вторник, 30 април 2013 г.

Гърция: Безвластническия синдикален съюз – Манолада : ягоди и кръв!

Позиция на Безвластническия синдикален съюз по повод  варварското нападение над работници –емигранти в Манолада.



Трудещите се емигранти работят в робски условия през сезона на ягодите в Манолада. 90% от продукцията е за износ. Условията на труд и живот са нечовешки, а заплащането е минимално (нулево в повечето случаи). Тази история се повтаря от години. Работниците не получават никакво възнаграждение с месеци, а ако дръзнат да поискат заплатите си, се сблъскват с насилието на работодателя, който има зад гърба си престъпната толерантност на държавата и  мафията.

17 април 2013г – ЯГОДИ И КРЪВ!

Двеста души работници,  решават да си поискат отработеното и дължимото. Шест месеца къртовски труд от сутрин до вечер и то без никакво възнаграждение, изпитвайки на гърба си експлоатацията и мизерията на системата. И вместо заплатите  си,  получават за отплата  куршуми, терор и насилие.  Двадесет работника се озовават окървавени и пребити в болница. Не за пръв път в околността се случват подобни инциденти. От години има информации и факти за смъртни случаи и  тормоз над емигранти, но по-голямата част от фактите за тормоз, изтезания и некоректно работодателско отношение , остават прикрити от чорбаджиите на Манолада.


Подобна безскрупулност се среща често и срещу трудещите се работници и в други области на Гърция, от страна на разнокалибрени чорбаджии, и големи и малки. Полета, стада и строежи са бойното поле на което се разиграват всякакъв вид драми с потърпевши работниците – емигранти. Чорбаджийския произвол в повечето случаи остава ненаказан, а мълчанието и безразличието на по-голямата част от обществото работи в полза на съвременната търговия с роби.

Не е нужно, разбира се, някой да ходи чак до Илия, за да се сблъска с тези образи и да го  „разчуства” унижението, на което се подлага тази определена част от работническата класа – емигрантското съсловие. През 2010 г. в Янина, сенегалски работници в оранжериите на Калпаки решават да си поискат заплатите. След седмици на гладна стачка, борбата им се увенчава с успех.  Все още и в портокаловите полета на Арта условията на труд и заплащане не се различават по нищо от тези в Манолада.

Борци против експлоатацията на човек от човека, ние не обръщаме глави на другата страна, преструвайки  се на незнаещи или учудени. Живеем във времена наподобяващи отношението към работниците през Средновековието, планове за Специални  Икономически Зони (Манолада неформално е СИЗ), съвременните концентрационни  лагери, в които  Капитализма  ни иска раболепни и слугински мълчаливи, се увеличават – отказваме да мълчим!

Не се надяваме на никой „просветен” лидер  или партия, които ще донесат спасението. Неотложна нужда е да се създадат и разработят онези връзки и отношения и действия, довеждащи ни  до излизането на Барикадите, които единствени могат ни спасят и да ни върнат ограбените животи.

Срещу всяка класова и расова дискриминация, с оръжието на солидарността се опълчваме срещу страха, подтисничеството , изолацията и жестокостта , която искат да ни наложат Държавата и началствата. Ще отговорим със задружни и самоорганизирани борби и на местни и на емигранти. Така или иначе, НЯМАМЕ ЗА ГУБЕНЕ НИЩО, ОСВЕН ВЕРИГИТЕ СИ!

Безвластнически Синдикален Съюз – Янина


Превод: М. Зафирова


източник: Автономен работнически синдикат


Още от Гърция:

Десетки ранени след стрелба по чуждестранни работници в Гърция

Нацистите от "Златна зора” издевателстват над български болногледачки

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени

Жители на Тасос изгониха бабаитите на Златна зора

Мързеливи ли са гърците или не? Какво показват европейските статистики

Подобни случаи от България:

Чорбаджия отвлече и преби работник в Бургас

Пловдивски шеф глобява служителки, защото са бременни

Отидох, работих, отвратих се

Шивачки бият шамари на шефка за неизплатени заплати

четвъртък, 25 април 2013 г.

Ден на освобождението на Италия от фашизма

25 април

Денят на освобождението от фашизма и немската окупация – национален празник на Италия.



На 25 април 1943 година фашисткият диктатор Бенито Мусолини избягал от Милано и в историята на страната започва нова епоха – движение на въоръжената съпротива и борба за демокрация. През 1945 година в окупираната от немците Северна Италия започва всеобща стачка и въоръжено въстание. Партизаните и въстаниците в кръвопролитни боеве освобождават стотици градове на северна и Централна Италия още преди пристигането на съюзническите войски.

