция, съгласно която конфликтът в Донбас е “конфликт между две империи”. Империализмът, агресията и геноцидът от страна на САЩ и нейните съюзници, с основната сила на НАТО, не веднъж са показвали докъде могат да стигнат и на какво са способни (Югославия, Ирак, Афганистан, Сомалия, Судан, Либия, Сирия…). Тяхната хегемония е очевидна. Този империализъм е главният враг на световния мир и заплашва цялото човечество. Приравняването на държавите от Запада към други държави, също капиталистически, които защитават своите национални интереси и дори собственото си физическо съществуване срещу агресивния блок на НАТО, е тежка грешка, която не само не споделяме, но и против, която се борим.

Euskal Herria (Страна на баските): Euskal Herria (Страна на баските) е нашата страна, която е и зона на нашите интереси и нашата публична дейност. Ние сме представлявани в четири зони от южната част на страната. Явяваме се баски комитет, всичките наши материали (както информативни, така и улична пропаганда) са основно на баски език и изразяваме правото на самоопределение на Страната на баските.

Плурализъм: Всеки човек, приемащ този принцип, може да бъде член на Комитета, независимо от идеологическите си убеждения или членството в други организации.

Какво не представлява Комитета?

Този Комитет не е придатък/филиал на никоя политическа партия. Комитетът е открит за членове на различни партии, винаги при условие, че приемат установените правила и принципи и искат действително да работят и помагат за Новорусия. Партии и други колективи не могат да имат свое представителство в Комитета.

Този Комитет възнамерява да окаже влияние върху гледната точка на партии и организации по въпроса за Новорусия - цел, която никога не сме скривали. Той не претендира, че ще бъде говорител на тези партии и няма да претендира за мнение и линия по отношение на “общата политика”.

Този Комитет е съсредоточен към областта на Новорусия. Това означава, че не е насочен към Русия (знаеки, че в определени моменти от конфликта има противоположни интереси между Русия и Новорусия). Също така в задачите на Комитета не влиза защита на Руската федерация.

Този Комитет не е народна група, която ще се удовлетвори само с веенето на знамена и скандиране на лозунги. Той не е създаден за самозадоволяване, изразяване на фетишизъм или за успокоение на собствената съвест. Комитетът работи много сериозно, анализира реалността, за да представи на баската общественост най-пълната и максимална документална информация за ситуацията, и разбира се, да предаде и достави по ефективен начин нашата физическа и морална солидарност към Новорусия.

Призоваваме всички прогресивни хора с революционна етика да положат всички възможни усилия в подкрепата към населението на народните републики, било чрез нашия Комитет или по друг начин, приемлив за тях. Сега е важна всяка помощ, политическа съгласуваност, за да се обединим в борбата срещу фашистката чума и да подкрепим народа, който се бори за своето физическо съществуване. Ние вървим по пътя и всеки, който го споделя, е добре дошъл!

Сайт на Комитета за солидарност на Страната на баските към Донбас: http://euskalherria-donbas.org/

Украинското правителство губи своята война. Ето причините!

Ерик Зюс

Global Research, 30 януари, 2015

На 27 януари министърът на отбраната на Украйна излиза със заглавието „Бунтовниците продължават да търпят загуби” и съобщава, че 4 хеликоптера и друга техника на „бунтовниците” са унищожени в сражение. Но твърдението не е подкрепено с никакви доказателства.

Два дни преди това медията Kiev Post (също проправителствена) открито изразява становище, че „Украйна прикрива свои унищожителни загуби при щурма на проруските бойци” и съобщава за „Най-зле пазената тайна на Украйна – тази на драстично занижаване на загубите на украинската армия”. Разкриват се подробностти за обидната незаинтерсованост на правителството за състоянието на пращаните от него в битка войници. Дава се пример за задръстването на обикновени цивилни болници от ранените войници от фронта, при все че в тях няма нужното оборудване за лечението им. Накрая репортажа завършва с мнението на лекар: „Навсякъде е зле. Да, войниците все още стоят на позиции в бойна готовност. Но ние не виждаме никаква помощ за тях”.

