сряда, 31 октомври 2012 г.

Как свободният пазар уби Ню Орлиънс

Докато ураганът „Санди” сее разрушения и смърт в САЩ, нека си припомним трагедията, която причини пак там друго такова бедствие – ураганът „Катрина”. 2005 година стихията уби хиляди американци и разруши град Ню Орлиънс, но вина за това има главно капиталистическата власт на САЩ. За справка – социалистическа Куба 2004 година бе ударена също от изключително мощен ураган, но не даде нито една човешка жертва. 2005 година Куба след три урагана успя да постигне ръст на БВП с 11,8 на сто, два и повече пъти от този на България, а чуждестранните туристи достигнаха 2,3 милиона души. 2008 година ураганът „Густав” – „Бурята на века” за САЩ уби там 86 души, отне животи в Хаити, Доминиканската република и Ямайка, но не и в Куба. На Острова на свободата „Густав” с ветрове от 220 км/ч разруши 86 000 домове, но не взе човешки жертви. За това допринесе и евакуирането на 250 хиляди местни жители. Докато в Ню Орлиънс след „Катрина” се разиграха сцени като от долнопробна холивудска фантастика – мародерства, убийства, групови изнасилвания посред бял ден по улиците...

Статията на Майкъл Паренти „Как свободният пазар уби Нови Орлеан” посочва именно как правителството на Джордж Буш в съучастие с частния сектор се оказаха същинските убийци на толкова хора.



КАК СВОБОДНИЯТ ПАЗАР УБИ НОВИ ОРЛЕАН

Свободният пазар изигра решаваща роля за разрушаването на Нови Орлеан и за гибелта на хиляди негови жители. На разположение бяха достатъчно ранни данни за страхотен ураган, заплашващ града и околностите му. И какво предприеха властите? Играеха си на свободен пазар. Обявиха, че всички са длъжни да се евакуират. 

Всеки трябваше да обмисли свой собствен път за спасение от зоната на бедствието и да го реализира с лични средства. Точно както препоръчва свободният пазар. Точно така постъпват и хората, когато стихията връхлети пазарните страни от Третия свят. 

Чудно нещо е този свободен пазар. В него всеки преследва свои, персонални интереси и по такъв начин допринася най-голяма полза за цялото общество. Точно така действа и води до успех невидимата му ръка. 

Нямаше нищо, което дори да наподобява колективната, организирана евакуация, проведена в Куба. Миналата година необичайно мощен ураган се стовари на Острова и правителството на Кастро, с подкрепата на местните комунисти и граждански комитети, евакуира 1,3 млн. души – повече от 10% от населението на страната. Без нито една жертва! Това бе впечатляващ подвиг, останал незабелязан от американските медии. 

Още в първия ден на бедствието, предизвикано от урагана „Катрина“, стана абсолютно ясно – животът на стотици и дори хиляди американци е загубен. Много хора в Нови Орлеан „упорито отказаха“ да се евакуират, съобщаваха репортерите. На сравнително заможните журналисти им бяха необходими поне три дни, за да осъзнаят нещо съвсем просто, че десетки хиляди хора не можеха да избягат от бедствието просто защото няма къде да отидат или нямат средства, за да си организират бягство. Без да имат пари за автомобил под наем, без да имат собствен транспорт, на тях не им оставаше нищо друго, освен да си стоят и да не губят надежда. В края на краищата свободният пазар въобще не успя да им помогне. 

Повечето от тези хора бяха бедни афро-американци, както и по-малобройни бели бедняци. Тук трябва да припомним, че повечето от тях имаха работа, преди смъртоносната визита на урагана „Катрина“. 

Ето накратко какво се случва с бедните хора в тази страна: те работят, обикновено тежка и зле платена работа, честичко дори и на няколко места едновременно и са бедни не защото са лениви, а защото са принудени да оцеляват с ниски доходи, задъхват се от растящите цени, от наемите за квартира и регресивните данъци. 

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Млада жена наряза знамето на ЕС пред кабинета на главния прокурор


Жена на 29 години е арестувана, защото е разрязала с ножица знамето на Европейския съюз пред портала на Върховната касационна прокуратура в Съдебната палата в София. Там се намира и кабинетът на главния прокурор.

Жената не е направила никакво друго изявление при задържането си, не е викала и не се е държала неадекватно.

На същия етаж се намира и кабинетът на главния прокурор Борис Велчев. Не е ясно дали постъпката има връзка със самия него.

