четвъртък, 26 юли 2012 г.

Ал Хаула (Сирия) – обикновен фашизъм



Марат Мусин, Олга Кулигина - Тал Дау (Ал Хаула), Сирия

По време на пътуването в Ал Хаула в сирийската провинция Хомс разпитахме и документирахме свидетелските показания на повече от 10 очевидци на атаката от 25.05.2012 срещу град Ал Хаула на отряд бойци - уахабити от Ар Ростан, броят на които е превишавал 700 души.

Бойците са завзели града и са започнали чистка на всички лоялни на властите семейства, включително старците, жените и малките деца. Те са се опитали да представят убитите хора пред ООН и световната общественост като жертви на сирийската армия, за да може прибързано да бъде прокарана резолюцията на ООН по Сирия.

Днес уахабитите откриват огън практически по всичко. Буквално преди един час до нас простреляха два бронирани джипа на наблюдатели на ООН, когато те се опитаха да се приближат до армейския блокпост в Тал Дау и ние бяхме свидетели на това. Пуснаха и по нас картечен откос, макар да се виждаше, че сме обикновена група от оператори, съставена от невъоръжени цивилни лица.

После на 100-200 метра от нас атакуваха и БМП с войници, тръгнали да сменят постовите. Един от тях беше ранен в главата от снайперист и даже не разбра, че току-що като по чудо остана жив...

За съжаление, към 10 сутринта на четирима от неговите другари от блокпоста не им провървя да се спасят от снайперистите. И това беше само началото на деня...

Обединената следствена група и документираните от нас свидетелски показания на очевидци позволяват още днес да бъдат назовани поименно няколко терористи - извършители на това чудовищно престъпление срещу човечеството:


1. Радван Фархан Саид
2. Машхур Массуд (известен терорист)
3. Мухиддин Махмуд Шихаб - Мухиддин Джарбан
4. Група терористи от клана Ал Икша
5. Абдул Разак Тлас
6. Яхъя Ал Юсеф
7. Саид Фаез Талха Ал Икш
8. Нидал Баккур
9. Терористи от клана Ал Халляха с прякор Ал Хасан
10. Икрам Ал Салех
11. Хайсам Ал Халляк

Представяме интервюто с нашите първи свидетели, които разкриват хронологията и детайлите на това престъпление против човечността:

Марат Мусин - ММ: Какво се случи във вашето родно село на 25-26 май, което видяхте с очите си?

Жителка на Тал Дау: Аз съм коренна местна жителка. В първия ден на събитията в петък те атакуваха с миномети армейските блокпостове в края на града. Армията отговори и стрелецът с миномета беше ранен в крака. Бандитите го отнесоха в полевата си болница и сега той е жив и здрав. Казва се Саид Фаез Талха Ал Икш. У нас, в Тал Дау, живее неговото семейство Ал Талха.
Два дни преди нападението на 25 май местните бандити ни заявиха, че наближава часът Х. Те постоянно говореха, че трябва да вдигнат голям шум. Но аз не очаквах, че така ще се случи. Преди това постоянно обстрелваха блокпостовете на армията, всеки петък след молитвата.

Обстрелваха около два часа, след което всичко утихваше. Някои от тях имаха камери и постоянно снимаха всичко, което ставаше. Имаха също така радио-телефони и ние в къщи постоянно слушахме разговорите им.

Когато в петък след молитвата, примерно около 14 часа на обед, беше обстрелян блокпост, армията отговори. Втората група бандити, начело с Нидал Бакур и още една група се събраха за атака на другия блокпост, разпроложен по-нагоре. Те бяха от клана Ал Халляка, известен с прякора Ал Хасан. Планираха да завземат горния блокпост и долния, който се намираше в селото. Искаха да завземат първо горния, за да господстват на височината и оттам да контролират по-лесно долния. Нидал Бакур се обади на някого и поиска да му изпратят група бойци от чужди хора. Той се обади още когато всичко едва започваше. Когато бойците нападнаха блокпоста, от тях вече бяха убити 25 души.