Украинската новинарска агенция RIAN на 26 януари излиза със заглавието „Мобилизацията в Днепропетровск почти пропадна” и съобщава „В Днепропетровска област [която се управлява от приятеля на Белия дом в САЩ, укранско-швейцарско-израелския милиардер Игор Коломойски, чиято отдавнашна лична наемническа армия разполага само по себе си с повече от 5 000 бойци] хиляди мъже се укриват от повиквателните за армията. Служителите по изпълнение на заповедта за военна повинност разбират, че изпълнението на задачите им ще бъде много трудно. Повече от 2 000 мъже, които са повикани в армията «не се явиха, буквално се изпариха».

Впоследствие правителството принуждава или „дебне” (както се изразяват в статията) на практика всеки, който иска помощ от правителството, като „мобилизира безработни” и други „отчаяни” хора. „Веоннослужещите, отговарящи за отчета се оплакват”, че някои от призовани наборници са тежко болни, т.е в пълна небоеспособност. 

„Троянецът” – заместник-командир на ултранационалистическия батальон „Азов” в Украйна

Пак на 26 януари на блога Fort Russ пише: „Командирът на „Азов” е крайно възбуден, обявява войната за „загубена” и обвинява всеки за виновен”. В публикацията се уточнява, че „украинските политици и генерали вече загубиха войната”, а „Западът не помогна”. Това е основното послание в съобщението на наказателния отряд „Азов” [чието предназначение е да наказва жителите от области, неподкрепящи режима], което прави командирът на батальона Андрей Билецкий в своето «Обръщение до нацията». Билецкий е също настоящ депутат в Радата (парламента). Според него след невярното съобщение за «хиляди предполагаемо убитите врагове и унищожените им танкове» събуждането ще е много болезнено, а то ще настъпи с чувството на разочарование от тези правителствени лъжи.

На 27 януари RIAN излиза с новинарското заглавие „Ситуацията на фронта и бунтовете срещу мобилизацията”, а Андрей Вайра от новинарския сайт „Алтернатива” цитира Билецкий, който е заявил, че „Не бяхме подготвени за сегашното противопоставяне”.

И докато повиканите на задължителна военно служба войници не са готови да рискуват живота си за поддържането на настоящото украинско правителство (което е резултат на преврата на Обама в Украйна от февруари 2014 г.) срещу жителите на Донбас, които гласуваха 90% за сваления от Обама президент, то оцелелите източноукраинци са много заинтерсовани да не допуснат да бъдат избити от новия режим. Така мотивацията в част от народа, който силите на Обама се опитват да убият, е неизмеримо по-голяма от мотивацията на част от повиканите на военна служба военни отряди от останалата част на Украйна.  Единствените отряди готови за убийства са привържениците на двете нациски (расистко-фашистки) украински партии – „Свобода” (която по предложение на ЦРУ се преименува от „Националсоциалистическа”) и „Десен сектор”. Тези партии винаги са взимали малък процент от народния вот в Украйна, въпреки че хората на Обама ги поставиха във властта. Един път вече на власт, те съответно прокарват закони, с които да заздравят тази своя власт.

Проблемът на украинското правителство е, че няма достатъчно нацисти, а няма и достатъчно пари за да осъществи количеството убийства, необходими на украинския режим на Обама за да си възвърне териториите на един Донбас, чиито народ е предвиден за унищожение. Привържениците на пометения от Обама бивш президент Янукович (а 90% от гласовете са за него в Донбас) са много по-многобройни от нацистите и в пъти по-мотивирани от огромното мнозинство от украинските войници.

Американските и украинските олигарси не могат да изнамерят достатъчно пари за приключване на делото си. В подкрепа на каузата се е нагърбил големият финансов спонсор на Обама Джордж Сорос и той сега странства по света за да убеди данъкоплатците от Запада в подсигуряване на необходимите средства. А сумата, която е необходима за справяне с положението, той оценява на между 20 и 50 милиарда долара. Засега на настойчивата му молба не се обръща внимание.