При влизането му за заседание на Висшия съдебен съвет по-рано той бе посрещнат от група протестиращи, които с викове „Мафия“ призоваха за обяснение защо броят на прекратените по давност дела е огромен.

Младата жена, която не е регистрирана като психично болна, е била заловена и е предадена за разпит в IV РУП в София. По време на разпита тя е отказала да даде обяснение пред полицията. Тъй като знамето на Европейския съюз не е национален символ, ѝ е съставен акт по Указа за дребното хулиганство. След като актът бъде докладван в съда, тя ще бъде освободена.

Това не е първата подобна атака срещу съдебната власт. На 9 октомври сградата на Съдебната палата беше обстрелвана с домати.

Вижте още:

Доматена атака срещу Съдебната палата
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Domatena-ataka-srestu-Sudebnata-palata.html

Отчаян мъж се обеси в деня, в който съдия изпълнител трябваше да опише имуществото му
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Otchayan-muz-se-obesi-v-denya-v-koyto-sudia-izpulnitel-triabvashe-da-opishe-imushtestvoto-mu.html

Мадлен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Madlen.html

петък, 19 октомври 2012 г.

Шествие "Дайте шанс на мира"


Тази събота, 20 октомври, в София ще се проведе шествие в подкрепа на мира, против въвличането на България във война в Близкия изток и за солидарност със сирийския народ срещу външната агресия. 

То ще тръгне в 15:30 часа от градинката на Националната художествена галерия (бившия царски дворец), ще премине по бул. "Цар Освободител", ул. "Ал. Батенберг", ул."Съборна" – до пл. "Света Неделя", където в 16:00 часа ще започне митинг-концерт.

Сборен пункт от 15:00 до 15:30 в градинката на НХГ.

(Автобус за шествието ще тръгне от Варна в събота, 20 октомври, от 8 часа, връщане обратно след митинга. За контакти: 0878376345)


Вижте още:

Против намесата във вътрешните дела на Сирия (протест на сирийската общност в София)

Шествие за мир в Сирия – 25 юли 2012

вторник, 16 октомври 2012 г.

От 1957 година в България се изпълняват скокове от стратосферата

Докато медиите са фокусирани върху рекламната кампания на една енергийна напитка спонсорирала нашумелия в последните дни "космически скок", нека си припомним, че подобни постижения у нас е имало още по времето на Народната армия


От 1957 г. в България се изпълняват стратосферни скокове и ние имаме пет регистрирани рекорда, каза полк. проф. д-р на военните науки Димитър Недялков в интервю за Би Ти Ви.

Българските скокове били много по-рискови от скока на Феликс Баумгартнер, защото специални костюми не е имало.

Първият скок е бил осъществен от люк на бомбардировач. "Човекът се е дължал здраво при полета, самолетът се е издигнал на 11 200 метра, след което люкът се е отворил и "бомбата" е паднала," обясни полк. Недялков.

Тогава скокът е осъществен от полковник Стефан Калъпчиев, който правил и други подобни опити. При следващия му скок е катапултиран от самолет с помощта на пиропатрони.

Последният стратосферен скок на българин е бил от височина 16 хил. метра през 1966 г. От подобна височина година по-рано скачат едновременно трима българи



неделя, 14 октомври 2012 г.

Джон Кю, или капанът на здравната система

Разглеждайки програмата на bTV, която в последно време е поразредила американските бози с пропагандни филми от края на живковизма и оправдаващи Възродителния процес, попаднахме на филм, който впечатлява с тематиката си – превръщането на здравеопазването в стока достъпна само за богатите. Филмът случайно или не ще бъде излъчен късно тази вечер, така че ако ви се гледа, а утре трябва да започвате рано-рано работната седмица, може да го издирите из торрентите. Става дума за "Джон Кю" на режисьора Ник Касавитис, вдъхновен от личната му драма, свързана с болната му дъщеря. Предлагаме ви едно българско ревю на филма, писано  преди 10 години, когато заглавието излиза на екран.


Ако решите да гледате този филм, бързо ще се убедите и ще схванете кристално ясно, че не само българската здравна система е от типа "олеле, мале". Джон Кю е емоционален и разтърсващ разказ за мъката, безизходицата и крайните решения с неясен изход, които един баща трябва да вземе, когато синът му е на смъртно легло, а лекарите повтарят, че много съжаляват, но сиренето е с пари.

