Изповедта на един икономически килър

Излизането на превърналия се в класически труд на Джеймс Пъркинс „Изповедта на един икономически килър“ е истинско събитие за българския книжен пазар. Има нещо знаменателно в това, че бестселърът се появява у нас паралелно с вълната от  недоволство срещу високите цени на електричеството,  монополистите, както и други корпоративни гиганти. Желанието за промяна понякога обаче не е достатъчно. За да бъде постигната тя са  необходими  и знания за същността на процесите, които текат у нас и по света. За тази цел книгата на Пъркинс може да бъде изключително полезна за всеки обществено активен гражданин, който иска да промени статуквото и да потърси едно по-справедливо решение на злободневните проблеми.

Корпоратокрацията

Големият прелом в световната политика, изместването на центъра на властта от националните държави към глобалните корпорации  след Втората световна война, както и последствията  за живота на обикновения човек от промените са предметът на изследване в разтърсилото планетата произведение. „Една дума изплува в съзнанието ми, „корпоратокрация”, не бях сигурен дали съм я чувал преди или току що я бях измислил,  но тя като че ли изразяваше идеално характера на новия елит, решил да господства над света. Тя представляваше едно сплотено братство от немногобройна група хора, споделящи общи цели, чиито членове често и с лекота се предвижваха между корпоративни бордове и правителствени постове”, пише Пъркинс, а всичко това няма как да не навява асоциации и с българската политическа действителност.

Според автора корпоратокрацията се крепи на три стълба: водещите корпорации, международните банки и съзаклятническите правителства.  Ключова роля играят и подчинените на икономическите концерни медии.

Повратната точка е през 1953 година, когато корпоратокрацията за пръв път се появява като глобален политически играч. Тогава са свалени демократично избраният министър-председател на Иран д-р Мохамед Мосадег, както и лидерът на Гватемала Хакобо Арбенс. Прегрешенията и на двамата са, че са опитали да защитят интересите на своите държави за сметка на глобалните икономически гиганти.  Затова и те са елиминирани – Мосадег след организирана от ЦРУ „Цветна революция”, а Арбенс – с преврат, в който също е проектиран от  американските служби.

Това са първите първите големи удари на корпоратокрацията, която бързо набира скорост. Постепенно се освобождава от опеката на националните правителства и укрепва могъществото си, което става видимо за всички в западното общество през 70-те години на XX век.

Пъркинс започва своя път като икономически килър (economic hit man) през 1971 г.  Тогава той е едва 26-годишен, но добре се ориентира в обстановката и прави главоломна кариера, издигайки се в йерархията на международната консултантска фирма „Чез. Т. Мейн”  или просто „МЕЙН”. Паралено с това обаче той съдейства за разоряването на икономиките на няколко държави от различни точки на земното кълбо – Индонезия, Еквадор, Панама и др.

Моделът, по който работят Пъркинс и колегите му е прост, но изключително ефективен.

От позицията си на експерти те убеждават конкретните правителства да започнат мащабни инфраструктурни проекти (електроцентрали, язовири, летища, магистрали),  които според техните прогнози ще осигурят на страната просперитет и икономически ръст. За да бъде осъществено всичко това „килърите” настояват правителствата на съответните държави да изтеглят многомилиардни кредити, с които на практика остават заробени и под влиянието на транснационалните корпорации за дълги години напред. След известно време става ясно, че обещанията за светло бъдеще не са оправдани, а държавата-жертва изпада в политическа и икономическа зависимост от глобалните корпорации, които по правило действат съгласувано с правителството на САЩ. Така се стига до споразумения за военни бази и контролиране на важни геополитечиски и икономически обекти като Панамския канал. И тук могат да се направят достатъчно аналогии със схемите, разигравани в България през изминалия четвърт век.

Пъркинс свидетелства, как в повечето случаи представителите на местните правителства се съгласяват с условията на корпоратокрацията, срещу лично облагодетелставне. Ако някой все пак реши да упорства, тогава на сцената излизат „чакалите”. Те организират отстраняването на президенти като тези на Панама -  Омар Торихос и Еквадор – Хайме Ролдос, които загиват при мистериозни самолетни катастрофи. В случай, че и „чакалите” се провалят, то тогава се прибягва и до преки военни действия.  Най-често корпорациите търсят  подкрепата на САЩ, за да защитят интересите си. Но има и достатъчно случаи,  в които те прибягват до помощта на други велики сили.

Дълго време Пъркинс изпълнява възложените му мисии, преди да се оттегли през 80-те години на изминалия век. По-късно той се съгласява мълчанието му да бъде откупено със синекурни консултантски длъжности в големи корпорации, но след атентата на 11 септември 2001 година решава, че няма право повече да бъде безмълвен и запознава света със  своите откровения.

