Интервю с Алексей Марков от Бригада "Призрак"

Алексей Марков („Добри“), заместник-командир на Бригада Призрак, отговарящ за доставките. Комисарят на комунистическия блок на доброволците.

Алексей, руските медии сега отделят по-малко внимание на събитията в Донбас. Има други по-важни теми, като войната в Сирия и т.н. Можеш ли да ни кажеш как се развива ситуацията на фронта? Какво става в региона, където са разположени твоите единици? Има ли боеве или провокации? Или наистина е спокойно там? Кажи ни, моля те.

Официално, ние имаме примирие, разбира се. Ние получихме заповедта: да спрем огъня, освен ако няма непосредствена опасност за живота. В интерес на истината, войната се промени: от открита война се превърна тя дойде до етап на миниране и тактика на подривни дейности. Украинската армия интензивно минира всички пътища, които водят до нашите позиции. Снайперистите са уволнявани. И двете страни използват групи от безшумни оръжия. За съжаление има жертви. Наш боец умря преди малко – след като вчера имаше погребения. Така че войната премина в странна фаза. Няма нито истинска война, нито истински мир. И двете страни се приготвят за продължаване на бойните действия.

Русия помага ли някак на местното население или на вашата бригада?

Русия не помага на отделни военни единици. Тя помага на Донбаската република по принцип. Така че нашата бригада не получава нищо от Руското правителство. Отделни доброволци помагат на нашата бригада. Те помагат с храна, медикаменти, облекло и т. н. Хуманитарни конвои продължават да идват от Луганската република. Цивилните получават храна, медикаменти. Всеки от местните жители знае, че без подкрепа от Русия, републиките не могат да оцелеят.

Как се изпълняват споразуменията от Минск?

Нашето „тежко“ военно оборудване беше изтеглено от фронтовата линия. Украинската първоначално страна също го изтегли, но преди няколко дни техни танкове отново се появиха на фронтови позиции и започнаха да обстрелват наши позиции. Само преди няколко дни Донецк беше изложен на огън (там се намира седалището на нашите бригади"). Така че, ние оставаме с впечатление, че прекратяването на огъня не е изгодно за тях.

Имало ли контакти с хора от противниковата страна - в рамките на последните месеци? Вероятно има пленени бойци?

Всъщност няколко пъти. Включително факта, че наскоро украински войници от 29-ти пункт присъединиха наша страна. Той ни каза, че това става, защото е уморен от войната... Също така, подозирам, че той е объркал пътя, докато е търсил пиене.

Каза ли нещо интересно?

Не. Той беше шокиран, защото се появи неочаквано. Той каза, че никой от техните редици не иска война. Каза, че трябва да има преговори. Той ни призова да се свържем с техните командири. Ако беше възможно войната да спре просто след преговори между военни командири – тя щеше да е спряла преди много време. За съжаление, тази война носи приходи за много влиятелни личности, така че не може просто да спре. Още повече, за киевската хунта войната в Източна Украйна е единственото оправдание за съществуване.

Каква е ситуацията с комунистическите единици, в сравнение с времето на предишното ни посещение на 6 ноември? Колко от хората, които се присъединиха останаха? Има ли много новодошли?

Засега комунистическите единици не са обединени – разпределени са между другите части. ащото сме надраснали размера на отделните части. Мнозинството от ръководителите на бригадите и командни офицери на отделните военни единици са членове на ДКО. Де факто, комунистическите единици се превърнаха във „военен ред“. Които обединения по ранг са най-отдадени, идеологически силни бойци на бригадата. Сега бройката е 60 души или малко повече. След края на активната фаза на войната, част от нашите хора се прибраха вкъщи, за да се погрижат за своите семейства, деца и т.н. В момента, най-вероятно, една трета от първоначалните бойци продължават да служат в бригадата.

Една трета от тези, които са основали бригадата? От кои страни или региони са те, ако не е тайна?

Имаме испанки бойци, също от Италия, Сирия, Израел. Има от Сърбия, Франция. Честно казано, не ме интересува много от къде са те. От Балтийските държави също има. Мнозинството, разбира се, са от Русия, Беларус и Казакстан.

Има много хора "на почивка" - тези, които идват за един месец или два? Или хората идват най-вече за по-дълъг период?

Ние се опитваме да привлечем хората да по-дълъг период от време. Защото един месец – това е минимумът да се обучи един боец. Не бихте инвестирали своето време и усилия, когато боецът ви напуска след месец и ви остави с... липсващ боец. Безсмислено е. Опитваме се да задържим хората поне три месеца.

Усещате ли липса на персонал във вашата бригада или във вашия отряд?

Никога няма достатъчно хора. Но ние също така пестим ресурси. Просто не можем да наберем повече хора. Имаме 650 бойци, а получаваме хранителни дажби за 195 души. Разбирате, че трябва да споделят всяка хранителна дажба, така че да се хранят всички. Когато имаме повече ресурси, ще можем да приемем повече хора.

Когато започна относителното спокойствие на фронта – така нареченото примирие – би трябвало да има повече свободно време. Какво правят бойците тогава?

Прекарват повече време в тренировки. В момента нашите хора – от сутрин до вечер – се подготвят за бъдещите битки. Това е много необходимо време – когато един ръководител може да тренира войниците си. Да ги обучава как да използват оръжията, да тренират тактики, да тренират как да се движат сред вражеска територия. Така че сега нямаме почивка. Освен това, ние все още изпълняваме нашите задачи: Нашите хора са необходими на пропусквателните пунктове, за патрулиране и т. н. Така че почти няма свободно време.

Името „Доброволен комунистически отряд“ отразява ли идеологията на служещите в него? Или е просто хубаво име?

Разбира се, че не. Основателите на комунистическия отряд бяха и са комунисти. Не всеки обикновен войник е комунист. Ние имаме също и аполитични хора, за някакъв период и монархисти. Хората харесват нашия отряд, поради високото ниво на дисциплина. Но също така те харесват нашата идеологическа ангажраност, тъй като ние знаем със сигурност за какво се борим и защо стигнахме до Новорусия.

Някои хора в Русия смятат, че проектът Новорусия е „затворен“. Някои намекнаха за това. Така че, някои смятат, че надеждите за изграждане на Народна социалистическа Новорусия са изпаднали в забвение. Така че, какво е мнението на вас и на вашите войници по този въпрос?

Да го кажем така: това, което се случва в момента в народните републики значително се различава от идеалите, които мотивирали хората да се надигнат на миналата година. Независимо от това, ако загубим сърцата си, или кажем: "народната власт не успя и нека да се прибера у дома". Няма да бъдем в състояние да спечелим нищо след това. Да, ние сме изправени пред много трудни задачи. Да, една дузина, сто или дори хиляди души не могат да решат тези задачи. Но това не означава, че трябва да спрем да опитваме. Това всъщност означава, че трябва да удвоим усилията си, за да постигнем своите цели. В крайна сметка, имаше революция през 1905 г., преди тази през 1917 г. И революцията от 1905 г. беше предшествана от дълги години на изграждане на Руската социалдемократическа работническа партия. Въпреки факта, че вниманието сега е изместено към Сирия, където с бомби и ракети мехлем се излива надолу до душите на патриотите, покрити с рани, войната в Новорусия още не е приключила. Още повече, че тя не може да приключи. Тя може само да се движи по-близо до нашите граници или до тези на Западна Европа. Така че зависи от всеки един от нас къде точно ще бъде продължена войната.