През юли 1943 г. съюзниците правят десант в Южна Италия и Мусолини става неудобен. Фашисткият съвет сваля доверието си от него. Дино Гранди, един от най-близките сподвижници на Дуче, му казва в очите: "Италия престана да съществува в онзи ден, когато вие се накичихте със златните маршалски еполети. Хвърлете тези нелепи украшения!".

Виктор Емануил III също се дистанцира. "Дуче - започва той с леден тон, - в Италия всичко се руши, войниците не искат да воюват... Аз разбирам колко ви е тежко да осъзнаете, че сте станал най-ненавистният човек в страната..."

Мусолини се опитва да каже нещо, но кралят го срязва: "Не възразявайте! Колкото и да е горчиво, това е така!".

Диктаторът е арестуван и пратен в планината Гран Сасо. Намесва се обаче Адолф Хитлер. По негова заповед спецотряд прониква в гората и освобождава Мусолини.

Лебедовата песен на Дуче е тъй наречената Италианска социална република, която се крепи на щиковете на Вермахта. През април 1945 г. изкуствената държава е превзета от съюзниците и Мусолини е принуден да бяга. Охранявана от германски бойни машини, неговата "Алфа Ромео" поема към швейцарската граница.

Разпознават го по панталоните. Бенито Мусолини е в компанията на любовницата си Клара Петачи, но не забравя и съпругата Ракеле. По време на пътя той й пише писмо, в което я убеждава да го последва в Швейцария. "Твой Бенито, Комо, 27 април 1945", подписва се Дуче и добавя: "Година ХIII от Фашистката ера."

Беглецът предвидливо е сложил германски шинел и каска, но е забравил да смени панталоните си. Носел генералски бричове с червена ивица по канта. Тъкмо те се оказват фатални.

На 27 април следобед партизани спират колоната в градчето Донго край езерото Комо. Панталоните го издават и Дуче е арестуван. Заедно с Петачи той е откаран в селцето Джиулино ди Мецегра. Двамата са затворени в някаква ферма.

Партизаните пращат вест до Националния комитет за освобождение на Северна Италия. Оттам иде заповед косъм да не падне от главата на диктатора. Дори ако се опита да бяга, да не се стреля, гласи нареждането.Нещата обаче се променят. Първа американска бронирана дивизия дърпа напред и бързо се приближава. Бенито Мусолини може да попадне в нейни ръце, притеснява се Палмиро Толиати. Той е генерален секретар на Италианската комунистическата партия и вицепремиер. Отговаря за прочистването на страната от фашистката измет. Макар и съюзници, за Толиати янките си остават чужди елементи. Ако сложат ръка на Мусолини, съдбата на тиранина ще се проточи. Буржоазната демокрация обича съдебни процеси и прочие глупости. Трябва бърза разправа, преценява марксистът. И нарежда разстрел.

За екзекутор е избран Валтер Аудизио с партизанско име Полковник Валерио. Той е член на Главното командване на корпуса Доброволци на свободата. През 1934 г. е помилван лично от Мусолини, което не му пречи да се заеме с мисията.

На 28 април Полковник Валерио влиза при Мусолини и Петачи. Казва им, че е дошъл да ги спаси. Автомобил ги откарва до близката Вила Белмонте, където ги разстрелва.

"Антифашистка терапия – Мусолини преди  и след"
Дучето провесен с главата надолу от народната любов


Кадър от честванията в Милано днес
Както всяка година улиците са тесни да поберат всички празнуващи падането на така омразния фашистки режим


Вижте още:

9 ти Септември - ПАК ЩЕ УСПЕЕМ
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/9-septemvri-1944.html

9 септември като „Окупирай Уолстрийт”
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/9-septemvri-kato-Occupy-Wall-Street.html

Той е на 3 години и живее в кофата за боклук



Ако не го видите, можете да изсипете отпадъците върху главата му. Недохранен, със счупен крак и скъсано мече, Асен е толкова малък, че може да се събере в една торбичка.

Тя се казва Лара и е на 10. Красиво, русо дете. Ангелче. Спортистка и художничка. Обича да рисува. Живее в Бояна, ходи на частно училище и си пада по Джокович.

Лара не познава Асен, нито пък той нея.

Лара не знае какво има в кофата, нито пък Асен знае какво има в Бояна.

Асен го забравили до боклука в пловдивския квартал Столипиново преди пет дни.

Майка му се сетила 72 часа по-късно, че го няма.

Обадила се в полицията. Била олигофрен и имала още 6 Асенчовци, които да гледа.

Лара изчезна преди 48 дни. Вчера я върнаха като по чудо. Слава Богу!

Платили откуп роднините и я върнали. Твърдят, че баща й пренасял наркотици за милиони. Казвали му Крал на кокаина и в три държави го искат, за да го вкарат в затвора.

