сряда, 28 май 2014 г.

Донбас – днешният Виетнам


Романтичният образ на бунтовниците от 1968 г. и сега вдъхновява младите хора. Млади, красиви, секси, участници в революционните събития от онези години, които ни се представят с героите от филма "Мечтатели" на Бернардо Бертолучи. Но тези, които се възхищават на младежите от шейсетте години, очевидно, малко мислят за това срещу кого щяха да се борят днес младите бунтари от червената 1968 г.
Няма съмнение, че спусъкът на въстанието от 68-ма беше световният антивоенен протест. Чудовищната война във Виетнам, където най-силната и най-модерната армия от Западните страни отприщи своята мощ срещу селските партизани страни от Третия свят, беше катализаторът за студентските вълнения тогава.


Кадри на изгорени древни села, снимки на убити жени и деца, изгорени от напалм ферми не оставиха равнодушно младото поколение западни младежи на 60-те години. „Не от мое име“ - заявиха студентите от Франция, Германия, Великобритания и САЩ. На масовите митинги против войната бяха горени военни призовки, а войници и офицери, завърнали се от Виетнам, създадоха движение „Ветерани против войната“. Те протестираха пред Белия дом и публично се отказаха от военните си награди.


Възможно ли е в днешните младежи да има по-малко искреност и солидарност? Нима кадрите от изгорения от неонацисти Дом на профсъюзите в Одеса, разстреляни цивилни в Мариопол, горящият Донецк не предизвикват у много от нас същите както далечният Виетам у поколението на 60-те години?
Наистина старите хора винаги се оплакват, че „младите хора вече не са същите“, нали?
Войната не е на хиляди километри разстояние, не е в някоя далечна екзотична страна. Войната идва близо. Убиват такива като теб – украинци, руснаци, арменци, евреи, татари. Възможно е това да са твои роднини, приятели или просто познати хора. Въпреки, че за да си съпричастен със смъртта на един човек, не е необходимо да го познаваш лично.
Къде са масовите митинги срещу войната? Къде са призованите, горящи своите военни призовки? Къде е блокадата на авиационните части Мирогород, от където излитат бойните самолети за въздушните удари по жилищните квартали на многомилионния град Донецк? Къде е общественото осъждане на летците, гоито получават по 9000 гривна на полет, за да убиват случайни невинни хора? Даже антивоенният протест на волинските жени, които блокираха пътя вчера, поискаха завръщане у дома на войниците – техните мъже, братя и синове – започнаха чак след смърт на военен при засада. И никой от тях не протестира срещу войната в Донбас, която уби синовете и съпрузите на други хора.
Къде са градските партизани на Лвов и Киев, които като Улрике Майнхоф и Андреас Баадер от Фракция Червена Армия, да нанасят удари в тила на империализва?
Разбира се, можете да намерите хиляди оправдания за това, защо не трябва да се поддържа борбата в Донбас.
Вас ще ви наричат предатели и чужди агенти. Но именно така бяха наречени американските студенти, които маршируваха на демострация със знамето на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам.
Вие ще кажете, че сред опълченците има православни фанатици, въпреки, че в техните редици се срещат, иначе „враждебни на славянството“, чеченци. Но ръководството на партизанската амния на Конго, която е тренирана от Ернесто Че Гевара, често е извършвало мистични ритуали и е вярвало в магическата сила на предците.
Вие ще кажете, че лидерите на Донецката народна република изповядват неправилни политически възгледи. Но и студентите, които протестираха срещу войната във Виетнам, не винаги и не напълно са споделяли възгледите на другаря Хо Ши Мин. Сред тях е имало и благочестиви християни и либерали от богати семейства. За тях достатъчно е било да се спрат убийствата, убийства, извършени от „тяхно име“.
Оправдания – много. Да се измислят не коства много усилия. Но как сегашното поколение от млади хора ще изглежда в очите на собствените си деца, независимо от това как ще се нарича страната, в която те ще живеят след тази война?
Те ще презират своите родители, както поколението от млади германци от 60-те години гледаха на своите родители, като на хора, послушно родени с нацистките престъпления, охотно възприели тяхната пропаганда, и радостно марширували на война срещу „дивите, дефектни източни селяндури“.