Не бих искал да чуя новини - подобни на тези от Донбас, градовете Горловка, Макеевка, Луганск, - от руските градове. Всъщност затова ние сме тук. И не губим надежда, че рано или късно, целите ще бъде постигната. И целите тук са: създаване на държава на народа и за народа.

И искам да кажа също няколко думи за хората от отсрещната страна. Никой от нашата бригада не вижда Украйна или украинците като врагове. Най-точната дума, за да изразим нашето усещане е "състрадание". Ние се чувстваме състрадание към нашите братя, които станаха заложници на пронацистка хунта. Ние се чувстваме състрадание към нашите братя, които са забравили нашата обща велика история. И сега, със всички възможни средства, се опитват да станат лакеи на Западната цивилизация, въпреки, че те винаги са били и все още са за Запада - само на аборигенски племена.

Надявам се, че войната ще свърши, раните ще зараснат. Хората ще си спомнят дълго време как просто един куп идиоти подстрекаха тълпата с най-примитивните лозунги и груби инстинкти успяха да подпалят братоубийствена гражданска война в Източна Украйна.

Мисля, че Донбас никога повече няма да бъде украински. Украински нацисти са проляха твърде много кръв на местни жители. Дълго време ще бъде много болезнено за хората в Донбас да мислят за техните убити деца, братя, сестри или партньори. Въпреки това има едно хубаво нещо в историята: всичко свършва рано или късно. И войната също ще свърши. И тогава ние ще трябва да възстановим на градовете, да орем в полета (макар, те първо трябва да бъдат почистени мините). И тогава ще се учим как да живеем в мир.

Надявам се, че в Украйна са останали достатъчно разумни хора, които ще бъдат в състояние да вземат нещата в ръцете си, си след освобождението на Украйна от Хунтата и да започнат дълъг и мирен процес по възстановяването на украинското общество. Защото Украйна сега е болна – това е болестта на кафявата чума, която първо поразява съзнанието.

Фестивал за графити в Луганск

В Луганск се проведе фестивал за графити, нарисувани върху стена. Най популярната тема на творбите беше мирът. Според Артишенко, организаторът на събитието, това е първият подобен фестивал в младата република. Резултатът от събитието е създаването на т.нар. "Стена на патриотизма". "Всеки гражданин на Луганск може да я оцени дори и от автобуса", отбеляза Артишенко. Мотоциклетистите от клуб "Нощни вълци" също присъстваха на събитието. 

Американското посолство подкупва венецуелски служители за да свали правителството на Мадуро

Telesur, Global Research, February 04, 2015

Президентът Мадуро отправи обвиненията в своето телевизионно предаване казвайки, че е предоставил доказателства на регионалните организации и очаква тяхната намеса

Венецуелският президент Николас Мадуро обвини служители на американското посолство в Каракас в заговор чрез подкупване на хора близки до правителството, включително настоящи министри и военни служители, с цел сговаряне срещу Боливарската власт.

Тези обвинения президентът отправи във вторник (3 февруари) по време на своя телевизионна реч.

Мадуро дабави, че председателят на Съюза на южноамериканските държави (UNASUR) Ернесто Сампер ще посети Венецуела в сряда, за да провери твърденията за задействани заговори за преврат във Венецуела. Той допълни, че призовава тази регионална организация да работи съвместно с Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC) за тяхното посредничество в конфликта между Венецуела и САЩ.

3 февруари 2015 година, Николас Мадуро: САЩ скалъпват преврат срещу Венецуела, ние няма да позволим това, ние сме антиимпериалистически народ 

Венецуелският ръководител каза, че на Сампер са предоставени „доказателства” за дейността на дипломатическия персонал на САЩ във Венецуела. Той изказа надежда, че президентът Барак Обама не е в течение с тези действия и засего го „оправдава поради липса на доказателства”.

Мадуро повтори своето обвинение, че зад преврата стои вицепрезидентът Джо Байдън. Стана ясно – американският политик е говорил пред водещи регионални политици за това, че венецуелското правителство ще бъде „свалено”. Това са съобщили самите те на Мадуро при последната среща на CELAC в Коста Рика.

В понеделник САЩ въведоха нови санкции над Венецуела, които бяха отхвърлени от Каракас. В свое съобщение министърът на външните работи заяви: „Народът на Венецуела потвърждава своята независимост и суверенитет. Ние не приемаме намеса от какъвто и да е вид на чужди сили”.

Каракас също отбелязва, че действията на САЩ „противоречат на волята на правителствата и народите на Латинска Америка и Карибите” и се позова на единодушните декларации от срещите на CELAC срещу външната намеса в региона.

Венецуелското правителство вече стана мишена на една нарастваща и агресивна медийна кампания, която за да оправдае чуждото вмешателство, напада ръководителя и политиката на страната.

„Всички империалистически войни получават тласък от медийни кампании като настоящата, създават дезинформация, имаща за цел да оправдае пред света силовата намеса”, заяви венецуелският външен министър Делси Родригес.

Венецуела – един преврат в реално време

В близост до България САЩ вече водят две войни и вниманието ни е насочено най-вече към тях. Грозните интереси на американския империализъм разрушават Сирия, избивайки стотици хиляди хора и прокуждайки милиони от родината им; същото правят и в Украйна. Особено сме чувствителни към трагедиите на тези народи, тьй като Вашингтон и слугите им от ЕС вече въвличат и България чрез НАТО в престъпления срещу обикновените хора и в ущърб на собствения ни народ. Венецуела – това е третият фронт на САЩ, който те активизират отново и тъкмо в този напрегнат за Източна Европа и Близкия Изток момент. Очевидно разчитат, че гнусните им опити за преврат срещу боливарското революционно социалистическо правителство ще останат незабелязани на фона на по-големите войни. Следващите два текста описват подробно престъпните планове за премахването на Николас Мадуро. Нека, запознавайки се със случващото се, се солидаризираме и с борбата на венецуелския народ. Така както подкрепяме борбата на сирийския народ, на опълченците от Донбас и Луганск!

Ева Голингер

Counterpunch, 2 февруари 2015 г.

Във Венецуела е предприет преврат. Парчетата от картинката си идват на мястото, като в долнопробен филм на ЦРУ. Всеки път се показва нов изменник, ражда се ново предателство с обещания да покаже димящото дуло, което ще обясни необяснимото. Ширят се инфилтрации, слухове се носят като опустошителен огън, а паниката заплашва да вземе превес над логиката. Водещите заглавия в печата гърмят за опасност, криза и предстояща смърт. През това време обичайните заподозрени обявяват тайна война на народ, чието единствено престъпление е в това, че е притежател на едни от най-големите запаси на черното злато (петрол) в света.

