Сталинград

Нека подвигът на героите от миналото бъде вдъхновение за бъдещите поколения революционери. Продължаваме с изработката на видеоклипове и преводите на прогресивни песни. Вярваме, че това е един от начините да разпространим идеите, в които вярваме. За пореден път предлагаме на вашето внимание песен на италианската лява група Банда Басоти. Със своето творчество и с активността си извън сцената те са пример за това как се отстоява делото на комунизма.

Световна социалистическа република

Нека от руините на старото буржоазно общество да изградим новата Световна социалистическа република - държава без експлоатация на човек от човека, без потисничество и гнет!

Фестивал за графити в Луганск

В Луганск се проведе фестивал за графити, нарисувани върху стена. Най популярната тема на творбите беше мирът. Според Артишенко, организаторът на събитието, това е първият подобен фестивал в младата република. Резултатът от събитието е създаването на т.нар. "Стена на патриотизма". "Всеки гражданин на Луганск може да я оцени дори и от автобуса", отбеляза Артишенко. Мотоциклетистите от клуб "Нощни вълци" също присъстваха на събитието. 

Ернесто

Автор: Александър Муратов

Той не ламтеше за владения,

а да раздава свобода:

наместо странни приключения,

обичаше една звезда,

в която вярват сиромасите,

която само те съзират

и гордо тръгват от дома си те

за нея те умират.

Без да си е пожалил кожата,

ни пост, ни рожби, ни жена,

той тръгна по земята, божата,

като войника на война,

за да доказва своите истини

и своята любов и вяра.

Засяваше зърна пречистени

и с песен на китара

изпълни мините калаени

и боливийските плата:

оттам очите му омаяни

най-хубав виждаха света.

Той от сражеие в сражение

вървеше с храбрата си чета,

тъй както сутрин на учение

отиват палави момчета.

По дирите му стръвни бандите

душеха пламналата пръст,

дето по-висок от Андите

израстна ниският му ръст,

усмихнат мило на планетата 

стои със куртката си скромна,

с брадата, с пушката, с баретата

и пурата огромна.

Той не ламти за приключения, 

а да раздава свобода.

Събира нови опълчения

и грей, превълнат на звезда.

Америка, добра и питаща,

прозорци и врати отваря

и влиза светлината китаща,

Ернесто Че Гевара.

1868 г.

Роджър Уотърс призовава музикалния свят за бойкот на Израел

Легендарният британски музикант Роджър Уотърс, който на 30 август ще изнесе концерт в София, призовава колегите си за културен бойкот на Израел.

Звездата от "Пинк Флойд" отправя призива си с открито писмо.

"Пиша ви сега, братя и сестри от семейството на рокендрола, за да ви помоля да се присъедините към мен и хиляди други артисти по света, и да обявим културен бойкот на Израел.

Моля ви, присъединете се към мен и нашите братя и сестри в глобалното гражданско общество, за да обявим нашето отхвърляне на апартейда на Израел в окупирана Палестина, като се заречем да не свирим в Израел и да не приемаме никаква награда и финансиране от институция, свързана с неговото правителство, докато страната не започне да спазва международното право и всеобщите принципи на човешките права", се казва в посланието.

Призивът на Роджър Уотърс дойде след завършилия трети кръг от преговори между Израел и палестинската власт. Палестинците обвиниха Тел Авив, че не допускат американския представител Мартин Индик.

Уотърс неведнъж е бил обвиняван в антисемитизъм. Той обаче отхвърля нападките и припомня, че баща му е загинал в бой с нацистите по време на Втората световна война. Наскоро музикантът нарисува в Белгия на балон прасе със звездата на Давид.

Броени дни след първия концерт от европейския етап на The Wall Tour 2013, състоял се в рамките на белгийския фестивал Werchter на 18 юли, Роджър Уотърс се оказа в епицентъра на огромен скандал, свързан с политическите му убеждения и в частност с директните му послания срещу нехуманните според него действия на Израел спрямо Палестина.