Можете ли да повярвате, че този безумен кошмар тези дни се случва не „от ваше име“?


Автор: Виктор Шапинов,
статията е взета от ТУК



вторник, 27 май 2014 г.

Украйна - избори без избор


Паралелно с изборите за европейски парламент за държавите от ЕС, в Украйна се проведоха президентски избори. Според Запада с тях трябва да се сложи началото на „възстановяването на мира в страната“. На всички е ясно, че това „възстановяване на мира“ практически означава военни действия срещу самоорганизиралата се на югоизток съпротива. Не, че досега такива нямаше, но сега официалната власт ще „легитимира“ агресивната си интервенция в нововъзникналите народни републики.
Самите избори, организирани от фашистката хунта в Киев, бяха с предизвестени резултати. Избран беше Петро Порошенко – десен прозападно ориентиран олигарх, известен като „шоколадовият крал“, защото е собственик на компания за шоколадови изделия. Контролира и една от най-популярните телевизионни програми в Украйна - „Пети канал“. Според списание „Форбс“ през март 2014 година състоянието на Порошенко е надвишавало 1,3 милиарда долара.
Толкова за харектеристиките на новия украински президент. Така или иначе те нямат особено значение, както няма и значение кой ще е самият държавен глава, важното да бъде верен слуга на господарите от ЕС и САЩ. Още от фашисткия преврат на 22 февруари 2014 г. беше ясно, че управляващите Украйна от този момент ще отговарят на тези условия, в ущърб на своята страна.


Още по-обяснима става убедителната победа на новия украински президент, като се има впредвид основния му конкурент – Юлия Тимошенко. Това е жена, ненавиждана от огромното мнозинство от украинския народ, дори от фашизоидната тълпа на „Евромайдан“, която я освирка при освобождаването й. Юлия Тимошенко лежи в затвора, след като е осъдена за сключване на неизгодни за Украйна договори с Русия. По това време г-жа Тимошенко е премиер. След преврата тя е пусната от затвора и изпратена на „Евромайдан“ където появяването й среща меко казано противоречиви реакции. Не са тайна нейните огромни финансови възможности. Освен това, и тя е известна с монархическо прозвище - „газовата принцеса“. Между „шоколадовия крал“ и „газовата принцеса“ украинците трябваше да избират бъдещия си президент... или монарх!?


На тези избори украинците получиха възможност да решават - „Да“ или „Да“ на евроинтеграцията, сближаването с НАТО, на колонизирането на държавата от Запада, на продължаващата фашизация на страната. Оргатизацията около вота в западната част на Украйна беше извършена под диктата на неонацистите от „Десен сектор“ и „Свобода“. Последните две затвърдиха влиянието си в политическия живот на страната и продължиха да изпълняват ролята си на група за сплашване и натиск.

На този въпрос с предизвестен отговор, все пак някои хора отговориха с „Не“. Това бяха жителите на източната част – Донецката, Харковската, Луганската народни републики. Те отказаха провеждането на президентски избори под фашистки диктат и не допуснаха откриването на избирателни секции на много места. В много от градовете в Източна Украйна се състояха демонстрации срещу изборите. В Донецк дори протестиращи демостративно чупиха избирателни урни на площада.
Хората в тези местности ясно показаха, че не желаят да имат нищо общо с фашистката хунта, заграбила властта със сила под диктата на американския империализъм и извършила множество зверства срещу политически противници и цивлно население. Достатъчно е да си припомним ужаса на 2 май в Одеса, където около 100 души бяха изгорени живи в профсъюзна сграда от нацистите на „Десен сектор“.

В резултат от това народните републики бяха наричани от западната пропаганда „сепаратисти“, „терористи“, „агенти на Путин“ и т.н. Това обаче никак не разколеба съпротивата, а напротив, тя се разгръща с пълна сила. Говори се дори за проект, обединяващ всички свободни области - „Новороссия“.

В каквато и да е форма обаче това съпротивление в Източна Украйна е шамар по хунтата в Киев и по господарите им от САЩ. Имперските амбиции на този самоназначил се за световен жандарм очевидно няма да се реализират по план. Американският империализъм може и трябва да бъде спрян и това ще да стане само с общите организирани усилия на поиснатите народи.


