вторник, 21 декември 2010 г.

Кой уби "червения скинхед" Иван Хуторской?


Двадесет и шест годишният Иван Хуторской, активист на младежко неформално антифашистко движение, беше застрелян в понеделник вечерта в Москва. Съратниците на Хуторской смятат, че престъплението е дело на десни радикали. Те пък уверяват, че нямат нищо общо с убийството, и твърдят, че става дума за специално нагласена провокация, пише руското издание “Комерсант”. Цитиран в материала московски следовател заявява, че разследващите разглеждат “различни версии, включително свързани с антифашистката дейност” на убития.



Антифашисти, познавали добре Иван Хуторской, разказали пред вестника, че той работел като юрист в руската благотворителна организация “Децата на улицата”, която подпомага безпризорни тийнейджъри. Убитият бил сред лидерите на т. нар. червени анархични скинхеди, които враждували с десните радикали и осигурявали охраната на рокконцерти. Хуторской се занимавал с бойни изкуства и организирал състезания, добавили неговите познати. Те съобщили, че Иван бил нападан три пъти досега - през 2005 г. нацисти порязали с бръснач главата му, после неизвестни лица го причакали във входа и го намушкали многократно с отвертка във врата, а през януари т. г. по време на улично сбиване приятелят им бил ударен с нож в корема и едвам оцелял.

Лидерът на националистическото Движение против нелегалната имиграция Александър Белов пък заявил пред всекидневника, че Хуторской “приличал” на човек от групата, която го нападнала миналия декември. Освен това, според Белов убийството в понеделник може би е провокация - опит да се разпали още повече нестихващата вражда между националисти и леви радикали в Русия, добавя “Комерсант”. В Интернет активно се дискутира дали това “чисто антифашистко убийство” изисква отмъщение, пише “Независимая газета”. Съратници на Хуторской уточнили, че убитият е бил сред основателите на московското движение R.A.S.H. (Red and Anarchist Skinheads).

“Най-меките обещания”, поместени на форуми в Интернет, били “кръв за кръв”. Това със сигурност разпалва конфликта между двете противоборстващи групировки и той може да прерасне в разчистване на сметки, предупреждава изданието. Част от участниците в дискусиите смятат, че борбата с престъпността трябва да се води от властите. Не успяхме да разберем как реагират на подобни изказвания представители на градското управление на милицията, отбелязва “Независимая газета”.

Близо 300 антифашисти се събраха снощи в центъра на Москва, за да почетат паметта на покойния, информира “Комсомолская правда”. Участниците в несанкционирания митинг не бяха агресивни и милицията реши да не им пречи, пише вестникът. По-късно вечерта близо 70 младежи атакуваха офиса на прокремълската организация “Младата Русия” в столицата с павета, сигнални огньове и метални прътове. Един бе задържан, добавя вестникът, като се позовава на депутата Максим Мишченко - лидер на движението. Милицията потвърдила неговите думи. Антифашистите са убедени, че в убийството на Хуторской са замесени радикалните националисти, помествали снимки и адреса на Иван на свои сайтове с призив да бъде ликвидиран, посочва “Новие известия”. Нацистите се насочиха към политическия терор и нанасят “прецизни” удари срещу идейните си противници, твърди “Московский комсомолец”.

Приятели на Хуторской не изключват убийството му да е отмъщение за ареста на убийците на Станислав Маркелов, пише всекидневникът. Адвокат и правозащитник, Маркелов бе застрелян през януари в Москва заедно с журналистката Анастасия Бабурова. Руските тайни служби задържаха в началото на ноември мъж и жена, заподозрени в убийството на Маркелов и Бабурова - “също антифашисти”, според вестника. Московски медии цитираха данни, че арестуваните са бивши членове на движението Руско национално единство. Хуторской е вече шестият антифашист - съкратено “антифа”, убит в Москва от април 2006 г. насам, подчертава изданието. Неговите съмишленици се опитвали да отвърнат на нападенията - опожарили магазин в Москва, продавал дрехи с една от любимите марки на скинарите, и нападали нацисти в провинциални градове. Последвала вълна от побоища и сбивания с ножове в Русия.

Между сблъсъците и едните, и другите помпат мускули и отработват бойни хватки с помощта на известни спортисти, допълва вестникът, според който Иван Хуторской се занимавал тъкмо с “бойната подготовка на младото поколение антифашисти”. Малцина обаче били онези, които “правели политически капитал” от такива сблъсъци в Русия. Местни антифашисти пишели в свои блогове, че в тях участват “маниаци, абсолютно луди хора, на които им харесва да убиват”. Техните “идейни опоненти” отвръщали, че прякорът на Хуторской - Ваня Костолом (”Трошикости”), чудесно подхождал на един антифашист.

За разлика от ултрадесните екстремисти ние не се обявяваме против държавата, но и за нас вече са нещо нормално сблъсъците с милицията. Специалните сили ОМОН, а и Центърът за борба срещу екстремизма, изобщо не правят разлика между нас, разказал пред “Московский комсомолец” член на антифашистка групировка. Имаше случаи, в които караха антифашисти да поемат вината за престъпления, които по принцип не биха могли да извършат - побой над чужденци или рисуване на фашистки символи по сградите, заявил той. Според врели и кипели “антифа”, това положение на нещата опорочава самата идея на движението. “Младите започват да схващат, че вместо фашистите държавата преследва тях, и също се надигат срещу държавата. Съответно се прераждат в анархо-антифашисти, за които държавата също е враг”, коментират членове на леви движения, цитирани в материала. “Трябва спешно да се направи нещо по въпроса”, добавят те според “Московский комсомолец”.

По БТА

източник

Fighting Talk



Филм за анти-фашистко действие в Англия

Срам за Русия: Масови безредици под националистически лозунги

Властите поощряват ръста на национализма и ксенофобията



Срамно е да живееш в страна, в която масови безредици стават под националистически лозунги, страшно е да си пускаш децата в метрото, а хората с неславянска външност е опасно да се появяват на улицата, пише в колонката си Максим Блант, икономически наблюдател на NEWSru.com.

Срамно е, че повод за излизането на многохилядни тълпи по улиците на най-големите градове в Русия стана не убийството на опозиционна журналистка (в Украйна убийството на журналиста Гонгадзе стана една от основните причини за падането режима на Кучма), не корупцията по висшите етажи на властта (като в Италия). Повод за погромите беше не превърналият се в политическа разправа съд срещу талантлив бизнесмен, изградил най-добрата компания в Русия, който се осмели да има политически предпочитания, не изсичането на Химкинската гора, пред която ще преминава платена магистрала и дори не разстрелът от милиционер със служебно оръжие на невинни граждани. Повод стана смъртта на футболен фанатик, застрелян при сбиване с травматичен пистолет.

Срамът не е икономическа категория и темата не е най-подходящата за икономическа колонка. Но събитията от последните дни имат най-непосредствено отношение към руската икономика. Дори е някак си неудобно да се говори за щетите, причинени на търговските комплекси на Манежния площад и срещу Киевската гара – това са дреболии в сравнение с удара, нанесен на имиджа на Русия и инвестиционната привлекателност на страната.

Русия е единственото изключение от страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), в която се наблюдава изтичане на капитали. Макар че петролът отново скочи до 90 долара за барел, въпреки че останалите суровини, които страната изнася, достигат исторически рекорди на световните пазари, въпреки стабилното финансово положение на страната, недоразбития Резервен фонд и относително скромния бюджетен дефицит, капиталите бягат от страната.

Не можем да се съмняваме, че този процес в обозримо бъдеще ще се ускорява въпреки опитите за противопоставяне с административни мерки и жалките напъни на властите да привлекат инвеститори в иновативния сегмент на икономиката, излели се под формата на проекта „Сколково“, където ще бъдат откраднати милиарди от бюджета. В резултат модернизацията ще се провежда така, както я разбират в Кремъл и с пари на държавата, което рискува да се превърне в икономически колапс.

Още по-драматични последици за икономиката ще има демографският проблем. Кризата в тази област се задава отдавна и единственият фактор, който държи Русия над водата и й позволява да избегне рязкото намаляване на населението, е притокът на имигранти. Без имигранти Русия просто няма да оцелее (за икономическия ръст или амбициозните планове за усвояване на Източен Сибир и Далечния изток абсолютно можем да забравим).

Ако говорим за Москва и редица други региони, проблемът не е безработицата и липсата на работна сила. При това става дума не само за квалифицирани кадри, но и за професии, за които московчани и кореняците руснаци не се хващат, дори и да останат без работа.....

