четвъртък, 28 март 2013 г.

Кустурица прави филм за търговията с органи в Косово



"Търговията с човешки органи в Косово е най-старата истина, но тя се крие". Това заяви сръбският режисьор Емир Кустурица пред студенти в Ниш, където обяви намеренията си да направи филм за незаконната търговия с органи.

Той вече пише сценария на лентата, съобщава белградският вестник "Данас". Със сигурност Кустурица ще снима филма в Русия, защото косовските власти няма да го допуснат в страната.

Режисьорът, който е мюсюлманин от Босна, но през 2005-а приема православието, отбеляза липсата на филми и литературни творби за Косово, като посочи, че малкото направени ленти дават "черна представа" за Сърбия и сръбския народ.

"Дори Холивуд снима филми с големи филмови звезди като Ричард Гиър, но това беше много лош филм. И Пенелопе Крус игра в катастрофален филм, а да не говоря за филма на Анджелина Джоли - "В страна на кръв и мед".

Всички тези филми се провалиха, защото не може на основата на фалшив материал да се направи голяма творба", категоричен е Кустурица, който наскоро издаде автобиографията си "Смъртта е непотвърден слух, в която пише: "Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения".

Въпреки че преди 2 години беше възбудено разследване на търговията с човешки органи в Косово, до ден днешен то тъпче на едно място,

Какво става с разследването на търговията на органи

През юли 2011 г. Парламентарната асамблея на ОССЕ прие резолюция, внесена от Сърбия, относно борбата с незаконния трафик на човешки органи. Тя даде зелена светлина за започване на разследване на проблема с незаконния трафик на човешки органи, който според твърденията е бил извършван по време на въоръжените конфликти на територията на Федеративна република Югославия през 1999 г., в т.ч. и в Косово.

Асамблеята на ОССЕ призова за пълно сътрудничество с ЮНМИК, ЮЛЕКС и съответните национални институции за осигуряване на цялата информация, факти и документи относно подобни престъпления в Косово.

Сърбия внесе резолюцията в края на юни въз основа на доклада на специалния докладчик на Съвета на Европа Дик Марти, в който се твърди, че подобни престъпления са били извършени в Косово по време на въоръжения конфликт там.

"Търговията с човешки органи е една от най-ужасните форми на престъпление, особено когато се извършва срещу невъоръжени цивилни в район, засегнат от конфликт," заяви тогава ръководителят на сръбската делегация Сузана Грубешич пред асамблеята на ОССЕ.

Грубешич каза, че във всички предишни случаи, свързани с обвинения във военни престъпления на Балканите, следствията са се водели в рамките на мандата на Съвета за сигурност на ООН, и заяви, че същият стандарт трябва да се приложи и в този случай.

Асамблеята на ОССЕ обаче не прие бъдещото разследване да се провежда под надзора на ООН и препоръча то да се проведе под контрола на ЮЛЕКС (мисията на ЕС) и ЮНМИК (мисията на ООН). "Великите сили спират разследването на търговията с човешки органи," отговори тогавашният сръбски външен министър Вук Йеремич.

В края на август 2011 г. ЮЛЕКС назначи Джон Уилямсън, бивш американски посланик с неограничени пълномощия по въпросите на военните престъпления за ръководител на групата, имаща за цел да разследва обвиненията, свързващи косовски официални лица с трафика на човешки органи.

"Джон Клинт Уилямсън от Съединените щати беше назначен за водещ прокурор на Специалната разследваща група на ЮЛЕКС", се казва в официалното съобщение.

Екипът ще разгледа обвиненията срещу бивши високопоставени членове на "Армията за освобождение на Косово" (АОК), отправени в доклад на докладчика на Съвета на Европа (СЕ) Дик Марти през декември 2010 г.

В документа от 27 страници се твърди, че група, оглавявана от сегашния министър-председател на Косово Хашим Тачи и включваща други бивши командири от АОК, стои зад множество престъпления, извършени по време на конфликта от 1998-1999 г. в Косово и след това.

Престъпленията включват отвличания, незаконни задържания, убийства, контрабанда на наркотици, както и "насилствено отстраняване на човешки органи с цел незаконен трафик", се твърди в доклада.

В него се обвинява Тачи, че "лично е разпореждал - и в някои случаи лично е контролирал" извършването на някои от престъпленията по време на последната война на Балканите.

Документът твърди, че мрежата е поддържала затворнически лагери в Северна Албания близо до границата с Косово и е продавала органи на заловени цивилни лица на черния пазар, за да набира средства за борбата на АОК срещу сръбските сили.

Отричайки обвиненията, Тачи обеща пълно сътрудничество в разследването.

ЮЛЕКС заяви, че разследването, проведено до момента, не е успяло да намери доказателства в подкрепа на обвиненията в трафик на органи.

