Битката за историята

В последните дни се разразява медийна полемика, във връзка със съдържанието на учебниците за учениците 1-4 клас. Във Варна родители заплашват, че ще спират децата си от училище, ако не се промени учебното съдържание на помагалата. „От години образователното министерство възпитава бъдещи емигранти” – жалва се разтревожен баща от ефира на bTV. Основните обвинения на родителите са, че учебниците учат децата на космополитизъм, вместо на родолюбие и представят неясно въпроса за турското робство.

От телевизионния екран като върл защитник на учебното съдържание от този род се изявява проф. Пламен Цветков – отявлен антикомунист, русофоб и антибългарин. Проф. Цветков е преподавател в сороския университет на България – НБУ. От години се изявява по медиите, като набляга на основните теми, които са му предписали господарите: да говори против комунизма и СССР. В това се изразява „научната” му дейност. Та Пламен Цветков, като защитник на учебниците, в които се преподава история на ЕС на четвъртокласници, твърди, че прекалено много се шумяло около въпроса за турското робство, за да се избегнел по-важния, според него, въпрос – за "престъпленията" на комунизма.

Проф. Пламен Цветков

Ние не можем да не вземем отношение в тази дискусия. В епохата на глобализацията империализмът се стреми да унищожи националната култура и самобитност. За него националната идентичност е пречка по пътя на пълното господство на транснационалния капитал. Затова той се опитва да налага „наднационална” култура и идентичност. Налага се крайният индивидуализъм, като контрапункт на традициите и историята. По този начин, разделени, нямащи общи връзки по между си, престанали да бъдат вече един народ, хората са по-лесно управляеми от империализма.

От години васалните управници на нашата страна, верни поданици на господарите си от САЩ, умишлено омаловажават националното достойнство на българите. Постоянно вървят агитации, за това как ние сме „некачествени” хора и някой трябва да ни „оправи”. Усилено се обяснява, че българите били „овчи народ”, „мързеливи” хора, които „за нищо не стават”. С пълна сила това важи и за образователното министерство. Английският език в училищата се налага като едва ли не по-важен от българския. Върви усилено  „развенчаване” на българските национални герои – Ботев бил пияница, Левски – убиец на деца, Георги Димитров – женкар и развратник. Под маската на „да се гледа обективно историята” целенасочено се унищожават историческите достойнства на нашия народ. Целта на това упражнение е да се атомизират хората, да се унищожи българската идентичност и нашата страна да се превърне в територия, безпроблемно господствана от империализма.

Историческата памет, заедно с езика, общата територия, общата култура и съзнанието за общност са основните белези, по които може да се определи един народ за такъв. Ние, българите, усилено сме тласкани към този момент, в който няма да можем да отговаряме на това определение. Към този етап сме тласкани от империализма на САЩ, който вижда в националната самобитност на народите по света пречка, към изпълнението на своята цел – световно господство.

Трябва да отбележим, че вследствие на гореспоменатите фактори, у нас се формират някои псевдолеви движения. Те приемат за своя идеология национал-нихилизма и мултикултурализма. Така те, под маската на „антирасизма”, стават проводници на антинародните процеси на глобализация. От друга страна се появяват и фашизоидни, национал-шовинистични групи, които, претендирайки да са „защитници на българщината” всъщност разединяват нашия народ, насаждат омраза и страх между хората и също служат на империализма. Те развиват реакционните теории, че някои нации „превъзхождат” другите, следователно имат право да господстват над тях. На тези две тенденции ние трябва да противопоставим пролетарския интернационализъм, като единствено оръжие на народите в борбата за мир и социализъм.

Вярваме, че само обединен нашият народ може да излезе от националното потисничество, в което е поставен понастоящем. За това ние трябва с всички сили да се борим, за да запазим тези неща, които ни правят народ – нашия език, нашето колективно самосъзнание и нашата история. Трябва да водим най-решителна борба против агентите на империализма, които учат децата ни на мултикултурализъм, космополитизъм, безродничество и преклонение към Западната култура. Ще завършим с думите на безсмъртния вожд на работническата класа Георги Димитров:

„Действително българският народ е малък, но той е велик в своята желязна воля, велик в своята непоколебима духовна мощ, велик в своята вяра в правдата и справедливостта, велик в своите огромни таланти и дарования, които крие по градове и села.”(„Ръка за ръка, напред и все напред, въпреки всичко”, Г. Димитров – Съчинения т. 13)