Сталинград

Нека подвигът на героите от миналото бъде вдъхновение за бъдещите поколения революционери. Продължаваме с изработката на видеоклипове и преводите на прогресивни песни. Вярваме, че това е един от начините да разпространим идеите, в които вярваме. За пореден път предлагаме на вашето внимание песен на италианската лява група Банда Басоти. Със своето творчество и с активността си извън сцената те са пример за това как се отстоява делото на комунизма.

Световна социалистическа република

Нека от руините на старото буржоазно общество да изградим новата Световна социалистическа република - държава без експлоатация на човек от човека, без потисничество и гнет!

Интервю с Алексей Марков от Бригада "Призрак"

Алексей Марков („Добри“), заместник-командир на Бригада Призрак, отговарящ за доставките. Комисарят на комунистическия блок на доброволците.

Алексей, руските медии сега отделят по-малко внимание на събитията в Донбас. Има други по-важни теми, като войната в Сирия и т.н. Можеш ли да ни кажеш как се развива ситуацията на фронта? Какво става в региона, където са разположени твоите единици? Има ли боеве или провокации? Или наистина е спокойно там? Кажи ни, моля те.

Официално, ние имаме примирие, разбира се. Ние получихме заповедта: да спрем огъня, освен ако няма непосредствена опасност за живота. В интерес на истината, войната се промени: от открита война се превърна тя дойде до етап на миниране и тактика на подривни дейности. Украинската армия интензивно минира всички пътища, които водят до нашите позиции. Снайперистите са уволнявани. И двете страни използват групи от безшумни оръжия. За съжаление има жертви. Наш боец умря преди малко – след като вчера имаше погребения. Така че войната премина в странна фаза. Няма нито истинска война, нито истински мир. И двете страни се приготвят за продължаване на бойните действия.

Русия помага ли някак на местното население или на вашата бригада?

Русия не помага на отделни военни единици. Тя помага на Донбаската република по принцип. Така че нашата бригада не получава нищо от Руското правителство. Отделни доброволци помагат на нашата бригада. Те помагат с храна, медикаменти, облекло и т. н. Хуманитарни конвои продължават да идват от Луганската република. Цивилните получават храна, медикаменти. Всеки от местните жители знае, че без подкрепа от Русия, републиките не могат да оцелеят.

Как се изпълняват споразуменията от Минск?

Нашето „тежко“ военно оборудване беше изтеглено от фронтовата линия. Украинската първоначално страна също го изтегли, но преди няколко дни техни танкове отново се появиха на фронтови позиции и започнаха да обстрелват наши позиции. Само преди няколко дни Донецк беше изложен на огън (там се намира седалището на нашите бригади"). Така че, ние оставаме с впечатление, че прекратяването на огъня не е изгодно за тях.

Имало ли контакти с хора от противниковата страна - в рамките на последните месеци? Вероятно има пленени бойци?

Всъщност няколко пъти. Включително факта, че наскоро украински войници от 29-ти пункт присъединиха наша страна. Той ни каза, че това става, защото е уморен от войната... Също така, подозирам, че той е объркал пътя, докато е търсил пиене.

Каза ли нещо интересно?

Не. Той беше шокиран, защото се появи неочаквано. Той каза, че никой от техните редици не иска война. Каза, че трябва да има преговори. Той ни призова да се свържем с техните командири. Ако беше възможно войната да спре просто след преговори между военни командири – тя щеше да е спряла преди много време. За съжаление, тази война носи приходи за много влиятелни личности, така че не може просто да спре. Още повече, за киевската хунта войната в Източна Украйна е единственото оправдание за съществуване.

Каква е ситуацията с комунистическите единици, в сравнение с времето на предишното ни посещение на 6 ноември? Колко от хората, които се присъединиха останаха? Има ли много новодошли?

Засега комунистическите единици не са обединени – разпределени са между другите части. ащото сме надраснали размера на отделните части. Мнозинството от ръководителите на бригадите и командни офицери на отделните военни единици са членове на ДКО. Де факто, комунистическите единици се превърнаха във „военен ред“. Които обединения по ранг са най-отдадени, идеологически силни бойци на бригадата. Сега бройката е 60 души или малко повече. След края на активната фаза на войната, част от нашите хора се прибраха вкъщи, за да се погрижат за своите семейства, деца и т.н. В момента, най-вероятно, една трета от първоначалните бойци продължават да служат в бригадата.

Една трета от тези, които са основали бригадата? От кои страни или региони са те, ако не е тайна?

Имаме испанки бойци, също от Италия, Сирия, Израел. Има от Сърбия, Франция. Честно казано, не ме интересува много от къде са те. От Балтийските държави също има. Мнозинството, разбира се, са от Русия, Беларус и Казакстан.

Има много хора "на почивка" - тези, които идват за един месец или два? Или хората идват най-вече за по-дълъг период?

Ние се опитваме да привлечем хората да по-дълъг период от време. Защото един месец – това е минимумът да се обучи един боец. Не бихте инвестирали своето време и усилия, когато боецът ви напуска след месец и ви остави с... липсващ боец. Безсмислено е. Опитваме се да задържим хората поне три месеца.

Усещате ли липса на персонал във вашата бригада или във вашия отряд?

Никога няма достатъчно хора. Но ние също така пестим ресурси. Просто не можем да наберем повече хора. Имаме 650 бойци, а получаваме хранителни дажби за 195 души. Разбирате, че трябва да споделят всяка хранителна дажба, така че да се хранят всички. Когато имаме повече ресурси, ще можем да приемем повече хора.

Когато започна относителното спокойствие на фронта – така нареченото примирие – би трябвало да има повече свободно време. Какво правят бойците тогава?

Прекарват повече време в тренировки. В момента нашите хора – от сутрин до вечер – се подготвят за бъдещите битки. Това е много необходимо време – когато един ръководител може да тренира войниците си. Да ги обучава как да използват оръжията, да тренират тактики, да тренират как да се движат сред вражеска територия. Така че сега нямаме почивка. Освен това, ние все още изпълняваме нашите задачи: Нашите хора са необходими на пропусквателните пунктове, за патрулиране и т. н. Така че почти няма свободно време.

Името „Доброволен комунистически отряд“ отразява ли идеологията на служещите в него? Или е просто хубаво име?