Демографският проблем и острата нужда от имигранти е „главоболие“ не само за Русия. Същата криза се наблюдава в повечето развити страни, които, привличайки чужденци, харчат огромни средства за програми за интегрирането им в обществото. Русия имаше късмет – след разпадането на СССР наоколо се създадоха много по-бедни държави, чиито жители владеят руски език и могат много по-лесно да бъдат интегрирани в руското общество.

Властите обаче не само не полагат никакви усилия в тази насока, но напротив – поощряват ръста на национализма и ксенофобията или устройвайки масови „чистки“ на пазарите, или депортирайки грузинци. ...

Първият заместник ръководител на администрацията на президента Владимир Сурков се опита да хвърли вината за фашистките погроми върху либералната опозиция, която „въвела модата“ за несанкционирани акции. Бих искал да попитам уважаемия идеолог къде бяха „щатните антифашисти“ от многобройните движения „Наши“ и „Млада гвардия“, които той наплоди за борба с „несъгласните“. И колко прокремълски активисти имаше в редиците на погромаджиите на Манежния площад, заключава Блант.

източник

петък, 10 декември 2010 г.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Анти-фашистка блокада спря фашистите за 5 часа

Над 1.500 анти-фашисти участваха в неразрешена блокада, за да предотвратят фашистко шествие в Полша. Фашистите най-накрая успяха да шестват 5 часа по-късно по странични улички, но само благодарение на скандалната намеса на полицията, които заобиколиха няколкостотин фашиста в кордон, използвайки отряди срещу безредиците, конна полиция, бронирани коли с водни струи и сълзотворен газ.


След първоначалния успех на блокадата над фашистите по-рано през деня, анти-фашистите превзеха улиците, пробивайки полицейския кордон и спонтанно марширувайки по същият маршрут, по който фашистите трябваше да шестват – главна търговка улица във Варшава. Нямаше полиция наблизо освен един самотен пътен полицай, стоящ по средата на пътя. Стоейки вглъбен, със свирка в уста, той приличаше на жива статуя, докато над хиляда анти-фашисти го заобикаляха и минаваха покрай него.
Както и да е, но скоро ние получихме информация, че фашистите се прегрупират близо до реката, заради това протестиращите тръгнаха натам за челна конфронтация. Ние бяхме посрещнати от специални полицейски части срещу безредиците и от 700 фашиста. Полицията допусна няколко фашистки хулигани, въоръжени с бейзболни бати през кордона, за да ни нападнат. Имаше няколко пострадали, но полицията скоро пак ни раздели и този маршрут беше също блокиран.
След това отзад дойдоха още полиция и бронирани коли, разделяйки анти-фашистите на две. Полицията заобиколи едната група, задържайки стотици протестиращи за 3 часа, не разрешавайки на никой да си тръгне.
Полицията използва всички налични ресурси, за да разбие блокадата и да даде на фашистите да шестват, използвайки дори и боен хеликоптер срещу нас. Благодарение на тази подкрепа на полицията, фашистите успяха да минат по някаква странична улица към крайната си цел – статуята на Роман Дмовски – полски фашист от периода между двете световни войни. Но през това време беше вече късно вечерта.
Въпреки че фашистите накрая шестваха, блокадата беше сериозен успех. Около 1.500 анти-фашисти бяха мобилизирани в обединен фронт на социалисти, комунисти, анархисти и феминисти. За съжаление синдикатите не успяха да се мобилизират за блокадата въпреки че някои техни членове взеха участие.
В бъдеще анти-фашистите трябва да достигнат до работниците директно, с програми, осигуряващи работа и жилище, което ще разкрие банкрута на фашизма и капитализма, и ще подкопае социалната му база .

петък, 12 ноември 2010 г.

Г-20 среща на върха Сеул (Seoul), Корея – развитие и първи преглед на протестите



Резюме на събитията, преди срещата на Г-20 в Сеул, Южна Корея.


7 ноември 2010:
В неделя се проведе първата демонстрация срещу срещата на Г-20 в Сеул, която е/беше на 11-12 ноември. Повече от 30 хиляди работници и студенти протестираха срещу политиката на неолиберализма и политиката на Южна Корея. И по-специално, срещу засилването на експлоатацията от сегашното правитлство на (мигранти) работници и манията му за сигурност - 50 000 полицейски служители в Сеул, само за защита на срещата, както и вкарването в игра на военните и на забраната за демонстрации - бяха основните теми.


В Seoul Plaza, където се проведе демонстрацията, беше охраняван и изолиран от около 8 000 полицая. Така се провали и един опит за пробив в посока на центъра, където много от протестиращите са били ранени от CS-газ, но също така имало и ранени полицаи.

Всичко продължило до късно вечерта и се счита за успешно извършена встъпителна демонстрация.



9 ноември 2010:
На тази дата бил отворен ?мултимедийният? център (Media Center) на Индимедия Корея, където активистите могат да разберат последните новини и да си отпочинат от стреса. Точните дати на пристигане могат да бъдат намерена на сайта на Индимедия Корея.

В последните двана дена продължили и акциите и протестите:

- Активисти на партията Democratic Labor Party започнали Sit-In стачка, за да се противопоставят на тайните преговори между САЩ и Южна Корея във връзка с предстоящото споразумение за свободна търговия (FTA - Free Trade Agreement). Вечерта още активисти се присъединили към тях и така около четиридесет души участвали в тези четиридневни действия (независимо от дъжд и минусови температури). Имало масово полицейско присъствие на мястото.

- Активисти на KCTU, както и няколко леви членове на партията протестирали пред Министерството на международните контакти и търговията срещу FTA и срещата на върха на Г-20. Опитът да се стигне до близкото американското посолство бил предотвратен от масивно полицейско присъствие, включително и от брониран SWAT.

- Имало и протестна акция на активистите от PETA, който протестирали полу-голия и покрити с боя директно пред COEX центъра. Те били арестувани веднага.

- От 10 ноемврие е обявено най-високо ниво на сигурност в Корея, при почти всяка метро странция могат да бъдат видени полицаи, повечето от които с MG-та (картечници). Обширна територия около COEX центърът, където се провежда срещата на Г-20, е била обграден с ограда.

Ограничено влизане/Депортиране:

Повече от 200 активиста са били „отхвърлени” от корейската граница. Хората били в „Черния списък” ("Black List"), който включвал данните на демонстранти, които са участвали в срещите на високо равнище в Торонто, Япония и Европа. В това число и седем филипински активиста, които имали валидни визи, били депортирани обратно от Южна Корея.

Национална пропаганда и мания за чистота:

По време на срещата сегашният президент, както и правителството започнали пропагадна. На всеки ъгъл на улиците, хората от Сеул биват подканвани да пазят града чист, да не изнасят боклук навън по време на срещата и да не шофират. Също така, били изискани вежливост и внимание към посетители, както и напасване към европейските културни стандарти. След всичко това бил изискан и ежедневен културен национализъм, с който Корея да се нареди сред другите "големи" нации и да изиска безусловен патриотизма от страна на гражданите. Много прогресивни сили са изразили загриженост, че Южна Корея е на път към нов автокрация.

10 ноември 2010:

На 10 ноември е имало две демонстрации, едната от които на работническото движение, както и акция пред кметството в Seoul Plaza, преди всичко против изграждането на проекта „Four Rivers Project” и против срещата на Г-20.

При крайната цел на масовата демонстрация, метро станцията Namyeong, има американска военна база. Поради това, в ранните сутрешни часове огромни полицейски сили били пратени в областта, за да бъдат предотвратени всички действия срещу военната база. Всички 50 000 полицейски служители взели участие.

B. Hiller - 10.11.2010

сряда, 10 ноември 2010 г.

В Унгария, Чехия и Словакия фашистите се мобилизират срещу ромското малцинство и си сътрудничат - минавайки границите - въпреки националните различия.




В същото време, в словашките роми също расте страхът от десни атаки. В едно писмо от ромските организации, адресирано до словашкото правителство и Европейската комисия, било изискано те най-накрая да предприемат нещо срещу фашистките акции. "Страхът, които ние - ромите - изпитваме, когато виждаме какво става в съседна Унгария, Италия и други страни от Европейския съюз, ни кара да бъдем загрижени за своя живот и за живота на нашите деца, които, изпълнени със страх, пращаме на училище, до магазините и по улиците - само защото сме роми", се казва в публикуваното в началото на август обжалване.

