вторник, 22 април 2014 г.

Объркан съм за Украйна. Помогнете ми!

Объркан съм. Преди няколко седмици на Запад ни казваха, че окупирането на правителствени сгради в Украйна е нещо хубаво, че хората, които го правят са „продемократични” протестиращи - така ги наричаха политическите ни лидери и журналистическият ни елит.
Правителството на САЩ предупреди украинските власти да не употребяват сила срещу тези „продемократични“ протестиращи, независимо от снимките, показващи някои от тях като неонацисти замерящи полицията с коктейли „Молотов” други предмети, рушащи статуи и палещи сгради.
Сега, едва няколко седмици по-късно, ни се казва, че хората окупиращи правителствени сгради в Украйна, не са „продемократични“ протестиращи, а напротив „терористи” и „сепаратисти”.
Защо окупацията на правителствени сгради в Украйна бе много хубаво нещо през януари, а много лошо през април? Защо употребата на сила от властите срещу протестиращите бе абсолютно неприемлива през януари, а е приемлива сега?
Повтарям: Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Антиправителствени протестиращи в Украйна през зимата бяха посетени от няколко видни западни политици, включително американския сенатор Джон Маккейн и Виктория Нюланд от Държавния департамент, които раздаваха курабийки. В много западноевропейски страни имаше антиправителствени протести през последните седмици, които обаче не получиха подобна подкрепа, нито от подобни политически лица, нито от именитите западни журналисти. Протестиращите пък не получиха курабийки от чиновниците от Държавния департамент на САЩ.
Ако бяха толкова ревностни защитници на антиправителствените протести в Европа и ги считаха за най-същинската форма на „демокрация”, не трябваше ли Маккейн и Нюланд да покажат солидарност и с протестиращите в Мадрид, Рим, Атина и Париж?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Гледах преди няколко седмици интервю с Държавния секретар на САЩ, Джон Кери, който каза: „Не можеш просто да нахлуеш в чужда страна под фалшив претекст единствено с оглед на собствените интереси.“ Аз обаче си спомням, че САЩ са правили тъкмо това не веднъж през последните 20 години.
Да не би погрешно да си спомням, че „Ирак притежава оръжия за масово унищожение“? Сънувах ли през 2002 г. и началото на 2003 г., когато политици и „експерти” неоконсерватори се появяваха ежедневно на екрана, за да ни казват на нас, плебеите, че трябва да воюваме с Ирак, заради заплахата от смъртоносния арсенал на Саддам? Защо демократичният референдум в Крим за завръщане на полуострова в границите на Русия се счита за по-лош от бруталната, убийствена инвазия в Ирак, която доведе до смъртта на близо милион души?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Някои твърде загрижени западни политици и „експерти” журналисти ни казват, че Кримският референдум е невалиден, защото се е провел в условията на „военна окупация”. Аз обаче наскоро гледах репортаж от изборите в Афганистан, проведени в условията на военна окупация. Те бяха приветствани от западни лидери, например Генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, като „исторически момент за Афганистан” и като голям успех за „демокрацията”. Защо Кримският вот бива отхвърлен, а Афганистанският - приветстван?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Ситуацията в Сирия също е доста смущаваща. Казваха ни, а и продължават да ни казват, че радикалните ислямски терористични групи са най-голямата заплаха за нашия мир, сигурност и „начин на живот”; че Ал-Кайда и други подобни групировки трябва да бъдат унищожени; че трябва да обявим безмилостна „война срещу терора”, срещу тях. Въпреки това нашите лидери подкрепиха подобни групи в Сирия във войната им срещу едно светско правителство, уважаващо правата на религиозните малцинства, включително и на християните.
Когато бомбите на Ал-Кайда и нейните подорганизации избухваха в Сирия убивайки невинни хора нямаше заклеймяване от нашите лидери. Заклеймявано беше единствено светското правителство, сражаващо се с радикални ислямисти и което нашите лидери и именити журналисти отчаяно искаха да свалят.
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Стигнахме и до правата на гейовете. Казват ни, че Русия е много лоша и изостанала страна, защото прие закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните. Въпреки това нашите лидери, бойкотирали Зимните олимпийски игри в Сочи заради този закон, посетиха държави от Залива, където хомосексуалистите могат да бъдат хвърлени в затвор и дори екзекутирани и приеха топло местните закони, без да споменават за правата на гейовете.
Не мислите ли, че хвърлянето в затвор и екзекутирането на гейове е много по-лошо от закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетни? Защо, ако са истински загрижени за гей-правата, нашите лидери нападат Русия, а не страните, които ги затварят и екзекутират?
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Разликата между унгарските и украинските националисти?
В множество статии из вестниците ни се казваше, че унгарската ултранационалистическа партия „Йобик” е много лоша и възходът й предизвиква големи тревоги, въпреки че тя дори не е част от управлението, а едва ли и ще бъде.
Неонацисти и ултранационалисти обаче участват в новото правителство на Украйна, което нашите западни лидери ентусиазирано подкрепят и тези крайнодесни групи играха ключова роля в свалянето на демократично избраното украинско правителство през февруари, чрез „революция”, приветствана от Запада.
Защо ултранационалистите и крайнодесните групи в Унгария са неприемливи, а в Украйна - много приемливи? Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?
Казват ни, че Русия е агресивна, империалистическа сила, а НАТО загрижен да се противопостави на руската „заплаха”. Аз обаче погледнах наскоро световната карта и намерих много страни в близост (дори граничещи) до Русия, които са членки на НАТО - военния съюз на САЩ, бомбардирал и атакувал много страни през последните 15 години. Не успях да открия никакви страни в близост до Америка, които да са част от руски военен съюз. Нито пък има руски военни бази или ракетни установки в страни граничещи или в близост до САЩ. Въпреки това ни казват, че Русия е „агресор”.
Объркан съм. Някой може ли да ми помогне?