И това е действителната причина, поради която войната на Обама в Украйна се проваля – няма достатъчно готови да леят кръв за делото нито в Украйна, нито „на Запад”.

Няма достатъчно нацисти и на двете места. Обама се измами за това, когато през февруари 2014 година премахна демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Сега му остава или да се прости със земите на Донбас, или да се прости с инсталирането от него над цяла Украйна антируско правителство. Това са двете възможности и той ще трябва да избере една от тях. 

Всеки от двата изхода ще го постави в неудобно положение. Но най-вероятно няма да му е толкова неудобно колкото на Буш-син по отношение на войната срещу Ирак. Разбира се, републиканците ще са във възторг, казвайки че „Обама загуби Украйна”, нищо че всъщност Обама превзе Украйна. В действителност републиканците никога няма да критикуват истински даден президент за това, защото от самите тях се очаква същото – да превземат други държави.

От друга страна Обама може да се окаже в още по-затруднено положение, ако реши да извърви пътя докрай и да настоява за ядрена война срещу Русия.

Колкото до самото украинско правителство – то беше инсталирано от превратаджийските действия на Обама, след което на жителите на Донбас им беше отнет гласа. Ето защо настоящото представители на Радата и администрация няма как да винят Обама, а вместо това винят Владимир Путин и Русия. Русия е страната, която Обама (също като Джордж Сорос и много други американски аристократи) мрази, а  поставените от него на власт в Украйна я мразят още повече. Така на 28 януари RIAN публикува „Пълният текст на призива за обявяването на Русия за агресор” и съобщава:

„Върховната Рада публикува официално пълния текст на Резолюция 1854, която е призив към ООН, Европейския парламент, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО, Парламентарната асамблея на Организацията за демократично и икономическо развитие (вкл. Грузия, Украйна, Армения и Молдова) и народните събрания на държавите по света за признаване на Руската федерация за държава-агресор”. 

Графиката: Валутните резерви на Украйна спадат от 18 млрд. (януари 2014 г.) долара на малко над 12 млрд (октомври), а местната валута гривня се обезценява двойно в рамките на 2014 г .: от 8 гривни за долар в началото на 2014 година става 16 гривни/долар през ноември 2014 г. 

Медията Германски икономически новини GEN отбелязва, че това действие на Радата прието с 271 от присъствалите 289 депутати може да има „международноправни последици”. Репортажът им споменава същевременно искането на украинските управници за това, че те „спешно се нуждаят от нови заеми” от Европейския съюз, защото в противен случай сега съществуващите заеми на Украйна ще се провалят. Интересно е, че даже коментарите на читателите на сайта са отрицателни към това искане и клонят към виждането, че украинското правителство е нациско, а не е жертва на Русия или на друга държава. Най-малко се възприема Украйна за жертва на данъкоплатците на ЕС, които вече дадоха много за украинското правителство и които сами ще носят бремето на тези нови «заеми», подкрепяйки при един скоро очакван банкрут дългия списък от кредитори. С други думи изглежда в самата Германия обществената подкрепа за даване на още пари на Киев е малка. Ако ЕС на свой ред реши да се съгласи със спешната финансова молба на Украйна, то подкрепата на Съюза в самата Германия ще спада. И поради това ЕС е много вероятно да отхвърли молбата, защото иначе рискува още повече собственото си съществуване.

А е очевидно, че без получаване на допълнителни «кредити» за провеждане на войната срещу жителите на Донбас, Украйна няма шанс в потенциалното й спечелване.

Ето това е опасното положение на правителството в Киев във войната.