Тази седмица „Ню Йорк Таймс” излезе демонстративно с уводна статия („Господин Мадуро в своя лабиринт”, 26 януари 2015 г.), в която унижава и подиграва венецуелския президент Мадуро, окачествявайки го като „безотговорен и деспотичен”. По същото време друг вестник ABC излиза с остър материал във водещо заглавие („Шефът на охраната на чавист №2 дезертира в САЩ, обвинява го в трафик на наркотици”, 27.01.2015), в който Диосдадо Кабело – председателят на венецуелския парламент и най-влиятелният след Мадуро политик се обвинява, че е наркобарон. Обвиненията идват от бившия служител и президентски охранител във Венецуела Леасми Салазар, който е бил на работа при президента Чавес, а сега е вербуван от американската Агенция за борба с наркотиците (DEA). По този начин той става понастящем новото „галено детенце” на Вашингтон във войната му срещу Венецуела.

Два дни по-късно „Ню Йорк Таймс” пуска на заглавна страница заблуждаващ материал, който предвижда срив на венецуелската икономика и петролна индустрия („Парите от петрол намаляват, рафтовете по венецуелските магазини са празни”, 29 януари 2015 г.). Като тръби за липсите, статията пропуска да спомене задържането по складовете и продаването контрабандно от частните доставчици и бизнесмени на стотиците тонове храна и други всекидневни стоки. Целта е да се създаде недостиг, паника и недоволство към правителството, а също и да се оправдае рязкото покачване на цените. Същевременно американският вестник отбелязва едва едва и пренебрегва разнообразните въвеждани мерки от правителството за преодоляване на икономическите трудности.

Появяват се едновременно абсурдни сензационни и подвеждащи заглавия в множество други американски печатни и онлайн вестници, свързващи Венецуела с ядрени оръжия и план за бомбардиране на град Ню Йорк („Американски учен е в затвора заради опитите да помогне на Венецуела в изграждането на бомби”, NPR, 30 януари 2015). Заглавието насочва читателите към разбирането, че Венецуела е пряко свързана с терористичен план срещу САЩ, а същевременно в самия текст ясно пише, че венецуелци не са замесени в това. Цялата игра на думи е примамка на ЦРУ, чиито агенти се правят на венецуелски служители за да хванат един недоволен ядрен физик, който някога е работил в Лос Аламос (САЩ). Венецуелска връзка в случая не съществува.

     Същият ден говорителката на Държавния департамент Дженифър Псаки осъжда предполагаемо „криминализиране на политически дисидент” във Венецуела. Това тя прави при въпрос на журналист за избягалия венецуелски генерал Антонио Риверо, който пристига в Ню Йорк, за да моли за помощ работния комитет на ООН за неправомерните задържания. Риверо бяга от заповед за арест във Венецуела след участието му в насилническите антиправителствени протести от февруари 2014 година, довели до смъртта на повече от 40 души – основно привърженици на управляващите и служители по сигурността. Появата му в САЩ съвпада с тази на Салазар и свидетелства за съгласувани усилия за отслабване на въоръжените сили на Венецуела. Това се цели чрез привличане на общественото внимание към двамата високопоставени военни служители, преди верни на Чавес, а сега обърнали се срещу своето правителство и активно търсещи чужда намеса срещу своята страна.

Примерите са само епизод от едно нарастващо, системно отрицание и изопачаване при отразяването на венецуелските процеси в американските медии, които рисуват силно сгъстена мрачна картина на сегашното състояние на страната и характеризират правителството й като некомпетентно, диктаторско и криминално. Такъв тип съгласувана медийна кампания срещу Венецуела не е новост – медиите постоянно обрисуваха бившия венецуелски президент Уго Чавес, който четири пъти беше избиран като ръководител с огромно мнозинство, като тираничен диктатор, унищожаващ страната си. Но в случая тази кампания открито и рязко се засилва, придобива обезпокоителни мащаби.

Самият „Ню Йорк Таймс” има срамно минало, що се отнася до Венецуела. Редакционната му колегия много щастливо ръкопляска на жестокия преврат от април 2002 година за свалянето на президента Чавес, в резултат на който бяха убити повече от 100 венецуелци. Когато два дни по-късно Чавес, благодарение на милионите си привърженици и вярна армия, се завърна на власт, „Таймс” не се отказа от предишната си грубост, а вместо това нагло помоли Чавес да „поеме отговорност”, като го обвини, че сам си е скалъпил преврата. Фактът, че сега същият голям вестник е започнал постоянна и пряка кампания срещу венецуелското правителство с едностранни, изопачени и неприкрито агресивни статии (редакторски, дописки, мнения и новини), разкрива намерението на САЩ да сменят управлението. Това действие се изпълнява на бързи обороти.

Моментът на пристигането на Леамси Салазар във Вашингтон и предполагаемата му роля на сътрудник на DEA, осветляването на личността му пред обществеността не е случайност. Този февруари се отбелязва една година от антиправителствените протести, които пробваха да доведат до насилствената оставка на Мадуро и опозиционните групи искат да извлекат ползи от годишнината, за да въобновят протестите. Опозиционните лидери на протестите Леополдо Лопес и Мария Корина Мачадо са показани от „Ню Йорк Таймс” и други „авторитетни” издания като „борци за свобода”, „истински демократи”, а по настоящем Мачадо се определя от „Таймс” като „носителка на голяма промяна”. В полза на Лопес пък се намеси дори президентът Обама. По време на своя реч миналия септември в ООН Обама призова той да бъде освободен от затвора, където същият беше задържан по дело за ролята си в насилническите метежи. Тези вливащи се в хор гласове охотно подминават включването и ръководната роля на Лопес и Мачадо в насилнически, недемократични и направо престъпни действия. И двамата са свързани с преврата срещу Чавес от 2002 година. И двамата получават незаконно чуждестранни пари за политически действия, насочени към събаряне на правителството, и двамата водеха смъртоностните протести срещу Мадуро от миналата година, като публично призоваваха за отстраняването му с всякакви незаконни средства.

Джо Байдън

  Използването на фигури като Салазар, който е известен на всички като един от близките охранители на Чавес, като сила за дискеридиране и атака на правителството и неговите ръководители е стара разузнавателна тактика, при това много ефективна. Да се инфилтрира, вербува и неутрализира врага отвътре или чрез един от членовете му – това създава болезнено и шокиращо предателство, което сее недоверие и уплаха в редиците. Независимо че няма доказателства в подкрепа на скандалните обвинения на Салазар към Диосдадо Кабело, водещите заглавия правят от това сенцационна история и подхранват общественото мнение срещу Венецуела. Недоказаните обвинения на Салазар целят също така да неутрализират един от най-важните политици във Венецуела с намерението да се създадат нови вътрешни деления, интриги и недоверие сред боливарските социалисти.