Разбира се, че не. Основателите на комунистическия отряд бяха и са комунисти. Не всеки обикновен войник е комунист. Ние имаме също и аполитични хора, за някакъв период и монархисти. Хората харесват нашия отряд, поради високото ниво на дисциплина. Но също така те харесват нашата идеологическа ангажраност, тъй като ние знаем със сигурност за какво се борим и защо стигнахме до Новорусия.

Някои хора в Русия смятат, че проектът Новорусия е „затворен“. Някои намекнаха за това. Така че, някои смятат, че надеждите за изграждане на Народна социалистическа Новорусия са изпаднали в забвение. Така че, какво е мнението на вас и на вашите войници по този въпрос?

Да го кажем така: това, което се случва в момента в народните републики значително се различава от идеалите, които мотивирали хората да се надигнат на миналата година. Независимо от това, ако загубим сърцата си, или кажем: "народната власт не успя и нека да се прибера у дома". Няма да бъдем в състояние да спечелим нищо след това. Да, ние сме изправени пред много трудни задачи. Да, една дузина, сто или дори хиляди души не могат да решат тези задачи. Но това не означава, че трябва да спрем да опитваме. Това всъщност означава, че трябва да удвоим усилията си, за да постигнем своите цели. В крайна сметка, имаше революция през 1905 г., преди тази през 1917 г. И революцията от 1905 г. беше предшествана от дълги години на изграждане на Руската социалдемократическа работническа партия. Въпреки факта, че вниманието сега е изместено към Сирия, където с бомби и ракети мехлем се излива надолу до душите на патриотите, покрити с рани, войната в Новорусия още не е приключила. Още повече, че тя не може да приключи. Тя може само да се движи по-близо до нашите граници или до тези на Западна Европа. Така че зависи от всеки един от нас къде точно ще бъде продължена войната.

Не бих искал да чуя новини - подобни на тези от Донбас, градовете Горловка, Макеевка, Луганск, - от руските градове. Всъщност затова ние сме тук. И не губим надежда, че рано или късно, целите ще бъде постигната. И целите тук са: създаване на държава на народа и за народа.

И искам да кажа също няколко думи за хората от отсрещната страна. Никой от нашата бригада не вижда Украйна или украинците като врагове. Най-точната дума, за да изразим нашето усещане е "състрадание". Ние се чувстваме състрадание към нашите братя, които станаха заложници на пронацистка хунта. Ние се чувстваме състрадание към нашите братя, които са забравили нашата обща велика история. И сега, със всички възможни средства, се опитват да станат лакеи на Западната цивилизация, въпреки, че те винаги са били и все още са за Запада - само на аборигенски племена.

Надявам се, че войната ще свърши, раните ще зараснат. Хората ще си спомнят дълго време как просто един куп идиоти подстрекаха тълпата с най-примитивните лозунги и груби инстинкти успяха да подпалят братоубийствена гражданска война в Източна Украйна.

Мисля, че Донбас никога повече няма да бъде украински. Украински нацисти са проляха твърде много кръв на местни жители. Дълго време ще бъде много болезнено за хората в Донбас да мислят за техните убити деца, братя, сестри или партньори. Въпреки това има едно хубаво нещо в историята: всичко свършва рано или късно. И войната също ще свърши. И тогава ние ще трябва да възстановим на градовете, да орем в полета (макар, те първо трябва да бъдат почистени мините). И тогава ще се учим как да живеем в мир.

Надявам се, че в Украйна са останали достатъчно разумни хора, които ще бъдат в състояние да вземат нещата в ръцете си, си след освобождението на Украйна от Хунтата и да започнат дълъг и мирен процес по възстановяването на украинското общество. Защото Украйна сега е болна – това е болестта на кафявата чума, която първо поразява съзнанието.

Готвят ли ни нова "Катуница"?

Преди няколко седмици НОВА телевизия разпространи видео, на което се виждат деца от цигански произход, които скандират "българите на кайма". Участниците във видеото са на видима възраст между 7 и 10 години. 

В какъв исторически момент се появяват тези кадри?

В страната ни с пълна сила се извършва нова вълна от неолиберални реформи. Нарастването на цените и влошаването на качеството на живот създават обективни предпоставки за съпротива срещу системата. От 11 седмици всяка неделя се провеждат протести против членството на България в НАТО и против война срещу Русия. Все повече градове се включват в тези неделни маршове.

Целта на разпространението на кадри, като тези с децата, скандиращи "българите на кайма", е да се отвлече вниманието от социалните проблеми и от борбата против членството на България в НАТО. Насаждането на етническа омраза обслужва интересите на едрата олигархия, която се старае всячески да отклони хората от борба за по-добър живот. Показването на такива кадри е провокация от страна на тази телевизия, известна още като "гербаджийска".

Събитията плашещо напомнят на случилото се през 2011 г. във връзка с убийството на двама младежи в пловдивското село Катуница. Тогава справедливият гняв на жителите на селото бе превърнат в неофашистки погром. Вместо да се подчертае социалния конфликт, като основен лозунг беше наложен "циганите на сапун, турците под ножа".

Протестите във връзка с убийствата на двете момчета в  с. Катуница

За 2 май 2015 г. е насрочен протест под надслов "Протест срещу циганските своеволия и бездействието на държавата". Такива прояви отслабват съпротивителните сили на българския народ срещу потисниците от САЩ, ЕС и НАТО. Те насочват гнева на хората не срещу истинските му врагове - империализма и неговите институции, а срещу етническите малцинства. Проблемът с циганското население у нас е особено чувствителен и умело е използван от политици и медии като отдушник на социалното напрежение. Само обединен българският народ е способен на национално и социално освобождение.

Турски революционери взеха за заложник прокурор

На 31 март бойци на Революционната народно-освободителна партия - фронт (DHKP-C) нахлуха в съдебната палата на Истанбул и взеха за заложник Мехмет Селим Кираз - прокурор по делото за смъртта на 15-годишния Беркин Елван. Искането на революционерите е разкриването на имената на полицаите, убили момчето. В крайна сметка полицията нахлува в сградата, а прокурорът е ранен и умира от раните си след няколко часа. Революционерите губят живота си в престрелка с полицията.