Автор: Нийл Кларк
Превод: Илиян Станчев


петък, 11 април 2014 г.

София срещу НАТО


На 10 април няколко десетки столичани, предимно младежи, посрещнаха с протест визитата на главния секретар на НАТО в София. Провокирани от грубата намеса във вътрешните работи на Украйна и годишнината от бомбардировките над Югославия, протестиращите се обявиха за излизане на България от Алианса и за твърда позиция против санкции срещу Русия. Изказа се солидарност с жителите на Източна Украйна и се подчерта правото им на отказ от слугинаж на фашистката хунта, извършила държавен преврат в страната им. Напомни се, че изборът на народа на Крим е категоричен и легитимен. Съветско знаме и антиимпериалистически лозунги съпътстваха проявата. Ясно се заяви категорична позиция срещу американската външна политика на световна агресия. Беше даден знак, че всяко престъпление към независими народи ще бъде съпътствано от съпротива срещу САЩ. Скандалната новина, че генералният секретар на НАТО Расмусен ще бъде награден с орден „Стара планина“, развълнува участниците в митинга. Единодушно беше мнението, че това е поредната гавра с най-висшето държавно отличие и предателство спрямо българските национални интереси и суверенитет. Този митинг показа, че и у нас има почва за борба с американския империализъм. Самоназначилите се за световен жандарм САЩ не са непобедима сила. Само обединените и организирани народи са в състояние да възпрат всемирното налагане на техните мракобесни икономически интереси. Упоритата борба срещу НАТО и другите слуги на транснационалните капитали тепърва започва.

понеделник, 7 април 2014 г.

Протест против NATO!



Евромайданът е бил дирижиран от САЩ


Това гласи разследването на работещия във Франция американски журналист Стийв Уайсмън, публикувано в сайта "Рийдърс съпортид нюз". Той е озглавил разследването си "Запознайте се с американците, организирали преврата в Киев". Според него "втората оранжева революция" е дело на Държавния департамент.

Авторът пише, че главната цел на американските усилия от времето на Бил Клинтън е "стратегическото сдържане" на съвременна Русия. А евроинтеграцията на Украйна е важен междинен етап по пътя към тази цел.

