На 1 февруари 2011 г. германски полицаи с овчарски кучета обграждат посред нощ кооперацията в град Гисен, в която живее семейство Насо. Фамилията са сирийски кюрди, които през 2001 г. се заселват в Гисен, Долна Саксония. Най-малкият им син тогава е само на 6 години.
10 години по-късно тийнейджърът Ануар Насо се е озовал в дома за нелегални бежанци в Бусманци. Зад гърба си има вече няколко престоя в затвори. Не говори български, нито арабски. Прекарал е съзнателната част от живота си в Германия, където са всичките му близки, приятелите, съучениците му. В Бусманци живее от началото на годината под ключ.
Чака да освободят баща му Бадир Насо от Централния софийски затвор, където 62-годишният мъж излежава десетмесечна присъда за нелегално влизане в България. Ануар го вижда веднъж на две седмици. И двамата не знаят какво ще се случи с тях след освобождаването на Бадир. Връщане в Сирия, където бушуват кръвопролитни размирици и кюрдите са подложени на преследвания, е немислимо.
Германия обаче ги е екстрадирала. Според споразумението от Дъблин, уреждащо статута на заловени нелегални бежанци, двамата трябва да прекарат остатъка от живота си в България. Абсурдно за хора, които не говорят езика, не познават никого в страната и нямат дори елементарни познания за живота в нея. На всичко отгоре Ануар е ученик, но тъй като не знае български, едва ли би успял да завърши средно образование.
А само допреди 17 месеца животът на Ануар е като на всяко 15-годишно момче. Ходи на училище, виси във Фейсбук. Именно в социалната мрежа прави една на пръв поглед типично момчешка грешка, която обръща живота му наопаки. В профила си пише, че е на 19 години. “По-големите момчета вземат по-готините момичета” е обяснението му. То обаче не е достатъчно за имиграционните служби в родния му Гисен. За тях това е доказателство, че възрастта в паспорта му е фалшива и е пълнолетен. Т.е. може да бъде разделен от родителите си.
