събота, 25 септември 2010 г.

“Разделяй и владей”

Това е бил девизът на древните римляни, с който те са завладяли голяма част от тогавашния свят превръщайки средиземно море в свое вътрешно море. Те са открили една фундаментална истина – единствения начин дадена институция да властванад група хора е да не им позволява да се обединят срещу нея. Моделът е бил доста успешен и от тогава много личности и институции са го използвали. Той разчита на акцентиране върху дребни различия между хората. През средните векове силната вяра в различни религии са улеснили различните религиозни институции и в Запада и в Изтока да контролират хората. Това води до трагични събития като Кръстоносните походи както и Ветоломеевата нощ. През същия този период лоялността към различни царе, крале и императори също се е явявала основен инструмент за контрола над хората. С промяната в ценностите и изместването на лоялността към владетеля и религията от патриотизма и национализма, което е дълъг процес започнал още през Ренесанса, институциите, които искат да упражняват контрол и да използват хората са принудени да акцентират на друг тип различия - расовите и етнически.

Какво всъщност е расизмът? Расизмът по дефиниция е нищо повече от предрасъдък, основан на вярата, че различните раси имат физиологични особености, които предопределят тяхната способности и култура. Всъщност, въобще не е доказано, че генетичния материал на даден човек или неговото ДНК, по някакъв начин изобщо влиаят на неговата култура. В действителност повечето психолози биха заявили, че характерът, поведението и интересите на един човек се формират в по-голямата си част от средата, в която въпросният индивид е възпитан. Това значи, че расовата принадлежност играе незначителна роля в определянето на характера и интересите на даден човек.

Примери за расизъм в световен мащаб има много, но при един бърз преглед на въпросните примери прави впечатление, че нито един от тях не е пример за свобода. Всъщност, повечето от ярките примери стават в държави, където правата не само на малцинствените групи, но и на всички граждани са доста ограничени. Расизмът е основното оправдание за робството в САЩ преди гражданската война тъй като много от фермерите са вярвали, че вършат услуга на африканците. В следствие на това загиват стотици хиляди африканци от болести в Новия Свят, или по пътя към него. През 20ти век расизмът става оправдание и за друго престъпление срещу човечеството – анти-човешката политика на Нацистка Германия спрямо евреите, циганите и други малцинствени групи. Трудно е да се каже със сигурност колко хора са загинали в следствие на тази политика на Хитлер, но според различни източници загиналите в нацистките лагери на смъртта са между един и шест милиона души. Дори след войната расизмът продължава да бъде ярко изразен на отделни места чрез Апартейда. В САЩ на африканските граждани са им дадени равни права едва в средата на 60те години.

През 20ти век България не прави излкючение от световните тенденции по отношение на расизма. Трябва обаче да се отбележи, че през 20ти век малцинствените групи в България все пак са третирани много по-добре и по-хуманно отколкото в някои други места по света като САЩ, Германия и др. В края на 20ти век обаче започва една тревожна тенденция, която продължава и до ден днешен. Така наречените масови медии, които включват ефирните телевизии, големите ежедневници, както и някои списания, започват да отделят специално внимание на престъпления извършени от представители на малцинствени групи, акцентирайки на етническия произход на извършителите на престъплението. Разбира се, това се прави само в случаи, в които престъпникът не е етнически българин. Тези действия имат само една ясна цел – да насадят расизъм сред българите и да прехвърлят вината от политиците, мутрите, банкерите и изпълнителните директори на някои компании на циганите, представяни често от тези иначе анти-расистки демократични медии като „паразити живеещи на гърба на българския народ”. Така те целят да разединят българския народ и да му пречат да се обедини, за да може тяхната престъпна политическа система да се задържи. По този начин за по-малко от двайсет години, медиите съумяват да превърнат българина в доста расистки настроен и нетолерантен субект, на който сички други са му виновни, но не и той самия. За двайсет години расизмът успя да пусне доста дълбоки корени в България, сериозно възпрепятствайки всякакви опити за отстояване на човешките права или за по-добър живот.

Тази двайсет годишна пропаганда на корпоративните медии ( не е случаен и фактът, че всички големи телевизии в България са държани от 2 компании, а двата най-големи всекидневника – от една) носят и още един силно негативен ефект върху българското общество. Насаждането на расизъм доведе до формирането на полу-криминални крайно-десни расистки организации, чиито цели включват, но не се изчерпват с: прочистване на българската нация, присъединяване на нови територии към България (дори чрез война), смазване на българската левица, депортиране на всички емигранти и др. Макар привидно повечето големи медии да се дистанцират от подобни организации, в действителност те негласно ги подкрепят, защитавайки (макар и не открито) техните расистки, нацистки и фашистки позиции. Тези медии правят това абсолютно съзнателно, тъй като управляващите имат интерес от това, а медиите в България винаги са на страната на управляващата партия. От действията на държавата, или по-скоро от липсата на такива става ясно, че над подобни организации има политически чадър, който те са получили благодарение на това, че са удобни на откровено фашистка партия като ГЕРБ. Пречейки на хората да се обединят, расистките крайно-десни организации се явяват най-добър приятел на държавата, политиците, както и на огромни компании в световен мащаб.

Тези пагубни ефекти върху българското общество, както и опасността някои исторически събития да се повторят, принуждават всеки нормално мислещ човек в България, който не е в плен на националната болест – апатията да намери начин да изрази своята позиция и да помогне ние като общество да преодолеем проблем като расизма. Надвисналата заплаха в лицето на неонацистките организации ни принуждават като народ да направим всичко възможно да не се повтарят нито събитията от Косово, нито събитията от
управлението на Хитлер в нацистка Германия.

