петък, 20 януари 2012 г.

Как ген. Христо Луков богатееше на гърба на българския народ


/откъс от книгата на Митка Гръбчева „Закъснели отговори”/

            ...Често на обсъждания и срещи с читатели са ме питали: „Толкова млади сте били, а как тъй лесно сте стреляли в живи хора?” Този въпрос не ме плаши, въпреки че никой не пита войника в окопа защо стреля по врага! Ние воювахме и трябваше да стреляме, това е единственият естествен отговор. Но към него ми се иска да добавя още нещо. Изглежда, в книгата си не съм отделила достатъчно обширно място, за да обрисувам лицето на този враг, към когото бяха насочени куршумите ни и нашата ненавист. Човешката природа е така устроена, че с годините злото сякаш започва да изглежда по-малко. Но милозливостта е опасна, защото тя замазва и изопачава действителността. А действителността по това време на съпротивата беше повече от ясна. Ние въстанахме срещу хора, чиито ръце бяха отдавна окървавени, чиято съвест беше отдавна продадена, въпреки че някои от тях с всички сили искаха да внушат на народа, че кръвта, която са пролели и се готвеха да проливат, била само курбан за доброто и величието на отечеството. За такъв родолюбец се представяше и един от най-големите ни врагове – генерал Луков, който се готвеше да стане гаулайтер в България, който не криеше възхищението си от национал-социализма и в него виждаше единственото бъдеще на страната ни...

София,7.III.1966г.
            Уважаема другарко Гръбчева,

            При второто издание на книгата ви „В името на народа”, което вярвам в скоро време ще стане, поместете и следния факт, отнасящ се до „големия патриот и честен воин” генерал Луков.
            В деня на неговото погребение в края на погребалното шествие заедно с мене (негов близък приятел) беше и генерал-майор от запаса Узунов, артилерист, уволнен от покойника като член на Военния съюз.
            Когато стигнахме до „Лъвов мост”, до нас се приближи началникът на Разузнавателната секция при Военното министерство (полковник, името му съм забравил, също скрит приятел на генерал Узунов). Той хвана генерала под ръка и скришом му даде да прочете една дешифрирана телеграма, по съдържанието на която шепнешком дълго си приказваха.
            След погребението генерал Узунов взе от мене честна дума да не казвам никому това, което научил от бившия си подчинен. Телеграмата била получена от Главното командване на германската армия, която току-що окупирала Холандия. В тази телеграма се съобщавало, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков, със „скромната” сума 75 милиона холандски флорина, подарък от фирмите, които превъоръжаваха нашата армия по времето на шефството на Луков във Военното министерство.
            Този подлец е вършил срамните си сделки чрез запасния генерал Танинчев, представител на някои фирми, като е лапал лъвския дял от рушветите, свързани с доставките. За да запази „честта си”, Луков е влагал парите си в холандската банка.
            Като ви съобщавам този факт, моля, след като го проверите в тайните архиви на министерството, да го поместите, за да не съжаляват генерал Луков глупаците, с каквито много е надарена нашата родина.
            Датата на телеграмата трябва да се търси няколко дена или в деня на погребението, защото генерал Узунов ми каза, че не е била още докладвана на министъра на войната.
                    
                                            С поздрав: Ангел Илиев – пенсионер, кандидат за другия свят

Коментарите са излишни. Но освен съобщения, важен факт от биографията на генерала, който разкрива моралното падение на онези, с които воювахме, това писмо съдържа нещо друго, което ми е любопитно. Подателят признава, че е бил близък приятел на Луков, и въпреки това е решил да сподели една толкова уличаваща „честния воин” истина. Защо е направил това цели двадесет години по-късно? Толкова ли времето му е било необходимо да разбере, че генералът е бил просто подлец? Дали е мълчал в името на старото приятелство и само чувството, че е кандидат за другия свят, го е накарало да разкрие истината? А може би просто се е страхувал да признае връзката си с Луков?
            В живота на човека има превратности: това, което някога си обичал, можеш да намразиш; това, което е било твоя вяра, можеш да го предадеш; можеш да преосмислиш миналото си и честно да се отречеш от него...