„Изповед на един икономически килър” отдавна е бестселър в САЩ, тя е предмет на сериозни дискусии, а правата за филмирането вече са изкупени в Холивуд.   „Книгата не е рецепта, а изповед”, споделя  Пъркинс, оставяйки на читателите си мисията да намерят пътя към решение на проблемите, които той конфигурира. Той все пак не пропуска да даде и някои свои препоръки в това отношение. „Светът е такъв, какъвто става в мечтите ни”,  убеден е авторът, който вярва, че промяната към по-добро е в ръцете на самите хора.

Владимир Трифонов

Селски бунт в Хондурас

В българската преса беше публикувано следното съобщение: Хиляди селскостопански работници са окупирали 120 хиляди декара в различни райони на Хондурас като част от спор със земевладелци и правителство, предаде АП. Активисти на протеста заявиха, че завзетите парцели са държавна собственост и съгласно законите на латиноамериканската страна дребните фермери имат право да ги обработват. Едрите земевладелци обаче твърдят, че са купили земята от правителството. През последните години споровете за земя между дребните фермери и едрите земевладелци в северната долина Агуан в Хондурас доведоха до смъртта на десетки селяни.

ПРИПОМНЯМЕ: В края на юни 2008 г. беше извършен военен преврат в Хондурас. Реакцията в страната свали законно избрания президент Мануел Селая и постави на негово място диктатора Роберто Мичелети. Селая беше арестуван и изгонен от Хондурас. Превратаджиите твърдяха, че той е искал да узурпира властта, предлагайки да се свика референдум за промяна на конституцията, която дава право на президента само на 1 мандат. Но всъщност тези, които нарушиха конституцията, бяха именно пучистите. Селая не се предаде, а продължи борбата за възстановяване на справедливостта. Зад него застана народът на Хондурас, който организира стачки и многохилядни демонстрации в защита на своя президент. Много от тях завършиха с полицейски репресии, дали няколко убити и десетки ранени. 

По всяка вероятност зад преврата стоят САЩ. Те отказаха официално да окачествят случилото се като държавен преврат, а призоваха за „диалог между двете страни”! Основната опозиционна сила – „Демократически граждански съюз на Хондурас”, представляващ коалиция от буржоазни, клерикални и интелектуални организации, получаващи долари от „Агенцията на САЩ по международно развитие” (USAID) и от „Националния фонд за демокрация” (NED) с цел „демократизиране на Хондурас”, беше единствената политическа сила в страната, която приветства преврата и която обяви неговите извършители за „спасители на демокрацията”. Трябва да се знае също и че активизацията на подобни „демократи” има своите материални предпоставки – новият президент на САЩ Обама поиска в бюджета на страната за 2010 г. да се включат $320 млн. за „развитие на демокрацията” в Латинска Америка – толкова пари Буш не е отделял от бюджета за целия 8-годишен период на неговото управление – явно сега Обама иска да навакса, активизирайки вмешателството на Вашингтон в Южна Америка, а оттук и активизирайки силите на реакцията. Също така, влиятелни капиталисти от САЩ са получили отказ от Селая да приватизират водещи държавни компании в Хондурас – очевидно и те са имали интерес от насилствената промяна. Освен това не бива да се забравя, че съветник на държавния секретар Хилари Клинтън е Джон Негропонте – бивш посланик в Хондурас, известен с това, че през 80-те години е отговарял за подготовката на „ескадрони на смъртта”, съставени от „контраси”, които да се бият с левите сили в Централна Америка и по-специално – срещу сандинистите в съседна Никарагуа. Но ключов аргумент в полза на твърдението, че САЩ стоят зад преврата, е наличието на тяхна военна база в Хондурас – Сото-Кано. Тя е създадена през 1954г. първоначално с цел организация на преврата в Гватемала (извършен през същата година); впоследствие, през 80-те години в Сото-Кано са се подготвяли операциите на контрасите в Централна Америка – финансирани от ЦРУ и ръководени от Джон Негропонте. Тъй като наличието на такава военна база е в разрез с конституцията на Хондурас (съществуването й е било възможно досега поради продажността на държавните ръководители на бедната централно-американска страна), избирането на един прогресивен ляв президент като Селая е било заплаха за нейното по-нататъшно съществуване. Опасенията на Вашингтон са се оказали основателни – на 31 май 2009 г. Селая обяви, че базата ще бъде превърната в международно гражданско летище. Само 4 седмици по-късно – на 28 юни, президентът на Хондурас беше насилствено свален от власт от военните – тренирани в Сото-Кано, финансирани и ръководени от Вашингтон. Въпреки това, съдбата на Селая, който получи международна подкрепа от цялата прогресивна общественост, съдбата на демокрацията в Хондурас, е в ръцете на народа –– от неговата сплотеност и воля за борба зависи дали ще съумее да защити своя законно избран президент, да защити демокрацията в една от най-бедните страни в света.