понеделник, 29 декември 2014 г.

За безтаксов градски транспорт


Привърженици на идеята за свободен и достъпен безтаксов градски транспорт създават през 2012 г. фейсбук-група „Гражданска инициатива за безтаксов градски транспорт“. Групата е част от международната мрежа Fare Free Public Transport. От години мрежата насърчава въвеждането на безплатен градски транспорт. Идеята не е нова. Ежегодно се увеличават градовете по света, в които ползването на градския транспорт е безтаксово. Днес те са над 400. От 01.01.2013 г. гр. Талин – столицата на Естония, страна-членка на ЕС – въведе напълно безтаксово пътуване за жителите си.

С входящ № СО-6200-1323/02.12.2014 г. до кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова е внесено предложение от „Софийски Обществен Съвет“ за безтаксов градски транспорт по наземните линии през коледно-новогодишните празници и съботните и неделните дни на 2015 г.

Аргументи са изцяло в полза на жителите и гостите на гр. София. Те са в услуга и на Столична община, доколкото са в духа на декларациите на местната власт за опазване на околната среда, живота и здравето на хората, законосъобразност, нетърпимост към корупционни практики и т.н... Защото, ето какво показват сметките.

От финансовия отчет на дружеството е видна декларираната нетна печалба от 8,6 млн. лева за 2013 г. За същия период държавните и общински субсидии и компенсации за функциониране на градския транспорт в София са с 23% повече от декларираните постъпления от продажбата на карти и билети. Само поддържането на системата за таксуване струва на софиянци около 12 млн. лева годишно, разходи, които ще станат излишни при отпадане на таксуването. На практика столичният градски транспорт се финансира от публични средства, не от приходите на търговското дружество ЦГМ ЕООД.

Дружеството ЦГМ ЕООД освен това е известно с многобройните си корупционни схеми и практики. Достатъчно е да споменем недопустимия монопол по организиране на градския транспорт и паркирането; скандалът около финансиране на частни автобусни линии през м. ноември 2012 г.; отворените врати за корупция при доставката и сервиза на апаратчетата за проверка, които, при това, нямат независима сертификация за контролен уред; насилието, практикувано често с гангстерски прийоми, спрямо граждани от т.нар. контрольори (последният случай, станал публично достояние, е насилието, упражнено над уважавания от всички синоптик Минчо Празников) и т.н.

Незаконосъобразни са и разпоредбите на действащата Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (приета с Решение № 458 по протокол №17/24.07.2008г.) досежно правомощията на контрольорите: доколкото ЦГМ ЕООД е търговско дружество, служителите му нямат и не могат да им се възлагат административно-наказателни функции (налагане на глоба, издаване на наказателно постановление, принудително отстраняване от превозно средство т.н.).

През 2013 г. в дружеството са били на щат 1159 служители, повечето от които са хрантутници. Ликвидиране на този „буфер“, този излишен посредник в схемата, ще спести нови десетки милиони на Столичната община и данъкоплатците.

Дейностите по функциониране на градския транспорт да бъдат поети от новосъздадено нетърговско дружество с намален административен персонал, като се даде повече автономия на свързаните предприятия „Столичен Автотранспорт“ ЕАД , „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и др. Финансирането на безтаксовия градски транспорт да се извършва пряко от общината от приходите за рекламна и други дейности.

Правното основание на предложението е чл. 109 от Административно-процесуалния кодекс. При реализирането му:

- ще се оптимизират съществуващите линии на наземния градски транспорт;

- ще се създадат условия и ресурс за разкриване на нови, вкл. денонощни, линии;

- придвижването в милионния град ще се подобри чувствително;

- ще се прекратят ограниченията на достъпа до обществения транспорт;

- ще се повиши безопасността;

- ще намалее автомобилния трафик, задръстванията, замърсяването;

- ще се ликвидира толерираният сега от ЦГМ ЕООД незаконосъобразен произвол на някои от т.нар. контрольори, дискриминацията, проявите на расизъм;

- ще се стимулира туризмът...

Очевидни са социалните, икономически, културни и антикорупционни ползи за града, неговите жители и гости от реализирането на това предложение. София освен това ще се нареди сред все по-нарастващия брой европейски градове с безтаксов публичен транспорт.

Нека подкрепим предложението на „Гражданска Инициатива за безтаксов градски транспорт“, на адрес: gizbgt@gmail.com като в „тема“ посочим за безтаксов градски транспорт.


Още по темата градски транспорт:

Ще спрем терора на Центъра за градска мобилност срещу хората
http://actionredbg.blogspot.com/2014/12/Shte-sprem-terora-na-Centura-za-gradska-mobilnost-sreshtu-horata.html

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/deistvie-sreshtu-cenata-na-bileta-za-gradski-transport.html

събота, 20 декември 2014 г.

Ще спрем терора на Центъра за градска мобилност срещу хората


Виждаме ги навсякъде, плъзнали из целия град, със зеленикави флуорисцентни жилетки или пък с черни якета, почти инкогнито в превозните средства на градския транспорт…

Хиените, извергите, изнудвачите, биячите … контрольорите на общинското търговско дружество ЦГМ ЕАД.

Казват, че Правото е на тяхна страна, макар, че правомощията им са противозаконни…

Заплахи, рекет, тормоз, грабежи, побои и най-малко едно убийство, това на възрастният човек Желязко Петров Желязков от Копривщица, извършено през 2000г и останало „неразкрито“ – Желязко е пребит от бой от контрольори в превозно средство около Централна гара, умира в болницата – това е малка част от истинския „актив“ пред обществото за катилската сбирщина наречена „контрольори в градския транспорт“.

