Израелски леви активисти срещу проционистката левица

Отворено писмо до DIE LINKE

В писмото си долуподписаните изразяват опасения относно последните развития в дебатите по конфликта Израел/Палестина в лявата партия. Те искат партията да изрази ясна позиция срещу израелската окупация и да пледира за натиск върху държавата Израел, която не зачита основните човешки права на палестинците.

Уважаеми другари,

изпращаме ви това писмо като израелски граждани, които са активни в леви групи и организации в Израел/Палестина. Ние сме хора, които се занимават с теми като правата на човека, екология, мир, социална справедливост, правата на работниците, феминизъм. Застъпваме се в нашата страна за основна социална промяна, край на окупацията и създаване на общество, в което всички жители на страната да имат равни права.

Решихме да напишем това писмо, за да ви направим отчет и да обясним ситуацията в Израел/Палестина, тъй като някои водещи членове на вашата партия участваха в демонстрацията през януари 2009 г. в Берлин, която подкрепя продължаването на бомбандировките над ивицата Газа; засягаме групата BAK Shalom във вашата страна, която подкрепя всяко едно действие на израелската държава, както и военната и националистическа пропаганда на Израел; искаме да отбележим мълчанието на повечето водещи партийни членове в израелската политика относно окупацията. Всичко това ни кара да не мълчим повече, а да се намесим.

Проблемът е ясен. Ние не възнамеряваме да ви казваме как трябва да действате във вашата страна. Вие трябва да имате правото да се изразявате сами. Знаем, че политическият дискурс на Израел и Германия, по очевидни и важни причини, е чувствителна тема. Заради спомена от Холокост днес в Германия се предлага борба срещу антисемитизма, която е една от най-важните задачи на всяко еманципирано движение. Независимо от този факт е трудно за нас да разберем как може да се оправдае израелската политика в Германия като част от "уроците на немската история".

Що се отнася до Германия, то ние знаем важността на Германия като регионална сила в рамките на ЕС и извън него, и следователно влиянието на Германия в Близкия изток. Дипломатическите и военните действия на федералната република в региона и активната подкрепа на израелската политика са достатъчни, за да се види, че Германия е един от участниците, които са отговорни за престъпленията, извършени от израелското правителство. Израелските военни престъпления нарушават международното право. Поради тази причина смятаме, че германското правителство, подпомагайки това на Израел, е също съучастник в престъпленията.

Продължаващата окупация и лишаване от граждански права не са само в рамките на израелските отношения. Антидемократичното върховенство на Израел е насочено срещу три милиона палестинци, които нямат право да гласуват. Срещу тях се осъществяват военни престъпления в окупираните територии, а правата на човека са от голямо значение и са повод за загриженост. Европа също подпомага Израел и не е уместно да се каже, че само Израел има специална отговорност за конфликта и военната интервенция в Близкия изток. Израел получава икономическа, военна и политическа подкрепа от ЕС и особено от Германия - например, под формата на оръжейни продажби и инвестиции или това, че Израел е предпочитан от ЕС за търговски споразумения. Така не се насърчава мирният протест и се допринася за запазването на окупацията и репресиите над палестинското население. Подкрепя се военният процес, расизма и нетърпимостта сред обществото се засилва.

Необходимо е да се окаже от международната общност по силен натиск върху Израел. Силната страна никога няма да се откаже от насилието без ефективен натиск. Доказано е, че държавата Израел не клони към мирно споразумение и окупацията няма да спре, докато не се окаже натиск от чеждустранните граждански общества и правителства.

Окуражени сме от вашите последни изборни успехи и се надяваме, че нарастващата ви сила ще гарантира социална справедливост, граждански права, феминизъм и антирасизъм в Германия. Ние сме убедени, че лявата и солидарна политика трябва да сложи на дневен ред интернационализма и очакваме, че вашата група работи активно в тази област с леви, антирасистки и феминистки сили от други страни. Като част от този диалог ние представихме нашите позиции относно политиката на вашата партия във връзка с конфликта в Израел/Палестина.

Смятаме, че държавата Израел не трябва да бъде възнаградена заради окупацията, расисткото сепариране и военните престъпления. Международната политика, която помага на Израел, нарушавайки международните права, не е приемлива за налагането на справедлив мир в страната за всички жители. Някои конкретни изисквания, които бихме могли да дадем:

- Регулиране на целия износ на оръжия от Германия към Израел. Да не бъде оправдана търговията с оръжия. Германия търгува със страна, която системно нарушава международното право. Израел харчи милиарди евро за техника, като например закупуването на два военни кораба наскоро.

- Предотвратяване на търговското споразумение между Израел и ЕС. Германия и другите страни-членки на ЕС продължавата да засилват търговските споразумения с Израел. Европа смята, че това води до подобряване на отношенията на доверие между Израел и ЕС, но по този начин Израел продължава да нарушава човешките права.