Най-ефективните тактики на ЦРУ, използвани срещу „Черните пантери” и други радикални движения за промяна в САЩ, са инфилтрацията, насилието и психологическата война. Чрез внедряване на агенти в тези организации или привличането на техни дейци, които се ползват с доверие и достъп до ръководството, на ЦРУ се удава да унищожи тези движения отвътре, пречупвайки ги психологически и неутрализирайки ги политически. Тези тайни тактики и стратегии са богато документирани и описани от ЦРУ и други официални американски правителствени източници, които излязоха наяве чрез Закона за свобода до информацията (FOIA). Публикувани са през 1990 година в прекрасната книга на Уард Чърчил и Джим Вандер Уол: „Агентите на репресиите: Тайните войни на ЦРУ срещу „Черните пантери” и американското индианско движение” (издателство South End Press).

 Венецуела страда от рязкото и значителното понижение на цените на петрола. Икономиката на страната е зависима от петрола и се свива сериозно, а правителството взима мерки да реорганизира бюджета и да осигури достъпа до основните услуги и храни. Въпреки това хората изпитват известни трудности. Независимо от мрачните картини на „Ню Йорк Таймс” венецуелците не гладуват, не са без дом и не страдат от масова безработица, както държави като Гърция и Испания, които изпитаха на гърба си политиката на ограничителните мерки [наложени им от МВФ, Световната банка и ЕС, бел.прев.]. Въпреки някои липси – част от тях причинени от валутния контрол, други от съзнателното запасяване, а трети от саботажи и контрабанда, 95% от венецуелците ядат три пъти на ден. Броят на ситите е нарастнал два пъти спрямо 1990 година. Безработицата е под 6%, а държавата субсидира изграждането на нови жилища.

Несъмнено обаче, хвърлянето на венецуелската икономика в криза е нарастваща и засилваща се стратегия, която служи на чуждите интереси и венецуелските им партньори от опозицията. Тя е много ефективна. С продължаване на липсите и затруднения достъп до долари настъпва хаос и паника. От социалното недоволство ползи извличат американските агенции (фондации) и антиправителствените сили във Венецуела, които се борят за смяна на властта. Много подобна стратегия беше ползвана в Чили за премахването на президента-социалист Салвадор Алиенде. Първо беше унищожена икономиката, расте социалното недоволство, а после за да махнат Алиенде се включиха военните, които получаваха подкрепа във всеки свой ход от САЩ. И да не забравим резултатите: жестоката диктатура оглавявана от генерал Аугусто Пиночет измъчваше, избиваше, отвличаше и превърна десетки хиляди хора в политически изгнаници. Това не е модел, който трябва да допуснем отново.

Тази година президентът Обама одобри чрез специален фонд на Държавния департамент 5 милиона долара за антиправителствените групи във Венецуела. Отделно, финансираната от Конгреса Национална фондация за демокрация ще раздаде на опозиционните венецуелски групи над 1,2 милиона долара за подпомагане усилията за подкопаването на правителството на Мадуро. Няма съмнение, че много други милиони се изсипват за смяна на властта във Венецуела по други канали, които не подлежат на никаква обществена проверка.

Президентът Мадуро призна тези протичащи в момента атаки срещу правителството и направо прикани президента Обама да спре с усилията за навреждане на Венецуела. Понастоящем всички 33 държави-членки на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC) официално изразиха подкрепата си за Мадуро и осъдиха продължаващата намеса на САЩ във Венецуела. Латинска Америка най-после отхвърля всякакви опити за подкопаването на демокрацията в района и няма да подкрепи още един преврат, инспириран от САЩ. Време е Вашингтон да се вслуша в гласа на Западното полукълбо и да спре да използва същите стари мръсни тактики срещу своите съседи.

Ева Голингер е автор на книгата „Кодът на Чавес” („The Chavez Code”).

Източник http://venezuelanalysis.com/analysis/11179

Антиимпериалистическият протест в Мюнхен: Долу НАТО, НЕ на фашизма!

https://www.facebook.com/antiimperialistische.aktion/posts/700118153442593

По време на тазгодишната така наречена „Мюнхенска конференция за сигурност” на НАТО стотици „проруски сепаратисти” превзеха града. На 7 февруари 2015 година (събота) няколко стотин протестиращи се противопоставиха на шествие на украинските националисти, състоящо се в Мюнхен. Украинският президент Порошенко, който убива собствения си народ в Източна Украйна, държа реч пред същото това шествие на украинските националисти. Контрапротестът беше организиран от „Антиимпериалистическо действие” и на него говориха както местни германци, така и хора от Украйна и Новорусия. Няколко часа по-късно този антифашистки протест се сля с протестиращите от площад „Мариенплатц”, където 5 000 души шестваха срещу НАТО и нейната „Мюнхенска конференция за сигурност”. Тази конференция не е нищо друго освен мястото, на което НАТО взима решения за нови войни и нови военни сделки. А Порошенко е на нея с надеждата да получи повече пари за войната, която води срещу собствения си народ.

Ние от Мюнхен ясно показваме, че фашистите и военнопрестъпниците не са добре дошли тук. Нашата подкрепа е безрезервно отправена към народа на Донбас и Новорусия. Германци, украинци и руснаци шествахме мирно срещу киевския режим и националстическите му поддръжници, събрали се в Мюнхен. На плакатите и транспарантите се виждаха следните послания: „НЕ на ФАШИСТИТЕ в УКРАЙНА”, „ДА ЖИВЕЕ НОВОРУСИЯ” и „НЕ на НАТО, ЕС и БАНДЕРОВЦИТЕ-ФАШИСТИ в УКРАЙНА!”.

За нас, хората от Мюнхен, шествието срещу украинските фашисти е особено важно, тьй като Мюнхен вече повече от 70 години се използва като база за операциите на украинските фашисти. Още през 1923 година „Германския Райхсвер” създава лагери за обучение на фашистката „Украинска организация за защита”, която е предшественик на „Организацията на украинските националисти” (OUN). Точно ОУН под водачеството на Степан Бандера и в името на германските нацисти извършват масови избивания (геноцид) над полското и еврейското малцинства. Те убиват повече от 200 000 души. След края на Втората световна война същите части на ОУН и ръководителите й не са подведение под отговорност на военен съд, както настоява за това Съветска Русия. Вместо това цялата организация минава под опеката на Германската разузнавателна служба (BND) и ЦРУ и продължава дейността си от Мюнхен в борба срещу СССР. До смъртта си самият Степан Бандера живее в Мюнхен като свободен гражданин, а издръжка и заплащане получава от германските служби BND.

Американските и германските тайни служби до 1992 година поддържат в Мюнхен „Украинското правителство в изгнание”, което е готова за употреба в случай на фашистко възтание в съветска Украйна. Ръководството на това „правителство в изгнание” е същото, като ръководството на ОУН. Такъв е, например, Микола Плавиюк – „укранският президент в изгнание” в услуга на Запада и същевременно ръководител на фашистката ОУН.