ЮЛЕКС

Мисията ЮЛЕКС, съставена от 2200 души (полицаи, съдии и администратори), ще изпълнява функции от контрол върху евентуални безредици до обучение на високопоставени офицери. Тя ще оперира заедно с 16 500 мироопазващи войски на НАТО.

КАРЛА ДЕЛ ПОНТЕ ПЪРВА РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ

Главният обвинител в Международния съд за бивша Югославия Карла дел Понте публикува изследване на търговията с органи в бивша Югославия, което вдигна много шум. През 2004 г. тя посети един от лагерите в Албания, където се извършвали тези нечовешки операции.

Делото за “нелегалните трансплантолози” е свързано с дейността на ОАК по време на конфликта с югоармията през 90-те години. По данни на “Вашингтон пост” частите на ОАК се подготвяли в учебните лагери на Ал Кайда.

ОАК се издържа основно от търговията с наркотици. Друг източник на финансиране на ОАК е нелегалната търговия с човешки органи; за целта били използвани сърби, попаднали в плен, и чужденци.

Нелегалните търговци на човешки органи в Косово добре изградили този чудовищен “бизнес”. Те примамвали доверчиви хора от Русия, Турция, Молдова и други държави и ги уговаряли да продават бъбреците си за 15 хиляди евро. След операцията пациентите не получавали парите си и скоро умирали, а престъпниците продавали органите на клиенти за 80-100 хиляди долара.

ГРУПАТА ПО РАЗСЛЕДВАНЕТО Е ОТ 20 СЛЕДОВАТЕЛИ

50-годишният Уилямсън е работил като прокурор в Международния наказателен съд за бивша Югославия от 1994 до 2001 г. Делата, по които е работил, включват и това срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич.

Специалната работа група включва над двадесет следователи и съдебни служители и ще има офис в Брюксел. 

Представители на Белград, които по-рано настояваха за създаването от Съвета за сигурност на независим механизъм за разследване, който да проучи обвиненията в доклада на Марти, приветстваха съобщението на ЮЛЕКС.

Сръбският прокурор за военни престъпления Владимир Вукчевич поздрави Уилямсън за приноса му в решаването на делата за военни престъпления, свързани с конфликтите на Балканите през 90-те години на 20-и век. Белградската медия Б92 цитира също думите му, че той цени изключително високо американския прокурор като професионалист.

Въпреки че приветства съобщението на ЮЛЕКС, сръбският министър за Косово Горан Богданович изрази някои резерви. "Бих искал да вярвам, че разследването ще бъде безпристрастно, въпреки факта, че вече съществува известен песимизъм, тъй като човекът, който беше назначен, е потенциално такъв, на когото сърбите не вярват", е заявил той пред сръбската информационна агенция ТАНЮГ. 

"Точно в този момент волята за започване на процедурата трябва да бъде приветствана, за да може най-накрая престъпленията, извършени срещу сърби, да бъдат разкрити и престъпниците да бъдат наказани за участието си в трафика на човешки органи".


Webcafe.bg, по БТА, Setimes.com, АП, BBC 

вторник, 26 март 2013 г.

И директорът на "НАТО и България" плаши, че ще се пали, защото им свършили парите



„На 29 март, ако няма средства за списанието, ще се самозапаля пред президентството с единия договор за присъединяване в НАТО и другия договор – за присъединяване към Европейския съюз”. С този ултиматум заплаши на пресконференцията на ГЕРБ Веселин Василев, директор на сп. "НАТО и България", съобщи агенция БЛИЦ.

Василев обясни, че в края на март поради липса на средства девет журналисти ще останат без работа. „На 1 февруари отправих писма до всички институции – парламент, президентство, Министерски съвет, МВР, Министерство на отбраната, Министерство на финансите”, каза Василев. До момента има отговор от администрацията на президента, подписано от секретаря Екатерина Захариев, която казва, че списанието предлага качествени материали, но нямат достатъчно средства да подпомогнат неговото излизане. 

„Може ли ГЕРБ с институциите, които досега управляваше, да направят така, че да не уволняваме тези журналисти и пред целия свят да има едно издание, което да поеме честването на 10-годишнината от членството на България в НАТО”, попита Василев.

„Това не е въпрос към нас. Това е въпрос към служебното правителство”, каза Димитър Главчев от ГЕРБ.

Странното искане за държавно субсидиране на частно издание, пък било и с модното преди години "НАТО" в заглавието, не предизвика видимо съчувствие сред присъсващите на брифинга и то в момент, когато хората се палят от глад. 

Справка на БЛИЦ показа, че "НАТО и България", както е посочено в презентацията му в интернет "е част от най-голямата медийна група “ЕЪР ГРУП 2000” за технически издания в България, които са витрина на световните и българските достижения в авиацията, морското дело, оръжейното производство и бизнеса, свързан с тях. Стабилният растеж и широката читателска маса им отреждат вече осма година място в челната тройка на най-четените списания в България."  Ако това е така, от какъв зор се искат парите на данъкоплатците за субсдирането на "НАТО и България", недоумяват от агенцията.

