петък, 27 юни 2014 г.

Сенатор Маккейн се среща с терористи от „Ислямска държава в Ирак и Леванта”

Снимки на Джон Маккейн със сирийски терористи отново нашумяха покрай изострената обстановка в Ирак през последните седмици. На тях американският сенатор позира с членове на  „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, действащи тогава в Сирия. Още с публикуването си през 2013 г., фотосите разбуниха духовете, тъй като на тях бяха разпознати Мохамед Нур и Абу Ибрахим, отговорни за отвличането на 11 шиитски поклонници в Ливан. Мъжът най-близо до Маккейн е генерал Салим Идрис, бивш началник-щаб на „Сирийската свободна армия”.


Помните ли обиколката на сенатора в Сирия? Ето какво заяви пред CNN, когато се върна оттам:

„Беше много вълнуващо преживяване да се срещна с тези бойци, които се борят вече две години. Те са много навътре в положението на бойното поле и са много загрижени от влиянието на Хизбула, на иранците, и разбира се, от засилените действия на Башар Асад.”


От „Ислямска държава в Ирак и Леванта”  съобщават, че някои от мъжете на снимката в момента се бият за тях.

Добра работа, сенаторе.

Това обаче напомня как Доналд Ръмсфелд се срещна със Саддам Хюсеин, нали?*


* По време на службата си като дипломатически представител в Близкия изток (ноември 1983 – май 1984), назначеният от Роналд Рейгън Доналд Ръмсфелд се превръща в най-важната фигура за американското военно разузнаване, посредник в провождането на стратегическа информация и съвети в техническо направление на Саддам Хюсеин в периода на Ирано-иракската война. Проиракската политика на САЩ е възприета, когато Иран взима превес във войната и възникват сериозни основания, че може напълно да разгроми Ирак. При посещението си в Багдад на 19-20 декември 1983 г., Ръмсфелд води 90-минутен разговор със Саддам Хюсеин. Според разсекретени документи на Държавния департамент на САЩ, Ръмсфелд осведомява Тарик Азис (иракски заместник-министър председател и външен министър), че: „Усилията ни да помогнем бяха възпрепятствани поради определени причини, които ни затрудняват да… изкажем похвала за използването на химически оръжия.“. Ръмсфелд донася много подаръци на Саддам Хюсеин от администрацията на Рейгън. Сред тях има: пистолети, средновековни боздугани и чифт златни шпори за говедари. До Войната в Персийския залив (1990-1991) всичко това стои изложено в Саддамовия Музей на победата в Багдад, в който се намират и другите подаръци, връчвани на Саддам от лидери на приятелски държави. През 1988 г. Ръмсфелд заявява, че пълното възстановяване на връзките с Ирак е било едно от най-големите му постижения.


сряда, 18 юни 2014 г.

Енгелс за САЩ

...Никъде „политиците“ не образуват такава обособена и могъща част от нацията, както именно в Северна Америка. Там всяка от двете големи партии, които се редуват на власт, на свой ред се управлява от хора, които превръщат политиката в бизнес, спекулират с депутатските места в законодателните събрания както на съюза, така и на отделните щати, или живеят от агитацията за своята партия и се възнаграждават със служби след нейната победа. Известно е как се опитват американците от 30 години насам да отхвърлят това станало вече непоносимо иго и как въпреки всичко те все по-дълбоко затъват в това блато на корупчията. Тъкмо с примера на Америка момжем най-добре да проследим процеса на това обособяване на държавната власт от обществото, за просто оръдие на което тя е била предназначена отначало. Там няма никаква династия, никаква аристокрация, никаква редовна войска – освен неколцината войници за упражняване на надзор над индианците, - няма бюрокрация с постоянна служба или с право на пенсия. И все пак там има две големи банди от политически спекуланти, които последователно завземат държавната власт и я експлоатират с най-корумпирани средства и за най-корумпирани цели, а нацията е безсилна срещу тези два големи картела на политици, които привидно й служат, а в действителност господстват над нея и я ограбват...


Фридрих Енгелс, 1891 г.,
из увода към „Гражданската война във Франция“

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Потресаващи факти за американските бази в България


Американците няма да плащат нищо. България дори се отказва да преследва законово американски военни в случай, че извършат престъпление. Къде има американски бази в България и къде е планирано да бъдат разположени за в бъдеще? В разрез с националните ни интереси ли е разполагането на американски бази у нас?