Всичко това се случва четири месеца след публичния, широко отразен и шумно дискутиран призив на Уотърс за културен бойкот на Израел заради отношението към палестинците в страната и в окупираните територии.

Още тогава, при това не за първи път, основателят на Pink Floyd, който ще "постави" The Wall за първи път в България, бе обвинен в антисемитизъм, въпреки че посланията му са изцяло политически и касаят кървавия конфликт между Израел и Палестина.

Повод за поредната вълна на критика срещу 69-годишния музикант стана публикация в еврейския ежедневник The Algemeiner, която цитира изявлението на равин Ейбрахам Купър и разказа на израелски фен на Роджърс, станал свидетел на шоуто му в Белгия.

Именно реакцията на последния към факта, че върху емблематичното гигантско летящо прасе, използвано от години като ключов реквизит на The Wall Live, е изобразена Звездата на Давид, и разпространеното от него видео, документирало унищожаването на балона от публиката на концерта, разгневи Купър, който е един от ръководителите на Центъра "Симон Визентал".

"С тази отвратителна проява Роджър Уотърс декларира посланието си кристално ясно – забравете за Израел, какво значение има мирът в Близкия Изток. Уотърс открито мрази евреите. Това видео е, меко казано, шокиращо. Единствените, които би трябвало да адмирират посланието на този фанатик, са членовете на Мюсюлманското братство", заявява Купър в писмото си до Algemeiner.

Именно до него е адресирано отвореното писмо на Уотърс, публикувано на стената в официалната му страница във Facebook на 1 август 2013 г., което можете да прочетете в оригинал по-долу:

В 21 век все още съществуват стени, които разделят хората. Една от тях се намира в Западния бряг на р. Йордан. Израел я изгражда, оправдавайки се, че така ще спре атентатите. Но реално тя завзима незаконно земята на палестинците в Западния бряг, позволява нарастване на напрежението и заселването на еврейски заселници, които според международното право нарушават правата на палестинците, отнемайки им земята и селищата.

Вижте още:

Стената, Франк Томпсън и как рок-музикантът Роджър Уотърс преоткри историята ни

http://actionredbg.blogspot.com/2013/08/Stenata-Frank-Thompson-i-kak-rock-muzikantut-Roger-Waters-preotkri-istoriyata-ni.html

Кой се страхува от майор Томпсън?
http://actionredbg.blogspot.com/2013/08/Koy-se-strahuva-ot-major-Thompson.html

Гео Милев – 1 МАЙ

Денят на труда, когато работният народ в цял свят развява червените празнични знамена – едничкият празник за ония, които прекарват цялата година в делничен труд; ония, които носят черния труд на цялата земя; ония, които хранят и топлят света, които бият желязото, въртят машините, копаят черния въглен, дялат твърдия камък на мисълта.

Първи май е празник на вярата в човека и в бъдещето на човека. Първи май е празник на жаждата за правда и щастие в света, под слънцето на труда. Първи май е празник против леността. Първи май е празник против грабителството. Първи май е празник на свободата. Първи май е празник на повишеното волево съзнание. Първи май е празник на единението и братството между всички хора – цялото човечество.

Първи май е всенароден празник на човечеството.

Празникът на труда е празник на народа. Защото народ е всичко, което носи труда, което работи. Народът – следователно и човечеството. Така и българският народ: народ е всичката оная маса, която стои потисната под игото на труда; не са народ, вън от българския народ стоят всички ония, които – алчно настървени към благата на узаконения грабеж – запазват само за себе си привилегията да представят българския народ; ония няколко стотици, които със силата на капитала и владението потискат под игото на труда 5-те милиона на българския народ, народната маса; ония, които заграбват за себе си всички права, свободи и блага; ония, които избират и крепят върху престола на властта свои министри и управници – управници на българския народ, което значи: ревностни защитници на стотиците и още по-ревностни крепители на народното потискане под игото на труда.