Източник: http://www.globalresearch.ca/ukraines-government-is-losing-its-war-here-is-why/5428282

Пиаца Фонтана: италианската конспирация

Пиаца Фонтана: италианската конспирация (итал. Romanzo di una strage) - драма, разказваща историята на Италия през 1960-70-те години. След падането на фашисткия режим властта се поема от християндемократите, които до този момент участват активно в съпротивителното движение. През 1949 г. Италия е една от страните, които създават Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която има за цел да защитава буржоазната демокрация от възможна агресия от страна на СССР. Един от проектите по защита на европейските режими става така наречената операция "Гладио" (от лат. gladius, "меч") - тайна операция (вече официално се знаят участниците), която трябва да създаде в следвоенна Италия мрежа от организации, които трябва да се противопоставят на "червената заплаха" в случай на нападение. За тези цели се отпускат щедро средства, а вчерашните врагове организират десни въоръжени групи под контрола на службите за сигурност. Вчерашните другари от съпротивата стават главни мишени. Нищо необичайно, само политика. Демократите всеки път са готови да прибегнат до помощта на крайнодесните, когато нещата им не вървят гладко. Филмът разглежда в детайли един от моментите в тези години - експлозията в "Националната земеделска банка" в Милано на Пиаца Фонтана на 12 декември 1969 г., където са убити 12 души.

Банката след взрива

Умишлено или случайно, следствието счита за виновни в този терористичен акт местни анархисти. Филмът разказва на зрителите за събитията, предшестващи експлозията и случващото се след нея. Главни герои са: лидерът на анархистите Джузепе Пинели, който умира при мистериозни обстоятелства по време на разпит, и Луиджи Калабрези, който неизбежно се превръща в изкупителна жертва за десни, леви и дори държавата.

Във филма също така присъстват бъдещият премиер Алдо Моро, чиято съдба също е трагична, и лидерът на неофашисткия Национален авангард Стефано Деле Киайе (който участва в т. нар. заговор Боргезе и управлява терористични нападения срещу влакове и обществени места). Заговор, насилие, терор, стачки, протести - това е Италия в края на 60-те години. Филмът може да се каже, че е художествено-документален.

Погребението на загиналите при експлозията. 15 декември 1969 г.

Филмът с руски субтитри

I

По време на годишнина от трагедията на Пиаца Фонтана през 2009 г. многочислена тълпа освирква италианските държавници, които изнасят реч. Това дело за италианското правосъдие е закрито. Дори въпреки факта, че 40 години по-късно извършителите не са идентифицирани и осъдени. Възможно е следите да водят и към хора, които олицетворяват самата държава.

II

На сутринта на 16 март 1978 г. Ардо Моро е похитен от Червените бригади. Колата му е притисната на улица Фани и е отведен в неизвестна посока. Алдо Моро се търси от 35 000 карабинери и войници, които са навсякъде. Организацията представя политически искания и ако бъдат одобрени, Алдо Моро ще бъде освободен. Папа Павел VI предлага себе си като заложник вместо Моро. На 9 май 1978 г. в Рим в багажник на червено Рено, паркирано на улица Каетани между щабовете на двете най-големи политически партии, е намерен трупа на Алдо Моро.

III

На 17 май 1972 г. комисар Луиджи Калабрези е убит от бойци на лявата организация Lotta Continua (Борбата продължава).

Мястото на убийството на Калабрези

Песен на италианската пънк група Банда Басоти с български субтитри, посветена на атентата на плошад Фонтана:

72 години от разстрела на Вапцаров

На 23 юли се навършиха 72 години от разстрела на поета антифашист Никола Вапцаров. Около 100 души се събраха на гарнизонното стрелбище в София в дъждовната лятна сутрин. Имаше речи и рецитали на Вапцарови стихотворения. Видя се, че саможертвата в името на свободата не е забравена.

Направени бяха паралели с времето, в което е живял и творил Никола Вапцаров и настоящето. И днес, както и тогава, икономически привилигированото малцинство гнети огромната маса от трудещи се.

Буржоазната пропаганда всячески изопачава събитията през периода на фашизма. Наглостта на днешните идеолози стига до там, че те изцяло отричат съществуването на фашизъм в България преди 1944.

Едни от тях повтарят идеологемите на царизма, че Вапцаров е убит, защото е „вредител на родината“, „агент на СССР“ и т. н. Според други поетът се е „объркал“ в своите идеи и поетичната му душа мечтаела за някакъв по-добър свят, но в никакъв случай не за комунизъм. Нищо, че е бил във военното крило на БКП и е осъден за „пропаганда на СССР“.