- Пълна забрана на израелските продукти в ЕС, които са произведени изцяло или частично в окупираните територии (включително Източен Йерусалим).

- Насърчаване на съдебни производства срещу извършителите на военни престъпления в Израел/Палестина и изпълнение на препоръките от доклада Голдстоун.

- Подкрепа на организации и активисти в гражданското общество на Израел/Палестина и особено подкрепа към мирна масова съпротива срещу стената и селищата в окупираните територии.

Отделно от тези предложения, ние се надяваме, че вашата група ще търси успех в усилията си да започне дебат в Германия за значението на немската отговорност за случващото се в Близкия изток. Това трябва да е дебат от историческа и текуща гледна точка, насърчаващ политиката за мир между всички жители на региона, както и социална справедливост и права на човека. Бихме се радвали да участваме заедно с нашите палестински другари и партньори в дебатите на вашата група за случващото се в нашия регион. Ние се надяваме, че това писмо ще допринесе за ползотворен диалог между левицата в Германия и левицата в Израел/Палестина.

Солидарни поздрави,

Miriam Abed-ElDayyem, Gadi Algazi, Udi Aloni, Galit Altschuler, Hila Amit, Roey Angel, Asaf Angermann, Gabriel Ash, Reuven Avergil, Danna Bader, Roni Bande, Ronnie Barkan, Yossi Bartal, Ofra BenArtzi, Mor Ben Israel, Yoav Beirach Barak, Elaenor Cantor, Shai Carmeli Pollack, Alex Cohn, Adi Dagan, Silan Dallal, Yossi David, Daniel Dokarevich, Keren Dotan, Ronen Eidelman, Nimrod D. Evron, Eli Fabrikant, Tamar Freed, Michal Givoni, Tsilli Goldenberg, Anat Guthmann, Connie Hackbarth, Yuval Halperin, Iris Hefetz, Hanan Hever, Shir Hever, Chaya Hurwitz, Argo Inna, Hedva Isachar, Matan Israeli, Matan Kaminer, Reuven Kaminer, Adam Keller, Hava Keller, Yana Knopova, Peretz Kidron, Assaf Kintzer, Yael Lerer, Orly Lubin, Adi Maoz, Eilat Maoz, Naomi Mark, Anat Matar, Hagai Matar, Michaeli Maya Wind, Edu Medicks, Yosefa Mekayton, Rotem Mor, Susanne Moses, Avital Mozes, Naama Nagar, Ido Nahmias, Dorothy Naor, Regev Nathansohn, Ofer Neiman, Norah Orlow, Hava Oz, Einat Podjarni, Yael Politi, Israel Puterman, Hili Razinsky, Moshe Robas, Shadi Rohana, Yehoshua Rosin, Eddie Saar, Sergeiy Sandler, Gal Schkolnik, Ayala Shani, Shemi Shabat, Aviram Shamir, Tali Shapiro, Fadi Shbeta, Ehud Shem Tov, Mati Shemoelof, Yehuda Shenhav, Kobi Snitz, Gideon Spiro, Bilha Sündermann Golan, Roy Wagner, Michael Warschawski, Sharon Weill, Yossi Wolfson, Uri Yaakobi, Sergio Yahni, Kim Yuval, Michal Zak, Shimri Zameret, Mai Zeidani, Talilla Ziffer, Beate Zilvesmidt, Moshe Zuckermann

Приложения към писмото:

Някои примери на военна и националистическа пропаганда от страна на BAK Shalom

http://bak-shalom.de/index.php/2008/05/03/60-jahre-israel-ein-ganzer-monat-feierei/

Покана за подкрепа на мероприятие за Израел, организарно от BAK Shalom, на което участват Петра Пау и бившият израелски посланик Илан Мор

Участие на Клаус Ледерер в демонстрация в подкрепа на операцията "Лято олово"

Източник: http://wutbuerger.blogsport.de/2013/10/03/israels-linke-vs-antideutsche/

„Евроляв“ опортюнизъм

Виктор Шапинов

Евроистерията завладя политическия сектор „вляво от КПУ“ (Комунистическа партия на Украйна – бел.прев.). Анархистка група разпространява листовка, в която няма нито дума за това, че анархистите в Европа активно се борят против ЕС; а има само дежурните мантри за „самоорганизация“. Неголяма троцкиска група се снима от края на площадната тълпа, крещяща „Слава на нацията! Смърт на враговете!“, и излиза със заявление, което би подхождало за сайта на която и да е либерална НПО: „Настояваме да се подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз и сме уверени, че то би спомогнало за разширяване на демокрацията... бла-бла-бла“.

Леви другари, време е да си припомним какво е опортюнизмът. Опортюнизмът не е задължително участие на изборите (парламентаризмът може да бъде и революционен). Опортюнизъм е и когато нагаждаш собствената си политика към настроението на тълпата, към „мейнстрийма“ и в крайна сметка – към чуждия класов интерес.