С нашето антифашистко шествие ние ясно показахме, че няма повече да търпим западните тайни служби да ползват нациски банди срещу независими и социалистически държави. Нашият лозунг като германци, украинци и руснаци, като хора от Новорусия е пределно разбираем:

„НИКОГА повече ФАШИЗЪМ! НИКОГА повече война!”.

Благодарим на всички участници и говорители за включването, благодарим на медията „Русия днес”/RT, която направи пряко излъчване на нашето събитие. Цялият протест може да гледате тук: http://www.rtdeutsch.com/…/live-protest-gegen-den-ukrainis…/

Декларация на Комитета за солидарност на Страната на баските към Донбас

От своето създаване през пролетта на 2014 г. Комитетът за солидарност на Страната на баските към Донбас работи непрекъснато за правото дело на Новорусия. Тази работа даде плодове и нашият Комитет консолидира своя проект.

Какво представлява нашият Комитет?

Този Комитет е преди всичко инструмент за подпомагане на работническото население на Новорусия. Целта на нашия Комитет е да предаде солидарност към работническото население на Новорусия по различни начини и да подкрепя неговата кауза. Нашата основна цел е да разбие информационната блокада и да представи реално нещата на населението на нашата страна: политическо разяснение и научен анализ на сложната ситуация в Новорусия и Украйна, и осъществяване на ефективна хуманитарна помощ в духа на интернационализма. Следователно, нашият Комитет е солидарна организация, а не платформа за спасяване на отделни личности или колективи.

Нашата ежедневна работа по отношение на Новорусия я показваме чрез достатъчно примери като осъществяваме редица различни акции, от улична пропаганда и агитация, до изпращане на солидарни бригади, които предоставят информация за въоръжения конфликт (всичко е на баски език), провеждане на публични конференции за Украйна и Новорусия, поместване на статии в пресата, изяви по радиото и телевизията и изпращане на материална помощ.

Ние не представляваме колектив, който се ограничава само до развяването на знамена. Ние сме колектив, който разширява своето влияние. В нашата ежедневна работа следваме определена линия.

Основното ни направление:

Непризнаване на държавния преврат: По наше мнение, истинската причина за конфликта е вкоренена в бурните протести на проевропейското, проимпериалистическо и ултрадясно движение на Евромайдана и неззаконият държавен преврат срещу демократично избраното правителство.

Защита на правото на самоопределение: На 14 март Крим реши да се присъедини към Русия, а на 25 май Донецк и Луганск обявиха своята независимост; събития като реакция на взимането на властта от крайнодесните в Киев. Нашият Комитет признава и зачита волята на тези хора. Ние констатираме, че една от причините за украинския конфликт е отсъствието на народно съгласие по отношение на тази държава, т.е. тя се появява без народна подкрепа, поради причината, че през март 1991 г. украинският народ гласува за Украйна в състава на СССР.

Антифашизъм: Комитетът отбелязва огромното влияние, което фашизмът натрупа в Украйна, където много ведомства на държавата (Министерство на отбраната и вътрешните работи) са под контрола на фашистите. Иконографията и фашистките легенди за колаборационисти през Втората световна война се превърнаха в официална идеология на сегашното правителство на Украйна. Спомняйки си за нацисткия геноцид над съветския народ по времето на Втората световна война, ние твърдим, че антифашизмът е важен фактор в съпротивата на трудещите се в Донбас.

Класова борба: Украйна се намира под гнета на олигархията от 1991 г. Проектът Новорусия е съпротивителна реакция срещу това състояние. Новорусия се обявява като съюз на народни републики и установява, че в този съюз няма място за паразитната олигархия и една от целите е да се възстанови достойнството на работниците и благосъстоянието на народа. Този Комитет признава тези ценности. Трябва да си спомним, че на референдума през 1991 г. Украйна каза “НЕ” на изчезването на Съветския съюз.

Антиимпериализъм: Смятаме, че една от причините за този конфликт е колонизаторският похот на държавите от Запада (САЩ и ЕС) по отношение на страните от Източна Европа. Тази тенденция ясно се проявява и по време на “опозиционната фаза на Евромайдана” и в загубата на независимост на настояща Украйна. Ние виждаме в движението Донбас програма за предоставяне на икономиката в ръцете на народа и държавата, а не в ръцете на олигарсите от западните държави.

Също така категорично отхвърляме теорията-позиция, съгласно която конфликтът в Донбас е “конфликт между две империи”. Империализмът, агресията и геноцидът от страна на САЩ и нейните съюзници, с основната сила на НАТО, не веднъж са показвали докъде могат да стигнат и на какво са способни (Югославия, Ирак, Афганистан, Сомалия, Судан, Либия, Сирия…). Тяхната хегемония е очевидна. Този империализъм е главният враг на световния мир и заплашва цялото човечество. Приравняването на държавите от Запада към други държави, също капиталистически, които защитават своите национални интереси и дори собственото си физическо съществуване срещу агресивния блок на НАТО, е тежка грешка, която не само не споделяме, но и против, която се борим.

Euskal Herria (Страна на баските): Euskal Herria (Страна на баските) е нашата страна, която е и зона на нашите интереси и нашата публична дейност. Ние сме представлявани в четири зони от южната част на страната. Явяваме се баски комитет, всичките наши материали (както информативни, така и улична пропаганда) са основно на баски език и изразяваме правото на самоопределение на Страната на баските.

Плурализъм: Всеки човек, приемащ този принцип, може да бъде член на Комитета, независимо от идеологическите си убеждения или членството в други организации.

Какво не представлява Комитета?

Този Комитет не е придатък/филиал на никоя политическа партия. Комитетът е открит за членове на различни партии, винаги при условие, че приемат установените правила и принципи и искат действително да работят и помагат за Новорусия. Партии и други колективи не могат да имат свое представителство в Комитета.

Този Комитет възнамерява да окаже влияние върху гледната точка на партии и организации по въпроса за Новорусия - цел, която никога не сме скривали. Той не претендира, че ще бъде говорител на тези партии и няма да претендира за мнение и линия по отношение на “общата политика”.

Този Комитет е съсредоточен към областта на Новорусия. Това означава, че не е насочен към Русия (знаеки, че в определени моменти от конфликта има противоположни интереси между Русия и Новорусия). Също така в задачите на Комитета не влиза защита на Руската федерация.

Този Комитет не е народна група, която ще се удовлетвори само с веенето на знамена и скандиране на лозунги. Той не е създаден за самозадоволяване, изразяване на фетишизъм или за успокоение на собствената съвест. Комитетът работи много сериозно, анализира реалността, за да представи на баската общественост най-пълната и максимална документална информация за ситуацията, и разбира се, да предаде и достави по ефективен начин нашата физическа и морална солидарност към Новорусия.

