вторник, 21 декември 2010 г.

Кой уби "червения скинхед" Иван Хуторской?


Двадесет и шест годишният Иван Хуторской, активист на младежко неформално антифашистко движение, беше застрелян в понеделник вечерта в Москва. Съратниците на Хуторской смятат, че престъплението е дело на десни радикали. Те пък уверяват, че нямат нищо общо с убийството, и твърдят, че става дума за специално нагласена провокация, пише руското издание “Комерсант”. Цитиран в материала московски следовател заявява, че разследващите разглеждат “различни версии, включително свързани с антифашистката дейност” на убития.



Антифашисти, познавали добре Иван Хуторской, разказали пред вестника, че той работел като юрист в руската благотворителна организация “Децата на улицата”, която подпомага безпризорни тийнейджъри. Убитият бил сред лидерите на т. нар. червени анархични скинхеди, които враждували с десните радикали и осигурявали охраната на рокконцерти. Хуторской се занимавал с бойни изкуства и организирал състезания, добавили неговите познати. Те съобщили, че Иван бил нападан три пъти досега - през 2005 г. нацисти порязали с бръснач главата му, после неизвестни лица го причакали във входа и го намушкали многократно с отвертка във врата, а през януари т. г. по време на улично сбиване приятелят им бил ударен с нож в корема и едвам оцелял.

Лидерът на националистическото Движение против нелегалната имиграция Александър Белов пък заявил пред всекидневника, че Хуторской “приличал” на човек от групата, която го нападнала миналия декември. Освен това, според Белов убийството в понеделник може би е провокация - опит да се разпали още повече нестихващата вражда между националисти и леви радикали в Русия, добавя “Комерсант”. В Интернет активно се дискутира дали това “чисто антифашистко убийство” изисква отмъщение, пише “Независимая газета”. Съратници на Хуторской уточнили, че убитият е бил сред основателите на московското движение R.A.S.H. (Red and Anarchist Skinheads).

“Най-меките обещания”, поместени на форуми в Интернет, били “кръв за кръв”. Това със сигурност разпалва конфликта между двете противоборстващи групировки и той може да прерасне в разчистване на сметки, предупреждава изданието. Част от участниците в дискусиите смятат, че борбата с престъпността трябва да се води от властите. Не успяхме да разберем как реагират на подобни изказвания представители на градското управление на милицията, отбелязва “Независимая газета”.

Близо 300 антифашисти се събраха снощи в центъра на Москва, за да почетат паметта на покойния, информира “Комсомолская правда”. Участниците в несанкционирания митинг не бяха агресивни и милицията реши да не им пречи, пише вестникът. По-късно вечерта близо 70 младежи атакуваха офиса на прокремълската организация “Младата Русия” в столицата с павета, сигнални огньове и метални прътове. Един бе задържан, добавя вестникът, като се позовава на депутата Максим Мишченко - лидер на движението. Милицията потвърдила неговите думи. Антифашистите са убедени, че в убийството на Хуторской са замесени радикалните националисти, помествали снимки и адреса на Иван на свои сайтове с призив да бъде ликвидиран, посочва “Новие известия”. Нацистите се насочиха към политическия терор и нанасят “прецизни” удари срещу идейните си противници, твърди “Московский комсомолец”.

Приятели на Хуторской не изключват убийството му да е отмъщение за ареста на убийците на Станислав Маркелов, пише всекидневникът. Адвокат и правозащитник, Маркелов бе застрелян през януари в Москва заедно с журналистката Анастасия Бабурова. Руските тайни служби задържаха в началото на ноември мъж и жена, заподозрени в убийството на Маркелов и Бабурова - “също антифашисти”, според вестника. Московски медии цитираха данни, че арестуваните са бивши членове на движението Руско национално единство. Хуторской е вече шестият антифашист - съкратено “антифа”, убит в Москва от април 2006 г. насам, подчертава изданието. Неговите съмишленици се опитвали да отвърнат на нападенията - опожарили магазин в Москва, продавал дрехи с една от любимите марки на скинарите, и нападали нацисти в провинциални градове. Последвала вълна от побоища и сбивания с ножове в Русия.

Между сблъсъците и едните, и другите помпат мускули и отработват бойни хватки с помощта на известни спортисти, допълва вестникът, според който Иван Хуторской се занимавал тъкмо с “бойната подготовка на младото поколение антифашисти”. Малцина обаче били онези, които “правели политически капитал” от такива сблъсъци в Русия. Местни антифашисти пишели в свои блогове, че в тях участват “маниаци, абсолютно луди хора, на които им харесва да убиват”. Техните “идейни опоненти” отвръщали, че прякорът на Хуторской - Ваня Костолом (”Трошикости”), чудесно подхождал на един антифашист.