През 2013 г. 14-годишният Беркин Елван е застигнат от полицейски куршум, докато е излязъл да купи хляб. Изпада в кома, в която прекарва над 200 дни, след което умира. През време престоя си в кома той навършва 15 години. Беркин Елван се превръща в знаме на турските революционери. Образът му може да се види изрисуван на много стени в бедните работнически квартали на Истанбул. На него революционната музикална група Йорум посвещава песента "Беркин, стани", написана още, когато момчето е в кома.

Във връзка с революционната акция на Народния фронт в Истанбул така нареченият "Съюз на комунистите в България"(СКБ), коалиционен партньор на БСП, излезе с декларация, която "осъжда" отвличането на прокурора. В тази декларация революционерите са наречени "терористи", класовата борба, според тях, не включвала индивидуален терор. 

Ние остро се противопоставяме на позицията на СКБ. За нас това е контрареволюционна и антикомунистическа позиция. Неслучайно е използвана реториката на врага, който нарича революционерите "терористи". Тя би могла да бъде продиктувана само от две неща: или от СКБ съвсем нямат информация и не разбират какво се случва в Турция от години и или коалиционните партньори от БСП са им подшушнали да се направят на мирни и добри.

При всички положения това не може да бъде позиция на марксисти-ленинисти, каквито СКБ претендират да бъдат. Това е позиция на опортюнисти и ревизионисти на марксизма. Това е позиция, която поставя авторите си на позицията на фашистките палачи на Ердоган, убили 14-годишния Беркин Елван. 

Оставяме линк към позицията на медията "Гласът на народа" във връзка с изказването на СКБ. От 2012 г. тази медия се стреми да информира българските читатели за борбата на турския народ срещу фашизма.

Ернесто

Автор: Александър Муратов

Той не ламтеше за владения,

а да раздава свобода:

наместо странни приключения,

обичаше една звезда,

в която вярват сиромасите,

която само те съзират

и гордо тръгват от дома си те

за нея те умират.

Без да си е пожалил кожата,

ни пост, ни рожби, ни жена,

той тръгна по земята, божата,

като войника на война,

за да доказва своите истини

и своята любов и вяра.

Засяваше зърна пречистени

и с песен на китара

изпълни мините калаени

и боливийските плата:

оттам очите му омаяни

най-хубав виждаха света.

Той от сражеие в сражение

вървеше с храбрата си чета,

тъй както сутрин на учение

отиват палави момчета.

По дирите му стръвни бандите

душеха пламналата пръст,

дето по-висок от Андите

израстна ниският му ръст,

усмихнат мило на планетата 

стои със куртката си скромна,

с брадата, с пушката, с баретата

и пурата огромна.

Той не ламти за приключения, 

а да раздава свобода.

Събира нови опълчения

и грей, превълнат на звезда.

Америка, добра и питаща,

прозорци и врати отваря

и влиза светлината китаща,

Ернесто Че Гевара.

1868 г.

Работническа автономия / Операисти

Нека се запознаем с историята на едно “ново ляво” течение - операизъм. Публикацията е направена в контекста на разширяването на хоризонтите и разбирането на еволюцията на революционната мисъл.

Операизмът (итал. Operaismo) е разновидност на международно разпространения автономистки марксизъм, течение в Италия през 60-те години, базиращо се на журналите “Червени записки” и “Работническа класа”. По-късно окончателно се оформя в автономизъм.

Операистите оспорват традиционната марксистка ценност - “освобождение на труда”. Те вярват, че едно общество неотчуждено и свободно в труда е невъзможно в рамките на индустриален конвейер (фордизъм). Фордизмът трябва да отстъпи място на обществото, основано на приоритета на информационните технологии. Ако иска да произвежда капитала нови технологии, той трябва да се откаже от фордизма. Лозунгът по това време е: “По-малко работа, по-големи заплати!”. Това е и теорията на автономната борба, която възниква в големите северни фабрики под формата на стачки, саботажи и бавна работа, както и ежедневна борба срещу превръщането на живота в работа. Скоро към старите методи се добавят нови: окупиране на празни пространства от скуотъри, понякога дори "пролетарско пазаруване" под формата на масови грабежи.

Както виждаме, в отговор на включването на някои стари “леви” в капиталистическата система, с техния реформизъм и като цяло пълното им отхвърляне на оригиналните идеи и изисквания, се появяват нови леви - синтез и преосмисляне на традициите на анархизма и марксизма. Минимална теория, която се фокусира върху практиката. Използват се малко известни лозунги с цел пренебрежение към по-големите организации, надеждата е в спонтанността, а не в подготовката. Възможно е да не разбираме тези методи и тактики във връзка с факта, че живеем в малко по-различно общество и не знаем предпоставките за появата на такъв вид синтез. Известно ни е, че основоположниците на операизма скоро стават автономисти. Защо да приемаме тези идеи след като няма ръководство? Какво е било това? Дали това е друг опит за лява идея, която се издига и пада заедно с общия революционен подем и спад? Трябва ли да се отнасяме по-сериозно към “новите леви” идеи? Безусловно някои идеи могат да бъдат интересни (като например, борбата срещу конвейерното производство, акцентът върху автоматизацията на труда), но практиката показва, че скуот-групите и автономните групи в страните от ОНД са се показали като неспособни.

Върхът на движението е през март 1977 г., когато в рамките на няколко дни на сблъсъци движението окупира голяма част от Рим и Болоня. Само през 1977 г. в Италия действат 97 ляворадикални организации, а като цяло в периода 1968-1980 г. са около 215. Най-известната от тях е организацията “Червени бригади” - най-голямата по численост (достига 12 хил. членове). Тя е най-дръзката от ляворадикалните организации в Европа.

Работническа автономия (Autonomia Operaia) е крайнолява организация, активно действаща на територията на Италия през 1970-те години. Възниква като „Организирана автономия“ през 1969 г. – 1970 г. от сливането на „Потере операйо“, „Група Грамши“ и няколко „работнически асамблеи“. По-късно в организацията влизат членове на миланския „Нов ред“ (Ремо Касагранде), на римския „Национален авангард“ (Валерио Боргезе), членове от фашистката група на Марио Тути, маоисти от „Народна борба“. Името „Работническа автономия“ получава през 1974 г. – 1975 г. Центърът на движението се намира в Болоня, административен център на най-радикалната италианска област Емилия-Романя. Стратегията на автономистите е насочена към освобождението от хегемонията на буржоазните институции и политики, дезорганизираната обществена система в производствените и социалните сфери. Автономистите са предприемали операции по унищожаване на техника, извършване на саботажи срещу армията и полицията, осъществяване на въоръжени провокации по време на демонстрации, унищожаване на касови апарати в обществения транспорт в борбата за свободно пътуване и т.н.