Когато Лара беше отвлечена, София бе блокирана в продължение на три дни. Снимката й се появи във всички вестници и телевизии.

За Асен изпратиха патрулка до кофата. Провериха. Няма го. Пуснаха снимката му в едно малко квадратче. МВР твърди, че го издирва. Не че някой им вярва. 

Роднините на Лара благодариха на МВР. Помогнали много при предаването на откупа, преговаряли с похитителите.

На майката на Асен ще й вземат останалите деца. 

Асен и Лара не се познават и дори не подозират, че другият съществува. Те не са от един град, всъщност не са в една и съща галактика. Но са братче и сестриче. Това са децата на България, двете лица на една нация. Асен и Лара. Циганче и българче. Русо ангелче и мръсно цигане. Син на идиотка и дъщеря на наркодилър.

Ако ги нямаше родителите наблизо и ги пуснем на една детска площадка, сигурно ще си играят.

Децата не се делят, родителите ги учат да мразят тези, които миришат и живеят в кофите. После порастват и стават отвратителни възрастни. Слагат фуражки или стават политици. Обръщат глава и бърчат нос като видят Асен. Подхвърлят му корички, ако случайно го забележат в кофата. Бият го, ако излезе от нея. И да умре, на никого няма да му пука.

Той е изчезнал още преди да се роди.

Ако Асен го открият и по някаква случайност порасне, сигурно ще ни мрази. Майка си, че му е счупила крака и го е забравила до кофата. Полицаите, които не са го търсили. Българите - за това, че не им е пукало за едно изчезнало тригодишно дете.

И Лара сигурно също ще ни мрази. Защото детството й никога няма да бъде същото. Защото полицията е позволила да я отвлекат, въпреки че трябва да я охранява.

Лара няма да се върне никога в Бояна.

Асен никога няма да излезе от Столипиново.

Само ние, възрастните, ще продължим да живеем тук. В държавата, в която собствените ни деца ни мразят.

Защото сме ги изоставили, още преди да се родят.

събота, 20 април 2013 г.

Поздрави за рождения ден на Хитлер

На този ден – 20 април 1945 г. далекобойната артилерия на 79-ти стрелкови корпус от 3-та ударна армия на Първи белоруски фронт води стрелба по предградията на Берлин, като своеобразен подарък за рождения ден на Хитлер.


За съжаление, десетилетия след като човечеството отхвърли чумата на хитлеризма, нашата държава е пример какво се случва, когато образованието и здравеопазването биват разбити, а наркоманията се вихри. Някакви малоумници в агитките на футболните клубове "Левски" и "Литекс" не почетоха годишнината от Априлското  въстание, а рождения ден на Хитлер. Какво за тях е паметта на Ботев или Левски, нали и без друго ги мразят. Опитът за ирония с пролетното почистване всъщност бе ироничен за самото съществуване на неонацистката сган. Докато нормалните хора правеха населените места и природата по-чисти, мръсотията на нещо отдавна мъртво и изгнило изплува и за пореден път вандалства и троши. И за пореден път капиталистическата ни държава ще си затвори очите, защото й са нужни щурмови отряди готови за няколко таблетки да потушат народното недоволство, каквато е била винаги ролята на фашистите. Нацистите винаги са мразели страната и народа си. Единственото, което обичат са наркотиците.

Бастионът на наркоманизма безнаказано доказва кого закрилят законите у нас:


Арийците от Ловеч не остават по-назад:



Вижте още:

Защо нацистите мразят Ботев и Левски
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Червено действие срещу расизма в българския футбол
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_09.html

ЦСКА заяви на висок глас: Не на расизма!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/03/blog-post_28.html

И да е празен стадионът, на него няма място за расисти
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/I-da-e-prazen-stadionut-na-nego-nyama-myasto-za-rasisti.html

„В Мюнхен и в България, и навсякъде другаде: ЛЕКА НОЩ, БЯЛА ГОРДОСТ“
http://actionredbg.blogspot.com/2011/11/blog-post.html

Слагат мустаци на Хитлер с тоалетна хартия
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_05.html

Хитлер се кандидатира за президент на Египет
http://actionredbg.blogspot.com/2012/04/blog-post_20.html

петък, 19 април 2013 г.

Десетки ранени след стрелба по чуждестранни работници в Гърция



Около 200 берачи на ягоди искали да им платят бавените от шест месеца заплати, но били разгонени с изстрели

35 чуждестранни работници от Бангладеш бяха ранени при опит за силово прекратяване на трудов конфликт на полуостров Пелопонес, Южна Гърция, прададе радио Атина.