Призоваваме всички прогресивни хора с революционна етика да положат всички възможни усилия в подкрепата към населението на народните републики, било чрез нашия Комитет или по друг начин, приемлив за тях. Сега е важна всяка помощ, политическа съгласуваност, за да се обединим в борбата срещу фашистката чума и да подкрепим народа, който се бори за своето физическо съществуване. Ние вървим по пътя и всеки, който го споделя, е добре дошъл!

Сайт на Комитета за солидарност на Страната на баските към Донбас: http://euskalherria-donbas.org/

ВНИМАНИЕ!! САЩ искат да разпалят огромна война в цяла Източна Европа

Цяла банда американски военни, дипломати и политици разработват план за разпалването на войната в Украйна и превръщането й в огромен конфликт в Източна Европа. Това стана ясно от изтекъл доклад и информация за готвено доставяне на американско оръжие на Киев, който „Ню Йорк Таймс” публикува. Американският кошмар се ражда от успешното настъпление на опълченците в началото на 2015 година, който вещае провал за инсталираното неолиберално-фашистко украинското правителство. Става ясно, че САЩ са готови да предизвикат намесата на Русия в един все по-задълбочаващ се конфликт. Препечатваме целия текст, който българските медии предадоха със сериозни съкращения – даже от този официален източник се вижда жестокото лице на американския империализъм, непризнаващ граници в създаването на агресии и подтискане на чуждите народи. В типичния си стил политиците на Вашингтон не признават правото на източноукраинския народ да не се подчини на незаконната власт в Киев (дошла на власт именно с американска помощ, вкл. 5 млрд долара за фондации и фашистки банди от 2004 г. насам), да се отдели и живее в мир. Вместо това се стоварва цялата вина върху Русия, чиито сънародници ежедневно биват убивани от снаряди, бял фосфор и мини на укранската армия, неща, които медиите, включително и българските, позорно прикриват и омаловажават. Както е известно, към момента единствено Русия оказва значителна хуманитарна помощ на бедстващото население в Донбас и приема бежанци както от местата на бойни действия, така и от официална Украйна, чиито младежи бягат от мобилизацията на фашиста Порошенко. За същата армия на Украйна САЩ се готвят да предоставят 3 млрд долара (!) за очевидно значително количество нападателни ракети, бронирани хамъри, нови радари и т.н. и се надяват НАТО в лицето на Великобритания и Канада плюс източноевропейските васали Полша и прибалтийските държави да ги последват в осъществяването на доставки за Порошенко. Със сигурност в американските планове влиза и България – за доставки, за изграждане на бази и за цялостното й вкарване в конфликта.

Подпалваната от САЩ и НАТО война е на път да погълне цяла Източна Европа, на път е да въвлече България в жесток конфликт, изгоден единствено на американския империализъм и Запада, на техните български слуги. Ние, младите хора на България заедно с целият честен български народ трябва да спрем използването и участието на нашата родина за интересите на НАТО и богатите западни корпорации.

НЕ на чуждите бази, НЕ на американско-натовската война, долу фашисткото украинско правителство. НА БОРБА СРЕЩУ АГРЕСОРИТЕ!

Ето пълната статия на „Ню Йорк Таймс” (с допълнения в скобите):

Официални служители твърдят: САЩ обмислят да доставят на Украйна оръжия

Майкъл Гордън и Ерик Шмит, 1 февруари 2015 г.

ВАШИНГТОН – С напредването на атаките на поддържаните от Русия сепаратисти в Украйна, военният командващ на НАТО ген. Филип Брийдлав сега подкрепя доставянето на отбранителни оръжия и оборудване на обсадените киевски сили. Днес служебни американски лица казват, че тази позиция изглежда си пробива път и сред редица чиновници от администрацията и армията.

Президентът Обама не е взимал решения за доставянето на подобна помощ от смъртоносни оръжия досега. Но след серията от бойни отстъпления, които претърпяха украинските сили през последните седмици, администрацията на Обама гледа по нов начин на въпроса за военна помощ.

Според запознати, държавният секретар Джон Кери, който планира да посети Киев този четвъртък (5 февруари) е готов за нови обсъждания за доставката на смъртоностна помощ, същото важи и за генерал Мартин Демпси – командващият Обединените началник-щабове. Скоро напускащият длъжността си военен министър Чък Хегел подкрепя изпращането на отбранителни оръжия за украинската армия.

Чиновници казват, че през последните месеци съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс е била против осигуряването на смъртоностна помощ. Обаче отблизо запознат с нейните схващания твърди, че Райс сега е готова да преразгледа отношението си.

Белият дом се опасява, че осигуряването на отбранителни оръжия могат да накарат президента на Русия Владимир Путин да рискува, затова към момента американската помощ е ограничена до „несмъртоностни” предмети. Те включват бронежилетки, очила за нощно виждане, комплект инструменти за първа помощ и инженерно оборудване.

Темата за американските отбранителни оръжия отново се обсъжда, след като икономическите санкции срещу Русия се провалиха като мярка, която да разубеди Русия от изпращането на нейно тежко въоръжение и военни в Източна Украйна. (самата укранска власт и министърът на отбраната признаха, че в Източна Украйна няма руски военни, обаче явно за САЩ тази лъжа е дотолкова нужно оправдание за намесата, че те няма „да повярват” и на собствените си марионетки!!- б. п.)

Говорителят на Съвета за национална сигурност Бернадет Мийн каза: „Въпреки че нашият фокус остава намирането на решение по дипломатически път, ние винаги разглеждаме и други методи, които ще разширят възможностите за договаряне на решение по кризата”.

Очаква се този понеделник осем бивши високопоставени американски служители да излязат с независим доклад, който ще разпали по-широк дебат по политиката за Украйна. В доклада ще се настоява САЩ да изпрати отбранителна техника на Украйна на стойност 3 милиарда долара, включваща противотанкови ракети, разузнавателни безпилотни самолети (дронове), бронирани хамъри и радари, определящи местонахождението на вражеските ракетни и артилерийски остановки.

В изготвянето на доклада участва бившата високопоставена служителка на Пентагона Мишел Флорной, която е фаворит за военен министър на кандидатката за президент Хилари Клинтън [съпругата на бившият президент-демократ Уилям Клинтън]. Други автори на предложението са: пенсионираният адмирал и бивш военен командир на НАТО Джеймс Ставридис и Иво Далдер – американският посланик в НАТО от първия мандат на Обама.

„Западът смята да усили възпирането в Украйна при всяко подновяване на главните нападения на опълчението. Това се планира да стане чрез покачване на рисковете и цената за Русия” (директна готовност за огромна война!!) , се казва в доклада. И допълва: „Това изисква доставянето на пряка военна помощ – в много по-големи количества от сега, включително на смъртоносни отбранителни оръжия”.

В своето „Обръщение до нацията” през януари Обама отбеляза, че въведените от САЩ и съюзниците санкции са ранили руската икономика.