вторник, 20 май 2014 г.

АНТИ-ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ФРОНТ : ИЗЯВЛЕНИЕ ПО ПОВОД СЪБИТИЯТА В ГР. СОМА-ТУРЦИЯ


СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА НАРОДИТЕ НА ТУРЦИЯ И СВЕТА!

Изказваме най-искрени съболезнования на народите на Турция, семействата и близките на нашите братя, миньорите загинали при аварията в мината в гр. Сома, област Маниса Турция.Виновна за смъртта на стотици миньори е властта на АКР(ПСР). Това не е съдба, това е непредпазливост! Случилото се не е трудова злополука, а масово убийство извърешено от АКР. Загиналите работници, потта на челата им са наша гордост. Смъртта им ще увеличи гнева ни срещу империализма и фашизма! Докато империализма и неговата експлоатация, не
изчезнат от тази земя за нас няма да има спокоен сън. С нашата органзирана сила ще потърсим сметка от този строй обричащ народите на експлоатация, лоши условия на живот, от този строй, който пролива тяхната кръв.

Да Живее Интернационалната Солидарност!

Да Живее Борбата Ни Срещу Империализма и Фашизма!

АНТИ-ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИ ФРОНТ

Подписали Изявлението:
1- Leandro Anton- Comitê Popular da Copa Porto Alegre-Португалия
2- Gustavo Conde- ONG Nelson Mendala-Колумбия
3-Guillermo Moncada- People's Front-Хондурас
4-Manik Mukherjee- International Anti-imperialist Coordinating Committee -Индия
5-Mohammed Safa- Khiam Rehbilitaion Center-Ливан
6-June Kelly -Ирландия
7-Faiezul Hakim-Конгрес за Национално Освобождение
8-Servais Alphonsine- Komite Drapo-Гаяна
9-Cinaed Decanntun- Irish Republican Prisoners Supports Group-London-Англия
10-Ludmil Kostadinov-Партия на Българските Комунисти
11-Halk Cephesi-Народен Фронт
12-Dhiraj Sengupta- Association for Protection of Democratic Rights-Индия
13-23-ти Септември-България
14-Diarmuid mac Dubhghlais- Republican Sinn Féin-Ирландия

събота, 17 май 2014 г.

Митът за глада в Украйна

Украйна като немска територия

Верен привърженик на Хитлер в немското ръководство беше Гьобелс, министър на пропагандата, човек, отговарящ за насаждане на нацистката мечта в съзнанието на немския народ. Мечтата за расово чист народ, живеещ във Велика Германия, страна с обширно жизнено пространство. Това жизнено пространство включвало в себе си територия на изток от Германия, много по-голяма, отколкото е самата Германия, която германските нацисти им предстоеше да завземат. През 1925 г. в „Моята борба” Хитлер написа, че Украйна съставлява съществена част от немското жизнено пространство. Украйна и другите страни от Източна Европа са собственост на немската нация, която трябва да бъде използвана за благото на немците. В съответствие с нацистката пропаганда, немският меч трябва да освободи тези територии, за да се създаде жизнено пространство за немската раса. С помощта на немските технологии и предприемчивост Украйна е трябвало да се превърне в зърнопроизводителен район на Германия. Но отначало Германия е трябвало да освободи Украйна от населяващите я „недоразвити полухора”, които трябвало да работят като роби в немските домове, във фабриките и селскостопанските владения – навсякъде, където това е необходимо за немската икономика.


Украинският град Харков по време на нацистката окупация през Втората световна война

Завоюването на Украйна и другите области на Съветския съюз означаваше война със Съветския съюз и за тази война нацистите се готвеха отрано. Затова нацисткото министерство на пропагандата начело с Гьобелс започна кампания около мнимия геноцид, организиран от болшевиките в Украйна, ужасния период на катастрофален глад, наложен от Сталин, за да застави селячеството да се съгласи с политиката на социализма. Целта на нацистката пропаганда беше да подготви световното обществено мнение за освобождението на Украйна от немските войски. Независимо от огромните усилия на нацистката кампания около мнимия „геноцид” в Украйна не се получи значителен успех в света, ако не се считат няколкото публикации в английската преса. Хитлер и Гьобелс се нуждаеха от помощ относно разпространението на клеветническите слухове за Съветския съюз. Тази помощ те намериха в САЩ.