Инцидентът е станал, след като 200 чуждестранни берачи на ягоди излезли на демонстрация в селището Неа Манолада с искания да им бъдат изплатени забавените заплатите за последните шест месеца

В разгара на протеста един от помощниците на работодателя използвал огнестрелно оръжие.

Полицията е арестувала собственика на селскостопанското предприятие и издирва гърците, замесени в кървавия инцидент.

Медиите в Гърция са потресени от инцидента, на който широко внимание отделят днес и световните печатни издания.

"Нов удар в родината на ягодите", "ягоди и кръв", "биячи стрелят срещу протестиращи и раниха 35 имигранти", гласят някои от заглавията в гръцката преса.

Според публикациите гръцкият работодател дължал между 750 и 1000 евро на всеки от 200-те чуждестранни имигранти, трудили се на ягодовата му плантация в южната част на страната.

Дължимата сума възлизала на 150-200 хиляди евро

По жертвите било стреляно с ловни пушки, а болницата била пълна с окървавени чужденци, пишат електронните издания.

Кървавият инцидент показва за сетен път жестоката експлоатация на чуждестранни земеделски работници от местни чифликчии, които безцеремонно се гаврят с тях, като ги обричат на мизерно съществуване, настанявайки ги в мизерни бараки, за които искат наеми, пише в. "Та неа".


Още от Гърция:

Нацистите от "Златна зора” издевателстват над български болногледачки

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени

Жители на Тасос изгониха бабаитите на Златна зора

Мързеливи ли са гърците или не? Какво показват европейските статистики

Подобни случаи от България:

Чорбаджия отвлече и преби работник в Бургас

Пловдивски шеф глобява служителки, защото са бременни

Отидох, работих, отвратих се

Шивачки бият шамари на шефка за неизплатени заплати

четвъртък, 18 април 2013 г.

По следите на изгубената „Замунда”


В последните няколко дни потребителите на най-големия български торент тракер „Замунда” имаха проблем с достъпа до него и отварянето му. Вчера обаче те неочаквано получиха и 3 лични съобщения – което не е обичайна практика – с противоречащ си едно на друго текст, а едното от тях бе постнато и на челната страница на сайта.

В текста Zamunda.net твърди, че „група хакери са свалили бекъп на сайта” и могат да пуснат негови копия на друг адрес. Екипът уверява, че паролите на потребителите са криптирани и не могат да бъдат видени от никого в чист вид и призовава юзърите да не се логват в копията на „Замунда”, където сигурността на личните им данни не е гарантирана.

Свързахме се с Мартин Павлов, който досега беше сочен от ГДБОП като истинския собственик на „Замунда”, макар че пак според полицията по документи собственик на тракера от 2007 г. насам е сирийски гражданин. Неговата версия е точно обратната.

„Замунда беше открадната. От вътрешен човек с достъп до базата данни и ползващ се с абсолютно доверие. Той е успял да влезе в мейла, с който е регистриран сайтът, откраднал е домейна и го е пренасочил към нови адреси. Принудихме се да пуснем от бекъп тракера на нов URL – http://zamunda.se. Нищо не е загубено, просто всичко, което досега познавате като Замунда – торенти, акаунти, администратори, ъплоудъри – е преместено на новия адрес, тъй като вече нямаме контрол над стария”, твърди Мартин Павлов.

На въпроса как може да докаже твърденията си, Павлов отговори:

„Първо, вижте в http://whois.org кога е сменен адреса на Замунда.нет – на 11 април. Второ, всеки може да провери и че новият адрес http://zamunda.se е регистриран лично от мен – по молба на собственика. След това погледнете старата Замунда.нет: там са изтрити акаунтите на почти всички досегашни администратори, ъплоудъри и ВИП-ове. Това са хората, които реално правят и поддържат сайта – и те са баннати на Замунда.нет, защото са с нас на новия адрес. Хакерът-узурпатор на сайта масово трие и теми, постинги и акаунти във форума на тракера, които се опитват да кажат истината или задават неудобни въпроси”.

Късно снощи от различни форуми и източници в нета започна масово да изтича информация за случилото се със Замунда – и тя потвърждава именно версията на Мартин Павлов. В някои сайтове е публикувана и обратната версия, но тя представлява просто цитат от съобщението до потребителите на Замунда.нет.

В тази връзка възникват няколко практически въпроса.

Кой е истинският тракер – Замунда.нет или Замунда.се?

Въпросът е до голяма степен безсмислен. И двата са „истински”, доколкото съдържат практически цялата досегашна база данни – торенти, акаунти, всичко. Можете да влезете и в двата с досегашната си парола и просто да ги ползвате както досега.

Има ли опасност за личните ви данни?

И да, и не.