Известно е това положение на нещата – днешното социално положение. Още днес, когато трудовата тирания законодателствува за сметка на народа с всичката окървавена наглост на модната фашистка практика.

Но това не може да убие вярата ни в бъдещето на човека, да убие волевото съзнание на народната маса – волята за всемирна свобода, озарена от благородството на труда.

Всеки, който вярва в благородството на труда и в инстинктивно правия път на народа, стои под червените знамена на майския празник.

„Пламък" стои под тия знамена, знамената на труда.

Защото ние вярваме само в една истина – истината на народа. Черният народ на труда. Защото има само една истина – и тя е в народа, в масата, в мнозинството. Малцинството, изключенията – не влизат в сметката на живота. Човечеството е колектив. Истината на човечеството е в самото човечество, защото животът се живее от човечеството. А истината е истина на живота. И тя гласи: свобода на благородния труд.

„Пламък" – списание за изкуство и култура – знае, че изкуство и култура са преди всичко труд; че изкуство и култура, както всеки труд, ще добият своя благороден разцвет само в бъдещия век на свободата.

Ние стоим под знамената на майския празник: Празника на Труда, на Свободата, на Бъдещето.

източник

Вижте още:

1 Май 2012

1 май – ДЕН ЗА БОРБА!

С обърната резба – ВМРО с танц на оплождането

Понякога срещаме непреодолими пречки в желанието си да доокарикатурим тези недоразумения неонацистите. Те се справят така добре с това да стават за смях, че не е нужно ние да правим нещо. Освен да ги покажем и да се посмеем.

Една крайнодясна ултра маргинална партийка се засили към властта със странен ритуал. Напъпилата пролет явно е стимулирала половия нагон и желание за размножаване на и без друго мизерния й електорат, и те изпълняват танц на оплождането. Всичко би било добре, ако не бяха само мъже, и то, тиквиз на които явно не им е известно, че колкото и да правят опити за зачеване, такова няма да настъпи. Нито сексапилно надупените чичари с ритуалното начукване на фалически символ в друг фалически символ, нито благословията на жреца на Тангра – Йоло Денев, който също участва в оргията, ще помогнат.

Все пак адмирации за това, че успяват да дресират хипопотам да обикаля в кръг заедно с другите гламави. Също и че са успели да мобилизират целия си личен състав да участва и за наличието на придворен тъпанар. Вярно, че някои от тях бягат подплашени от този кит на национализма, и от мисълта какво ли ще им се случи, ако ги докопа, но трябва да сведем глави пред желанието им за саможертва. Това изяснява и какво прави ГРРРР в новия патриотичен химн на клоуните от четирибуквието – „Harlem Shake” – може да го видите и чуете на 29-та секунда от видеото.

Неизяснено обаче остава – туй репетиция за традиционното им участие в софийския гей прайд ли е или закъсняло афтър парти след Хелоуин. От една страна, купонясващ в този водевил държи кастрон с надпис „С обърната резба – да поемем властта” и е чест участник в гей парадите (на приложената снимка може да го видим как се опитва да убеди полицаите да се включат и те във веселието), от обратния ракурс, пък се забелязват циркаджии в карнавални костюми. Препоръчваме им и да пробват и с други лозунги като „Да се оправим по между си пък държавата да гледа и да се учи”, че да ги разберат хората. Или пък „По-добре един зад друг в похот, вместо газ да хабим в автопоход”.

Припевът „Con los terroristas” сигурно възбужда приятните спомени на палячовците за главорезкия тероризъм на ванчемихейловистките бандити или за още по-славни страници от историята им като мятането на ножове и пиратки по онкоболни, но пък подсеща и нормалните хора, че целта на всяка една крайнодясна формация, колкото и комична да изглежда, е да служи по най-брутален начин на капитала. Черешовото топче, което въртят като пумпал, или като нещо с тази форма, което им липсва, би стреляло срещу чорбаджиите-изедници и властта на капитала, която нацистите обслужват.

