Критика на либералния антифашизъм

ЛГБТ-активистите са продукт на дясното и на либералния антифашизъм като цяло. Неорганизираното антифашистко движение бива изиграно, когато излезе от "подземната" борба на политическата сцена, където всеки счита за свой дълг да се самоопределя като "антифашист".

Един пример за това е една акция на "леви" ЛГБТ-активисти в щаб на Навални. Един от участниците в тази акция с псевдоним Сер Фиолетов се придържа и разпространява идеята на антифашизма сред угнетените слоеве на обществото. Според него, Антифа трябва да защитава гей-клубове, местата където живеят имигранти-работници и други места, където пребивават хора, изложени на дискриминация.

Сер Фиолетов

В България ЛГБТ маршовете са съпроводени със силна антикомунистическа реторика. Обикновено гей шествията започват от паметника на Съветската армия. Което, според организаторите било символичен протест против "тоталитаризма".

Станало е традиция у нас на ЛГБТ шествията да присъстват чужди посланици, като най-активни се проявяват американските. Освен това на тези прояви редовно идват и холандският, британският и др Западни делегати. ЛГБТ не крият и своите спонсори, най-последователен от които е фондация "Америка за България". По този начин те се превръщат в пионка на американския империализъм.

Американската посланичка у нас на ЛГБТ митинг в София

Анархистите, комунистите са активно ангажирани в антифашисткото движение, така че за тях е крайно необходимо да преразгледат целите и методите на своя антифашизъм. Нашата борба се различава от антифашизма на либералите и на тези "леви", които чрез медиите се опитват да се борят с национализма. Ние стоим на класови позиции и от тази гледна точка ще критикуваме тази недалновидна концепция.

Либералите и близките към тях леви смятат, че дейността на антифашистите трябва да бъде направлявана от хората, които са подложени на дискриминация. Те представят антифашизма като борба на малцинството срещу болшинството, което не признава равните права на малцинството. Техните цели са да се изкоренят предразсъдъците в обществото и всички да имат равни права.

Но социалните революционери не могат да приемат, разбира се, че крайната цел е избавлението от “предразсъдъците”. Нашата цел е освобождението на народа и установяването на реално социално равенство. Идеята на либералния реформаторски антифашизъм е лоша по три причини:

1) Той не е насочен към разрешаване на социалните проблеми, които пораждат неравенство. Този антифашизъм поражда конфликти, които произхождат от това неравенство, и подкрепя самото неравенство. Най-отчетлив пример се вижда при имигрантите. Вместо да се разобличи причината за масовата трудова имиграция, която води безмилостна експлоатация на имигрантите, както и много етнически конфликти, вместо да се борят с капитала, който води милиони работници в по-богатите страни, либералите предлагат просто имигрантите да се защитават от националистите. В резултат на това, капиталистите продължават да се обогатяват за сметка на имигрантите, а насилственото стълкновение на различни култури продължава да провокира конфликти. Основният проблем, който е в основата на всички останали, остава непокътнат.

2) Фактът, че някой човек, който се отнасят към определена социална група, обект на дискриминация, не означава, че заради неговите лични качества и позиция в обществото той може да бъде наш съюзник. Например, много кавказки имигранти, които се отнасят към социалните върхове, имат връзки с властта в Северен Кавказ и са долюбвани от Москва, не са обичани от обществото, защото техните семейства са ангажирани с бизнес и експлоатират работници. Защитата на подобни хора от “нетолерантно” отношение от местните жители е неприемлива. За социалните революционери позицията на човек винаги е била по-важна от националността, сексуалната ориентация и прочие фактори, които са възложени при раждането. Дискриминацията по отношение на всяка колективна категория не може да бъде повод за положително отношение към всички. Когато подкрепяме някого, трябва да разгледаме всеки случай поотделно.

3) Последният пункт изхожда от първия: борбата за равенство в сегашния строй е безсмислена, тя ще донесе само илюзията за равни права, но в действителност, икономическото и социалното положение на потиснатите групи няма да се подобри. Състоянието на обществото може да се подобри само чрез социална борба, която има за цел да промени радикално цялата социална и икономическа система. Тя трябва да освободи не само най-потиснатите малцинства, но и всички хора, недоволни от социалната несправедливост. И вече при унищожаването на такива фактори като експлоатация, държавна пропаганда и строга йерархия, можем да решим другите социални конфликти.

Нашата борба е борба на угнетените срещу угнетителите, а не на малцинството срещу болшинството. Нашата цел е да преодолеем социалното неравенство, а не да подобряваме положението на определени социални групи. Ето защо за нас антифашистката борба не е самоцел, за нас тя е самоотбрана при необходимост.