петък, 31 май 2013 г.

Полицаи се биха с пожарникари на протест в Барселона


В Испания се състоя поредният протест, изразяващ недоволството от политиката на властите. Този път той беше на пожарникарите в Каталуния, които се вдигнаха срещу възможни съкращения на състава.


Протестът беше организиран пред парламента на провинция Каталуния и то точно, когато тече дебатът за състоянието на пожарната служба.


Стотици пожарникари с жълти шлемове и червени якета обкръжиха парламентаристите. Огнеборците хвърляха бомбички и запалиха фалшиви ковчези с надписи "обществени услуги".


Полицаите, охраняващи протеста в Барселона, използваха пожарогасители, за да загасят горящите ковчези. В последвалите сблъсъци един от пожарникарите е арестуван. 


Арестът му провокира силно възмущение след протестиращите, които заплашили, че ще нахлуят в помещенията на Парламента, където е бил отведен, за да го освободят. В крайна сметка, след като колегите му се струпали край загражденията, той е освободен. Пред медиите е заявил, че не е хвърлял камъни, а се е защитавал, тъй като полицаите действали изключително грубо и го ударили силно с палка.


Арестуваният пожарникар в Барселона Рафаел Бланко

Ясно се вижда, че полицията започва първа с насилието

Демонстрацията е била организирана, така че да съвпадне с разискванията в регионалния парламент за тазгодишната кампания за превенция на горските пожари. Огнената стихия представлява истинско бедствие в провинцията по време на сухото лято. Миналата година тя взе няколко жертви.


Според синдикатите на пожарникарите, съкращенията на бюджета и персонала заради икономическата криза "излагат на риск безопасността на обществените работници и жителите на Каталония".


Това не е първият пожарникарски протест в Испания покрай кризата. 2012 година огнеборци излязоха и във Валенсия срещу бюджетните орязвания.


Пожарникар с моторна резачка от Валенсия носи надпис: "РАХОЙ, ПРЕДАТЕЛЮ, ОСТАВИ МЕ ДА ТИ НАПРАВЯ ЕДНО "ОРЯЗВАНЕ".


Пожарникари са и на първа линия на протестите срещу безработицата и кризата


Вижте още:

Полицаи се биха с полицаи в Гърция

четвъртък, 30 май 2013 г.

Министърът на културата би разстрелял Вапцаров


Скандална публикация на новия културен министър Петър Стоянович взриви Интернет. Властникът  нарича поетът-революционер Никола Вапцаров “терорист”.

Стоянович коментира журналистически материал, който сам пуска в профила си. Линкът е със заглавие “Едва 30-ина сведоха глави пред паметта на Никола Вапцаров”. Коментарът на новия ни управник над материала гласи следното: “при положение, че в цял свят тероризмът се осъжда, не виждам защо да има повече “сведени глави” пред един негов български представител”. Това определя отношението на изрода Стоянович към поета Никола Вапцаров като недвусмислено – Стоянович смята за “терорист” един от всепризнатите гении на българската литература.

Реакцията на нормалните хора може да се обобщи чрез следното: “Ако приемем хипотетично, че Вапцаров е оживял, министърът на културата би ходатайствал да бъде разстрелян”.

Само откровен фашист или идиот може да оплюе личност като Вапцаров. Подобен миризлив остатък от едни кафяви времена свободно нарече и Ботев терорист. Всъщност тази свобода на словото подобните недоразумения я имат и благодарение на хора като Вапцаров, които се бориха и умряха за по-свободен свят. За да могат фашисти както Стоянович сега да обиждат на “селяни” всички хора от българския народ, които живеят извън техния олигархически кръг. За министър Стоянович от поредното капиталистическо правителство, хората, които не отговарят на портфейла му са подчовеци.

А срещу такива изроди се бореше Вапцаров със силата на перото си. Затова и за фашизоидната прослойка на стояновичите светлите личности са терористи, защото всяват страх у тях, че възмездие за делата им ще има. Каквото някога получиха убийците на Вапцаров и на българския народ.

Петър Стоянович  на борба за повече капитализъм  и по-малка природа. Всеки, който не се бори  за богатства, а за социална справедливост, за свобода, равенство и  братство, за капиталисти като Стоянович е терорист.


Вижте още:

Защо нацистите мразят Ботев и Левски
http://actionredbg.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

петък, 24 май 2013 г.

Терор в Лондон – друг път!




Корпоративната журналистика е мръсна професия. Тя се подчинява на една основна логика – тази, че трябва да продаваш новините си, а не на традиционната журналистическа етика, според която общественият интерес (което не значи нещо да е интересно на обществото) е първи и основен критерий. Неграмотното и крещящо неуместно изречение, сравняващо убийството на войник в Уулич, Южен Лондон, с насилието (и съответните му жертви) в Багдад е дело на репортер на ITV, най-големият конкурент на БиБиСи на острова. Перверзното отразяване, дори в най-големите медии на страната, доведе до истерия варираща между традиционен плитък национализъм до откровен фашизъм. Мелодията “под атака сме, да отвърнем на удара” беше доволно подхваната от консервативното правителство, което готви българи и румънци за изкупителна жертва на следващите избори и умело извърта разговора за потъващата британска икономика, безработицата, хилядите бездомни, затварящите врати болници и училища към традиционната за такива моменти реторика за имигрантите и опасността, която те представляват за обществото.

Симфонията от световни лидери, политици, полицейски чиновници и други подобни, неживеещи на нашата планета стожери на обществото, скоро се превърна в обичайния фонов шум от заучени фрази, за който страхът на слушащите е най-добрият параван за прокарване на задкулисния дневен ред на същите тези елити. Заговори се за повече полиция по улиците, за тотално следене на интернет връзките на всеки заподозрян, за смачкване на радикализма.

Радикализмът, обаче, има друго лице. То надали е това на побъркания мъж, който закла войник в Лондон. Радикализмът е скрит зад думите на същия и той далеч не произтича от него самия: “Съжалявам, че жените трябваше да са свидетели на това, но това е, което нашите жени виждат по нашите земи…Свалете правителството си, то не се интересува от вас”.

Никой не се ражда радикален ислямист. Някои хора, обаче, се превръщат в такива. Или някой друг ги превръща. Истината е проста – една група правителства и големите корпорации зад гърба им изстискват всяка капка кръв от по-голямата част от човечеството, за да събират нищо незначещо богатство, да го залагат, умножават, превръщат в диаманти, острови, офшорни спестявания и кули от стъкло и метал. Същите тези корпорации и техните правителства (или беше обратното, забравих) убиха 1 милион души в Ирак. Това не беше тероризъм. Същите засипваха градове с бял фосфор, изгаряйки всичко живо, за да могат техните петролни сонди да източват богатството на една от най-древните страни в света. Това не беше тероризъм. Същите окупираха Афганистан, освобождавайки го от същите талибани, които през 80-те наричаха борци за свобода. Същите само преди седмици убиха 1000 души под сриналия се покрив на завод за дрехи в Бангладеш, където робите на XXI век правят дрехи за по-малко то паунд на 12-часов работен ден. Това не беше тероризъм. Същите продължават да живеят в нова серия от колониалното си минало, в която нито робството, нито расизма, нито двойните стандарти за стойността на живота на бели и не-бели хора са си отишли.

Очите на човека, крещящ “Аллах е велик”, след като е заклал войник, са най-доброто огледало за вечния британски империализъм. Отчаяният, противен и безсмислен акт на насилие, обаче, е несравним със стотиците деца, убити от дронове британско производство всяка година. Нито с разрухата, която донесе окупацията на Ирак от поданиците на нейно величество. Нито със страданията на 1,4 милиона палестинци в Газа, когато израелските ракети започнат да валят по един от най-гъсто населените с хора райони на Земята и то не без подкрепата на тези, които крещяха “дръжте крадеца” вчера. А когато бедността, отчаянието и унижението се превърнат в ежедневие, в единствена опора се превръща вярата, че някой, някъде там е велик и чрез него ще възтържествува някаква справедливост. Религията е въздишката на подтиснатото същество, сърцето в безсърдечен свят, душата в бездушевни условия – както е казал един германец, завършвайки с – религията е опиум за народите.

Опиумът на омразата доведе то нападения над няколко джамии същата вечер. Над милион обявиха убития войник за герой във фейсбук (да ви имам героите и героизма!) в група започната от фашистката Английска лига за защита. Никой не попита, нормално ли е полицията да разстрелва хора по улицата, когато видимо не представляват опасност за нея или околните.

Няколко дена по-рано 75-годишният пенсионер Мохамед Салеем беше наръган три пъти до смърт в Бирмингам. Полицията заподозря расистки подбуди. Световни лидери не се изказаха по въпроса, а убийците не бяха наречени терористи. Време е да се запитаме кои са истинските терористи. Да свалим правителствата си също. На тях наистина не им пука за нас.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Христо Кърпачев – 70 години от смъртта


ЕКСКУРЗИЯ НА МИСЪЛТА

Студът ми сковава
ръцете,
краката,
стените закриват
града и света.
Но пак ги прелита,
като птичка в нивята,
свободна и волна
сама мисълта…

Надничам над малкото
студено село,
сред черните урви
и сиви нивя
там, гдето реката
във сребърна лента
водите си пени
и лудо шуми.

Край нея дървари
по волове стари
ругаят и псуват
из калния път.

Зад нея къщурки
и сламени плевни
край улички криви,
покрити във кал
плетища от тръне
и курници стари,
окъпани в есенна,
сива печал.

Пред малка къщурка,
със плочи покрита,
излиза старица
със бели коси -
с тояжка в ръката
и в дрипи обвита -
над нея небето
излеко роси.

А старото куче
лежи на боклука
с настръхнал,
проскубан
от старост кожух.
И кучето даже
нещастно е тука.
Светът за глада му
и ням е, и глух.

Тук спомени стари
по ранни години
кат локви дъждовни
след буря цъфтят.
А моите мисли
по чуки,
долини -
подгонени птички
през есен - летят.

Горчиво детинство.
Горчиви са дните
на моите ранни
детински лета.
Със лудите крави
търчах по горите
от сутрин до вечер
и в дъжд,
и във пек…

Но дрънна верига
навън в коридора
и стъпки се чуха
край мойта врата.
Аз сепнах се бързо,
почувствах затвора
и върна се бързо
от път мисълта.

1936

Христо Иванов Кърпачев, български поет и революционер, е роден на 24.07.1911 г. в село Надежда (дн. Кърпачево), Ловешко в бедно семейство. Завършва начално образование в родното си село и в с. Крушуна, после учи в гимназията в гр. Левски и педагогическото училище в Ловеч (1930), учителства в с. Церецел, Софийско. По указание на партията учи в Школата за запасни офицери в гр. Радомир (1932-1933). За комунистическа дейност е разжалван публично и осъден на 12 години затвор и глоба, лежи в затворите на Варна и Сливен (1933 – март 1940).  Издава нелегалния вестник „Истина” (1942-1943) и е инициатор за издаването на в. „Младеж”. 

През м. март 1943 г. участва в създаването на Народна бойна дружина „Чавдар“, в която се обединяват партизаните от Ловешкия край. Избран е за неин командир. Ръководи и участва в бойни акции. Осъден на смърт задочно по ЗЗД от Плевенския областен военен съд (1943).

Продължава поетичното си творчество. Автор на текста на Марш на ловешките партизани „Чавдарци“ и „Септемврийци“, които придобиват национална известност.


На 23 май 1943 г. в местността „Сливешки ливади“ край гр. Ловеч, заедно с Борис Копчев и Дочо Шипков, след предателство води ожесточена престрелка с полицейско и армейско подразделение и загива на 32 годишна възраст. След смъртта му дружината е прегрупирана и прераства в Партизански отряд „Христо Кърпачев“.

Много от стиховете му са изгубени или унищожени от полицията. Най-известните му произведения са партизанските маршове „Септемврийци” и „Чавдарци”. Негови книги са издадени след 09.09.1944 г. – „Стихове и статии” (1945), „Избрани произведения” (1959) и др.



Вижте още:

Земята на Ботев и Левски отново е робска земя – ЧАВДАРЦИ

сряда, 22 май 2013 г.

Хиляди се събраха на протест срещу бюджетните съкращения в Италия



Поредният протест в Рим срещу политиките на бюджетни ограничения и продължаващата висока безработица събра хиляди италианци. Протестиращите призоваха новия премиер на страната Енрико Лета да се съсредоточи върху създаването на работни места, което ще помогне на страната да излезе от рецесията, предава CNBS.

“Надяваме се, че това правителство най-накрая ще започнете да се вслушва в нас, защото започваме да губим търпение”, каза Енцо Бернадис, който бе част от морето протестиращи и размахващи червени знамена. Той призова както за повече права на работниците, така и за по-добри договори.

Премиерът на Италия Енрико Лета, който е на власт от по-малко от месец, се опитва да се задържи стабилна неспокойната коалиция между неговата лявоцентристка Демократическа партия и дясноцентристката „Народ на свободата“, водена от бившия премиер Силвио Берлускони.


Проучване на SWG institute показва, че доверието в правителството, дошло на власт след неубедителни избори, вече започна да се понижава, стартирайки от 43% в началото на месеца и достигайки до 34% към края на миналата седмица.

“Не мога да чакам повече” и “Трябват ни пари, за да живеем” бяха сред най-популярните лозунги, държани от тълпите.

Един от основните приоритети, които Енрико Лета декларира при встъпването си в длъжност през април, бе възстановяването на работните места. Въпреки това, няколко от демонстрантите се оплакаха, че премиерът не се придържа към обещанието си, като вместо това се фокусира върху реформата на данъка за сгради.

Синдикалните лидери заявиха, че е необходимо страната да се откъсне от курса на строги икономии, който експремиерът Марио Монти въведе. Той обхващаше редица съкращения на разходи, увеличаване на данъците и пенсионна реформа, които мерки целяха да подкрепят публичните финанси на страната.


“Трябва да започнем отначало с повече инвестиции. Ако не започнем отново с публичните и частните инвестиции, няма да създадем нови работни места”, каза Маурицио Ландини, генерален секретар на съюза на левите металурзите Fiom.

Италия попадна в най-продължителната си рецесия от стартирането на тримесечното отчитане през 1970 г. насам. Безработицата е близо до рекордите нива, като в частност младежката достигна до 38 на сто.


Още от Италия:

Хиляди младежи в Неапол протестираха заради лошите условия на пазара на труда. „Коктейл Молотов” за немски министър

Рим в червено

Червен протест срещу американска военна база във Виченца

понеделник, 20 май 2013 г.

Мъртъв плъх с послание пред Съдебната палата в София


Мъртъв плъх, чифт стари обувки и бележка с послание са оставени пред входа на Съдебната палата, в София. На листчето пише „Ако, имаше поне един от Вас Човек!?!Жалки...“, последван от животинския труп и подпис „Петрова“ с днешна дата.

Това не е първото подобно действие спрямо институциите разположени в Съдебната палата. Миналият октомври фасадата на сградата осъмна бомбардирана с домати, а млада жена бе арестувана, защото разрязала знамето на Европейския съюз пред кабинета на главния прокурор.



Вижте още:

Млада жена наряза знамето на ЕС пред кабинета на главния прокурор
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Mlada-zena-naryaza-znameto-na-ES-pred-kabineta-na-glavnia-prokuror.html

Доматена атака срещу Съдебната палата
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Domatena-ataka-srestu-Sudebnata-palata.html

Отчаян мъж се обеси в деня, в който съдия изпълнител трябваше да опише имуществото му
http://actionredbg.blogspot.com/2012/10/Otchayan-muz-se-obesi-v-denya-v-koyto-sudia-izpulnitel-triabvashe-da-opishe-imushtestvoto-mu.html

Мадлен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/09/Madlen.html

Улични експресионисти изрисуваха 20 коли с надписи "Полиция"
http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/Ulichni-ekspresionisti-izrisuvaha-20-koli-s-nadpisi-Policia.html

Запалиха център на EVN в Пловдив

неделя, 19 май 2013 г.

Работниците в Мадридското метро в подкрепа на БДЖ



На свое заседание през седмицата и с пълно мнозинство „La Asamblea General de Trabajadores y Trabajadoras de Metro de Madrid” – „Общото събрание на работниците в Мадридското метро” решиха да подкрепят своите колеги железничари в България и застанаха срещу приватизацията на БДЖ. Приватизационна процедура на държавните железници е на път да започне и в Испания и служителите там не остават безучастни към това, което се случва с българските им колеги. 

Покана за шествие в подкрепа на сирийския народ и срещу агресивната политика на турското правителство



Покана-апел

До всички честни българи, които държат на приятелството със Сирия и сирийския народ

Фантазиите на турския министър-председател Ердоган за възраждане на Османската империя застрашават всички съседни на Турция страни. Каним ви на протест срещу неоосманистките амбиции на Турция, участието й в агресията срещу Сирия и подкрепата, която оказва на ислямистките терористи-уахабити

Протестът ще се състои в неделя, 19.05.2013 г. от 17,00 ч. Сборен пункт паметникът на Патриарх Евтимий (кръстовище ул. „Граф Игнатиев” и бул. „П. Евтимий”). Протестното шествие ще мине по бул. Васил Левски, покрай турското посолство, където ще се проведе 15 минутен протестен митинг и ще завърши в Борисовата градина срещу Спортната палата.

Честните сирийци в България



Още по темата Сирия:

ООН: Сирийските бунтовници използват зарин
http://actionredbg.blogspot.com/2013/05/OON-Siriyskite-buntovnici-izpolzvat-zarin.html

ООН: Бунтовниците в Сирия нарушават човешките права

Стрелят по нас, после бягат и се крият в канализацията

Ал Хаула (Сирия) – обикновен фашизъм

Бдение със свещи в памет на жертвите на тероризма в Сирия

Шествие "Дайте шанс на мира"

Шествие за мир в Сирия – 25 юли 2012

Против намесата във вътрешните дела на Сирия (протест на сирийската общност в София)

Хиляди протестират в Турция срещу война със Сирия

Демократична Германия прати момче в затвора понеже било двойкаджия

петък, 10 май 2013 г.

10 май – денят, в който нацистите гориха книги



Денят на книгата в Германия се отбелязва всяка година на 10 май – датата, на която през 1933 г. националсоциалистите изгарят хиляди книги, неудобни на хитлеристкия режим.

Авторството на акцията се приписва на филолога-германист доктор Гьобелс, съвсем наскоро назначен за министър на пропагандата на Германия.

Публични акции по изгаряне на книги се провеждат както в Берлин, така и в ключовите университетски  градове на страната:  Бон, Франкфурт-на-Майн, Мюнхен. На „празника на огъня” били задължени да присъстват всички преподаватели и ректорите на университетите. „Сега писателите – после преподавателите”, шепнели си студентите.

Само в Берлин жертва на огъня станали 20 хиляди книги. „Враговете на новата власт” били предимно книги на еврейски автори, съчинения с марксистки и пацифистки характер. Изпепелени били трудове на Алберт Айнщайн, Карл Маркс, произведения на Хенрих и Томас Ман, Стефан Цвайг, Ерих Кестнер, Зигмунд Фройд и други.

Публичното аутодафе имало и „педагогическа” мисия – да демонстрира на младите хора радикализма на новата власт. Именно студентите влезли в ролята на основните инквизитори на книги.

Днес на площада Бебелплац в Берлин, точно на мястото, където е била кладата за книги, се намира един от най-поразителните паметници на света – „Потъналата библиотека” (Versunkene Bibliothek). Негов автор е израелският архитект Миха Улман (Micha Ullmann), чиито родители напуснали Германия през същата 1933 г.

В центъра на площада, под дебело квадратно стъкло, се вижда бяла стая с празни книжни лавици. Магична светлина, излъчваща се из под стъклото, привлича минувачите. Пустото пространство под земята предава идеята за загуба. А непосредствено до стъклената плоча е вградена малка пояснителна табела: „На този площад на 10 май 1933 г. нацистките студенти гориха книги”.

Оскар Мария Граф, известен немски писател, тогава не открил името си в списъка с изгорените книги. Това изобщо не го зарадвало. „Цял живот съм се стремил да пиша истината!” – била реакцията му към властите. „Защо не горите и моите книги? Да не искате да кажете, че съм лош писател?”.

понеделник, 6 май 2013 г.

ООН: Сирийските бунтовници използват зарин



Независимата комисия на ООН, разследваща възможни правонарушения в Сирия, е събрала свидетелства от пострадали хора в гражданската война и медицински служители, показващи, че сирийските бунтовници използват нервнопаралитичния газ зарин, заяви бившият главен прокурор на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия Карла дел Понте, цитирана от Ройтерс и ИТАР-ТАСС.

Газът води до парализа и смърт. Заринът притежава поразяващо действие, ако попадне в организма през устата, през кожата и по дихателен път. Смъртта може да настъпи изключително бързо – в рамките на една минута след поемането на летална доза, ако не бъде приложена противоотрова. Първите признаци на поражение са обилно отделяне на носов секрет, стягане в гръдния кош и свиване на зениците. Много бързо настъпва затруднено дишане, гадене, повръщане, неконтролируемо уриниране, конвулсии, гърчове, жертвата изпада в кома и умира от задушаване поради парализа на диафрагмата.

Заринът е класифициран е като оръжие за масово поразяване съгласно резолюция 687 на ООН. Производството и складирането на зарин са забранени с Конвенцията за химическите оръжия от 1993 г.

Според Дел Понте, която е един от водещите членове на комисията, следователите не са открили доказателства за използване на химически оръжия от правителствените сили в Сирия.

По думите й следователите са били в съседни страни, където са разпитали пострадали хора, лекари и служители в полеви болници, и въз основа на тези сведения има "силни, конкретни подозрения, но още не и неопровержими доказателства за използване на газ зарин".

"Става дума за използване (на зарин) от страна на опозицията, на бунтовниците, а не на правителствените сили", каза тя. Правителството и бунтовниците в Сирия взаимно се обвиняват в извършване на атаки с химически оръжия.

САЩ казват, че имат "различна степен на увереност", че режимът в Дамаск използва зарин срещу собствения си народ, посочва Ройтерс.


Още по темата Сирия:

ООН: Бунтовниците в Сирия нарушават човешките права

Стрелят по нас, после бягат и се крият в канализацията
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Strelyat-po-nas-posle-byagat-i-se-kriyat-v-kanalizaciyata.html

Ал Хаула (Сирия) – обикновен фашизъм

Бдение със свещи в памет на жертвите на тероризма в Сирия

Шествие "Дайте шанс на мира"

Шествие за мир в Сирия – 25 юли 2012
http://actionredbg.blogspot.com/2012/07/shestvie-za-mir-v-Siria.html

Против намесата във вътрешните дела на Сирия (протест на сирийската общност в София)

Хиляди протестират в Турция срещу война със Сирия

Демократична Германия прати момче в затвора понеже било двойкаджия


неделя, 5 май 2013 г.

Христос Воскресе, честни трудещи се християни!



Христос Воскресе! Поздрави за всички честни трудещи се християнски работници с празника на Възкресението. Християни, не забравяйте и помнете корените си – спасението на човека ще бъде по волята на революционната класова борба на потиснатите срещу потисниците за всеобщо социално равенство в бъдещото безкласово общество, а не клерикално мракобесие на буржоазните духовници, които работят за своите тридесет сребърника пред експлоататорската система.

"Когато християнинът се присъедини към социалната революция, тя ще стане непобедима." – Ернесто Гевара

"Революционното насилие не противоречи на постулатите на християнството, което винаги е защитавало правата на народите и отделните личности с оръжие в ръка. Използването на насилие за свободата е законно... членовете на Църквата на Христос винаги са се борили за освобождение." – отец Ернесто Карденал

"Частната собственост поражда разпри, войни, бунтове, убийства. Ако не можеш да се откажеш от собствеността изобщо, откажи се поне от частната собственост." – Свeти Августин

"По лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството божие... Продай си дрехите и купи меч" – Исус Христос

сряда, 1 май 2013 г.

Гео Милев – 1 МАЙ



Денят на труда, когато работният народ в цял свят развява червените празнични знамена – едничкият празник за ония, които прекарват цялата година в делничен труд; ония, които носят черния труд на цялата земя; ония, които хранят и топлят света, които бият желязото, въртят машините, копаят черния въглен, дялат твърдия камък на мисълта.

Първи май е празник на вярата в човека и в бъдещето на човека. Първи май е празник на жаждата за правда и щастие в света, под слънцето на труда. Първи май е празник против леността. Първи май е празник против грабителството. Първи май е празник на свободата. Първи май е празник на повишеното волево съзнание. Първи май е празник на единението и братството между всички хора – цялото човечество.

Първи май е всенароден празник на човечеството.

Празникът на труда е празник на народа. Защото народ е всичко, което носи труда, което работи. Народът – следователно и човечеството. Така и българският народ: народ е всичката оная маса, която стои потисната под игото на труда; не са народ, вън от българския народ стоят всички ония, които – алчно настървени към благата на узаконения грабеж – запазват само за себе си привилегията да представят българския народ; ония няколко стотици, които със силата на капитала и владението потискат под игото на труда 5-те милиона на българския народ, народната маса; ония, които заграбват за себе си всички права, свободи и блага; ония, които избират и крепят върху престола на властта свои министри и управници – управници на българския народ, което значи: ревностни защитници на стотиците и още по-ревностни крепители на народното потискане под игото на труда.

Известно е това положение на нещата – днешното социално положение. Още днес, когато трудовата тирания законодателствува за сметка на народа с всичката окървавена наглост на модната фашистка практика.

Но това не може да убие вярата ни в бъдещето на човека, да убие волевото съзнание на народната маса – волята за всемирна свобода, озарена от благородството на труда.
Всеки, който вярва в благородството на труда и в инстинктивно правия път на народа, стои под червените знамена на майския празник.

„Пламък" стои под тия знамена, знамената на труда.

Защото ние вярваме само в една истина – истината на народа. Черният народ на труда. Защото има само една истина – и тя е в народа, в масата, в мнозинството. Малцинството, изключенията – не влизат в сметката на живота. Човечеството е колектив. Истината на човечеството е в самото човечество, защото животът се живее от човечеството. А истината е истина на живота. И тя гласи: свобода на благородния труд.

„Пламък" – списание за изкуство и култура – знае, че изкуство и култура са преди всичко труд; че изкуство и култура, както всеки труд, ще добият своя благороден разцвет само в бъдещия век на свободата.

Ние стоим под знамената на майския празник: Празника на Труда, на Свободата, на Бъдещето.