ММ: Откъде знаете броя на загиналите бойци?

Когато дойдоха наблюдателите от ООН, бандитите събраха телата на своите жертви и ги положиха пред ООН-овците, казвайки, че това са били мирни жители, убити от армията. Сама го чух от наблюдателите, че това са мирни жители, намерени по домовете им.

В 15.30 бандитите завзеха горния блокпост. Прерязаха гърлото на един войник и го хвърлиха от третия етаж. Преди смъртта си той казал: аз съм от град Кафар Батна (предградие на Дамаск) и съм също такъв сунит като вас. Те отговорили: защо чак сега си спомняш, че си сунит?

Пленили двама войници. Единият се казвал Абдулла от бедуинския род Шауа от Дер Зор. Изгорили го жив. Аз самата не видях как го изгарят, но всички наоколо крещяха, че горят войника. Това беше около 18 часа. А какво се е случило с другия войник, не знам. Но някакъв бандит на име Икрам Ал Салех казал: да не го убиваме. А да го покажем утре като човек, преминал на наша страна.

Скоро завзеха блокпоста и отдела за правоохранителните органи в града. Срещу този отдел бяха и домовете на убитите семейства, където убиха и всички деца. Те убиха всички деца от клана Ал Саед - три семейства и 20 деца. Убиха и всички от клана Абдур Разак - 10 човека. Те бяха убити, защото бяха лоялни към властта. От клана Ал Саед убиха семейството на брата на Абдулла Ал Машлаб - третия човек в сирийския парламент. Назначиха го в четвъртък на 24 май, а на следващия ден убиха цялото семейство на брат му: него самия, жена му и трите им деца.

В 19 часа се появи главатаря на бригадата на Ал Фарук „Сирийска Свободна Армия" Абдул Разак Тлас. С него дойдоха още 250 бойци от град Ар Растан. С тях бяха още 2 групи - от село Акраба начело с Яхъя Ал Юсеф и от село Фарлаха. По време на нападението на блокпоста Нидал Бакур изпрати един от бойците да застане около джамията и да изстреля няколко изстрела от РПГ и миномета по посока на армията, за да я провокира да изстреля снаряди по джамията. И армията отговори с огън от БРДМ и засегна джамията. След това, като завзеха блокпоста, отнесоха телата на своите загинали бойци, а също така телата на убитите от тях хора и децата им в джамията. Превозиха телата на пикапи КИА.

Около 20 часа на 25 май телата на убитите бяха вече в джамията. На следващия ден към 11 сутринта в джамията пристигнаха наблюдателите на ООН. Армията евакуира жителите на няколко къщи, разположени до блокпоста, в безопасната зона. По време на обстрела командирите на бандитите постоянно крещяха на своите бойци да водят интензивна стрелба по време на телефонния разговор с Ал Джазира.

През нощта обстрелът беше прекратен. На следващия ден, в събота, от разговор по радиотелефона чух, че някой говори: до идването на наблюдателите част от бойците да облекат униформите на сирийската армия (за да изглеждат като преминали на страната на бунтовниците), а друга част да се облече цивилно. След това да дойдат в джамията. Те запалиха полето и няколко къщи, за да обвинят армията в бомбардировки.

Наблюдателите видях само отдалече. Бяха наобиколени от бандити в сирийски военни униформи и от непреоблечени бандити. Много хора бяха там и наблюдаваха всичко това. Но там нямаше никого от роднините на лоялните на властта хора, убити от бандитите. Всички викаха: „Искаме да свалим режима!" И с тях бяха роднините на бандитите.

Бойците дойдоха в нашите къщи и казаха: „Излизайте от домовете си, отивайте си, заминавайте, защото градът се превръща в бойно поле!" Ние никъде не заминахме. Но много хора тогава заминаха. А след идването на наблюдателите бойците ги водеха със себе си в празните къщи, след това ги водеха там, където отидоха изселените от тях хора. Казваха на наблюдателите, че това са бежанци.