САЩ е въплъщение на империализма

През 2011г. републиканецът Рон Поул, прави изненадващо признание: “САЩ е под голяма заплаха, защото сме окупирали много държави”. Същевременно американския лекар, писател, политик, дългогодишен член на Конгреса на САЩ и няколко пъти кандидат-президент, онагледява твърдението си със статистиката: 

“Ние имаме 900 бази в държавите на над 130 нации. И ако мислим, че действията ни ще останат без последствия се лъжем дълбоко. Какво бихме направили ние, ако да речем Китай, причини това, което ние причинихме на толкова държави?” Американски бази в България. Като “хлопане на отворена врата” определя американския посланик Джон Байърли българо-американското сътрудничество в областта на отбраната в секретен дипломатически доклад изпратен във Вашингтон в края на ноември 2005 г. и разкрит от Wikileaks. Особено важен за нас е американският анализ, че българската армия е дала процентно най-много жертви в Ирак от всички останали съюзнически контингенти към края на 2005 г. 

При 400 души контингент, нашите щети са 93 убити и ранени войници (13 убити и 80 ранени), което ни нарежда на челното място по пострадали в коалицията, непосредствено след САЩ. Практиката е доказала, че изказването на Рон Поул е вярно. Американските бази на територията на суверенни държави са потенциална мишена за терористични атаки. Всичко това е геополитически контрол и част от голямата битка между световните сили за световна доминация. Самите американци заявяват, че ние нямаме изгода от техните бази, нито ще имаме "глас" за случващото се. 

Според бившият главен прокурор на САЩ Рамзи Кларк, американски военни бази на българска територия могат да привлекат терористични атаки, да причинят екологични проблеми и да предизвикат насилие и бунтове сред местното население. Според него, както и според някои български граждани, за България е унизително да има чужди военни бази на нейна територия. В грамата са отбелязани най-важните въпроси за САЩ, по които преговарящият екип не е “отстъпил зад червената линия”. 

Посланик Байърли дава следната интерпретация на текстовете: 

IV. Използване на съоръженията и терените: 
Този член отбелязяа, че военни действия ще се предприемат “с консултации и разбиране за гледната точка на двете страни” Този член не задължава САЩ за предварителни консултации и не дава на българите право на вето върху действията на САЩ - анализира Байърли. 

V. Разполагане на съоръжения за отбрана, снабдяване и техника: 
Българите са искали изрично да се спомене неразполагането на ядрени оръжия в текста на споразумението, но са се съгласили на размяна на писма за уреждане на въпроса в духа на споразумението НАТО-Русия. 

IX. Придвижването на самолети, кораби и сухопътни превозни средства: 
Самолетите и корабите на САЩ не са задължени да плащат за ползване на правителствените и военните летища и пристанища. 

X. Наказателната юрисдикция: 
България се съгласява да отстъпи от основното си право да упражнява юрисдикция върху членове на US силите, извършили престъпления, които не произлизат от официалните им задължения, но си запазва правото да поиска неприлагане на тази клауза в случаи от особено значение за правителството. 

XXXII. Трудови взаимоотношения: 
българските работници в базите нямат право на стачка и договорите им могат да бъдат прекратявани съгласно военните правила на САЩ. Текстът на споразумението на български може да бъде видян в сайта на в-к "Сега". 

"Дори нацистите са си плащали при разполагането на германски военни сили в държавата ни.

В случая САЩ не само не плаща нищо, тоест ние сме им предоставили територията си абсолютно безвъзмездно и то не, за да орат ниви, а за да разположат военни бази, но и договаря с българската държава скандални правила за престоя им у нас от рода да се откажем от юридическото си право да търсим отговорност над американски военен в случай, че той извърши престъпление у нас. Тоест – тези военни могат да си правят каквото си искат, защото са американски военни са тук с имунитет, който ги поставя над закона".

А защо САЩ изрично договарят с нас, че при евентуално извършено престъпление от техен военен у нас не трябва да се търси правна отговорност? Може би защото си познават главорезите? И забележете – дори не става дума за бази на НАТО, а за щатски – какво по крассноречиво доказателство, че сме колония, завладяна от САЩ територия.

АМЕРИКАНСКИ БАЗИ В БЪЛГАРИЯ:

полигонът в Ново село – полигон за обучение на сухопътни сили
военновъздушната база в Безмер – за транспорт на сили и техники за обучение до Ново село
военновъздушната база в Граф Игнатиево – за транспорт на сили и техника; базата е по-далече от Безмер, но с по-големи възможности към момента
складова база в Айтос (досега използвана от българските въоръжени сили) –  с поддържаща функция към полигона Ново село