Работата на САЩ в тази насока се координира и направлява от Държавния департамент, посочва Уайдмън. Той пояснява, че дипломатическото ведомство се е нагърбило с тази функция след разобличаване на подривните операции на ЦРУ "с използването на частни фондове, включително "Фонда на Форд". Сега "ЦРУ, АНС и Пентагона по-скоро предоставят специализираните си услуги", но именно "Държавният департамент контролира основните източници за финансиране на невоенната намеса" на САЩ във вътрешните работи на други страни, пише авторът. Той нарича това "невоенна инфраструктура на американския империализъм".

Кой са съставните части от тази инфраструктура относно Украйна? Стийв Уайсмън посочва преди всичко Националния фонд за подкрепа на демокрацията с неговите партийни подразделения и центрове, включитело "центърът за международно частно предприемачество" и "американският център за международна профсъюзна солидарност". В инфраструктура влизат и "много по-добре финансираната" Агенция за международно развитие (АМР), държавният Институт за мира на САЩ, а също "нарастващата мрежа от подставени организации, фирми и частни подизпълнители", включително "номинално независимите, но като цяло финансираните от правителството организации като "Фрийдъм хауз". В тази редица разследващият журналист поставя и частни структури като фондовете на Джордж Сорос и Пиер Омидяр. Стийн Уайдмън признава, че не е убеден "дали става дума за частни пари или за правителствени, маскирани като частни". Впрочем по думите му това не е толкова важно, защото при всички случаи основните средства минават по каналите на АМП и на други държавни учреждения.

Накрая още една функция на Държавния департамент - това е "координацията на усилията с правителствата на страни съмишленички и техните паралелни структури", припомня авторът. В случая с Украйна той споменава активната роля на Холандия, а също на Канада, Великобритания, Швеция и Швейцария.

Сред украинските активисти, на които от самото начало е разчитало посолството на САЩ в Киев, е бившият вицепремиер Олег Рибачук, посочва Уайсмън. "По същество това е западен агент, когото Пайът (посланикът на САЩ) и екипа му ръководят чрез частната организация "Пакт" (Pact Inc)", твърди американецът. Става дума за неправителствена организация с централа във Вашингтон, която се е специализирала в оказване на помощ на слаборазвити държави в Азия и Африка. Според публикациите тя работи в Украйна от 2005 г. Първоначално по проблемите на СПИН-а, а после за създаването с фонда на Сорос на някаква "гражданска платформа" за Рибачук и неговите хора.

По данни на Уайсмън именно тези хора и пари са стояли зад ключови информационни-пропагандни ресурси на Евромайдана, включително най-вече зад интернет телевизията "Громадске ТВ". Сюжетите за нея предварително са били пускани във финансирания от САЩ в. "Украинская правда". Средства са били отделяни и по линия на неправителствената организация "Интернюз".

Подобно на много други изследователи на украинската криза, Стийв Уайсмън се спира на украинския нацизъм. "Четете и плачете", предлага авторът, който споменава за съществувалото през цялата Студената война сътрудничество между разузнаването на САЩ и националистическия главатар Микола Лебед, който според военното контраразузнаване на САЩ е "известен садист" и помагач на хитлеристите.

По-нататък Уайсмън пише за насаждания в Украйна "нов набор от исторически митове", които по думите му били "скалъпени и популяризирани" главно от "украинската диаспора" и по-специално от Катерина Чумаченко. Тя е бивша служителка в Белия дом при администрацията на Роналд Рейгън, която впоследствие става съпруга на третия украински президент Виктор Юшченко.

Журналистът констатира, че днешните власти в Киев вървят "по стъпките на Бандера" (Степан Бандера е идеологът на украинския национализъм – бел.ред.). Уайсмън припомня, че висок държавен пост е даден на Андрей Парубий – основател на профашистка партия и комендант на Евромайдана (Парубий ръководи Съвета за сигурност на Украйна – бел.ред). 

pressadaily.bg