Ернесто

Автор: Александър Муратов

Той не ламтеше за владения,

а да раздава свобода:

наместо странни приключения,

обичаше една звезда,

в която вярват сиромасите,

която само те съзират

и гордо тръгват от дома си те

за нея те умират.

Без да си е пожалил кожата,

ни пост, ни рожби, ни жена,

той тръгна по земята, божата,

като войника на война,

за да доказва своите истини

и своята любов и вяра.

Засяваше зърна пречистени

и с песен на китара

изпълни мините калаени

и боливийските плата:

оттам очите му омаяни

най-хубав виждаха света.

Той от сражеие в сражение

вървеше с храбрата си чета,

тъй както сутрин на учение

отиват палави момчета.

По дирите му стръвни бандите

душеха пламналата пръст,

дето по-висок от Андите

израстна ниският му ръст,

усмихнат мило на планетата 

стои със куртката си скромна,

с брадата, с пушката, с баретата

и пурата огромна.

Той не ламти за приключения, 

а да раздава свобода.

Събира нови опълчения

и грей, превълнат на звезда.

Америка, добра и питаща,

прозорци и врати отваря

и влиза светлината китаща,

Ернесто Че Гевара.

1868 г.