Уилям Хърст – съмишленик на Хитлер

Уилям Рандолф Хърст – така се нарича мултимилионерът, който се постара да помогне на нацистите в тяхната ненавистна пропаганда против
Уилям Хърст
Съветския съюз. Знаменитият вестникарски магнат Хърст придоби известност като баща на „жълтата преса”, основана на сензациите. Хърст започна своята кариера като редактор на вестници през 1885 г., когато неговият баща Джордж Хърст, минно-промишлен милионер, сенатор и собственик на вестници, го сложи да ръководи “Сен Франсиско дейли икзаминър”. Това сложи началото на вестникарската империя на Хърст, империя, която оказа мощно влияние върху умовете на американците.
След смъртта на баща си Хърст продал всички наследени от него акции от минната промишленост и започнал да влага парите си в журналистиката. Първата му придобивка беше “Ню Йорк морнинг джърнал”, обикновен вестник, който Хърст превърна в „парцал със сензации”. Той купуваше своите истории на всякаква цена и ако не се случеше подходящо зверско убийство или нещо голямо, журналистите и фотографите е трябвало сами да го изфабрикуват. Това е отличителната черта на жълтата преса: лъжата и изфабрикуваните лъжливи сензации, представени като истина.
Измислиците на Хърст го направиха милионер и много влиятелна личност във вестникарския свят. През 1935 г. той беше един от най богатите хора в света, състоянието му се оценяваше на 200 млн. долара. След като купи “Морнинг джърнал”, Хърст продължи да изкупува и учредява ежедневници и седмичници навсякъде из Съединените щати. През 1940 г. Хърст беше собственик на 25 ежедневни и 24 седмични вестника, 12 радиостанции, 2 световни новинарски агенции, едно предприятие за производство на нови филми, киностудията “Космополитан” и много други. През 1948 г. той купи една от първите американски телевизионни станции – “BWAL-TV” в Балтимор. Вестниците на Хърст се продаваха в 13 млн. екземпляра ежедневно и имаха около 40 млн. читатели. Всеки трети възрастен в САЩ четеше ежедневно вестниците на Хърст. Освен това милиони хора от целия свят получаваха информация от пресата на Хърст чрез съобщенията на информационните агенции, филмите и вестниците, които се превеждаха и отпечатваха в огромни количества из целия свят.
Цифрите, представени горе, показват в какъв размер империята на Хърст можеше да влияе върху американската политика, а дори и на политиката в света. И това влияние беше насочено към недопускане включването на САЩ през Втората световна война на страната на Съветския съюз и към подкрепа на започнатия през 1950 г. от Маккарти антикомунистически „лов на вещици”.
Светогледът на Хърст беше ултраконсервативен, националистически и антикомунистически. Той се отличаваше с крайно десни възгледи. През 1934 г. Хърст направи пътешествие до Германия, където беше приет от Хитлер като гост и съмишленик. След пътешествието във вестниците на Хърст се появи серия от статии против социализма, против Съветския съюз и конкретно против Сталин. Хърст се опитваше да използва своите вестници за неприкрита фашистка пропаганда, публикувайки статии на Гьоринг, дясната ръка на Хитлер. Протестът на читателите обаче го застави да прекрати тези публикации. И така, след посещението на Хърст при Хитлер американските вестници се напълниха с „описания” на ужасите, ставащи в Съветския съюз – убийства, геноцид, робство, разкол в управляващата върхушка, глад сред населението. На тази тема новините се фабрикуваха почти ежедневно. Материалите за Хърст постъпваха от Гестапо – политическата полиция на нацистка Германия. На първите страници на вестниците често се появяваха карикатури на Сталин, изобразен във вид на убиец, с кинжал в ръката. Не трябва да забравяме, че тези статии се четяха ежедневно от 40 млн. души в САЩ и милиони по целия свят.