Членовете на това малцинство действително имат основателна причина за безпокойство. В същото време, словашките нео-нацисти започват да копират стратегиите на активните си съмишленици в Унгария и Чехия: с провокативни манифестации пред ромските гета, трябва да бъде създадено етническо напрежение, както и обижданото, бивайки наречено "цигани", малцинство да бъде представено като изкупителна жертва в задълбочаващата се икономическа криза. С този подход унгарската крайно дясна партия "Йобик" (Jobbik), заедно със своята паравоенна формировка "Унгарската гвардия", пожъна успех, получавайки, по време на последните европейски избори, 15 на сто от гласовете. В Чехия, самопровъзгласилата се за фашистка "Партия на труда" (Delnicka Strana - DS), копира също тази стратегия за етническо напрежение.

Тези шествия са свързани с хладно планирани и изпълнени нападения срещу роми в Унгария, където през последните месеци осем души са загинали. Десетки са били ранени при нападението. В повечето случаи тези фашистки отряди нападат разположени в покрайнините на малките градове, ромски къщи, с ръчни гранати, молотовки или огнестрелно оръжие. Последната жертва е 45-годишната самотна майка, която е застрелян в дома си в унгарския град Kisléta. 13-годишната й дъщеря е с тежки огнестрелни рани, като животът й все още е в опасност. Подобни атаки е имало и в Чешката република.

В селото Sariske Michalany са били проведени нацистки шествия срещу ромите. Около 300 нациста - временно забранената – „Словашка общност” (Slovenska Pospolitos) успяла да мобилизира за непозволеното шествие, което след ареста на "лидера" им Marian Kotleba продължило с ожесточени улични битки с полицията. 30 фашиста са били арестувани по време на сблъсъците. Дори и в Словакия - където реалният процент на безработните вече е около 14% - консервативните политици защитават фашистите. Бившият вътрешен министър и настоящ председател на Консервативните демократи в Словакия (Konzervatívni demokrati Slovenska, KDS), Vladimir Palko, веднага призовал за въвеждането на статистики за престъпността, които да включват само престъпления, извършени от роми.

Подкрепа словашките нацисти получили от страна на привържениците на чешката Delnicka Strana, както и от унгарските крайно десни. По-специално, участието на унгарските фашисти в тази дейност, показва бързите темпове на разрастване на крайно десните в Източна Европа, макар че Унгария и Словакия са в непрекъснат конфликт за унгарските малцинства, живеещи в южната част на Словакия. Сляпата омраза към евреите и ромите, както и примитивната псевдокритика на "либералната демокрация" и капитализма са идеологическото „лепило”, което позволява на нацистите от Източноевропейските страни да си сътрудничат, въпреки националните спорове.

Като пример на словашките и чешките нацист служат и немските "автономните националисти". Чешки фашисти са вземали участие в последните неонацистки шествия в Дрезден и Лайпциг, а немските автономни националисти са участвали в демонстрацията на работническата партия в Чехия. На един от DS, по немски модел планиран, в Прага "Ден на свободата" се смята, че са били поканени представители на NPD. На това сътрудничество от немска страна, чешките неонацисти отговорили с желание за кооперация.


(Tomasz Konicz 14.08.2009)

понеделник, 8 ноември 2010 г.

За колетите бомби или капиталистическият терор

"Кой и защо изпрати гръцките колети бомби
05.11.2010 17:15
В анализ агенция Ройтерс представя някои въпроси и отговори по отношение на бомбената кампания в Гърция



Гръцката полиция смята, че за вълната от изпратени колети бомби до чуждестранни правителства и до посолства в Атина през тази седмица носят отговорност леви радикални въоръжени групи.
В анализ агенция Ройтерс представя някои въпроси и отговори по отношение на бомбената кампания, която засегна и посолството на България в Атина:
Кой изпрати бомбите?
Малко след избухването в понеделник на първия колет бомба в куриерска фирма в Атина полицията арестува двама гърци на около 20 години, единият от които е заподозрян, че е член на организацията "Заговор на ядрата на огъня".
До момента никой не е поел отговорност за атаките, но полицията смята, че това е основната групировка, която стои зад бомбите, въпреки че органите на реда не изключват и други да са замесени в атаката.
Гърция има десетилетна история на насилие, извършвано от леви организации, като някои групировки се появиха или станаха по-активни след декември 2008 г., когато тийнейджър бе убит от полицията, което предизвика масови протести в продължение на три седмици и привлече световното внимание.
Високопоставени представители по сигурността твърдят, че групите са взаимосвързани.
Организацията "Заговор на ядрата на огъня", която се самоопределя като антидържавна, първоначално се занимаваше с палежи, но през май 2009 г. започна да действа и с бомби. Устройствата й обикновено съдържат малко количество експлозив, недостатъчно, за да предизвика смърт.
Друга нова организация е "Сектата на революционерите", която е обвинена за убийството на гръцки полицай от силите за борба с тероризма през юни 2009 г., както и на журналист през юли т. г.
Организацията "Революционна борба", която казва, че се бори за премахване на настоящия икономически и политически ред и се противопоставя на влиянието на глобализма и капитализма, организира няколко бомбени атаки от 2003 г. насам.
Над 20 заподозрени членове на въоръжени групи бяха арестувани през тази година, но анализаторите смятат, че хлабавата структура на тези организации усложнява процеса на тяхното унищожаване.
Най-смъртоносната гръцка въоръжена групировка - "17 ноември", която уби над 20 души, включително чуждестранни дипломати, за период от 27 години, но бе разбита през 2002 г.
Каква е целта?

Изпращането на колети бомби без предупреждение е нова тактика, която носи риска да бъдат наранени случайни хора.
Изборът на чуждестранни мишени, като че ли има за цел да привлече международното внимание, без всъщност да убива когото и да е. Полицията казва, че бомбите могат да навредят на човека, който ги отваря, но не и да го убият.
Те нямат за цел да убиват, заяви Джодж Касимерис, експерт по въпросите на конфликтите и тероризма от университета Улвърхемптън.
Те искат да диктуват събития чрез създаването на проблеми за правителството и системата за сигурност, както и да изпратят послание на играчите на международната сцена, заяви още той.
Почти е сигурно, че въоръжените групи изразяват своя гняв заради икономическата криза и строгите мерки на правителството, които са цената, която Гърция трябва да плати, за да получи помощ в размар на 110 млрд. евро под формата на кредити от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
Те изглежда са определили времето за своите атаки в опит да разклатят правителството преди местните избори тази неделя, като първа стъпка към създаване на политическа нестабилност.
Възможно е обаче и да са разочаровани, че гневът към правителството и неговите чуждестранни кредитори не е успял да предизвика размирици от типа на тези преди две години.
През декември 2008 г. убийството на тинейджъра от полицията предизвика улични размирици и истински икономически застой, което допринесе за това десноцентристите да загубят властта в рамките на година.
Какво постигнаха?
През тази година имаше многобройни протести и демонстрации.
Случайната смърт на трима банкови служители по време на протест през май обаче толкова шокира обикновените гърци, че насилието по време на протестите вече почти не се толерира. Това няма скоро да се промени.
Чрез изпращането на колети бомби, дори и до кабинета на германския канцлер Ангела Меркел - основният кредитор на Гърция, тези, които изпращат бомбите, успяха да се настанят в челните заглавия на вестниците.
Ако обаче са имали за цел да засегнат финансовата стабилност или да подронят рестриктивната програма на правителството, изглежда, че поне засега са се провалили.
Гръцките пазари не реагираха на бомбите, което показва, че инвеститорите са взели предвид риска от случайни прояви на насилие от страна на въоръжени групировки.
Все пак обаче тези групи напомниха, че все още са сила, с която останалите трябва да се съобразяват.
Проблемите, които предизвикват недоволство - икономическата криза, безработицата сред младежта и корупцията, няма скоро да изчезнат, затова анализаторите смятат, че е възможно да има и следващи нападения."