Полицията ги охранява, съдът ги оправдава…

За пояснение на невежите: дружеството ЦГМ (бивша СКГТ) е със 100 % общински капитал, но не отчита и стотинка на Столична община, софиянци нямат никаква полза от съществуването на тази общинска корпорация.

Но по важни са други заинтересовани: политически партии и сенчести групировки, гангстерски босовe и медийни олигарси. Предполага се, че десетки милиони лева ежегодно биват пренасочвани чрез ЦГМ ЕАД към тези съмнителни икономически и политически структури.

В началото на 2014г. служител на ДАНС заяви, че през общинската фирма се перат пари от трафик на наркотици? Продължение нямаше…

Който не мълчи, ще умре, това е законът на Омертата, единствения закон с който служителите на ЦГМ ЕАД се съобразяват.

В дружеството се назначават на ръководни позиции единствено парашутисти свързани с властта и определени групировки, а контрольорите представляват лумпеноидна смес между рецедивисти, изпаднали бивши мутри, безделници, мързеливци, алкохолици и тарикати на дребно.

Да работиш в ЦГМ ЕАД, това означава, да си мерзавец. Безскрупулно да заскобиш автомобила на самотна майка, забавила се с „пускането“ на СМС. Да отнемеш последните стотинки на дрипав пенсионер или левчето за баничка на непълнолетен ученик, пътуващи без билет. Тези примери са част от ежедневието на жителите на една столица, имаща претенции да е „европейска“, па даже и „културна“… Това е част от политиката на местната власт, която поощряваща паразитното съществуване на едно дружество и служителите му, на гърба на обществото.

Търпението ни е изчерпано, време е да си върнем улиците, да си върнем града. Той е наш, а не на чиновниците и мутрите.

Престъпната организация „Център за градска мобилност“ трябва да бъде закрита и всичките и престъпления разследвани, най-добре, от извънреден революционен трибунал, каквито трибунали, много скоро, в България ще има много.

Групи за Дезинфекциране на Болестотворни за Обществото Паразити (Г.Д.Б.О.П.)


източник: БЕЗ ЛОГО

Още по темата градски транспорт:

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/deistvie-sreshtu-cenata-na-bileta-za-gradski-transport.html

сряда, 12 ноември 2014 г.

НАТО, ЕС и МВФ - всичко да се измете!


На 11 ноември 2014 г. от 12 часа се проведе митинг пред посолството на САЩ в София. Въпреки неудобния час и работния ден на проявата присъстваха около 200 души. Протестът беше насочен срещу агресивната империалистическа външна политика на Съединените щати и заробването на България от подчинените на Вашингтон международни организации.

Участниците в митинга скандираха "НАТО, ЕС и МВФ - всичко да се измете!", "Вън Америка от България!", "НАТО - фашисти, световни терористи". Вяха се знамена на Донецката и Луганската народни републики. Освен това се забелязваха флаговете на  Сирия, Куба, Китай, Русия, Венецуела, Иран, Бразилия и други държави, съпротивляващи се срещу империализма.
Мобилизирани бяха огромни части на полицията. Няколко коли на жандармерията обикаляха час преди протеста в района около посолството. Това показва страха на агресорите от САЩ от народния гняв.

След реставрацията на капитализма през 1989 г. България практически се превърна в полуколония и суровинен придатък на Западния едър капитал, чиято политическа организация и главен център е държавата Съединени Американски щати. Това доведе до рязко понижаване на стандарта на живот на българите и отнемане на социални придобивки като безплатно образование и безплатно здравеопазване. Ключови предприятия бяха разпродадени за стотинки на чужденци и чуждопоклонници. България загуби своята политическа независимост и се оказа на пълно разположение на произвола на империализма. Всички български управляващи в последните 25 години са жалки слуги на своите Западни господари. Те предават националния интерес на страната в полза на едрия чуждестранен капитал. Те позволиха на територията на България да се разположат множество американски военни бази с огромно въоръжение и многобройни бойни единици в тях.

Това изкара хората за пореден път на протест пред главната сграда, в която се взимат всички важни решения за политиката на България - посолството на САЩ. Убедени сме, че това далеч няма да е последната демонстрация пред тази така важна и така сериозно охранявана сграда.
Въпреки, голямата важност и сериозната посещаемост на събитието, българските буржоазни медии не го отразиха. Имаше само камери на 2-3 малки телевизии и хора с любителски записващи устройства. Това не може да не контрастира със събитията от преди 1 година. Тогава шепа реститути и платени агенти на чужди държави правеха редовни кичозни демонстрации от по 20-30 човека с вувузели и "арт пърформанси" за "морал в политиката". Всички медии тогава ги обсипваха с внимание. Въпреки маргиналноста на техните прояви, всеки ден в новините имаше живи включвания и информации за тях. Това доказва, че нашите медии са слуги и основен проводник на империализма.

Въпреки платените лакеи на САЩ тепърва у нас ще се разгръща борбата срещу американските окупатори. Прояви като митинга от 11-ти са светла искра в тъмното блато на колониалното робство. Само в съпротивата срещу мизерията и нищетата, породени от системата, в която живеем, в борбата за национален суверенитет и социална справедливост е спасението на нашия народ.