Въпреки разбираемото учудване на колегите от БЛИЦ, мнозина граждани се солидаризираха с Василев и предложиха помощта си – главно туби бензин и подпалки.

събота, 23 март 2013 г.

Националното предателство (представителство) на студентите и учредяването на Движение “Орлов мост” от него



Коментар от Ангел Златков

Бях си обещал да не се занимавам повече с Националното представителство на студентските съвети (НПСС) и в частност с неговия председател Ангел Георгиев. Причините за това са много, но разясняването им не е целта на настоящия текст. Всъщност бях провокиран, студентската общност беше провокирана, от създаването на движение „Орлов мост“ от нашите (на студентите) официални представители. За Орлов мост се изговори много през последната година,  но каква е връзката със студентите? Малко предистория:

Преди около месец се проведе среща между НПСС и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, на която имах „честта“ да присъствам. Срещата се наложи поради безумния опит на НПСС да вкара студентската общност в неорганизирания протест на 24.II.2013г. На тази среща самите непесесейци ни признаха, че не знаят какво правят и са взели решението емоционално. Твърдяха, че протестът им няма да се слее с националния. В крайна сметка от 280 000 студенти, които НПСС представляват и от чието име протестираха, на протеста им имаше не повече от 40, в огромната си част представители на НПСС и на СС към УНСС (Студентски съвет на УНСС официално подкрепи увеличението на таксите в своя университет). На протеста не се четоха декларации, нямаше речи, а организаторите на „Студент на годината“ и на партитата в чалготеките в Студентски град просто показаха, че съществуват. В резултат на това няколко дни по-късно председателят на НПСС Ангел Георгиев беше поканен от Президента да участва в обсъжданията за създаването на Обществен съвет.

В следващите редове ще разгледам няколко проблема, а именно: част от исканията на НПСС, личността на  нашия официален представител, финансирането на НПСС и ще завършва с учредяването на въпросното движение „Орлов мост“. Целенасочено няма да се спирам на Христо Стоичков.

НПСС си поиска още по 1 евро на семестър от всеки студент, плащането на което да бъде регламентирано в Закона за висшето образование. В момента НПСС се издържа от вноски, които всички студентски съвети в страната са длъжни да изплащат – 10% от собствените си бюджети. За справка бюджетът на СС на СУ е доста над 140 000 лева. НПСС представлява 51 български висши училища – сами си направете сметката за финансовите средства, с които разполага. Наглото искане за допълнително финансиране с по още 1 евро се равнява на допълнителни 560 000 лева на семестър в касата на организацията. В писмото до Президента съм се спрял обширно на това за какво НПСС изразходва парите на студентите. В своята статия, колегата Ивайло Динев също коректно е представил дейността на НПСС (линкове в края на настоящата статия). Обосновката на това искане е, че по този начин ние студентите ще добием правото да искаме отчет от нашите представители. Но питам аз – това означава ли, че в момента ние нямаме това право, въпреки, че те се финансират от нашите такси и са единствените ни официални представители, както постоянно изтъкват? На практика това означава, да. Правилно ли е? – не! Но нека минем към Ангел Георгиев.

Личността на Ангел Георгиев е доста интересна. Елементарното търсене в Google показва всъщност близките отношения на председателя на НПСС с мутри като Красьо Черния и ректора на Академията в Свищов. Всъщност Ангел Георгиев е на 29 години, докторант, който записва магистратура след магистратура само и само да си запази поста в Студентски съвет. Връзките му с далаверите около фонд „Научни изследвания“ са обект на доста коментари, както и незаконните дейности, които развива като представител на студентите в Свищов. Ангел Георгиев беше избран за участник в обсъжданията за Обществен съвет, въпреки че почти никой студентите в България не е чувал за него, а гласувалите за него са много по-малко от 1%. Google знае много, а самият председател никъде не е споделил нито информация за себе си, нито вижданията си за развитието на висшето ни образование, затова карам напред.

За финансирането на НПСС вече говорих, сега само ще обърна внимание на няколко подробности. Официален партньор на НПСС е Мтел, никъде обаче няма изнесени данни за същността на това партньорство, също и за Експресбанк. Сред партньорите на НПСС е посочена и телевизията BTV, която както знаете не само не е приятел на студентите, но и в продължение на години сериозно изопачава нашите искания и борбата, която водим. Логата на всички тези фирми са изложени на сайта на НПСС, защо? Дават ли тези фирми пари на НПСС и колко? – отчет няма…

И най-накрая няколко думи за движение „Орлов мост“.  С учредяването на това движение и задачите, които то си поставя, НПСС сериозно нарушава член 5 от собствения си правилник, според който организацията защитава правата на студентите. Целта на това движение далеч надхвърля защитата на студентските права, всъщност тя е нашите „представители“ да се набутат във върховните органи на властта в държавата. Като средство е посочено организирането на първични избори, на които гражданите (не само студентите) да могат да изберат свои представители. Споменато е, че има партньори, които им помагат в тази благородна задача, техните имена обаче остават тайна – защо? Бях обещал да не се спирам на личността на Христо Стоичков, но тъй като „студентите“ го избраха за свой водач, само ще спомена, че неговото награждаване с титлата доктор хонорис кауза предизвика огромен скандал и дори университетски преподавател си подаде оставката в знак на протест. 