Както става ясно и този път медиите няма да кажат истината за това какво се случи тази седмица в Гърция и какви са причините за това, а ще се задоволят само с това да повтарят многократно това, което определени институции са им казали и да съжеляват невинни потенциални жертви като фашиста Никола Саркози. Това е тактика, която управляващите и тези, които стоят зад тях, използват непрекъснато от години. Може би най-добре си пролича по време на войната в Ирак, когато всички медии повтаряха само това, което казваха от Белия Дом и непрекъснато атакуваха телевизия Ал Джазира, тъй като хората работещи там си позволиха да кажат истината. В този период от време се видя и друга тактика използвана от корпорациите и техните слуги – медии и управляващи – а именно непрекъснатото повтаряне на думата „тероризъм” без да се дава ясна дефиниция – за тях е важно само хората да го считат за нещо лошо и да го свързват с лошите хора от пещерите (до един агенти на ЦРУ поели вината за множество нападения). И така постепенно всяка една реална опозиция на фашистката корпоративна диктатура автоматично според медиите и управляващите се превръща в тероризъм и анти-човешки акт. В десетките статии изписани къде ли не по българските медии в последните няколко дни думата тероризъм се споменава сигурно около 1000 пъти. Авторите на повечето статии появили се в „свободния печат” тези дни не пропуснаха да опишат Саркози като спасител на медиците в Либия и като свободолюбив и миролюбив демократ. Никой обаче не припомни на хората малката подробност като например откровено фашистката и ксенофобска политика, която води в последните години. Никой не припомни бруталното потъпкване на правата на над 300 български граждани от негова страна, което беше типичен пример за расова дискриминация. Никой не припомни факта, че под негово ръководство френската държава забрани на мюсюлманските жени да се обличат по традиционния за религията им начин – отново дискриминация и потъпкване на човешките права. Както виждаме Саркози прави всичко по силите си да пречи на интеграцията на различните и да потъпква човешките права. По този въпрос доста може да се изговори, но няма смисъл.
Нека видим обаче какво е казал Ботев преди над 130 години и как, колкото и тъжно да е това – днес неговата статия „Смешен Плач” е по-актуална дори от 70те години на 19ти век. Виждаме абсолютно същата реакция на европейската „интелигенция”, която цели да изкара тираните невинни жертви, а борците за свобода – терористи. Ето го и самия памфлет:


Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий.

събота, 30 октомври 2010 г.

Aнтифа


1. Накратко за антифа движението


Като за начало, съкращението "Antifa" идва от антифашизъм и е знак на борбата срещу фашизма.



Исторически погледнато, антифашистите съществуват от тогава, от когато съществува и фашизмът. В днешно време по света има много антифашисти, които се борят против фашизма, расизма и национализма, въпреки, че това често е само най-малката прилика в антифа движението. То не може да бъде разглеждано като хомогенна група, защото последвалите цели и гледни точки доста често се различават. Основни тенденции в Антифа движението са анархизма, комунизма, анти-капитализма, анти-империализма, феминизма, както и солидарността с палестинския народ.

Работата на антифа активистите не се състои само в това да организират демонстрации, но и в разясняването, документирането и разпространението на информация относно крайно десните течения. Освен това, основна цел е на всеки да бъде представена автономна идентичност, докато индивидът се информира и рефлектира.

Упражняването на насилие е доста често коментирано средство за прокарването на определени идеи и постигането на дадени цели. Картината, която представят медиите (автономни, хвърлящи камъни насилници и психопати) изобщо не се препокрива с антифа движението.



2. Криминализация на антифа движението


Изглежда, че предразсъдъкът, че анархистите и левите и десните екстремисти са еднакво опасни, не може да бъде заличен. Всеки знае, че нацистите са убили 6 милиона евреи, започнали са и са загубили Втората световна война с 50 милиона жертви. Но това не пречи на повечето хора да смятат, че анархистите и левите са съучастници или дори еднакво виновни. Днес всеки знае, че неонацистите нападат и убиват чужденки и чужденци, убиват бездомници или нападат инвалиди, анархисти, леви или различно изглеждащи хора. Но това отново не пречи на много хора да смятат политическите противници на неонацистите (или антифа движението) за точно толкова опасни, колкото и самите нацисти.



Една от разликите, например, е, че присъдите на десните и антифашистите числено не могат да бъдат сравнявани. Повечето от присъдите на антифашистите са в следствие на това, че са заставали на пътя на нацистите. Цивилните и "бунтовете на примерните" вече са минало. Който в днешно време взема всичко това насериозно, влиза в конфликт с държавата.



Държавата, чиито представители не се изморяват да обясняват, че са против фашизма, расизма и антисемитизма, не пропуска да защити нито една, носеща насилие, неонацистка акция. И най-често чуваното съобщение след това е: "100 неонациста протестираха с разрешение от полицията и охранявани от около 1000 полицая. Събраха се около 1000 души на контра-протест, от които 50 бяха задържани.”

събота, 16 октомври 2010 г.

S.H.A.R.P. & Trojan skinheads


EARLY REGGAE / SKINHEAD




Изглежда,че ямайската музика напълно достига ново ниво след краткия,но златен Рок Стеди период и преди доста от продуцентите да започнат да се грижат единствено за танците ,независимо дали са бързи или бавни.И ако Ска е чистатата енергия и оптимизъм ,Рок Стеди е по-бавна и успокояваща и по-самонаблюдателна музика.През 1968г. има огромен бум на разнообразни музикални стилове.Появили се много,които колективно били наричани Реге.Вероятно тази промяна на парадигмата идва от части заради осъзнаването на музикантите,изпълнителите,продуцентите и публиката в Ямайка,че музиката,която те създават е стойностна и има приложение отвъд техните собствени нужди и желания-в глобален контекст .И независимо от това дали те искат или не,започва едно ново световно музикално измерение.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Субкултурата,известна като Skinhead,има чисто английски корени.Това не е добре известно,поради факта,че културата се асоциира с ямайската музика.Какви са скинхед в контекста на ямайската музика?В интерес на истината може да се каже,че почти цялата музика,позната под колективното наименование Реге,от края на 60-те до около 1972г.,може да претендира да е Skinhead,защото skinheads избират за своя музика регето и се идентифицират с неговите форма и съдържание,и го правят с гордост.

Има три характеристики на Skinhead-облеклото,класата и музиката.Всички те съществуват преди Skinhead да се кодифицира публично.Най-определящите характеристики,разбира се, са външността и излъчването,както и специфичните прически.Много от първите скинове първоначално са били Mod-ове.Прическата и облеклото,като цяло станали стандартни за мъжете скинхедс,са се носили преди това,по едно или друго време,от модовете.Но това всъщност не ги е отдалечило от скинхед-стила,а е засилило обвързването им с някои от класовите ценности,присъщи също така и за Mod-движението.Само когато скинхедс е трябвало да отстояват себе си,те претендирали за старата ямайска музика като за своя.Това отчасти е поради факта,че двете субкултури споделяли едни и същи характеристики и при недоглеждане,музиката им помгала да дефинират като скинхед.Ранната ямайска музика ,с която скиновете най-често се идентифицирали,вкючвала песни като : Fat Man на Derrick Morgan и Humpty Dumpty на Eric Morris, и двамата от Blue Beat label, както и Forward March Derrick Morgan, Miss Jamaica на Jimmy Cliff и Housewife's Choice на Derrick & Patsy, от the Island label.Тези и други,с подобен твърд звук,от пред-Ска периода,по-късно стават част от речника на Skinhead Reggae.Така Ска и първите Rude Boys вече оформили реалното съществуване на скинхед.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Trojan Skinheads(още познати като Традиционни Скинхедс или Trad-ове) са индивидуалисти,които се идентифицират със скинхед-субкултурата в нейния апогей в края на шейсетте години,когато Ска е най-популярна в Обединеното Кралство.Тогава се набяга на стила на обличане.Името им идва от звукозаписната компания Trojan Records.Идентифицират се със субкултурата на ямайските Rude Boy и с корените на британските working class Mod-ове(понякога са наричани . Spirit Of 69).Освен Ска,те слушат и Рок Стеди ,ранно Реге и Соул музика.Заради високото ценене на черната култура,те са не-расисти,за разлика от по-късните white-power фракции на скинхедс.
Обикновено се обличат в типичния за шейсетте години skinhead-стил,като например ризи Ben Sherman,поло-шъртове Fred Perry,тиранти,костюми,плетени жилетки,пуловери,якета Harrington и палта в стил Crombie.Косата обикновено е между 2 и 4 номер –къса но не напълно обръсната, за разлика от вдъхновените от пънка Oi! skins през осемдесетте,които били с по-къса коса.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Spirit of '69 е фраза,използвана от традиционните скинхедс,с която почитат разцвета на скинхед-културата през 1969г.
Краят на шейсетте години е времето,когато Ска и Реге музиката са били най-популярни с помоща на скинхедс и когато твърдо се е наблягало върху стила,вдъхновен от mod-овете.Този начин на изразяване е напомняне на мултикултуралните корени-ямайски и британски, както и working class –основата на скинхед –субкултурата.
Фразата първо била популяризирана от една групичка на шотландски скинхедс,наречена Glasgow Spy Kids.Този термин дава и заглавието на книгата за историята на скинхедс-‘Spirit Of 69 - A Skinhead Bible’ и така става популярен по целия свят.Книгата е публикувана в началото на деветдесетте,неин автор е George Marshall, skinhead от Гласгоу..
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Roddy Morreno : “Скинхед е културен,а не политически избор за начин на живот.”
SHARP (Skinheads Against Racial Prejudice/Скинхедс Срещу Расовите Предразсъдъци)са скинхедс-антирасисти,които вярват че скинхед- начин на живот винаги е бил(винаги е трябвало да бъде)интернационален(и аполитичен)начин на живот.Те оценяват мултирасовите корени на субкултурата и се възмущават от измамата на крайните расисти,които спекулират с името скинхед.Те се появяват,когато крайнодесни,и други политически движения,започват да се асоциират със скинхед-начина на живот.
SHARP-движението започва в Ню Йорк през 1987г. като начин да се покаже,че скинхед-субкултурата не се базира на расизъм и политически крайности. Jason O'Toole ,вокалът на хардкор-пънк групата Life's Blood,е един от първите привърженици.През 1989г. Roddy Moreno(от The Oppressed),посещава Ню Йорк и се среща с много SHARP-ове.Когато се завръща във Великобритания,започва да разпространява SHARP-идеалите сред британските скинхедс.Това бързо стига до Германия и из цяла Европа.Вече има SHARP-ове по целия свят,въпреки че това е по-скоро индивидуално усещане ,отколкото официална организация или политическо течение.
SHARP официално са аполитични,но някои SHARP-ове имат убеждения,сходни с политизирани антифашистки скинове като Redskins и Anarcho-skinheads.Заради антирасистките им идеали,някои SHARP-ове влизат в групировки като Антифашистко действие.Но това е базирано повече на лични убеждения,в противоположност на възгледите,свързани пряко с SHARP.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Стил на обличане