сряда, 15 октомври 2014 г.

Протест против евро-атлантизма (ТТИП) и шистовия газ в цяла България

Хиляди хора излязоха из цяла България против евро-атлантизма и диктатурата на корпорациите.
В София се проведе грандиозно шествие на анти-капиталисти и природозащитници.
По-радикално настроени протестиращи горяха знамена на европейския съюз.






четвъртък, 11 септември 2014 г.

Честване на 9ти септември - победата над фашизма и капитализма в България



На 9.09.2014г.се проведе тържествено честване на победата над хитлеро-фашизма и западното влияние в България.


Стотици хора се събраха на братската могила в София да отдадат почит към загиналите в борбата за социализма. 

понеделник, 8 септември 2014 г.

Американският ММА боец Джеф Монсън се бие под звуците химна на Донецката народна република

 

Известният американски ММА боец Джеф Монсън изненада зрителите на международния турнир по смесени бойни изкуства в Саранск. Той излезе на ринга, съпроводен от запис на химна на Донецката народна република "Вставай Донбасс". 

Боецът,  известен с прозвището "Снежният човек", обяснява, че подкрепя бунтовниците в Югозападна Украйна в тяхната борба за път, различен от този на Киевската фашистка хунта. 

Той казва: "Избрах този химн, защото жителите на Донбас искат да бъдат част от Русия, а политиците създават много проблеми и препятствия. Жителите на Украйна и Русия - това са братски народи. Жителите на Донбас имат право да избират своя собствен път, и те искат да бъдат с Русия. Аз съм солидарен с тях."
Версията на химна на Донецката народна република, с която Джеф Монсън излезе на ринга, е на украинската пънк-рок група "День Триффидов". Те имат редица песни, критични към капитализма и НАТО. Чрез създаването на този химн, със съвременно звучене, групата иска да помогне на своя народ в борбата му срещу фашистката хунта, завзела властта в Украйна, под диктата на западните империалисти.



Джеф Монсън е известен с левите си убеждения. Те намират изражение и върху неговото тяло, което е покрито с множество татуировки. На левия са изрисувани преплетени сърп и чук - символ на комунистическите движения. Над лявата му гърда пък е изобразена червено-черна звезда.  На дясното му рамо, под друга голяма звезда, на руски език са изписани думите "свобода" и "солидарност".

Тази проява, от страна на Джеф Монсън, не е единична. При излизането си на ринга, в по-раншни свои мачове, той се е появявал под звуците на химна на СССР. Често демонстрира антифашистките си възгледи.
 

неделя, 31 август 2014 г.

Опълченецът „Артьом“: не искахме да воюваме, войната дойде при нас

Интервю с опълченеца с позивна „Артьом”, активист на украинската марксистка революционна организация „Боротьба”, който в момента лежи в болница, след като е ранен на бойното поле. Интервюто е правено в началото на август. Не можем да приложим линк към оригиналната статия защото украинските служби за сигурност са блокирали сайта на „Боротьба“.


Другарю, разкажи как попадна в опълчението?

Още когато започнаха събитията на Майдана, имах предчувствие, че този път противопоставянето ще премине на много по-опасно ниво. В сравнение с „оранжевия” преврат през 2004 г, през 2014 г, имаше много повече организирани, подготвени младежи-националисти с добро финансиране. Ултраските групировки се разраснаха и укрепнаха. Затова имах предчувствие, че този път те ще преминат границата и ще назрее гражданска война. Разделението в обществото го имаше и преди, но това беше, така да се каже, морална гражданска война. Сега националистите получиха реална възможност да бият, осакатяват и убиват инакомислещите и то под прикритието на държавата.

Когато видях смъртта на мирните жители в Одеса и особено одобрителните настроения на малобройните местни „проукраински” патриоти осъзнах, че е дошло време за всеки да направи избор. От нас зависи решението как да постъпим в тази сложна ситуация. Аз реших да помагам на опълчението.


В кое формирование на опълчението се сражаваш?

В обединената армия на Югоизтока


Какво бойни задачи си изпълнявал?

Различни, но в момента трябва да останат военна тайна.


Трудно ли беше преминаването от мирния живот на ляв активист към живота на войник?

Трудно беше да осъзная сам за себе си случващото се и да изградя система, с която да си обясня започващата война. Стана ми много по-леко, когато в Луганск се срещнах с комунисти, отказващи да се подчинят на решенията на КПУ (Комунистическа партия на Украйна) и тръгнали смело по пътя на борбата.

Сред бойците усетих духа на Донбас, който винаги е бил свързан с борбата против богатите и клони към социализма. В ЛНР (Луганската народна република) това се усеща особено силно. Дори и в мирните времена животът не беше съвсем мирен – имаше я заплахата от националистите – футболни ултраси, които кръстосваха улиците на Донецк и Луганск, както и мъчителните размишления как да отвориш очите на хората за надигащата се опасност от установяване на националистически режим. И онова си беше война – прелюдия към войната, ако искате. Повече от всичко искам да се върнем към мирния живот, да се вземем в ръце и да започнем да изграждаме новата си страна.


Как беше ранен?

По време на обстрел на града-герой Луганск от тежка артилерия. Опълченците не само се сражават на фронтовата линия, но носят и отговорност да осигурят максимална безопасност за мирното население при обстрел – дори с цената на собствения си живот. Хората вече до голяма степен привикнаха, но все пак има объркване, дезорганизация. По-рано си предполагахме, че залповете по жилищни квартали едва ли са случайни. Вече сме сигурни, че не са. Заради това луганчани станаха по-дисциплинирани.