Именно по пътя на опортюнизма – т.е. по пътя на нагаждачеството – тръгнаха тези украински леви, които махнаха от своите позиции общите за всички европейски леви лозунги против ЕС. Махнаха ги, за да ги пуснат да постоят на събирането „Евромайдан“. Победата на „Евромайдан“ не само не би спомогнала за разпространението на прословутите европейски ценности, а, напротив, със сигурност би довела на власт същите тези националисти, които ни нападат сега. Надали техният режим би бил по-демократичен от режима на Янукович.

Участват ли тези леви в реалната политика – или просто подпомагат дясно-либералния блок? Способни ли са те сериозно да повлияят на някого сред тълпата на „Евромайдан“. Не, напротив – те са нагодили своята политическа линия към тази на евроинтеграционната истерия, обхванала дребнобуржоазната маса в Киев, където 20 години дясна пропаганда винаги заставя тълпата „демократи“ да подскача под „демократическия“ крясък „Кой не скача, е москал“ (москал е обидна дума за руснак, използвана от украинските националисти, за да изразят своето русофобство – бел.прев.). Левите снеха всички лозунги против империалистическия Европейски съюз, за да се покажат като „свои“ сред либерално-националистическата тълпа; макар че само левите могат да представят пред украинците онези аргументи против ЕС, които разпространяват сред своите съграждани европейските леви и профсъюзни активисти. Украинските „евролеви“ се подадоха на настроенията на своите не-леви приятели. И после тях ще ги е срам от своите действия, също както ги беше срам привържениците на „народния президент“ Юшченко няколко години след миналия „Майдан“ – за който също и с подобен успех агитираха някои леви.

Но истерията ще стихне, а паметта ще остане, другари.

Революционността в определени исторически ситуации се състои в това да плуваш срещу течението, да вървиш срещу мнението на тълпата, отстоявайки позицията си против двете злини. Именно заради такова мъжествено поведение в паметта на всички социалисти завинаги остава името на Карл Либкнехт.

В най-тъмното време в началото на Първата световна война той гласува в Райхстага против военните кредити и открито нарича войната грабителска – въпреки официалната позиция на своята партия. В шовинистичното си опиянение немските маси са били готови да го линчуват на улицата. Той бил принудително изпратен на фронта. Но когато бремето на войната, смъртта и гладът доказват правотата на неговата позиция, Либкнехт става най-популярният човек в Германия. Когато се разразява Ноемврийската революция през 1918 г., десните социал-демократи, тези, които Либкнехт наричал социал-предатели, били принудени да го поканят в своето правителство – толкова голям бил авторитетът на този човек, който не се е побоял да върви срещу въодушевлението на шовинистичната тълпа.

Този христоматиен пример от историята е известен на всички леви. Само че, за съжаление, от него изводи за днешния ден могат да извлекат съвсем не всички.

Либкнехт се е изправил против цялата мощ на кайзеровия империализъм. Ние също можем да почувстваме тази мощ. Сега ние виждаме доколко разклоненият политически и идеологически апарат на империализма е проникнал в тъканта на украинското общество. Как стотици НПО-та, работещи по всевъзможни западни проекти, като с магическа пръчка в обединени редици се включиха в „Евромайдан“. Как профсъюзите, с които до вчера сме участвали в общи социални акции, сега крещят на „Евромайдан“-а: „комуняку на гiлляку“ (призив да се обесят комунистите – бел.прев.).

„В периоди на масова истерия трезвият възглед е в дефицит“, справедливо отбелязва в своя видео-блог Сергей Киричук. В такива периоди трезвият независим възглед е задължение на левите. Тези, които се влачат на опашката на „Евромайдан“-тълпата, криейки в джоба си своята социалистическа позиция и заменили думите за социализъм с лозунги за самоорганизация, под които охотно бихи се подписали всички, включително и тези, които стоят на площада под знамената с келтски кръстове (нео-нацистки символ – бел.прев.) – те пренебрегват това свое задължение.

Стремглаво устремили се да се подмазват на „евромайдан“-стващите, такива леви забравят за мнозинството от своята социална база. За тези хора, които съвсем не са във възторг от геополитическите игри. Да се работи с тези маси, а не с тези, които вече са организирани и идеологически обработени от национал-либералната политика и имперската пропаганда на ЕС и САЩ – ето коя е задачата на левите. Тези маси трябва да чуят от левите трезва, лява критика на еврооптимизма.

Леви другари, не бъдете опортюнисти, не се влачете след тълпата, кряскаща „Слава на нацията“ и „комуняку на гiлляку“.

Помнете – „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи“ (Библията / Псалми 1:1 – бел.прев.).

ИЗТОЧНИК