Коса:

Мъжете:Обикновено между 2 и 4 номер.В края на 70-те е било типично много късото подстригване,не по-дълга от 2-ри номер коса.Сега някои скинхедс се стрижат съвсем късо,дори с бръснач.Това започва с началото на Ой!сцената.Някои скинхедс носят бакенбарди в различни стилове,обиконовено добре поддържани.

Жените:През шейсетте години много скинхед жени имали обикновени или повлияни от mod-овете прически.След възраждането на културата,много започват да ходят с прическа Chelsea-къса(или обръсната) отгоре глава,с кичури отпред,отзад и отстрани.


Връхни дрехи

Мъжете: Ben Sherman, Fred Perry, Brutus, Jaytex, Arnold Palmer и други марки- ризи или поло-шъртове; Lonsdale ризи или блузи;блузи с V-образно деколте;плетени пуловери,жилетки;фланелки;сака.Традиционните скинове понякога носят костюми по поръчка,главно tonic-костюми,наречени на лъскавия материал,от който санаправени.

Жените:Същото както мъжете,с допълнение на костюми с поли;дълги сака/жилетки и къси поли.

Якета

МА-1 пилотски якета(популярни са: Warrior и Alpha),обикновено в черно или зелено;сини дънкови якета(Levi's или Wrangler); якета Harrington;якета тип monkey;палта в стил Crombie;3/4 дължина палта от овча кожа;работнически дебели якета;анораци.

Панталони

Мъжете:дънки Levi's, Lee или Wrangler,обикновено сини,прави,с навити навън крачоли,за де се показват кубинките;понякога ги режели и подгъвали; Sta-Prest панталони;избелени дънки(с белина,за да наподобяват камуфлажни панталони),популярни са сред вдъхновните от пънка Oi!скинове;военни панталони(едноцветни или камуфлажни),популярни сред Oi!скиновете и scooter boys.

Жените:Същите дънки и панталони като при мъжете или поли и чорапогащници.Някои
Skingirls носели къси поли и дълги чорапи-стил от разцвета на skinhead.

Обувки:

Мъжете:кубинки и обувки Dr. Martens(ака Docs, DMs or Doc Martens),по-късно обувки тип brogues и loafers(особено при suedeheads). Grinders и други марки също стават популярни,отчасти защото Dr. Martens спират да се произвеждат в Англия.През шейсетте години кубинките с железни бомбета се наричали bovver boots,което идва от лондонското произношение на ‘bother’((неприятности), в този контекст имащо смисъла на насилие).

Жените:обувки и кубинки Dr. Martens,тип monkey boots, loafers или brogues обувки.

Шапки: Trilby,шапки pork pie, flat шапки (ака Scally, Benny или шофьорски шапки).По-малко разпространени били бомбетата ,най-вече сред suedeheads и вдъхновените от филма A Clockwork Orange.

Татуировки

Най-вече: Crucified skinhead(или други изображения на skinhead);паяжина(на лактите);булдог;лястовици;кубинки;лого изображения на групи или други, свързани с музиката;национални или регионални флагове;изображения,свързани с филма Clockwork Orange;лавров венец;роза;кръстосани чукове(подобни на логото на West Ham United);оръжия(бухалка,нож и т.н.),лозунги от рода на Oi!, ACAB (All Cops Are Bastards), SKIN, Skinhead или Bootboys. ( през осемдесетте години във Великобритания някои скинхедс имали татуировки по лицата или челата,но тази практика отшумява)
Антирасистки татуировки:шлемът на Trojan,логото анти-наци; skinhead,който разбива свастика(или друг подобен символ), crucified skinhead(черно-бяла),изображения на черен и бял skinheads заедно(или които си стискат ръцете).

източник: S.H.A.R.P. България

сряда, 13 октомври 2010 г.

Протест в Швеция срещу влизането на крайнодясна партия в парламента

Повече от 5 хиляди души се събраха в Стокхолм, за да протестират срещу влизането на антиимигрантската партия "Шведски демократи" в парламента. На проведените в неделя парламентарни избори за първи път крайнодясната партия успя да премине 4-процентовата бариера и ще получи 20 места в 349-членния парламент на страната.




Демонстрантите се събраха на централен площад в шведската столица, след което шествието премина по улиците на града и стигна до сградата на парламента. Протестът бе организиран чрез социалната мрежа "Фейсбук" и събра неочаквано голям брой хора.

"Надяваме се протестът ни да покаже, че въпреки всичко повечето граждани сме против расистки партии като "Шведски демократи". Ние вярваме, че тяхната политика е грешна и че всички хора са равни", заяви една от демонстрантките.

Партията "Шведски демократи" отрича да е расистка, но и двата основни политически блока отказаха сътрудничество с нея именно заради крайните й дискриминационни идеи. Политическата формация иска да ограничи до минимум имиграцията и е против мюсюлманите в страната. По данни на ООН 14% от хората в Швеция са имигранти, като над 12 на сто от тях са от скандинавските държави.

източник

Нюрнберг: присъдата е безсрочна


Нюрнберг: присъдата е безсрочна


Международният военен трибунал в Нюрнберг разглеждаше престъпленията на върхушката на райха от 20-ти ноември 1945 до 1-ви октомври 1946 година. Съдът отхвърли главната тези на нацистите, сервирали се само за обикновени изпълнители на заповеди, не знаели нищо за масовите убийства, стоварили цялата вина на отсъствалия Хитлер.

За първи път в историята за престъпни бяха обявени цели организации - държавни и политически - цялата система на изпълнителната власт на третия райх. Половината от обвиняемите бяха осъдени на смърт чрез обесване, други попаднаха в затвора за дълги години. След това зазвучаха гласовете на доброволни адвокати на нацистите: Нюрнбергският процес бил юридически некоректен, той бил отмъщаване на победителите.

Обвиненията в беззаконие, като никои други, се нуждаят от конкретни потвърждения. През всичките следвоенни десетилетия светът обаче не чу нито едно. Те просто не съществуват в природата. Ето мнението на главния научен сътрудник на Института на Европа, доктор на политическите науки Игор Максимичев:

- Разглежданите престъпления нямаха аналог в историята. Но от юридическа гледна точка, това беше един нормален съдебен процес, на който обвиняемите имаха защитници, имаше възможност да се предявяват документи. Така че това не беше никакво отмъщаване. Отмъщаване щеше да бъде, ако всичките тези военни престъпници биха били разстреляни на място без съд и присъда.

