“Разделяй и владей”

Това е бил девизът на древните римляни, с който те са завладяли голяма част от тогавашния свят превръщайки средиземно море в свое вътрешно море. Те са открили една фундаментална истина – единствения начин дадена институция да властванад група хора е да не им позволява да се обединят срещу нея. Моделът е бил доста успешен и от тогава много личности и институции са го използвали. Той разчита на акцентиране върху дребни различия между хората. През средните векове силната вяра в различни религии са улеснили различните религиозни институции и в Запада и в Изтока да контролират хората. Това води до трагични събития като Кръстоносните походи както и Ветоломеевата нощ. През същия този период лоялността към различни царе, крале и императори също се е явявала основен инструмент за контрола над хората. С промяната в ценностите и изместването на лоялността към владетеля и религията от патриотизма и национализма, което е дълъг процес започнал още през Ренесанса, институциите, които искат да упражняват контрол и да използват хората са принудени да акцентират на друг тип различия - расовите и етнически.

Какво всъщност е расизмът? Расизмът по дефиниция е нищо повече от предрасъдък, основан на вярата, че различните раси имат физиологични особености, които предопределят тяхната способности и култура. Всъщност, въобще не е доказано, че генетичния материал на даден човек или неговото ДНК, по някакъв начин изобщо влиаят на неговата култура. В действителност повечето психолози биха заявили, че характерът, поведението и интересите на един човек се формират в по-голямата си част от средата, в която въпросният индивид е възпитан. Това значи, че расовата принадлежност играе незначителна роля в определянето на характера и интересите на даден човек.

Примери за расизъм в световен мащаб има много, но при един бърз преглед на въпросните примери прави впечатление, че нито един от тях не е пример за свобода. Всъщност, повечето от ярките примери стават в държави, където правата не само на малцинствените групи, но и на всички граждани са доста ограничени. Расизмът е основното оправдание за робството в САЩ преди гражданската война тъй като много от фермерите са вярвали, че вършат услуга на африканците. В следствие на това загиват стотици хиляди африканци от болести в Новия Свят, или по пътя към него. През 20ти век расизмът става оправдание и за друго престъпление срещу човечеството – анти-човешката политика на Нацистка Германия спрямо евреите, циганите и други малцинствени групи. Трудно е да се каже със сигурност колко хора са загинали в следствие на тази политика на Хитлер, но според различни източници загиналите в нацистките лагери на смъртта са между един и шест милиона души. Дори след войната расизмът продължава да бъде ярко изразен на отделни места чрез Апартейда. В САЩ на африканските граждани са им дадени равни права едва в средата на 60те години.

През 20ти век България не прави излкючение от световните тенденции по отношение на расизма. Трябва обаче да се отбележи, че през 20ти век малцинствените групи в България все пак са третирани много по-добре и по-хуманно отколкото в някои други места по света като САЩ, Германия и др. В края на 20ти век обаче започва една тревожна тенденция, която продължава и до ден днешен. Така наречените масови медии, които включват ефирните телевизии, големите ежедневници, както и някои списания, започват да отделят специално внимание на престъпления извършени от представители на малцинствени групи, акцентирайки на етническия произход на извършителите на престъплението. Разбира се, това се прави само в случаи, в които престъпникът не е етнически българин. Тези действия имат само една ясна цел – да насадят расизъм сред българите и да прехвърлят вината от политиците, мутрите, банкерите и изпълнителните директори на някои компании на циганите, представяни често от тези иначе анти-расистки демократични медии като „паразити живеещи на гърба на българския народ”. Така те целят да разединят българския народ и да му пречат да се обедини, за да може тяхната престъпна политическа система да се задържи. По този начин за по-малко от двайсет години, медиите съумяват да превърнат българина в доста расистки настроен и нетолерантен субект, на който сички други са му виновни, но не и той самия. За двайсет години расизмът успя да пусне доста дълбоки корени в България, сериозно възпрепятствайки всякакви опити за отстояване на човешките права или за по-добър живот.

Тази двайсет годишна пропаганда на корпоративните медии ( не е случаен и фактът, че всички големи телевизии в България са държани от 2 компании, а двата най-големи всекидневника – от една) носят и още един силно негативен ефект върху българското общество. Насаждането на расизъм доведе до формирането на полу-криминални крайно-десни расистки организации, чиито цели включват, но не се изчерпват с: прочистване на българската нация, присъединяване на нови територии към България (дори чрез война), смазване на българската левица, депортиране на всички емигранти и др. Макар привидно повечето големи медии да се дистанцират от подобни организации, в действителност те негласно ги подкрепят, защитавайки (макар и не открито) техните расистки, нацистки и фашистки позиции. Тези медии правят това абсолютно съзнателно, тъй като управляващите имат интерес от това, а медиите в България винаги са на страната на управляващата партия. От действията на държавата, или по-скоро от липсата на такива става ясно, че над подобни организации има политически чадър, който те са получили благодарение на това, че са удобни на откровено фашистка партия като ГЕРБ. Пречейки на хората да се обединят, расистките крайно-десни организации се явяват най-добър приятел на държавата, политиците, както и на огромни компании в световен мащаб.

Тези пагубни ефекти върху българското общество, както и опасността някои исторически събития да се повторят, принуждават всеки нормално мислещ човек в България, който не е в плен на националната болест – апатията да намери начин да изрази своята позиция и да помогне ние като общество да преодолеем проблем като расизма. Надвисналата заплаха в лицето на неонацистките организации ни принуждават като народ да направим всичко възможно да не се повтарят нито събитията от Косово, нито събитията от
управлението на Хитлер в нацистка Германия.