Заключението, скъпи колеги и приятели, оставям на вас…

Отвореното писмо до Президента: angelzlatkov.com/?p=530

Статия на Ивайло Динев: promyana.com/2013/03/21/студентите-нямат-нужда-нито-от-нпсс-ни/

Информация за учредяването на движение “Орлов мост” и избирането на Христо Стоичков за лидер: news.ibox.bg/news/id_426784899

източник: angelzlatkov.com/?p=555

петък, 22 март 2013 г.

Кой управлява Софийския университет?


Ще кажете – това е лесен въпрос. Има си ректор, има си Академически съвет, има си и Общо събрание – все известни структури, чиито членове са откриваеми поне по списък на сайта на СУ.


Слабо известен факт е, обаче, че чрез промяна на Закона за висше образование от 2007 г., се въведе някакво странно, неясно административно тяло, наречено гръмко Съвет на настоятелите. Ето какво пише в Закона за този съвет:

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.
(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове - дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на министъра на образованието, младежта и науката.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието, младежта и науката и от студентския съвет.

Хубаво, ще си кажем, дарители, филантропи, като братята Евлоги и Христо Георгиеви, с чиито пари е изграден Университета. И все пак, не живеем в 19 век, а меценатството не е особено разпространено, освен ако не носи лична облага. Съмнително е, че протоколи от заседанията на Настоятелството, които по закон трябва да се провеждат веднъж на три месеца, не съществуват не само за широката общественост, а дори и за пряко заинтересованите – студенти, преподаватели и работници на университета. Макар в ЗВО да е записано, че Настоятелството „подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление”, всякаква информация за взетите решения на практика липсва.

Ето какви още задължения има Съвета на настоятелите, според ЗВО:

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Съветът на настоятелите дава становище по:
1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;
2. проекта на мандатната програма;
3. проекта на бюджет на висшето училище;
4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;
5. проектите на предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;
6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;
7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Логичният въпрос е: къде са всички тези становища и защо не са публични?

Да погледнем какво пише и в Правилника на Университета, който трябва да уточнява всички неясноти от Закона. Тъй като няма нищо по-конкретизиращо за дейността на Настоятелството, се спираме на избора на членовете му:

Чл. 31а. (3) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от Академическия съвет по предложение на Ректора, а останалите двама се определят съответно от министъра на образованието и науката и от студентския съвет. Мандатът на член на съвета може да бъде прекратен предсрочно от органа, който го е избрал или определил.

Дотук добре, остава да разберем кои са избранниците на ректора, министъра на образованието и Студентски съвет. Опитвайки се да намерим подобна информация на сайта на СУ, намираме само едно споменаване на Настоятелството – като единственото структурно звено, което не отвежда към по-информативна страница.


Продължавайки с търсенето попадаме на този списък, като копие на писмо от ректора на СУ проф. Илчев до все още действащия по това време образователен министър Сергей Игнатов: 


Виждайки имената на участниците в прословутото Настоятелство си даваме сметка защо, въпреки че тази информация не е скрита, никой не публикува току така този списък. Още повече, че пет от седемте изброени имена е избрал лично ректорът проф. Иван Илчев! За проф. Биолчев знаем, че е част от настоятелството от квотата на Студентски съвет (?!). Кой е човекът на образователния министър не е известно. Ето информация за гореизброените:


Левон Хампарцумян. 

Банкер, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, както и председател на Асоциацията на банките в България (АББ). При правителството на Иван Костов е заместник-министър по икономиката, а от 2000 г. става изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, малко след което Булбанк е приватизирана, а той става изпълнителен директор. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика. Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).


Петър Кънев 

Депутат от БСП. Заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнесмен. председател на Съюза на печатарската индустрия в България. Пред в-к „24 часа” заявява: „Ако искате да си говорим в цветове, бизнесът има един цвят - зеления на долара. Никакъв друг. Ние винаги сме търсили своите права и интереси и който си мисли, че имаме партийна окраска, много се лъже”. Ценно признание. Явно е, че за Кънев участието в Настоятелството е част от правото на бизнеса, който представлява. И право казано, интересът е само един – и той е с цвета на долара. Е, да ни е честито, кой ако не типове като него ще ни онагледяват, че образованието може да бъде стока, носеща зелени печалби.