Как оценяваш перспективата за бойните действия в Донбас?

Ако разгледаме хронологията на противопоставянето от самото начало, ще видим как расте и укрепва опълчението. Въпреки това силите са неравни и до ден днешен. Но вече имаме нов съюзник, който не е по-малко важен и опасен за противника. Този съюзник е агитацията сред украинските войници против войната. По същия начин болшевиките агитираха против империалистическата война преди 100 години. Ако все повече и повече украинци, които воюват за интересите на украинските и западни капиталисти, започнат да отказват да се бият и създават свои войнишки комитети против войната, въпросът ще бъде решен. Тази тенденция съществува и вече е очевидна.

Възможните перспективи са две – или украинските силоваци напълно ще сравнят Донбас със земята и ще пролеят кръвта му, или ще се стигне до радикален прелом и ще изхвърлим наказателните отряди извън младите републики. Разбирате ли, вече е невъзможен мир в Донбас под властта на Киевската хунта. Заради това в случай на поражение за опълчението ще се стигне до период на реакция, директен геноцид и терор над населението. При това ще помагат дори местните доносници. Можете ли да си представите Югославия като единна държава, след като там имаше тотална война? Това е невъзможно. За разлика от югославската касапница обаче, при нас няма ненавист на един народ към друг – както беше при сърбите, хърватите и босненците. Ако искат да контролират Донбас, ще трябва да държат постоянно военни части в готовност и да спят с оръжието си. Защото това не е война на руснаци против украинци – това е гражданска война, в която хунтаджиите воюват с антифашисти.


Украинската армия вече не е толкова слаба, както в началото на войната. Как виждаш нещата отвътре – ще се справи ли опълчението? Ще устоят ли народните републики?

Опълчението може да се справи, тъй като сега опълчението – това не са само бойците, но и останалата част от народа. На практика всеки се е мобилизирал несъзнателно за борбата. Всяко малко нещо, което може да се окаже неоценима помощ, всеки детайл – това е обща народна борба. Без народната подкрепа нищо нямаше да се случи. Хората вече не искат да живеят по стария начин. Те наистина искат мир и спокойствие, но започват да разбират, че с украинската власт ги очаква терор и нищета.


Има ли възможност да минете в настъпление?

Контранастъпление ще има, но не толкова бързо, както на всички им се иска. Защитната тактика ядосва много хора, но е нужно повече време.


Ти беше активен участник в Антимайдана и член на лявата организация „Боротьба”, която фактически бе обявена за противозаконна от украинската власт. В момента родният ти град, където живееше със семейството си, е завзет от войски на киевската хунта. Има ли опасност за твоите роднини и другари? Там ли останаха, или са напуснали?

Естествено изведох роднините си още преди време. Чичо ми също остана да помага за общата борба. Няколко от другарите ми напуснаха страната, но доста останаха.


В медиите има много информация, че местните жители не поддържат опълчението и не се включват в него. Твърди се, че мнозинството опълченци са чужди бойци от Русия – чеченци, осетинци и т.н. Как смяташ, има ли основание за тези твърдения.

Иска ми се да дам по-подробен отговор на този въпрос. На първо място, жителите на Добнас са различни. Води се гражданска война. Преобладаващата част, разбира се, или помагат по всички възможни начини, или поне ни поддържат пасивно. Вижте например реакцията на населението при поява на военна колона на ЛНР в някой град. Хората махат с ръце, викат думи на благодарност и т.н. Като цяло има усещане за единство с народа. Но има и малък процент хора, които при изгоден случай са готови да предадат съседа си в лапите на украинските тайни служби, както се случи в Мариопул. Има и такива, на които просто не им пука, стига банкомата в селището им да работи.

Като цяло настроенията на хората от Донбас се радикализират. Хората все по-често се стремят към разправа с информаторите, но опълчението, разбира се, се опитва да осуети опитите за линч. По отношение на интернационала в опълчението. Да, в самото опълчение има различни хора. И осетинци, и чеченци, и руснаци, и украинци. Ние сме интернационалисти и се гордеем с това. Защото ако не дай боже на някой от братята ни има неприятности у дома, същите тези украинци, сърби и осетинци ще му се притекат на помощ. Това е същността на интернационализма.

Гръбнакът ма опълчението обаче е от местни момчета и мъже. Постоянно идват доброволци, дори не могат да приемат всички. Дори дядо ми, ветеран от войната, искаше да се запише. В Донбас винаги сме били много мирни хора. В хода на тази война много хора станаха войни, умеещи да защитават земята и идеите си. Затова и хората от Донбас няма да бъдат победени, дори да завладеят градовете. Борбата няма да свърши, докато Донбас не получи независимост. Да, тук има интернационалисти, а не наемници. Те са си у дома. Как така, ще попитате? Лесно. Донбас е люлка на народите. Тук има много националности. Откъдето и по света някой да дойде тук, ще намери своя дом. После никога няма да може да забрави Донбас. Ние всички сме донбасовци.


Какво пречи на хората масово да влизат в опълчението и да защитават земята си?