Да, защото намеренията на новия собственик на Замунда.нет са неясни – той би могъл да злоупотреби с цялата чувствителна информация като акаунти, мейли, пароли, IP адреси, кой какво е теглил, сийдвал, поствал, коментирал, точно както си пожелае, включително в ущърб на потребителите. Това е информация за поне 350 000 души, която има сериозна търговска стойност, а със сигурност и някои силови държавни институции живо се интересуват от нея.

Не е препоръчително да хукнете да си сменяте паролата в Замунда.нет. Паролите наистина са криптирани, но когато решите да ги смените, вие трябва да напишете новите в „чист” вид – който може да бъде прихванат от новите собственици.

По същата причина е опасно да се логвате и в новата Замунда.се – към момента паролите ви там са криптирани, но оттук нататък не е сигурно дали някой не ги прихваща.

От друга страна, надали има особена опасност за досегашните ви данни. Новият собственик на Замунда.нет вече така и така разполага с тях от шест дни – с всичко друго, освен с паролите ви.

А старите собственици, които сега са на Замунда.се, са се доказали през годините като надеждни, след като досега не са предали или продали никаква ваша лична информация на заинтересовани лица, търговци и служби. Няма никаква причина да започнат да го правят точно сега.

Какво да правим оттук нататък?

Въпросът, който вълнува потребителите, всъщност е: аз кой тракер да ползвам? Засега е добре да изчакате. Има косвени, но много и убедителни признаци, които трудно могат да се приемат за случайно съвпадение, че версията на Мартин Павлов за откраднатия от вътрешен човек домейн, е вярна.

събота, 13 април 2013 г.

С обърната резба – ВМРО с танц на оплождането


Понякога срещаме непреодолими пречки в желанието си да доокарикатурим тези недоразумения неонацистите. Те се справят така добре с това да стават за смях, че не е нужно ние да правим нещо. Освен да ги покажем и да се посмеем.

Една крайнодясна ултра маргинална партийка се засили към властта със странен ритуал. Напъпилата пролет явно е стимулирала половия нагон и желание за размножаване на и без друго мизерния й електорат, и те изпълняват танц на оплождането. Всичко би било добре, ако не бяха само мъже, и то, тиквиз на които явно не им е известно, че колкото и да правят опити за зачеване, такова няма да настъпи. Нито сексапилно надупените чичари с ритуалното начукване на фалически символ в друг фалически символ, нито благословията на жреца на Тангра – Йоло Денев, който също участва в оргията, ще помогнат.

Все пак адмирации за това, че успяват да дресират хипопотам да обикаля в кръг заедно с другите гламави. Също и че са успели да мобилизират целия си личен състав да участва и за наличието на придворен тъпанар. Вярно, че някои от тях бягат подплашени от този кит на национализма, и от мисълта какво ли ще им се случи, ако ги докопа, но трябва да сведем глави пред желанието им за саможертва. Това изяснява и какво прави ГРРРР в новия патриотичен химн на клоуните от четирибуквието – „Harlem Shake” – може да го видите и чуете на 29-та секунда от видеото.

Неизяснено обаче остава – туй репетиция за традиционното им участие в софийския гей прайд ли е или закъсняло афтър парти след Хелоуин. От една страна, купонясващ в този водевил държи кастрон с надпис „С обърната резба – да поемем властта” и е чест участник в гей парадите (на приложената снимка може да го видим как се опитва да убеди полицаите да се включат и те във веселието), от обратния ракурс, пък се забелязват циркаджии в карнавални костюми. Препоръчваме им и да пробват и с други лозунги като „Да се оправим по между си пък държавата да гледа и да се учи”, че да ги разберат хората. Или пък „По-добре един зад друг в похот, вместо газ да хабим в автопоход”.

Припевът „Con los terroristas” сигурно възбужда приятните спомени на палячовците за главорезкия тероризъм на ванчемихейловистките бандити или за още по-славни страници от историята им като мятането на ножове и пиратки по онкоболни, но пък подсеща и нормалните хора, че целта на всяка една крайнодясна формация, колкото и комична да изглежда, е да служи по най-брутален начин на капитала. Черешовото топче, което въртят като пумпал, или като нещо с тази форма, което им липсва, би стреляло срещу чорбаджиите-изедници и властта на капитала, която нацистите обслужват.

А черешовото топче ще пукне... от смях.

