вторник, 22 април 2014 г.

Объркан съм за Украйна. Помогнете ми!

Объркан съм. Преди няколко седмици на Запад ни казваха, че окупирането на правителствени сгради в Украйна е нещо хубаво, че хората, които го правят са „продемократични” протестиращи - така ги наричаха политическите ни лидери и журналистическият ни елит.
Правителството на САЩ предупреди украинските власти да не употребяват сила срещу тези „продемократични“ протестиращи, независимо от снимките, показващи някои от тях като неонацисти замерящи полицията с коктейли „Молотов” други предмети, рушащи статуи и палещи сгради.
Сега, едва няколко седмици по-късно, ни се казва, че хората окупиращи правителствени сгради в Украйна, не са „продемократични“ протестиращи, а напротив „терористи” и „сепаратисти”.
Защо окупацията на правителствени сгради в Украйна бе много хубаво нещо през януари, а много лошо през април? Защо употребата на сила от властите срещу протестиращите бе абсолютно неприемлива през януари, а е приемлива сега?
Повтарям: Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Антиправителствени протестиращи в Украйна през зимата бяха посетени от няколко видни западни политици, включително американския сенатор Джон Маккейн и Виктория Нюланд от Държавния департамент, които раздаваха курабийки. В много западноевропейски страни имаше антиправителствени протести през последните седмици, които обаче не получиха подобна подкрепа, нито от подобни политически лица, нито от именитите западни журналисти. Протестиращите пък не получиха курабийки от чиновниците от Държавния департамент на САЩ.
Ако бяха толкова ревностни защитници на антиправителствените протести в Европа и ги считаха за най-същинската форма на „демокрация”, не трябваше ли Маккейн и Нюланд да покажат солидарност и с протестиращите в Мадрид, Рим, Атина и Париж?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Гледах преди няколко седмици интервю с Държавния секретар на САЩ, Джон Кери, който каза: „Не можеш просто да нахлуеш в чужда страна под фалшив претекст единствено с оглед на собствените интереси.“ Аз обаче си спомням, че САЩ са правили тъкмо това не веднъж през последните 20 години.
Да не би погрешно да си спомням, че „Ирак притежава оръжия за масово унищожение“? Сънувах ли през 2002 г. и началото на 2003 г., когато политици и „експерти” неоконсерватори се появяваха ежедневно на екрана, за да ни казват на нас, плебеите, че трябва да воюваме с Ирак, заради заплахата от смъртоносния арсенал на Саддам? Защо демократичният референдум в Крим за завръщане на полуострова в границите на Русия се счита за по-лош от бруталната, убийствена инвазия в Ирак, която доведе до смъртта на близо милион души?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Някои твърде загрижени западни политици и „експерти” журналисти ни казват, че Кримският референдум е невалиден, защото се е провел в условията на „военна окупация”. Аз обаче наскоро гледах репортаж от изборите в Афганистан, проведени в условията на военна окупация. Те бяха приветствани от западни лидери, например Генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, като „исторически момент за Афганистан” и като голям успех за „демокрацията”. Защо Кримският вот бива отхвърлен, а Афганистанският - приветстван?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Ситуацията в Сирия също е доста смущаваща. Казваха ни, а и продължават да ни казват, че радикалните ислямски терористични групи са най-голямата заплаха за нашия мир, сигурност и „начин на живот”; че Ал-Кайда и други подобни групировки трябва да бъдат унищожени; че трябва да обявим безмилостна „война срещу терора”, срещу тях. Въпреки това нашите лидери подкрепиха подобни групи в Сирия във войната им срещу едно светско правителство, уважаващо правата на религиозните малцинства, включително и на християните.
Когато бомбите на Ал-Кайда и нейните подорганизации избухваха в Сирия убивайки невинни хора нямаше заклеймяване от нашите лидери. Заклеймявано беше единствено светското правителство, сражаващо се с радикални ислямисти и което нашите лидери и именити журналисти отчаяно искаха да свалят.
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Стигнахме и до правата на гейовете. Казват ни, че Русия е много лоша и изостанала страна, защото прие закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните. Въпреки това нашите лидери, бойкотирали Зимните олимпийски игри в Сочи заради този закон, посетиха държави от Залива, където хомосексуалистите могат да бъдат хвърлени в затвор и дори екзекутирани и приеха топло местните закони, без да споменават за правата на гейовете.
Не мислите ли, че хвърлянето в затвор и екзекутирането на гейове е много по-лошо от закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетни? Защо, ако са истински загрижени за гей-правата, нашите лидери нападат Русия, а не страните, които ги затварят и екзекутират?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Разликата между унгарските и украинските националисти?
В множество статии из вестниците ни се казваше, че унгарската ултранационалистическа партия „Йобик” е много лоша и възходът й предизвиква големи тревоги, въпреки че тя дори не е част от управлението, а едва ли и ще бъде.
Неонацисти и ултранационалисти обаче участват в новото правителство на Украйна, което нашите западни лидери ентусиазирано подкрепят и тези крайнодесни групи играха ключова роля в свалянето на демократично избраното украинско правителство през февруари, чрез „революция”, приветствана от Запада.
Защо ултранационалистите и крайнодесните групи в Унгария са неприемливи, а в Украйна - много приемливи? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Казват ни, че Русия е агресивна, империалистическа сила, а НАТО загрижен да се противопостави на руската „заплаха”. Аз обаче погледнах наскоро световната карта и намерих много страни в близост (дори граничещи) до Русия, които са членки на НАТО - военния съюз на САЩ, бомбардирал и атакувал много страни през последните 15 години. Не успях да открия никакви страни в близост до Америка, които да са част от руски военен съюз. Нито пък има руски военни бази или ракетни установки в страни граничещи или в близост до САЩ. Въпреки това ни казват, че Русия е „агресор”.
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?



Автор: Нийл Кларк
Превод: Илиян Станчев


Няма коментари:

Публикуване на коментар