вторник, 16 ноември 2010 г.

Анти-фашистка блокада спря фашистите за 5 часа

Над 1.500 анти-фашисти участваха в неразрешена блокада, за да предотвратят фашистко шествие в Полша. Фашистите най-накрая успяха да шестват 5 часа по-късно по странични улички, но само благодарение на скандалната намеса на полицията, които заобиколиха няколкостотин фашиста в кордон, използвайки отряди срещу безредиците, конна полиция, бронирани коли с водни струи и сълзотворен газ.


След първоначалния успех на блокадата над фашистите по-рано през деня, анти-фашистите превзеха улиците, пробивайки полицейския кордон и спонтанно марширувайки по същият маршрут, по който фашистите трябваше да шестват – главна търговка улица във Варшава. Нямаше полиция наблизо освен един самотен пътен полицай, стоящ по средата на пътя. Стоейки вглъбен, със свирка в уста, той приличаше на жива статуя, докато над хиляда анти-фашисти го заобикаляха и минаваха покрай него.
Както и да е, но скоро ние получихме информация, че фашистите се прегрупират близо до реката, заради това протестиращите тръгнаха натам за челна конфронтация. Ние бяхме посрещнати от специални полицейски части срещу безредиците и от 700 фашиста. Полицията допусна няколко фашистки хулигани, въоръжени с бейзболни бати през кордона, за да ни нападнат. Имаше няколко пострадали, но полицията скоро пак ни раздели и този маршрут беше също блокиран.
След това отзад дойдоха още полиция и бронирани коли, разделяйки анти-фашистите на две. Полицията заобиколи едната група, задържайки стотици протестиращи за 3 часа, не разрешавайки на никой да си тръгне.
Полицията използва всички налични ресурси, за да разбие блокадата и да даде на фашистите да шестват, използвайки дори и боен хеликоптер срещу нас. Благодарение на тази подкрепа на полицията, фашистите успяха да минат по някаква странична улица към крайната си цел – статуята на Роман Дмовски – полски фашист от периода между двете световни войни. Но през това време беше вече късно вечерта.
Въпреки че фашистите накрая шестваха, блокадата беше сериозен успех. Около 1.500 анти-фашисти бяха мобилизирани в обединен фронт на социалисти, комунисти, анархисти и феминисти. За съжаление синдикатите не успяха да се мобилизират за блокадата въпреки че някои техни членове взеха участие.
В бъдеще анти-фашистите трябва да достигнат до работниците директно, с програми, осигуряващи работа и жилище, което ще разкрие банкрута на фашизма и капитализма, и ще подкопае социалната му база .

петък, 12 ноември 2010 г.

Г-20 среща на върха Сеул (Seoul), Корея – развитие и първи преглед на протестите



Резюме на събитията, преди срещата на Г-20 в Сеул, Южна Корея.


7 ноември 2010:
В неделя се проведе първата демонстрация срещу срещата на Г-20 в Сеул, която е/беше на 11-12 ноември. Повече от 30 хиляди работници и студенти протестираха срещу политиката на неолиберализма и политиката на Южна Корея. И по-специално, срещу засилването на експлоатацията от сегашното правитлство на (мигранти) работници и манията му за сигурност - 50 000 полицейски служители в Сеул, само за защита на срещата, както и вкарването в игра на военните и на забраната за демонстрации - бяха основните теми.


В Seoul Plaza, където се проведе демонстрацията, беше охраняван и изолиран от около 8 000 полицая. Така се провали и един опит за пробив в посока на центъра, където много от протестиращите са били ранени от CS-газ, но също така имало и ранени полицаи.

Всичко продължило до късно вечерта и се счита за успешно извършена встъпителна демонстрация.



9 ноември 2010:
На тази дата бил отворен ?мултимедийният? център (Media Center) на Индимедия Корея, където активистите могат да разберат последните новини и да си отпочинат от стреса. Точните дати на пристигане могат да бъдат намерена на сайта на Индимедия Корея.

В последните двана дена продължили и акциите и протестите:

- Активисти на партията Democratic Labor Party започнали Sit-In стачка, за да се противопоставят на тайните преговори между САЩ и Южна Корея във връзка с предстоящото споразумение за свободна търговия (FTA - Free Trade Agreement). Вечерта още активисти се присъединили към тях и така около четиридесет души участвали в тези четиридневни действия (независимо от дъжд и минусови температури). Имало масово полицейско присъствие на мястото.