А черешовото топче ще пукне... от смях.

Харлемският шейкър под погледа на неговия приятел напира да се влее в едно от шествията на други весели хора

Подобни излагации:

Избягали от столичен психодиспансер се пръснаха из София
http://actionredbg.blogspot.com/2013/02/Izbyagali-ot-stolichen-psihodispanser-se-prasnaha-iz-Sofia.html

Дрогирани неонацисти нападнаха немски вокалист на концерт у нас
http://actionredbg.blogspot.com/2013/02/Drogirani-neonacisti-napadnaha-nemski-vokalist-na-koncert-u-nas.html

Нищетата на брадоненавистниците
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Nishtetata-na-bradonenavistnicite.html

Противоестествените взаимодействия между БСП и крайните националисти
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Protivoestestvenite-vzaimodeystvia-mezdu-BSP-i-kraynite-nacionalisti.html

Активист на „Атака” замесен в педофилски скандал със сайта ask.fm
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Aktivist-na-Ataka-zamesen-v-pedofilski-skandal-sus-sayta-ask-fm.html

Нацистки изродчета нападат възрастни и беззащитни хора в София. България им готви линч.
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Nacistki-izrodcheta-napadat-vuzrastni-i-bezzashtitni-hora-v-Sofia-Bulgaria-im-gotvi-linch.html

Резил на деня. Урок по география след луковмарш
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_20.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html

ЛЕВСКИ – Христо Смирненски

Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове — и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.

Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата — пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата.

Весело, бледо лице, озарено от лъчите на пламтяща душа. Синкави очи, горящи в мисли и напрежения. И ведно със звънките песни на бодрия веселяк като тътен на вулкан се носи тежкият, бурен зов на вожда, който зове задрямалите войници за утрешния бой. В задимените кафенета на малките занаятчийски градчета, прихлупените балкански колиби, по седенки и читалища — навред гърми неговото слово. Навред отворени обятия, навред предателски очи и низамски потери.

Пред смаяните очи на своите приятели той върви непоколебим до зиналата уста на гибелта. Всеки миг — опасност, всяка стъпка — риск. Но Апостолът има велика смелост.

В Цариград той е търговец на коприна, в Ловеч е калугер и просяк. В Сопот полицията залавя палтото му ведно с някои книжа и обръща камъните, за да го намери, а в същото това време по стръмния Шипченски проход бързат трима души: старец и две калугерки. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Другата калугерка е леля му Христина.

В Никопол Левски е прегърбен, с превързана глава слуга. От Карлово за Пловдив той спокойно язди редом с потерята на хаджи Исмаил, която току-що е претърсила цялото Карлово заради този неуловим фантом. И ведно със смелостта в сърцето му цъфти благородно презрение и спокойствие.

В учителската стая в Сопот има комитетско тайно събрание.

Неочаквано една полицейска хрътка се вмъква, за да шпионира. Шепот и трепет между всички присъствуващи.

— Вън, подлец! Аз съм Левски! Иди ме предай на полицията.

Плесница еква в стаята и предателят се измъква, смазан от нечуваната смелост...

И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим, върви Апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Пред старци и младежи, пред учени и прости, пред селяни и граждани — навред разлиства той великата книга на революцията, революция, която няма за цел да освободи народа само от властта на султана. „Не ни трябва нов султан, а човешка свобода и равенство...“

Бедните знаят какво иска Левски, но и чорбаджиите знаят, че този „чапкънин“ съвсем не е техен приятел. Като турски ходжа се промъква Левски с една четица от 15 души при хаджи Мустафа в село Асакърово и с револвер в ръка напомня на бея да не мъчи селяните. Като български поп — при чорбаджи Стефан в Търново, за да му посочи стоманеното острие на камата си.

118 години Гео Милев ни зове към бунт

ДЕН НА ГНЕВА

Presto I

Бягай, бягай

в галоп

не питай

ти си сам идеал!