Според мен това се дължи на липсата на ясна идеологическа линия, която хората могат да разберат. Има го и страха да загубят възможността да си пият спокойно бирата вечер или да загинат под огъня на артилерията. Ако имаше ясна идея, както е например при болшевиките, щеше да е различно. Но хората свикнаха да живеят от избори до избори, да избират между източните и западните олигарси. Никой не очакваше войната, нямаше организации по населените места, които да се готвят за такова развитие. Ние не живеем в началото на ХХ, а на ХХI век – трябва да се търсят нови начини да се отговори на новите предизвикателства. Важно е да са намери отговор, задължително най-правилния отговор.

От самото начало ние се борим срещу развихрилия се национализъм и нео-нацизма. Под “развихрил се национализъм” имам предвид идеологизираната маса, чиито конци са дърпани от куклуводи, а не обикновените украинци – нашите братя. Има много украинци, които са против хунтата, но те се страхуват и нямат организация. Страшната акция на 2 май в Одеса, където загинаха мои другари, “помогна” на хунтата да задуши протестите извън Донбас. Трябва да имаме ясна идейна позиция и да помогнем на братята украинци да задушат фашистките паразити, да им помогнем сами да построят Украйна без фашизъм. Ако смятаме, че можем да се борим с тази военна машина, трябва да разбираме не само против, но и за какво се бием. Това е ключът, който може да отвори съзнанието на много наши съграждани, които да се включат в борбата.


Как си представяш бъдещето на Украйна и Донбас в случай на победа?

Смятам, че Украйна трябва да върви към социализма без Донбас. Ние можем да сме силни съюзници. Но да изкоренят бандеровщината и да намерят път към социализма украинците ще могат само тогава, когато Донбас престане да се използва за образа на “съветското чудовище”, което е “окупирало цялата страна”. Бандеровската истерия винаги разчита на подклаждането на ненавит между Изтока и Запада. Без Донбас бандеровците бързо ще започнат да се самоизяждат, защото не могат да направят нищо за “просперитета на нацията”, но няма и да има “чужденци”, които да сочат за виновници. Тогава и в Западна Украйна може да се развие ляво революционно движение и това ще е краят за бандеровщината. Правото на самоопределение е основно за всеки човек, точно както правото да избереш в кой град ще живееш.


Много хора говорят, че Донецката и Луганската републики са “бял проект” – ръководят го монархисти, руски националисти и подобни. Ти, като комунист и интернационалист поддържаш народните републики. Как смяташ, има ли основания за левите да поддържат Новорусия? Силни ли са позициите на левите в ръководствата на републиките? Има ли много леви в опълчението – както сред бойците, така и сред полевите командири?

Този въпрос най-вероятно ще стане основен. В началото мъжете се вдигнаха, за да защитават своите домове и семейства, без да се замислят за идеологията. На този етап да се убеждават хората за борба за власт на народните съвети бе практически невъзможно. Въпреки това почти всички вътрешно са най-малкото социалисти. Виждам някакъв “идеал”, който обикновените донбасовци искат да реализират в живота си, дори при обикновените разговори.

В ЛНР опълченците, които считат себе си за комунисти и интернационалисти са наистина много. Трябва да се отбележи и ролята на “Работническия фронт на Луганск” – бившия регионален комитет на КПУ, чиито членове отказаха да се слушат “официалното ръководство на партията” и открито влязоха в народната република. Затова и смениха името си.

Има и анархо-комунисти, които се разочароваха, че “събратята” им в Киев влязоха в сътрудничество с откровени неонацисти и ентусиазирано започнаха да им помагат в убийствата на наши сънародници. Много хора не участват в организации, а просто се определят като комунисти и интернационалисти. В тази ситуация изобщо никой не мисли кой от каква организация е. Няма никакъв национализъм в ЛНР. Донските казаци отлично си взаимодействат с комунистите. Мнозинството казаци, с които съм се срещал, повече приличат на тези свои предшественици, които са се борили за Донската съветска република. Виждал съм руски трикольори, върху които е написано “антифа” (усмихва се). Такива епизоди обясняват много неща.

Хората се вдигнаха против заплахата от украинския национализъм, търсеха съюзници против въоръжените радикали. Така или иначе Русия винаги се е възприемала като “майка” тук. А антифашистките надписи символизират другата страна, вътрешната същност на народа в Донбас – не национализъм в каквато и да е форма, а интернационализъм и антифашизъм. За командирите не може да се каже, че някой открито е заявявал “аз съм комунист”. Но всички неведнъж са говорили за своите интернационалистически и антифашистки възгледи.

Например Александър Мозговой, командир на батальона “Призрак”, говори открито за борбата срещу олигарсите и за интересите на народа, освен това е доказвал думите си с дела. Няма никакъв “бял проект”, тъй като той би бил напълно пагубен за Донбас. Исторически погледнато, тук работниците са се били с белогвардейците и са поддържали съветската власт. Психологически всички са “червени”, а не “бели”. Войната сплотява хората, пробужда в тях историческата памет, а заедно с това и класовия интерес. В заключение бих искал да кажа, че не сектантството, а диалектиката помага на интернационалистите да разберат същността на ситуацията, да погледнат отвъд странната форма и да видят истинското съдържание, да направят верния, макар и тежък избор. Съотечественици, помнете, че вашите предци са проливали на тази земя кръвта си за победата на пролетариата, помнете, че съвременния Донбас е построен с неимоверните усилия на работническата класа и чрез победата над нацистите. Донбас е истински паметник на социалистическото строителство. Спомнете си кои сте. Не мутирайте, останете верни на себе си. Слава на Донбас и на интернационалната солидарност на трудещите се!