Между другото, и това нещо не се изключваше, ако съюзниците се бяха съгласили с Чърчил, поискал през 1942 година нацистката върхушка да бъде екзекутирана без съд. След една година тази идея беше одобрена от тогавашния държавен секретар на САЩ Кордел Хол. През юли 1944 година генерал Дуайт Ейзенхауър предложи да се разстрелват представители на вражеското ръководство „при опит за бягство". Ето какво уточнява по въпроса Игор Максимичев:

- Строгият, но справедлив съд имаше и една свръхзадача. За всички бъдещи любители да развързват агресии, да превземат територии, да унищожават хора това беше едно предупреждение: така ще бъде със всеки!

След Нюрнбергския процес САЩ и Великобритания с не много удоволствие продължиха процесите против нацисти от по-малък ранг. При това те предпочитаха да минават без „несговорчивите" съветски съдии. Англо-американските лидери се постараха да се си спомнят своите задължения, изложени в Московската декларация от 30-ти октомври 1943 година: да се намерят „дори и на края на света" онези, ръцете на които са целите в невинна кръв, и да се предадат на съда.

С идването на "студената война" мнозина нацисти, преди всичко имали военен и разузнавателен опит, попадат в редиците на западни специални служби. Например, на едно от съвещанията в държавния департамент на САЩ представителят на Пентагона беше крайно циничен: „национал-социалистите - обяви той - могат да бъдат и ще бъдат по-полезни и удобни от различните му антифашисти и изобщо демократи" .И това е логично: всеки, както е известно, избира онова, което му е по-близо по дух

"Фейсбук" отказа да се включи срещу расизма


13.10.2010 13:21
20 социални мрежи, сред които MySpace и YouTube, започнаха кампания в Германия, наречена "Социални мрежи против нацистите", срещу крайнодесния екстремизъм в интернет


Група от Web 2.0 общности в Германия започна кампания, наречена "Социални мрежи против нацистите", срещу крайнодесния екстремизъм в интернет.

Организаторите на инициативата (Netz-Gegen-Nazis.de) отбелязват, че неонацисти, расисти и ксенофоби използват масово популярните социални сайтове, за да разпространяват възгледите си, да призовават към насилие и да изпробват границите на обществената търпимост.

Чрез интернет те достигат до аудитории, които иначе не са запознати в дълбочина с неонацистката идеология.

Кампанията призовава потребителите активно да се включат в спирането на подобни дейности.

Банери и бутони на ангажираните с каузата 20-ина сайта, сред които YouTube и MySpace, насърчават посетителите да докладват за постове, видео материали и профили с расистко съдържание.

Те ще бъдат изтривани като ясно послание за нетърпимост към провокаторите.

Потребителите се призовават и да подкрепят "жертвите" в дискусионни групи, които са обект на ксенофобски, антисемитски и др. коментари и обиди. Те могат да се включват и в групи, свързани с кампанията.

Най-популярната социална мрежа "Фейсбук" обаче отклони поканата да се включи.

Оценяваме инициативата и се надяваме да си сътрудничим в бъдеще - е заявил представител на мрежата за "Дойче веле". В момента обаче по думите му компанията все още била в процес на установяване на германския пазар.

Огромен проблем за социалните мрежи е количеството материал,

качван на сайтовете. Според YouTube всяка минута на сайта се качва 24-часов видео материал, което прави предварителното му преглеждане невъзможно.

Щом обаче веднъж някой клип е разпознат като "нацистки" и изтрит, той не може да бъде качен отново, дори да му се смени името, благодарение на специален софтуер, твърдят от компанията.

Представител на кампанията отбелязва пред медията обаче, че екстремистите са станали доста изобретателни и се въздържат да публикуват "явни" постинги.

Вместо това те например започват дискусия на противоречива тема като "смътно наказание за педофили" и чакат в нея да се съберат определен тип хора, който да "завербуват".

"Социални мрежи против нацистите" бе подкрепена на високо държавно равнище при обявяването й в понеделник от германския министър по въпросите на потребителите Илзе Айгнер.

Инициативата последва скандалната равносметка от това лято, че неонацистката дейност онлайн в Германия е достигнала рекордни нива. По информация на медиите в страната е имало 1872 сайта на такава тематика миналата година.

Ултрадесният екстремизъм е засегнал части от Германия, в която неговите последователи наброяват около 26 хил. души, според данни на портала Netz-Gegen-Nazis.

Истинската причина ЕС да отхвърля членството на Турция е свързана с расизма,

заяви вчера известният американски интелектуалец Ноам Чомски, който определя себе си либертарен социалист, пред турското издание "Заман".

Антиимиграционният дебат в Германия ескалира през уикенда, след като ключов съветник на канцлера Ангела Меркел заяви, че Германия би трябвало да забрани достъпа на повече турски и арабски работници.

"Европа може да твърди с известно основание, че Турция не е удовлетворила всички условия, свързани със спазването на човешките права. От друга страна обаче, аз наистина не мисля, че това е истинската причина...Смятам, че това е проява на чист расизъм", коментира Чомски.

Дългогодишният критик на външната политика на Запада разкритикува остро едно от последните изказвания на Меркел, че мюсюлманите в страната трябва да се съобразят с факта, че германската култура се основава на християнските и еврейските ценности.

източник

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Аполитичността като отказ от правото на лично мнение



В средите на социалните активисти, антифашисти и в пънк-хардкор сцените всичко обикновено започва с аполитичен антирасизъм. В този случай радикализма на мислене се подменя с радикализъм на действията - и всичко се свежда до радикален отговор на неонаци скиновете. Или просто към организирането на антифашистки концерт — естествено без анархисти — никаква политика. Но те не искат да разберат, че тази борба е само следствие; и колкото и да не се занимаваш с фашизма и с фашистите, те винаги ще се възраждат. Всичко това, само защото те не се появяват отникъде или просто така. Те се появяват като реакция на тези социални условия, които ги заобикалят, а политиците и олигарсите, за да запазят своите позиции, обвиняват през цялото време евреите, имигрантите, малцинствата, «комунистическата зараза» и т. н.

Този антифашизъм може да сравним със ситуация, когато човек при зъбобол редовно пие обезболяващи, но не отива при зъболекар. Всичко това приключва, когато отидат на лекар и се оказва, че вече е твърде късно — зъба трябва да се вади, а не може да се запази. Същото се отнася и за аполитичните еколози - те се борят срещу изсичането на горите, със замърсяването на околната среда; но те малко се замислят за причините за всичко това — получаването на свръхпечалби от капиталистите за сметка на свръхексплоатацията на природата, и за аполитичния феминизъм (тези феминист(к)и се борят за равен брой места в парламента за жените и мъжете, за равна заплата и т.н., не се замислят, че неравенство между половете произтича от социалното, икономическото и политическото неравенство — на чиято основа съществуват държавата и капитализма).

С течение на времето такива хора, виждайки безперспективността на този активизъм, обявяват пълната си аполитичност и прекратяват с активизма, а пък фашистите както си ги имаше, така и си остават; горите пак се секат и т. н. - казано на кратко света е все същия. Наричайки себе си аполитичен, човек признава: «Аз нямам свое мнение за това, което се случва наоколо; аз съм оставен на произвола на властта, на високите цени, на ниските заплати, на произвола на полицията, правете с мен каквото пожелаете.»

За избягване на такива недоразумения, ние считаме, че антифашисти, еколози, феминистки и др. социални активисти са длъжни да се борят както с фашизма, сексизма и екологичната катастрофа, така и с техните корени — сиамските близнаци Държава - Капитал.

P.S. За да разсеем недоразуменията, искаме да заявим, че ние винаги сме били, сме и ще бъдем защитници на прякото действие и радикалния антифашизъм. И считаме, че такива методи трябва да бъдат едни от задължителните в борбите, но не и единствените способи за борба разбира се.

С уважение Armatura Сrew Simferopol

източник

петък, 1 октомври 2010 г.

събота, 25 септември 2010 г.