Даниела Доковска

Адвокат на подсъдимите по делото Октопод, адв. на Стефан Софиянски, Председател на Висшия адвокатски съвет


Валентин Златев 

Мениджър на Лукойл-България и Лукойл-Нефтохим. На първо място по печалба от ВЕИ в България: 19 млн лв. Често спряган за олигарх и за един от най-богатите хора в България.
  
Златев има преки интереси в образованието, като прави свой частен университет край Правец, свързан с компанията „Майкрософт”. Така един собственик на частен университет се оказва в управлението на Алма матер. Интересно, като се има предвид опита с доскорошния министър Игнатов като ректор на най-големия частен университет по-преди и произлязлата от това щета за СУ от този период, как ли Златев е успял да помогне на СУ? Или може би е успял да помогне повече на себе си и частните си интереси, вкл. за благото на правешкото университетско чудо?!


Иво Прокопиев 

Прокопиев е председател и съакционер в „Алфа финанс холдинг“. макар и да не е титулуван като банкер, това не пречи на Прокопиев да се занимава с финансови услуги, индустрия, строителство, енергетия. Между 2006 и 2010 г. два пъти е председател на КРИБ. През 2010 г. Прокопиев емигрира в Сингапур, завличайки 400 млн. лева чрез фалита на някои свои фирми

Измежду много неща, на които Прокопиев е собственик, най-общоизвестно е притежанието му на вестници като „Капитал” и „Дневник”.  Колко ли статии в тези вестници, които се раздават отскоро и безплатно в СУ, пропагандират високо платеното, частно, елитарно образование по света и у нас? И колко статии внушават, че държавното образование трябва да се превърне в скъпо удоволствие само за най-платежоспособните (съответно бедните да се сетят и за някой и друг кредит)? Въпроси много, а в дъното е... Иво Прокопиев.


Светослав Божилов

Български банкер и финансист. Съакционер в СИБанк с Цветелина Бориславова. Израстването му като фигура на българския политико-икономически небосклон започва посредством членство в Управителния съвет на фондация "Отворено общество - България". Впоследствие се изявява като съосновател и акционер в СИБанк. Светослав Божилов съвместно с Иво Прокопиев е съдружник в медийното начинание и проект Re:TV в навечерието на изборите за 41 НС. Той е сред съучредителите на сдружението "Глобална България" (ЮЛ - организация за осъществяване на дейност в обществен интерес според регистрацията), което според някои анализатори е в основата на българския политически проект ГЕРБ.

След толкова банкери, имащи глас по въпроса за студентските такси (чл. 35б, ал.5 от ЗВО), не е чудно защо всяка година те се увеличават. Все пак студентското кредитиране е все по-добре рекламирано в университета. Чудно обаче, щом толкова много финансови експерти дават мнение за бюджета на СУ, защо все не се сеща никой, че парите не достигат? Ако достигат, защо не се управляват качествено, така че да се оптимизира бюджета. 
Интересно е да разгледаме политиката по отношение на образованието на две институции, на които част от настоятелите са представители.

Институт за пазарна икономика (ИПИ) 

Институтът застъпва идеите на радикалния капитализъм (неолиберализъм), като в сферата на висшето образование предлага различни промени с цел приватизация на целия сектор:

Система за рейтинг на университетите – допълване и използване на резултатите за определяне на финансирането;

• Студентски кредити – да се развие студентското кредитиране, като предпоставка за по-достъпно и качеството образование. Студентските кредити са предпоставка за промяна на модела на субсидиране на висшите училища, който очевидно не води до качествено образование. 

Повече свобода за висшите учебни заведения – по отношение на такси и брой студенти. Развитието на висшите училища минава през по-голямата им автономност, в това число и финансова. Разпространението на студентското кредитиране е също фактор за промяна на модела – от субсидии към студентски кредити.

Очевидно от ИПИ смятат, че субсидираното образование трябва да изчезне, следователно да стане самоиздържащо се, което не е възможно да се случи в рамките на държавния сектор. За да бъдат „финансово автономни” университетите, трябва въобще да отсъства държавното финансиране, което от своя страна означава, че основната финансова тежест ще падне върху студентите чрез студентските такси.

КРИБ


Всичко това звучи добре, ако не си давахме ясна сметка какво представлява икономиката в страната ни. Младежката безработица не случайно е една от най-високите в ЕС. Приоритетно развитие на специалности, обвързани с интереса на бизнеса има и сега – примери са математическите факултети, инженерните специалности, както и природните науки. Тоест, пречки пред исканията на бизнеса не стоят. Какво обаче става с останалите, нерентабилните специалности, тези, които не са нужни на пазара? Традиционно, за такива са определяни всички сфери на хуманитеристиката – от история до философия. Можем ли да приемем, че щом не са „пазарно ориентирани” тези специалности са ненужни на обществото ни? Всъщност, именно хуманитарните науки създават така нужното за прогреса на всяко общество критическо мислене – възможността да разбираш процесите, за да можеш да ги променяш. Е, от това бизнесът нужда няма.