Харлемският шейкър под погледа на неговия приятел напира да се влее в едно от шествията на други весели хора



Подобни излагации:

Избягали от столичен психодиспансер се пръснаха из София
http://actionredbg.blogspot.com/2013/02/Izbyagali-ot-stolichen-psihodispanser-se-prasnaha-iz-Sofia.html

Дрогирани неонацисти нападнаха немски вокалист на концерт у нас
http://actionredbg.blogspot.com/2013/02/Drogirani-neonacisti-napadnaha-nemski-vokalist-na-koncert-u-nas.html

Нищетата на брадоненавистниците
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Nishtetata-na-bradonenavistnicite.html

Противоестествените взаимодействия между БСП и крайните националисти
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Protivoestestvenite-vzaimodeystvia-mezdu-BSP-i-kraynite-nacionalisti.html

Активист на „Атака” замесен в педофилски скандал със сайта ask.fm
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Aktivist-na-Ataka-zamesen-v-pedofilski-skandal-sus-sayta-ask-fm.html

Нацистки изродчета нападат възрастни и беззащитни хора в София. България им готви линч.
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Nacistki-izrodcheta-napadat-vuzrastni-i-bezzashtitni-hora-v-Sofia-Bulgaria-im-gotvi-linch.html

Резил на деня. Урок по география след луковмарш
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_20.html

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите
http://actionredbg.blogspot.com/2012/02/blog-post_18.html

вторник, 9 април 2013 г.

КУЧКАТА Е МЪРТВА – хиляди празнуват смъртта на Тачър

Спонтанната и чистосърдечна реакция на сънародниците на Тачър може да изглежда прекалена, но е истинска. Милиони животи бяха съсипани от действията на най-мразената жена в британската история. Оценката на потърпевшите е жестока, но честна. Докато съществува необузданият в алчността си капитализъм, няма живот, а само мракобесие и страдание. Отиде си един от символите му, това е.


Шампанско се ля вчера, когато левите излязоха на британските улици, за да отпразнуват кончината на бившия британски премиер Маргарет Тачър, предаде агенция БЛИЦ. Хора се събраха в центъра на Глазгоу, други изразиха радостта си по улиците на Брикстън в Южен Лондон. Само часове след кончината на “Желязната лейди”, се организираха партита посредством   социалните мрежи.

КУЧКАТА Е МЪРТВА
На площад Джордж в Глазгоу антикапиталисти скандираха по мегафони “Маги, Маги, Маги”, а другите им отвръщаха “мъртва, мъртва, мъртва”. В празнуването на импровизираното парти към членовете на организации, сред които Федерацията против данъка “свободна спалня”, Комунистическата партия, Социалистическата партия, Работническата партия на социалистите, Международната социалистическа група, се присъединиха и обикновени граждани. 


Народът се събра около 17 часа, въпреки разпореждането на градския съвет на Глазгоу събитието да не бъде посещавано. Малко по-късно всички запяха дружно: “Сбогом, вещицата е мъртва”. Тогава се разнесе и звукът на тапата, изхвърчаща от бутилка с пенливо шампанско. Сред празнуващите имаше и специално подготвени, дошли за събитието с необходимите картонени шапчици и конфети. 


Междувременно няколкостотин души се събраха в Брикстън в Южен Лондон – сцената на бурни размирици през 1981 г., две години след след началото на първия премиерски мандат на Тачър. Някои носеха плакати с надписа: “Радост, Тачър е мъртва”. 


За отрицателно време 180 000 души харесаха сайта isthatcherdeadyet.co.uk. Той е създаден преди 3 години с въпроса "Още ли не е умряла Тачър", а днес авторите му смениха отговора "Все още не" с "Да!" В един момент бутона "харесвам" натискаха по 2500 потребители в минута.

понеделник, 8 април 2013 г.

Тачър умря – следващият е капитализмът

Тачър умря – следващият е капитализмът
Работническа Англия празнува. В богаташките Кенсигтън и Челси може и да са опечалени, но на север – в крайните миньорски квартали на Лийдс, Дърам и Нюкасъл, в докерските гета на Ливърпул, и по-на юг – в закритите от Тачър машиностроителни комплекси в Шефийлд, Ковънтри и Бирмингам, тази вечер ще се отварят бутилки с евтино шампанско.

Тъй че няма нищо чудно в това, че представител на британския синдикат на миньорите приветства новината за смъртта на Маргарет Тачър: „Днес е чудесен ден. Очарован съм.”, заяви Дейвид Хопър, регионален ръководител на синдиката на миньорите в североизточната част на Англия, след смъртта на бившия британски премиер Маргарет Тачър.

„Точно сега пия едно питие. Днес е чудесен ден. Очарован съм. Днес е моят 70-и рожден ден – един от най-добрите в живота ми”, казва още Хопър.

„Тачър причини толкова зло на североизтока, колкото никой друг не е успявал. Не става въпрос само за въгледобивните мини. Тя реши да разруши синдикатите. Тя срина индустрията, разруши общностите ни”, заяви синдикалистът. „Сега Англия внася 40 милиона тона въглища всяка година. Това е напълно скандално”, подчертава синдикалистът.