“Разделяй и владей”

Това е бил девизът на древните римляни, с който те са завладяли голяма част от тогавашния свят превръщайки средиземно море в свое вътрешно море. Те са открили една фундаментална истина – единствения начин дадена институция да властванад група хора е да не им позволява да се обединят срещу нея. Моделът е бил доста успешен и от тогава много личности и институции са го използвали. Той разчита на акцентиране върху дребни различия между хората. През средните векове силната вяра в различни религии са улеснили различните религиозни институции и в Запада и в Изтока да контролират хората. Това води до трагични събития като Кръстоносните походи както и Ветоломеевата нощ. През същия този период лоялността към различни царе, крале и императори също се е явявала основен инструмент за контрола над хората. С промяната в ценностите и изместването на лоялността към владетеля и религията от патриотизма и национализма, което е дълъг процес започнал още през Ренесанса, институциите, които искат да упражняват контрол и да използват хората са принудени да акцентират на друг тип различия - расовите и етнически.

Какво всъщност е расизмът? Расизмът по дефиниция е нищо повече от предрасъдък, основан на вярата, че различните раси имат физиологични особености, които предопределят тяхната способности и култура. Всъщност, въобще не е доказано, че генетичния материал на даден човек или неговото ДНК, по някакъв начин изобщо влиаят на неговата култура. В действителност повечето психолози биха заявили, че характерът, поведението и интересите на един човек се формират в по-голямата си част от средата, в която въпросният индивид е възпитан. Това значи, че расовата принадлежност играе незначителна роля в определянето на характера и интересите на даден човек.

Примери за расизъм в световен мащаб има много, но при един бърз преглед на въпросните примери прави впечатление, че нито един от тях не е пример за свобода. Всъщност, повечето от ярките примери стават в държави, където правата не само на малцинствените групи, но и на всички граждани са доста ограничени. Расизмът е основното оправдание за робството в САЩ преди гражданската война тъй като много от фермерите са вярвали, че вършат услуга на африканците. В следствие на това загиват стотици хиляди африканци от болести в Новия Свят, или по пътя към него. През 20ти век расизмът става оправдание и за друго престъпление срещу човечеството – анти-човешката политика на Нацистка Германия спрямо евреите, циганите и други малцинствени групи. Трудно е да се каже със сигурност колко хора са загинали в следствие на тази политика на Хитлер, но според различни източници загиналите в нацистките лагери на смъртта са между един и шест милиона души. Дори след войната расизмът продължава да бъде ярко изразен на отделни места чрез Апартейда. В САЩ на африканските граждани са им дадени равни права едва в средата на 60те години.

През 20ти век България не прави излкючение от световните тенденции по отношение на расизма. Трябва обаче да се отбележи, че през 20ти век малцинствените групи в България все пак са третирани много по-добре и по-хуманно отколкото в някои други места по света като САЩ, Германия и др. В края на 20ти век обаче започва една тревожна тенденция, която продължава и до ден днешен. Така наречените масови медии, които включват ефирните телевизии, големите ежедневници, както и някои списания, започват да отделят специално внимание на престъпления извършени от представители на малцинствени групи, акцентирайки на етническия произход на извършителите на престъплението. Разбира се, това се прави само в случаи, в които престъпникът не е етнически българин. Тези действия имат само една ясна цел – да насадят расизъм сред българите и да прехвърлят вината от политиците, мутрите, банкерите и изпълнителните директори на някои компании на циганите, представяни често от тези иначе анти-расистки демократични медии като „паразити живеещи на гърба на българския народ”. Така те целят да разединят българския народ и да му пречат да се обедини, за да може тяхната престъпна политическа система да се задържи. По този начин за по-малко от двайсет години, медиите съумяват да превърнат българина в доста расистки настроен и нетолерантен субект, на който сички други са му виновни, но не и той самия. За двайсет години расизмът успя да пусне доста дълбоки корени в България, сериозно възпрепятствайки всякакви опити за отстояване на човешките права или за по-добър живот.

Тази двайсет годишна пропаганда на корпоративните медии ( не е случаен и фактът, че всички големи телевизии в България са държани от 2 компании, а двата най-големи всекидневника – от една) носят и още един силно негативен ефект върху българското общество. Насаждането на расизъм доведе до формирането на полу-криминални крайно-десни расистки организации, чиито цели включват, но не се изчерпват с: прочистване на българската нация, присъединяване на нови територии към България (дори чрез война), смазване на българската левица, депортиране на всички емигранти и др. Макар привидно повечето големи медии да се дистанцират от подобни организации, в действителност те негласно ги подкрепят, защитавайки (макар и не открито) техните расистки, нацистки и фашистки позиции. Тези медии правят това абсолютно съзнателно, тъй като управляващите имат интерес от това, а медиите в България винаги са на страната на управляващата партия. От действията на държавата, или по-скоро от липсата на такива става ясно, че над подобни организации има политически чадър, който те са получили благодарение на това, че са удобни на откровено фашистка партия като ГЕРБ. Пречейки на хората да се обединят, расистките крайно-десни организации се явяват най-добър приятел на държавата, политиците, както и на огромни компании в световен мащаб.

Тези пагубни ефекти върху българското общество, както и опасността някои исторически събития да се повторят, принуждават всеки нормално мислещ човек в България, който не е в плен на националната болест – апатията да намери начин да изрази своята позиция и да помогне ние като общество да преодолеем проблем като расизма. Надвисналата заплаха в лицето на неонацистките организации ни принуждават като народ да направим всичко възможно да не се повтарят нито събитията от Косово, нито събитията от
управлението на Хитлер в нацистка Германия.

събота, 11 септември 2010 г.

Сервитьори отказват да обслужват неонацисти

Мюнхен

Около 90 сервитьори от южния германски град Регенсбург обявиха, че занапред няма да обслужват неонацисти, след като техен колега бе нападнат от група скинари, предаде Франс прес.
Сервитьорът бил нападнат преди шест седмици, след като попречил на скинари да тормозят чернокожа жена и детето й, съобщиха организаторите на инициативата "Никакво обслужване за
неонацисти".
Сервитьорът успял да изгони скинарите от заведението, но десет дни по-късно бил нападнат от група от шест до осем души от тях, предава БТА.
"Това очевидно е било за отмъщение. Искаме да покажем, че неонацистите няма да са добре дошли и че няма да ги обслужваме", заяви Джуба Акили, една от организаторките на инициативата, в която участват около половината барове и ресторанти в Регенсбург. Градът се намира на 125 км североизточно от Мюнхен.


източник

Въоръжено неонацистко нападение в Киев




На 15 август 2010г., след края на мача „Арсенал”(Киев)-„Волин”(Луцк), беше организирано най-голямото въоръжено нападение, извършвано от крайнодесни в столицата на Украйна. 30 фена на „Арсенал” бяха нападнати от 50 неонацисти, принадлежащи към привържениците на „Динамо”(Киев). Масовият бой на идеологическа основа е станал в района между стадион „Банников” и метро-станция „Дворец Украина”. Инцидентът е извън рамките на сблъсъците между футболни фенове: нападателите са били въоръжени с ножове, боксове и сълзотворен газ, използван за разпръскване на улични демонстрации; с викове „Хайл Хитлер” и „White power”, падналите на земята са били жестоко пребити. Крайнодесните са извършили и опит за убийство – един от лежащите фенове на „Арсенал” е получил два удара с нож в гърдите, а след това са го обърнали, за да му нанесат удар в гърба. Ударът е засегнал белите дробове, вследствие на което се е наложило да бъде опериран. Другите жертви на нападението са получили изгаряния по лицето от лютивия газ и черепно-мозъчни травми. Един е бил с избити зъби и загуба на паметта. Веднага след сблъсъка са били задържани 4 (по някои данни – 6) от нападателите, у един от които е открит окървавен нож и видимо наранена китка на ръката. Печорското Районно управление на вътрешните работи не иска да започне наказателно дело и отхвърля идеологическата основа на случилото се: нацистите са дошли, за да накажат демонстративно всеки човек, посещаващ сектора на привържениците, свободен от фашизма

Неонацисти

Нападението е организирано от крайнодясната фенска „фирма” с показателно име: „Terror Family”. Незаконният характер на дейността на това формирование позволява тази „фирма” да се отнесе към престъпните групировки. Сред участниците има активни неонацисти, които би трябвало да подлежат на наказателно преследване. Благодарение на тях в сектора на „Динамо” се издигат свастики и келтски кръстове. За пример на подражание те имат крайнодесните фенове на италианския „Лацио”, известни с откритото нъзхваляване на фашизма и Мусолини. Крайнодесните „динамовци” мразят всички фенове, които не възприемат фашистката идеология.