Революционна автономия изповядва „спонтанен“ подход към борбата. Идеолозите на организацията отбелязват: „…проявите на борба са навсякъде (в университети, в заводи, в учреждения) с една единствена цел: създаване на радикализирана борба чрез разширени форми…“. Работническа автономия се отнася отрицателно към политиката на „Червените бригади“, друга голяма лява екстремистка организация в Италия. Автономистите вярват, че „подземната“ борба на бригадистите поражда изолация и елитарност, които лишават революционната организация от масова обществена подкрепа. Те се стремят към революция, извършена в резултат на борбата на масите. Работническа автономия предпочита мащабните масови движения пред планираните въоръжени операции на “бригадистите”.

От 1973 г. Антонио Негри, Оресте Скалцоне, Моручи започват курс на сътрудничество с престъпници за получаване на финансови средства, които делят поравно. Сътрудничеството с подземния свят диктува програмната установка на организацията. Автономистите искат опората на “малкия” престъпен свят, който се разглежда като спонтанно извършване на класовата борба, откъдето да се черпят кадри и да се превръщат в източник на революционна енергия:

“Малкият престъпен свят със своите кражби изразява необходимостта от справедливо преразпределение на доходите и отказ от трудова дейност в това общество. В дейността на “големия” престъпен свят в момента се наблюдава тенденция на угнетение, защита на капитала, с други думи - той е символ на угнетения пролетариат. Ако не влезем в “малкия” престъпен свят, разбира се, при условие, че съхраняваме своята политическа хегемония, която разпространяваме във всички пролетарски слоеве, той ще се окаже под влиянието на голямата престъпност, която исторически е тясно свързана с властта на капитала.”

Работническа автономия и П-38 (няма официална структура; името идва от марката на германския пистолет; дейност - въоръжени провокации по време на улични стачки) са специализирани в подстрекаването на студенти към улични безредици, сблъсъци с полицията, и така според тях се прави революция. Работническа автономия е разделена на “организирана” - оформена, йерархизирана и “неорганизирана” част. Членовете на последната част се разглеждат като спонтанно движение, което се противопоставя на господстващите социални класи и се базира в борбата на “новия пролетариат”:

“Ние не сме организирана група или партия, а по-скоро стихийна сфера, която спонтанно се образува в гетата на големите градове, сред лумпен-пролетариата, жените и маргиналите”.

Тероризмът на Работническа автономия се превръща в неразделна част от масовото движение. В основата на борбата е положена идеята на анархизма – „граби откраднатото“. По този път Негри иска да върви автономисткото движение, в това той вижда начална точка на въоръжените действия:

“Това, несъмнено, е борба, основана на експроприация, постоянна и непрекъсната експроприация. Това не е просто кражба. Това е задачата, която ще внуши на пролетариата и работническата класа, че властта трябва да бъде тяхна. Тя включва власт над богатството, реално разпределение на съществуващия капитал. Очевидно е, че това са най-свещените основи на буржоазното общество, което изправя срещу нас най-мощните инструменти на репресии. Не бихме имали никаква вяра в масите, ако не се предложи проект на въоръжена експроприация, която, от своя страна, ще бъде основополагащ момент в дейността на нашето движение”. - статия на А. Негри, “Какъв тип борба предлагаме?”

В някои градове автономистите успяват да провокират големи безредици. През април 1979 г. в Рим, Падуа, Милано, Торино, Ровиго са арестувани 16 лидери на автономистите, включително Негри, Оресте Скалцоне, Емилио Веше. В началото на 1980-те години местните групировки са разгромени, лидерите хвърлени в затвори, някои емигрират, други се разкайват. Идеолозите на Работническа автономия публикуват 25 броя на журнала „Avanguardia Operaia“ и няколко трудове с „анализи на ленинизма“.

Източник: libfront.org

Ирландска републиканска армия (Irish Republican Army)

IRA (Irish Republican Army - Ирландска републиканска армия) е ирландска национално-освободителна организация, чиято цел е постигането на пълна независимост на Северна Ирландия от Обединеното кралство и обединение на Северна Ирландия (Ълстър) с Република Ирландия. ИРА е създадена през 1919 г. след сливането на Ирландски доброволци и Ирландската гражданска армия. Първите са представители на въоръжените отряди на партията Шин Фейн (ирландска политическа организация, която споделя лява националистическа идеология) и наследници на организацията Фениан (революционери-републиканци). Вторите са създадени от героя от Великденското въстание Джеймс Конъли за защита на работническото движение. ИРА участва във войната срещу британската армия от януари 1919 г. до юли 1921 г.

От 1949 г. дейността си организацията премества в Северна Ирландия. От 1969 г. ИРА започва да действа в качеството си на градска партизанска групировка и се разделя на две автономни организации - Временна и Официална ИРА. На 14 август 1969 г. за разрешаване на конфликта от Лондон се изпраща войска в региона. Увеличаването на насилието започва след Кървавата неделя - 30 януари 1972 г., когато британски войници стрелят по невъоръжена демонстрация на борци за граждански права в Дери, в резултат на това са убити 18 човека.

На 30 май 1972 г. ИРА обявява край на активните си военни действия. Въпреки това, британското правителство отказва да води преговори със сепаратистите и бойците на ИРА възобновяват атаките си на територията на Ълстър и Англия.

Основният почерк на ИРА е телефонното предупреждение 90 минути преди да избухне автомобил пълен с експлозиви. По този начин намалява възможността за човешки жертви, но така се демонстрира сила.

През лятото на 2005 г. ръководството на ИРА издава официална заповед за спиране на въоръжената борба, предаване на оръжията и преход към политическо решение на конфликта. Въпреки това, през 1997 г. отцепилата се от Временна ИРА Истинска ИРА продължава терористичните действия. Последната им атака е на 5 октомври 2010 г., когато бомба избухва пред търговски център в Лондондери.