Лентата на Ник Касавитис отнесе тлъсти критики, че е прекалено манипулативна, претъпкана с клишета и плакатна изразност, че подклажда тероризма и че в крайна сметка няма нужда от подобни филми. На фона на трагичните събития, резултат от терористичните акции, извършени през миналия септември, американското общество е достатъчно чувствително на тема кино, възхваляващо насилието. Но тук насилието може да бъде погледнато двузначно. Как бихте постъпили вие, ако виждате как единственото ви дете издъхва и може да бъде спасено, но лекарите ви повтарят, че всичко е въпрос на финанси? Бихте ли грабнали пушката? Бихте ли взели заложници? Бихте ли жертвали собствения си живот в името на вашето дете?

Повечето родители биха отговорили утвърдително на тези въпроси. Някои биха се замислили. Трети няма да се съгласят, но в случая тезата на авторите не е толкова за насилието, колкото за отговорността, която едно развито общество не желае да поеме. Поставянето на норми и тяхното развиване по точни траектории винаги води до скованост в структури от всякакъв тип. Липсата на гъвкавост в лицето на административните механизми кара ответните елементи да търсят алтернативни подходи. И докато в повечето сфери алтернативните подходи могат да се дефинират като корупция, то в здравеопазването подходът обикновено е различен. Не можеш да подкупиш касата на болницата да ти издаде квитанция за платена операция. Просто плащаш или се примиряваш с факта, че светът е устроен несправедливо.

Американското кино сравнително рядко се захваща със социално ангажирани теми. Парливи, често изваждащи на показ страни на "перфектната" система, които много хора не желаят да виждат, тези ленти са обречени на омразата на критиката и подкрепата на аудиторията. Социалното кино, прицелено в дилемите на обикновените хора, вирее отлично в тв средата, а спорадичните му посещения на големия екран стават все по-редки. Причината за това отстъпление се крие в подхода и реакцията на аудиторията. Доказано е, че зрителите по-скоро не искат да ходят на кино с цел гледането на такова кино, но в същото време биха го гледали с удоволствие и внимание в къщи. Затова в последните десетина години този жанр стана златен посредством канали като "Холмарк". В този смисъл продуцентите на филма са проявили смелост в решението си за киноразпространение. Най-солидното им основание се казва Дензъл Уошингтън. Носителят на "Оскар" е отново перфектен, изумителен и смазващо достоверен в подхода си към образа на Джони Кю. Играта му блести с изисканост, в поведението му няма до откриете и най-бледа следа от фалш, гласът е добре модулиран и истински. Той е природна стихия, с която Холивуд все повече ще се съобразява.

В "Джон Кю" Уошингтън е в ролята на работник в голяма фабрика. Мъж, който с честен труд се грижи за своята съпруга (Кимбърли Елис) и 10-годишния си син (Даниъл Смит). Трагедията връхлита семейството, когато малчуганът припада по време на спортно събитие. В болницата се оказва, че детето е с увредено сърце и има два изхода. В единия просто трябва да се подобри качеството на живот за оставащите "... месеци, седмици и дни", а в другия - сърдечната трансплантация е с цена от четвърт милион долара. Директорката на болницата (студената и рязка Ан Хечи) се опитва да убеди родителите, че първият вариант е по-добър. Джон е отчаян и след като разпродава цялото си имущество и взема парите от здравната застраховка, се оказва... че те не стигат. Все пак той намира пари колкото за един пистолет, с който взима заложници в спешното отделение с искането операцията да бъде извършена. Когато полицията пристига и преговорите с "терориста" започват, се оказва, че драмата не може да бъде решена нито лесно, нито бързо. От една страна, детето умира само няколко етажа нагоре в същата сграда, от друга, нервно пушещата шефка на болницата си иска парите, от трета, на началника на полицията му е нервно от приближаващите избори и решава да приключи бързо случая, изпращайки снайперист. А самият Джон Кю иска само да продължи да има син.

Вероятно на много от зрителите мелодрамата ще им нагарча. Други няма да припарят до кината само като чуят, че филмът е драма. Когато аз го гледах, около мен се мокреха изобилно със сълзи дамски кърпички с размерите на плажни хавлии. Изобщо – както ви харесва.


Вижте още:

Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите


сряда, 10 октомври 2012 г.

В памет на Фьодор Филатов


Фьодор Филатов. Лидер на московските S.H.A.R.P., деен антифашист и антирасист. Това е човекът, който не може да се мери с никого. Федя беше антифашист, който не се боеше открито да застане срещу фашизма и расизма. Винаги мислеше за своите и оставяше себе си на заден план.