Митът за глада в Украйна

Една от първите кампании на хърстовската преса против Съветския съюз се състоеше в непрекъснато повдигания въпрос за милионите умиращи от глад в Украйна. Тази кампания започна на 18 февруари 1935 г. със заглавие на първата страница в “Чикаго Америкън”: „ 6 милиона души умрели от глад в Съветския съюз”. Използвайки материали, предоставени от нацистка Германия, Хърст – вестникарският барон и привърженик на фашистите – започна да печата фалшификации за геноцида, задачата на които е да убеди читателите, че болшевиките съзнателно извършват престъпления, ставащи причина за гибелта на няколко милиона жители на Украйна от глад. Всъщност това, което ставаше в Съветския съюз в началото на 30-те години, може да се нарече голяма класова битка, в която бедните селяни се вдигнаха против богатите селяни – собственици, кулаци, и започнаха борба за колективизацията, за колхозите.
Класовата борба в село, в която бяха въвлечени пряко или косвено 120 млн. селяни, несъмнено се отрази на стабилността на селскостопанското производство и намали производството на хранителни продукти в някои области. Недостигът на храни отслаби хората и доведе до увеличаване броя на жертвите от епидемни болести. Болестите тогава бяха, макар и тъжен, повсеместен факт. Между 1918 и 1920 г. епидемията от испански грип стана причина за смъртта на 20 млн. души в САЩ и Европа, но никой не осъди правителствата на тези страни за убийство на своите граждани. Остава фактът, че тези правителства не биха могли да противопоставят нищо срещу епидемия от този род. Едва с откриването на пеницилина по време на Втората световна война стана възможна ефективната борба с епидемиите.
Статиите в хърстовската преса, твърдящи, че в Украйна са измрели милиони от глад, умишлено провокиран от комунистите, се съпровождаха със живописни и сензационни детайли. Хърстовската преса използва всичко възможно да представи лъжата като истина и успя да направи обрат в общественото мнение на капиталистическите страни против Съветския съюз.
Такъв е източникът на първия гигантски мит, изфабрикуван в потвърждение на това, че в Съветския съюз загинали милиони хора. На вълната на разгърнатия от пресата протест против „организирания от комунистите глад” никой не се интересува от контрааргументите на Съветския съюз и пълното разобличаване на хърствоските лъжи. Такава ситуация просъществува от 1934 до 1987 г. За повече от 50 години няколко поколения в света израснаха с тези измишльотини, създаващи негативни представи за социализма в Съветския съюз.

Империята от средства за масова информация на Уилям Хърст през 1998 г.

Уилям Хърст умря през 1951 г. в дома си в Бевърли Хилс ( Калифорния), оставил след себе си империя от средства за масова информация, която до ден-днешен продължава разпространяването на реакционни съобщения по целия свят. Корпорацията на Хърст е едно от най-крупните предприятия в света, обединяваща над 100 компании и използваща труда на 15 000 работника. Днес империята включва вестници, списания, книги, радио, телевизия, кабелни телевизии, новинарски агенции и мултимедии.