Нейното последно желание бе да бъде кремирана, но не останаха въглища
Английският полузащитник на френския Олимпик Марсилия Джоуи Бартън пък каза днес, че Тачър е „дърта вещица”, която „не заслужава място в рая”.

„Аз бих могъл да кажа „почивай в мир, Маги”, но това няма да бъде честно. Ако раят съществува, тази дърта вещица няма място там”, написа английският футболист в своя личен профил в социалната мрежа „Туитър”.



„Подхлъзване назад във времето” – песента прави паралел между управлението на Тачър и това, което се случва днес в Англия

Вижте още:

КУЧКАТА Е МЪРТВА – хиляди празнуват смъртта на Тачър
http://actionredbg.blogspot.com/2013/04/KUCHKATA-E-MURTVA-hilyadi-praznuvat-smurtta-na-Tachur.html

петък, 5 април 2013 г.

Що е анархизъм и има ли бъдеще у нас? – Ангел Златков

Анализ на Ангел Златков – едно от лицата на студентските протести, активно участващ в разясняването на зловредната роля, която играят антистудентските "представители" в ламтежа им за повече власт и връзката им с партийните борби.


Въведение

Анархизмът е социално учение, което изучава, анализира и обобщава обществените проблеми, стремейки се да даде решение на всички тях, чрез своята универсална концепция за обществено устройство, която се нарича анархия. Анархизмът се определя като учение, защото в себе си съдържа концепция от философски, социологически, исторически, психологически и политически възгледи. Думата анархия идва от древногръцки. „Архон” означава власт, а отрицанието „Ан”, дава смисъла й на без власт. Синоним на думата анархия е безвластие.

С утвърждаването и развитието на безвластническите идеи през XIX век, се  налага друг смисъл на думата анархия, като хаос и безредие, позовавайки се на древногръцкото „наркхос” (ред) и съответно отрицанието му „анаркхос” – безредие. Всички политически течения, представители на политическата власт, определят анархизма в негативен смисъл, позовавайки се на максимата, че без власт няма ред. Въпреки това, за анархизмът като учение, така както го е формулирал Пиер- Жозеф Прудон, е характерен само първият смисъл на думата (безвластие). Ноам Чомски определя анархията като съдържание на „основните елементи на човешката природа: солидарност, взаимопомощ, симпатия, загриженост за другите” .

Анархистите поставят в центъра на Вселената човека и по-точно развитието му. За да се развие той най-добре и за да достигне съвършенство, те смятат, че  всичко което пречи на развитието му следва да бъде премахнато. Главен проблем в това развитие, анархизмът вижда във властовите отношения и в държавата, като форма на организация контролираща живота на хората. Идеологията на анархизма е заключена в няколко основни принципа – свобода, солидарност, равенство, справедливост, свободна инициатива, безвластие, атеизъм, отрицание на държавата, революция.

Според анархистите, свободата е биологична нужда и основно човешко право. Именно в стремежа към свобода, анархистите виждат социално-икономическия прогрес. А свобода има само там, където липсва власт. Оттук следва и основният девиз на анархизма – “Нито роб, нито господар”. За анархистите свободата означава: гарантиране на условия за пълно развитие на заложбите на всеки индивид; неотменимо право на всеки да действа съобразно своя разум, съвест и воля при решаването на различни обществени проблеми; създаване на материални и организационни възможности, позволяващи реалното участие на всеки при вземането на решения.

Черпейки от развитието на науката и най-вече от теорията на Дарвин за еволюцията, П. Кропоткин доказва че тъй наречените. „социални животни” ( тези, които живеят на ята, стада и прочие) оцеляват по-лесно от тези, които живеят самостоятелно. Оттук той извежда и идеята си, че за да се съхранява и развива човечеството, отношенията в „човешкото общество”, би трябвало да бъдат основани на солидарност и взаимопомощ.


Свободата и истинската солидарност са немислими без икономическо и социално равенство. Равенството  не означава нивелиране на индивидуалните разлики или на интелектуалния, морален и физически облик на отделните личности. Напротив, точно това разнообразие на капацитета и силата, на индивидите, пола и възрастта, на расата и народностите, представлява богатството на народа и човешкия род, към който принадлежи всеки един индивид. Икономическото и социалното равенство не изискват също изравняването на личните доходи, когато те са продукт на труда, капацитета и творческата енергия на всеки един. За анархистите, равенството се изразява в равните възможности.

сряда, 3 април 2013 г.

Чорбаджия отвлече и преби работник в Бургас

Според капиталиста-изедник толкова му били загубите от следването на младежа. За всички повтарящи мантрите за добрите капиталисти и благородството на националния капитал.