Така или иначе ние няма да позволим гаврата с паметта на загиналите антифашисти от разни рестутити и либерали. Саможертвата не е забравена! Борбата за справедливост ще бъде продължена от идните поколения!

НЕ на ревизията на историята!

НЕ на реабилитацията на фашизма!
НЕ на диктатурата на капитализма!

Урок по история

Нали сте чували тази поговорка, че който не помни историята е обречен да повтаря грешките й?

Твърде вярно, за съжаление. Както беше написала Наоми Клайн в книгата си „Шоковата доктрина“, най-лесно се контролира един народ когато го смачкаш, а най-бързият и ефикасен метод за това е изтриването на колективната памет, сиреч историята. Имаме уникалния шанс да наблюдаваме отблизо този процес на „амнезиране“ на обществото вече 20 години, като в последно време вече са постигнати и трайни видими резултати/увреждания. Един от тези резултати е тоталното отричане на съществуването на фашизъм в България преди 1944 г. Сега вече тази истина се разпространява още по-лесно, най-малкото хората със спомени от онези най-светли времена поизмряха. Не само фашизъм е нямало, нямало е и народно движение срещу него. Партизаните – това са разни шумкари, мързеливци и безродници, които са решили да се препитават чрез кражби от мандри. Избитите от режима на Борис ІІІ всъщност не са били

избити от властта, а от комунистите, за да припишат на великия цар най-черни дела. Преследване не е имало срещу никой никога и никъде. Всъщност, участието на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия е бил гениален външнополитически ход, който ни е доближил до най-светлия за българщината идеал – завземане на територии от съседските държави, които обаче са си наши (там може никой да не говори български език от 200 години, но важното е, че цар Симеон Велики е рекъл, че и тая земя е България)! Някакви спекуланти твърдят, че тук имало фашизъм а пък ние дори не сме избили  евреите. Имало е едни добри свестни момчета родолюбци, организирани в структури като „Бранник“ и „Български национални легиони“, които комунистическатапропаганда  набеждава за лоши, а те всъщност толкова са милеели за Родината, че са се наели с тежката задача да я прочистят от всякакви вредни елементи – етнически, политически и др. После през 1944 г. идват едни болшевики от СССР, които Сталин праща, за да поробят гордия български народ, и избиват цвета на нацията – светила като Богдан Филов – един истински учен и хуманист. После започва масов терор над населението – 50 % са пратени в трудови лагери, на 50% им отнемат имуществото и още 50% са зверски избити.И така 45 години. Сталин, който междувпрочем не се различава от Хитлер прилага в действие плана си за контролиране на света чрез масов терор, страх, шок и ужас в името на собственото си величие. Някои с право изтъкват вероятността проектът на Сталин за господството му над света да е прилаган изцяло с еврейски капитали, идващи директно от масоните. Единствената причина, поради която Българите са оцеляли на този геноцид, е силният прабългарски дух на горди воини. След като народът най-сетне се освобождава от червното иго, оказва се, че това е само формално, а комунистите продължават да управляват страната и до днес. Доказателства за това са приватизационната политика, липсата на демокрация, бедността, глобалното затопляне и други.

Гореописаното звучи доста логично и ако някой се съмнява, че това е масовото разбиране за съвременната ни история, нека отвори произволен български учебник за този период (подобно действие не се препоръчва на образовани интелигентни хора със слаби сърца и нерви). И поредното доказателство за историческата ни памет или по-скоро опитите на разни хора да унищожат и малкото жалки остатъци от нея е поругаването на паметника на Съветската армия, този път по модерному.

Досега паметникът беше драскан и загрозяван , но никога подходът не е бил толкова оригинален… по западен тертип. Съветските войници, спасили цяла Европа от чумата Хитлер, са преправени на холивудски анимационни герои. Тази своеобразна антитоталитарна изява, която впечатлява с мащабите си (а и със сумата, която е била необходима) идва да покаже, че българският народ вече няма да търпи комунистическа пропаганда. Може би защото обективно народът олевява от влошаването на социалната обстановка в страната и трябва периодично да му се напомня колко са лоши комунистите или поне колко са малоценни, за да не вземе че да се увлече по техните вредни идеи.

