Кой печели от протестите?

Протести, народът (?) е на улицата, това вече не са протести, а народна революция, вече не се протестира срещу цената на тока, а срещу цялостното управление на страната, връщане назад няма и т.н. – всички (и хора, и медии) все това повтарят. Дори някои абонирани за медиите политически коментатори (запитайте се чия собственост са медиите, чий интерес те бранят и сами си отговорете кого те биха допуснали да обработва общественото мнение) вещаят с пророчески и гробовен патос, че датата 17 февруари 2013 г. ще остане в историята, защото тя е краят на правителството на ГЕРБ.

Да ги пита човек защо толкова се радват и с какво тази дата ще промени битието на народа като цялата политическа шайка (т.е. целият арсенал от налични политици и партии, които се предполага, че ще заемат мястото на ГЕРБ и на Б. Борисов след „така чаканото” сгромолясване на настоящото правителство) – с пренебрежимо малко на брой изключения – е съставена от наглеци, безграмотници, лъжци, крадци, предатели и най-обикновени мижитурки. Други „анализатори” пък се правят на умници и тържествено повтарят клишето, че виждате ли „хладилникът изял телевизора”.

Голямо пустословие, много лицемерие, много блуждаещи емоции и още повече злорадство:

„Така ти се пада, Бойко! Сега ти ще го отнесеш за цялото ни нещастие и за цялата мизерия, които понесохме през последните 23 години. Това, че други ни крадоха в далеч по-големи мащаби и далеч по-безсрамно, и по-безогледно в случая е без значение. Важното е сега на теб да ти натрием носа, за да ни олекне.”

Гневът е оправдан, макар че да се рита умряло куче (малко вероятно е ГЕРБ да спечели втори мандат) едва ли е най-далновидното поведение, което би ни отървало от беса на налитащата срещу нас глутница от други озверели кучета. Тях трябва да ги озаптим (да ги изметем от политическата сцена).

Съвсем първосигнално ние протестираме срещу умрялото куче, а не срещу наточилата зъби наобиколила ни глутница от ненаситни зверове. Но те (глутницата) сега са в опозиция, правят се на ни лук яли, ни лук мирисали, вкупом се надпреварват да дават щедри обещания, да залъгват хората, да си плетат кошничката отново след 6 месеца да седнат на държавната софра и да доокрадат все още неокраденото. Умрялото куче е едно от тази глутница. Сега него ще го пожертват (така ще дадат повод на хората да излеят гнева си върху него), ще преправят гласа си като вълкът от приказката за трите козлета, ще заблеят като невинни агънца, ще се преправят и те на козлета, за да могат само ден след изборите така да ни заръфат, както те си знаят.

Расизмът на U$A и техните журналистически лакеи

Статията на Мартин Карбовски във в-к „Стандарт”, озаглавена „Американската мечта в Ирак” (19.12.2011), е добър повод да се постави въпросът за расизма на Щатите и техните журналистически лакеи. Мартин Карбовски, този противен драскач обслужва с материала си по-най нископоклоннически начин интересите на Вашингтон, заявявайки следното: „...има нации, които не могат да имат демокрация и дори групи хора, които не искат демокрация. Това важи за все по-малко държави, но си остава американски проблем”. 

Няма да навлизам в детайли какво трябва да се разбира под „демокрация”. „Ценностите” на Запада – глад, мизерия, бедност, безработица и т.н. – дълбоко навлязоха в нашето ежедневие през последните 20 години. По-важното в случая е, че Карбовски си позволява да съди за цели нации като „неспособни” за разлика от „способните” янки. Така се обосновава „законното право” на „цивилизованите американци” да подлагат на терор и геноцид цели „непълноценни” страни и народи (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия и др.), и да бъдат те „демократизирани” по американски тертип. По същия начин Хитлер и неговите платени пропагандатори обосноваваха „правото си” на „жизнено пространство”. Така че, както се казва – нищо ново не е научено и нищо старо не забравено. Този расизъм на претендентите за световно господство, според който нациите се делят на „способни” и „неспособни” за демокрация, е най-вредният и опасен расизъм, срещу който трябва да се води най-ожесточена борба. Всички други форма на дискриминация (неонацизъм, ционизъм, ислямски и християнски фундаментализъм и т.н.) в крайна сметка се явяват производни, реакция, отговор на този расизъм на голямата имперска сила, обслужват нейните интереси („разделяй и владей”) и ще могат да бъдат премахнати само след като рухне техният основен стълб, срещу който днес трябва да се насочат основните сили – Съединените американски щати. „Всяко наше действие е призив за война срещу империализма и за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род - Съединените щати на Северна Америка” (Че).

Живко Вълчев

Вижте още:

Армията на САЩ обучава супремасисти за бъдеща расова война

http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Armiyata-na-SASHT-obuchava-supremasisti-za-budeshta-rasova-voyna.html

Биреният бунт

Биреният бунт

Поръчково убийство от виден мафиот,

събуди низки страсти у един заспал народ.

Вместо олигарсите за вредни да признае,

по-удобен враг намери си, с който да играе.

И така започна всенародното веселие,

интереси, гняв и етническо гонение.

Събуди се една велика нация,

за журналистите – поредната сензация.

Протести, стачки, лозунги с омраза,

ксенофобията стана обществена зараза.

Малолетни рецитират „Моята борба“,

мислят се за повече от другите деца.

Колко сме велики ще покажем пред света,

зениците ни са с размери на яйца.

Неадекватни на площада ний ще сеем смут

и така чак до края на Бирения бунт.

Докато се бием кой как изглежда,

някой горе картите нарежда.

Депутати, кметове и президенти

се чудят как да трупат дивиденти.

Спят спокойно белите царе, царици,

всички до един – добри душици.

Те цял живот ще бъдат в ложата -

родени са с правилния цвят на кожата.

А ний... О, ний не спим, а протестираме,

против всички други етноси скандираме.

Ще се справим с всеки враг, дори прикрит.

Деца тъпи – етнически конфликт.

2 октомври 2011, Такова