Чорбаджия отвлече свой работник и го преби в цеха си за алуминиева дограма заради 3000 лева. Инцидентът е станал в късния следобед в неделя (31 март) в производствената база на бургаската фирма "Сийл", която се намира край бургаския комплекс "Меден рудник". Босът на фирмата 44-годишният Кирил Кьовторов извикал в неделя след обяд 30-годишен работник и му заявил, че дължи 3000 лева. Обяснил, че трябва да плати парите като компенсация за времето, когато следвал като студент, от което компанията претърпяла загуби. Кьовторов извадил договор за заем, предварително подготвен, и притиснал работника си да го разпише. Работникът обаче отказал, заради което бил жестоко пребит. Кирил Кьовторов извикал на помощ приятеля си Добрил Николов, който също налагал работника. Пребитият бургазлия успял да изпрати тайно съобщение до свой приятел, че е отвлечен, който пък информирал полицията. Около 19,30 часа антимафиоти от специализираните полицейски сили на бургаската полиция обградили производствения цех и нахлули в него, за да освободят заложника. Чорбаджията обаче усетил, че спецчастите атакуват, и сам отключил вратата. Кирил Кьовторов и приятелят му Добрил Николов са задържани в ареста. Срещу тях ще бъде повдигнато обвинение за отвличане, рекет и побой.

източник: Работнически глас

Вижте още:

Пловдивски шеф глобява служителки, защото са бременни

Отидох, работих, отвратих се

вторник, 2 април 2013 г.

Жители на Тасос изгониха бабаитите на Златна зора


Жителите на малкото село Потамя на остров Тасос организираха лоша изненада на бабаитите от Златна зора, съобщи GRReporter. Въпреки че в Атина и най-вече в кварталите в центъра, където популярността им е сравнително висока и акциите по раздаване на безплатни храни са успешни, на острова хората реагираха гневно и осуетиха инициативата на неонацистите.

С плакати в ръце и с лозунги срещу Златна зора и нейната идеология жителите попречиха на камиона да разтовари хранителните продукти. След това принудиха членовете на партията да напуснат селото, заявиха им, че не ги искат там и не желаят техните подаяния.

В непринудения отпор участваха членове на местното културно дружество, отбора по футбол, както и отделни жители. Те се събраха на площада в Потамя и след като изолираха облечените в характерните черни дрехи мъже заявиха, че не искат техните продукти и ги приканиха да напуснат селото.

В същото време призоваваха съселяните си, които бяха готови да вземат безплатните продукти да не го направят.

Жителите на Потамя бяха написали на плакатите си лозунгите: “Фашизмът няма да спечели. Не се превръщай в рибата, която той храни” и “Фашизмът се побеждава с борба, а не с милостиня”. Лозунгите, които викаха бяха с подобно съдържание.

Няколко дни по-рано златнозорците бяха организирали акция за раздаване на безплатни продукти в друго село на Тасос – Лименакя. Но според източници много малко жители са се отзовали на призива на неонацистите.

През следващите дни се очаква да организират акция и в село Панагия, където обаче ги очакват също толкова гневни реакции, след като жителите вече заявиха, че няма да приемат нито членовете на Златна зора, нито продуктите, които искат да раздадат.

Димитрис Кутлис от Потамя, който е член на общинския съвет в Тасос заяви: “Това, което подразни златнозорците най-много беше, че дори не можеха да се движат свободно в селото и още по-малко да раздадат хранителни продукти. Жителите на Потамя и Панагия заявиха категорично, че не искат подаяния от тяхна страна и им показаха, че не са добре дошли в техните села. Най-важният елемент в неделния протест беше, че една голяма група от граждани се организираха сами и успяха да реагират динамично срещу опита на членове на Златна зора да им дадат подаяние”.


Вижте още:

Нацистите от "Златна зора” издевателстват над български болногледачки

Нацистите от "Златна зора" – криминално проявени лица и биячи на жени


понеделник, 1 април 2013 г.

Почти цялото население на Бахрейн на протест в един ден


Виждали ли сте страна като Бахрейн, където 80-85% от населението излезе на протест срещу бруталния режим на ал Халифа, и това да се премълчи? Някога в друга страна имало ли е такъв висок процент на протестиращи едновременно? Да, населението на Бахрейн е малко, почти милион, но когато 800 000 души протестираха в един ден е срам за всеки човек, правителство или медия да игнорира тази славна бахрейнска революция! Това е като половин милиард души да протестират в Китай или 250 милиона в САЩ. Тогава защо са тези двойни стандарти и лицемерие? Да живее народът на Бахрейн!

снимка: AC24.cz