Въобще, гореизброените фигури, често свързвани с българската и чуждестранна мафия, с финансови спекули и далавери от всякакъв вид, някак не намират място в представите за академичност.  Остава без отговор въпроса защо ректорът Илчев се е спрял именно на тези „обществено значими” личности – дали поради крещящата нужда от спонсори, превръщайки университета и академичната общност в безгласна стока, съществуваща, за да задоволява всякакви прищевки на хората с големите пари; дали поради личен интерес; дали пък всъщност Илчев не е избраният от настоятелството, за да провежда дадена политика? 
Какъвто и да е отговорът, присъствието на Настоятелството трябва да ни притеснява. Хора с подобни биографии и власт, имащи тежест над иначе автономния на хартия университет, не е ясно доколко застъпват университетските интереси. Но по отношение на студентските – със сигурност не.

И така – кой управлява Софийския университет? Кой в действителност? Този въпрос следва да си задаваме всеки път, когато отново ни заговорят за реформи, загриженост за младите, европейски перспективи и т.н. И да гледаме вече истинските материални интереси, които стоят зад нечии изричани думи, официални речи, програми и щедра загриженост. И да започнем да им се противопоставяме.

източник: www.priziv.org

сряда, 20 март 2013 г.

2 години по-късно. Защо Либия стана мишена на САЩ и НАТО

На 19 март се навършиха две години от така наречената "демократизация" на Либия. Един куп държави под водачеството на НАТО "демократизираха" още една страна, сеейки смърт и разрушения. Колко мирна, спокойна и демократична е станала Либия след агресията, и сами може да видите, въпреки медийното затъмнение за случващото се там. Напомняме защо всъщност Либия се превърна в мишена на САЩ и НАТО с една статия публикувана в сп. "Foreign Policy" седмици след натовската агресия. Материалът е актуален и днес, в него е   засегната и темата за Сирия – поредният обект за "демократизиране" от натовците и американския империализъм.


Защо Либия стана мишена на САЩ и НАТО

През 30-те години на миналия век САЩ, Великобритания и Холандия проправиха пътя към Втората световна война в Тихия океан, организирайки заговор срещу Япония. Трите правителства конфискуваха банковите сметки на Япония в държавите си, използвани от Токио за разплащане за извършен внос, и лишиха страната от петрол, каучук, калай, желязо и други жизненоважни суровини и материали. Дали Пърл Харбър не беше японският отговор на това?

Сега Вашингтон и марионетките му от НАТО използват същата стратегия срещу Китай. Протестите в Тунис, Египет, Бахрейн и Йемен произтекоха от народното недоволство от тираничното управление на правителствата - марионетки на Вашингтон. Само че протестите срещу Кадафи (който не е марионетка на Запада) в източната част на Либия, където е петролът и където Китай вложи внушителни средства в енергийния сектор, изглежда са били организирани от ЦРУ.

Смята се, че 80% от петролните запаси на Либия се намират в басейна на Сирт в Източна Либия, който сега се контролира от подкрепяните от Вашингтон бунтовници.


След като 70% от брутния вътрешен продукт на Либия идва от петрола, успешното разчленяване на Либия би оставило базираният в Триполи режим на Кадафи без средства. Онлайн изданието на в. "Женмин жибао" от 23 март съобщи, че Китай има 50 мащабни проекта в Либия. Избухването на въоръженитедействия прекъснаха тези проекти, което доведе до евакуирането на 30 000 китайски работници от страната. Китайски компании съобщават, че очакват загуби за стотици милиони юана. За покриване на бъдещите си енергийни нужди Китай разчита на Африка и най-вече на Либия, Ангола и Нигерия. В отговор на китайското икономическо обвързване с Африка, Вашингтон се обвърза с континента милитаристично - с Военното командване на САЩ в Африка (АФРИКОМ), създадено от президента Джордж Буш през 2007 г. Да участват в АФРИКОМ заедно с Вашингтон се съгласиха 49 държави, но Кадафи отказа и така възникна втора причина САЩ да вземат на прицел Либия.

Трета причина Либия да стане мишена, е че тя и Сирия са единствените две страни на средиземноморското крайбрежие, които остават вън от контрола или влиянието на Вашингтон. Това, че в Сирия също избухнаха протести, е показателно. Каквото и да мислят сирийците за своето правителство, виждайки участта на Ирак, а сега и на Либия, едва ли ще се наредят на опашка за американска военна интервенция. Известно е, че и ЦРУ, и Мосад използват сайтовете на социални мрежи, за да подклаждат протести и да сеят дезинформация. Тези разузнавателни служби вероятно са и конспираторите, които сирийското и либийското правителство обвиняват за протестите. Сварен неподготвен при протестите в Тунис и Египет, Вашингтон осъзна, че протести могат да се използват и за свалянето на Кадафи и Асад. Хуманитарното извинение за интервенцията в Либия не е особено правдоподобно, имайки предвид дадената от Вашингтон "зелена светлина" саудитските военни да смажат протестите в Бахрейн, където е базиран Пети американски флот.