Ирландска националноосвободителна армия (Irish National Liberation Army)

Ирландската национална освободителна армия (INLA) е създадена на 10 декември 1974 г. и е активна до август 1998 г. Повечето от първоначалните участници на движението идват от Sinn Fein и (Р)IRA. ИНОА, която първоначално използва името Народна освободителна армия (PLA), също използва и други имена за прикритие, включително Народна републиканска армия (PRA), е радикална революционна група, бореща се за премахването на британските войски от Северна Ирландия и обединение с Ирландия. Целта на ИНОА е да направи от 32-те области на Ирландия социалистическа република. Организацията е била въоръжено крило на Ирландската републиканска социалистическа партия.

Дейност

Признавайки, че националното освобождение и социализмът не могат да се постигнат чрез военна победа на партизанските сили в национална кампания за освобождение, Ирландската републиканска социалистическа партия защитава правото на революционните сили да използват партизански тактики, когато те са полезни за постигането на целите. Партията също признава, че не съществува никакъв парламентарен път към социализма и не участва в избори, но е готова да използва парламентарна политика и има щаб като средство за пропаганда, и там където е възможно, помага на работническата класа да се самоорганизира, за да постигне непосредствените цели.

Ирландската републиканска социалистическа партия обвинява (Р)IRA в убийството на Шеймъс Костел, първият председател на партията, през 1977 г. Няколко активисти на Ирландската републиканска социалистическа партия са убити през 1980 г. в хода на специална операция, извършена от британските спецслужби SAS (“Special Air Servises”), действащи под прикритието на нелегални лоялистки групи.

Партията подкрепя гладната стачка на арестуваните републиканци в края на 70-те и началото на 80-те години. Някои от жертвите на гладната стачка са доброволци от ИНОА (Патси О'Хара, Кевин Линч, Майкъл Дивайн).

През 1980-те години ИНОА продължава да атакува британските окупационни сили в шестте графства, както и да извършва военни акции, които характеризират нейната политическа линия, като например: бомбандиране на радарната станция Маунт Габриел близо до Корк, Ирландия и убийството на членове на въоръжени лоялистки групировки (например, Джон МакКийг от организацията Red Hand Commando).

През 1987 г. някои бивши членове на ИНОА, по-рано осъждани за престъпления, нападат ИНОА. Нападателите се наричат Освободителна организация на ирландския народ. Убиват началника на снабдяването и офицер от личния състав на ИНОА. Впоследствие ООИН прекратява съществуването си.

През август 1994 г. ИНОА подкрепя политиката на "отказ от първия удар" и спира атакуващите военни действия, но продължава да отговаря на военните акции на RUC (Royal Ulster Constabulary - Кралска полиция на Ълстър).

С постигането на Good Friday Agreement ИНОА престава да подкрепя политиката на "отказ от първия удар". На 27 декември 1997 г. е убит Били Райт, лидер на лоялистката терористична организация LVF (Loyalist Volunteer Forces – Лоялистки доброволчески сили), който се намира в затвора под строг режим. Убит е от трима затворници от ИНОА. Вечерта на същия ден започват безредици в Портадаун и други градове, по време на които лоялистки банди горят автомобили и атакуват полицията с коктейли Молотов. В отмъщение за убийството на Райт трима мъже откриват огън на 28 декември пред хотел Гленганън и убиват 45-годишния Шеймъс Дилън, бивш член на ИРА. Трима други са ранени, включително 14-годишно момче. LVF поема отговорност за нападението и за последващата атака в новогодишната нощ, когато в бар в Северен Белфаст е смъртоносно ранен Еди Трийнър (31 години).

Численост

Няколко десетки участници плюс няколко стотин симпатизанти.

Места на действие

Северна Ирландия, Република Ирландия, Великобритания и Европа.

Външна помощ

Получават подкрепа от няколко различни групи и различни страни. Участниците се подготвят и получават оръжие от Либия и Организацията за освобождение на Палестина. Също са заподозрени в получаването на парични средства и въоръжение от симпатизиращи на организацията хора от Съединените щати. Стилът на провеждане на операции е сходен с този на баската групировка ЕТА.

Интервю с Колдо Ландалузе

- Разкажи накратко за себе си и за това, с което се занимаваш.

- Аз съм журналист и писател.

- Разкажи ни кои са баските и с какво се отличават от своите съседни народи?

- Днес историята на баските и техният произход са забулени в голяма загадка.

Не знаем много за произхода си. Например, някои историци твърдят, че нашият произход е свързан с Източна Европа. Има много различни предположения, но без никакви сериозни аргументи - има твърде малко изследвания по този въпрос.

Малкото, което е известно към днешна дата е нашият език, Еускера (Euskera), който е най-старият в Европа. Но различията между баските и другите националности в Испания са очевидни - език, обичаи, култура... Особености, които са се запазили с векове.

”Герника” - известната картина на Пабло Пикасо, нарисувана след бомбардировките над един от свещените баски градове по време на Гражданската война в Испания

С триумфа на фалангистите (испанските фашисти) по време на Гражданската война в Испания, на нашия народ се оказва мощен натиск.

Всичко започва с бомбардирането на Герника - това е първата в света бомбардировка срещу цивилно население, и една от най-страшните страници в историята на Страната на баските. В допълнение към физическото унищожаване и насилието срещу нашия народ, фалангистите злоупотребяват и с нашата култура - ние не можем да говорим на родния си език, нашите традиции са забранени.

- С какви методи баските политически сили се борят за независимост от Испания?

- В момента използваме специфична тактика - тактика на политическа борба, която започна след края на въоръжената съпротива на ЕТА (ЕТА, Euskadi Ta Askatasuna - "Баско отечество и свобода", организация на леви националисти). След "прекратяването на огъня" се проведоха регионални избори, в които взеха участие леви баски националисти, обединени в единна политическа партия. Сега политическа партия BILDU (Euskal Herria Bildu) подкрепя политическия диалог между ЕТА и Испанското правителство. Това е резултат от миналогодишното събитие в Сан Себастиан (курортен град в Страната на баските), когато на преговорите в присъствието на международна група от посредници, в лицето на Брайън Курина и бившият Генерален секретар на ООН Кофи Анан, и двете страни в конфликта се споразумяха за мир в бъдеще.