Но американските власти признават, че Русия многократно е нарушила споразумението, постигнато в Минск миналия септември (Украйна обаче не го е нарушила – изстрелваните от нея снаряди по мирното население за САЩ сигурно са част от примирието!!- б. п. ). То призоваваше за незабавно примирие в Украйна, отстраняването на чуждите сили и установяване на договорки за осигуряване на следене и зачитане на украинско-руската граница.

През последните седмици Русия доставя по море голямо количество тежко въоръжение в подкрепа на офанзивата на сепаратистите в Източна Украйна. Според западни служители, това включва танкове Т-80 и Т-72, залпови ракетни системи, артилерия и бронетранспортьори (обаче доказателства за това явно няма, защото ако имаше – Вашингтон щеше вече да е проглушил света?!- б.п.).

Някои от тези оръжия са твърде сложни, за да бъдат използвани от набързо обучените сепаратисти, твърди западен представител. Така НАТО изчислява, че офанзивата на сепаратистите се подкрепя от около 1 000 руски военни и разузнавачи. Укранските власти настояват, че броят им е много по-голям. (Настояваха до онзи ден, когато признаха, че руските военни в Изт.Украйна са просто мираж!- б.п.)

С помощта на руснаците сепаратистите завзеха летището в Донецк и напират при селището Дебалцево, което е разположено недалеч от важен ж.п-възел.

От НАТО заявяват, че през последните месеци сепаратистите са превзели нови територии, възлизащи на 500 квадратни километра. По преценка на високопоставени западни представители цел на Кремъл е да замени Минското споразумение с документ, който ще е по-благоприятен за интересите на Москва и ще предостави на сепаратистите икономически по-жизненоспособен анклав.

Дебатите на администрацията се изтъкват от серия високопоставени служители на Пентагона, администрацията и западни политици и понеже говорят за информация от закрити обсъждания, разкритията им са анонимни.

Говорител на генерал Брийдлав отказа да коментира становището му относно доставката на отбранителни оръжия, а темата се държи затворена от официалните служители на САЩ в скрити и поверителни обсъждания.

Говорителят на флота капитан Грегори Хикс каза: „Генерал Брийдлав многократно е заявявал своята подкрепа за намиране на дипломатическо решение, а също и взимане на практически мерки за подкрепа на правителството на Украйна в борбата му срещу поддържаните от Русия сепаратисти”. В същото време източник от Пентагона, запознат с разбиранията на генерал Дъмпси и адмирал Джеймс Уинефелд, заместник-председателят на Обединения щаб на началник-щабовете, разкрива, че според тях темата за отбранителните оръжия трябва да се върне за преразглеждане.

„Един всестранен подход е оправдан и ние се съгласихме, че отбранителната техника и оръжия са част от това обсъждане”, заяви лице от Пентагона.

За Путин, който отрича на руски войски да им е заповядано да се бият в Украйна, руските загуби остават много чувствителна и деликатна тема.

Докладът на г-жа Флорнои и другите лица настоява, че САЩ и съюзниците им трябва извлекат изгоди от този факт, като разубеждават руснаците и сепаратистите от разширяване на офанзивата им.

Както изтъкна Флорнои в интервю: „Един от най-добрите начини за предотвратяване на руска помощ за бунтовниците, които взимат нови и нови земи и увеличават сблъсъците, е да се увеличи цената, която Русия и нейните заместители ще трябва да понесат”.

Докладът отбелязва, че сегашният запас в украинската армия на противотанкови ракети е отпреди поне две десетилетия и повечето от тях са негодни за употреба. Ето защо се препоръчва САЩ да доставят на украинската армия леки противотанкови ракети, сред които могат да се включат и противотанковите ракети FGM 148 Джавелин.

„Най-важното е”, добавя Флорнои, „да дадем на украинците средства за спиране на бронетанковите нападения на руснаците и подкрепяните от тях сили, като ги застрашим още в придвижването им”.

Администрацията на Обама вече осигури радари, които локализират вражеските минохвъргачки. Сега в доклада се настоява САЩ да дадат и радари, които могат да установят местонахождението на дългобойните ракети и артилерийски огън. Това е важно, защото според докладчиците, 70% от украинските военни загуби са дело на вражески ракетен и артилерийски обстрел.

Украйна се нуждае от разузнавателни безпилотни самолети, особено след като армията спря полетите над Източна Украйна, поради използваните от сепаратистите ракети „земя-въздух”, дадени им от Русия.

Пак в доклада се настоява САЩ да доставят военна комуникационна техника, която да е неуловима за руското разузнаване.

Ако САЩ вземат инициативата в доставянето на отбранителни оръжия, могат да се включат още Полша, балтийските държави, Канада и Великобритания.

Докладът е съставен съвместно от: Атлантическия съвет, института „Брукингс” и Чикагския съвет за външни работи. Други участващи високопоставени чиновници са: Строул Талбот, бивш заместник-държавен секретар от кабинета на Клинтън; Чарлз Уалд, пенсиониран генерал от ВВС и бивш заместник-командир американското Европейско командване; бившият служител на Пентагона Ян Лодал; и двама бивши американски посланици в Украйна – Джон Хербст и Стивън Пифър.

ИЗТОЧНИК

Украинското правителство губи своята война. Ето причините!

Ерик Зюс

Global Research, 30 януари, 2015

На 27 януари министърът на отбраната на Украйна излиза със заглавието „Бунтовниците продължават да търпят загуби” и съобщава, че 4 хеликоптера и друга техника на „бунтовниците” са унищожени в сражение. Но твърдението не е подкрепено с никакви доказателства.

Два дни преди това медията Kiev Post (също проправителствена) открито изразява становище, че „Украйна прикрива свои унищожителни загуби при щурма на проруските бойци” и съобщава за „Най-зле пазената тайна на Украйна – тази на драстично занижаване на загубите на украинската армия”. Разкриват се подробностти за обидната незаинтерсованост на правителството за състоянието на пращаните от него в битка войници. Дава се пример за задръстването на обикновени цивилни болници от ранените войници от фронта, при все че в тях няма нужното оборудване за лечението им. Накрая репортажа завършва с мнението на лекар: „Навсякъде е зле. Да, войниците все още стоят на позиции в бойна готовност. Но ние не виждаме никаква помощ за тях”.

Украинската новинарска агенция RIAN на 26 януари излиза със заглавието „Мобилизацията в Днепропетровск почти пропадна” и съобщава „В Днепропетровска област [която се управлява от приятеля на Белия дом в САЩ, укранско-швейцарско-израелския милиардер Игор Коломойски, чиято отдавнашна лична наемническа армия разполага само по себе си с повече от 5 000 бойци] хиляди мъже се укриват от повиквателните за армията. Служителите по изпълнение на заповедта за военна повинност разбират, че изпълнението на задачите им ще бъде много трудно. Повече от 2 000 мъже, които са повикани в армията «не се явиха, буквално се изпариха».

