четвъртък, 26 юли 2012 г.

Ал Хаула (Сирия) – обикновен фашизъм



Марат Мусин, Олга Кулигина - Тал Дау (Ал Хаула), Сирия

По време на пътуването в Ал Хаула в сирийската провинция Хомс разпитахме и документирахме свидетелските показания на повече от 10 очевидци на атаката от 25.05.2012 срещу град Ал Хаула на отряд бойци - уахабити от Ар Ростан, броят на които е превишавал 700 души.

Бойците са завзели града и са започнали чистка на всички лоялни на властите семейства, включително старците, жените и малките деца. Те са се опитали да представят убитите хора пред ООН и световната общественост като жертви на сирийската армия, за да може прибързано да бъде прокарана резолюцията на ООН по Сирия.

Днес уахабитите откриват огън практически по всичко. Буквално преди един час до нас простреляха два бронирани джипа на наблюдатели на ООН, когато те се опитаха да се приближат до армейския блокпост в Тал Дау и ние бяхме свидетели на това. Пуснаха и по нас картечен откос, макар да се виждаше, че сме обикновена група от оператори, съставена от невъоръжени цивилни лица.

После на 100-200 метра от нас атакуваха и БМП с войници, тръгнали да сменят постовите. Един от тях беше ранен в главата от снайперист и даже не разбра, че току-що като по чудо остана жив...

За съжаление, към 10 сутринта на четирима от неговите другари от блокпоста не им провървя да се спасят от снайперистите. И това беше само началото на деня...

Шествие за мир в Сирия – 25 юли 2012


На 25 юли в София се проведе протестно шествие насочено против евентуална агресия срещу Сирия. Повече от сто човека се обявиха за мирно разрешение на конфликта в страната. Протестиращите излязоха с транспаранти и скандирания „Долу ръцете от Сирия”, „Вето на агресията”, „Не на ислямизма и тероризма”, „Мир”. Те се обединиха зад искането България да запази неутралитет и да не помага на тези, които искат още една страна да бъде потопена в кръв и разрушения.

На протеста бе прочетено и писмо, в което се изразява загриженост от факта, че Българската национална телевизия не е обективна в представянето на случващото се в Сирия. То бе предоставено на телевизията с призив да отразява истината в емисиите си и с припомняне, че като финансирана от българските граждани е длъжна да ги информира безпристрастно. 

Друго писмо, приветстващо твърдото решение против още една световна война, бе оставено в Руския културно-информационен център. 

сряда, 25 юли 2012 г.

Протест в солидарност с испанския народ – 24 юли 2012



След движението на „възмутените” по всички площади на Испания, испанският народ изригна отново! Хората продължават да протестират по улиците срещу ужасния живот, който политическите и финансови елити им подготвят за тях, без тях! 

На сутринта на 20 юли видяхме нещо, което мислехме, че сме оставили в епохата на Франко  –  кръв и сълзотворен газ поляха площадите на Испания, докато испанската полиция разпръскваше протестиращи, стреляйки с гумени куршуми. Дори и консервативните медии признаха, че на улиците е имало милиони испанци, излезнали, за да защитят страната си от най-голямото разграбване в новата й история. 65 милиарда бяха отрязани от здравеопазване, образование и социални дейности, докато 100 милиарда ще бъдат налети в алчните и провалящи се капиталистически банки на страната, сами по себе си, причина за кризата.


У нас, солидарност с испанските граждани изразиха около 20 души, организирайки символичен протест пред сградата на испанското посолство в София. Бяха опънати два транспаранта – един с надпис “¡Todos somos indignados!” (“Всички сме възмутени!”) и един изобразяващ банковата система, такава каквато е. А именно – бездънна яма, поглъщаща всичко, което застане на пътя й. В акцията се включиха и няколко деца, които играеха на двора на близкото училище, като показаха, че не само парите ни, а и самите ние неусетно се превръщаме затворници на системата, в която живеем. Протестът приключи със скандирания: “¡El pueblo unido jamas sera vencido!”





