Мара Тасева – първата жена обесена от фашисткия режим в България

Днес се навършват 70 години от смъртта на Мара Тасева – първата жена в България обесена от фашистите. Поклон пред светлата й памет. Нейният подвиг и дело ще живеят вечно.

На 8 ноември 1900 година в семейството на железничаря Таско Марков се ражда първата рожба – Мара. Мизерията и нищетата, при които живее семейството й, принуждават Мара Тасева да работи още от детска възраст. След завършването на началното училище учи занаят – шивачество, после работи в Държавния разсадник на родния си град – Попово, в тютюневи складове. Особено трудно става след смъртта на бащата, когато тя трябва да работи и се грижи за двете си сестри и 4 братя. Голямата й мечта да се учи остава неосъществена. За това пък тежкия живот на работническата класа, в редовете на която влиза твърде рано, я насочва към борбите на Партията. За идейното израстване на Мара Тасева допринасят както революционният подем у нас, настъпил в края на Първата Световна война и след нея, така и примера на баща й, участник в стачки на транспортните работници и синдикален активист (известно време Таско Марков е секретар-касиер на железничарската секция на Съюза на транспортните работници в Попово и симпатизира на тесните социалисти).

Нейният път на революционер – борец против капитализма и фашизма, започва в град Варна през 1926 година. Там Мара Тасева става член на БРП и се включва в борбите на текстилците, в стачките, политическите акции и демонстрации. През 1931 година е в стачния комитет на фабрика „Цар Борис”. Разпространява партийни печатни материали, изпраща дописки в работническия печат. През 1935 година е осъдена на две години строг тъмничен затвор за разпространяване на вестник „Работническо дело”, позиви и помощни материали. В килиите на варненския затвор се среща с революционери, натрупали богат опит в дългогодишните борби на българската работническа класа. Участва в издаването на нелегалния вестник „Затворническа трибуна”. Затвора за нея е школа, от която излиза политически и идейно укрепнала. Освободена през юни 1937 година, Мара Тасева не може да си намери работа в гр. Варна – всички врати са затворени за току-що излязлата от затвора комунистка. Принудена е да се върне в Попово, но много малко се радва на „свободен живот”. Задържат я и я откарват в затвора на гр. Шумен за още 6 месеца, тъй като не е в състояние да изплати глобата от 50 000 по първата присъда. През май 1938 год. отново се завръща в Попово. Тук тя през следващите години работи в гостилницата на Коватцалиев, като санитарка при д-р Дончев, в текстилната фабрика на Добри Димитров, в керамичната фабрика на братя Иванови.

През 1939 год. Мара Тасева е издигната за секретар на Околийския комитет на Партията в Попово. Под нейно ръководство в околията се разпространяват в-к „Работническо дело”, в-к „Младежка искра”, позиви, бюлетини на Партията, популяризира се сред селските стопани партийният призив за укриване на храната, вълната, млякото от реквизиции. Участва в нелегалната конференция, проведена в с. Теодосиево (сега Камен), Великотърновско, за уговаряне взаимодействието между партийните организации в Горнооряховска, Беленска, Поповска околии и осъществява това взаимодействие. Във връзка с курса на партията за въоръжена борба против монархо-фашизма и хитлеризма започва подготовка за създаване на бойни групи. Събират се оръжия, взривни материали уточняват се конкретни задачи. Полицията следи нейната дейност и на 21 юли 1941 год., след щателен обиск в дома й, Мара Тасева е арестувана. Не дава показания и е освободена. По това време Поповският околийски полицейски началник пише в едно донесение за нея: „Понастоящем същата продължава да се проявява като отявлена комунистка в гр. Попово, но конкретни данни не са известни… Същата следва да се постави под продължително и системно наблюдение, като не се избързва със задържането й…”. Наистина Мара Тасева продължава енергично да работи сред комунисти, ремсисти и безпартийни, да подготвя организациите на партията за тежка и упорита борба.

Пролетта на 1942 год. – в Поповско започва нов провал, Мара Тасева не успява да се укрие и на входа на керамичната фабрика е задържана от полицията. Арестувани са над 50 комунисти и ремсисти, между които тя е единствената жена. Занизват се дни на жестоки инквизиции. Към нея полицаите са най-жестоки, но нищо не е в състояние да сломи духа й. През август е изправена пред фашистки военен съд в Шумен. В показанията си се ограничава само в рамките на вече известното, главно за пропагандната дейност на Партията. Отрича всякакво участие на комунисти в саботажни действия и бойни акции.

На 12 август 1942 год. съдът произнася присъдите. Мара Тасева е осъдена на смърт чрез обесване. В последните си часове тя изпраща писмо до своите другарки, от което личи, че не е загубила надежда за промяна на присъдата. „Мили жени, още съм жива и здрава. Дано съдбата ме върне при Вас. Горещи привети – Мара” – това е краткото съдържание на предсмъртното й писмо. След няколко часа, в 1 часа след полунощ на 14 август 1942 год. Мара Тасева увисва на бесилото, останала и след смъртта твърда и мъжествена.

Днес в центъра на гр. Попово се издига мраморен бюст-паметник на героинята на града, пред който се намираме в настоящия момент. Улицата, на която е живяла, все още носи нейното име. Домът й бе превърнат в музей, експозицията на който разказваше за краткия, но героичен път на първата жена, обесена от фашистите в България. В момента там се помещава Етнографска експозиция, но се надявам в скоро време със съвместните ни усилия, отново да бъде възстановена първоначалната му функция като къща-музей, защото герои от ранга на Мара Тасева

НИКОГА НЕ УМИРАТ. ТЯХНОТО ДЕЛО Е ВЕЛИЧАВО И ХУМАННО, И ТАКА ИМЕНАТА ИМ ОСТАВАТ ЗАВИНАГИ В СЪЗНАНИЕТО И СЪРЦАТА НА ВСИЧКИ ХОРА !!!