- Разкажи за политическата ситуация в Страната на баските и нейното разположение.

- Страната на баските се намира между Испания и Франция. Има уникално географско разположение. Много населени места в Южна Франция говорят на нашия език, защото са принадлежали към Страната на баските. Те са били част от Страната на баските след падането на кралство Навара (става дума за кралството, намиращо се в Северна Испания, от двете страни на Пиренеите - южната част е превзета от испанците през 1513 г., а северната - от французите през 1589 г.). Испания никога не е било единно кралство до този момент, докато католическите крале не прогонват мюсюлманите от Иберийския полуостров (по време на Реконкистата), и след това завладяват независимите територии.

И тогава, и сега, Страната на баските страда от репресиите на испанското правителство.

При Франко левите политически партии са забранени, а техните последователи са преследвани. За да се потисне ЕТА, испанското правителство създава специална военизирана група - GAL (Grupos Antiterroristas de Liberacion). Демокрацията в Испания е "особена" демокрация, ако знаете какво имам предвид. Между другото, сегашният крал на Испания получава своя статус благодарение на фашисткия диктатор Франсиско Франко, а много членове на управляващата партия принадлежат към крайнодясното.

Сега в Страната на баските е спокойно - хората чакат, но не знаят какво ще се случи в бъдеще. Безусловно, продължителната политическа криза засегна всички сектори на населението - почти няма безразлични.

- Искаме да знаем повече за левите в Испания и Страната на баските. Какво можеш да ни кажеш за тях? Развиват ли се и в какво направление?

- Последната икономическа криза значително укрепи левите в Испания.

Левите сили дълго време бяха разбити и тормозени от поредица скандали, но сега Обединената лява партия, събираща различни движения в Испания, набира гласове.

- Каква е целта на национално-освободителната борба на баските? Не се ли боите, че в случай на успех ще попаднете в ситуация на икономическа блокада? Страната на баските е заобиколена от Европейския съюз. Стремите ли се към него, ако Страната на баските бъде свободна?

- От декларацията за правата на човека: "Всеки човек има право свободно да определя своето бъдеще".

Ние не се страхуваме. Испания се страхува, защото ако Каталуния и Страната на баските получат независимост, то това означава, че тя губи голяма част от развитите си икономически региони, които са основа на "националната икономика". Пред очите ни е примерът Шотландия. Всъщност, голямата държава се страхува от подобно нещо.

- Не смяташ ли, че националното освобождение на баските, както и на всички потиснати етнически групи от "първия свят", е възможно само чрез социална борба, а не чрез национално-освободителна, която води до създаването на собствен "национален" апарат на потисничество?

- Много често, когато става въпрос за национализъм, мнозина го асоциират с потисничеството на един народ от друг народ.

В Страната на баските повечето леви сили са в BILDU. Да, вярно е, че тя е националистическа коалиция, но нейната основа е социализъм, и ние никога няма да позволим на нашия народ да се издига за сметка на друг.

- Вярно ли е, че баски анархисти участват в общ политически блок в борбата за независимост? Какви са ползите на анархистите от баската държава?

- Въпреки някои политически различия между анархистите и ляво-националистическото крило, баските са обединени много.

- Може ли да се каже, че анархисти, марксисти и националисти са обединени в единен политически блок?

- Да, така е. Като цяло е вярно. Разликата е в отделни въпроси.

- Какво представляват левите в Страната на баските? Към кое течение на марксизма се отнася мнозинството?

- След известно време марксистите, троцкистите, маоистите, ленинистите, анархистите загърбиха различията си и стигнаха до окончателно разбирателство. Позволете ми да ви напомня, че марксистите, социалистите, левите националисти все още не са добре дошли в Испания. В момента много лидери са в затвора заради това, че отстояват своите идеи.

- Какво включва дейността на левите? Как е устроена?

- Най-добрият отговор на този въпрос е нивото на демонстрации по улиците на Страната на баските, което е доста високо. За щастие, има висок стандарт на организирана съпротива, което е отличителна черта на баските.

- При вас има ли социални центрове и скуотове? Какво представляват те?

- Да, има много центрове, макар че се прочистват от полицията. Този модел, който съчетава либертарни леви идеи с анархизъм, е доста изгоден. Това ги плаши. Мисля, че това е положителен модел на управление.

- Какво бихте направили, ако държавата започне активна борба срещу левицата с военна техника, бъде забранена литература и т.н.? Реално ли е това за съвременна Европа?

- Испания не може да си позволи този лукс. Те се опитаха да го направят през годините, но това е непосилна задача.

В момента най-добрата и най-силната икономическа инфраструктура на Испания се намира в Страната на баските. Налице е и най-ниската амортизация в цяла Испания. Ние не се страхуваме, Испания се страхува от нашата независимост. Много испански генерали са предлагали да превземат Каталуния и Страната на баските - може би единственото, което могат да направят е да ни държат под робство. В Испания демокрацията се основава на църквата и армията.

- Какво представлява баският антифашизъм след смъртта на Франко? Актуален ли е? Какви са целите, които си е поставил?

- Определено е актуален. Въпреки смъртта на Франко, много от членовете на испанските партии продължават да споделят крайнодесни възгледи. Трябва да се направи политическо преобразуване в Испания - необходимо е. Дори и днес много хора в Испания са фашисти. Антифашистките групи ги спират до някаква степен, за да не прераснат в нещо повече.

- Има ли в Страната на баските политически партии, които подкрепят фашистки идеи? Има ли баски сред такива групи?

- Да, разбира се. Баските фашисти подкрепят фашистките партии, които защитават интересите на Испания. Независимо от факта, че фашизмът е скрита формулировка на "имперския национализъм", програмите на UPyD (Unión Progreso y Democracia) и PP (Partido Popular) съдържат много откровени фашистки елементи.

- Може ли да се каже, че баските леви националисти са едновременно и интернационалисти? Как виждате национализма и интернационализма?

- Абсолютно е вярно. Това не е краен (шовинистичен) национализъм. Ние уважаваме и се стремим да запазим културата си, докато интернационалното обединение е жизнено необходимо.

