Защо хората от крайната левица са настроени толкова много срещу Израел?

Израел е колониална държава. Тя е създадена от европейския еврейски въоръжен колониализъм (ционисти) в края на 40-те години, когато антиколониалистката борба е във възход. Идеята за създаване на държава е срещу антиколониалната тенденция, която по това време се подкрепя от европейската левица.

Има един интересен факт. По това време не всички леви осъждат Израел въпреки геноцида над палестинските араби ("Накба"), които са били убивани или депортирани от Палестина (около 5000 са убити, а около 80000 са депортирани) от ционистите. По това време Израел се управлява от социалдемократите и около 10% от евреите живеят в кибуци (комуни), докато арабите са управлявани от консервативни религиозни лидери.

Ситуацията се променя драматично в периода 50-70-те години. Първо, вниманието на левицата е привлечено към трагедията на палестинските бежанци. Постепенно се формира силно палестинско национално освободително движение, част от което изповядва леви възгледи. В същото време просъветската част от левицата се влияе от позицията на СССР, който влиза в контакт с арабските страни, където светските националисти, ориентирани към СССР, започват да идват на власт.

Основното събитие, което променя отношението на левицата към Израел, са атаките на тази страна по време на Шестдневната война през 1967 г. Израелските атаки срещу арабските съседи и окупацията на арабски територии съвпада с възхода на лявото движение на Запад и с американската агресия във Виетнам. В очите на левицата Израел и САЩ вече са на едно ниво, особено след Шестдневната война, когато Израел става най-надеждният съюзник на САЩ от Близкия изток. Оттогава насам мнозинството леви възприемат антиизраелска позиция.

Важна роля в промяната на отношението на левицата към Израел изиграват израелски активисти от малката радикална антиционистка група Мацпен. Те са напълно наясно с израелската ежедневна реалност като расизма (не само към арабите, но и към евреите - имигранти от Северна Африка и арабския свят, които са се превърнали във втора класа граждани в Израел), преследването на дисиденти, насилствените действия. Активистите от Мацпен правят всичко възможно, за да покажат тези факти на европейската левица.

В момента Израел е държава на апартейда, където отделните етнически групи живеят отделно и преобладаващата част от неевреите е лишена от всякакви политически, граждански и социални права. Това се обяснява с факта, че Израел продължава да окупира Западния бряг на река Йордан, който е дом на три милиона палестинци. Палестинските араби са редовно подлагани на насилие от страна на израелската армия; те не могат да се движат свободно по пътищата. Техните земи и водни източници са отчуждени в полза на израелските колониални селища. Броят на тези населени места постоянно нараства. Израел наподобява Южна Африка по времето на апартейда, друга държава, създадена от колониални европейски заселници. Проблемът с палестинските бежанци все още е на дневен ред. Пет милиона бежанци и техните наследници не могат да се завърнат у дома.

Израел извършва мащабна кампания на приватизация. Политиката на създаване на колониални селища в окупираните територии е тясно свързана с тази на неолибералната тенденция. Жилищата в окупираните територии са сравнително евтини за евреите, докато тези в центъра на страната са значително по-скъпи.

В наши дни сред левицата има и хора, които подкрепят Израел. Това са така наречените Anti-Deutsche ("Антинемци"), германски леви поддръжници на ционизма. Тяхната гледна точка е, че каквото и да прави Израел, той не може да бъде обвиняван, защото е еврейска държава, а германците винаги трябва да се чувстват виновни за евреите. (Авторът на статията не споделя тази "антинемска" идея.)