Вляво на снимката виждаме ЛГБТ активист, който, изпълнен с щастие от гледката на новия облик на паметника, развява знамето на ЛГБТ-движението по време на таз годишния гей-парад (провел се на 18.06.2011 г.). Иронията в случая е, че и на този гей-парад имаше пребити хора от нацисти. Но очевидно никой не прави връзката, затова ще се опитам да обясня с думи прости. Отричането на фашизма в България, отричането на най-големите антифашисти и техния принос в световната история, отричането на всичко комунистическо неминуемо води до реабилитиране на фашизма. Това явление го виждаме всеки ден – постоянно биват пребивани емигранти, цигани, политически активисти, гейове. Жалкото в цялата работа е, че голяма част от потърпевшите в следствие на реабилитацията на всичко антикомунистическо (а никога не трябва да се забравя, че най-големите антикомунисти са фашистите), също подкрепят пряко или косвено този процес. Далеч съм от мисълта, че историята за който и да е период трябва да се приема безкритично или едностранчиво, но за да има критика, човек първо трябва да знае фактите и второ – да иска да ги разбере.

Поругаването или унищожаването на паметници от какъвто и да е вид е престъпление срещу човечеството. Защото „геният“, унищожил извор за една епоха или дадени събития, обрича на незнание бъдещите хора. Това е тероризъм спрямо историята. Докато не се научим да я четем, разбираме и уважаваме такава каквато е ще сме обречени винаги да повтаряме старите грешки, някои от които може да са непростими. Надявам се всеки, който гласно или на ум е подкрепил тази вандалщина да си даде сметка, че ще бъде съден от бъдещите поколения затова, че ги е лишил от тяхната история, която той самият е бил твърде глупав и невеж, за да разбере.

Взето от ТУК

Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма

Практически в публичното пространство в българския преход като най-популярно понятие, употребявано от политици, журналисти, публицисти, изразяващо модела на обществото до 1989 г., се наложи това за „тоталитаризма”, като описващо изходната точка, от която тръгва преходът. Възприятието на съществуващото до 1989 г. в Източна Европа общество през призмата на такива значения се оказа удобно за делегитимацията на предходните режими и бе налагано масово в тези държави в края на 80-те и началото на 90-те години. Сериозното теоретическо отношение към проблема обаче ни изправя пред факта, че терминът и съдържащото се в него понятие за “тоталитаризъм” съвсем не са така безпроблемни, каквито изглеждат в безкритичната им употреба в периода на остра идеологическа конфронтация в началото на 90-те години. Съществува значително разнообразие от гледни точки за това, какво е това «тоталитаризъм», т.е. има различни дефиниции, които се разминават и влизат в конфликт помежду си, защото в тях може да бъде включено съвсем различно съдържание, и в почти всички случаи то не изключва и така нар. либерални демокрации. 

Най-общо можем да разграничим три групи значения, които се обозначават с термина “тоталитаризъм”. Първата е така нар. “концепция за чертите”, изброяваща различни “характеристики”, които открива и в бившите социалистически страни и в нацистка Германия, и на тази основа прави извод, че те принадлежат към една и съща категория. При това различните автори в различни свои съчинения сочат различни такива черти като еднопартийна система, централизация на властта, официална идеология, правителствен контрол върху армията и полицията, терор, централизирана икономика, заличаването на границите между частно и публично за сметка разширяване на публичната сфера и т.н.. Сред най-популярните автори, склонни да развиват тази посока на мислене, са Хана Аренд, Карл Фридрих, Збигнев Бжежински.

Втората концепция е за “свръхразума”. За Фридрих фон Хайек всеки опит за централизирано управление на икономиката на една страна означава презумпция, че тези, които управляват, притежават “свръхразум”, който знае какви могат да бъдат изборите на милионите потребители, и да планира с точност това, което трябва да се произвежда. За него всяка претенция за цялостно знание и регулация на обществото води до “тоталитаризъм” и той открива неговите проявления дори в Рузвелтова Америка или Великобритания.