Впоследствие правителството принуждава или „дебне” (както се изразяват в статията) на практика всеки, който иска помощ от правителството, като „мобилизира безработни” и други „отчаяни” хора. „Веоннослужещите, отговарящи за отчета се оплакват”, че някои от призовани наборници са тежко болни, т.е в пълна небоеспособност. 

„Троянецът” – заместник-командир на ултранационалистическия батальон „Азов” в Украйна

Пак на 26 януари на блога Fort Russ пише: „Командирът на „Азов” е крайно възбуден, обявява войната за „загубена” и обвинява всеки за виновен”. В публикацията се уточнява, че „украинските политици и генерали вече загубиха войната”, а „Западът не помогна”. Това е основното послание в съобщението на наказателния отряд „Азов” [чието предназначение е да наказва жителите от области, неподкрепящи режима], което прави командирът на батальона Андрей Билецкий в своето «Обръщение до нацията». Билецкий е също настоящ депутат в Радата (парламента). Според него след невярното съобщение за «хиляди предполагаемо убитите врагове и унищожените им танкове» събуждането ще е много болезнено, а то ще настъпи с чувството на разочарование от тези правителствени лъжи.

На 27 януари RIAN излиза с новинарското заглавие „Ситуацията на фронта и бунтовете срещу мобилизацията”, а Андрей Вайра от новинарския сайт „Алтернатива” цитира Билецкий, който е заявил, че „Не бяхме подготвени за сегашното противопоставяне”.

И докато повиканите на задължителна военно служба войници не са готови да рискуват живота си за поддържането на настоящото украинско правителство (което е резултат на преврата на Обама в Украйна от февруари 2014 г.) срещу жителите на Донбас, които гласуваха 90% за сваления от Обама президент, то оцелелите източноукраинци са много заинтерсовани да не допуснат да бъдат избити от новия режим. Така мотивацията в част от народа, който силите на Обама се опитват да убият, е неизмеримо по-голяма от мотивацията на част от повиканите на военна служба военни отряди от останалата част на Украйна.  Единствените отряди готови за убийства са привържениците на двете нациски (расистко-фашистки) украински партии – „Свобода” (която по предложение на ЦРУ се преименува от „Националсоциалистическа”) и „Десен сектор”. Тези партии винаги са взимали малък процент от народния вот в Украйна, въпреки че хората на Обама ги поставиха във властта. Един път вече на власт, те съответно прокарват закони, с които да заздравят тази своя власт.

Проблемът на украинското правителство е, че няма достатъчно нацисти, а няма и достатъчно пари за да осъществи количеството убийства, необходими на украинския режим на Обама за да си възвърне териториите на един Донбас, чиито народ е предвиден за унищожение. Привържениците на пометения от Обама бивш президент Янукович (а 90% от гласовете са за него в Донбас) са много по-многобройни от нацистите и в пъти по-мотивирани от огромното мнозинство от украинските войници.

Американските и украинските олигарси не могат да изнамерят достатъчно пари за приключване на делото си. В подкрепа на каузата се е нагърбил големият финансов спонсор на Обама Джордж Сорос и той сега странства по света за да убеди данъкоплатците от Запада в подсигуряване на необходимите средства. А сумата, която е необходима за справяне с положението, той оценява на между 20 и 50 милиарда долара. Засега на настойчивата му молба не се обръща внимание.

И това е действителната причина, поради която войната на Обама в Украйна се проваля – няма достатъчно готови да леят кръв за делото нито в Украйна, нито „на Запад”.

Няма достатъчно нацисти и на двете места. Обама се измами за това, когато през февруари 2014 година премахна демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Сега му остава или да се прости със земите на Донбас, или да се прости с инсталирането от него над цяла Украйна антируско правителство. Това са двете възможности и той ще трябва да избере една от тях. 

Всеки от двата изхода ще го постави в неудобно положение. Но най-вероятно няма да му е толкова неудобно колкото на Буш-син по отношение на войната срещу Ирак. Разбира се, републиканците ще са във възторг, казвайки че „Обама загуби Украйна”, нищо че всъщност Обама превзе Украйна. В действителност републиканците никога няма да критикуват истински даден президент за това, защото от самите тях се очаква същото – да превземат други държави.

От друга страна Обама може да се окаже в още по-затруднено положение, ако реши да извърви пътя докрай и да настоява за ядрена война срещу Русия.

Колкото до самото украинско правителство – то беше инсталирано от превратаджийските действия на Обама, след което на жителите на Донбас им беше отнет гласа. Ето защо настоящото представители на Радата и администрация няма как да винят Обама, а вместо това винят Владимир Путин и Русия. Русия е страната, която Обама (също като Джордж Сорос и много други американски аристократи) мрази, а  поставените от него на власт в Украйна я мразят още повече. Така на 28 януари RIAN публикува „Пълният текст на призива за обявяването на Русия за агресор” и съобщава:

„Върховната Рада публикува официално пълния текст на Резолюция 1854, която е призив към ООН, Европейския парламент, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО, Парламентарната асамблея на Организацията за демократично и икономическо развитие (вкл. Грузия, Украйна, Армения и Молдова) и народните събрания на държавите по света за признаване на Руската федерация за държава-агресор”. 

Графиката: Валутните резерви на Украйна спадат от 18 млрд. (януари 2014 г.) долара на малко над 12 млрд (октомври), а местната валута гривня се обезценява двойно в рамките на 2014 г .: от 8 гривни за долар в началото на 2014 година става 16 гривни/долар през ноември 2014 г. 

Медията Германски икономически новини GEN отбелязва, че това действие на Радата прието с 271 от присъствалите 289 депутати може да има „международноправни последици”. Репортажът им споменава същевременно искането на украинските управници за това, че те „спешно се нуждаят от нови заеми” от Европейския съюз, защото в противен случай сега съществуващите заеми на Украйна ще се провалят. Интересно е, че даже коментарите на читателите на сайта са отрицателни към това искане и клонят към виждането, че украинското правителство е нациско, а не е жертва на Русия или на друга държава. Най-малко се възприема Украйна за жертва на данъкоплатците на ЕС, които вече дадоха много за украинското правителство и които сами ще носят бремето на тези нови «заеми», подкрепяйки при един скоро очакван банкрут дългия списък от кредитори. С други думи изглежда в самата Германия обществената подкрепа за даване на още пари на Киев е малка. Ако ЕС на свой ред реши да се съгласи със спешната финансова молба на Украйна, то подкрепата на Съюза в самата Германия ще спада. И поради това ЕС е много вероятно да отхвърли молбата, защото иначе рискува още повече собственото си съществуване.

А е очевидно, че без получаване на допълнителни «кредити» за провеждане на войната срещу жителите на Донбас, Украйна няма шанс в потенциалното й спечелване.

Ето това е опасното положение на правителството в Киев във войната.

Източник: http://www.globalresearch.ca/ukraines-government-is-losing-its-war-here-is-why/5428282