Ако Вашингтон успее да събори правителството на Асад в Сирия, Русия ще загуби средиземноморската си военна база на сирийското пристанище Тартус. Така САЩ биха спечелили много, ако съумеят да използват паравана на народния бунт, за да отстранят и Китай, и Русия от Средиземно море. Римското mare nostrum ("наше море") ще стане Вашингтонско mare nostrum.

„Кадафи трябва да си върви", заяви Обама. Дали скоро няма да чуем и "Асад трябва да си върви”?. Американският зависим печат се е заловил да демонизира и Кадафи, и Асад - очен лекар, върнал се от Лондон в Сирия, за да поеме управлението след смъртта на баща си. Лицемерието остава незабелязано, когато Обама нарича Кадафи и Асад диктатори. От началото на 21-ви век американският президент има статута на император, самодържец, цезар. Основавайки се единствено на меморандум на министерството на правосъдието, Джордж Буш бе провъзгласен за човек, стоящ над американските и международните закони и правомощията на Конгреса, докато изпълнява функциите на главнокомандващ "войната с тероризма". Император Обама излезе с едни гърди пред Буш. Цезар Обама въвлече САЩ във война срещу Либия без дори да се престори, че иска да бъде упълномощен от Конгреса. Подобно нарушение е наказуемо с импийчмънт, но един безсилен Конгрес не е в състояние да отстоява правомощията си. Приемайки исканията на изпълнителната власт, Конгресът се съгласи негласно с цезаризма. Американският народ не разполага с повече контрол върху правителството си, отколкото народите в държавите, управлявани от диктатори.

Стремежът на Вашингтон към световна хегемония приближава света към Трета световна война. Китай е не по-малко горд, отколкото беше Япония през 30-те години на 20-ти век, и едва ли ще се остави да бъде сплашван и управляван от преживяващия упадък, според Пекин, Запад. Негодуванието на Русия от обкръжаването й с военна мощ расте. Арогантността на Вашингтон може да довее до фатална грешка в сметките.

Пол Крейг Робъртс, сп. "Foreign Policy", 15.04.2011

Вижте още:

Новата демокрация в Либия – хора държани в клетки на зоопарк

Убиха американския посланик в Либия

Какво се крие зад френската намеса в Мали?

Расизмът на U$A и техните журналистически лакеи

понеделник, 18 март 2013 г.

Изповедта на един икономически килър


Излизането на превърналия се в класически труд на Джеймс Пъркинс „Изповедта на един икономически килър“ е истинско събитие за българския книжен пазар. Има нещо знаменателно в това, че бестселърът се появява у нас паралелно с вълната от  недоволство срещу високите цени на електричеството,  монополистите, както и други корпоративни гиганти. Желанието за промяна понякога обаче не е достатъчно. За да бъде постигната тя са  необходими  и знания за същността на процесите, които текат у нас и по света. За тази цел книгата на Пъркинс може да бъде изключително полезна за всеки обществено активен гражданин, който иска да промени статуквото и да потърси едно по-справедливо решение на злободневните проблеми.

Корпоратокрацията

Големият прелом в световната политика, изместването на центъра на властта от националните държави към глобалните корпорации  след Втората световна война, както и последствията  за живота на обикновения човек от промените са предметът на изследване в разтърсилото планетата произведение. „Една дума изплува в съзнанието ми, „корпоратокрация”, не бях сигурен дали съм я чувал преди или току що я бях измислил,  но тя като че ли изразяваше идеално характера на новия елит, решил да господства над света. Тя представляваше едно сплотено братство от немногобройна група хора, споделящи общи цели, чиито членове често и с лекота се предвижваха между корпоративни бордове и правителствени постове”, пише Пъркинс, а всичко това няма как да не навява асоциации и с българската политическа действителност.

Според автора корпоратокрацията се крепи на три стълба: водещите корпорации, международните банки и съзаклятническите правителства.  Ключова роля играят и подчинените на икономическите концерни медии.

Повратната точка е през 1953 година, когато корпоратокрацията за пръв път се появява като глобален политически играч. Тогава са свалени демократично избраният министър-председател на Иран д-р Мохамед Мосадег, както и лидерът на Гватемала Хакобо Арбенс. Прегрешенията и на двамата са, че са опитали да защитят интересите на своите държави за сметка на глобалните икономически гиганти.  Затова и те са елиминирани – Мосадег след организирана от ЦРУ „Цветна революция”, а Арбенс – с преврат, в който също е проектиран от  американските служби.

Това са първите първите големи удари на корпоратокрацията, която бързо набира скорост. Постепенно се освобождава от опеката на националните правителства и укрепва могъществото си, което става видимо за всички в западното общество през 70-те години на XX век.