За разлика от ултрадесните екстремисти ние не се обявяваме против държавата, но и за нас вече са нещо нормално сблъсъците с милицията. Специалните сили ОМОН, а и Центърът за борба срещу екстремизма, изобщо не правят разлика между нас, разказал пред “Московский комсомолец” член на антифашистка групировка. Имаше случаи, в които караха антифашисти да поемат вината за престъпления, които по принцип не биха могли да извършат - побой над чужденци или рисуване на фашистки символи по сградите, заявил той. Според врели и кипели “антифа”, това положение на нещата опорочава самата идея на движението. “Младите започват да схващат, че вместо фашистите държавата преследва тях, и също се надигат срещу държавата. Съответно се прераждат в анархо-антифашисти, за които държавата също е враг”, коментират членове на леви движения, цитирани в материала. “Трябва спешно да се направи нещо по въпроса”, добавят те според “Московский комсомолец”.

По БТА

източник

Fighting Talk



Филм за анти-фашистко действие в Англия

Срам за Русия: Масови безредици под националистически лозунги

Властите поощряват ръста на национализма и ксенофобията



Срамно е да живееш в страна, в която масови безредици стават под националистически лозунги, страшно е да си пускаш децата в метрото, а хората с неславянска външност е опасно да се появяват на улицата, пише в колонката си Максим Блант, икономически наблюдател на NEWSru.com.

Срамно е, че повод за излизането на многохилядни тълпи по улиците на най-големите градове в Русия стана не убийството на опозиционна журналистка (в Украйна убийството на журналиста Гонгадзе стана една от основните причини за падането режима на Кучма), не корупцията по висшите етажи на властта (като в Италия). Повод за погромите беше не превърналият се в политическа разправа съд срещу талантлив бизнесмен, изградил най-добрата компания в Русия, който се осмели да има политически предпочитания, не изсичането на Химкинската гора, пред която ще преминава платена магистрала и дори не разстрелът от милиционер със служебно оръжие на невинни граждани. Повод стана смъртта на футболен фанатик, застрелян при сбиване с травматичен пистолет.

Срамът не е икономическа категория и темата не е най-подходящата за икономическа колонка. Но събитията от последните дни имат най-непосредствено отношение към руската икономика. Дори е някак си неудобно да се говори за щетите, причинени на търговските комплекси на Манежния площад и срещу Киевската гара – това са дреболии в сравнение с удара, нанесен на имиджа на Русия и инвестиционната привлекателност на страната.

Русия е единственото изключение от страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), в която се наблюдава изтичане на капитали. Макар че петролът отново скочи до 90 долара за барел, въпреки че останалите суровини, които страната изнася, достигат исторически рекорди на световните пазари, въпреки стабилното финансово положение на страната, недоразбития Резервен фонд и относително скромния бюджетен дефицит, капиталите бягат от страната.

Не можем да се съмняваме, че този процес в обозримо бъдеще ще се ускорява въпреки опитите за противопоставяне с административни мерки и жалките напъни на властите да привлекат инвеститори в иновативния сегмент на икономиката, излели се под формата на проекта „Сколково“, където ще бъдат откраднати милиарди от бюджета. В резултат модернизацията ще се провежда така, както я разбират в Кремъл и с пари на държавата, което рискува да се превърне в икономически колапс.

Още по-драматични последици за икономиката ще има демографският проблем. Кризата в тази област се задава отдавна и единственият фактор, който държи Русия над водата и й позволява да избегне рязкото намаляване на населението, е притокът на имигранти. Без имигранти Русия просто няма да оцелее (за икономическия ръст или амбициозните планове за усвояване на Източен Сибир и Далечния изток абсолютно можем да забравим).

Ако говорим за Москва и редица други региони, проблемът не е безработицата и липсата на работна сила. При това става дума не само за квалифицирани кадри, но и за професии, за които московчани и кореняците руснаци не се хващат, дори и да останат без работа.....

Демографският проблем и острата нужда от имигранти е „главоболие“ не само за Русия. Същата криза се наблюдава в повечето развити страни, които, привличайки чужденци, харчат огромни средства за програми за интегрирането им в обществото. Русия имаше късмет – след разпадането на СССР наоколо се създадоха много по-бедни държави, чиито жители владеят руски език и могат много по-лесно да бъдат интегрирани в руското общество.

Властите обаче не само не полагат никакви усилия в тази насока, но напротив – поощряват ръста на национализма и ксенофобията или устройвайки масови „чистки“ на пазарите, или депортирайки грузинци. ...

Първият заместник ръководител на администрацията на президента Владимир Сурков се опита да хвърли вината за фашистките погроми върху либералната опозиция, която „въвела модата“ за несанкционирани акции. Бих искал да попитам уважаемия идеолог къде бяха „щатните антифашисти“ от многобройните движения „Наши“ и „Млада гвардия“, които той наплоди за борба с „несъгласните“. И колко прокремълски активисти имаше в редиците на погромаджиите на Манежния площад, заключава Блант.

източник

петък, 10 декември 2010 г.