След 52 години лъжи излиза истината


Джоузеф Маккарти
Нацистката кампания за дезинформация относно глада в Украйна не завършва с гибелта на нацистка Германия. Напротив, тя беше подхваната от ЦРУ и МИ-5. На нея винаги са й отделяли особено внимание в пропагандната война против Съветския съюз. Антикомунистическият „лов на вещици” разгърнат от Маккарти, се нуждаеше от разкази за умрелите от глад в Украйна. През 1953 г. този въпрос беше разгледан в книгата „Черните дела на Кремъл”. Нейното издаване се финансира от украинската емиграция – хора, сътрудничили на нацистите през Втората световна война, на които американското правителство е предоставило политическо убежище, провъзгласявайки ги за „демократи”.
След като беше избран за американски президент, Рейгън започна през 80-те години на 20 век кръстоносен поход против комунистите и пропагандата за милионите умрели от глад в Украйна беше възродена. През 1984 г. някой си професор от Харвард публикувал книгата „Животът на човека в Русия”. Книгата повтаряла измисленото от хърстовската преса през 1934 г. По този начин през 1984 г. нацистката измишльотина от 30-те години на 20 век беше възобновена, но този път под респектиращия покрив на американския университет. Но с това работата не свърши. През 1986 г. се появи нова книга – „Скръбна жътва”( Harvester Of Sorrow). Авторът на книгата – бивш английски разузнавач, сега професор от Стамфордския университет (Калифорния) Робърт Конкуест. За „работата” върху книгата Конкуест получил хонорар от 80 хил. долара от Организацията на украинските националисти (ОУН). Същата организация през 1986 г. плати снимките на филма „Жътва на отчаянието”, в който между впрочем е използван материал от книгата на Конкуест. Времето на отпечатването на тази книга и изработването на филма е ознаменувано с грамаден брой жертви на глада в Украйна – чак до 15 милиона – лъжа, разпространявана от пресата на Хърст, възпроизвеждана в множество издания и филми, и влязла в съзнанието на обикновените хора.
Канадският журналист Дъглас Тотъл съвсем точно показваше фалшификацията в своята книга „Мошеничество, глад и фашизъм. Митът за геноцида в Украйна от Хитлер до Харвард”. Тази книга е публикувана в Торонто през 1987 г.. Тотъл доказва, че страховитите фотографии на гладни деца са направени по време на гражданската война, интервенцията на чуждестранните армии и тогавашния глад, и са взети от издание от 1922 г. Дъглас Тотъл привежда данни, лежащи в основата на съобщения за глад през 1934 г. Пример за разобличаване на тенденциозни изкуствени лъжи е следният факт: журналистът, дълго време снабдяващ хърстовската преса с фотографии и репортажи от гладуващите райони в Украйна, Томас Уолкър, се оказа, че е човек който никога не е бил в Украйна. Даже в Москва е бил не повече от 5 дни. Този факт е бил разкрит от московския кореспондент на американския вестник „Нейшън” Люис Фишър.
Фишър открил също, че журналистът М.Перът, кореспондент на хърстовските вестници, работещ в Украйна, е изпращал на Хърст съобщения за високите реколти, получени през 1933 г. в СССР. Тези репортажи не са публикувани и до сега. Тотъл открил също, че журналистът, пишещ отчетите за украинския глад, Томас Уолкър, в действителност е бил Робърт Грант, осъждан, а след това изчезнал от затвор в Колорадо. Този Уолкър или Грант бил арестуван след завръщането си в САЩ и на разпита признал, че никога не е бил в Украйна. Лъжата относно милионите измрели в Украйна от глад през 30-те години, уж организирани от Сталин, се разкри едва през 1987 г. Хърст, фашистите, полицейският агент Конкуест и другите, формирали мнението на милиони хора, с фалшиви данни. Дори сега нацистко-хърстовските измишльотини все още се повтарят в изданията, написани с пари на реакционните сили.
Хърстовският печат, имащ монополно положение в много щати на САЩ и имащ новинарски агенции по целия свят, беше значим рупор на Гестапо. В света, където господства монополистичния капитал, е напълно в неговата власт да преобразува гестаповската лъжа в „истина”, идваща от дузина вестници, радиостанции и ТВ-канали по целия свят. Когато изчезна Гестапо, кампанията за война срещу СССР беше подхваната от ЦРУ. Антикомунистическите настроения в американския печат не намаляха ни на йота.




сряда, 7 май 2014 г.

За украинския фашизъм и слепотата на Запада


Повод за написването на настоящата статия ми дават скорошните събития от Украйна, които са ни повече, ни по-малко чист геноцид. И това не е просто дума, която да използвам с леко сърце. Напротив! Сърцето ми се свива като чета и виждам с очите си снимки и видеозаписи в социалните мрежи и новинарските сайтове на избити, изгорени, ранени украински граждани... И защо? Защото някой е решил, че те не принадлежат към "чистата украинска раса"... А Европейският съюз и САЩ са достатъчно късогледи, за да се занимават само с идиотските си геополитически стремежи да се наложат на Русия, да направят нещо, което да ощети интересите й, но въобще не се вълнуват от живота и смъртта на десетки, а може би и стотици, които сигурно ще стигнат и до хиляди, мирни украински граждани. По-надолу ще задълбоча разсъжденията си, за да не бъда голословен.