ИЗТОЧНИК

четвъртък, 31 юли 2014 г.

72 години от разстрела на Вапцаров

На 23 юли се навършиха 72 години от разстрела на поета антифашист Никола Вапцаров. Около 100 души се събраха на гарнизонното стрелбище в София в дъждовната лятна сутрин. Имаше речи и рецитали на Вапцарови стихотворения. Видя се, че саможертвата в името на свободата не е забравена.

Направени бяха паралели с времето, в което е живял и творил Никола Вапцаров и настоящето. И днес, както и тогава, икономически привилигированото малцинство гнети огромната маса от трудещи се.
Буржоазната пропаганда всячески изопачава събитията през периода на фашизма. Наглостта на днешните идеолози стига до там, че те изцяло отричат съществуването на фашизъм в България преди 1944.

Едни от тях повтарят идеологемите на царизма, че Вапцаров е убит, защото е „вредител на родината“, „агент на СССР“ и т. н. Според други поетът се е „объркал“ в своите идеи и поетичната му душа мечтаела за някакъв по-добър свят, но в никакъв случай не за комунизъм. Нищо, че е бил във военното крило на БКП и е осъден за „пропаганда на СССР“.

Така или иначе ние няма да позволим гаврата с паметта на загиналите антифашисти от разни рестутити и либерали. Саможертвата не е забравена! Борбата за справедливост ще бъде продължена от идните поколения!

НЕ на ревизията на историята!
НЕ на реабилитацията на фашизма!
НЕ на диктатурата на капитализма!



вторник, 29 юли 2014 г.

Кибер Беркут хакнаха имейли на Министерството на отбраната

Хакери от групата Кибер Беркут са успели да прочетат и хакнат личния имейл на В. М. Пушенко, министър на отбраната на Украйна.

В едно съобщение представител на Кибер Беркут заяви, че изтеклите имейли съдържат поверителни разговори между длъжностни лица относно продължаващия конфликт между Украйна и Русия.

Кибер Беркут казват следното:

Днес ние, Кибер Беркут, хакнахме електронната поща на полковника на Министерството на отбраната на Украйна В. М. Пушенко. Кореспонденцията потвърждава нежеланието на повечето украинци, мобилизирани във въоръжените сили, да стрелят по своите сънародници и доказва масовото дезертьорство в армията.

Моралът на украинските войници е толкова нисък, че те хвърлят оръжието си и се измъкват от военните си звена, въпреки заплахата от наказание от нацистите.

Също така, в тази кореспонденция полковникът съобщава за огромни загуби на военни преозни средства, които от украинската армия са отишли у доброволците. Тези факти са най-добре пазената тайна от властите в Киев. Нашите украински журналисти или не знаят истината, или не искат да я кажат.“

Това не е първият път, когато хакери заявяват, че са проникнали във важен профил. На 13-ти февруари 2014 г. анонимни хакери твърдят, че са проникнали и прочели тайни разговори чрез имейл на партията на Виталий Кличко - УДАР.


Информация ТУК и ТУК

понеделник, 28 юли 2014 г.

Урок по история

Нали сте чували тази поговорка, че който не помни историята е обречен да повтаря грешките й?
Твърде вярно, за съжаление. Както беше написала Наоми Клайн в книгата си „Шоковата доктрина“, най-лесно се контролира един народ когато го смачкаш, а най-бързият и ефикасен метод за това е изтриването на колективната памет, сиреч историята. Имаме уникалния шанс да наблюдаваме отблизо този процес на „амнезиране“ на обществото вече 20 години, като в последно време вече са постигнати и трайни видими резултати/увреждания. Един от тези резултати е тоталното отричане на съществуването на фашизъм в България преди 1944 г. Сега вече тази истина се разпространява още по-лесно, най-малкото хората със спомени от онези най-светли времена поизмряха. Не само фашизъм е нямало, нямало е и народно движение срещу него. Партизаните – това са разни шумкари, мързеливци и безродници, които са решили да се препитават чрез кражби от мандри. Избитите от режима на Борис ІІІ всъщност не са били
избити от властта, а от комунистите, за да припишат на великия цар най-черни дела. Преследване не е имало срещу никой никога и никъде. Всъщност, участието на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия е бил гениален външнополитически ход, който ни е доближил до най-светлия за българщината идеал – завземане на територии от съседските държави, които обаче са си наши (там може никой да не говори български език от 200 години, но важното е, че цар Симеон Велики е рекъл, че и тая земя е България)! Някакви спекуланти твърдят, че тук имало фашизъм а пък ние дори не сме избили  евреите. Имало е едни добри свестни момчета родолюбци, организирани в структури като „Бранник“ и „Български национални легиони“, които комунистическатапропаганда  набеждава за лоши, а те всъщност толкова са милеели за Родината, че са се наели с тежката задача да я прочистят от всякакви вредни елементи – етнически, политически и др. После през 1944 г. идват едни болшевики от СССР, които Сталин праща, за да поробят гордия български народ, и избиват цвета на нацията – светила като Богдан Филов – един истински учен и хуманист. После започва масов терор над населението – 50 % са пратени в трудови лагери, на 50% им отнемат имуществото и още 50% са зверски избити.И така 45 години. Сталин, който междувпрочем не се различава от Хитлер прилага в действие плана си за контролиране на света чрез масов терор, страх, шок и ужас в името на собственото си величие. Някои с право изтъкват вероятността проектът на Сталин за господството му над света да е прилаган изцяло с еврейски капитали, идващи директно от масоните. Единствената причина, поради която Българите са оцеляли на този геноцид, е силният прабългарски дух на горди воини. След като народът най-сетне се освобождава от червното иго, оказва се, че това е само формално, а комунистите продължават да управляват страната и до днес. Доказателства за това са приватизационната политика, липсата на демокрация, бедността, глобалното затопляне и други.
Гореописаното звучи доста логично и ако някой се съмнява, че това е масовото разбиране за съвременната ни история, нека отвори произволен български учебник за този период (подобно действие не се препоръчва на образовани интелигентни хора със слаби сърца и нерви). И поредното доказателство за историческата ни памет или по-скоро опитите на разни хора да унищожат и малкото жалки остатъци от нея е поругаването на паметника на Съветската армия, този път по модерному.