На живота огромния топ

изгърмява ме цял

на вис към звездите.

Бягай

залягай

ставай

падай

нападай

решително

смело

стремително

неудържимо напред

— без команда, без ред —

напред.

Дело! Дело

е нашя зов

пряко всичко

пряко вражда и любов,

пряко звезди,

метеори

комети

— напред

без умора,

без сън

навън

из затворите,

из градовете

центростремително

ти полети!

Presto II

Братя

Другари

Малоимотни

Граждани

Селяни —

вий млади

и стари,

които постотно сте

като животни

раждани,

стреляни —

Безполезно е тъй да стоим:

да се вдигнем

— напред —

да вървим!

През дим

черни, саждиви, изкаляни —

без команда, без ред —

тъй както, когато изригне

стремително

катер.

Братя!

Сега е последния час,

последния ден:

100 години пред нас

Камил Демулен

говори разпалено

и убедително

и сочи

великата страшна Бастилия.

Сега е последния час.

Всеки от нас

с последни усилия

трябва да скочи

на крак!

1922

Улични експресионисти изрисуваха 20 коли с надписи "Полиция"

20 автомобила в София осъмнаха с надписи "Полиция" тази сутрин. Колите са били паркирани насред центъра на столицата – по "Сан Стефано" или улиците около нея. От СДВР обяснили пред програма "Хоризонт" на БНР, че рано сутринта част от собствениците са подали сигнал. Към момента не е ясен извършителят, но ако бъде заловен, най-вероятно ще бъде съден за хулиганство.

Не са ясни засега и мотивите за надраскването. Прави впечатление, че е рисувано по скъпи возила, паркирани по тротоарите. Дали става дума за стихийна форма на протест срещу богатите  или срещу безсъвестните шофьори, или поредната "арт" акция "в крак с времето" – времето ще покаже.

За успокоение на собствениците ще кажем, че това е едно относително хуманно действие, в сравнение с други традиционни форми на уличен експресионизъм като пукането на гуми и палежите на автомобили.

Вижте още:

Доматена атака срещу Съдебната палата

http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Domatena-ataka-srestu-Sudebnata-palata.html

Млада жена наряза знамето на ЕС пред кабинета на главния прокурор
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Mlada-zena-naryaza-znameto-na-ES-pred-kabineta-na-glavnia-prokuror.html

Джон Кю, или капанът на здравната система

Разглеждайки програмата на bTV, която в последно време е поразредила американските бози с пропагандни филми от края на живковизма и оправдаващи Възродителния процес, попаднахме на филм, който впечатлява с тематиката си – превръщането на здравеопазването в стока достъпна само за богатите. Филмът случайно или не ще бъде излъчен късно тази вечер, така че ако ви се гледа, а утре трябва да започвате рано-рано работната седмица, може да го издирите из торрентите. Става дума за "Джон Кю" на режисьора Ник Касавитис, вдъхновен от личната му драма, свързана с болната му дъщеря. Предлагаме ви едно българско ревю на филма, писано  преди 10 години, когато заглавието излиза на екран.

Ако решите да гледате този филм, бързо ще се убедите и ще схванете кристално ясно, че не само българската здравна система е от типа "олеле, мале". Джон Кю е емоционален и разтърсващ разказ за мъката, безизходицата и крайните решения с неясен изход, които един баща трябва да вземе, когато синът му е на смъртно легло, а лекарите повтарят, че много съжаляват, но сиренето е с пари.

Лентата на Ник Касавитис отнесе тлъсти критики, че е прекалено манипулативна, претъпкана с клишета и плакатна изразност, че подклажда тероризма и че в крайна сметка няма нужда от подобни филми. На фона на трагичните събития, резултат от терористичните акции, извършени през миналия септември, американското общество е достатъчно чувствително на тема кино, възхваляващо насилието. Но тук насилието може да бъде погледнато двузначно. Как бихте постъпили вие, ако виждате как единственото ви дете издъхва и може да бъде спасено, но лекарите ви повтарят, че всичко е въпрос на финанси? Бихте ли грабнали пушката? Бихте ли взели заложници? Бихте ли жертвали собствения си живот в името на вашето дете?