Какво се случва в Украйна?
В Одеса паравоенни формирования на групировката "Десен сектор" в петък вечерта запалват Дома на профсъюзите, където се намират привърженици на федерализацията. Активистите на "Десен сектор", добре въоръжени с огнестрелни оръжия, обкръжават лагера на федералистите, изтласкват ги оттам, а когато последните се укриват в зданието на областния съвет на профсъюзите в Одеса, фашистите го запалват, с ясното съзнание, че в помещенията има живи хора. Федералистите изгарят живи сред ужасни мъки - някои се задушават, а други скачат от горните етажи, виждайки че няма от кого да чакат помощ.
Онези, които не изгарят в пламъците на горящото здание и не се разбиват, падайки върху паважа, след като се измъкват от пламъците и излизат на улицата биват догонвани и пребивани от бой от същите тези активисти... Или фашисти... в случая разлика няма. Пристигналият на място лекар от Спешна помощ, Игор Розовский, се опитва да окаже помощ на пострадалите, но е спрян от въоръжените активисти на "Десния сектор" и е принуден да гледа смъртта на техните жертви. По негови думи:

"Вчера, както знаете, в нашия град се случи страшна трагедия, едни хора убиха други. Убиха ги жестоко - изгориха ги живи. Не в състояние на опиянение, не за наследството на баба им, а затова че не споделят политическите възгледи на националистите. Отначалото избиваха жестоко, а после ги изгаряха. Като лекар, побързах да окажа помощ на онези, които можеха да бъдат спасени, но бойците ме спряха, като не ми дадоха да стигна до ранения. Един от тях грубо ме блъсна, обещавайки ми, че скоро мен и другите евреи в Одеса ни чака същата участ. Видях младеж, който можеше да бъде спасен, ако бях успял да го откарам в болницата, но всички преговори завършиха с удар по лицето ми и загубата на очилата ми. За 15 години съм видял много, но вчера исках да заплача не от болка, не от срам, а от безсилие, че няма какво да направя. В моя град се случи това, което не се е случвало дори по времето на фашистката окупация. И се питам защо целият свят мълчи?"


Единственият, който бива уволнен след тези събития е ръководителят на областната милиция, който на сесия на областния съвет е поискал да бъдат изведени от града изпратените от Киев радикали от "Десния сектор" и представителите на "майдана", както и да бъдат съборени незаконно издигнатите от тях блокпостове. На това негово предложение, което щеше да предотврати ужасяващата трагедия се противопоставя назначеният от Киев областен губернатор, Владимир Немировский, под предлог, че присъствието на гореспоменатите съмнителни елементи (активисти на фашисткото формирование и майдановци) е необходимо за допълнителна подкрепа на милицията. И наистина самата милиция не проявява почти никаква активност, когато е необходимо да се намесят за спасяването на гражданите от горящото здание, а още по-малко, за да изпълнят задълженията си по служба и да възстановят обществения ред. И все пак единственият уволнен от ръководните органи, отговарящи за реда в Одеса, е този, който се е опитал да предотврати трагедията...
Но Одеса не е единственото поле за изява на "Десния сектор". Село Андреевка се намира на пътя за град Славянск, където опълченците (хора, които се обявяват срещу политиката на нелегитимното киевско правителство (дошло със сила, а следователно по неконституционен път, на власт) на отявлена дискриминация срещу рускоговорящото население в Украйна) издигат искания за федерализация с цел да запазят своите традиции и самосъзнание. По думите на Вячеслав Пономарьов, народен кмет на Славянск:

"Хората преградиха пътя на колоната на "Десен сектор", опитаха се да поговорят. В отговор се раздадоха автоматни откоси".

