Хосе Мигел Беняран Орденяна

Хосе Мигел Беняран Орденяна, известен като Аргала, е баски революционер-антифранкист, една от ключовите фигури на ЕТА, участник в убийството на франкисткия премиер-министър Луис Кареро Бланко.

Роден е на 7 март 1949 г. в бедно работническо семейство в Аригориага. Докато ходи на училище разглежда Примо де Ривера като национален герой, а “червените” така, както са описани в учебниците: “сбирщина атеисти, изнасилвачи, убийци и врагове на Франко”. Това поражда конфликтна ситуация у дома, защото бащата на Беняран е бил не само баски патриот, но и положително се отнася към СССР и комунизма. Тъй като всички роднини говорят помежду си на баски език, а техните деца - приятелите на Хосе Мигел - започват работа от ранна възраст, Беняран започва да се интересува от баските въпроси. Той се опитва да направи нещо за бедните и болните, присъединявайки се към католическата благотворителна организация Legión de María. В началото на 1960-те години става свидетел на конфликти между работниците и работодателите и се противопоставя на тези прояви от страна на държавата. През този период се запознава с марксистката теория.

Заедно с други млади баски се присъединява към ЕТА. През 1968 г. в резултат на арести и преследвания е принуден да напусне родното си място и да се премести в Оняте. След това отива във френската част на Страната на баските, където взима активно участие в плановете за развитие на организацията.

През 1973 г. е в нелегално положение в Мадрид. Подготвя и организира убийството на неофранкиста премиер-министър Луис Кареро Бланко заради продължаването на репресивната политика на Франко по отношение на работниците и етническите малцинства.

Беняран отново отива във френската част на Страната на баските, където работи по реорганизацията на ЕТА, използвайки марксистки анализ и проучвайки различни аспекти от разпада на франкисткия режим, както и перспективите за бъдещите социални и политически промени. Вътрешните разногласия в организацията довеждат до разкол между съратниците. Създава се легална партия, а останалите продължават въоръжената борба. Аргала ръководи последните.

През октомври 1976 г., депортиран на остров Йо, Беняран се жени и при връщането си на континенталната част се остановява в Англе. На 21 декември 1978 г. умира от взрив на бомба, поставена в колата му от членове на “ескадрони на смъртта”.

През 2003 г. испанският вестник El Mundo публикува интервю с испански пенсиониран военен, който се крие под псевдонима Леонидас. Според интервюто, Хосе Беняран е убит от група испански крайнодесни “ескадрони на смъртта”, която включва трима морски офицери, един военен от ВВС, трима армейски офицери, един полицай и един цивилен, подпомагани от испанското разузнаване, бившият френски ОАСовец Жан-Пиер Шери и италианският неофашист Марио Ричи.

Баско отечество и свобода (Euskadi Ta Askatasuna)

ЕТА (ЕТА, Euskadi Ta Askatasuna — „Баско отечество и свобода“) е баска ляворадикална, националистическа сепаратистка организация, която се бори за независимост на Страната на баските – регион, разположен в северната част на Испания и югозападна Франция.

Организацията ЕТА е създадена през 1959 г. от млади членове на Баската националистическа партия като движение, което да се съпротивлява срещу диктатурата на генерал Франко. Периодът на организационното оформление на ЕТА е завършен през 1962 г. на конгрес на баските леви националисти. Основната цел на организацията е да се създаде независима баска държава – Еускади.

В началото на 1960-те години членовете на ЕТА започват да практикуват покушения срещу чиновници и жандармеристи, и започват да извършват взривове срещу полицейски участъци, казарми и железопътни линии. След осъществените през 1962 г. репресии от страна на авторитарния режим на Франко, ЕТА е принудена за известно време да се въздържи от активни действия. Възстановителният период е завършен през 1964 г. след като въоръжените акции придобиват систематичен характер.

През 1960-те години испанските власти се отказват от официални преговори с ЕТА, и в същото време, според съобщения в медиите, страните поддържат неформални контакти. В края на 1960-те години ЕТА започва да върви по пътя на революционния терор – до този момент от ръцете й загиват повече от 850 души.

След смъртта на Франко през 1975 г. страната на баските получава автономия и днес се ползва с права, които нито един друг регион от страната няма. ЕТА все още се придържа към мотото за пълна независимост.

На 10 януари 2011 г. ЕТА обявява прекратяване на въоръжената борба. На парламентарните избори в Испания на 13 ноември 2011 г. баската националистическа коалиция „Амайур“, в основата, на която се смята, че стоят последователи на ЕТА, получава 7 депутатски места и възможност да създаде собствена фракция в кортеса. Във връзка с този исторически успех усилено се говори за предстоящото изчезване на ЕТА.

Втората испанска република

Втората испанска република (1931-39) е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори (първият е през 1873-74). Тя започва своето съществуване на 14 април 1931, когато крал Алфонсо XIII абдикира след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Абдикацията на краля води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработването на нова конституция, приета на 9 декември 1931. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на Мануел Асаня.

Първият президент (1931-36) е Нисето Алкала Самора. Баския и Каталония обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната автономия. Скандалът Страперло срива доверието у центристките републикански партии и води до поляризация.

Десницата печели новите избори на 19 ноември 1933. Официално тя се ръководи от центристкия радикал Алехандро Лерукс, но разчита главно на парламентарната подкрепа на Испанската конфедерация на независимата десница (ИКНД) — партия, ръководена от Хосе Мария Хил Роблес с разнообразна подкрепа — от християн-демократи до фашисти. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на 1 октомври 1934, в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти.

Създаването на народен фронт от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от 16 февруари 1936, когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-39) става Мануел Асаня.

Републиката изпада в голяма криза, когато ген. Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиката, която е военно по-слаба от франкистите и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от СССР. От своя страна силите на Франко са подкрепяни от Нацистка Германия, Фашистка Италия и съседна Португалия. Кабинетът на Асаня трае до февруари 1939 като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на 1 април 1939, когато ген. Франко и войниците му превземат Мадрид с помощта на т.нар. „пета колона“.

Установява се диктатура на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през 1975 , когато Испания отново става монархия начело с Хуан Карлос I.