Досега паметникът беше драскан и загрозяван , но никога подходът не е бил толкова оригинален… по западен тертип. Съветските войници, спасили цяла Европа от чумата Хитлер, са преправени на холивудски анимационни герои. Тази своеобразна антитоталитарна изява, която впечатлява с мащабите си (а и със сумата, която е била необходима) идва да покаже, че българският народ вече няма да търпи комунистическа пропаганда. Може би защото обективно народът олевява от влошаването на социалната обстановка в страната и трябва периодично да му се напомня колко са лоши комунистите или поне колко са малоценни, за да не вземе че да се увлече по техните вредни идеи.
Вляво на снимката виждаме ЛГБТ активист, който, изпълнен с щастие от гледката на новия облик на паметника, развява знамето на ЛГБТ-движението по време на таз годишния гей-парад (провел се на 18.06.2011 г.). Иронията в случая е, че и на този гей-парад имаше пребити хора от нацисти. Но очевидно никой не прави връзката, затова ще се опитам да обясня с думи прости. Отричането на фашизма в България, отричането на най-големите антифашисти и техния принос в световната история, отричането на всичко комунистическо неминуемо води до реабилитиране на фашизма. Това явление го виждаме всеки ден – постоянно биват пребивани емигранти, цигани, политически активисти, гейове. Жалкото в цялата работа е, че голяма част от потърпевшите в следствие на реабилитацията на всичко антикомунистическо (а никога не трябва да се забравя, че най-големите антикомунисти са фашистите), също подкрепят пряко или косвено този процес. Далеч съм от мисълта, че историята за който и да е период трябва да се приема безкритично или едностранчиво, но за да има критика, човек първо трябва да знае фактите и второ – да иска да ги разбере.

Поругаването или унищожаването на паметници от какъвто и да е вид е престъпление срещу човечеството. Защото „геният“, унищожил извор за една епоха или дадени събития, обрича на незнание бъдещите хора. Това е тероризъм спрямо историята. Докато не се научим да я четем, разбираме и уважаваме такава каквато е ще сме обречени винаги да повтаряме старите грешки, някои от които може да са непростими. Надявам се всеки, който гласно или на ум е подкрепил тази вандалщина да си даде сметка, че ще бъде съден от бъдещите поколения затова, че ги е лишил от тяхната история, която той самият е бил твърде глупав и невеж, за да разбере.
Взето от ТУК

понеделник, 21 юли 2014 г.

Григор Димитров е рубладжия!


Българският млад тенесист Григор Димитров от доста време се подвизава със своята приятелка Мария Шарапова, която е рускиня. При толкова много хубави германки и американки Гришо се е спрял на девойка от бившия СССР. Това прави иначе талантливия спортист предател и слуга на Москва, освен това агент на Путин, червен боклук и рубладжия.
Хващането на гадже от такава националност, особено в такъв драматичен момент в международните отношения, говори за евроскептицизъм у Григор. Подобно поведение може да се тълкува като опит за насаждане на пропаганда за членството на България в Евразийския съюз.
Говори се също, че веднъж Гришо е бил забелязан да се разхожда на Орлов мост, което е близо до Паметника на Съветската армия. Това говори за раболепие към тоталитарният режим.
Освен това, не е е ясно къде отиват премиите от спечелените тенисмачове. Може би у проруските сепаратисти в Донецк?
   Високоуважаваният български блогър Асен Генов вече изработва докладно оплакване за интимния живот на Димитров в 15 страници до Центъра за изследване на демокрацията, Института за радикален капитализъм и фондация „Америка за България“. Протестна мрежа подготвя протест пред руското посолство в София под надслов „не искаме съветски снахи“. По всяка вероятност този епизод от любовния живот на Григор и Мария ще влезе в новата книга на страхотния български писател Иво Инджев - „Течна дружба 3“. Там подобно ще се разясни как това, публична личност, като Димитров, да си хване приятелка рускиня е гнусна пропаганда на българоруската дружба. Тя цели заробването на България от Русия и „Газпром“.
Изобщо гаджосването на Мария Шарапова с Григор Димитров е основна стъпка към превръщането на България в руска губерня. Говори се, че връзката на двамата младежи от различни нации се демонстрира така публично, за да се лобира за осъществяването на Южен поток.
По всяка вероятност руски олигарси, любители на атомната енергетика, плащат на Гришо да е с Мария, за да се създаде добра обществена нагласа за реализиране на АЕЦ „Белене“.
Според последни данни успехите на Димитров, особено полуфиналът на Уимбълдън, са се случили след лична заповед на руския президент Владимир Путин. Поръчано е да се спре до полуфинал, за да има гаранция, че Григор няма да забегне. Разбрали са се, след сватбата между двамата, Путин да уреди спечелването на „Ролан Гарос“ от младия български тенесист.
Григор Димитров би могъл да бъде оправдан само ако определи отношенията си с Мария Шарапова като опит „да го начукаме на руснаците“. Всичко останало би ни говорело, че младият тенесист е агент на Путин и рубладжия. Това би означавало национално предателство и би последвала окупация на някой тенискорт, но на сянка.