Третата група от значения е свързана с идеи на Карл Попър и постмодернизма. Колкото и да са различни те, общото помежду им е, че смятат всяко завършено знание за обществото като цяло, което не подлежи на критична оценка, за основа на “социално инженерство”. Това създава “затворено общество”, което отхвърля промяната и основаните на нея схващания, че ние живеем в несъвършен свят, нашето знание е непълно, и непрекъснато трябва да се променяме и развиваме. В този дух различни постмодернистки автори сочат като източник на “тоталитарните” общества и политика така нар. “големи наративи”, т.е. цялостни схващания за обществото, всякакви представи за наличието на общовалидни истини и разбирания, че зад явленията, които ни заобикалят, има някакви същности.

Както ще се види от последващия текст (виж целия текст на линка най-одолу – бел. ред.), към всяка от трите основни групи разбирания на значението на термина “тоталитаризъм” могат да бъдат отправени сериозни критични претенции, от които следва тяхната неадекватност. Те са неадекватни от концептуална гледна точка като теоретически модел. В тях се включват най-разнородни и взаимнопротивоположни значения и не е случайно, че на Запад още от 60-те години те са подложени на остра критика, и се отхвърлят от голяма част от сериозните социални мислители. Те са неадекватни обаче и от емпирическа гледна точка, като несъответстващи на фактите, които се опитват да напъхат в своите схеми. Кои са основните аргументи за това?

Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма:

1. Понятието за тоталитаризъм е политически оценъчно и обусловено от това, коя социална сфера се разглежда като водеща в каузално отношение при дефинирането на едно общество

2. Понятието тоталитаризъм пренебрегва различията в идеологиите

3. Аналогията е твърде слаб теоретически инструмент при сравнението на коренно различни общества

4. Съответства ли на емпиричните факти идеята за максимална концентрация на властта като характеристика на “тоталитаризма”?

5. “Затворени” и “есенциалистки” се оказват и повечето либерални концепции и общества

6. Аргументите за “есенциализъм” и “свръхразум” като характеристики на тоталитаризма са валидни и за Западните общества след Втората световна война

7. Дори Хана Аренд не разглежда безусловно СССР като “тоталитарно общество”

8. Голяма част от западните автори отхвърлят разбирането за СССР като за “тоталитарно общество”

9. Голяма част от изследователите се отнасят критично към концепциите за тоталитаризма

10. Доминираща академична нагласа след края на “Студената война” е отхвърлянето на концепциите за тоталитаризма

Автор: Проф. Васил Проданов (публикуваме съкратена версия - бел. ред.)

Прочети целия текст ТУК

Да почетем паметта на Вапцаров

На 23 юли се навършват 72 години от убийството на поета антифашист Никола Вапцаров. Той е разстрелян заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София, като част от процеса срещу БКП. Посмъртно получава международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Остава в историята на българската литература като един от най-големите български поети.

След 1989 г. настъпват известни промени. Реставрацията на капитализма доведе до реабилитация на фашизма. Започна пренаписване на историята. Убийците на Вапцаров получиха политическа реабилитация под маската на „жертви на комунизма“. Самият Вапцаров бива пренебрегнат като създателтел на „тоталитарна пропаганда“. От учебния материал на учениците се премахват онези негови произведения, в които има социална тематика, критика на капитализма и фашизма. Насажда се мнението, че в своите идеи Вапцаров се е „объркал“, вследствие на своят „идеализъм“ и ако би имал възможност да види какъв „ужас“ е социализмът, и че „е същото като фашизма“, според новите идеолози и литератори несъмнено би се отказал от тези си възгледи.

Нека на 23 юли, сряда, се противопоставим на подмяната на историята и на гаврата с паметта на героите антифашисти, паднали в борбата за народно освобождение. Митингът-поклонение ще се сътои от 10 часа сутринта на гарнизонното стрелбище в София.