В Андреевка мирните жители се опитват да попречат на бойците от "Десен сектор" да стигнат до Славянск, образувайки жива верига на пътя на камионите и бронираните коли. Започват да преговарят с екстремистите. Постигат споразумение последните да изстрелят куршумите си във въздуха и да си отидат. След няколко откоса във въздуха, бойците на фашистката групировка, откриват огън по тълпата невъоръжени хора. Резултатът е десетима убити и над 40 ранени.Отново по думите на Пономарьов:

"Десен сектор" не позволяваше извеждането на ранените и стреляше по всички приближили се до пострадалите"

В Славянск и в Краматорск положението в никакъв случай не е по-добро. Водят се улични сражения между опълченците и екстремистите, подкрепени от армията, която следва заповедите на нелегитимното правителство в Киев да избива своите братя и сестри. Затова не само "десният сектор" и неговите фанатизирани привърженици са фашистка заплаха. Заплахата от по-нататъшна фашизация е самото правителство, което откак е дошло насилствено на власт се опитва всячески да ограничи правата на рускоговорящото население. Води се политика на насилствена асимилация и който не е съгласен бави обявяван за "сепаратист", което в днешна Украйна е равносилно на "враг на народа" по времето на Сталин. И как после няма да искат да се отцепят областите с преобладаващо рускоговорящо население, след като оставането в рамките на Украйна може да означава избор между насилствена асимилация и гибел. политика, с която целенасочено се изтребва население по етнически, расов или национален признак, е по известна като "геноцид". Това е и най-точното название на онова, което Киевското правителство върши в момента в "свещен съюз" с фашистите от "Десен сектор".


А каква е реакцията на международната общност?
САЩ, Европейският съюз и НАТО са на страната на фашистите - подкрепят ги дипломатически и финансово, само и само да накърнят интересите на Русия в тази част на света. А това, че техния подопечен режим избива собствения си народ, това, че фашизмът - най-отвратителния бич за човечеството, донесъл му най-кръвопролитната и жестока война досега - се възражда с пълна сила благодарение и на тяхната подкрепа, това, че стотици загиват, за да запазят самосъзнанието и бита си... Нищо от това не ги вълнува. Русия, разбира се, подкрепя опълченците. Но не може да се намеси пряко, опасявайки се от война със Запада. Същият този запад е "гарант за териториалната цялост на Украйна", а всъщност за необезпокояваното провеждане на политика на геноцид и по-нататъшна фашизация на тази братска славянска страна. Това е поредният пример за това как липсата на елементарна човещина поради нечии геополитически интереси или псевдоинтереси, ще доведе до хуманитарна катастрофа.
Ето и позицията на Ангела Меркел и Барак Обама, изразена накратко в съвместна пресконференция, дадена във Вашингтон:

"Русия не бива да се меси в президентските избори в Украйна, а ако те все пак не се проведат, то Москва следва да се готви за нови санкции."

Нищо за убитите, нищо за ранените, нищо за геноцида. Само за Русия: намеси ли се - санкции. Във връзка с това в събота се провежда телефонен разговор между главата на американското външнополитическо ведомство, Джон Кери, и министъра на външните работи на Русия, Сергей Лавров. Обсъждат се възможностите за засилване на ролята на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с цел деескалация на кризата в Югоизточна Украйна.
Лавров подчертава, че наказателната операция на киевското правителство в Югоизточна Украйна хвърля страната в братоубийствен конфликт. Министърът призовава САЩ да употребят цялото си влияние, за да принудят подопечния им киевски режим, обявил война на собствения си народ, незабавно да прекрати бойните действия в югоизточните региони, да изтегли войските и да освободи участниците в протестните акции.
И така, докато САЩ и ЕС мислят само как "да направят мръсно" на Русия, а в Славянск, Краматорск, Одеса, Андреевка и на много други места, мирни граждани биват избивани, малтретирани и унижавани, каква е позицията на Република България. Угодническа, разбира се, както почти винаги в последните двадесет и пет години. Каквото кажат САЩ и ЕС - за нас е закон. Ще се подчиним. И най-лошото е, че макар геноцидът да е очевиден, ние няма да го осъдим, да обявим сегашните управляващи в Киев за нелегитимни и да поискаме от ООН мироопазваща мисия. За да можеш да действаш от позицията на справедливото и доброто в международните отношения, то на първо място се нуждаеш от независима външна политика. Де да имахме такава...
Украински опълченци, вярвайте и се борете! В България имате хора, които са солидарни с Вашата трагедия, а се надяваме, че скоро и международната общност ще си даде сметка, че посетите семена на фашизма, обилно поливани от Запада, вече дават плодове и скоро урожаят им ще стане толкова голям, че друго освен хуманитарна катастрофа не може да последва...

Автор: Владислав Дацов