Докато ураганът „Санди” сее разрушения и смърт в САЩ, нека си припомним трагедията, която причини пак там друго такова бедствие – ураганът „Катрина”. 2005 година стихията уби хиляди американци и разруши град Ню Орлиънс, но вина за това има главно капиталистическата власт на САЩ. За справка – социалистическа Куба 2004 година бе ударена също от изключително мощен ураган, но не даде нито една човешка жертва. 2005 година Куба след три урагана успя да постигне ръст на БВП с 11,8 на сто, два и повече пъти от този на България, а чуждестранните туристи достигнаха 2,3 милиона души. 2008 година ураганът „Густав” – „Бурята на века” за САЩ уби там 86 души, отне животи в Хаити, Доминиканската република и Ямайка, но не и в Куба. На Острова на свободата „Густав” с ветрове от 220 км/ч разруши 86 000 домове, но не взе човешки жертви. За това допринесе и евакуирането на 250 хиляди местни жители. Докато в Ню Орлиънс след „Катрина” се разиграха сцени като от долнопробна холивудска фантастика – мародерства, убийства, групови изнасилвания посред бял ден по улиците...
Статията на Майкъл Паренти „Как свободният пазар уби Нови Орлеан” посочва именно как правителството на Джордж Буш в съучастие с частния сектор се оказаха същинските убийци на толкова хора.
КАК СВОБОДНИЯТ ПАЗАР УБИ НОВИ ОРЛЕАН
Свободният пазар изигра решаваща роля за разрушаването на Нови Орлеан и за гибелта на хиляди негови жители. На разположение бяха достатъчно ранни данни за страхотен ураган, заплашващ града и околностите му. И какво предприеха властите? Играеха си на свободен пазар. Обявиха, че всички са длъжни да се евакуират.
Всеки трябваше да обмисли свой собствен път за спасение от зоната на бедствието и да го реализира с лични средства. Точно както препоръчва свободният пазар. Точно така постъпват и хората, когато стихията връхлети пазарните страни от Третия свят.
Чудно нещо е този свободен пазар. В него всеки преследва свои, персонални интереси и по такъв начин допринася най-голяма полза за цялото общество. Точно така действа и води до успех невидимата му ръка.
Нямаше нищо, което дори да наподобява колективната, организирана евакуация, проведена в Куба. Миналата година необичайно мощен ураган се стовари на Острова и правителството на Кастро, с подкрепата на местните комунисти и граждански комитети, евакуира 1,3 млн. души – повече от 10% от населението на страната. Без нито една жертва! Това бе впечатляващ подвиг, останал незабелязан от американските медии.
Още в първия ден на бедствието, предизвикано от урагана „Катрина“, стана абсолютно ясно – животът на стотици и дори хиляди американци е загубен. Много хора в Нови Орлеан „упорито отказаха“ да се евакуират, съобщаваха репортерите. На сравнително заможните журналисти им бяха необходими поне три дни, за да осъзнаят нещо съвсем просто, че десетки хиляди хора не можеха да избягат от бедствието просто защото няма къде да отидат или нямат средства, за да си организират бягство. Без да имат пари за автомобил под наем, без да имат собствен транспорт, на тях не им оставаше нищо друго, освен да си стоят и да не губят надежда. В края на краищата свободният пазар въобще не успя да им помогне.
Повечето от тези хора бяха бедни афро-американци, както и по-малобройни бели бедняци. Тук трябва да припомним, че повечето от тях имаха работа, преди смъртоносната визита на урагана „Катрина“.
Ето накратко какво се случва с бедните хора в тази страна: те работят, обикновено тежка и зле платена работа, честичко дори и на няколко места едновременно и са бедни не защото са лениви, а защото са принудени да оцеляват с ниски доходи, задъхват се от растящите цени, от наемите за квартира и регресивните данъци.