Феновете на „Арсенал”

„Арсенал”(Киев) остава единственият клуб в Украйна, чиито фенове са заявили неприемането на расизма на трибуните на своя стадион. Ето защо „арсеналци” нерядко стават жертви на въоръжени нападения, макар последният случай от 15 август да е безпрецедентен. Съвсем не всички привърженици на „Арсенал” са активисти на антифашисткото движение. Дори съзнавайки, че сблъсъкът с въоръжени противници е неизбежен, антифашистите не са използвали оръжия или подръчни средства.

Видео:









Органите на „реда”

В дадената ситуация най-много шокира поведението на органите на „реда”. Веднага след края на мача, два автобуса на милицията (един от които брониран) напускат стадиона, очевидно отчитайки неагресивността на феновете на „Волин”. Заплахата от нападение от страна на фенове на „Динамо” е игнорирана, макар и преди да е имало подобни инциденти. След нападението милицията твърди, че то било на битова основа или дори, че става въпрос за „уговорен” бой! Но най-страшното е това, че е отказано да се възбуди наказателно дело, дори въпреки раните от нож. Милицията отказва да започне разследване за извършено престъпление, защото... потърпевшият, намирайки се в състояние на афект, не може да каже с кого е отишъл да гледа мача. Макар дело да са длъжни да възбудят по инициатива на самата милиция, тъй като престъплението е тежко – опит за предумишлено убийство! За предлог трябва да послужи също така съобщението на милиционерите, които са задържали заподозрените на местопрестъплението или с явни улики у тях. На друг от пострадалите, у който е регистрана частична загуба на памет, милиционерите са извършили разпит без лекарско разрешение. Те са използвали викове и писхологически натиск, настоявайки потърпевшият да „признае”, че боят е бил организиран „по взаимно съгласие”. Благодарение на усилията на лекарите животът на пострадалия е извън опасност.

И в двата случая се вижда желанието на милиционерите да потулят случая и да прикрият неговата идеологическа мотивировка. Властта не иска да признае, че в Украйна има неонацистки банди, които, буквално в центъра на Киев, организират масови въоръжени нападения. Антифашистите обещават да запознаят широката общественост със случващото се и да поставят въпроса пред Упълномощения по правата на човека (нещо като омбудсманът в България – бел.прев.) с цел да се спре нацисткия терор.

източник

сряда, 8 септември 2010 г.

Новини от Англия .



Анти-фашисти застанаха на пътя на Английската защитна лига (EDL) , която е крайно-дясна , нео-фашистка структура .

неделя, 22 август 2010 г.

Международни новини : Настояваме за освобождаването на антифашистите Алексей Гаскаров и Максим Солопов


Ние призоваваме всички да покажат солидарността си и подкрепата за руските социални активисти .



Непредсказуемо , немислимо , и все пак – в предвид сегашните условия – доста очаквано и нормално нещо се случи вчера вечерта .
Двама социални активисти , които непримиримо изразяват своите антифашистки характер и омраза към общественото неравенство са били арестувани.
Алексей Гаскаров и Максим Солопов са били в „топ 10” потребители на крайно десни форуми ,като основни врагове на фашизма , за дълго време , защото са изразявали своите анти-неонацистки настроения дръзко и открито . Антифашистите гледат на тях като приятели.Фашистите ги смятат за основни врагове (и техни цели за нападения).Преди време „топ 10” е включвало и Хуторски , активист Чувашов , съдия и Маркело , адвокат .Вчера Алексей и Максим са били задържани.
Те бяха арестувани по обвинение за участие в мероприятия, близо до район Химки .Там младежите са демонстрирали срещу обезлесяването на Химковската гора , на чието място искат да се построи магистрала.
Защо са задържани активисти за граждански права? По чия отговорност те са подложени на разследване. Какви средства за извличане на полезна информация са били приложени на нашите другари? Ние не знаем.
Ние настояваме те да бъдат освободени поради липса на обвинения.
Безкомпромисното и нормалното гражданско поведение не са били извън закона за първи път в историята.В Чили , в нацистка Германия .В Ирак.Къде другаде човек е обвиняван в анти-държавни действия , за изразяване на гражданското си самосъзнание? Ние знаем и помним добре.
Ние настояваме незабавно освобождаване на нашите другари антифашисти , Алексей Гаскаров и Максим Солопов


Историята:

Москва / Химки : Битката с администрацията се засилва

В последни дни ,борбата за спиране на унищожението на гората в московското предградие Химки ескалира. Активисти протестират срещу магистрала на стойност 8 милиона долара между Москва и Петербург. Тази магистрала ще унищожи прекрасната гора около Москва. Еколози казват , че магистралата може да подмине старата дъбова гора.

Епицентърът е град Химки , точно извън Москва. Има случаи на насилие , спонсорирано от местните власти. Най-известният случай на политически тероризъм е от ноември 2008 , Михаил Бекетов , главният редактор на местния „Химска Правда” беше жестоко пребит пред дома си. Атаката очевидно е свързана с критиката му към местните власти и към строежа на магистралата. В резултат на нараняванията единият му крак е ампутиран ,а нараняванията му по главата го оставят ням. Скорошна информация за състоянието му предполага ,че може и вторият му крак да бъде ампутиран.

Власттите в Химки имат репутация за брутално справяне с хората ,които им застават на пътя

Директното действие започна на 14 юли ,когато изсичането трябваше да започне.Еко-активисти разположиха лагер за действие в Химки за предприемане на действия срещу обезлесяването. Те ползваха блокади на влаковите линии, които водят към сечището.

На 23 юли , около 5 сутринта , протестиращите и двама журналисти бяха пребити от няколко дузини бандити , които с бели тениски са си закривали лицата.По всичко си личи ,че това е организирана група нео-нацисти ,носейки фашистки символи на тениските си. Полицията е пристигнала и започна да арестува активистите , а не нападателите ,което предполага ,че нападателите са се координирали с полицията .Охранители наети от фирмата също са взели участие.

15 души бяха арестувани по това време. По късно същия ден ,полицията пристигна отново задържайки десетки хора.

Когато някои активисти се опитаха да протестират пред Белия Дом в Москва против магистралата ,те също бяха задържани.

На 28 юли (около 400-500 души) шестваха в Химки, от които част (70-100души) атакуваха местната администрация. Това си личи на видеото по долу.





Нашите приятели са незаконно арестувани

На сутринта на 29 юли антифашистът Алексей Гаскаров е привикан за разпит в местното РПУ. Там е предаден на агенти от отдела за борба с екстремизма и е отведен на неизвестно място. Повечето от законовите норми , които определят действията на полицията са нарушени. Родителите не са уведомени ,никакво обяснение не е дадено за задържането. Същата вечер антифашистът Максим Солопов е повикан за разговор в метростанция Окотни Риад след съобщение на „Руската новинарска служба” .Максим отива на мястото ,но никакъв разговор не е проведен. Той е вкаран в кола и е отведен в Химки. През нощта апартамените на Гаскаров и Солопов са претърсени. Апартаментът на Алексей Гаскаров е претърсен без заповед и без удостоверяване на свидетел.

Ние ясно разбираме защо точно Алексей и Максим бяха арестувани. Те са добре известни в публичното пространство и поемат отговорността за общественото си мнение. Те никога не са криели техните възгледи ,появяват се в пресата и в радиото. Те са арестувани, защото са единствените антифашисти добре познати на полицията. Сега полицията е под натиск от страна на президентската администрация ,заради това някой трябваше да бъде арестуван.

Тъй като Алексей и Максим са добре познати на полицията и масовите медии , би било доста глупаво да участват в насилствени действия.

Ние настояваме за легитимност .Ние настояваме законовите процедури срещу нашите приятели да не се превръщат в показна наказателна акция.Ние настояваме медиите да имат пълен достъп до случая .Ние настояваме вашите закони да бъдат наблюдавани от самите вас.

Ние знаем ,че казваме истината и заради това ще победим.

На 31 юли първото закрито заседание се състоя в Химки.
На никой не му беше позволено да влезе. Сградата бе заобиколена от части за борба с безредиците ,камиони с водни оръдия и полицейски коли. След 48 часа от задържането на двамата трябваше да се повдигнат обвинения ,но те все още не са и делото се отлага за вторник , 3-ти август , защото е определено като „трудно”

Също на бял свят излезе протоколът, който твърди ,че момчетата са били задържани на местопрестъплението ,което противоречи на полицейските показания , които сочат ,че никой не е задържан след инцидента. Това доказва ,че случаят е скалъпен.

Ние сме обезпокоени от развитието на нещата и ще се оценим всякаква международна подкрепа.