Вижте още:

Списаревски и Луков. Родолюбецът и чуждопоклонникът

Кой и защо ликвидира ген. Луков. Кой ще спре новите луковци

Мнение на един типичен "български" неонацист

Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община

Защо нацистите мразят Ботев и Левски

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите




петък, 6 януари 2012 г.

Защо нацистите мразят Ботев и Левски



6 януари е рожденият ден на гениалния поет и революционер Христо Ботев. Той бе, е и остава завинаги в сърцата на всички български патриоти и интернационалисти*. Ние трябва да се учим и се учим от Ботев на любов към народа и на омраза към чорбаджии и тирани.

За разлика от нас, българските хитлеристи, колкото и да си придават вид, че почитат Ботев, всъщност дълбоко в душата си го ненавиждат. Това е така, защото Ботев се бореше против частната собственост, която нацистите така страстно защитават (защото кой ако не един върл противник на частната собственост може да напише, че вярва в „в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.”). Ботев ненавиждаше чуждите тирани, а българските нацисти всячески се опитват да реабилитират хитлеристките окупатори и грабители на България и въобще на цялото славянство. Но най-много българските хитлеристи мразят Ботев заради тези му думи, които трябва да знае всеки български патриот и интернационалист:

„Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие, из сляпо едно низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бял ден за човекът.”

       Ето защо българските нацисти се стремят да заличат паметта за Ботев и да го подменят с фигурата на жалкия хитлеристки агент ген.Луков, който, по стечение на обстоятелствата, е роден на същия ден. И докато ние, антифашистите, помним антинатовската акция от 6 януари 2001 г., извършена от храбри български патриоти-продължители на делото на Ботев http://www.segabg.com/article.php?id=178033 то нацистите използват този ден, за да популяризират „делото” на жалкия проводник на германските имперски интереси в България – ген. Луков (цяла книга са съставили за него, моля ви се!) или пък да се разправят по най-подъл и долен начин със своите политически противници.
Така българските хитлеристи се оказват в един лагер с иначе охулваните от тях национал-нихилисти и космополити, които, под диктовката на новите американски господари, всячески се стремят към същата цел (но с други средства), а именно – да заличат от паметта на българския народ кой е Ботев, срещу кого и за какво се е борил той.

            По същия долен и гнусен начин българските нацисти се отнасят и с Апостола на свободата – Васил Левски. Сигурно, защото не могат да му простят думите:

„И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи”

За тази година хитлеристкото шествие (на което се очаква да присъства солидна група от страна на генералния спонсор на българските нацисти – НПД – и, които, между другото, използват територията на нашата Родина за военни тренировки - http://dnes.dir.bg/news/strelba-sofia-Germania-kontzert-neonatzisti-10096125?nt=10 ) в памет на разстреляния от Виолета Якова хитлеристки слуга, се планира да се проведе в деня на обесването на Апостола – 18 февруари. Но да честваш Левски и Луков заедно, простете, но това е все едно до лъва да поставиш бълха. Просто няма как. Затова, нека всички български патриоти-антифашисти потърсим начини как да се спре тази гавра, да се спре това грубо посегателство на българските хитлеристи спрямо най-свидното на българския народ – неговите най-велики народни герои – Христо Ботев и Васил Левски. И помнете – ПЪТЯТ Е СТРАШЕН, НО СЛАВЕН.


* Патриоти и интернационалисти – антифашистите не бива да противопоставят едното на другото – патриотизмът предполага интернационализъм и интернационализмът предполага патриотизъм. А двете заедно са необходимо условие да бъдеш истински антифашист.

Живко Вълчев


Вижте още:

Как ген. Христо Луков богатееше на гърба на българския народ

Мнение на един типичен "български" неонацист

Списаревски и Луков. Родолюбецът и чуждопоклонникът

Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община

Защо нацистите мразят Ботев и Левски

Магнитните бури влияят на психиката на нацистите