Повечето родители биха отговорили утвърдително на тези въпроси. Някои биха се замислили. Трети няма да се съгласят, но в случая тезата на авторите не е толкова за насилието, колкото за отговорността, която едно развито общество не желае да поеме. Поставянето на норми и тяхното развиване по точни траектории винаги води до скованост в структури от всякакъв тип. Липсата на гъвкавост в лицето на административните механизми кара ответните елементи да търсят алтернативни подходи. И докато в повечето сфери алтернативните подходи могат да се дефинират като корупция, то в здравеопазването подходът обикновено е различен. Не можеш да подкупиш касата на болницата да ти издаде квитанция за платена операция. Просто плащаш или се примиряваш с факта, че светът е устроен несправедливо.

Американското кино сравнително рядко се захваща със социално ангажирани теми. Парливи, често изваждащи на показ страни на "перфектната" система, които много хора не желаят да виждат, тези ленти са обречени на омразата на критиката и подкрепата на аудиторията. Социалното кино, прицелено в дилемите на обикновените хора, вирее отлично в тв средата, а спорадичните му посещения на големия екран стават все по-редки. Причината за това отстъпление се крие в подхода и реакцията на аудиторията. Доказано е, че зрителите по-скоро не искат да ходят на кино с цел гледането на такова кино, но в същото време биха го гледали с удоволствие и внимание в къщи. Затова в последните десетина години този жанр стана златен посредством канали като "Холмарк". В този смисъл продуцентите на филма са проявили смелост в решението си за киноразпространение. Най-солидното им основание се казва Дензъл Уошингтън. Носителят на "Оскар" е отново перфектен, изумителен и смазващо достоверен в подхода си към образа на Джони Кю. Играта му блести с изисканост, в поведението му няма до откриете и най-бледа следа от фалш, гласът е добре модулиран и истински. Той е природна стихия, с която Холивуд все повече ще се съобразява.

В "Джон Кю" Уошингтън е в ролята на работник в голяма фабрика. Мъж, който с честен труд се грижи за своята съпруга (Кимбърли Елис) и 10-годишния си син (Даниъл Смит). Трагедията връхлита семейството, когато малчуганът припада по време на спортно събитие. В болницата се оказва, че детето е с увредено сърце и има два изхода. В единия просто трябва да се подобри качеството на живот за оставащите "... месеци, седмици и дни", а в другия - сърдечната трансплантация е с цена от четвърт милион долара. Директорката на болницата (студената и рязка Ан Хечи) се опитва да убеди родителите, че първият вариант е по-добър. Джон е отчаян и след като разпродава цялото си имущество и взема парите от здравната застраховка, се оказва... че те не стигат. Все пак той намира пари колкото за един пистолет, с който взима заложници в спешното отделение с искането операцията да бъде извършена. Когато полицията пристига и преговорите с "терориста" започват, се оказва, че драмата не може да бъде решена нито лесно, нито бързо. От една страна, детето умира само няколко етажа нагоре в същата сграда, от друга, нервно пушещата шефка на болницата си иска парите, от трета, на началника на полицията му е нервно от приближаващите избори и решава да приключи бързо случая, изпращайки снайперист. А самият Джон Кю иска само да продължи да има син.

Вероятно на много от зрителите мелодрамата ще им нагарча. Други няма да припарят до кината само като чуят, че филмът е драма. Когато аз го гледах, около мен се мокреха изобилно със сълзи дамски кърпички с размерите на плажни хавлии. Изобщо – както ви харесва.

Вижте още:

Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите

http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Lekarite-v-Ispania-otstoyavat-pravoto-na-bezplatno-zdraveopazvane-za-imigrantite.html