Неговото убийство беше ясно запланувано. На 10 Октомври 2008 година четирима неонацисти въоръжени с ножове го нападат пред блока, в който живее. Нанасят му десетки удари с нож, по-късно той умира в болницата.

Федя беше само на 27 години и животът беше пред него със силата и волята, която имаше той щеше да постигне много!


Вижте още:

5 години от убийството на Карлос Паломино
http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/5-godini-ot-ubiystvoto-na-Carlos-Palomino.html

вторник, 9 октомври 2012 г.

Преди 45 години на днешния ден беше убит Че Гевара


Преди 45 години на днешния ден беше убит Че Гевара. На 8 октомври 1967 г. при битката в местността Кебрада де Юро, близо до град Вилегранде, в Боливия раненият Че попада в плен.

Акцията е организирана от ЦРУ. На следващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Ернесто Че Гевара е разстрелян и боливийското правителство съобщава за екзекуцията. На 15 октомври кубинският лидер Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.

Отчаян мъж се обеси в деня, в който съдия изпълнител трябваше да опише имуществото му


41-годишен мъж не издържа на безпаричието и нищетата и сложи край на всичко по най-бруталния начин - обеси се на асмата във фамилната си къща в Ново село. Точно в деня, в който съдия изпълнител щял да описва имуществото на човека за стари борчове. Висящото на примката безжизнено тяло на Атанас Чонгов било открито от съпругата му Татяна, която видяла мъртъв мъжа си на връщане от нощна смяна в местната месарница. Клетникът остави вдовица и 20-годишна дъщеричка.

До тук ни докараха. Да си слагаме примката и да плюем, че са ни раждали и въобще сме стъпвали по тази злощастна земя, коментират емоционално новоселци трагедията на семейство Чонгови. 

Наско бил пенсионер по болест от години- имал проблем със зрението. Взимал мизерни пари, с които не можел да покрие никакви семейни нужди, а единствените левчета във фамилната каса осигурявала съпругата му. Закъсали плащанията към кредитори, от където се появил и частният съдебен изпълнител. Днес той бил в кметството, за да пита къде е имотът на Чонгови, за да го опише. Жените от деловодството обаче го помолили поне днес да се смили, тъй като близките му са съсипани от мъка. Юристът научил за случилото се и решил да отложи неизбежното с няколко дни.

Тва е положението. Идват, описват, гонят те от родната ти къща. А ти си слагаш примката. Питайте управляващите ни защо това се случва, нареждаха група старци, седнали на раздумка в центъра на Ново село. 

Приятели на Чонгов не крият, че заради всичко той все по-често посягал към чашката, при това пълна със съмнителен, твърде съмнителен алкохол. Тъжно е, че всеки ден това се случва на много места в България. Оскотяхме, живота не уважаваме, децата си сираци оставяме, коментираха новоселци.


Вижте още:

Доматена атака срещу Съдебната палата

Мадлен

Доматена атака срещу Съдебната палата





снимки: БГНЕС

Вижте още:

Отчаян мъж се обеси в деня, в който съдия изпълнител трябваше да опише имуществото му

Мадлен

събота, 6 октомври 2012 г.

Тайната корпоративна империя на мормоните

Мормоните са не само църква, но и финансова империя, а това смущава някои вярващи, тъй като според тях църквата им е твърде комерсиална, пише Роланд Линднер, в. "Франкфуртер алгемайне"


Републиканците издигнаха мормона Мит Ромни за кандидат за президентския пост.

Мормоните обаче са не само църква, но и финансова империя, а това смущава някои вярващи, тъй като според тях църквата им е твърде комерсиална.

Рон Мадсън се определя като ангажиран и вярващ мормон. Напоследък обаче 57-годишният адвокат от Солт Лейк Сити само се учудва.

Това вече не е църквата, която познавам, казва той за своята религиозна общност, чието официално име е "Църква на светиите на Исус Христос от последния ден".

За Мадсън нещата стигнали твърде далеч, когато през март мормоните откриха луксозния търговски център City Creek Center в Солт Лейк Сити.


За адвоката центърът е символ на силното разпространение на комерсиализацията в неговата църква, който му показал, че членовете й продължават да "тънат в мрак".


Мадсън е открил подписка в Интернет (ByCommonConsent.org), с която настоява църквата да публикува годишен финансов отчет. От началото на юли са събрани близо 800 подписа, но от гледна точка на Мадсън това не е лош резултат за

организация, в която рядко се изразява публично недоволство

Това е усетил 35-годишният му син Джошуа, след като се присъединил към инициативата. Оттогава съм загубил десетина или повече приятели във "Фейсбук", отбелязва той.