понеделник, 23 юли 2012 г.

70 години безсмъртие


23 юли 1942 г., 21,10 часа - "Осъдените запяха: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов." – от полицейския протокол.

23 юли...

На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.

Вината на погиналите е една: те не приемат "новия световен ред", налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас...



Сватбата на Антон

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа празнични бонбони,
ще хвърля тя
куршум
подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино,
ще пълни чашите със твойта кръв
да вдигат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.
До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.

С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче-
една мечта, докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни този сив тунел!
Страхливец никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

***

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров
14 ч. – 23.07.1942 г.


петък, 20 юли 2012 г.

Расизмът на U$A и техните журналистически лакеи



Статията на Мартин Карбовски във в-к „Стандарт”, озаглавена „Американската мечта в Ирак” (19.12.2011), е добър повод да се постави въпросът за расизма на Щатите и техните журналистически лакеи. Мартин Карбовски, този противен драскач обслужва с материала си по-най нископоклоннически начин интересите на Вашингтон, заявявайки следното: „...има нации, които не могат да имат демокрация и дори групи хора, които не искат демокрация. Това важи за все по-малко държави, но си остава американски проблем”. 

Няма да навлизам в детайли какво трябва да се разбира под „демокрация”. „Ценностите” на Запада – глад, мизерия, бедност, безработица и т.н. – дълбоко навлязоха в нашето ежедневие през последните 20 години. По-важното в случая е, че Карбовски си позволява да съди за цели нации като „неспособни” за разлика от „способните” янки. Така се обосновава „законното право” на „цивилизованите американци” да подлагат на терор и геноцид цели „непълноценни” страни и народи (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия и др.), и да бъдат те „демократизирани” по американски тертип. По същия начин Хитлер и неговите платени пропагандатори обосноваваха „правото си” на „жизнено пространство”. Така че, както се казва – нищо ново не е научено и нищо старо не забравено. Този расизъм на претендентите за световно господство, според който нациите се делят на „способни” и „неспособни” за демокрация, е най-вредният и опасен расизъм, срещу който трябва да се води най-ожесточена борба. Всички други форма на дискриминация (неонацизъм, ционизъм, ислямски и християнски фундаментализъм и т.н.) в крайна сметка се явяват производни, реакция, отговор на този расизъм на голямата имперска сила, обслужват нейните интереси („разделяй и владей”) и ще могат да бъдат премахнати само след като рухне техният основен стълб, срещу който днес трябва да се насочат основните сили – Съединените американски щати. „Всяко наше действие е призив за война срещу империализма и за единство на народите срещу най-големия враг на човешкия род - Съединените щати на Северна Америка” (Че).


Живко Вълчев

Вижте още:

Армията на САЩ обучава супремасисти за бъдеща расова война

сряда, 18 юли 2012 г.

Годишнина от рождението на Васил Левски



Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — до Л. Каравелов, 25.VII.1872

Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.

Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. — до едно чорбаджийско семейство в Карлово

Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.

Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.

Казахме ви по-горе, какво чорбаджиите спират животът на всичкият народ; забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите! 

В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ? Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето. — 10 май 1871, България. – писмо от Българския революционен централен комитет – привременното правителство, писано от Васил Левски, до Ганчо Мильов в Карлово


вторник, 17 юли 2012 г.

СЕВИЛЯ



Ултрасите на "Севиля" от най-старата испанска групировка прогонват с леене на кръв крайнодесните привърженици от северната трибуна

Biris Norte е най-старата ултрас организация в Испания. Основите й са положени още в началото на 70-те, а официално фракцията датира от 1975 г. Името на групировката идва от легендарния гамбийския играч на „Севиля” Алхаджи Момодо Ниле, по-известен с прякора си Бири-Бири.

Всъщност всичко започва преди срещата „Севиля” – „Кадис” през сезон 1974/75 г. Група младежи застават зад транспарант Бири-Бири. Домакините печелят с гол именно на гамбийския играч, а групата с транспаранта слиза на терена и обикаля игрището с голмайстора, скандирайки Бири-Бири. Целият стадион става на крака и аплодира както гамбиеца, така и феновете, понесли го на ръце.

На 20 октомври 1974 г. групата осъществява своето първо организирано пътуване – за гостуването в Кордоба, естествено с транспаранта под ръка. Оттогава групата неизменно се подвизава в долните редове зад северната врата на „Рамон Санчес-Писхуан” и се отличава с мощното скандиране на песни като: „Бири-Бири от Севиля, продължавай да бележиш, Бири-Бири давай все напред, най-добър сред най-добрите / Бири на терена – кошмар за защитници и вратари” (в оригинал: Biri-Biri en el Sevilla, sigue marcando goles, y sigue Momodo, el mejor de los mejores / Biri deportista, en el terreno de juego, Biri pesadilla, de los defensas y porteros). За проекта за създаване на голяма организация, която да подкрепя мощно клуба, помага тогавашният вицепрезидент на "Севиля" Хосе Мария дел Нидо, който отпуска 25 хиляди песети за групата, в която по това време няма член над 30-годишна възраст.


В периода 1977-1994 г. фракцията на два пъти сменя своето име – първоначално на Peña Biri-Biri, по-късно на Brigadas Biris Norte, за да се стигне до финалното и познато до ден днешен Biris Norte. А докато лидерите пригаждат най-подходящото наименование, стотици други се присъединяват към групата и постепенно тя се откъсва от амплоато си на фенклуб на играча Бири-Бири и се превръща в мощна ултрас организация.

Лидерът на групировката по онова време Гилермо Гордийо „El Largo” разказва: "През първите години от създаването си едва смогвахме да изписваме членските карти за новите ни приятели. За първите три години те нарастват до 3000 души”.

По убеждение масата в Biris Norte са искрени антифашисти и антирасисти. „Аз също имам своя политическа идеология, но голямото предимство на Biris Norte бе именно това, че не изразявахме политическите си пристрастия от трибуните. Там сме само заради „Севиля”, допълва Гилермо. Въпреки това някои от лидерите и основателите на групировката в един определен момент залитат крайно вдясно и дори създават малка фракция в Biris Norte. Сбирките й обаче често завършват със сериозни сблъсъци с останалите от Biris. В едно от мелетата „ултрадеречистите” отнасят сериозно поражение, а водачът им Елиас е прободен и прекарва седмици в болница.

След този инцидент ултрадесните са принудени да се изнесат в южната трибуна под името Stukas Sur и да скъсат всякакви контакти с Biris Norte.

Така и последната пречка пред организацията е отстранена и тя започва да развива нормален и изцяло позитивен маниер на подкрепа. Biris Norte много бързо печели симпатизанти сред останалата част от публиката на „Севиля” и увлича все повече ултраси, които се включват активно в организацията на северната трибуна.


40-годишният Рафа Монтеро от Vieja Guardia Biris Norte в интервю за испански футболен портал казва: „Това, което се промени през 20-те години, в които активно участвам в акциите на Biris, е многочислеността на ултрасите в северната трибуна. На мач с "Албасете" сега ще видите толкова мощна агитка, каквато преди събирахме само срещу омразния „Реал”. В края на 90-те се създава и звеното Brigada Tifo – подразделение на Biris Norte, членовете на които са посветени изцяло на външния облик на северната трибуна – хореографии, транспаранти, синхрон на пеене.

Освен антирасистки и антифашистки лозунги, много често в сектора се появява и знамето на Soberanía Andaluza (Независима Андалусия) – движение, с което Biris Norte е тясно свързана. Фракцията поддържа приятелски отношения и с Riazor Blues (Ла Коруня), Kolectivo Sur (Херес), Commando Ultra '84 (Марсилия) и Curva Sud (Модена) – всичките с леви и антифашистки убеждения. А и как да е иначе – все пак групата е кръстена на чернокож африкански играч. И като такава най-често среща омразата на Ultras Sur, Brigadas Blanquiazules и Frente Atletico.

Frente Onuba (Рекреативо) и Frente Bokeron (Малага) също са дразнители поради регионалния андалусийски произход. Но на първо място стои градският съперник - Supporters Sur dе Bеtis. Дербитата рядко минават спокойно, а по улиците на града е наистина опасно около мачовете между градските съперници. За последно безредици белязаха севилския сблъсък през март 2007 г. в четвъртфинал за Кралската купа. Двубоят бе прекратен при резултат 0:1, след като бутилка, хвърлена от "зелено-белите" ултраси, уцели по главата треньора на „Севиля” Хуанде Рамос. Преди началото на дербито пък "червено-бели" крайни ултраси запалиха няколко телефонни кабини и контейнери за смет в центъра на града и предизвикаха сблъсъци с полицията.


понеделник, 16 юли 2012 г.

Аржентина осъди хунтата заради "крадени бебета"



Военният режим отвличал бременни леви активистки, избивал ги след раждането, а новородените давал на семейства, верни на диктатурата

В Аржентина приключи съдебният процес "Крадените бебета" срещу лидерите на бившата хунта - генералите Хорхе Видела и Рейналдо Биньоне. По време на управлението си през 1976-1983 г. военният режим не просто е избивал левите си политически опоненти, но и се опитвал да изкорени лявата идея от потомството им. Бременни жени активистки, както и съпруги на леви нелегални и на градски партизани са били отвличани, за да родят в затвори, лагери или центрове за изтезания, след което убивани и обявявани за безследно изчезнали. Немалко от тях са били изхвърляни от самолети в Атлантическия океан - впрочем така е избивала опонентите си и чилийската хунта на Аугусто Пиночет. Новородените пък са били осиновявани от семейства, лоялни на режима - да растат верни на дясната диктатура. Правозащитниците смятат, че хунтата е постъпила така с 500 бебета.

неделя, 15 юли 2012 г.

Цветанов се появи със Сикрет сървис на ръкавелите



Вътрешният министър Цветан Цветанов се появи с нови бутонели, на които пише - "United States - Secret Service" (САЩ-секретни служби).

Фоторепортерът на вестник "Сега" Борислав Николов е успял да заснеме бутонелите, на които ясно си личи надписа - - "United States - Secret Service". 

Министърът доскоро носеше ризи с избродирани на ръкавелите собствените си инициали, припомня БГНЕС. По време на кръгла маса в парламента за промените в Закона за СРС Цветан Цветанов носеше избродираните инициали на левия ръкав на ризата. На латиница с печатен шрифт бе изписано - TzvTzv.

Едно от най-добрите звена на Сикрет Сървис извън САЩ е в София, похвали страната ни директорът на секретните служби Марк Съливан на срещата с Цветанов още през ноември 2011 година. 

През последните години Сикрет Сървис и службите на МВР са постигнали значителни успехи в борбата срещу производството и разпространяването на фалшивата валута (предимно щатски долари и евро) и престъпленията в интернет пространството. 

Само преди месец директорът на ЦРУ Дейвид Петреъс беше на "тайно" посещение в България. На среща с властта той е поискал "по-силни" връзки между разузнавателните служби на двете страни. Агенцията за борба с наркотиците на САЩ  - ДЕА, също има вече офис в България./ източник: dir.bg


събота, 7 юли 2012 г.

Селски бунт в Хондурас



В българската преса беше публикувано следното съобщение: Хиляди селскостопански работници са окупирали 120 хиляди декара в различни райони на Хондурас като част от спор със земевладелци и правителство, предаде АП. Активисти на протеста заявиха, че завзетите парцели са държавна собственост и съгласно законите на латиноамериканската страна дребните фермери имат право да ги обработват. Едрите земевладелци обаче твърдят, че са купили земята от правителството. През последните години споровете за земя между дребните фермери и едрите земевладелци в северната долина Агуан в Хондурас доведоха до смъртта на десетки селяни.

ПРИПОМНЯМЕ: В края на юни 2008 г. беше извършен военен преврат в Хондурас. Реакцията в страната свали законно избрания президент Мануел Селая и постави на негово място диктатора Роберто Мичелети. Селая беше арестуван и изгонен от Хондурас. Превратаджиите твърдяха, че той е искал да узурпира властта, предлагайки да се свика референдум за промяна на конституцията, която дава право на президента само на 1 мандат. Но всъщност тези, които нарушиха конституцията, бяха именно пучистите. Селая не се предаде, а продължи борбата за възстановяване на справедливостта. Зад него застана народът на Хондурас, който организира стачки и многохилядни демонстрации в защита на своя президент. Много от тях завършиха с полицейски репресии, дали няколко убити и десетки ранени. 

По всяка вероятност зад преврата стоят САЩ. Те отказаха официално да окачествят случилото се като държавен преврат, а призоваха за „диалог между двете страни”! Основната опозиционна сила – „Демократически граждански съюз на Хондурас”, представляващ коалиция от буржоазни, клерикални и интелектуални организации, получаващи долари от „Агенцията на САЩ по международно развитие” (USAID) и от „Националния фонд за демокрация” (NED) с цел „демократизиране на Хондурас”, беше единствената политическа сила в страната, която приветства преврата и която обяви неговите извършители за „спасители на демокрацията”. Трябва да се знае също и че активизацията на подобни „демократи” има своите материални предпоставки – новият президент на САЩ Обама поиска в бюджета на страната за 2010 г. да се включат $320 млн. за „развитие на демокрацията” в Латинска Америка – толкова пари Буш не е отделял от бюджета за целия 8-годишен период на неговото управление – явно сега Обама иска да навакса, активизирайки вмешателството на Вашингтон в Южна Америка, а оттук и активизирайки силите на реакцията. Също така, влиятелни капиталисти от САЩ са получили отказ от Селая да приватизират водещи държавни компании в Хондурас – очевидно и те са имали интерес от насилствената промяна. Освен това не бива да се забравя, че съветник на държавния секретар Хилари Клинтън е Джон Негропонте – бивш посланик в Хондурас, известен с това, че през 80-те години е отговарял за подготовката на „ескадрони на смъртта”, съставени от „контраси”, които да се бият с левите сили в Централна Америка и по-специално – срещу сандинистите в съседна Никарагуа. Но ключов аргумент в полза на твърдението, че САЩ стоят зад преврата, е наличието на тяхна военна база в Хондурас – Сото-Кано. Тя е създадена през 1954г. първоначално с цел организация на преврата в Гватемала (извършен през същата година); впоследствие, през 80-те години в Сото-Кано са се подготвяли операциите на контрасите в Централна Америка – финансирани от ЦРУ и ръководени от Джон Негропонте. Тъй като наличието на такава военна база е в разрез с конституцията на Хондурас (съществуването й е било възможно досега поради продажността на държавните ръководители на бедната централно-американска страна), избирането на един прогресивен ляв президент като Селая е било заплаха за нейното по-нататъшно съществуване. Опасенията на Вашингтон са се оказали основателни – на 31 май 2009 г. Селая обяви, че базата ще бъде превърната в международно гражданско летище. Само 4 седмици по-късно – на 28 юни, президентът на Хондурас беше насилствено свален от власт от военните – тренирани в Сото-Кано, финансирани и ръководени от Вашингтон. Въпреки това, съдбата на Селая, който получи международна подкрепа от цялата прогресивна общественост, съдбата на демокрацията в Хондурас, е в ръцете на народа –– от неговата сплотеност и воля за борба зависи дали ще съумее да защити своя законно избран президент, да защити демокрацията в една от най-бедните страни в света.