 

неделя, 20 юли 2014 г.

Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма

Практически в публичното пространство в българския преход като най-популярно понятие, употребявано от политици, журналисти, публицисти, изразяващо модела на обществото до 1989 г., се наложи това за „тоталитаризма”, като описващо изходната точка, от която тръгва преходът. Възприятието на съществуващото до 1989 г. в Източна Европа общество през призмата на такива значения се оказа удобно за делегитимацията на предходните режими и бе налагано масово в тези държави в края на 80-те и началото на 90-те години. Сериозното теоретическо отношение към проблема обаче ни изправя пред факта, че терминът и съдържащото се в него понятие за “тоталитаризъм” съвсем не са така безпроблемни, каквито изглеждат в безкритичната им употреба в периода на остра идеологическа конфронтация в началото на 90-те години. Съществува значително разнообразие от гледни точки за това, какво е това «тоталитаризъм», т.е. има различни дефиниции, които се разминават и влизат в конфликт помежду си, защото в тях може да бъде включено съвсем различно съдържание, и в почти всички случаи то не изключва и така нар. либерални демокрации. 
Най-общо можем да разграничим три групи значения, които се обозначават с термина “тоталитаризъм”. Първата е така нар. “концепция за чертите”, изброяваща различни “характеристики”, които открива и в бившите социалистически страни и в нацистка Германия, и на тази основа прави извод, че те принадлежат към една и съща категория. При това различните автори в различни свои съчинения сочат различни такива черти като еднопартийна система, централизация на властта, официална идеология, правителствен контрол върху армията и полицията, терор, централизирана икономика, заличаването на границите между частно и публично за сметка разширяване на публичната сфера и т.н.. Сред най-популярните автори, склонни да развиват тази посока на мислене, са Хана Аренд, Карл Фридрих, Збигнев Бжежински.
Втората концепция е за “свръхразума”. За Фридрих фон Хайек всеки опит за централизирано управление на икономиката на една страна означава презумпция, че тези, които управляват, притежават “свръхразум”, който знае какви могат да бъдат изборите на милионите потребители, и да планира с точност това, което трябва да се произвежда. За него всяка претенция за цялостно знание и регулация на обществото води до “тоталитаризъм” и той открива неговите проявления дори в Рузвелтова Америка или Великобритания.
Третата група от значения е свързана с идеи на Карл Попър и постмодернизма. Колкото и да са различни те, общото помежду им е, че смятат всяко завършено знание за обществото като цяло, което не подлежи на критична оценка, за основа на “социално инженерство”. Това създава “затворено общество”, което отхвърля промяната и основаните на нея схващания, че ние живеем в несъвършен свят, нашето знание е непълно, и непрекъснато трябва да се променяме и развиваме. В този дух различни постмодернистки автори сочат като източник на “тоталитарните” общества и политика така нар. “големи наративи”, т.е. цялостни схващания за обществото, всякакви представи за наличието на общовалидни истини и разбирания, че зад явленията, които ни заобикалят, има някакви същности.
Както ще се види от последващия текст (виж целия текст на линка най-одолу – бел. ред.), към всяка от трите основни групи разбирания на значението на термина “тоталитаризъм” могат да бъдат отправени сериозни критични претенции, от които следва тяхната неадекватност. Те са неадекватни от концептуална гледна точка като теоретически модел. В тях се включват най-разнородни и взаимнопротивоположни значения и не е случайно, че на Запад още от 60-те години те са подложени на остра критика, и се отхвърлят от голяма част от сериозните социални мислители. Те са неадекватни обаче и от емпирическа гледна точка, като несъответстващи на фактите, които се опитват да напъхат в своите схеми. Кои са основните аргументи за това?

Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма:

1. Понятието за тоталитаризъм е политически оценъчно и обусловено от това, коя социална сфера се разглежда като водеща в каузално отношение при дефинирането на едно общество

2. Понятието тоталитаризъм пренебрегва различията в идеологиите

3. Аналогията е твърде слаб теоретически инструмент при сравнението на коренно различни общества

4. Съответства ли на емпиричните факти идеята за максимална концентрация на властта като характеристика на “тоталитаризма”?

5. “Затворени” и “есенциалистки” се оказват и повечето либерални концепции и общества

6. Аргументите за “есенциализъм” и “свръхразум” като характеристики на тоталитаризма са валидни и за Западните общества след Втората световна война

7. Дори Хана Аренд не разглежда безусловно СССР като “тоталитарно общество”

8. Голяма част от западните автори отхвърлят разбирането за СССР като за “тоталитарно общество”

9. Голяма част от изследователите се отнасят критично към концепциите за тоталитаризма

10. Доминираща академична нагласа след края на Студената война” е отхвърлянето на концепциите за тоталитаризма



Автор: Проф. Васил Проданов (публикуваме съкратена версия - бел. ред.)

Прочети целия текст ТУК