Пъркинс започва своя път като икономически килър (economic hit man) през 1971 г.  Тогава той е едва 26-годишен, но добре се ориентира в обстановката и прави главоломна кариера, издигайки се в йерархията на международната консултантска фирма „Чез. Т. Мейн”  или просто „МЕЙН”. Паралено с това обаче той съдейства за разоряването на икономиките на няколко държави от различни точки на земното кълбо – Индонезия, Еквадор, Панама и др.

Моделът, по който работят Пъркинс и колегите му е прост, но изключително ефективен.

От позицията си на експерти те убеждават конкретните правителства да започнат мащабни инфраструктурни проекти (електроцентрали, язовири, летища, магистрали),  които според техните прогнози ще осигурят на страната просперитет и икономически ръст. За да бъде осъществено всичко това „килърите” настояват правителствата на съответните държави да изтеглят многомилиардни кредити, с които на практика остават заробени и под влиянието на транснационалните корпорации за дълги години напред. След известно време става ясно, че обещанията за светло бъдеще не са оправдани, а държавата-жертва изпада в политическа и икономическа зависимост от глобалните корпорации, които по правило действат съгласувано с правителството на САЩ. Така се стига до споразумения за военни бази и контролиране на важни геополитечиски и икономически обекти като Панамския канал. И тук могат да се направят достатъчно аналогии със схемите, разигравани в България през изминалия четвърт век.

Пъркинс свидетелства, как в повечето случаи представителите на местните правителства се съгласяват с условията на корпоратокрацията, срещу лично облагодетелставне. Ако някой все пак реши да упорства, тогава на сцената излизат „чакалите”. Те организират отстраняването на президенти като тези на Панама -  Омар Торихос и Еквадор – Хайме Ролдос, които загиват при мистериозни самолетни катастрофи. В случай, че и „чакалите” се провалят, то тогава се прибягва и до преки военни действия.  Най-често корпорациите търсят  подкрепата на САЩ, за да защитят интересите си. Но има и достатъчно случаи,  в които те прибягват до помощта на други велики сили.

Дълго време Пъркинс изпълнява възложените му мисии, преди да се оттегли през 80-те години на изминалия век. По-късно той се съгласява мълчанието му да бъде откупено със синекурни консултантски длъжности в големи корпорации, но след атентата на 11 септември 2001 година решава, че няма право повече да бъде безмълвен и запознава света със  своите откровения.

„Изповед на един икономически килър” отдавна е бестселър в САЩ, тя е предмет на сериозни дискусии, а правата за филмирането вече са изкупени в Холивуд.   „Книгата не е рецепта, а изповед”, споделя  Пъркинс, оставяйки на читателите си мисията да намерят пътя към решение на проблемите, които той конфигурира. Той все пак не пропуска да даде и някои свои препоръки в това отношение. „Светът е такъв, какъвто става в мечтите ни”,  убеден е авторът, който вярва, че промяната към по-добро е в ръцете на самите хора.

Владимир Трифонов

неделя, 3 март 2013 г.

Земята на Ботев и Левски отново е робска земя – ЧАВДАРЦИ



ЧАВДАРЦИ

Земята на Ботев и Левски 
отново е робска земя,
Балканът хайдушките песни 
отново размирно запя.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!

Народната мъка разпали 
в сърца ни нестихващ пожар;
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял го Чавдар.

С Ботевски пламък в душата,
на Левски с духа несломим,
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.

Министри продават народа,
палачи бесилки коват;
да вдигнем народа в тревога,
избитите жертви зоват.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик,
завета на Левски бунтовен,
при нас нека дойде войник!

Христо Кърпачев


събота, 2 март 2013 г.

Социална аптека откри митрополията в гр. Сяр (Серес), Северна Гърция



В гръцкия град Сяр (Серес), на около 40 км от Кулата, в понеделник беше открита социална аптека, която има за цел да осигурява безплатно лекарства от първа необходимост на неосигурени и бедни граждани, които нямат възможност сами да си закупят лекарствата или да ползват здравната каса в страната. Инициативата е на митрополията в Серес и е осъществена със съдействието на общината. Аптеката ще работи заедно със здравен център, който също има социална насоченост. За дейността им митрополията по инициатива на Серския митр. Теолог е преустроила етаж от митрополитския духовен център "Св. Максим" (наречен на покровителя на предишния митрополит Максим Ксидас - б. р.).

Социалната аптека ще функционира благодарение на помощта и сътрудничеството с митрополията на другите аптеки в градовете на епархията. Средства и лекарства от първа необходимост се събират и в енориите в Серес и др. градове. Аптеката ще работи два часа следобед от 18 до 20 ч. и ще се обслужва от фармацевти-доброволци.

dveri.bg


Вижте още:

Митрополит се моли НАТО да се разпадне