- Активисти на KCTU, както и няколко леви членове на партията протестирали пред Министерството на международните контакти и търговията срещу FTA и срещата на върха на Г-20. Опитът да се стигне до близкото американското посолство бил предотвратен от масивно полицейско присъствие, включително и от брониран SWAT.

- Имало и протестна акция на активистите от PETA, който протестирали полу-голия и покрити с боя директно пред COEX центъра. Те били арестувани веднага.

- От 10 ноемврие е обявено най-високо ниво на сигурност в Корея, при почти всяка метро странция могат да бъдат видени полицаи, повечето от които с MG-та (картечници). Обширна територия около COEX центърът, където се провежда срещата на Г-20, е била обграден с ограда.

Ограничено влизане/Депортиране:

Повече от 200 активиста са били „отхвърлени” от корейската граница. Хората били в „Черния списък” ("Black List"), който включвал данните на демонстранти, които са участвали в срещите на високо равнище в Торонто, Япония и Европа. В това число и седем филипински активиста, които имали валидни визи, били депортирани обратно от Южна Корея.

Национална пропаганда и мания за чистота:

По време на срещата сегашният президент, както и правителството започнали пропагадна. На всеки ъгъл на улиците, хората от Сеул биват подканвани да пазят града чист, да не изнасят боклук навън по време на срещата и да не шофират. Също така, били изискани вежливост и внимание към посетители, както и напасване към европейските културни стандарти. След всичко това бил изискан и ежедневен културен национализъм, с който Корея да се нареди сред другите "големи" нации и да изиска безусловен патриотизма от страна на гражданите. Много прогресивни сили са изразили загриженост, че Южна Корея е на път към нов автокрация.

10 ноември 2010:

На 10 ноември е имало две демонстрации, едната от които на работническото движение, както и акция пред кметството в Seoul Plaza, преди всичко против изграждането на проекта „Four Rivers Project” и против срещата на Г-20.

При крайната цел на масовата демонстрация, метро станцията Namyeong, има американска военна база. Поради това, в ранните сутрешни часове огромни полицейски сили били пратени в областта, за да бъдат предотвратени всички действия срещу военната база. Всички 50 000 полицейски служители взели участие.

B. Hiller - 10.11.2010

сряда, 10 ноември 2010 г.

В Унгария, Чехия и Словакия фашистите се мобилизират срещу ромското малцинство и си сътрудничат - минавайки границите - въпреки националните различия.




В същото време, в словашките роми също расте страхът от десни атаки. В едно писмо от ромските организации, адресирано до словашкото правителство и Европейската комисия, било изискано те най-накрая да предприемат нещо срещу фашистките акции. "Страхът, които ние - ромите - изпитваме, когато виждаме какво става в съседна Унгария, Италия и други страни от Европейския съюз, ни кара да бъдем загрижени за своя живот и за живота на нашите деца, които, изпълнени със страх, пращаме на училище, до магазините и по улиците - само защото сме роми", се казва в публикуваното в началото на август обжалване.

Членовете на това малцинство действително имат основателна причина за безпокойство. В същото време, словашките нео-нацисти започват да копират стратегиите на активните си съмишленици в Унгария и Чехия: с провокативни манифестации пред ромските гета, трябва да бъде създадено етническо напрежение, както и обижданото, бивайки наречено "цигани", малцинство да бъде представено като изкупителна жертва в задълбочаващата се икономическа криза. С този подход унгарската крайно дясна партия "Йобик" (Jobbik), заедно със своята паравоенна формировка "Унгарската гвардия", пожъна успех, получавайки, по време на последните европейски избори, 15 на сто от гласовете. В Чехия, самопровъзгласилата се за фашистка "Партия на труда" (Delnicka Strana - DS), копира също тази стратегия за етническо напрежение.

Тези шествия са свързани с хладно планирани и изпълнени нападения срещу роми в Унгария, където през последните месеци осем души са загинали. Десетки са били ранени при нападението. В повечето случаи тези фашистки отряди нападат разположени в покрайнините на малките градове, ромски къщи, с ръчни гранати, молотовки или огнестрелно оръжие. Последната жертва е 45-годишната самотна майка, която е застрелян в дома си в унгарския град Kisléta. 13-годишната й дъщеря е с тежки огнестрелни рани, като животът й все още е в опасност. Подобни атаки е имало и в Чешката република.