Мормоните не са само църква, но и корпоративна империя. Под техният покрив общественополезни дейности съжителстват с множество начинания, насочени към печалба.

петък, 5 октомври 2012 г.

Хиляди протестират в Турция срещу война със Сирия

Площад „Таксим” в Истанбул отпреди няколко часа

Хиляди заляха улиците на Анкара и Истанбул след като турският парламент гласува резолюция, разрешаваща на правителството да провежда военни операции в Сирия след сирийски обстрел на турска територия, при който бяха убити петима турски граждани. Това предаде британският вестник „Телеграф”.

Над 5000 души излязоха на антивоенен протест по улиците на Истанбул в четвъртък вечер, който прерастна и в демонстрация срещу управляващата „Партия на справедливостта и развитието”. Протестиращите скандираха лозунги против войната като издигнаха и и антиправителствени транспаранти. 

„Ставаме свидетели на грозна провокация. Турският и сирийският народ не са врагове, но управляващите се опитват да ни въвлекат във война със Сирия заради интересите на САЩ” заяви един от протестиращите.

Призивът „SAVAŞA HAYIR” („Не на войната” в превод от турски) беше най-публикуваното нещо в турския Twitter четвъртък сутринта. 

Междувременно, в Анкара, започналата като мирна, демонстрация, скоро прерастна в сблъсъци с полицията, след като органите на реда се опитаха да попречат на протестиращите да се придвижват из града.



четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Годишнина от геройската смърт на Иван Хаджийски

„Какво би станало, ако днес се гласува закон, по силата на който кражбата отново да се наказва с рязане на ръце? Та с дигане на крака ли ще се гласуват последващите закони?” 


Иван Хаджийски е български публицист, социален психолог, марксист и антифашист. Автор на книги и студии, които го правят народопсихолог-класик и един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изследвания за българската народопсихология, „Бит и душевност на нашия народ”, се считат за най-важните му трудове. Най-яркото му марксистко и антифашистко произведение е „Авторитет, достойнство и маска”

През 1925 година е осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата. От 1927 до 1932 година следва философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а по-късно завършва и право. Работи като журналист и адвокат. От 1929 година членува в БКП, за което е и арестуван.

След като се записва доброволец за участие във войната срещу Германия, на 4 октомври 1944 г. на кота 807, връх Висока чука, при Власотинци, Сърбия, интелектуалецът е пронизан от куршумите на стрелците от елитната хитлеристка SS-дивизия „Принц Ойген”.

Вечна слава и поклон!

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Над 170 шуменци без дом заради лихвар

Съдът е приел, че изедниците с лихварската си дейност са извършили престъпление против банковата система, но не и против „клиентите“, останали кой без дом, кой без нива или магазин.


Трябват ти пари на живот и смърт. Банката не ти дава кредит, даже срещу ипотека. Намираш лихвар по обява в местния вестник. Звъниш му два, три... пет пъти, накрая той склонява да ти направи „услуга“. Отивате при нотариус, подписваш без много-много да четеш каквито документи ти подадат и вземаш парите. Въздъхваш с облекчение.

Докато не разбереш, че лихвата от 1% не е за месец, а за ден, 3% е за седмица. Хукваш да връщаш час по-скоро парите, но лихварят се крие - ту е болен, ту е извън града, ту сте се разминали на косъм и той много съжалява. Пропускаш една-две вноски, а след два-три месеца научаваш, че апартаментът ти е обявен за продажба. Тогава табелката пред офиса му „Клуб 666“ започва да ти говори нещо. После идва съдия-изпълнител и ти изнася покъщнината, защото жилището вече е продадено и новият собственик иска да се нанесе. Ако имаш роднини, отиваш при тях, ако нямаш - излизаш на квартира, отиваш на село или общината ти дава стаичка в кризисния център на ул. „Шуменска комуна“ при сираците и клошарите.

178 такива и подобни съдби са изредени в таблица с имена, суми и адреси в решение на Шуменския окръжен съд по дело с „ограничен достъп“. След споразумение с прокуратурата съдът е постановил, че лихварят Веско Тосков се наказва с 3 г. затвор с 5-годишен изпитателен срок за това, че в продължение на 10 години е отпускал незаконни кредити и така е ощетил банковата система