ММ: Как вашите братя и родители гледат на тези събития?

Баща ми вече умря, имам майка, братя и сестри. Всички се придържаме към едни и същи възгледи.

ММ: Има ли във вашето село и други хора, споделящи вашите възгледи?

Да. Мнозинството споделя моето мнение, но те се боят до смърт от отмъщението от страна на бойците. По-рано даже имаше хора, които ходеха на демонстрации в подкрепа на властта и пишеха лозунги по стените в селото: „Долу Сирийската свободна армия, проклинаме жителите на град Дараа!", откъдето започнаха всички тези събития. И бандитите отмъстиха на всички, които писаха такива лозунги.

ММ: какви са ви отношенията с жителите на съседните села и защо ги атакуваха бойците?

Те никога не са ни причинявали вреда, не са били в конфликт с нас, ние поддържаме с тях добри отношения. Обратно, бойците от Сирийската свободна армия постоянно ги атакуваха, защото принадлежат към друга религиозна група. Даже има един терорист, който се казва Хайсам Ал Халляк, който отвлече няколко души от съседното село, и поиска за тях откуп - няколко милиона лири. И още един боец с прякор Абу Ясин, който също отвлече от съседното село няколко сътрудници от Генералната Компания за Електричество, защото принадлежат към друга религиозна група. Този Хайсам уби един от отвлечените, а на друг направи инжекция с мазут. Можете да го намерите в болницата на град Хомс.

Точно тези бандити в мирно време се занимават с контрабанда. Край нашето село минава тръбопровод с мазут, и те постоянно поставяха кранове с мощни помпи направо на тръбата. И всички в селото знаят тези факти. Тези хора са най-вече обикновени бандити. Сред тях рядко някой е учил до 8 клас. Те отвличат тези, които принадлежат към други конфесии, както и тези, които имат пари.

При нас в селото имаше една жена от Ливан. Тя живееше в нашето село с трите си деца и работеше като чистачка в полицейския участък. Те я отвлякоха, изнасилиха, обесиха и после я хвърлиха в полето, където кучетата изгризаха тялото и. Това беше много печално и страшно зрелище, тя беше съвсем гола.

Тези хора не могат да се наричат мюсюлмани и араби, те са зверове. Имаше момент, когато завзеха държавните заведения в селото - училища, болници, поликлиники, административни управления. Те палеха всичко наред и не пускаха децата на училище.

Имаше четирима от клана Ал Аббара и един от клана Ал Юсифа, който беше болен от СПИН и който вече не е жив. Те изнасилиха една жена от клана Найла и я заразиха с тази болест. Тя имаше тримесечно дете. След изнасилването тя го кърмеше и детето умря.

Имаше случаи в началото на вълненията, когато атакуваха болници и вземаха кръвта, за да я използват за демонстрации. Поливаха тази кръв по лицата на уж загиналите или ранени хора, за да изфабрикуват сценариите на Ал Джазира и Ал Арабия. Ние сме мирни хора и искаме спокойствието да се върне в нашите села и домове. Не искаме външна намеса, искаме мир.

превод: Георги Коларов

Коментар на преводача:

Дано това интервю, взето от руския журналист Марат Мусин (името му издава мюсюлмански произход) да бъде прочетено от Николай Младенов и неговите референти, отговарящи за Близкия Изток и Северна Африка, за да видят какви хора канят в София на срещи на представителите на „сирийската опозиция" и за каква въоръжена намеса призовават и срещу кого ще бъде насочена тя! Редно е или да опровергаят написаното тук, или да си дадат оставките, за да не вкарат България в още един конфликт, от който никой у нас няма нужда!

http://news.ibox.bg/columnist/id_1231722121

Няма коментари:

Публикуване на коментар