В селото Sariske Michalany са били проведени нацистки шествия срещу ромите. Около 300 нациста - временно забранената – „Словашка общност” (Slovenska Pospolitos) успяла да мобилизира за непозволеното шествие, което след ареста на "лидера" им Marian Kotleba продължило с ожесточени улични битки с полицията. 30 фашиста са били арестувани по време на сблъсъците. Дори и в Словакия - където реалният процент на безработните вече е около 14% - консервативните политици защитават фашистите. Бившият вътрешен министър и настоящ председател на Консервативните демократи в Словакия (Konzervatívni demokrati Slovenska, KDS), Vladimir Palko, веднага призовал за въвеждането на статистики за престъпността, които да включват само престъпления, извършени от роми.

Подкрепа словашките нацисти получили от страна на привържениците на чешката Delnicka Strana, както и от унгарските крайно десни. По-специално, участието на унгарските фашисти в тази дейност, показва бързите темпове на разрастване на крайно десните в Източна Европа, макар че Унгария и Словакия са в непрекъснат конфликт за унгарските малцинства, живеещи в южната част на Словакия. Сляпата омраза към евреите и ромите, както и примитивната псевдокритика на "либералната демокрация" и капитализма са идеологическото „лепило”, което позволява на нацистите от Източноевропейските страни да си сътрудничат, въпреки националните спорове.

Като пример на словашките и чешките нацист служат и немските "автономните националисти". Чешки фашисти са вземали участие в последните неонацистки шествия в Дрезден и Лайпциг, а немските автономни националисти са участвали в демонстрацията на работническата партия в Чехия. На един от DS, по немски модел планиран, в Прага "Ден на свободата" се смята, че са били поканени представители на NPD. На това сътрудничество от немска страна, чешките неонацисти отговорили с желание за кооперация.


(Tomasz Konicz 14.08.2009)

понеделник, 8 ноември 2010 г.

За колетите бомби или капиталистическият терор

"Кой и защо изпрати гръцките колети бомби
05.11.2010 17:15
В анализ агенция Ройтерс представя някои въпроси и отговори по отношение на бомбената кампания в Гърция



Гръцката полиция смята, че за вълната от изпратени колети бомби до чуждестранни правителства и до посолства в Атина през тази седмица носят отговорност леви радикални въоръжени групи.
В анализ агенция Ройтерс представя някои въпроси и отговори по отношение на бомбената кампания, която засегна и посолството на България в Атина:
Кой изпрати бомбите?
Малко след избухването в понеделник на първия колет бомба в куриерска фирма в Атина полицията арестува двама гърци на около 20 години, единият от които е заподозрян, че е член на организацията "Заговор на ядрата на огъня".
До момента никой не е поел отговорност за атаките, но полицията смята, че това е основната групировка, която стои зад бомбите, въпреки че органите на реда не изключват и други да са замесени в атаката.
Гърция има десетилетна история на насилие, извършвано от леви организации, като някои групировки се появиха или станаха по-активни след декември 2008 г., когато тийнейджър бе убит от полицията, което предизвика масови протести в продължение на три седмици и привлече световното внимание.
Високопоставени представители по сигурността твърдят, че групите са взаимосвързани.
Организацията "Заговор на ядрата на огъня", която се самоопределя като антидържавна, първоначално се занимаваше с палежи, но през май 2009 г. започна да действа и с бомби. Устройствата й обикновено съдържат малко количество експлозив, недостатъчно, за да предизвика смърт.
Друга нова организация е "Сектата на революционерите", която е обвинена за убийството на гръцки полицай от силите за борба с тероризма през юни 2009 г., както и на журналист през юли т. г.
Организацията "Революционна борба", която казва, че се бори за премахване на настоящия икономически и политически ред и се противопоставя на влиянието на глобализма и капитализма, организира няколко бомбени атаки от 2003 г. насам.
Над 20 заподозрени членове на въоръжени групи бяха арестувани през тази година, но анализаторите смятат, че хлабавата структура на тези организации усложнява процеса на тяхното унищожаване.
Най-смъртоносната гръцка въоръжена групировка - "17 ноември", която уби над 20 души, включително чуждестранни дипломати, за период от 27 години, но бе разбита през 2002 г.
Каква е целта?