- Анархистите във вашия регион поддържат ли тези възгледи?

- Различните течения анархисти често спорят по идеологически причини с партиите на левите националисти, но за щастие днес много анархисти стигат до същите позиции.

- Смяташ ли, че ЕТА окончателно приключи въоръжената борба?

- Да, сигурен съм.

Бойци от ЕТА в едно от видеообръщенията си

- Защо бойците от ЕТА понякога използват бели маски? Това означава ли нещо?

- Просто за разнообразие. Понякога използват бели маски, понякога черни, но никога това не означава капитулация. ЕТА не си е и помисляла да се откаже от освободителната борба. Тя не спира да действа, а просто се променя. Сега организацията чака политически маневри от страна на Испания.

- Какво е политическото крило на ЕТА? Вярно ли е, че военното и политическото крило в различни периоди е било съставено от хора с различни политически убеждения?

- Не е имало явно сътрудничество, но със сигурност "подземното" крило на организацията е подкрепяло възгледи, близки до официалната позиция на ЕТА.

Впоследствие много от тях станаха политици. И за да бъда честен - в ЕТА винаги са се уважавали хората от различните течения на лявото.

- Кои са съюзници на ЕТА?

- На този въпрос може да ви отговори само ЕТА.

- Как стои въпросът за етническата принадлежност и културата според членовете на ЕТА? Кое е на първо място?

- На първо място е защитата на културата, езика, но това не означава изключителна идентичност.

Националистическият лидер и големият ляв политик на име Арналдо Отеги, който в момента се намира в затвора заради защита на нашата страна, заявява: "Баски не е този, който се е родил в Страната на баските. Баски е този, който живее в Страната на баските и се чувства като част от тази страна".

Това не е етническо или расово безумие, това е нещо повече. В противен случай би било отвратително.

- Какво можеш да кажеш за Bases Autonomas, Frente Nacional de la Juventud (фашистки групировки, прикриващи се под лява риторика) и други подобни движения? Дали наистина са били свързани с левите идеи и левите лагери или просто са искали да привличат аудитория?

- Относно сътрудничеството... Има редица "подземни" организации, където млади анархисти се подготвят за сблъсъци с неонацистите. Бъдейки готови, левите пристъпват към плътно "сътрудничество" с "анархонацистите".

Обикновено такива неща се случват по футболните стадиони. Противопоставянето е по футболните стадиони на Испания, но не и в Страната на баските, където практически няма организирани нацистки групировки.

Салвадор Дали и испанският фашистки диктатор (каудильо) Франсиско Франко

- В минали разговори (има се предвид в лични разговори) ти спомена, че Салвадор Дали, известен в целя свят художник, е фашист. Разкажи ни малко повече за него.

- Салвадор Дали е испански интелектуалец, който от самото начало подкрепя Франко в гражданската война. През 1948 г., връщайки се в Испания, остава в Порт Лигат, в околностите на Кадакес, и оттогава се появява многократно и публично показа дълбокото си уважение към фигурата на Франко. Отношенията между Дали и Франко винаги са били сърдечни: не забравяйте, че през 1964 г. правителството на Франко връчва на Дали Голям кръст на Ордена „Изабела Католическа”, а през 1972 г. дава своя труд на испанската държава. Имайте предвид също, че през 1920-те години живописта е една от най-големите страсти на Франко. Дали пламенно хвали Франко, наричайки го "свят човек".

- Спомняш ли си нещо от режима на Франко? Какво можеш да кажеш за него?

- Да, и за щастие много малко.

Като дете родителите ми ме изпратиха в училище, в което да уча родния си език. Разбира се, това беше забранено.

Сега Франко е мъртъв, но той ни остави наследството си, и ние не одобряваме безсмъртието му. Неговото наследство са полицейските участъци, в които продължават да се изтезават бойци за свобода.

Източник: libfront.org

Украинското правителство губи своята война. Ето причините!

Ерик Зюс

Global Research, 30 януари, 2015

На 27 януари министърът на отбраната на Украйна излиза със заглавието „Бунтовниците продължават да търпят загуби” и съобщава, че 4 хеликоптера и друга техника на „бунтовниците” са унищожени в сражение. Но твърдението не е подкрепено с никакви доказателства.

Два дни преди това медията Kiev Post (също проправителствена) открито изразява становище, че „Украйна прикрива свои унищожителни загуби при щурма на проруските бойци” и съобщава за „Най-зле пазената тайна на Украйна – тази на драстично занижаване на загубите на украинската армия”. Разкриват се подробностти за обидната незаинтерсованост на правителството за състоянието на пращаните от него в битка войници. Дава се пример за задръстването на обикновени цивилни болници от ранените войници от фронта, при все че в тях няма нужното оборудване за лечението им. Накрая репортажа завършва с мнението на лекар: „Навсякъде е зле. Да, войниците все още стоят на позиции в бойна готовност. Но ние не виждаме никаква помощ за тях”.

Украинската новинарска агенция RIAN на 26 януари излиза със заглавието „Мобилизацията в Днепропетровск почти пропадна” и съобщава „В Днепропетровска област [която се управлява от приятеля на Белия дом в САЩ, укранско-швейцарско-израелския милиардер Игор Коломойски, чиято отдавнашна лична наемническа армия разполага само по себе си с повече от 5 000 бойци] хиляди мъже се укриват от повиквателните за армията. Служителите по изпълнение на заповедта за военна повинност разбират, че изпълнението на задачите им ще бъде много трудно. Повече от 2 000 мъже, които са повикани в армията «не се явиха, буквално се изпариха».

Впоследствие правителството принуждава или „дебне” (както се изразяват в статията) на практика всеки, който иска помощ от правителството, като „мобилизира безработни” и други „отчаяни” хора. „Веоннослужещите, отговарящи за отчета се оплакват”, че някои от призовани наборници са тежко болни, т.е в пълна небоеспособност. 

„Троянецът” – заместник-командир на ултранационалистическия батальон „Азов” в Украйна

Пак на 26 януари на блога Fort Russ пише: „Командирът на „Азов” е крайно възбуден, обявява войната за „загубена” и обвинява всеки за виновен”. В публикацията се уточнява, че „украинските политици и генерали вече загубиха войната”, а „Западът не помогна”. Това е основното послание в съобщението на наказателния отряд „Азов” [чието предназначение е да наказва жителите от области, неподкрепящи режима], което прави командирът на батальона Андрей Билецкий в своето «Обръщение до нацията». Билецкий е също настоящ депутат в Радата (парламента). Според него след невярното съобщение за «хиляди предполагаемо убитите врагове и унищожените им танкове» събуждането ще е много болезнено, а то ще настъпи с чувството на разочарование от тези правителствени лъжи.

На 27 януари RIAN излиза с новинарското заглавие „Ситуацията на фронта и бунтовете срещу мобилизацията”, а Андрей Вайра от новинарския сайт „Алтернатива” цитира Билецкий, който е заявил, че „Не бяхме подготвени за сегашното противопоставяне”.

И докато повиканите на задължителна военно служба войници не са готови да рискуват живота си за поддържането на настоящото украинско правителство (което е резултат на преврата на Обама в Украйна от февруари 2014 г.) срещу жителите на Донбас, които гласуваха 90% за сваления от Обама президент, то оцелелите източноукраинци са много заинтерсовани да не допуснат да бъдат избити от новия режим. Така мотивацията в част от народа, който силите на Обама се опитват да убият, е неизмеримо по-голяма от мотивацията на част от повиканите на военна служба военни отряди от останалата част на Украйна.  Единствените отряди готови за убийства са привържениците на двете нациски (расистко-фашистки) украински партии – „Свобода” (която по предложение на ЦРУ се преименува от „Националсоциалистическа”) и „Десен сектор”. Тези партии винаги са взимали малък процент от народния вот в Украйна, въпреки че хората на Обама ги поставиха във властта. Един път вече на власт, те съответно прокарват закони, с които да заздравят тази своя власт.

Проблемът на украинското правителство е, че няма достатъчно нацисти, а няма и достатъчно пари за да осъществи количеството убийства, необходими на украинския режим на Обама за да си възвърне териториите на един Донбас, чиито народ е предвиден за унищожение. Привържениците на пометения от Обама бивш президент Янукович (а 90% от гласовете са за него в Донбас) са много по-многобройни от нацистите и в пъти по-мотивирани от огромното мнозинство от украинските войници.

Американските и украинските олигарси не могат да изнамерят достатъчно пари за приключване на делото си. В подкрепа на каузата се е нагърбил големият финансов спонсор на Обама Джордж Сорос и той сега странства по света за да убеди данъкоплатците от Запада в подсигуряване на необходимите средства. А сумата, която е необходима за справяне с положението, той оценява на между 20 и 50 милиарда долара. Засега на настойчивата му молба не се обръща внимание.

И това е действителната причина, поради която войната на Обама в Украйна се проваля – няма достатъчно готови да леят кръв за делото нито в Украйна, нито „на Запад”.

Няма достатъчно нацисти и на двете места. Обама се измами за това, когато през февруари 2014 година премахна демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Сега му остава или да се прости със земите на Донбас, или да се прости с инсталирането от него над цяла Украйна антируско правителство. Това са двете възможности и той ще трябва да избере една от тях. 

Всеки от двата изхода ще го постави в неудобно положение. Но най-вероятно няма да му е толкова неудобно колкото на Буш-син по отношение на войната срещу Ирак. Разбира се, републиканците ще са във възторг, казвайки че „Обама загуби Украйна”, нищо че всъщност Обама превзе Украйна. В действителност републиканците никога няма да критикуват истински даден президент за това, защото от самите тях се очаква същото – да превземат други държави.

От друга страна Обама може да се окаже в още по-затруднено положение, ако реши да извърви пътя докрай и да настоява за ядрена война срещу Русия.

Колкото до самото украинско правителство – то беше инсталирано от превратаджийските действия на Обама, след което на жителите на Донбас им беше отнет гласа. Ето защо настоящото представители на Радата и администрация няма как да винят Обама, а вместо това винят Владимир Путин и Русия. Русия е страната, която Обама (също като Джордж Сорос и много други американски аристократи) мрази, а  поставените от него на власт в Украйна я мразят още повече. Така на 28 януари RIAN публикува „Пълният текст на призива за обявяването на Русия за агресор” и съобщава:

„Върховната Рада публикува официално пълния текст на Резолюция 1854, която е призив към ООН, Европейския парламент, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО, Парламентарната асамблея на Организацията за демократично и икономическо развитие (вкл. Грузия, Украйна, Армения и Молдова) и народните събрания на държавите по света за признаване на Руската федерация за държава-агресор”. 

Графиката: Валутните резерви на Украйна спадат от 18 млрд. (януари 2014 г.) долара на малко над 12 млрд (октомври), а местната валута гривня се обезценява двойно в рамките на 2014 г .: от 8 гривни за долар в началото на 2014 година става 16 гривни/долар през ноември 2014 г. 

Медията Германски икономически новини GEN отбелязва, че това действие на Радата прието с 271 от присъствалите 289 депутати може да има „международноправни последици”. Репортажът им споменава същевременно искането на украинските управници за това, че те „спешно се нуждаят от нови заеми” от Европейския съюз, защото в противен случай сега съществуващите заеми на Украйна ще се провалят. Интересно е, че даже коментарите на читателите на сайта са отрицателни към това искане и клонят към виждането, че украинското правителство е нациско, а не е жертва на Русия или на друга държава. Най-малко се възприема Украйна за жертва на данъкоплатците на ЕС, които вече дадоха много за украинското правителство и които сами ще носят бремето на тези нови «заеми», подкрепяйки при един скоро очакван банкрут дългия списък от кредитори. С други думи изглежда в самата Германия обществената подкрепа за даване на още пари на Киев е малка. Ако ЕС на свой ред реши да се съгласи със спешната финансова молба на Украйна, то подкрепата на Съюза в самата Германия ще спада. И поради това ЕС е много вероятно да отхвърли молбата, защото иначе рискува още повече собственото си съществуване.

А е очевидно, че без получаване на допълнителни «кредити» за провеждане на войната срещу жителите на Донбас, Украйна няма шанс в потенциалното й спечелване.

Ето това е опасното положение на правителството в Киев във войната.

Източник: http://www.globalresearch.ca/ukraines-government-is-losing-its-war-here-is-why/5428282