събота, 11 септември 2010 г.

Сервитьори отказват да обслужват неонацисти

Мюнхен

Около 90 сервитьори от южния германски град Регенсбург обявиха, че занапред няма да обслужват неонацисти, след като техен колега бе нападнат от група скинари, предаде Франс прес.
Сервитьорът бил нападнат преди шест седмици, след като попречил на скинари да тормозят чернокожа жена и детето й, съобщиха организаторите на инициативата "Никакво обслужване за
неонацисти".
Сервитьорът успял да изгони скинарите от заведението, но десет дни по-късно бил нападнат от група от шест до осем души от тях, предава БТА.
"Това очевидно е било за отмъщение. Искаме да покажем, че неонацистите няма да са добре дошли и че няма да ги обслужваме", заяви Джуба Акили, една от организаторките на инициативата, в която участват около половината барове и ресторанти в Регенсбург. Градът се намира на 125 км североизточно от Мюнхен.


източник

Въоръжено неонацистко нападение в Киев




На 15 август 2010г., след края на мача „Арсенал”(Киев)-„Волин”(Луцк), беше организирано най-голямото въоръжено нападение, извършвано от крайнодесни в столицата на Украйна. 30 фена на „Арсенал” бяха нападнати от 50 неонацисти, принадлежащи към привържениците на „Динамо”(Киев). Масовият бой на идеологическа основа е станал в района между стадион „Банников” и метро-станция „Дворец Украина”. Инцидентът е извън рамките на сблъсъците между футболни фенове: нападателите са били въоръжени с ножове, боксове и сълзотворен газ, използван за разпръскване на улични демонстрации; с викове „Хайл Хитлер” и „White power”, падналите на земята са били жестоко пребити. Крайнодесните са извършили и опит за убийство – един от лежащите фенове на „Арсенал” е получил два удара с нож в гърдите, а след това са го обърнали, за да му нанесат удар в гърба. Ударът е засегнал белите дробове, вследствие на което се е наложило да бъде опериран. Другите жертви на нападението са получили изгаряния по лицето от лютивия газ и черепно-мозъчни травми. Един е бил с избити зъби и загуба на паметта. Веднага след сблъсъка са били задържани 4 (по някои данни – 6) от нападателите, у един от които е открит окървавен нож и видимо наранена китка на ръката. Печорското Районно управление на вътрешните работи не иска да започне наказателно дело и отхвърля идеологическата основа на случилото се: нацистите са дошли, за да накажат демонстративно всеки човек, посещаващ сектора на привържениците, свободен от фашизма

Неонацисти

Нападението е организирано от крайнодясната фенска „фирма” с показателно име: „Terror Family”. Незаконният характер на дейността на това формирование позволява тази „фирма” да се отнесе към престъпните групировки. Сред участниците има активни неонацисти, които би трябвало да подлежат на наказателно преследване. Благодарение на тях в сектора на „Динамо” се издигат свастики и келтски кръстове. За пример на подражание те имат крайнодесните фенове на италианския „Лацио”, известни с откритото нъзхваляване на фашизма и Мусолини. Крайнодесните „динамовци” мразят всички фенове, които не възприемат фашистката идеология.

Феновете на „Арсенал”

„Арсенал”(Киев) остава единственият клуб в Украйна, чиито фенове са заявили неприемането на расизма на трибуните на своя стадион. Ето защо „арсеналци” нерядко стават жертви на въоръжени нападения, макар последният случай от 15 август да е безпрецедентен. Съвсем не всички привърженици на „Арсенал” са активисти на антифашисткото движение. Дори съзнавайки, че сблъсъкът с въоръжени противници е неизбежен, антифашистите не са използвали оръжия или подръчни средства.

Видео:









Органите на „реда”

В дадената ситуация най-много шокира поведението на органите на „реда”. Веднага след края на мача, два автобуса на милицията (един от които брониран) напускат стадиона, очевидно отчитайки неагресивността на феновете на „Волин”. Заплахата от нападение от страна на фенове на „Динамо” е игнорирана, макар и преди да е имало подобни инциденти. След нападението милицията твърди, че то било на битова основа или дори, че става въпрос за „уговорен” бой! Но най-страшното е това, че е отказано да се възбуди наказателно дело, дори въпреки раните от нож. Милицията отказва да започне разследване за извършено престъпление, защото... потърпевшият, намирайки се в състояние на афект, не може да каже с кого е отишъл да гледа мача. Макар дело да са длъжни да възбудят по инициатива на самата милиция, тъй като престъплението е тежко – опит за предумишлено убийство! За предлог трябва да послужи също така съобщението на милиционерите, които са задържали заподозрените на местопрестъплението или с явни улики у тях. На друг от пострадалите, у който е регистрана частична загуба на памет, милиционерите са извършили разпит без лекарско разрешение. Те са използвали викове и писхологически натиск, настоявайки потърпевшият да „признае”, че боят е бил организиран „по взаимно съгласие”. Благодарение на усилията на лекарите животът на пострадалия е извън опасност.

И в двата случая се вижда желанието на милиционерите да потулят случая и да прикрият неговата идеологическа мотивировка. Властта не иска да признае, че в Украйна има неонацистки банди, които, буквално в центъра на Киев, организират масови въоръжени нападения. Антифашистите обещават да запознаят широката общественост със случващото се и да поставят въпроса пред Упълномощения по правата на човека (нещо като омбудсманът в България – бел.прев.) с цел да се спре нацисткия терор.

източник

сряда, 8 септември 2010 г.

Новини от Англия .



Анти-фашисти застанаха на пътя на Английската защитна лига (EDL) , която е крайно-дясна , нео-фашистка структура .