Изпращането на колети бомби без предупреждение е нова тактика, която носи риска да бъдат наранени случайни хора.
Изборът на чуждестранни мишени, като че ли има за цел да привлече международното внимание, без всъщност да убива когото и да е. Полицията казва, че бомбите могат да навредят на човека, който ги отваря, но не и да го убият.
Те нямат за цел да убиват, заяви Джодж Касимерис, експерт по въпросите на конфликтите и тероризма от университета Улвърхемптън.
Те искат да диктуват събития чрез създаването на проблеми за правителството и системата за сигурност, както и да изпратят послание на играчите на международната сцена, заяви още той.
Почти е сигурно, че въоръжените групи изразяват своя гняв заради икономическата криза и строгите мерки на правителството, които са цената, която Гърция трябва да плати, за да получи помощ в размар на 110 млрд. евро под формата на кредити от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
Те изглежда са определили времето за своите атаки в опит да разклатят правителството преди местните избори тази неделя, като първа стъпка към създаване на политическа нестабилност.
Възможно е обаче и да са разочаровани, че гневът към правителството и неговите чуждестранни кредитори не е успял да предизвика размирици от типа на тези преди две години.
През декември 2008 г. убийството на тинейджъра от полицията предизвика улични размирици и истински икономически застой, което допринесе за това десноцентристите да загубят властта в рамките на година.
Какво постигнаха?
През тази година имаше многобройни протести и демонстрации.
Случайната смърт на трима банкови служители по време на протест през май обаче толкова шокира обикновените гърци, че насилието по време на протестите вече почти не се толерира. Това няма скоро да се промени.
Чрез изпращането на колети бомби, дори и до кабинета на германския канцлер Ангела Меркел - основният кредитор на Гърция, тези, които изпращат бомбите, успяха да се настанят в челните заглавия на вестниците.
Ако обаче са имали за цел да засегнат финансовата стабилност или да подронят рестриктивната програма на правителството, изглежда, че поне засега са се провалили.
Гръцките пазари не реагираха на бомбите, което показва, че инвеститорите са взели предвид риска от случайни прояви на насилие от страна на въоръжени групировки.
Все пак обаче тези групи напомниха, че все още са сила, с която останалите трябва да се съобразяват.
Проблемите, които предизвикват недоволство - икономическата криза, безработицата сред младежта и корупцията, няма скоро да изчезнат, затова анализаторите смятат, че е възможно да има и следващи нападения."


Както става ясно и този път медиите няма да кажат истината за това какво се случи тази седмица в Гърция и какви са причините за това, а ще се задоволят само с това да повтарят многократно това, което определени институции са им казали и да съжеляват невинни потенциални жертви като фашиста Никола Саркози. Това е тактика, която управляващите и тези, които стоят зад тях, използват непрекъснато от години. Може би най-добре си пролича по време на войната в Ирак, когато всички медии повтаряха само това, което казваха от Белия Дом и непрекъснато атакуваха телевизия Ал Джазира, тъй като хората работещи там си позволиха да кажат истината. В този период от време се видя и друга тактика използвана от корпорациите и техните слуги – медии и управляващи – а именно непрекъснатото повтаряне на думата „тероризъм” без да се дава ясна дефиниция – за тях е важно само хората да го считат за нещо лошо и да го свързват с лошите хора от пещерите (до един агенти на ЦРУ поели вината за множество нападения). И така постепенно всяка една реална опозиция на фашистката корпоративна диктатура автоматично според медиите и управляващите се превръща в тероризъм и анти-човешки акт. В десетките статии изписани къде ли не по българските медии в последните няколко дни думата тероризъм се споменава сигурно около 1000 пъти. Авторите на повечето статии появили се в „свободния печат” тези дни не пропуснаха да опишат Саркози като спасител на медиците в Либия и като свободолюбив и миролюбив демократ. Никой обаче не припомни на хората малката подробност като например откровено фашистката и ксенофобска политика, която води в последните години. Никой не припомни бруталното потъпкване на правата на над 300 български граждани от негова страна, което беше типичен пример за расова дискриминация. Никой не припомни факта, че под негово ръководство френската държава забрани на мюсюлманските жени да се обличат по традиционния за религията им начин – отново дискриминация и потъпкване на човешките права. Както виждаме Саркози прави всичко по силите си да пречи на интеграцията на различните и да потъпква човешките права. По този въпрос доста може да се изговори, но няма смисъл.
Нека видим обаче какво е казал Ботев преди над 130 години и как, колкото и тъжно да е това – днес неговата статия „Смешен Плач” е по-актуална дори от 70те години на 19ти век. Виждаме абсолютно същата реакция на европейската „интелигенция”, която цели да изкара тираните невинни жертви, а борците за свобода – терористи. Ето го и самия памфлет:


Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий.